През последните приблизително 100 години, откакто се използва електричество, - казва Дроз - има шест основни принципа в производството на електроенергия. Те могат да бъдат облечени в отговорите на няколко въпроса за енергийните източници: 1. Могат ли да осигуряват големи количества електроенергия? 2. Могат ли да осигуряват надеждна и предвидима електроенергия? 3. Могат ли да предоставят електроенергия, лесна за разпределяне? 4. Могат ли да отговарят на един или повече от елементите на електропреносната мрежа? 5. Може ли производственият център да е компактен? 6. Могат ли да осигуряват икономична енергия?

Но, общо взето енергията да се произвежда по график, дефиниран от човека. Елементите на електропреносната мрежа са: "Базово натоварване“ (минималното количество стабилна електрическа мощност, която да е налична 24/7) + "Проследяване на натоварването“ (регулиране на изходящата мощност в отговор на моментните промени в търсенето и консумацията) + "Пиково натоварване“ (максималното натоварване през специфични периоди от време). Компактността пък е свойството на източника на енергия да се разполага на относително малка и ясно дефинирана площ, за предпочитане в близост до точките на интензивна консумация, т.е. градовете. Последното е от полза, защото спестява разходите за изграждане на електропреносни магистрали, които са скъпи и водят до загуба на електроенергия.

Много различни подходи и варианти са били предлагани за задоволяване на тези основни критерия. С течение на времето е установено, че има няколко източника, които най-добре отговарят на критериите. Те са избрани за източници на енергия, на които разчитаме днес: водната енергия, въглищата, ядрената енергия, природният газ, петролът. Какъв е проблемът? Новият критерий, който се появи в този списък - това е екологичното въздействие. Защо този нов критерий се присъединява към голямата шесторка? Това е директен резултат от дебата за глобалното затопляне. В отговор на нарастващия политически натиск правителствата наблягат на намаляването на вредните емисии и силово вкарват този трети критерий в списъка. Това обаче изменя принципите, които са основа на нашата система за електрозахранване и са доказани през десетилетията. Те превръщат обоснованата, утвърдена система от критерии в нова, която обаче не е научно обоснована. Нещо повече, новият критерий в момента доминира над останалите шест - като че ли се е превърнал в единственият важен показател, казва Дроз. Но дали вятърната енергия е в състояние да отговаря на шестте базови критерия?

1. Може ли да осигурява големи обеми електроенергия? Да, може. Но за момента ефективността й, откъдето и да я погледнеш, е минимална. Една вятърна електроцентрала произвежда средно около 30% от номиналната си мощност.

2. Може ли да осигурява надеждна и предвидима електроенергия? Не. Дори и да имат най-доброто желание за това, притежателите на вятърни паркове не могат да гарантират надеждна и предсказуема енергия съобразно стандартите, наложени от конвенционалните източници на електричество. Нещо по-лошо, точно тогава, когато енергията е наистина нужна - например по пладне в голямата жега, когато всички климатици работят - вятърът се скатава нейде.

3. Могат ли да предоставят електроенергия, лесна за разпределяне? Не. Тъй като производството й е непредсказуемо, вятърната енергия не може да бъде планирана и произвеждана по график, съобразно потребностите на обществото, както прави една ядрена електроцентрала например.

4. Може ли да отговаря на един или повече от елементите на електропреносната мрежа? Не. Не може да осигури базов минимум от електроенергия, което е необходимо за постоянното търсене. Не може да осигури проследяване на натоварването, т.е. да реагира на моментните изменения в търсенето и да променя предлагането съобразно това. Не може да гарантира и пиково натоварване, когато е необходима максимална енергия за дадени периоди от време, например вечер, когато хората се прибират от работа и включват повечето електроуреди у дома.

5. Компактна ли е? Никак! Вятърните паркове заемат огромни площи, които са десетки пъти по-големи от ядрена електроцентрала, ВЕЦ или който и да е друг източник. Освен това са много далеч от населените места - точките на интензивна консумация. Това означава, че за да се пренесе енергията до тях, трябва да се инвестира много в изграждането на кули и магистрални електропреносни трасета. Това е огромен разход, който ще се калкулира в цената за крайните потребители. 6. Могат ли да осигуряват икономична енергия?

Както се загатва в горните разсъждения, вятърната енергия може да се окаже доста скъпа. Освен това в момента такава енергия се субсидира изкуствено по различни правителствени програми. Субсидира се доста по-“дебело“ от който и да е конвенционален източник на енергия! И сега, казва Дроз, да добавим към всичко това правилото, което надделява в последно време - еко-ефектът: дали вятърната енергия намалява вредните емисии? Няма нито едно научно проучване, което да потвърждава, че вятърната енергия намалява значително вредните емисии! А какво да кажем за полезността на капацитета, реторично пита физикът.

Резултатът от горните отговори е, че вятърната енергия има полезност на капацитета около 10%. При конвенционалните източници този показател е около 90%. Каква разлика, а? Как е възможно това - пита Дроз - целият свят се е втурнал да внедрява електрически източник, за който е видно, че не може да издържи на пет от общо шестте исторически доказани критерии за енергиен източник? Източник, за който няма научно доказателство, че посреща дори и новия, "еко“ критерий?

Всичко е за пари, тъжно заключва ученият. Лобитата на големите бизнеси действат, партиите искат да се доберат до части от този апетитен пазар и не се спират пред нищо, еколозите се заблуждават, а политиците, които искат да бъдат харесвани заради "зелените“ си убеждения, казват "да“ на всичко, което е с цвят на пари. Това, което трябва да правим, вместо да се хвърляме на недоказани теории, е решение, което струва много по-малко от новите енергийни източници, казва Дроз. А то е да подобряваме конвенционалните енергийни източници, които вече имаме.