Над 40% от територията на България се обработва. Затова въпросът "как" е жизненоважен за всички ни. В България преобладават зърнените култури - пшеница, царевица, слънчоглед. От друга страна, земеделието е основен фактор, който може да влияе на климатичните изменения и въглеродните емисии, които създават парников ефект и проблеми за живота на планетата. Проблемът е глобален, но решението му изисква както общовалидни стъпки и консенсус, така и конкретни локални действия. Една от посоките е земеделието и почвите.

"Ако искаме да няма засушавания, наводнения, катаклизми, липса на хранителни ресурси, (както е в арабските страни и в Африка), ако искаме устойчив и балансиран климат - трябва да мислим с фокус земеделие, опазването и и възстановяването на горите. А почвата е един от основните фактори в този процес, от където тръгва живота" - това казва в актуалния епизод на подкаста "Trendy" Веселин Савов, който за трета година организира безплатен семинар за Ноу Тил (Безорно земеделие).

Доказано е, че конвенционалното земеделие изтощава почвите и влияе на биоразнообразието. Но биологични решения могат да дойдат от места, от които най-малко ги очакваме, като например Украйна или Южна Африка. "Биотехнологиите ни позволяват да имаме плодородна почва, устойчиво и по-доходоносно земеделие и стабилен климат", обяснява Савов и дава примери за проактивност по темата.

В подкаста се включва и Маргарита Доровска, директор на Музея на хумора и сатирата в Габрово, който обяви, че вече няма да приема реклами и спонсорства от компании за изкопаеми горива. Тяхното решение е с цел да се намали дезинформацията за замърсяването и за климатичната криза. Решението идва след съвместна работа по кампаниите на "Грийнпийс" - България, свързани с енергийния преход от замърсяващите и подклаждащи климатичната криза изкопаеми горива към чисти възобновяеми енергийни източници.

"Ние се включихме в тази инициатива с идеята, че културните институции трябва да бъдат водещи гласове за обществено значими теми" - казва Доровска и допълва: "Ако искаме да променим нагласите и поведението на хората - не можем да подценяваме тази тема".

"Много бързо можем да възстановим почвите във всяка точка на планетата", казва Веселин Савов, в контекста на климатичните промени. Според него обаче "Липсва общуване в масов мащаб, както с хората, така и с институциите. Иначе знанията ги има". Според него земеделието е проблем, но и решение на проблемите.

От 2013 г. насам действията в областта на климата са една от основните цели на Общата селскостопанска политика. През периода 2014—2020 г. Европейската комисия предостави над 100 млрд. евро - повече от една четвърт от общия бюджет по ОСП - за справяне с последиците от изменението на климата и адаптиране към него.

Ролята на ЕС за смекчаване на последиците от изменението на климата в селскостопанския сектор е от решаващо значение, защото ЕС определя екологични стандарти и съфинансира повечето от разходите на държавите членки за селско стопанство.

Снимки: iStock by Getty Images/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Последвайте ни в: Spotify - Google Podcasts - Apple Podcasts - Anchor - Pocket Casts - RadioPublic