Вера Йоурова: Кризите увеличават доверието в ЕС

Чуйте новият епизод от поредицата на Euranet Plus

Източник: iStock by Getty Images, колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

Вера Йоурова: Кризите увеличават доверието в ЕС

Чуйте новият епизод от поредицата на Euranet Plus

16:26 | 2 ноември 2023 | Автор: Росина Петрова 41 1012 Източник: iStock by Getty Images, колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

"Източна Европа разбра: Ако не беше в ЕС и НАТО империалистическият апетит на Путин би искал да погълне тези страни отново."

Euranet Plus

Двете кризи, застигнали Европа - COVID-19 и войната на Русия срещу Украйна, са увеличили доверието в Европейския съюз. Това констатира заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова по време на специална среща с европейски медии, организирана от проекта "Euranet Plus". Засегнати бяха важни теми за ЕС като разпределението на европейските средства, Шенген, мерките срещу дезинформацията в социалните мрежи. По думите на Йоурова кризите карат европейците да осъзнаят ползите от членството в Общността. На въпрос на журналист от Естония тя отговори: "Факт е, че по време на COVID хората не забелязаха никакви пречки пред общия пазар и веригите за доставки не бяха прекъснати. Това не стана автоматично. Беше резултат от упоритата работа на много хора, работещи в институциите на ЕС. Руската агресия срещу Украйна и енергийната криза - много, много неща са свързани с това. Мисля, че хората го осъзнаха, особено тези, живеещи в нашите страни. Ти си от Естония, нали така? Хората от тази част на Европа осъзнаха, че ако не бяхме в ЕС и НАТО империалистическият апетит на Путин наистина би искал да ни погълне отново. Сега ние сме твърде големи хапки. Така че мисля, че тези две кризи също направиха по-яснo за хората защо трябва да ценят ЕС."

Унгария и Полша са двете страни в ЕС с блокирани милиарди евро финансиране заради обвинения в подкопаване на демокрацията и върховенството на закона. ЕК очаква реален напредък и реформи, за да освободи средствата за двете страни, подчерта Йоурова: "Ние определяме критериите и условията за парите за възстановяване според специфичните за страната препоръки. Нямаше изненада нито за Полша, нито за Унгария, че те бяха главно в областта на съдебната система и защитата на финансирането от ЕС. Относно резултатите - Варшава прие закон в парламента, който имаше потенциал да реши не всички проблеми в съдебната система, но поне част от тях. Сега, заради искането на президента Дуда, този закон е в Конституционния съд, който трябва на свой ред да реши. След това може да се върнем към възможността за предоставяне на пари на Полша. Подобна е ситуацията и в Унгария, която също представя реформи в своите съдебни органи. Ние наблюдаваме процеса и имаме много интензивни дискусии с Унгария - обясняваме какво искаме, а Будапеща - какво прави и как ще работи на практика. Дали промяната ще бъде само на хартия или може да очакваме реална - разговорите продължаваt. След като този процес бъде финализиран, ние можем да осигурим финансирането."

По думите на заместник-председателят на ЕК основният натиск за защита на евросредствата е дошъл от данъкоплатците и бизнеса: "Те ни казват, че е доста трудно да се прави бизнес в една страна, където не може да се разчита на независимостта на съда. Ние самите сме под голям натиск и наше задължение е да защитим парите на европейските данъкоплатци. Ето защо обогатихме нашия инструментариум с този финансов натиск."

Като сериозен проблем Вера Йоурова определи дезинформацията в социалните мрежи в контекста на кризата в Близкия Изток и войната в Украйна. Тя заяви, че платформата "X", доскоро "Twitter", трябва да се съобрази с европейското законодателството и да ограничи незаконното съдържание в социалната мрежа. Поводът е разследване на ЕС за това как платформата показва графично незаконно съдържание и дезинформация, свързани с атаката на "Хамас" срещу Израел. "X" дори обяви, че експериментално въвежда платен абонамент в две държави. Платформата ще таксува новите си потребители в Нова Зеландия и Филипините с по 1$ на година. Официално - основанието е да се предотврати регистрирането на фалшиви акаунти и ботове, които разпространяват спам и дезинформация. Позицията на Брюксел: "На първо място, това е бизнес решението на "X", на г-н Мъск. Така че аз не съм тук, за да давам оценка на решенията му относно начина, по който работи на пазара. Не съм сигурна обаче, че от това дали услугата е платена зависи появата и интензивността на дезинформацията. Какво би означавало това? Нека да поразсъждаваме. Ако хората плащат за социалната мрежа, то те биха могли да имат по-силно влияние, като заявят, че не искат да бъдат заобиколени от реч на омразата, манипулативно съдържание, съобщения, които имат потенциала да радикализират хората или класическата дезинформация. Не знам, може би. Ние, разбира се, ще наблюдаваме пространството, независимо дали е платено или не. "X" ще трябва да се съобрази с новите европейски правила."

Социалната мрежа на Илън Мъск, която се използва от над 100 милиона европейци, се оттегли от доброволното споразумение с ЕС за борба с дезинформацията в Интернет. То включваше проследяване на политическата реклама, спиране на фалшивите новини и работа с проверители на факти. От август обаче борбата с дезинформацията стана правно задължение съгласно закона на ЕС за цифровите услуги. Той предвижда компаниите да следят платформите си за вредно съдържание и да въведат протоколи за блокиране на разпространението на опасни материали. Вера Йоурва посочи: "Работихме толкова добре няколко години с експертите на "Twitter", така че аз лично съжалявам, че напусна доброволното споразумение. Не си задължен да бъдеш част от него/кодекса, но си задължен, както вече казах, да спазваш правно обвързващите правила, породени от Закона за цифровите услуги. Все още не мога да преценя как се справя "Twitter", тъй като сме в началото на пътя."

Проблеми има не само със социалните мрежи - така наречените алтернативни медии, a и с традиционните. Гарантирането на плурализма и свободата на словото в Европа - това е в основата на създаването на първия европейски закон за свобода на медиите, чието приемане вече е на финалната правa: "Със Закона за свободата на медиите искаме да регулирамe в медийната среда пространство и да създадем условия, в които журналистите да могат свободно да вършат работата си, без да се страхуват, без да бъдат шпионирани или наказани от държавата за това, че не разкриват източниците си на информация. Искаме медиите също така да бъдат по-устойчиви, когато става дума за политически натиск. Докъде сме стигнали в посока на приемането му? Надявам се, че имаме добър триалог с държавите-членки и с парламента. Все още обаче има няколко теми за обсъждане, където парламентът и държавите-членки имат много различни идеи и възгледи."

Йоурова отново потвърди позицията на Европейската комисия в подкрепа на приемането на България и Румъния в Шенген и изрази надежда това да стане факт до края на годината. Припомням, че Австрия наложи вето на присъединяването на София и Букурещ към пространството без граничен контрол с мотива, че сега не е моментът за разширяване на Шенген. Против приемането на България се обяви и Нидерландия: "За Шенген аз смятам, че е крайно време да поканим Румъния и България и че няма нужда да чакаме повече. Моят съвет e интензифициране на дипломатическите усилия, за да убедите особено държавите членки, които имат известни съмнения, че трябва да се откажат от тях."

По повод Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие и съпротивата на 6 страни от ЕС включително България, да я ратифицират, Йоурова посочи, че единственият инструмент на Брюксел е диалог с консервативните части на тези общества: "Винаги, когато ги чуя да споменават традиционното семейство, наистина се разстройвам, защото ако това трябва да са добрите европейски традиции - жените да бъдат бити у дома - в такъв случай наистина трябва да се отървем от тези традиции. Ние се опитваме да убедим и да подкрепим гражданското общество и да повишим осведомеността на населението, но не можем да настояваме директно от управляващите, защото нямаме такива инструменти. Така че това е по-скоро диалог и аз направих много опити, когато бях в България, Хърватия и Словакия. Там се срещнах с представители на католическата и на православната църква. Не е много присъщо комисарите директно да искат срещи с духовници, но аз наистина исках да разбера какво не е наред. Защо църквите и християните не искат да защитават жените и децата? Те се позовават на традиционното семейство, каквото е описано в Библията. Нямах какво да кажа, това беше много силна позиция и беше очевидно, тя ще продължи да влияе на обществото още известно време."

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.

ИЗБРАНО