120 болници стигали на България
Реално в страната са необходими 120 многопрофилни болници за активно лечение с минимум 120 легла.
38
160
Това заяви директорът на ВМА ген. Стоян Тонев на пресконференция на Асоциацията на университетските болници, предаде БТА. Вчера стана ясно, че 21 болници ще бъдат закрити от 1 февруари, а 350 са одобрени от НЗОК. 159 от тях обаче едва ли ще могат да оцелеят, тъй като имат договори за много малък обем клинични пътеки.
"Ако университетските болници си прекратят договорите с областните и общинските болници, то тогава около 50% от клиничните пътеки ще отпаднат от повечето болници в България. В момента се получава едно лъжливо усещане, че повечето болници могат да съществуват и сами. Не, те не могат да съществуват и в момента, но ако ние не ги подпомогнем, то тогава за какво са тези болници", коментира Тонев, цитиран от "Фокус".
От Асоциацията на университетските болници заявиха, че подкрепят реформите в болничната система, но ги определят като крайно закъснели. Независимо от това, според лекарите не може да се прилага един и същ подход към всички болници, а решенията трябва да се вземат заедно с пациентските и гражданските организации.
Директорът на УМБАЛ "Света Екатерина" Генчо Начев бе категоричен, че е правилно, че се определят критерии въз основа, на които да се каже кои болници трябва да съществуват. Според него обаче трябва да се даде 6 месеца на здравните заведения да положат усилия да отговарят на изискванията.
Той добави, че затварянето на болници не означава, че няма да има медицинска помощ в даденото населено място. Хората ще могат да отидат при лекар и той да прецени дали има необходимост от хоспитализация или не. Наличието на болници, които нямат достатъчно капацитет на апаратура и кадри, ги прави не само тежащи върху финансовата сфера на обществото, но и опасни за здравето на хората.
Реформата не трябва да се прави прибързано и наведнъж, заяви директорът на "Пирогов" Димитър Раденовски. По думите му депутатите от съответните райони също трябва да се включат в организирането на преструктурирането по места, защото навсякъде проблемите са различни и където е необходимо, да останат болници за хронично болни.
Според асоциацията в основата на реформата трябва да бъде остойностяването на медицинските дейности и на труда, и въвеждането на медицински стандарти. Очаква се в края на февруари да бъде готово остойностяването на медицинските услуги в страната, след като това не е правено от 65 г. насам.
Според Стоян Тонев, ако се вземат предвид остойностяването, трудът и увеличаването на стойността на медикаментите, от всичките около 300 клинични пътеки има само 4, които са на печалба - сред тях са инвазивната кардиологоия, гастроетерологията и ендоскопската урология. Между 30-40% средно е остойностяването на клиничните пътеки в момента в сравнение с тяхната реална стойност, коментира Тонев.
На среща с премиера и с министрите на финансите и на здравеопазването в началото на януари от Асоциацията на университетските болници са поставили въпроса за необходимостта от финансово и кадрово обезпечаване на всичките 28 спешни центрове в страната с оглед на "по-безболезненото" преструктуриране на болничната помощ. Оптималният размер на средствата, за да се доизгради спешната помощ, според асоциацията, е в размер на 300 млн. лв. и те са получили уверение, че това предложение ще бъде разгледано в Министерския съвет и средства ще бъдат получени.
Междувременно стана ясно, че след закриването на болницата в Кула от 1 февруари към местния филиал на Центъра за спешна медицинска помощ ще започне да работи денонощен спешен медицински кабинет.
"В Ардино проблемът също бе решен. Многопрофилната болница няма никакви пречки да сключи договор със Здравната каса", заяви здравният министър Божидар Нанев след разговори в родопския град.
"Болничното заведение има добър сграден фонд и квалифицирани лекари. Единствената тревога е, че натовареността на две от отделенията - АГ и хирургичното, е много малка, но това е въпрос на бъдещо преструктуриране", заяви министърът.
Жителите на община Рудозем обаче започват протести заради закриването на общинската болница. За това съобщиха от общината. Жителите на община Мадан също са в стачна готовност заради неясното бъдеще на болницата в града.