Термоядреният синтез е реакция, която се получава при сливане на ядрата на по-леки елементи с цел "създаването" на по-тежък химичен елемент - по време на процеса се получава голямо количество енергия. Именно, затова учените от редица страни се надяват в бъдеще да разработят подобни реактори, които ще решат енергийните проблеми на съвременната цивилизация.

В природата реакции на термоядрен синтез се срещат в недрата на звездите, а хората вече са използвали тази технология за военни цели - при създаването на водородни бомби. Една от главните трудности при създаването на термоядрените реактори е поддържането на стабилно състояние на плазмата - т.е. йонизирания газ, защото именно в такова състояние трябва да се намира веществото, за да бъде осъществена реакция на синтез.

Засега най-перспективната технология за целта е т.нар. токамак, разработка на руски учени. Тя е и в основата на експерименталния термоядрен реактор ITER, който ще бъде създаден във Франция с участието на Европейския съюз, САЩ, Канада, Русия, Япония и др. страни.

Американските физици, участвали в алтернативния проект Levitated Dipole Experiment - LDX, обаче са решили да използват съвсем друг подход, базиран на знанието за въздействието на плазмата с магнитното поле на планетите. Те са създали магнитна установка, наподобяващо полето на Земята, а около магнитите са разположили плазмата, нагрята до 10 милиона градуса по Целзий. Това отличава концепцията от традиционните токамак реактори, при които магнитите са около плазмата.