Коментари - За Тодор Живков, 20 години след смъртта му | Днес.dir.bg

Лагерите и ТВО Втората основна задача, която БКП поставя на Държавна сигурност, е да организира и осъществява въдворяването на опасните за народната власт лица в лагери трудововъзпитателни-общежития ТВО. Незаконните задържания са подпечатани с решение на ЦК на БРП(к) от 17 декември 1944 г., с което на ДС се разрешава да арестува всеки, за когото смята, че е фашистки или реакционно настроен, независимо от партийната му принадлежност. Комунистически лагери се създават без специални решения веднага след 9 септември. Първият лагер е създаден до Сандански - гара Свети Врач, през януари 1945 и просъществува до март същата година (Източникът в тази глава е документалната книга на Хр. Христов "Секретното дело за лагерите", ИК "Иван Вазов", София, 1999 г., в която са събрани всички факти и данни по дело №4/1990 по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, установени по време на разследването за лагерите и последвалия процес във Военната колегия на Върховния съд през 1993 г.). След това е преместен в Станке Димитров (днешна Дупница), където функционира до септември 1945. Друг лагер от март 1947 до 1948 е създаден край яз. "Росица" (днешен "Стамболийски") . От октомври 1945 до края на 1946 в пернишката мина "Куциян" са въдворявани белогвардейци. През 1948 "Куциян" се разделя на две, защото са докарани голям брой земеделци Николапетковисти и една част от лагеристите е преместена край с. Богданов дол, Пернишко до 1951, а друга в с. Николаево, Казанлъшко, до юли 1949. Лагер се създава и в с. Ножарево, Силистренско, от началото на 1947 до средата на 1952. За жени е организиран легер в един от манастирите край В. Търново, който през 1947 е преместен в с. Босна, Тутраканско. Край с. Бошуля, Пазарджишко, от 1945 до 1949 е просъществувал лагер само за криминално проявени лица. В архива на МВР са запазени документи за съществуването на секретно място за задържане на лица от ДС край Пазарджик, обозначено като лагер "С" (секретен). Той действа в периода 1947-1949 и се използва за вербуването на различни лица от етносите за нуждите на контраразузнаването, но скоро след създаването му в него започват да се изпращат всякакви хора. През лагера "С" преминават няколко хиляди души, десетки са загиналите. При закриването му по-голямата част са въдворени в ТВО (Трудово-възпитателно общежитие) Белене, а на 6 души, членове на ВМРО, оцелели от самото начало, им е наложен доживотен арест без съд и присъда, с мотива, че са станали свидетели на убийствата в лагера. През април 1949 Министерски съвет, с председател Васил Коларов, приема на островите на Белене да се организира ТВО и то да стане основен лагер за политически лица. След създаването му всички политически противници на БКП са събрани там. Броят на въдворените през 1949 е над 4500 души. През 1952 в него се намират 2323 лица, от които 2248 мъже и 75 жени. От тях само 144 са криминални престъпници, почти двойно повече са "разпространители на злостни слухове и вражески пропаганди, разпространяване на анонимки и други разни". През септември 1953 Политбюро на ЦК на БКП закрива ТВО Белене. От 1. I. 1954 до 5. ХI. 1956 в България няма въдворяване по политически причини. След народното въстание в Унгария през есента на 1956 Белене отново се превръща в политически лагер, като е напълнено с опасните за комунистическите управници лица. С протокол "Б" №9 от 17. ХI. 1956 Политбюро на ЦК на БКП взима решение за изселване на всички обществено опасни лица. В него е записано: "Да се въдворят в ТВО-Белене най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи, настанили се на местоживеене в София и други големи градове". През август 1959 при едно интервю с чуждестранни журналисти министър-председателят Антон Югов, заявява, че в България няма вече ТВО, въпреки че Белене работи с пълна сила. За да не предивика негативни външнополитически последствия, с решение от 27. VIII. 1959 Политбюро приема да се освободят всички 276 политически и 981 лица за криминални прояви. В ТВО остават 166 лица, определени като "непоправими рецидивисти". На същото заседание вътрешният министър Георги Цанков в строго секретен доклад посочва какво трябва да стане с останалите 166 рецидивисти. Той излага пред Политбюро решението, че "за по-правилното и по-ефективно водене на борбата срещу криминалните рецидивисти и хулиганите е целесъобразно да се разреши сега - временно МВР в отделни случаи за лица по много прецизна оценка, които са станали нетърпими за обществото поради многобройните нарушения от тяхна страна на спокойствието на гражданите, да ги изпраща на принудителен физически труд в отделни обекти като каменни кариери и други подобни". Предложено е на Политбюро неосвободените 166 лица от Белене да останат на тежък физически труд. Въпреки че няма открито решение на Политбюро, предложението на вътрешния министър Цанков е изпълнено. Въпросните 166 рецидивисти поставят началото на лагера край Ловеч. Съдбата на заточените там е решена с благословията на Тодор Живков след разговор на министър Георги Цанков. Това разкрива стенограмата от заседанието на Политбюро от 5. IV. 1962, когато вече скандалът с лагера тресе партията и Политбюро решава да го закрие. Изказването на Георги Цанков показва, че още през 1959 Живков е бил информиран за новия лагер: "През 1959 ние разгледахме обстановката в страната и дойдохме до заключението, че не ще може да държим лагера Белене. Говорихме с др. Живков няма ли да е разумно да закрият този лагер. Ако има хора, които са непоправими, да се пратят в затворите. Белене остана за усложнено време. Ставаше въпрос за една група от 500-600 души - какво да ги правим? Дали да ги пуснем и да започнем да ги гоним наново или да ги изолираме някъде. Тогава решихме да открием една кариера в Ловеч, където да приберем тези хора и да ги превъзпитаваме чрез тежък физически труд". Прокуратурата установява, че режимът в лагера е бил изключително тежък. От показанията на оцелелите лагеристи е установено, че дневната норма за мъжете е между 8-20 куб. м. камъни. Всичко се е извършвало на бегом. Храната обикновено била постна и предимно от зеленчуци. Дневната дажба от хляб е била около 700 гр. и се е давала наведнъж вечер. Къпането е ставало само в близката р. Осъм. Лагеристите са обличани в стари войнишки дрехи, били са въшлясали, а в бараките не е могло да се спи от паразити. Повече от година не е имало никакво лекарско обслужване. Бившият лагерист Нено Христов от с. Изворово, Старозагорско, свидетелства: "Никога през живота си не бях виждал гнойни рани по телата на хората, в които имаше червеи. Единственото нещо, което можеше да се направи, бе да помолиш близките да уринират върху раните по гърбовете, за да заздравеят, други средства нямаше..." Назначената през юли 1990 от Прокуратурата на въоръжените сили лекарска експертиза, заключава: "Лагеристите не са имали възможност да говорят помежду си, да поддържат контакт с външния свят, да предявяват претенции и оплаквания, да запазят личното си достойнство и самочувствие на човешки същества. Още при постъпването в лагера, както и по време на целия престой в него, повечето от тях са били жестоко и в повечето случаи безпричинно бити с тояги и гумени маркучи... Условията на живот са носили известен белег на неоправдан садизъм..." Писмени разпореждания за режима в лагера не са давани. В показанията си всички от ръководството на лагера край Ловеч сочат, че са действали единствено по устни указания на зам.-вътрешния министър Мирчо Спасов. От 1501 минали през концлагера край Ловеч 155 души стават жертва на терора в него, за 147 са намерени смъртни актове. В него са изпращани хора заради разказване на вицове, бивши депутати-земеделци и юноши между 16 и 18 години за различни криминални или хулигански прояви. ЦК закрива лагера през 1962 след като двама лагеристи успяват да избягат от кариерата край Ловеч, но са заловени на границата и пред следствието разкриват смразяващата картина на убийствата в трудовата група-Ловеч. Следствието сигнализира ЦК, която съставя комисия за разследване на случая, чиято дейност потвърждава фактите за извършени убийства. Комисията предлага на Мирчо Спасов да се наложи партийно наказание "порицание". В секретната стенограма Живков го защитава: "Той е дисциплиниран човек. Този случай го е съкрушил. Аз разговарях с него много сурово, питах го: "Ти идиот ли си, та допускаш такова нещо?" Той е златен човек, много предан, но бе малко стихиен. Да му запишем партийно наказание." Търсенето на съдебна отговорност за убийствата започва едва след 10. ХІ. 1989 и обхваща само дейността на последните лагери край Ловеч и Скравена, тъй като за останалите не е открита подробна документация. Следствието е образувано през март 1990 в Прокуратурата на въоръжените сили след публикации в пресата. През април 1990 Народното събрание с председател Станко Тодоров приема поправка в Наказателния кодекс (НК) специално за престъпленията в Ловеч. С нея давностният срок за убийство на две или повече лица е увеличен от 20 на 35 години. Последният комунистически парламент обаче "пропуска" да придаде обратна сила на текста и той остава неприложим. Военната прокуратурата прекратява следствието поради наличието на изтекла давност за извършените престъпления. Прокуратурата търси и други правни възможности да подведе под отговорност бившето ръководство на лагера и организатора му М. Спасов, но те не се увенчават с успех. Магистратите стигат до извода, че по време на управлението на Живков в НК е предвидено да не се погасява давността при престъпления срещу човечеството, но не и при престъпления срещу човечността. Тази тънка юридическа формулировка води до разминаване с Общата декларация за правата на човека на ООН от 1966, която България ратифицира през 1976 г. Отсъствието на наказателен състав за престъпления срещу човечността се оказва в разрез и с редица други международни конвенции за престъпления против човечеството и изтезанията, към които България се е присъединила. Една такава поправка би се отнесла към Международния пакт за гражданските и политическите права, посочващ, че нищо не може да пречи "едно лице да бъде осъдено за действие или бездействие, което по време на извръшването му е съставлявало престъпление, съгласно общите правни норми, признати от всички народи". Следващият главен прокурор Мартин Гунев възобновява следствието като търси намесата на Седмото Велико Народно събрание, което сезира да се произнесе по проблема с давността. Той настоява ВНС да тълкува поправката на чл. 80, ал. 1 от НК за увеличения давностен срок. Държавният обвинител формулира три хипотези. Първата е, че изменението се отнася за бъдещи престъпления. Втората, че поправката обхваща всички престъпления, извършени след 1955. И третата, че давността за престъпления като тези в лагерите не е могла да тече до 10.ХІ.1989. ВНС не се произнася и не дава никакъв отговор. По същия проблем Върховният съд отклонява искането на главния прокурор за издаване на тълкувателно решение по казуса. Отказът на Върховния съд е мотивиран с "липса на противоречива практика". Следствието отново е прекратено. Делото е възобновено наново през пролетта на 1992, след като за главен прокурор е избран Иван Татарчев. Той се разпорежда да бъдат арестувани всички живи бивши ръководители на лагера и надзиратели и повдига обвинение срещу Тодор Живков. През есента на същата година обаче Татарчев прекратява обвинението срещу бившия генерален секретар на БКП. Обвинителният акт на Прокуратурата на въоръжените сили посочва, че са събрани доказателства за извършването на 14 умишлени убийства. Подсъдими са Мирчо Спасов, бивш зам.-министър на вътрешните работи и началника на лагера Петър Гогов, обвинени в длъжностно престъпление, надзирателят Николай Газдов, обвинен за 12 убийства, зам.-началникът на лагера Цвятко Горанов - за 6 (той почива в дома си при мярка за неотклонение домашен арест) и надзирателката Юлияна Ръжгева за две убийства. Пред следствието Спасов прави самопризнанието: "От днешно време преценявам, че беше нереално да се изпращат в лагера лица без присъди, но по това време не мислех така. Ние - Политбюро на ЦК на БКП и нашето министерство силно копирахме съветските другари, техния опит. През 1959 бях най-младия заместник министър на вътрешните работи и ме натовариха да отговарям и създам лагера край Ловеч". На 8. VІ. 1993 състав на Военна колегия на Върховния съд с председател Николай Чирипов дава ход на делото от 48 тома, като определя, че ще се произнесе за давността в края на съдебния процес. Лично главният прокурор Иван Татарчев в съдебната зала пледира за издаването на смъртни присъди на всички подсъдими. Месец след началото на делото 82-годишният Мирчо Спасов почива. През септември 1993 съдът намира, че съществува процесуална пречка за продължаване на процеса (дотогава генералското звание на Спасов по време на извършване на престъпленията дава основание на Върховния съд да води делото), прекратява го и изпраща делото по компетентност на Плевенския военен съд. Същата година делото е върнато във Върховния съд, но през следващите шест години процесът е миниран от липсата на съдебни заседатели, избирани от Народното събрание. Бездействието на парламента демонстрира безразличието и незаинтересоваността на различните парламентарни мнозинства през този период. Едва през 1999 Народното събрание приема решение за избор на съдебни заседатели. Минават още 20 месеца, докато мнозинството на ОДС гласува избора. Делото е подновено отново. С решение от 11. VІІ. 2002 обаче Върховният съд го прекратява като в мотивите си посочва стария основен проблем - изтеклата давност. Мнозинствата на СДС в парламента през 1991-1992 и през 1997-2001 не почерпват опит от други страни като Германия, където параментът приема, че за престъпленията, извършени на територията на бившата ГДР по време на режима не може да тече давностен срок. Единственото наказание за Газдов и Ръжгева е 3-годишният престой в следствения арест, толкова, колкото е съществувал и адът край Ловеч. БСП като правоприемник на БКП се задоволява с изключването на Мирчо Спасов от партията. Председателят на Държавния съвет Петър Младенов през март 1990 му отнема генералското звание и всички награди за допуснатите извращения в лагерите Ловеч и Скравена. Наследниците на компартията обаче не са се извинили на нацията за извършваните престъпления в лагерите и ТВО-та по време на комунизма. В България нито едно парламентарно мнозинство досега не е погледнало радикално на проблема с давността, предвидена за най-тежкото престъпление - убийство и не е предложило тя да отпадне като остатък от съветската наказателна доктрина, внесена в българските закони след установяване на комунистическата диктатура.

Eto ti go rezultata ot upravlenieto na praveshkoto govedo, Mityo uroda, Benchev Maimunata , takiva sa biznesmenite i upravliavashtte v Mangalistan,pochetni grajdani piat si kafeto s Cacarov i si gukat sladko !!!

Убийства без съд Престъпленията на новата отечественофронтовска власт започват още веднага след 9 септември 1944 г. В МВР са формирани специални групи по издирването, заляването и избиването на набелязани за врагове на народа представители на бившата власт. Една от тези групи се ръководи от Мирчо Спасов, един от най-близките до Тодор Живков партийни функционери, придобил впоследствие печална слава с дейността си в МВР, като организатор и отговорник на лагерите край Ловеч и Скравена, и като носител на корупция и ръководител на контрабандни канали и неправомерно изразходване на милиони левове в служба "Културно наследство" към МВнР през 70-те години, ръководена от Людмила Живкова (Източник - Христо Христов, "Секретното дело за лагерите", ИК "Иван Вазов", София, 1999). През първите няколко месеца след 9 септември са избити без съд и присъда няколко десетки хиляди души. Някои източници сочат цифрата между 30 и 40 000. В други издания, близки до бившето комунистическо управление, като книгата "От девети до десети", със съставител Димитър Иванов, последният началник на Шести отдел на Шесто управление на бившата ДС, тази цифра е значително намалена - около 20 000. За безследно изчезнали в този период са обявени близо 2000 души. Т. нар. Народен съд Убийствата през първите месеци на "народната власт" са облечени в законова форма с издадената през октомври 1944 г. от правителството на ОФ Наредба-закон за създаването на Народен съд за съденето на фашистките престъпления. Под наказателна отговорност са привлечени ръководителите на монархическия режим и виновниците за извършените спрямо българския народ престъпления от 1 януари 1941 до 9 септември 1944. Т. нар. Народен съд започва дейността си на 19.ХІ.1944 и я приключва в края на април 1945. Субективността на неговите решения е предопределена още с механизма, по който се определят съдиите. Те са назначени от областните комитети на ОФ и от министъра на правосъдието. 60-те областни състава и двата върховни състава в София се произнасят по различни обвинения срещу общо 21 024 души. Издадени са общо 10 897 присъди в 131 процеса. На смърт да осъдени 2730 души, сред които са регентите, княз Кирил, братът на цар Борис ІІІ, повечето от министрите и народните представители от периода след 1941 г. 1305 души получават доживотен затвор. На затвор от 1 до 20 години са осъдени 4348 души, условно - 808. Конфискувани са над 200 предприятия, както и голям брой недвижими имоти и вещи. (Изт. - "От девети до десети", съставител Д. Иванов, издателство, "Захарий Стоянов", София, 2004 г.) След промените по-голяма част от присъдите на т. н. Народен съд са отменени в периода 1993-1998 г. от Върховния съд. Характерно е, че съдът се произнася по индивидуални жалби за преглед на присъдите по реда на надзора от страна на потърпевши или техни наследници без да разглежда издадените съдебни актове по същество, а ги отменя на основата на процедурни нарушения, допуснати още при издаването им. Съдебно-административни репресии Извън дейността на Народния съд в България в периода 1946-1953 г. се провеждат редица политически процеси, чрез които комунистическият режим се разправя с опозицията и извършва чистки в армията, църквата и сред интелигенцията. Политическите процеси се извършват по съветски образец като показания са изтръгвани от следствието след нечовешки изтезания - оставяне на арестуваните без сън, системен побой, горене на нежни части от тялото. Дейността на следствените органи е организирана и поставена под ръководството на съветските съветници, подчинени пряко на дясната ръка на Сталин - Лаврентий Берия, ръководител на НКВД и други разузнавателни и полицейски органи в СССР от 1938 г. до екзекуцията му (1953). Главното оръжие на БКП за разгрома на опозиционните сили е ДС. Борбата срещу противниците на народната власт след 9. ІХ. 1944 г. е възложена на отделение "А" в ДС към Дирекцията на народната милиция. Неговата основна задача е да разкрива, проследява, арестува, разследва "вражески елементи". В структурата му са обособени групи за борба против анархисти, троцкисти, духовенството, фашистки организации, БЗНС. През 1947 г. отделение "А" прераства в отдел І при Дирекция държавна сигурност. Той води борба с контрареволюционните елементи в средите на политическите партии влизащи в ОФ (без БКП) и опозиционните парти, главно с "БЗНС - Никола Петков"; с разпуснати организации, като "Бранник" и бивши полицаи и офицери. Третото направление са антипартийните прояви сред младежта, интелигенцията, духовенството и държавния апарат. През 1952 г. отдел І е трансформиран в управление ІІІ на ДС, което се запазва до 1963 г. То продължава преследването на същия контингент от противници, който вече е определян като "бивши хора". (Изт. - Архив на МВР (АМВР) - историческа справка за структурата и дейността на Държавна сигурност) Жертва на съдебна разправа става Никола Петков, лидер на опозицията. През юни 1947 г. неговият депутатски имунитет е отнет, арестуван е през август и осъден на смърт, като на 23 септември е обесен. Осъдени са и други отечественофронтовски партньори като земеделецът Димитър Гичев, социалдемократът Коста Лулчев и др. През 1947 г. се провеждат съдебните процеси срещу редица военни, известни като делата "Неутрален офицер" и Военен съюз, по които са осъдени близо 80 старши офицери. Уволнени са над 3500 офицери, обвинени, че са привърженици на старата власт. След като поставя под контрол православната църква БКП насочва репресиите към католиците. През 1952 г. в поредица от пет съдебни процеса са осъдени ощо 54 свещенослужители, обявени за шпиони. Четирима свещеника, сред които епископ Евгений Босилков, са осъдени на смърт и екзекутирани. Под пълен контрол е поставена художествено-творческата и научна интелигенция и всички творчески съюзи. За тях отговаря създаденото през 1967 г. с решение на Политбюро на ЦК на БКП идеологическо управление в ДС (Шесто управление). В приоритетите му влизат "борбата срещу диверсията по идеологическа линия, контрареволюционните, националистическите и други противодържавни прояви в страната, както и борбата срещу различните нелегални организации и групи, терора, изменниците на родината, идеологическото разложение сред интелигенцията и младежта" (Изт. - АМВР, ф. 22, оп. 1, историческа справка за Шесто управление). В началото на 70-те години интелигенцията вече е напълно контролирана. В един от докладите на идеологическото управление от 1972 г. се посочва: "В настоящия момент органите на ДС водят агентурно-оперативна работа за разкриване и пресичане на подривна дейност в средите на българската художествено-творческа и научна интелигенция, наброяваща: В творческите съюзи и културни институти около 9500 души; в Комитета за телевизия и радио, Комитета по печата, СБЖ и други пропагандни институти - 5300 души; в БАН и нейните подразделения - 6700 души и в системата на здравеопазването - 4250 души". (Изт. - АМВР, ф. 22, оп. 1, а. е. 3, строго секретна справка на Шесто управление на ДС за "Оперативната обстановка по линия на художествено-творческата и научната интелигенция за 1970 - 1972 г.") Политическите процеси се използват умело и за разправата с "врага с партиен билет". Процесът срещу зам.-министър-председателя Трайчо Костов и 11 негови привърженици поставя началото на мащабна акция за гонения в партийните редици, която продължава до смъртта на Сталин през 1953. Чистката засяга и самата ДС, и нейния висш апарат. До 1956 г. са уволнени 5108 служители, на практика е подменен целият състав (Изт. - Асенов Бончо, "От Шесто за Шесто и след това", София, 1999). Изключително показателна е съдбата на първия началник на контраразузнаването след 9 септември и на следствените органи Стефан Богданов. Той също е арестуван през 1949 по заповед на Вълко Червенков в обвинение в съучастие в заговора на Трайчо Костов. Богданов, който е с особени заслуги като агент на НКВД в края на 30-те години и създава съветска разузнавателна мрежа в София, Пловдив и Варна, е подложен на жестоки изтезания от доскорошните си подчинени. В изложението си до Червенков Богданов описва чудовищната инквизиция, на която е бил подложен от следователите "алхимици". Той посочва, че по жестокост полицейският терор дори не може да сравни със "сегашния ужас". Пребиван, държан денонощно изправен и буден в продължение на седмици и чрез разтапяне на ставните мазнини следствието иска той да признае, че е подслушвал съветската легация и телефоните на Георги Димитров и Васил Коларов. За да спре непоносимите мъки бившият началник на контраразузнаването "признава", че е получил нареждане от Трайчо Костов да арестува Васил Коларов и Вълко Червенков. В своите спомени, издадени след промените в България, Стефан Богданов пише: "Всички незаконни убийства и "ликвидации" на "класови врагове" се осъществяваха по лични разпореждания на Антон Югов (министър на вътрешните работи, бел. а.) чрез кроткия негов послушник Руси Христозов. Някъде в указанията си за кървав терор той се аргументираше и с личните нареждания на Г. Димитров… Държавна сигурност беше изцяло подчинена на съветските съветници на Берия… Ръководители на най-големите извращения в ДС бяха прикрепените към всяко отделение съветски чекисти." (Изт. - Богданов Стефан, "Две смърти няма, а без една не може", Издателска компания "К&М", София, 1991) За периода 1949-1956 г. над 22 000 души минават през арестите. Изселените след 9. ІХ. 1944 г. семейства са 7025, чиито членове наброяват близо 25 000 души (Изт. - Асенов Бончо, "От Шесто за Шесто", Перник, 1994).

Престъпленията по време на комунистическия режим и опитите за тяхното разследване след 10 ноември 1989 т. Христо Христов в. "Дневник" УВОД В България до момента не е извършвано подробно изследване, систематизиране и анализиране на престъпленията на комунистическия режим. Този 45-годишен период на страната не е подлаган на задълбочен прочит от професионални историци. За разлика от други бивши социалистически страни в България не беше създаден институт или служба за изследване и документиране на комунистическите престъпления. Острите политически спорове по темата продължават и до днес, но не не допринасят с нищо за проучване на това минало. Извършените престъпления по време на комунистическото управление в България не са широко известни не само на българското общество, но и остават непознати на световната общественост. В подкрепа на тази констатация е факта, че в Черната книга на комунизма, изследваща престъпленията на световния комунизъм (издадена през 1997 г.), на България са посветени 2-3 страници от общо 700. Разкритията, направени след 10. ХІ. 1989 г. , са дело на отделни изследователи и журналистически разследвания. Настоящият доклад има за цел да обхване най-общо престъпленията на българския комунизъм, както и да очертае линиите на разследванията им от съдебната власт, предприети след 10. ХІ. 1989 г. Съдържанието на доклада е изградено на базата на публикувана в различни издания статистика (в раздела за дейността на т. нар. Народен съд) и на проучвания в архива на МВР (бившата Държавна сигурност), Главно управление на архивите при Министерския съвет - Централен държавен архив и Централен партиен архив, както и в архива на Върховния касационен съд. ИЗЛОЖЕНИЕ Престъпленията на комунизма могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата е престъпления срещу личността. Към нея се отнасят убийствата без съд, мокрите поръчки, незаконното лишаване от свобода и насилствено изтръгване на показания. Втората е съдебно-административни репресии - към нея спадат разправата чрез съдебни органи, изселванията, лишаването от право за свободно предвижване в страната и в чужбина, нарушаване на правото на вероизповедение, престъпления против националното и расовото равенство. Третата категория се отнася до финансови и екологични престъпления, каквито са създаването на черни партийни каси, изнасянето на национални капитали чрез външно-търговски дружества, облагодетелстване при системата на номенклатурните привилегии и специални възнаграждения на т. нар. правоимащи, както и прикриване на факти, свързани с екологични замърсявания, довели до увреждане здравословното състояние на населението. Към тази група следва да се приобщи и контрабандата на специална продукция (оръжие, боеприпаси, взривни вещества), наркотици и стоки, прикрита зад партийния евфемизъм "транзитна търговия", издигна през 1978 г. в официална държавна политика. Четвъртата група са престъпления, свързани с национално предателство, като опита България да бъде превърната в 16-та република на СССР, участие във военни интервенции и държавен тероризъм, каквото е безвъзмездното подпомагане на леви терористични режими, както и на отделни лица, обявени за международни терористи. Отделно може да се разгледат и някои документални престъпления, извършени в края на 1989 г. и началото на 1990 г. чиято цел е да се прикрият предишни престъпления на режима, каквото се явява унищожаването на досиетата с дълбоки последствия за разитието на страната и политическите процеси в България след промените.

За първи път: Тайният доклад на ЦК за садистичния режим в лагера край Ловеч Документи - Политбюро Написано от Христо Христов Петък, 28 Март 2014 10:52 Сайтът desebg.com публикува за първи път тайния доклад на специалната комисия, сформирана с решение на Секретариата на ЦК на БКП, за лагерите край Ловеч и Скравена. Документът, чийто оригинал се съхранява в Държавна агенция „Архиви”, е от 24 март 1962 г. и на практика довежда до решението на Политбюро на ЦК на БКП от 4 април 1962 г. за закриването на лагерите. Утре в Ловеч ще се проведе са 24-ти пореден път поклонение в памет на жертвите в лагерите. Нито на доклада, нито на решението през 1962 г. е дадена гласност в обществото, тъй като разгласяването на убийствата в лагерите би довела до смяната на Тодор Живков като пръв партиен ръководител. Специалната комисия, ръководена от члена на Политбюро Борис Велчев, е образувана, след като изключително тежкия режим в двата лагера, просъществували в периода 1959-1962 г., става достояние на във висшето партийно ръководство. Дотогава информацията за убийствата е пазена в строга тайна от отговарящия за лагерите зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, известен като дясната ръка на Тодор Живков в МВР. В края на 1961 г. двама лагеристи успяват да избягат от лагера край Ловеч, но за задържани от органите на МВР на границата с Гърция при опит да я преминат нелегално. По време на образуваното следствие срещу тях те разказват, че са избягали заради убийствата в лагера. Показанията им са докладвани на началника на следствения отдел ген. Димитър Капитанов и на заместника му Гатю Гатев. Двамата решават да информират Политбюро без знанието на ръководството на МВР, тъй като са наясно, че Мирчо Спасов ще прикрие случая и ще убие избягалите лагеристи. По този начин престъпленията в лагерите край Ловеч и Скравена предизвикват скандал във висшето партийно ръководство. Сформираната комисия констатира тежкия режим в лагерите и го сравнява със САДИЗЪМ!!!!!!!! Непосилните норми довеждат до това, че „се е налагало да се работи без работно време, почти без почивка и при най-голямо напрежение, като постоянно се тича”. Като най-съществен белег на тежкия режим е физическото насилие – постоянен побой, физическа разправа и убийства, за които през 1962 пред комисията признават само въдворените. Лагеристите са живеели при „крайно мизерни условия: слаба храна, лоши помещения, без медицинска помощ, без контакти със своите близки”, е посочено в доклада. Документът е докладван пред Политбюро на ЦК на БКП. Висшето партийно го разглежда (точка 4 от протокола от заседанието на 4 април 1962 г.). Докладът обаче не е предоставен на прокуратурата и са наложени само партийни наказания, като дори вместо да бъде освободен от МВР отговорникът за лагерите Мирчо Спасов е издигнат, след като лично покровителстващият го Тодор Живков се застъпва за него. По този начин цялото Политбюро на ЦК на БКП през 1962 г. става съучастник в прикриването на престъпленията в лагерите, които са разследвани през 1990 г., едва след краха на комунистическия режим.

Айщайн го е казал.Социализма е по близо до Христовото учение,но трябва да се прилага от мъдри и морални хора.Иначе ще се разпадне.Така и стана,най големите пишещи се комунисти,социалисти станаха капиталисти.Между другото в някои страни са си изградили социализъм,но не го наричат така,дори ако им кажеш ,че в тяхната държава е истински социализъм,те се обиждат.Наименованията нямат значение ,важно е съдържанието.Законите да се прилагат еднакво към всички.

Мирчо Спасов: Оставаме на власт Дочо Шипков, първи секретар на БКП по това време в Ловеч, е един от хората, които лично се явяват при уплашения за положението си Живков. Пред следствието Шипков заявява: Жени манифестират през 1966 г. по случай 1 май в Ловеч. Стряскащата истина за лагера е обяснявана на хората от града като мерки срещу хулиганите. И до днес Ловеч пази паметта за жертвите на комунизма и ги почита всяка година | Снимка: lostbulgaria.com. Жени манифестират през 1966 г. по случай 1 май в Ловеч. Стряскащата истина за лагера е обяснявана на хората от града като мерки срещу хулиганите. И до днес Ловеч пази паметта за жертвите на комунизма и ги почита всяка година | Снимка: lostbulgaria.com. "Никой не ни пита за създаването на лагера. Мирчо Спасов лично ме уведоми да не се занимаваме с него. По-късно избяга един затворник. Тогава с прокурора Васил Ганев, който имаше данни от избягалия за режима, решихме да се напише изложение до Главна прокуратура, той направи такова, но отговор не получи. После след като проверихме, че режима е същия подготвихме второ писмо, но докато го пратим от политбюро дойде проверката. Тодор Живков ме извика в София и ми зададе само един въпрос: "Дочо, защо не ни информирахте?" Отговорих му, че никой не ни е възлагал упражняването на партиен контрол." Един малък, но достоен за финал щрих в усърдно критата години наред тайна за истината на престъпленията на комунизма край Ловеч внасят показанията на Георги Христов, някогашен зам.-началник в Окръжно управление МВР-Ловеч по политическата част. Той описва творението на Живков и компания като концлагер от филмите за фашизма с единствената разлика, че е нямало крематориум: "Две седмици след комисията на политбюро влязох при Кирил Александров (шеф на Окръжно управление на МВР-Ловеч, б. а.), той говореше по телефона. Забелязах, че началникът е във весело настроение. Попитах го за повода, а той ми отговори, че току що е разговарял с другаря Мирчо Спасов във връзка с разследването и закриването на лагера и другарят Спасов му казал : "Александров, и този път ни се размина, все още оставаме на власт." Лагеристите: Да живее ЦК на БКП През април 1962 г. започва освобождаването на лагерниците. До тогава на две големи групи са пуснати повечето мъже, след като се разчува за терора и убийствата в ЦК . На 24. IV. 1962 в продължение на три дни са освободени и останалите 209 мъже, като петима от тях са предадени на съд. Ден преди това 30 жени, които от есента на 1961 са преместени в един обор край с. Скравена, Ботевградско, са освободени наведнъж. Един оцелял като по чудо доклад до вътрешния министър Дико Диков описва момента така: "При тръгване на рейсовата кола освободените жени скандираха "БКП, БКП! Да живее ЦК на БКП!" Този път им е обяснено, че са освободени с решение на ЦК на БКП. По ирония на съдбата те не знаят, а някои от тях до края на живота няма да разберат, че за мъките им в лагерите, е виновно точно това ръководството на партията, чието име са скандирали тогава. СЛЕДВА: КАК ПОЛИТБЮРО РЕШАВА ДА ПРИКРИЕ УБИЙСТВАТА В ЛАГЕРА КРАЙ ЛОВЕЧ.

Предупрежденията към Живков за лагерите Тодор Живков е предупреден за скандала около лагера от няколко души. Първо научава чрез началника на "Въдворяване и изселване" ДС ген. Иван Чуков, който току що се е бил разминал с уволнението, подготвено от министър Георги Цанков, след като се намесил самия Живков. Чуков се е обърнал към близкия му Желязко Колев, зам. завеждащ отдел "Административен" в ЦК, който от своя страна е информирал лично Живков. В едно писмо до бившия първи, приложено в делото за лагерите, Чуков задава емоционално въпроса, който всички са спестявали: "При проверката на ЦК говореха други, които преди мълчаха. Знаеха окръжните началници и целия ръководен състав на МВР, защото те изпращаха хората в лагера, знаеше отдел "Административен" на ЦК, защото 6 месеца преди това другарят Дочо Шипков (първи секретар на БКП в Ловеч, б. а.) е търсил помощ от отдела, знаеше главният прокурор, знаеха членовете на ЦК. Те мълчаха. Защо? Те мълчаха, защото са считали, че онова, което се е вършило в лагера е правилно и защото са били убедени, че това е ставало със съгласието и одобрението на Политбюро." Другият, който информира Живков за лагера, е политическият помощник на Георги Димитров, а през 1962 зам.-министър на МВР Апостол Колчев. Тогава той се е подготвял да премине на работа като секретар на президиума на НС. По този повод му е предстояла среща с Тодор Живков. Малко преди нея научава от Димитър Капитанов истината за лагера. Пред прокуратурата Колчев пояснява: "На срещата с голяма тревога поставих въпроса за извращенията в лагера и предложих веднага да се изпрати комисия за внимателна проверка. Направи ми впечатление, че Живков вече беше много добре информиран и разтревожен за съдбата на Мирчо Спасов. Известно бе, че отношенията им бяха близки. Много скоро след това бях включен в състава на комисията за проверка в лагера. Тя излезе с доклад за допуснатите най-груби извращения, побоища и смъртни случаи. Инициативата за създаването на този лагер бе на Тодор Живков. Спомням си през 1957 бяха зачестили хулиганските прояви и Живков се закани, че е необходимо непоправимите хулигани и пресстъпници да се съберат в един лагер. Установи се, че Мирчо Спасов е знаел за тежкия режим и не е взел мерки за премахването му. Комисията не се съгласи с обясненията му и предложи същия да бъде изваден от системата на МВР и партийно наказан. Имах и среща с тогавашния главен прокурор Минчо Минчев и му предложих да образува следствие, но той ми отговори, че по-правилно щяло да бъде да се изчака решението на Политбюро. То трябваше не само да обърне внимание на прокуратурата, а да й възложи да проведе разследване и съгласно закона да накаже виновните. Предполагам, че близката връзка на Спасов с Живков е попречила за търсене на наказателна отговорност на отговорните. Не се съмнявам, че на заседанието на Политбюро влияние да не се вземе такова решение са изиграли тези близки отношения между двамата." Оглавяващият комисията на ЦК Борис Велчев не дава по-различна оценка за връзката между Спасов и Живков пред прокуратурата през 1990 г., макар, че 30 години по-рано не е посмял да каже пред ПБ същото: "Имам впечатлението, че Мирчо Спасов се ползваше с доверие от страна на Тодор Живков. Не случайно след нашия доклад Спасов да бъде освободен от МВР и да бъде изпратен на друга работа, Живков вместо да го измести го привлече на работа като завеждащ отдел в ЦК." Мирчо Спасов: Оставаме на власт

"Факт е, че когато трябва да избира между работа в милицията и партията, избира кариера в структурите на Комунистическата партия." Охранителя на Т.Ж. също напуска МВР, за да не се деполитизира. Истински синове на БКП :) ... Да не забравяме оценката на ББ:: Тодор Живков и Царя са ми като два университета Затова за ролята на Т.Ж. се доверявам на ББ: „Една стотна от това, което е построил Тодор Живков за България и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство.” Това заяви в предаването на Нова телевизия "Карбовски: Директно" премиерът на България Бойко Борисов. Бившият бодигард на комунистическия диктатор продължи с възхвалите по адрес на Живков, като каза: „Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил, показва, че доста неща са били направени. А е и факт, че 20 години ние приватизираме, ние само приватизираме това, което е построено дотогава.” "Ако отчетем, че светът е бил разделен на 2 части – Варшавски договор и НАТО, ако приемем, че след Втората световна война сме останали на страната на Варшавския договор, мисля, че той е направил максимумът България да се развива добре и да няма такива тежки инциденти, както в Чехия и Унгария, където са умирали хора." "За Тодор Живков това, с което започваше и свършваше, беше държавата. Държавата, държавата, държавата… Само за това говореше. Беше му болно, като виждаше как всичко се разграбва и руши пред очите му. Как откраднаха банките, заводите, стопанствата, керемидите, тухлите на краварниците дори… Как изчезна напоителната система в селското стопанство, една от най-добрите в Европа. До тръба я откраднаха! Ако сега я имаше, земеделците щяха да са много по-добре." С удовоствие бих чула и оценката на партизанската внучка Лилянка за Т.Ж. Все пак има лични впечатления и се е увековечила на снимки с него...

Разкритията за убийствата стигат до ЦК на БКП Този път обаче избягалите, чиито имена не се споменават в архивите, са задържани едва в столицата от органите на милицията, която образува следствие. От потресаващите им разкази става ясно за жестокия режим в трудовата група. По това време началник на следствието е ген. Димитър Капитанов. Заедно със заместника си Гатю Гатев решават да действат зад гърба на Мирчо Спасов, който отговаря за следствието по ДС. Двамата нареждат проверка на началника на отделение "Въдворяване и изселване" ДС при МВР ген. Иван Чуков. Той им докладва, че нещата стоят още по-зле. Гатю Гатев, който след 10 ноември 1989 г. пише за това до парламентарната комисия за деформациите, оглавявана от Луканов, свидетелства и пред прокуратурата през 1990 г.: "Установи се, че в лагера се избиват хора без съд и присъда, по средновековен начин. С Капитанов решихме да предадем материалите в ЦК на БКП. Лично ги занесох и предадох. В ЦК първо отидох при Никола Ангелов, зам.-завеждащ отдел "Административен", после при Дико Диков – завеждащ отдел "Военен" и накрая при Боян Българанов (член на политбюро, отговарящ ресорно за МВР, б. а.). Последният дори изрази съмнение и попита дали сме направили проверка. Аз не му казах, че сме проверили чрез Чуков всичко, за да не попадне последният под ударите на Мирчо Спасов. Българанов отиде при Тодор Живков и след като се върна ми каза: "Вземете мерки двамата лагеристи да не ги убият." Мирчо Спасов и Григор Шопов заличават следите на престъпленията, за да спасят Живков Информацията, че в ЦК е докладвано за убийствата, бързо стига до Мирчо Спасов. Той незабавно влиза във връзка с ръководството на лагера Гогов и Горанов и се уточняват какво да говорят пред комисията на ЦК. Последното Гатев научава по-късно от ген. Чуков. Разказът на Гатев разкрива и реакцията на самия Спасов: "Като се разчу Мирчо Спасов ни извика с Капитанов и ни псува най-вулгарно. Той и зам.-вътрешният министър Григор Шопов се нахвърлиха върху нас. Искаха да скалъпят обвинение, че сме заобиколили ръководството, че сме нарушили дисциплината, предупреждаваха ни и ни заплашваха. Демонстративно напуснахме кабинета. След това отношенията ни с него се влошиха. На следващия ден ген. Капитанов го изпратиха по служба в Москва, а към 22 ч. ме извика Мирчо Спасов и ми каза: "Вие с Капитанов сте решили да ме свалите, но това няма да стане, защото аз съм си уредил нещата с най-големия човек в страната. Рано или късно аз ще си разчистя сметките с вас!" Казах му, че най-много може да ме уволни. След това отидох в ЦК и си подадох оставката. Боян Българанов категорично я отхвърли като заяви, че с Капитанов сме постъпили правилно, а Мирчо Спасов е извършил тежки престъпления и ще бъде съден. Комисията с Борис Велчев (член на политбюро, б. а.) констатира, че всичко е вярно. Било установено, че Тодор Живков е наредил и Мирчо Спасов е организирал извършването на тези убийства. Григор Шопов бе включен в тази мръсна кампания за заличаване следите на престъпленията, тъй като бе лично верен и предан на Живков и така се погрижи да го спаси. Беше ни забранено да се занимаваме повече със случая. По нареждане на Мирчо Спасов и Григор Шопов главните свидетели бяха върнати в Ловеч и не знам дали са останали живи. От о. з. ген Чуков после разбрах, че Спасов останал в МВР, защото Тодор Живков го запитал защо са ставали тези работи и кой му е наредил, а той отговорил: "Вие другарю Живков ми наредихте и спомняте ли си, че когато ви докладвах какви лица се изпращат в лагерите ми казахте: "Да се чистят, да се чистят тия хулигани!" Със закриването на лагера Георги Цанков е освободен като вътрешен министър и на негово място е назначен Дико Диков. До края на 1962 под давлението на Живков политбюро подменя цялото ръководство на МВР без прекият отговорник за лагерите Мирчо Спасов и Григор Шопов. Капитанов остава в МВР само няколко месеца и после е прехвърлен в прокуратурата, където става зам.-главен прокурор. Гатев е назначен на неговото мястото до 1965 г., когато го освобождават. Предупрежденията към Живков за лагерите

Ами на фона на вече 28-годишното управление на ибрикчиите и ганювците, това е горчивата истина - Тодор Живков си беше за предпочитане.

Живков наредил на Мирчо Спасов: Да се чистят тия хулигани! Истината за убийствата в лагера край Ловеч остава скрита от обществото зад стените на Партийния дом, където през 1962 г. Тодор Живков и Политбюро решават да прикрият следите на престъпленията СИ!!! | Снимка: lostbulgaria.com. Разследване, написано от Христо Христов Четвъртък, 26 Април 2012 11:36 На 5 април 2012 г. се навършиха 50 години от закриването на последните концлагери на комунистическия режим в България край Ловеч и Скравена. На същата дата през 1962 г. Политбюро на ЦК на БКП начело с Тодор Живков тихомълком взима решение да закрие своето тайно творение, което създава през 1959 г. Причината е, че в партийната върхушка гръмва скандал за убийствата в лагерите и това застрашава властта на Живков. Сайтът Държавна сигурност.com отбелязва годишнината с публикуването на поредица, която разкрива малко известни или забравени факти за последните лагери на комунизма. Материалите са час от документалната книга на журналиста Христо Христов „Секретното дело за лагерите”, която издателство „Сиела” наскоро преиздаде. В част 1 от поредицата беше представена политиката на комунистическото управление след 9 септември 1944 г. за създаване на концлагери в страната и въдворяването на „политически опасни лица” в тях, както и на хора, оценявани от ДС като потенциални врагове на „народната власт”. Част 2 е посветена на началото на лагера край Ловеч през 1959 г. В нея се осветляват разпорежданията на близкия на Тодор Живков зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов за създаването на изключително тежък и жесток режим. В част 3 са описани едни от най-зловещите убийства, извършени в лагера – тези на известния музикант Александър Николов – Сашо Сладура, на бащата на певицата Богдана Карадочева – търговеца Иван Карадочев и на бившия депутат от БЗНС „Никола Петков” Любен Боянов. В част 4 се разказва за прикриването на следите от убийствата в лагера край Ловеч, като труповете на жертвите не са връщани на роднините, а са заравяни на остров Предела край Белене. Част 5 е посветена на знаковата фигура в историята на последните лагери на комунизма край Ловеч и Скравена – ген. Мирчо Спасов. В част 6 става ясно как се стига до разкритията за убийствата в лагера, как ЦК на БКП е информиран за тях, кой предупреждава Тодор Живков и какво предприема той заедно с Мирчо Спасов.

Bokluk beshe ,mizerna ruska podloga i 20 godini sled smarta mu pak si ostava takav !!!!

Някой от тъпиите чалгопитеци дращеши тук едвали знаят , че по основа време държавата им беше с най-модерна техника за селското стопанство за времето си. С модерно и технологично оборудвани заводи и фабрики, с разфит външен пазар за износ, и т.н. а сега държавата им е една от най изостаналите в света, макар , че те чираците и слугите се бият в пилешките гърдички и с пяна в устата докават какви велики европейци и евроатланти са.хахаха Жалки палячовци живели в една някога цветущая държава, а сега превърната във фабрика произвеждаща чираци, слуги и ГУРБЕТ-ТУРисти!{:-(((

"Едно е сигурно - Тодор Живков остава в историята ни като политик от висш ранг." ================ НЕ! КАТЕГОРИЧНО НЕ! и ТОВА Е НОВА И ПОРЕДНАТА ОГРОМАН ЛЪЖА И МАНИПУЛАЦИЯ КАТО ВНУШЕНИЕ И ДАДЕНОСТ! Това, което е сигурно Е ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА, ОБЕКТИВНИТЕ ФАКТИ, ЧЕ Тодор Живков беше начело на ДИКТАТУРА, на РЕЖИМ, КОЙТО Е ОБЯВЕН И СЪС ЗАКОН, СЪС ЗАКОН ДЕЙСТВАЩ и в момента, ЗА ПРЕСТЪПЕН!!! И сигурното е, че ПОДОБНА ПРОПАГАНДА НА ФАШИЗМА И ПО-ГОЛЕМИЯТ МУ СЪБРАТ - КОМУНИЗМА, ИЛИ СОЦИАЛИЗМА, ИЛИ КАКТО ИСКА НЯКОЙ ДА НАИМЕНОВА РЕАЛНОТО СЪВЕТСКО, РУСКО РОБСТВО В България през периода 1944 1989 година, ТАЗИ ДИКТАТУРА Е ПРЕСЛЕДВАНА ОТ ЗАКОНА, И ТО С ПРАВО, В МНОГО ЦИВИЛИЗОВАНИ ДЪРЖАВИ! Това е сигурното, и най-горещо съветвам и автора на тази статия, и цялата редакция и ръководство на Дир-а, КАКТО И ПРОКУРАТУРАТА И СЛУЖБИТЕ ДА ОБЪРНАТ ВНИМАНИЕ НА ТАЗИ ФАШИСТКА И КОМУНИСТИЧЕСКА ОТКРОВЕНА АНТИБЪЛГАРСКА И АНТИДЪРЖАВНА ПРОПАГАНДА!

Никога не е имало и няма да има по-добри управници от Крум и Живков. Живях доста през комунизма и демокрацията. Сегашното и след милион години няма да стигне онова, които беше.

2 милиона български граждани напуснаха България, а тези които се завърнаха заминават пак !

През 2015 г. Цветко Дамянов навършва 90 години. Дано да е жив и здрав и да продължава да коментира нашето съвремие. -Ремсист, комунист, партизанин, участник във Втората Световна война-накратко това е жизненият път на Цветко Дамянов. -Най-добре се живееше преди 9-ти септември...-казва тогава , на журналистката, която го интервюира, Цв. Дамянов. -Защо ли така казва 90-годишният активен борец срещу фашизма, който днес жали за опустяващите български села и за загубеното трудолюбие? Подчертавам: Това не е криво разбраната носталгия по доброто, отминало старо време. Има дълбоки причини и последствия за всички нас, от тази, пуста опустяла псевдо-демокрация.

Смачкани овце, които плачат за овчаря. А пък едни наивни глупаци решиха да им дават свобода... Тодор Живков: -Социализъмът се оказа едно недоносче!

Времето без съмнение един ден ще докаже , че тия които обявиха Тошовото време за престъпно - СА 1000 ПЪТИ ПО-ГОЛЕМИ ПРЕСТЪПНИЦИ от него !

Нямало е наркотици,проституция,мафиотски групировки.Курорти уредени.Не са се славили като алкохолен,секстуризъм.Чужденците,като са пътували в автобусите,ставали са прави да гледат подреденото селско стопанство-лозя,зеленчуци,овощни дървета,прекрасна природа.Хората са били спокойни,не са се страхували от бандити,крадци.Но ,това не означава ,че днешното БСП е подобие на БКП.Социалистите в днешно време са станали капиталисти.Няма нищо социално в тяхната политика.Партиите са си сложили етикети,но почти не работят за интереса на народа.

Комунистически Период на България със ЗАКОН беше обявен за престъпен режим съсипал България и за 45 години я докарал до три фалита с празни магазини режими на тока и водата. Кренвершите се правеха от тоалетна хартия, а всичко произведено в този период беше нефелно и се разпадаше. Ако искате си го мумифицарайте Бай Тошо, като сифилистика Ленин качете си го в летящата чиния на откраднатия връв Бузлуджа и може да отлитате за червената планета. Оставете нормалните хора да живеят нормално и не лъжете младото поколение че е било хубаво, защото не беше. Беше ни забранено да слушаме музика, да гледаме телевизия, освен двата пропагандни канала. Беше ни забранено да излизаме от България а странната беше превърната в голям концлагер. Младежи никога не си пожелавайте това проклятие. Комунистите обраха ваще прадядовци обраха ваще бащи и вас също ви обраха. Осъзнайте се и се борете срещу това престъпно племе което управлява страната вече 70 години !

"В продължение на 35 години Тодор Живков бе начело на българската държава - от 1954 г. до 1989-а, когато ПАДНА КОМУНИЗМЪТ и ДОЙДЕ т.н. ДЕМОКРАЦИЯ! " И в това изречение има поне две погрешни твърдения, внушения, ако не и манипулации и лъжи! Първо, аз поне не знам някой сериозно да е твърдял, че в България изобщо е имало някога комунизъм (подобен спор се води, но много по-популярно и ожесточено дали изобщо е имало и фашизъм, ако се съди от определенията по дефиниция поне...) Тоест, режимът, наложен от Съветската армия на 9-ти септември 1944 година, който е въдворен от Москва в България като ПОБЕДЕНА ДЪРЖАВА, а не от Освободител!!!, е обявен за престъпен и със закон на Република България, но никъде и никога не е наричан комунизъм, дори и от най-посветените комунисти, или от враговете и мразещите ги! Второ - това след Тодор Живков няма нищо общо с демокрацията, или има толкова общо, колкото режимът на Тодоро Живков с комунизма! Не е зле тези работи полека лека да започват да се изясняват и изчистват, не за друго, за българската история и поколенията!

Почивай в мир бай Тодоре и прости глупостта и алчността ни. Смятали сме се за прецакани от живота и за много умни, за да живеем в комунизъм. Цели два милиона заплюхме Родината и станахме американци, другите останахме тук, но станахме жендъри и евроатлантици. Комплексиран народ няма право на История и на Родина и за съжаление сами се вкарахме в това. Не са ни виновни ни турци, ни руснаци, ни германци, ни евроатлантисти. Тодор Живков не беше откраднал и една стотинка, това го е нямало в ценностите му. Обичаше България и народа си и предано даде всичко, на което беше способен. България от допотопна кочина стана райска градина, чиито плодове и до ден днешен ядем, разпльоскани в отровния евроатлантически буренак. НРБ беше Златният век на България, който никога няма да се повтори. Защото не ни харесаха безплатно и качествено образование и здравеопазване, а безупречния обществен ред и безопасност не ни понесоха. Нито сигурността на работното място, нито безплатната почивка на море по 20 дни и още толкова на ски. Бяха много гадни панелите на цена 3000$, или 9000 лв, в които и сега живеем добре. Заслужаваме всичко, което ни се случва, а СССР и социализма бяха Дар от Бог, какъвто не сме заслужавали и подритвахме. Дано сте щастливи в сегашната свобода.

За простите хора Бай Тошо е велик човек, питайте Бойко Борисов !

"Носталгията по бай Тошовото време все повече набира скорост сред народните маси, макар да разбираме, че живеем в един коренно различен свят, в който социализАмът да изглежда толкова утопичен, колкото винаги е бил. " Това няма как да е така, няма как носталгията по бай Тошовото време да набира скорост сред народните маси, просто защото демографията в България е много, ама много силно променена, и реалните свидетели на това време са много силно редуцирани! Или простичко казано най-силна носталгия по това време се забелязва точно сред пенсионерите и най-възрастните (и най-простите, необразованите и общо взето бедните), КОИТО СА И СРЕД НАЙ-БЪРЗО ИЗЧЕЗВАЩАТА ГРУПА В България, сред най-масово измиращите! А и два милиона българи вече емигрираха, и едва ли някой серозно ще се заеме да твърди и да намери някой да му повярва, че емигриралите българи, които дори и имат носталгия, то тя е към Тодор Живков, а не към България! Не мисля, че са необходими евтини манипулации и внушения за да развие авторът тезата си... Това много ми напомня очевидната простотия на Корнелия за пред екектората й, който точно изпитва тази носталгия, че ДЕМОКРАЦИЯТА ИМ ОТНЕЛА МНОГО... За която простотия мисля тя между прочем след това се извини и обясняваше, че не искала да каже точно това, което казала...

ВЕЛИК! ..и това е..

По времето на Бай Тодор Варна беше морска столица. Бодигарда му обеща и я превърна с село.

Горбачов дойде, отвори вратичката на зайчарника и каза: СВОБОДНИ СТЕ! Само, че ние не знаем какво да я правим тази СВОБОДА, искаме някой да ни пълни копанката с манджа...

Баба ми се пенсионира 86-та с 80 лева пенсия - 80 литра бензин . Сега взима 300 лева - 140 литра бензин ! Какво повече да обсъждаме !

Дори тъпото селско момче Тодор ЖИвков прозря, че: СОЦИАЛИЗЪМЪТ Е ЕДНО НЕДОНОСЧЕ!!!! Малоумните му фенки, дори след 30 години, още не могат да го разберат!!!!!

Никога повече такъв скапан строй - социализъм

Правешки чукундур- идол за комунягите в Булгаристан.

Дядо Бойко е бил голям пич...

На 9-ти септември България беше една кална ,мръсна селска кочина.Без ток,топла вода,културни и научни институции,без всякаква промишленост,с дървеното рало,плетищата,сърпа и паламарката.Добре живееха шепа богаташи от селата и градовете,военни,полицаи,висши чиновници.Здравеапазването и образаванието за масата българи бе на изключитилно ниско ниво.Само за 30-40 години полетя в космоса,за другите неща да не говорим.Сега устремно вървим към национална катастрофа,която ако не бъде спряна,вещае края ни като държава и народ!Разпределе нието на благата е ултранеравномерно,неравенството се задълбочава,природните ресурси се разхищават,никой влязъл на държавана или общинска служба не излиза беден,корупция,партизирано назначаване на държавна работа,2 млн напуснаха страната и няма да се върнат-страната се обезкървява!Липсва ясна и прагматична стратегия за излизане от катастрофата!Управниците и боготите,коиточесто са едно и също,пеят самохвалебствени песно,но корабът потъва-пир по време на чума!Управляват ни бездария,прости и ограничени хора с мошенически способности да манипулират обикновените хора.Кажете ми едно стихотворение,роман,,който да бъде наречен такъв-няма!Посочете един голям завод съвременен-няма.Цели райони се превърнаха в пустини обезлядени-така не е било и през турско!А изход има,но трябва да изберем интелигентни,способни,ерудирани управленци с изключитилен мандат на действие поне от 10 години,а всичко зогробено да се върне на народа!Това е положението.Истинското вино става само от грозде ,хлябът он зърно...Мечтания!

"Другари, социализъмът се оказа едно недоносче - ето това е истината" Тодор Живков

Тук са се развихрили демоничните фенки на Тошо Антихриста :))) Няма вече, ни цял, ни полу-комунизъм :))) Дори Тошо ви каза: СОЦИАЛИЗЪМА СЕ ОКАЗА ЕДНО НЕДОНОСЧЕ!!!!!!!! Той го прключи! Малоумни каскети-зеленчуци!

Направили социологическо проучване в гората как се е отразил Прехода сред животните . Вълка (партийния секретар на гората) отговорил : Аз и при бай Тошо си хапвах мръвка всеки ден - и сега съм на деликатеси ! Лисицата (комсомолския секретар на гората) : Аз и при бай Тошо си ходих с хубаво кожухче , и сега се обличам като Масларова , Бокова и Попйорданова . Маймуната (обикновен бачкатор) : А то на мен и при бай Тошо ми беше голо дупето , и сега е голо пак !

А Борисов как добре изглежда, харесва ми.

Този грозен момент от българската история (управлението на Т.Ж. и ерата на социализЪма) трябва да се помни, за да не се повтори НИКОГА повече.

Не ми се мисли какво ще правим пък заа...30 -годишнината!? A?

Абе червени Кхмери! как може да величаете пак тоя цървул?Слабоумни и склерозирали,Повечето не сте били родени по времето на онова мракобесие

Яко и дълго беше захапал КОКАЛА! Повече от 35 г. диктатор. Сам си каза: "Още 60 та год.разбрах,че социализма няма да го бъде " и " Това недоносче социализма"!! Лъжеше с доклади и пленуми българския народ. Лошо беше не лъжете младите както той ни лъга 35 г. Вижте къде отиде като го наритаха руснаците накрая. Последната му визита беше в БАВАРИЯ при най-десния Щраус. Това беше Живков, НАЙ-ЛОШИЯ ПЕРИОД В БЪЛГАРИЯ.

НАЙ ВЕЛИКИЯ БЪЛГАРИН СЛЕД ЛЕВСКИ И БОТЕВ-ТЕ ИМАХА ИДЕИ ЗА ПРОЦЪФТЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ТОЙ ГИ РЕАЛИЗИРА.ТОЧКА.

Седерасти, когато се говори за най-големия български политик, ставате на крака и затваряте усти!

Тодор Живков е боклука заради който много хора незаслужено са били по затворите или са убивани. Като боклук ще го запомня докато съм жив.

Въпреки всичките си недостатъци, Живков беше природно умен и много рано се беше ориентирал какво ще се случи с СССР и социализма. Не през 80-те, още през 60-те той знаеше какъв ще е крайният резултат от тази система. Още с идването си на власт той пое стопански инициативи, които бяха нетипични за Източния блок - ценовата и данъчната политика на НРБ тогава бяха уникални за СИВ, както и търговските ни отношения със Западни страни. Точно тогава Живков въведе и Новата система на планиране и ръководство на народното стопанство. Всички тези неща бръкнаха дълбоко в очите на партийния елит, където кандидатите да отстранят Живков бяха много, и всеки търсеше повод да го обвини в „ревизионизъм“ или други мними идеологически престъпления. Пражката пролет беше последната капка, и Живков тогава нямаше друг избор освен да се върне към правата линия. По-късно отново опита нещо нетипично с дейността на Людмила, но и това знаем как завърши. През цялото си управление Живков искаше България да се развива по свой начин, а не като кон с капаци - и за да го постигне, затваряше очите на руснаците и устите на нашата номенклатура с неща като “16-тата съветска република“. И през цялото му управление това не се случи напълно, защото до него и под него имаше много номенклатурчици, жадни за власт. Точно те накрая му скроиха шапка, свалиха от власт и обвиниха за всички проблеми. Другаря Луканов, другаря Джуров - който дори не разбра как загина синът му, защото същите такива като него го лъгаха и му се мазнеха, другаря Младенов, индивиди от разните отдели, планирали неща и после хванали билета за Австрия, след като всичко отиде по дяволите. Тези хора измряха - кой спокойно, кой не - през 90-те, и сега са на власт биячите, които им лъскаха обувките и караха мерцедесите, купени с пари от разграбените заводи от времето на бай Тошо. А той самият е трагична фигура, и смело може да се твърди, че беше последният истински държавник на България.

Такой българин, подчертавам българин е по-велик от Тодор Живков през 20 ти век?

на държавника Живков - наистина беше човек от народа, а не цар или бивш преподавател по политикономия на комунизма, демек човек на нАуката. Докато ръката му беше здрава и не го сполетяха семейните нещастия добре озаптяваше разните алчни подмазвачи. Сбърка само, че толкова глези т.н. интелигенция, разни актриси, писатели, художници, журналисти и т.н. и професори, разбира се. пасмината избуя и почна да печели от хейтърство. да залива с помия миналото. понеже нямала свобода на словото. е, сега е налице въпросната свобода - къде са гениалните твроби и икономическия разцвет? голите обещания си останаха голи. бла-бла-бла.

Бай Тодор бе хилояди пъти по свестен от всики управляващи след това. Поклон пред Държавника при когото България бе най добре!