Избраната от общо осемте фирми в търга по проекта за рехабилитация на железопътната линия Пловдив - Бургас, чиито оферти вчера бяха отворени, трябва да направи железния път толкова сигурен и надежден, че влаковете да се движат със скорост от 130 до 160 км в час, каза Ламбрев. Това е и първият голям проект, който ще стартира по ОП "Транспорт" (2007 - 2013 г.) и ще осигури скоростен влак за близо 300 км от железния път.

За да бъде завършен изцяло алтернативният на автомагистрала "Тракия" железен път, предстои ремонтирането на отсечката от София до Пловдив. Проблемът там е, че проектите са за три отсечки - две равнинни и една планинска, а планинската все още не е готова, каза генералният директор на железопътната компания.
НКЖИ има готовност да открие процедурата за двете равнинни отсечки, които са София - Елин Пелин и Септември - Пловдив още през март или април.

За планинската част между Елин Пелин и Септември, с изпълнението на която е заета германската фирма "Пиори", все още не е подготвен проектът, каза Ламбрев. Предвижданията са, че тази отсечка ще бъде завършена за около 3-4 години, след като приключи отсечката Пловдив - Бургас, а това означава, че през 2017 г., най-късно до 2018 г. целият железен път ще е готов и пътуването ще се съкрати до 4 часа.

На този етап няма условия за постигане на скорост от 160 км в час по железния ни път, каза още Милчо Ламбрев. Проблемът е, че операторите, които работят с НКЖИ все още нямат подвижен състав, който да достигне тази скорост. С други думи в България няма високоскоростни влакове.
Европейските стандарти отдавна са достигнали този стандарт от 160 км в час и се стремят към по-високи скорости от 200 - 250 км/час, а на места и до 300 км в час. В България средната скорост на влаковете е между 60 и 90 км в час, а най-ниската скорост е до 25 км/час в определени, подлежащи на ремонтиране части.

Железният път в България като цяло е с доста просрочени ремонти - между 60 -70%, коментира Милчо Ламбрев.  "В момента трасираме и мислим от къде да започнем по-напред, защото нещата са наистина много сериозни", посочи той.

"Може би при желание от страна от държавата и добро усвояване на фондовете по ОП "Транспорт" през 2020 г. ще може да имаме "дълги рамена и висока скорост", такива каквито вече има в Европейския съюз", коментира генералният директор.