Коментари - За Тодор Живков, 20 години след смъртта му | Днес.dir.bg

Beshe Sosializam Misleshe za Horata I Te biaha sigurni v utreshniat den s Zdraveopazvane, Obrazovanie i Kultura .Sega Dokarahte Kapitalizam. Toi izhranvashe poveche other 8 Miliona.Sega nemojete da izhranite polovinata. Chovek za Choveka stana zviar. Vie dokarahte Kapitalisti da derat vashite Koji. KAKVO ste pravite ako see varnat vsichki Balgari v Kasti

Охраниаван Т Живков от сегасниат премиер Боико Борисов каква случайност БГ нарот страсно прост

По времето на бай Тошо всички българи се сдобиха с нови жилища - къщи или апартаменти. Колко българи могат СЕГА да си построят КЪЩА?

За бай Тошо или добро или нищо.Който не го разбира жалко.30 години след него още се краде и приватизира и продава това което е направено тогава.Преди 30 години бяхме доста над 8 000 000 милиона сега се топима секундно и скоро ще бъдем по малко от 6 000 000!Факти който не го разбира мъчно ми е за него.Тогава бяхме еднакво бедни или богати все тая как го наричате сега има няколко богати и многооооооооооооооооо бедни.Да селянин беше да тарикатееше да пускаше дебелашки простотии но......хората живееха спокойно.Е не караха мерцедеси бемевета .....на по 20-30 години а соц боклуци ама и те ни возеха и то не зле.

Що е демокрация? Според корифея на западно европейската философска мисъл Ален Турен - "тя-демокрацията не подлежи на дефиниране". Нещо, което не подлежи на дефиниране дали съществува? За да има "Демокрация" съгласно древните елини е необходимо да има робовладелци, роби, илоти и свободни граждани. Каква е разликата между днешно време и тогава? Само в техниката. Тогава е имало стрели,копия, щитове, тарани, талиги, каруци и кораби с гребци-роби или евнтуално с платна, коне, волове, сърпове, дървени рала, амфори и делви . Днес имаме пищови, автомати, бомби, ракети, автомобили, трактори, комбайни, моторни кораби и подводници, самолети и ракети, хладилници, фризери, електричество, микровълнови и газови печки . И разбира се деветдесет и няколко % роби и по-малко от 10% робовладелци. Илоти няма. Свободни граждани няма. Интересно е INFO(нерегистриран) за какво се бори - за роб с достъп до оглозган кокал или за илот? Иначе много мяза на партиен секретар и комисар. Признай си какъв си. Няма да те съди народен съд. А може би си от тези с "белите якички"? Знаели човек.

Бай Тото и беше един обикновен отпадък. Точно като съвременните му клакьорчета.

20 г. след като пукна правешкия цървил Тошо - виждаме ,че БГ е същият селски свинарник. Ред тъпоглави неграмотници бършат сополи по соцкенефа а карикатура на Тошо е на власт вече 10 г. Да добавя и ,че Рашка говняшка все така командва тук. Единствено другарите комунисти и ченгизи станаха “фирмаджии”.

ВЕрвате ли, че днес има свобода на словото? - Пробвайте се! Мен не можете да заблудите, както някои се опитват да объркат представите на по-късно родените за това, дали беше по-добре или по-лошо в ония години. Моето скромно мнение е: разбира се, че нещата са просто несравними във всяко едно отношение! Само един факт - погледнете сега каква част от народа просперира /т.е. тъне в охолство/ и колко процента от населението направо гладуват и това е неспоримо?! За какви стандарти говорим днес...

Много ми е смешно когато припосват на Тодор Живков факта че България имала договори със СССР и руснаците купували от нас. По онова времето това не беше дипломатически успех. Това беше наше ЗАДЪЛЖЕНИЕ. Бяхме длъжни първо даусогурим доставките на СССР и после всичко останало. Нямше мърдане по онова времето. Щеше да е грандиозен успех ако някой беше успял да договири по голям износ за запада. Тогава имаше износ по първо и второ направление, като първо направление беше за СССР и СИВ, а второ беше за запада. Полуграмотната писачка вместо анализ е направила компилация от клишета... Второ циганския въпрос - циганите никога няма да бъдат интегрирани. Досега оправданието беше, че в България няма условия най общо казано. Е добре, голяма част от циганите излязоха да живеят из Европа и какво стана? Интегрираха ли се? Не! Създадоха си нови гета в новите държави на местоположението. Нека сега французи, германци и британци да ни се оплачат от същитв зулуми от които и ние се оплакваме... Но поне вече и на тях им е ясно, че като става въпрос за цигани - въпроса е много сериозен....

Ако Живков беше жив и имаше партия , той ще спечели 80 процента.Крадливите плъхове от ГЕРБ и БСП ще се избягат с милионите си в чужбина.

носталгична статия. хаха. не ви съчувстваме, дрогарре, тва е положението. свиквайте.

България е имала и винаги ще има будно население противопоставящо се и по времето на соца и сега .няма как да е иначе, след като сме оцелели хиляди години.рано или късно всеки си получава заслуженото .

И още 25 години ще си го спомняме, ако тогава все още има българи. Този човек имаше толкова власт, че ако някой от сегашните беше на негово място щеше да е откраднал държавата. Вярно е, че беше селянин, но милееше за Българийката и каквото можеше, правеше за нейно добро. Случилото се след него показва, че е бил премного доверчив и милозлив към част от тогавашните "партийни величия" и такива от ДКМС-то, дето после назначаваха капиталисти.

примитивен чукундур благодарение на него и неговите слуги България днес не е способна държава,която да е уважавана икономика и култура,която да отговаря на съвременната пазарна конюнктура!демокрацията на другите посткомунистически сателити на бившия СССР са по напреднали и хуманни от българската демокрация и по напреднали икономики,

бате бойко е бил страаашно парче като млад

Зверски прост селянин. Много прости хора тъжат за тоя темерут и убиец.

тва ни е наказанието, не се косете. още 25 години. 26, да ме най-точни.

Бай Тошо беше прав, като остави заръка - погребете ме с лицето надолу, защото ще дойде ден да ми целувате зад,,,,,,,ка.

И най-калпавата демокрация е сто пъти по-добро и от най-"добрата" диктатура.

Срещу Тато ,даговорят само пренадлежалите Към 5-те % преди 9 09 44 година.Другите са плод на Народната власт.

За да разберете каква е разликата между едно време и сега, на вас младите недоклатени платени смешници ще ви задам няколко въпроса. ДА видим кой има дупе да чете и отговори. Тъй като един български премиер се прави на луд, е важно да си припомним някои цифри. През 2009 година държавният дълг на България е малко под 10 милиарда лева и представлява 13,7 % от БВП. Към края на 2017 година е 25 милиарда лева или 25,4 % от БВП. За периода, в който Борисов управлява, в резултат на усиленото му строителство България дължи нови 15 милиарда лева, с които могат да се построят АЕЦ "Белене", 2 тунела под Стара планина и 3 магистрали като "Хемус". Но парите са похарчени, а нищо такова не е построено. За съжаление в България няма свобода на словото и по този повод никой от сервилните журналисти няма да пита премиера къде са милиардите и защо срещу тези милиарди не стои нищо. От негова гледна точка сигурно следващите поколения не са задлъжнели, защото неговите внучета вероятно ще имат само активи, но не и пасиви. В България обаче живеят и други хора - все още и въпреки неговите премиерски усилия.

Отвратителен паслвил! Никои не наричаше този полу-грамотен човечец "Тато"! Дори за образованите комуняри той беше "Бай Тошо": олицетворение на всички негативни клишета за българите. Относно "направил": Той и престъпната му и продажна партия специално не е направил нищо! Изключваме простотийте с неуспешното преформатиране на културата ни. В материално отношение имаме "сделкано" (по руски образец) на база прикрита ангария от "трудещите се". "Сделканото" бе по правило изключително мърляшко и с качество клонящо към нулата. Пример: Градския сграден фонд от Царсво България и отвратителните грозотий от соца. (Напрактика за целия соц. няма нито една сгрда в който и да е град на България, която да прилича на нещо). К'во да ги правиш. Какъвто "ръководителя", такива и всички с някаква отговорност надолу по веригата. Добрата новина: Рейгън разказва играта и "оттатък" на цялата шайка болшевишки негодници.

баш началника на червения затворнически лагер. хубаво си живееха некои хора, но други, повечето демек- съвсем не. сега на първите им е мъчно- нема вече на чужд гръб рахатлък. е, времето се стопля, ледовете се топят-ходете си на некой арктически остров да си го заградите с мини и телени мрежи и да си правите военен рай за бодри текезесари и усмихнати тъкачки-многомашиннички, селски връзкари- бедежари , мамини театроведи и татови изкуствоведи- и тук- там по някой кинаджия и ловец.

Интересно, че никой, който е бил край него не е казал лоша дума за него, само Луканов.

заплата 120 лв. дод-12 лв. ергенски данък-10 лв. остават 90лв. ама ако не пушиш и пиеш, стигаха, щото магазините бяха празни, а ако "пуснат" нещо, опашките дълги и не стига за всички! готино си беше

беше си убаво при социализъма и при Тато! Имаше работа, заводи йедене и пиейне на корем, лято на морето ех морето чехкини,полякини, германки, норвежки, датчанки сите млади.

вноска за апартамент поне 20 години жителство където си роден там умираш-ще рече крепостничество вноска за кола, ако може да се нарече кола москвича и трабанта-поне 10 години огромен дефицит от всичко от тоалетна хартия до телевизор бригади-точно когато ти трябва лекар, него го няма , щото "помага" за прибирането на реколтата в ткзс партийният секретар , въпреки че е тъп като партиен секретар, никога не греши! народни пенсии на активните борци против фашизма и капитализма, които с всяка година ставаха все повече и повече граници затворени и пазени с Оръжие от мвр 1 $– 3.50 на черно, и забранено да го притежаваш днес България е бвп 52 400 000 000 $ 4 130 195 автомобила 3 951 806 жилища 67 500 000 000 лв влогове на населението в банките 2 300 000 българи почиват в чужбина и в магазините има всичко без квасено мляко от черна кокошка

Нали тези всичките и отрочетата и аверите им все за народа милееха бе, нали все за него мислеха и живееха и работеха, не за себе си, нали бяха все народни хора, социалисти, нали се бореха за социално равенство и справедливост, бе! Как така се оказа, че само те са добре, а всички останали, ЦЕЛИЯТ НАРОД е зле, и точно те станаха най-големите и върли капиталисти! Къде им останаха идеите, бе?!? И кога лъгаха - преди, сега, ИЛИ ВИНАГИ, ЗАЩОТО ПРОСТО СА СИ МОШЕНИЦИ, БОКЛУЦИ, ЛЕНТЯИ И НЕГОДНИЦИ И ПАТОЛОГИЧНИ ЛЪЖЦИ!!! Те всичките без да искаха ли станаха толкова богати и крадоха, когато всички останали СТАНАХА ИЛИ ОСТАНАХА БЕДНИ ОТ НАРОДА?!?!

Корнелия Нинова и ръководството на БСП се поклониха на паметника на Тодор Живков в Правец 4371 | 30 май 2016 който иска може да види и умилителните снимки от това тържество... ======================== Бойко Борисов за Тодор Живков пред руска тв може да видите в youtube клипа... Бойко Борисов за Живков и Царя: Като два университета са ми! "Навън вече не съм от дивите зайци, отдавна са ме преброили" ойко Борисов не крие, че е научил важни уроци от Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски и сравнява времето си, прекарано до тях с това в университет. Сегашният премиер бе бодигард и на единия, и на другия в края на 90-те години на миналия век и в началото на сегашния. =============== Ами това е - без коментар! Кой (за) каквото и от КОГОТО е учил!

Пффф един коментар не може се прочете от тоя кретен info,иначе никакво сравнение за качеството на живота не може се прави с по бай Тошово време и след!!! ХО ХО ХО

Голяма тъпотия е била при соца! Ти да видиш, откъде се взеха толкова много жилища нови, че 84% от семействата в България живееха в собствено жилище към 1990г. (и при това ново), при 40% в САЩ. То това го могат само мързеливците. Много забравят за репарациите, които ни бяха наложени след ВСВ. Някой трябваше да ги плаща. Може би са ги платили тези дето приказват много тук. А никой от тях не говори за това, което правеха представителите на САЩ, Великобритания и Франция в окупационната комисия в България след ВСВ. Те са в основата на ликвидирането на интелигенцията в България след ВСВ. Не можеха да направят съд над българите, както направиха за всички германци на възраст над 16 години след края на ВСВ, тъй като у нас имаше съпротива срещу фашизма. Що не се отвори техния архив от онова време, а продължава да бъде строго секретен. Защо не се махне строго секретното по делото за терористичната група от средата на 80-сете години. Това за възродителният процес си беше чист опит за цветна революция като в арабските страни сега. И тогава имаше слагачи, ама те спрямо сегашните ряпа да ядат. Сега фабриката за фалшиви новини работи под вещото ръководство на САЩ и ЕС. Руснаците ряпа да ядът. Има още много да се учат. Който си е бил роб тогава и сега си остава роб. Само робовладелеца сега е по наперен и брутален и налага по-здраво от тогава. А това, че някои се пенят, та чак жълто има на гащите им не върши работа. След петдесетина години българи няма да има, няма да я има и България дори като географско име. Отредено е тук да е сметището и гробището за западните роби. Типично за западния геноцид и конквисдаторите. Ще ни изтребят като индианците.

Ако тези, които поеха управлението на България след 10 ноември и започнаха демократичните промени, според тях, нямаха и нямат нищо общо с управляващите преди 1989 година и с престъпленията им, ТОГАВА ЗАЩО УНИЩОЖИА ДОСИЕТАТА НА ДС И ПОДПАЛИХА ПАРТИЙНИЯ ДОМ, ЗА ДА ОТКРАДНАТ И УНИЩОЖАТ АРХИВИТЕ И ТАМ? И защо нито един не бе осъден ПОДОБАВАЩО И АДЕКВАТНО за ПОНЕ ЕДНО ОТ ОГРОМНИТЕ И ЧУДОВИЩНИ, ПРОДЪЛЖИЛИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРЕД 1989 ГОДИНА? Защо дори председателят на Конституционния съд СЛЕД 1989 година ТВЪРДЕШЕ И ЗАЩИТАВАШЕ ПУБЛИЧНО ... НАРОДНИЯ СЪД, И ЗАЩО ТОЧнО ТАКЪВ ИДИОТ И ЧУКУНДУР БЕ ИЗБРАН НА ТОЗИ МНОГО ВИСОК И МНОГО ВАЖЕН ПОСТ!?!?! Например...

правилно е написано "т. нар. демокрация", защото това не е демокрация, а само така се напича. То отдавна никъде по света няма демокрация.

Простата истина е, че България, днешна България, такава каквато е, с българите в и извън нея, всички станаха, всички станахме заложници НА НЕОСЪДЕНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА Т.Н. КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМ И НАЙ-ВЕЧЕ НА ... СТРАХОВЕТЕ ИМ И ПАНИКАТА ИМ ВЕДНАГА СЛЕД НОЕМВРИ (но и преди това, защото това БЕ ПЛАНИРАНО ОТ ТЯХ), ОТ ВЪЗМЕЗДИЕ! Аз винаги съм си мислил, че всичките престъпления и безобразия, които те сътвориха не може да се дължаят само на алчност, егоизъм, жажда за власт и повече и повече, за контрол над хората и себедоказване, дори и за слугуване на господарите от Москва, а после за индулгенции и на който падне по-голям господар... А НАЙ-МНОГО И НАЙ-ВЕЧЕ НА СТРАХА ОТ ВЪЗМЕЗДИЕ ЗА БЕЗБРОЙНИТЕ ИМ И НАИСТИНА ЧУДОВИЩНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ПРЕДАТЕЛСТВА НА РОД И РОДИНА И НЕВЪЗМОЖНОСТТА НАИСТИНА ДА СЕ ОПРАВДАЯТ С КАКВОТО И ДА Е! И затова те не искаха на всяка цена да изпуснат властта и контрола, и точно тук прибягнаха до услугите до специализиралите в тези неща, в реоресиите и престъпленията при диктатури, в конспирациите, шантажа, лъжите и измамите, в репресиите и всчкакъв вид издевателства и контрол, БИВШИ РЪКОВОДИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И МВР, които пък в това видяха своя уникален шанс ЗА РЕВАНШ И НЯКАКЪВ ВИД ВЪЗМЕЗДИЕ, ЧЕ БЯХА СПОРЕД ТЯХ НЕЗАСЛУЖЕНО МАЧКАНИ И НЕПРИЗНАТИ, НЕОЦЕНЕНИ И НЕВЪЗГРАДЕНИ ПОДХОДЯЩО ОТ ШАЙКАТА ПРОСТАЦИ И ДЕРИБЕИ НАЧЕЛО НА ДЪРЖАВАТА, НА КОИТО ВЯРНО СЛУЖИХА ТОЛКОВА ГОДИНИ!

Лека му пръст. При него качеството на живот на народа беше многократно по-високо и България беше силна просперираща страна!

Понякога copy - paste е кофти опция. Дъъълго, тягосно и скучно.

На ревера този правешки цървул.

Най-добрите 45 години за мнозинството от бг народ. качеството на живот е много висок. Достатъчно е да се спомене само,че изчезват редица болести по хората и животните,а някои не ги е имало,които днес в рая ЕС са ежедневие. Дори банални вируси ,и грипове нямаше. В класа ми зимата никой не беше боленот грип,и никога не сме имали грипни ваканции.

16-та република По време на управлението си Тодор Живков отправя две тайни предложения до СССР за приемането на България като 16-та република на съветската империя. Първият път е до Никита Хрушчов през 1963, а вторият до Леонид Брежнев десет години по-късно. Само отказът на Хрушчов е пречката България не само да загуби своя суверенитет, но и да престане да съществува като самостоятелна държава. "Въпросът не е до българския народ, а външнополитически", коментира Хрушчов предложението, чието приемане би довело повече до проблеми за Кремъл в международен план, отколкото до плюсове. (Изт. - Предатели и предателства в българската история", изд. "Български писател", София, 1993, с. 149) Въпросът за присъединаването на България към СССР се обсъжда на пленум на ЦК на БКП на 4. ХІ. 1963 г. Извадки от стенограмата от заседанието разкриват настроенията в ръководството на компартията. Акад. Тодор Павлов, член на ЦК и на Политбюро: "Да се проведе по този въпрос референдум няма смисъл, но ние трябва да проведем такава кампания, така да разясним целия въпрос, че да няма никакво колебание сред народните маси и решението да бъде прието единодушно". Димо Димчев, завеждащ отдел "Външна политика и международни връзки на ЦК на БКП: "Никога нашите комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е наше отечество, че Съветският съюз е наше завоевание". Цола Драгойчева, член на ЦК и председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба: "Още веднъж споделям възторга и радостта да работя като комунист, където ме изпрати партията, за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз и да бъдем една от републиките на Съветския съюз". Раденко Видински, член на ЦК на БКП: "Може би едва ли ще има по-голяма радост от това да видя своя народ във великото семейство на съветските народи. Поради това не с една, не с две, а с пет ръце, ако имам, ще подкрепя предложението час по-скоро да се влеем във великото семейство на съветските народи". Лъчезар Аврамов, кандидат-член на ЦК на БКП: "Всички поколения български комунисти, както нашите деди и бащи, така и ние самите, сме лелеели в гърдите си мечтата да превърнем нашата страна в частица от великия Съветски съюз". Димитър Димов, кандидат-член на ЦК на БКП: "При един разговор с Георги Димитров във Варна Георги Димитров се изрази, че неговият идеал е България да стане член на семейството на великия Съветски съюз. С предложението на Политбюро, изнесено от другаря Тодор Живков, ние започваме фактически да осъществяваме тази мечта." Тодор Живков, първи секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет: "Политбюро смята, че след този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и да било и където и да било. Да не забравяме, че великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в некои среди и хора в нашата страна. Аз не говоря за бившите хора. Имам предвид членове на партията, особено в средите на интелигенцията и в некои среди на младежта. Ние трябва да държим сметка за това. Ние няма да правим сливане от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни. Ето защо трябва да се подготвим". (Изт. - "1963 - Отричането от България", ИК "Огледало", София, 1994) По този повод първият демократично избран президент д-р Желю Желев отбелязва в своите мемоари: "Колко цинично е било отношението на партийната върхушка на БКП към държавния суверенитет на Република България може да се види от едно изказване на Т. Живков от 13 юли 1963 в зала "Георги Кирков" на Партийния дом: "Суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът - щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата" (Изт. - Желев Желю, "В голямата политика", ИК "Труд", София, 1998) След като Хрушчов отклонява решението на Политбюро на ЦК, през юли 1973 г., когато на власт в СССР е Леонид Брежнев, вишето партийно ръководство на БКП обсъжда приемането на документ под заглавието "Основни насоки за развитието на всестранното сътрудничество със СССР в етапа на изграждането на развито социалистическо общество в НРБ", предвиждащ тотална съветизация на страната. Стенограмата от пренума показва как партийната върхушка въприема постановките, предложени от Живков. Милко Тарабанов, член на ЦК на БКП и постоянен представител на България в ООН: "Това положение е преломен момент в историческия път на българския народ, бележи нова ера в историческото развитие, създава нови изключителни възможности за бързо изграждане на развито социалистическо общество у нас. Идните поколения ще се гордеят с това дело, ще ни бъдат благодарни, особено на първия секретар на БКП, другаря Тодор Живков. Нищо друго да не беше извършил другарят Тодор Живков освен предлагането и обосноваването на този документ, името му щеше да остане в най-новата история на българския народ, наред с имената на най-заслужилите - Благоев и Димитров, ще влезе в историята наред с творителите (?!!!) на българската държава". Димо Дичев, член на ЦК и председател на Съюза на активните борци против фашизма и капитализма: "В миналото комунистите не са мислили да създават отделни националистически държави. Не е било възможно да се мисли тогава, че ние няма да бъдем една шестнадесета или седемнадесета държава". Георги Джагаров, зам.-председател на Държавния съвет и член на ЦК на БКП: "Едва ли е нужно и аз да подчертавам, че и с този доклад другарят Тодор Живков прояви онези качества, които ние отдавна познаваме, за които го уважаваме и обичаме като мъдър и прозорлив ръководител на България, онези качества, които му спечелиха име на един от най-изтъкнатите дейци". Борис Велчев, член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП: "Единодушното одобрение и подкрепа на "Основните насоки" от ЦК, изразено с бурни аплодисменти, са ярък израз на голямата радост и законна гордост, които ни вълнуват в този момент. Всеки един от нас дълбоко осъзнава, че е извършено едно историческо дело за бъдещето на нашата социалистическа родина - Народна република България". В същия дух се изказват Димитър Жулев, член на ЦК и посланик в Москва, Константин Теллалов, член на ЦК и завеждащ отдел "Международни връзки", Костадин Гяуров, председател на ЦС на Българските професионални съюзи, Петър Дюлгеров, първи секретар на ОК на БКП в Благоевград, Георги Трайков, първи зам.-председател на Държавния съвет и главен секретар на БЗНС, Димитър Стоянов, кандидат-член на ЦК и министър на вътрешните работи, ген. Иван Врачев, член на ЦК и председател на Комитета по туризма и всички други без изключение, които се изказват. (Изт. - Желев Желю, "В голямата политика", ИК "Труд", София, 1998). Тодор Живков, първи секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет: "Очевидно не е целесъобразно да се публикува документът, който беше изнесен пред настоящия пленум на ЦК. Не е целесъобразно също така да се представи в този вид на цялата партия. Не бива такъв документ да попада в западните вражески централи, защото ще има да го навиват две години". (Изт. - Предатели и предателства в българската история, с.150-155). При посещението на Брежнев в България през септември 1973 г. Живков се договаря приобщаването на България към СССР по всички направления и всички сфери от обществено-политическия живот да се запази в тайна: "Ние се споразумяхме със съветските другари да не разгласяваме широко нито документа, приет от юлския пленум, нито нашата съвместна договореност с КПСС да действаме в това направление". Интеграцията със СССР е първостепенна политика на Живков и след смъртта на Брежнев през 1982 до идването на Михаил Горбачов, който не е така доброжелателно настроен към българския комунистически диктатор, както предшествениците си в Кремъл. През 1992 след втъпването си в дължност главният прокурор Иван Татарчев заявява в първото си интервю, че ще потърси отговорност за националното предателство от отговорните партийни лица за опитите да превърнат България в 16-та република, както и за насилственото принуждаване на българите в Пиринска Македония през 1946 да се отказват от българската си народност (Изт. - в. "Демокрация", бр. 44, 21.ІІ.1992, интервю с главния прокурор И. Татарчев). До края на мандата си (1999) той не прави това. Военната интервенция в Чехословакия През 1968 г. режимът в София е един от най-активните участици във военното нападение на суверенна Чехословакия. Решението за участие във военната интервенция след Прашката пролет е взето от Министерски съвет, чийто председател е Тодор Живков със строго секретно постановление №39 на МС от 20.VIII.1968 с мотива "за оказване на военна помощ на Чехословашката комунистическа партия и на чехословашкия народ". България участва в нападението с два мотострелкови полка, които са поставени в подчинение на съветския щаб много преди нападението. Престъпната политика на Живковото правителство е осъдена 22 години по-късно. На 23.VIII.1990, Седмото Велико народно събрание приема специална декларация, с която определа българското участие в окупацията като "недопустим акт на намеса във вътрешните работи на една суверенна държава" и поднася "своето дълбоко съжаление за участие в тази акция на български войски". Прокуратурата на въоръжените сили през 1992 г. започва разследване, което впоследствие е прекратено без да се повдига обвинение срещу длъжностни лица.

Причини за наказателно неосъждане на престъпленията на комунизма 1. Липса на достатъчно правни механизми и кадрови потенциал. Към тази причина следва да се отнесе нерешеният казус с давността, довел до проваляне делото за лагерите, неизбирането на съдебни заседатели, както и липсата на ефикасна правосъдна система и достатъчно квалифицирани кадри за решаването на сложни по доказване наказателни дела. Практиката показва, че след 1999, когато за главен прокурор е избран Никола Филчев, делата, разследващи престъпления на комунизма, не са приоритетни за държавното обвинение. 2. Политическо-конюктурни причини. Към тях се отнасят липсата на достатъчно политическа воля във всички парламентарни мнозинства, управлявали след промените в България за последователно прилагане на търсенето на съдебна отговорност. Друг белег е произнасянето на съда след твърде продължителни срокове, достигащи до няколко години в зависимост от това, коя политическа партия управлява към съответния момент. Негативно отражение върху хода на някои от съдебните процеси играе и опитът те да се използват за пропагандни цели в предизборни периоди. Съществува и друга основна причина за неосъждането на комунизма в България. Тя е непровеждането и ненавременното прилагане на пакет от декомунизационни и лустрационни закони, какъвто е примера в други бивши социалистически страни като Полша, Чехия и Унгария. През 1991-1992 СДС приема само някои закони с лустрационни текстове. Такъв е параграф 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за банките и кредитното дело. Той забранява в ръководните органи на кредитните институции да бъдат назначавани заемалите номенклатурни постове през последните 15 години. През 1992 е приет Закон за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия, известен като закона "Панев". С него е ограничен достъпът на номенклатурни кадри на БКП, както и на сътрудници на ДС до състава на академичните, факултетните, научните съвети и до ръководствата на ВУЗ и ВАК. Законът е отменен от БСП през март 1995. През 1992 тогавашният президент Желю Желев се обявява против законопроекта на СДС за декомунизация, след като вече конфликтът му с министър-председателя Филип Димитров е факт. В законопроекта се предвижда ограничаване на заемане на ръководна длъжност в изпълнителната власт в предприятия с над 30 процента държавно участие, в държавните медии и в организации на бюджетна издръжка за хора от следния кръг: кадрови служители и сътрудници на ДС, секретари на първични партийни организации на БКП, номеклатурни кадри от апарата на ЦК, ОФ, ДКМС и БЗНС, участници в т. нар. възродителен процес, преподаватели в АОНСУ, в школите на ЦК и КПСС, както и в учебни заведения на КГБ. Тогава Желев заявява: "Националното помирение и успехът в икономическата реформа са за мен истинската декомунизация". През 1997 коалиционният партньор на СДС Народен съюз внесе в парламента законопроект за ограничение при заемане на ръководни длъжности в България. Вносителите се аргументират с препоръките на Резолюция 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на европа (ПАСЕ) от 27.VІ.1996 за мерки за разграждане наследството от бившите комунистически тоталитарни режими. "Не мисля, че законът ще има оздравителен ефект за българското общество", заявява президентът Петър Стоянов. "Ние вече сме седем години след 10 ноември. Не можем непрекъснато да се озъртаме назад и не може да се движим бързо напред, носейки като раница непрекъснато на гърба си сенките от миналото", казва още той при излагане на съображенията си против законопроекта. Тогавашният министър-председател Иван Костов обявява, че споделя опасенията на президента. "Един такъв закон ще засегне съвсем малък брой хора", казва той. През октомври 1998 ОДС се обръща отново към лустрацията. Тогава са приети промени в Закона за администрацията, с които се забранява на всички, заемали ръководни длъжности в структурите на БКП и администрацията по време на нейното управление, както и на сътрудници на ДС, да се назначават на управленски постове в държавата в срок от пет години. Конституционният съд отменя този текст като противоконституционен. През май 2000 парламентът приема Закон за обявяване на незаконността на комунистическия режим, който не съдържа правни последици, а по-скоро е декларативен. Парламентарното мнозинство на ОДС приема през 1997 Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Конституционният съд (след като се изважда от списъка на институциите, които подлежат на проверка) се произнася с решение, че е противоконституционно да се обявяват т. нар. "картотекирани" сътрудници, за които в картотеките на ДС е запазено единствено картонче с регистрация за сътрудничество. В резултат на това в парламента министърът на вътрешните работи обявява само 23 сътрудници на ДС от първоначалния списък с 97 имена. Повечето от обявените са депутати от ДПС и БСП. Правителството на Иван Костов не изпълнява чл. 13 от закона, който указва, че "до една година от влизането на закона в сила (ДВ, бр. 63, 6.VІІІ.1997) документите на бившата Държавна сигурност се предават в Централния държавен архив". В началото на 2001, броени месеци преди парламентарните избори, ОДС приема изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност като разширява негово поле на приложение и създава нова комисия по досиета, известна като комисията "Андреев". Тогава президентът Петър Стоянов заявява: "С риск да загубя 50 евентуални гласа ще кажа, че декомунизация се прави с промяна в манталитета на народа, с даване на пример, а не с вадене на досиета". Няколко месеца по-късно Стоянов загуби не само 50 гласа, но и президентските избори. Комисията по досиетата е закрита, а законът е отменен изцяло през април 2002, с приетия с гласовете на НДСВ, ДПС и БСП Закон за защита на класифицираната информация (България е единствената от бившите социалистически страни, която остава без такова законодателство). През ноември 2003 нито една политическа сила не се отзовава на поканата на СДС (който не е на власт) за консултации по изработването на законопроект за прекъсване на връзките на публичната власт със служители на бившата ДС и РУМНО. След приемането на България в НАТО всички служители, които следва да имат достъп до национална класифицирана информация и до такава на алианса, се проверяват от Държавната комисия по сигурността на информация. В Закона за защита на класифицираната информация липсва конкретен текст, в който да се посочва, че до секретна информация не се допускат бивши кадрови или нещатни служители на ДС. Закономерността, която се очертава от изложените факти, е че в България демократичните сили винаги настояват за приемането на декомунизационни закони, когато са в опозиция и не правят необходимото за реализирането им, когато са управляващи. Доклад, изнесен на семинара “Международно осъждане на комунизма” в Копривщица, 24, 25 и 26 септември 2004, организиран от в. “Про и Анти”

Унищожаване на досиетата Това е едно от последните престъпления на комунизма и целта на партийната върхушка и висшето ръководство на МВР е да се прикрият следите на престъпления, извършени в предишните десетилетия, както и да се заличат данните на използвания от ДС агентурен апарат. Именнто чрез него впоследствие се създават паралелни центрове на власт с влияние връху поличитеските процеси в България. Секретната операция унищожаване на досиета започва преди 29.І.1990 (в навечерието на ХІV конгрес на БКП), когато министърът на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев утвърждава докладна записка на зам.-министъра на вътрешните работи ген. Стоян Савов, с която се дава зелена светлина за акцията. Още в началото на месеца от много страни в МВР Семерджиев получава тревожни сигнали за тежкото документално наследство и за страха тези компрометиращи за тогавашното управление материали да не попаднат в ръцете на опозицията. Със секретна телеграма от 18.І.1990 началникът на окръжното управление на МВР в Хасково полк. Красимир Саманджиев пише до министър Семерджиев: "Др. Министър, положителните промени, които настъпиха в политическия и обществен живот на страната след 10.ХІ.1989 налагат ръководството на МВР да преоцени действащата нормативна база, ръководни заповеди, окръжни, инструкции и др. По-нататъшното им оставяне и съобразяване в практическата работа могат да злепоставят органите на МВР пред изострената политическа чувствителност на населението. В редица ръководни документи, водени на специален отчет, се съдържат указания, които, съобразени със съществуващита обстановка, са неправомерни и компрометиращи. Това налага срочно да бъдат отменени, иззети и унищожени" (Изт. - АМВР, ф. 1, оп. 11А, а.е.887, Секретна телеграма НР26/144 до министър Ат. Семерджишев от началника на ОУ на МВР Хасково Кр. Саманджиев) В секретната телеграма са изброени близо 30 документа, които следва да се унищожат. Сред тях са: инструкция І-36/14.ІІІ.1984 за контраразузнавателната работа на органите на МВР по българските граждани, пребиваващи зад граница и реда на издаване на паспортите; окръжно І-96/31.V.1984 за подобряване работата по българската емиграция в съответствие с решение "Б" 17 на Политбюро на ЦК на БКП и министерска заповед І-106 от 1978; окръжно І-88/28.V.1984 за подобряване на масовата музикална среда и установяване на единно ръководство в областта на забавното изкуство; мероприятия І-190/3.І.1984 за работата на органите на ДС по опазване на младежта от влиянието на идеологическата диверсия на противника и дейността на вражеските елементи в страната; окръжно І-28/14.ІІ.1985 за по-нататъшна работа по националното осъзнаване на насилствено помохамедените българи; окръжно І-196/7.VІІІ.1985 за по-нататъшна работа по възродителния процес; окръжно І-20/19.ІІ.1986 за преустановяване издаването на документи на лица с възстановени имена за постъпване на работа в граничната зона; министерска заповед І-26/25.V.1989 за създаване на Централна оперативна група по линия на възродителния процес; окръжно І-2/1989 за прилагане по-хуманни съображения към българи-мюсюлмани; окръжно І-38/19.ІІІ.1987 за изучаване на наборниците и разпределянето им във въоръжените сили на НРБ. На заседание на колегиума на ръководството на МВР от 24.І.1990 в присъствието на ръководителя на КГБ в България ген. Владилен Фьодоров се взима решение да се създаде работна група, която да направи преоценка на архива и предложи механизъм за прочистването му. По тази точка докладва тогавашният първи зам.-вътрешен министър ген. Любен Гоцев, кадрови офицер от Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност, работил 10 години в ООН под дипломатическо прикритие, както и в МВнР. На колегиума е съобщено, че от направения преглед за 40 години съществуват 942 действащи нормативни и поднормативни ръководни документа. За около 700 е преценено, че могат да се унищожат веднага. (Изт. - АМВР, ф. 1, оп. 12, а.е.970, секретен протокол от заседание на колегиума на МВР от 24.І.1990) Пет дни по-късно министър Семерджиев подписва заповедта, която става основание за най-мащабната операция по прочистване на досиета при комунистическия режим. В резултат на нея са унищожени следните количества секретни материали: - Дела на агенти (данни за вербовка) - от 77 353 са унищожени 32 113 или 41, 5 процента. - Работни дела на агенти (агентурни донесения) - от 46 172 са унищожени 34 591 или 75 процента. - Разработки на обекти - от 94 554 са унищожени 28 518 или 30 процента. - Оперативни преписки - от 105 784 са унищожени 24 317 или 23 процента. - Дела на съдържатели на явочни квартири - от 9 921 са унищожени 9 029 или 90 процента. - Осведомители (категория агент) - от 4920 са унищожени 4016 или 81, 6 процента. - Общо от всички фондове (архивни единици) - от 331 995 са унищожени 134 102 или 40, 3 процента. (Изт. - Справка на дирекция "Информация и архив" в МВР от 1994, данните са обобщени за цялата страна) В тези архивни материали не се включват оперативните дела за периода 1985-1989, които са унищожавани по места в управленията на ДС. Отделен процес за унищожаването на досиета протича в Първо главно управление (ПГУ) на ДС (разузнаването). Той започва месец по-рано с утвърждаването от зам.-министър ген. Стоян Савов на строго секретна заповед рег.№2570/8.І.1990 на началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров за прочистване на архива. В резултат от нея са унищожени най-малко 20 000 досиета седмица преди Народното събрание на 15.І.1990 да отмени член 1-ви на конституцията за ръководната партия. Те са изгаряни в пещите на металургичния комбинат "Ленин" (днес "Стомана"-Перник) (Изт. - Архив на Върховен касационен съд, следствено дело №3/1991 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили срещу о. з. ген. Стоян Савов и о. з. ген. Владимир Тодоров за унищожаване на досиетата на Г. Марков). За чистката в разузнаването не се води разследване. Следствие е образувано през 1992 за унищожаването на досиетата в МВР срещу бившия министър Семерджиев и бившия началник на архива на ДС ген. Нанка Серкеджиева. През април 2002 г. Върховния касационен съд ги признава за виновни и осъжда Семерджиев на 4,5 години затвор, а Серкеджиева на две години, като са признати, че по тяхна заповед са унищожени около 100 000 досиета. През 2003 г. петчленен състав на ВКС отменя присъдата и връща делото за доразследване. За влиянието на бившата агентура на ДС и на отделни високопоставени бивши кадрови служители върху политическите процеси в страната говорят докладите на действалата през 2001-2002 Комисия по досиетата. От тях е видно, че агенти на ДС или нейни кадрови служители е имало във всички български правителства от 10.ХІ.1989 насам. Изключения не правят и правителствата на СДС и ОДС през 1991-1992 и 1997-2001 (Изт. - в. "Дневник", 27. VІ.2001, "Кабинетът на Виденов води по агенти на ДС") За притегателната сила на ДС към властта говори факта, че ако през 2001 хипотетично биха били избрани всички агенти и служители на ДС, регистрирани като кандидат-народни представители, то те биха имали абсолютно мнозинство в 39-ия парламент. Комисията по досиетата тогава установява, че сред кандидат-депутатите 170 души са щатни или нещатни сътрудници на ДС или бившето разузнавателно управление на Генералния щаб, известно като РУМНО (Изт. - в. "Дневник", 2. VІ.2001). Не е за учудване фактът, че наследилата БКП Българска социалистическа партия има най-много представители в своите депутатски редици. При закриването на комисията за досиетата през 2002 г. от мнозинството на НДСВ, ДПС и БСП в служебния й архив остават необявени имената на над 400 щатни и нещатни сътрудници на ДС сред съдиите, прокурорите, следователите, дипломатите и журналистите (Изт. - в. "Дневник", 15. ХІ. 2002) ЗАКЛЮЧЕНИЕ Причини за наказателно неосъждане на престъпленията на комунизма

Уважаема, безспорно има предостатъчно добре известни на обществото, също и такива които са пазени в дълбока тайна от него, факти за живота и дейността на Т. Живков и всички не могат да се осветлят в една статия, но има неща за които повдигат следния въпрос. По какви причини и защо нищо, дори и съвсем бегло, не споменавате за снимковия материал на който Т. Живков е сред близкото обкръжение на цар Борис по време на излет и за дейността му на чело на МВР, за което имаше достатъчно данни в музея на МВР?!

Държавен тероризъм През 60-те и 70-те години България прилага наложената от Москва политика за износ на революция в страни от Третия свят като подпомага безвъзмездно със специална продукция (оръжие, боеприпаси и техника) различни леви терористични режими. Със секретни решения на Политбюро и на Секретариата на ЦК на БКП са отпускани следните "помощи": На Национално-освободителното движение в Алжир (Централен партиен архив (ЦПА) - ф. 1Б, оп. 64, а.е. 282 - протокол №6/9.ІІІ.1961 на Политбюро на ЦК на БКП) На Куба (ЦПА - ф. 1Б, оп. 64, а.е. 291 - решение №15/2.ХІІ.1961 на Политбюро на ЦК на БКП за безвъзмездно предоставяне на 35 000 карабини и отпускане на кредит в размер на 1, 5 млн. долара) На Сирия (ЦПА - ф. 1Б, оп. 64, а.е. 294 - протокол №2/25.І.1962 на Политбюро на ЦК на БКП за оказване на помощ на "Народното движение за освобождение" и за доставяне на специално военно имущество) На Република Йемен (ЦПА - ф. 1Б, оп. 64, а.е. 310 - решение №5/10. VІ.1963 на Политбюро на ЦК на БКП за безвъзмездно отпускане на военно имущество по списък) На Конгоанското национално-освободително движение (ЦПА - ф. 1Б, оп. 64, а.е. 337 - решение №12/19. VІІІ.1965 на Политбюро на ЦК на БКП за обучение в България, материална помощ и обучение на младежи от КНОД) На Зимвабве (ЦПА - ф. 1Б, оп. 64, а.е. 338 - решение №13/19. VІІ.1965 на Политбюро на ЦК на БКП за специално обучение, материална помощ и екипировка на младежи от Африканския национален съюз в Зимбабве) На Венецуела (ЦПА - ф. 1Б, оп. 64, а.е. 341 - решение №16/12. ХІ.1965 на Политбюро на ЦК на БКП за отпускане на специално инущество на ЦК на Венецуелската комунистическа партия на стойност 300 000 долара) На Куба (ЦПА - ф. 1Б, оп. 64, а.е. 352 - решение №8/8. VІ.1966 на Политбюро на ЦК на БКП за приемане на обучение на 30 кубински служители по въпроси на контраразузнаването) На Гватемала (ЦПА - ф. 1Б, оп. 64, а.е. 336 - решение №7/7.Х.1967 на Политбюро на ЦК на БКП за оказване на помощ в оръжие и пари в размер на 5000 на Гватемалската партия на труда) На Ангола (ЦПА - ф. 1Б, оп. 64, а.е. 372 - решение №4/15. ІV.1968 на Политбюро на ЦК на БКП за отпускане на безвъзмездна помощ във въоръжение, храни и обучение на стойност 88 317 лв. на Народно движение за освобождение на Ангола) На Зимбабве (ЦПА - ф. 1Б, оп. 64, а.е. 375 - решение №7/24.VІ.1968 на Политбюро на ЦК на БКП за оказване безвъзмездна помощ в боеприпаси на стойност 98 960 лв. на Съюз на африканския народ Зимбабве) На Мозамбик (ЦПА - ф. 1Б, оп. 64, а.е. 380 - решение №12/28. ХІІ. 1968 на Политбюро на ЦК на БКП за отпускане безвъзмездна помощ в боеприпаси и въоръжение на стойност 449 369 лв. на Фронта за освобождение на Мозамбик) На Лаос (ЦПА - ф. 1Б, оп. 64, а.е. 386 - решение №5/27.Х.1969 на Секретариата на ЦК на БКП за отпускане безвъзмездна помощ в боеприпаси и въоръжение Лаоската народна партия) На Ливан (ЦПА - ф. 1Б, оп. 64, а.е. 388 - решение №7/1.ХІ.1969 на Политбюро на ЦК на БКП за отпускане еднократна парична помощ в размер на 20 00 долара и въоръжение на Ливанската комунистическа партия) На Лаос (ЦПА - ф. 1Б, оп. 64, а.е. 392 - решение №3/3.VІ.1970 на Секретариата на ЦК на БКП за отпускане безвъзмездна помощ във въоръжение и медикаменти на Лаоската народна партия) На Ангола (ЦПА - ф. 1Б, оп. 64, а.е. 396 - решение №7/11.ХІ.1970 на Политбюро на ЦК на БКП за отпускане безвъзмездна помощ размер на 142 200 лв. на Народното движение за освобождение на Ангола) На Ирак, Йордан, Сирия и Ливан (ЦПА - ф. 1Б, оп. 64, а.е. 398 - решение №9/12.ХІІ.1970 на Политбюро на ЦК на БКП за отпускане безвъзмездна помощ оръжие, боеприпаси и медикаменти за 194 000 лв. на военна организация "Партизански сили" на Иракската, Йорданската, Сирийската и Ливанката комунистически партии) През 70-те години Политбюро и Секретариатът на ЦК на БКП отпуска безвъзмездни оръжейни помощи на партизански революционни движения в страни от Азия, Близкия Изток, Африка и Централна и Латинска Америка. През 1992 г. Главна прокуратура образува дело №3 известно като делото за секретните оръжейни помощи на обща стойност 240 млн. лв. По него през са привлечени като обвиняеми 22 бивши членове на Секретариата на ЦК на БКП, сред които бившият премиер Андрей Луканов и бившият лидер на БСП Александър Лилов. Луканов дори е арестуван и престоява няколко месеца в следствения арест на "Развигор". Главна прокуратура повдига обвинения срещу Живков за раздаването на 17 млн. безвъзмездни оръжейни помощи, на Григор Стоичков - 142 млн., Чудомир Александров - 83 млн., Кирил Зарев - 100 млн., Георги Йорданов - 74 млн., Йордан Йотов - 18 млн., Георги Караманев - 131 млн., Огнян Дойнов - 20 млн. (задочно), Александър Лилов - 36 млн. и др (Изт. - в. "Демокрация", бр. 185, 11.VІІІ.1993 и бр. 262, 9.ХІ.1993). Делото е прекратено в края на 90-те години, а Луканов посмъртно осъди за ареста си България в Страсбург, където заведе дело. В архивите на МВР съществуват доказателства, че по време на комунистическия режим официално София е толерирала някои международни терористи, сред които и терорист № 1 на миналия век Илич Рамирес Санчес, известен като Карлос Чакала. През 2003 г. МВР разсекрети частично по искане на в. "Дневник" делото за оперативна разработка "Рисове" водено от Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) срещу Чакала и членове на неговата терористична организация "Световна революция". Секретните архивни материали разкриват, че в началото на 80-те години Карлос Чакала заедно със свои сподвижници е оставян да пребивава многократно в България с мълчаливото съгласие на комунистическия режим, въпреки че е пренасял в багажа си оръжие и взривни материали за осъществяване на своите терористични набези на Запад. (Изт. - в. "Дневник", 18. ХІ. 2003, "Карлос Чакала харесал София за своя база", публикация) Партийните архиви разкриват, че различни решения на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП са задължавали МВР да обучава групи и лица за водене на партизанска война и извършване на саботажни акции от страни от Близкия Изток, арабския свят, както и от Латинска Америка. Икономически престъпления След промените бяха предприети няколко разследвания за икономически престъпления по времето на комунистическия режим. Още по време на второто правителство на Луканов Главна прокуратура образува дело №4/1990, известно като делото за икономическата катастрофа. От него се нарояват няколко дела. Фонд "Москва - срещу Тодор Живков, обвинен в присвояване на 22 500 000 валутни лв. В продължение на 30 години - от 1957 до 1987 - тези средства са предавани с неговото лично разпореждане на посланика на СССР в България, който от своя страна ги е изпращал по сметка в Москва в специален фонд, подпомагащ международното комунистическо движение. (Изт. - В. "Демокрация", бр. 298, 21.ХІІ.1993). Обвинителният акт срещу Живков е внесен в съда през март 1993, но ход на процеса не е даден. Черната каса - Със секретно решение от 26.ІІІ.1968 на Министерския съвет с министър-председател Т. Живков започват да се отделят средства за висшето партийно и държавно ръководство в нарушение на държавния бюджет. Те не са облагани с никакъв данък, нито са отчитани и заприходявани. С правителственото решение се предоставят "представителни пари" на следните длъжности: председател на МС - 15 000 лв., председател на президиума на НС - 15 000 лв, първи зам.-председател на МС 8000 лв. Зам.-председател, чл. на Политбюро - 7000 лв., зам.-председател на МС - 4000 лв., министър, член на Политбюро - 7000 лв., министър, кандидат-член на Политбюро - 5000 лв., министър, член на бюрото на МС - 4500 лв., министър - 3500 лв.. За сравнение средната годишна работна заплата за 1968 е 1366 лв., а на селскостопанските работници - 887 лв. (Изт. - в. "Демокрация", бр. 152, 27.VІ.1992) В разпореждане на Министерски съвет №341 от 1972 г. се посочва: "Неусвоените средства във валута и левове от бюджетни ведомства за внос на специално имущество до края на съответната финансова година да се блокират по специална сметка към БНБ на името на Министреството на финансите, отдел "Специален". Това е само едно от перата, по които "черна каса" се попълва с безотчетни средства. Главна прокуратура разпитва бившия финансов министър Белчо Белчев, но не повдига обвинения по случая. Незаконното финансиране на БКП - През 1992 финансовия министър Иван Костов завежда от името на държавата в лицето на Министерството на финансите съдебен иск срещу БСП като правоприемник на БКП. Претенциите на държавата са за 2, 2 млрд лв. и 703 000 долара, отпускани на компартията от държавния бюджет за периода 1952-1990. (В. "Демокрация", бр. 305, 30.ХІІ.1993). Отпускането на средствата е ставало със секретни решения. В периода 1952-1980 милионите за БКП са маскирани под кодовото название "Просвещение-А", а средствата за казионния БЗНС под "Просвещение-Б". Изтеглянето им се осъществява чрез устни разпореждания (Изт. - в "Демокрация", бр. 130, 8. VІ.1993) Делото за "сираците" - За неправомерно отпускане на 210 000 лв. на партийни активисти за дострояване на апартаментите им през 1993 Върховният съд осъди бившия премиер Георги Атанасов на 10 години и министъра на икономиката и планирането Стоян Овчаров на 9 години. Овчаров излежава част от присъдата, а Атанасов, е помилван от президента Желев по здравословни причини. Дело №1 - Главна прокуратура търси съдебна отговорност срещу Живков по дело №1/1990. Той и бившият началник на кабинета му и член на Политбюро Милко Балев са обвинени в превишаване на властта с цел облагодетелстване. Обвинителният акт на Главна прокуратура съдържа сумите давани за храна и представителни, отпускани ежегодно на висшата партийна номенклатура, закупените от Пето управление на ДС (Управление безопасност и охрана) западни автомобили, както и 125 апартамента, раздадени с лично нареждане на Живков на 114 лица. Посочените са и неправомерно изразходваните средства за денонощна охрана на сина му Владимир Живков и внука му Тодор Славков. За поддържане на охолния живот на фамилията само за 1985-1989 документите по делото сочат, че са изразходвани над 1 млн. лв. държавни средства. Балев е обвинен, че е получил без правно основание 39 000 лв., издавайки трудовете на Живков. Диктаторът е осъден на 7 години затвор, а Балев на две. През 1995 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд отменя присъдата с мотива, че Живков не може да бъде съден в качеството си на държавен глава. Прокуратурата прави безуспешни опити да установи изнесения финансов капитал чрез задграничните дружества - операция, която е изпълнена от разузнаването в последните години от управлението на Живков. Опитите на правителството на Филип Димитров в тази насока претърпяват провал. Според прокурори, участвали в проучването на финансовите потоци на външнотърговските дружества става въпрос за близо 20 млрд. долара, което е два пъти повече от външния дълг на България, завещан от комунистическото управление. За различни финансови нарушения в Софийска градска прокуратурата през 90-те години се водят дела срещу няколко дружества с външнотърговска дейност, но без да са влезли в съда. Сред тях са срещу длъжностни лица от "Експомед", Балканхолидейз - Рент-а-кар, БГА "Балкан", представителството на Винимпекс във Варшава, Инфоспорт, "Патон", "Инко" и др. Други икономически престъпления са свързани с извършването на контрабанда, която е издигната в държавна политика със строго секретно решение №148/31.VІІ.1978 на Бюрото на Министерския съвет. То взима решение скритата транзитна търговия да се извършва само от държавно търговско предприятие "Кинтекс". В документа е записано, че "Кинтекс" има право да създава представителства на чуждестранни фирми за прикриване и обслужване на дейността по транзита", а МВР е задължено "със своите специфични средства да подпомага дейността по транзита". През 1991 г. правителството на Димитър Попов приема доклад за дейността на ДС, в която съществена част е посветена на организирането на транзитната търговия на стоки, наркотици и търговията с оръжие. По този доклад обаче прокуратурата не извършва разследвания, освен едно частично следствие за контрабанда на каптагон за Близкия Изток, по което не се стига до обвиняеми. Делото "Чернобил" - Една от малкото ефективни присъди в България след 10.ХІ.1989 е произнесена по т. нар. делото "Чернобил". През 1993 са осъдени бившият вицепремиер Григор Стоичков и Чавдар Шиндаров, бивш главен санитарен инспектор. Двамата получават по две години лишаване от свобода за неспазване на нормите за радиационна защита, като с това са допуснали опасност за населението в България при аварията на съветската електроцентрала "Чернобил" през 1986. В края на 1990 Главна прокуратура образува и дело 3/1990, придобило публичност като делото за екологичната катастрофа. То разследва общо 37 големи предприятия в различни отрасли на икономиката, довели до замърсяване на околната среда. По делото разследването натрупва над 120 т., но не стига до съдебна зала и по него няма повдигнати обвинения срещу конкретни длъжностни лица. Унищожаване на досиетата

Нека да сметнем, на КОЛКО ГОДИНИ ТРЯБВА ДА Е ЧОВЕК, за да може да даде РЕАЛНА ОЦЕНКА НА ЖИВОТА по времето на Бай Тошо! - 30 - години от промените - 30- годишен през 89-та за да има опит и реално мнение за живота тогава Та така излиза, че при толкова много коментиращи ... - или ВСИЧКИ ТУК СА ПЕНСИОНЕРИ И КОМЕНТИРАТ С РЕАЛНО МНЕНИЕ. - или КОМЕНТИРАТ НА ПРИНЦИПА - ТОЙ МИ КАЗА, ТЯ КАЗА НА НЕГО, ТАМ ПРОЧЕТОХ, ОНОВА ЧУХ, ЗА ТОВА МИ ПЛАТИХА!

16-та република По време на управлението си Тодор Живков отправя две тайни предложения до СССР за приемането на България като 16-та република на съветската империя. Първият път е до Никита Хрушчов през 1963, а вторият до Леонид Брежнев десет години по-късно. Само отказът на Хрушчов е пречката България не само да загуби своя суверенитет, но и да престане да съществува като самостоятелна държава. "Въпросът не е до българския народ, а външнополитически", коментира Хрушчов предложението, чието приемане би довело повече до проблеми за Кремъл в международен план, отколкото до плюсове. (Изт. - Предатели и предателства в българската история", изд. "Български писател", София, 1993, с. 149) Въпросът за присъединаването на България към СССР се обсъжда на пленум на ЦК на БКП на 4. ХІ. 1963 г. Извадки от стенограмата от заседанието разкриват настроенията в ръководството на компартията. Акад. Тодор Павлов, член на ЦК и на Политбюро: "Да се проведе по този въпрос референдум няма смисъл, но ние трябва да проведем такава кампания, така да разясним целия въпрос, че да няма никакво колебание сред народните маси и решението да бъде прието единодушно". Димо Димчев, завеждащ отдел "Външна политика и международни връзки на ЦК на БКП: "Никога нашите комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е наше отечество, че Съветският съюз е наше завоевание". Цола Драгойчева, член на ЦК и председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба: "Още веднъж споделям възторга и радостта да работя като комунист, където ме изпрати партията, за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз и да бъдем една от републиките на Съветския съюз". Раденко Видински, член на ЦК на БКП: "Може би едва ли ще има по-голяма радост от това да видя своя народ във великото семейство на съветските народи. Поради това не с една, не с две, а с пет ръце, ако имам, ще подкрепя предложението час по-скоро да се влеем във великото семейство на съветските народи". Лъчезар Аврамов, кандидат-член на ЦК на БКП: "Всички поколения български комунисти, както нашите деди и бащи, така и ние самите, сме лелеели в гърдите си мечтата да превърнем нашата страна в частица от великия Съветски съюз". Димитър Димов, кандидат-член на ЦК на БКП: "При един разговор с Георги Димитров във Варна Георги Димитров се изрази, че неговият идеал е България да стане член на семейството на великия Съветски съюз. С предложението на Политбюро, изнесено от другаря Тодор Живков, ние започваме фактически да осъществяваме тази мечта." Тодор Живков, първи секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет: "Политбюро смята, че след този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и да било и където и да било. Да не забравяме, че великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в некои среди и хора в нашата страна. Аз не говоря за бившите хора. Имам предвид членове на партията, особено в средите на интелигенцията и в некои среди на младежта. Ние трябва да държим сметка за това. Ние няма да правим сливане от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни. Ето защо трябва да се подготвим". (Изт. - "1963 - Отричането от България", ИК "Огледало", София, 1994) По този повод първият демократично избран президент д-р Желю Желев отбелязва в своите мемоари: "Колко цинично е било отношението на партийната върхушка на БКП към държавния суверенитет на Република България може да се види от едно изказване на Т. Живков от 13 юли 1963 в зала "Георги Кирков" на Партийния дом: "Суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът - щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата" (Изт. - Желев Желю, "В голямата политика", ИК "Труд", София, 1998) След като Хрушчов отклонява решението на Политбюро на ЦК, през юли 1973 г., когато на власт в СССР е Леонид Брежнев, вишето партийно ръководство на БКП обсъжда приемането на документ под заглавието "Основни насоки за развитието на всестранното сътрудничество със СССР в етапа на изграждането на развито социалистическо общество в НРБ", предвиждащ тотална съветизация на страната. Стенограмата от пренума показва как партийната върхушка въприема постановките, предложени от Живков. Милко Тарабанов, член на ЦК на БКП и постоянен представител на България в ООН: "Това положение е преломен момент в историческия път на българския народ, бележи нова ера в историческото развитие, създава нови изключителни възможности за бързо изграждане на развито социалистическо общество у нас. Идните поколения ще се гордеят с това дело, ще ни бъдат благодарни, особено на първия секретар на БКП, другаря Тодор Живков. Нищо друго да не беше извършил другарят Тодор Живков освен предлагането и обосноваването на този документ, името му щеше да остане в най-новата история на българския народ, наред с имената на най-заслужилите - Благоев и Димитров, ще влезе в историята наред с творителите (?!!!) на българската държава". Димо Дичев, член на ЦК и председател на Съюза на активните борци против фашизма и капитализма: "В миналото комунистите не са мислили да създават отделни националистически държави. Не е било възможно да се мисли тогава, че ние няма да бъдем една шестнадесета или седемнадесета държава". Георги Джагаров, зам.-председател на Държавния съвет и член на ЦК на БКП: "Едва ли е нужно и аз да подчертавам, че и с този доклад другарят Тодор Живков прояви онези качества, които ние отдавна познаваме, за които го уважаваме и обичаме като мъдър и прозорлив ръководител на България, онези качества, които му спечелиха име на един от най-изтъкнатите дейци". Борис Велчев, член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП: "Единодушното одобрение и подкрепа на "Основните насоки" от ЦК, изразено с бурни аплодисменти, са ярък израз на голямата радост и законна гордост, които ни вълнуват в този момент. Всеки един от нас дълбоко осъзнава, че е извършено едно историческо дело за бъдещето на нашата социалистическа родина - Народна република България". В същия дух се изказват Димитър Жулев, член на ЦК и посланик в Москва, Константин Теллалов, член на ЦК и завеждащ отдел "Международни връзки", Костадин Гяуров, председател на ЦС на Българските професионални съюзи, Петър Дюлгеров, първи секретар на ОК на БКП в Благоевград, Георги Трайков, първи зам.-председател на Държавния съвет и главен секретар на БЗНС, Димитър Стоянов, кандидат-член на ЦК и министър на вътрешните работи, ген. Иван Врачев, член на ЦК и председател на Комитета по туризма и всички други без изключение, които се изказват. (Изт. - Желев Желю, "В голямата политика", ИК "Труд", София, 1998). Тодор Живков, първи секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет: "Очевидно не е целесъобразно да се публикува документът, който беше изнесен пред настоящия пленум на ЦК. Не е целесъобразно също така да се представи в този вид на цялата партия. Не бива такъв документ да попада в западните вражески централи, защото ще има да го навиват две години". (Изт. - Предатели и предателства в българската история, с.150-155). При посещението на Брежнев в България през септември 1973 г. Живков се договаря приобщаването на България към СССР по всички направления и всички сфери от обществено-политическия живот да се запази в тайна: "Ние се споразумяхме със съветските другари да не разгласяваме широко нито документа, приет от юлския пленум, нито нашата съвместна договореност с КПСС да действаме в това направление". Интеграцията със СССР е първостепенна политика на Живков и след смъртта на Брежнев през 1982 до идването на Михаил Горбачов, който не е така доброжелателно настроен към българския комунистически диктатор, както предшествениците си в Кремъл. През 1992 след втъпването си в дължност главният прокурор Иван Татарчев заявява в първото си интервю, че ще потърси отговорност за националното предателство от отговорните партийни лица за опитите да превърнат България в 16-та република, както и за насилственото принуждаване на българите в Пиринска Македония през 1946 да се отказват от българската си народност (Изт. - в. "Демокрация", бр. 44, 21.ІІ.1992, интервю с главния прокурор И. Татарчев). До края на мандата си (1999) той не прави това. Военната интервенция в Чехословакия През 1968 г. режимът в София е един от най-активните участици във военното нападение на суверенна Чехословакия. Решението за участие във военната интервенция след Прашката пролет е взето от Министерски съвет, чийто председател е Тодор Живков със строго секретно постановление №39 на МС от 20.VIII.1968 с мотива "за оказване на военна помощ на Чехословашката комунистическа партия и на чехословашкия народ". България участва в нападението с два мотострелкови полка, които са поставени в подчинение на съветския щаб много преди нападението. Престъпната политика на Живковото правителство е осъдена 22 години по-късно. На 23.VIII.1990, Седмото Велико народно събрание приема специална декларация, с която определа българското участие в окупацията като "недопустим акт на намеса във вътрешните работи на една суверенна държава" и поднася "своето дълбоко съжаление за участие в тази акция на български войски". Прокуратурата на въоръжените сили през 1992 г. започва разследване, което впоследствие е прекратено без да се повдига обвинение срещу длъжностни лица. Държавен тероризъм

Т. нар. възродителен процес Насилственото преименуване на българските турци бележи един от най-мрачните актове на Живковия режим. Масовите изселвания на български турци съпътства всички години на комунистическия режим. През 1950-1951 страната напускат 156 410 турци, през 1969-1979 г. - 114 420, а през лятото на 1989 - над 220 000. Смяната на имената на българските турци е осъществено през 1984-1985. В обвинителния акт на Прокуратурата на въоръжените сили от 1993 (наброяващ 74 страници) са установени следните факти: "На съвещание на 8.V.1984 в резиденция Бояна Живков е направил изказване, с което е подкрепил представените за обсъждания проекторешения на Политбюро на ЦК на БКП в открит за общо ползване и закрит само за висшия ешалон варианти. В открития вариант Живков предлага "всички партийни държавни и стопански организации да провеждат партийната политика към групата на българските граждани с турско-арабски имена, наричани в документа "български турци" при зачитане на Конституцията". С това решение се набелязат и редица мероприятия за икономическото развитие, патриотичното възпитание и приемането във ВУЗ на младежи от тази група. В него обаче не се съдържат всички мерки и е изготвено допълнително решение, утвърдено с протокол №371/1984 в отдел "Деловодство" на ЦК. С него се набелязват серия мероприятия срещу протурската и проислямска пропаганда, срещу учители "български турци" с националистически и други прояви, за материална и социална подкрепа на браковете между българи и "български турци". В изказването си Живков е подкрепил и двата проекта и е посочил, че по етническия въпрос решенията следва да се изпълняват при пълна секретност. Той допълнил предложените мерки като в изказването си посочил: 1. Да се работи решително за повсеместна и изключителна употреба на българския език. Говорещите друг език, особено турски, да не се обслужват в магазините, другите обществени заведения и учреждения. 2. За успешното решаване на въпроса било нужно настъпление, а не игра. Трябвало за два часа да се изселят някои националисти, настроени протурски. "Българските турци" се плашели най-много от това и то трябвало да се използва. В заключение извън протокола Живков заявил, че е взел решение за смяна на имената на "българските турци" еднолично, на своя отговорност. Мотивирал се с дългогодишния си опит и неоспорим авторитет на партиен лидер. Той заявил, че на следващия генерален секретар на ЦК на БКП щели да бъдат необходими поне 10 години да набере кураж да реши този опасен за страната проблем. Министър-председателят Георги Атанасов го подкрепил като посочил, че бил назрял историческият момент много целенасочено да се проведат допълнителни комплекси мероприятия да се ускори решително приобщаването на това население и да се завърши този процес. Едноличното решение на Живков следвало да се реализира чрез партийния апарат на БКП под ръководството на примиера Г. Атанасов и на държавните репресивни органи под ръководството на министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов. На 10.ХІІ.1984 Атанасов и Стоянов получили от Живков указания. Вътрешният министър провел съвещание на ръководството на МВР и заповядал чрез началниците на окръжните управления на министерството да се предприеме преименуването на българските граждани с турски имена във всички окръзи, където има такова компактно население. Министърът се разпоредил да се вземат всички сериозни мерки за пресичане на всякаква съпротива срещу този процес, която би довела до ексцесии, злепоставящи страната пред външния свят (Изт. - обвинителен акт на Прокуратурата на въоръжените сили по дело №1/1991 за възродителния процес) В обвинителния акт е посочено: "Държавното ръководство на НРБ в лицето на обвиняемия Живков избрало следния начин за решаване на въпроса за консолидация на българската нация. Без промяна в законодателството, опирайки се на безконтролната власт на партийния апарат на БКП и използвайки противозаконни репресивни мерки, осъществени от органите на МВР, в условията на информационна цензура, процесът на смяна на имената да бъде представен в страната и пред международната общественост като масово, спонтанно движение на българските граждани с турско-арабски имена". "Възродителният процес" е отречен от самата БКП с решение на Политбюро в края на декември 1989 г., с което се опитва да излезе от международната изолация, в която България изпада след смяната на имената. През 1991 г. прокуратурата на въоръжените сили повдига обвинения срещу Димитър Стоянов, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Георги Атанасов и Петър Младенов. Делото неколкократно е внасяно от прокуратурата за разглеждане във Върховния съд, но е връщано за доразследване. Формална пречка се намира в необходимостта от разпит на няколко хиляди изселили се български турци, за които държавното обвинение твърди, че са пострадали. Прокуратурата посочва, че Турция не е изпълнила поисканата съдебна поръчка за разпит на въпросните граждани. Единствен жив от обвиняемите е Георги Атанасов. 16-та република

Мокрите поръчки Политическите убийства и отвличанията зад граница са част от методите, които комунистическият режим използва, за да затвори устата на критиците зад граница, след като се разправя с вътрешната опозиция. В архива на ДС в края на 60-те години съществуват документи, потвърждаващи, че ДС включва в арсенала си ликвидирането на противници чрез физическо убийство. Така например, в Шесто управление е образувано дело за оперативна разработка под кодовото име "Гестаповец" срещу лидера на Българския национален фронт и бивш водач на легионерите Иван Дочев. В един от докладите на управлението е посочено, че "има съвместен план с КГБ на СССР, с който се цели да се обезвреди обекта" (Изт. - АМВР, ф. 22, оп. 1, а. е. 8, доклад на ІІ отдел на Шесто управление за "Работата по линия на вражеската емиграция през 1972 г."). През 1974 МВР, ръководено от Димитър Стоянов, успява да отвлече от Дания 59-годишния Борис Арсов, лидер на емигрантската организация Съюз на българските революционни комитети. В оцелялото дело за оперативна разработка срещу него е запазен план за неговото физическо ликвидиране с подробни указания към агента на ДС за начините, по които може да извърши убийството (Изт. - Христов Христо "Държавна сигурност срещу българската емиграция", ИК "Иван Вазов", София, 2000, документална книга, изградена върху секретни документи от разработка №9867/73 "Терористи" на Второ главно управлени на ДС (контраразузнаването) срещу Б. Арсов и на други секретни материали от досието му). Планът за убийство не успява, защото агентът, избран за извършването му, не го изпълнява. В резултат на това Арсов е отвлечен, а след отказа да сътрудничи на ДС в София за разобличаването на "вражеската" емиграция той е осъден на 15 години затвор. Изпратен е в затвора в Пазарджик, където седмица по-късно е намерен обесен на три вратовръзки, след като при настаняването му от него са иззети всички дрехи и предмети. През 1992 Военната прокуратура в Пловдив започва разследване по случая, което не е приключило и до днес. Четири години по-късно на 7 септември, рожденния ден на Живков, в Лондон в крака на писателя Георги Марков е изстреляна специална съчма с отрова, която довежда до неговата смърт. Най-изявеният критик на комунистическата система и тоталитарния строй в комунистическа България почива на 11 септември, а покушението срещу него се превръща в нарицателно при споменаването на България в Западния свят като страна, извършваща терористични акции срещу инакомислещите си поданици. Седмица преди убийството на Марков е извършено неуспешно покушение срещу журналиста Владимир Костов в Париж, който година по-рано изменя като офицер от българското разузнаване и е осъден на смърт от военния съд в София. Разследването на убийството на Марков след 10. ХІ. 1989 се натъква на множество пречки. Главната се оказва унищожаването на досиетата на писателя в Шесто управление и Първо главно управление на ДС през януари 1990, възлизащи на 16 тома. За това престъпление на подсъдимата скамейка през 1992 са изправени последният началник на разузнаването при Живков ген. Владимир Тодоров и зам.-вътрешният министър ген. Стоян Савов, отговарящ от 1973 за операциите на разузнаването. Савов слага край на живота си два дни преди съдебния процес. В джоба му е открито предсмъртно писмо в което той заявява, че ДС няма никакво отношение към атентата срещу папата, но нито и дума за случая с Марков. Владимир Тодоров е осъден за унищожаването само на част от 16-те тома досиета на писателя и ефективно излежава 10-месечна присъда. Това е една от малкото присъди постановени от съда за престъпления по времето на комунизма. През 1993 г. следствието по делото Марков установява, че агентът, натоварен с "неутрализирането" на писателя, живее в Дания. Той е разпитан от представители на Скотланд Ярд и датската полиция. България обаче не представя на Дания поисканите документи за неговото сътрудничество с ДС, за да го съди за шпионаж и месец след разпита агентът изчезва. Въпреки публичните обещания на двама президенти - Желю Желев и Петър Стоянов - по делото не се стига до напредък. Желев неколкократно поставя пред държавното ръковдство на Русия въпроса за предаването на документи на КГБ свързани с България, включително и по случая, но тази политика не е продължена от президентите Стоянов и Георги Първанов. Въпреки публичните изявления на бившия началник на контраразузнаването в ПГУ на КГБ ген. Олег Калугин, че лично Живков е поискал от КГБ помощ за ликвидирането на Марков, бившият диктатор така и не е обвинен. През 1999 г. в архива на МВР при журналистическо проучване са открити множество архивни документи, потвърждаващи първостепенното място, заемано от Марков в целите на ДС, както и такива документи, които потвърждават неговото убийство в Лондон, неизвестни дотогава на следствието. След публикуването им (в. "Демокрация") президентът Петър Стоянов награждава посмъртно писателя с най-високия държавен орден "Стара планина" І степен. През 2000 г. Софийският апелативен съд отхвърля искането на прокуратурата за прекратяване на делото поради изтекла давност и постановява, че тя изтича през 2008. От 1999, когато е пенсиониран следователят по делото Богдан Карайонов, този случай не е сред приоритетите на следствието и прокуратурата. Към мокрите поръчки, извършвани от ДС, могат да бъдат причислени и убийствата през 80-те години в затвора в Пазарджик на журналиста Георги Заркин и екскурзовода Володя Наков. Те са съдени за публично изразяване на недоволство от обществения строй, писане на писма до западни посолства и желание за напускане на страната. Смъртта им настъпва в резултат на побой, нанесен от осъдени за тежки криминални престъпления лица, вкарани нарочно в килиите им от ДС, на които впоследствие присъдите са отменени. След промените тези убийства се разследват от военната прокуратура в Пловдив, която привлича като обвиняем бившия началника на затвора в Пазарджик полк. Ангел Топкаров, награден с орден от Живков през 1978 г., но не са доведени до край. Друго убийство, но чрез съд е това на разузнавача Димитър Димитров, разстрелян в Софийския затвор на 7. V. 1986 г. През 1993 г. Прокуратурата на въоръжените сили изправя на подсъдимата скамейка о. з. ген. Петър Чергиланов, бивш началник на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване), о. з. ген. Костадин Коцалиев, бивш началник на Главно следствено управление в МВР, полк. Цветан Първанов, бивш началник на І отдел на ВКР и подп. Симеон Спасов, следовател в бившето ГСУ. Ход на процеса срещу тях не е даден. Т. нар. възродителен процес

Вражеската емиграция нарушаването на основни човешки права През всичките 45 години комунистическа власт управляващите в България възприемат емиграцията като заплаха за създаването на реална опозиция вън от страната. Затова в документите на Политбюро и на ДС емиграция е назовавана "вражеска". Понятието "вражеска емиграция" се формира в средата 50-те години като обединява "контрареволюционните елементи", "изменниците" и "невъзвращенците". "Вражеската" емиграция не наброява някаква внушителна цифра. Нейният брой е твърде нисък в сравнение с някои други страни от Източния блок като Полша, Чехословакия или ГДР. От Източна Германия само след бунта през 1953 г. напускат 120 000 души, а от края на Втората световна война до построяването на Берлинската стена през август 1961 г. - 2, 7 млн. души (Изт. - Волф Маркус, "Супершпионин", ИК "Труд", София, 1998 г.). Броят на враговете на комунистическа София сред емигрантите е много по-скромен. В докладна записка до Политбюро от 1966 г. председателят на КДС Ангел Солаков посочва, че като изменници на родината са регистрирани 5933 лица и 372 невъзвращенци (Изт. - ЦПА, ф. 1, оп. 64, а. е. 359, решение "Б" №15/27. ХІІ. 1966 на Политбюро на ЦК на БКП "За пресичане възможностите на капиталистическите разузнавания да провеждат подривна дейност против НРБ чрез вражеската емиграция"). В друг доклад до Политбюро МВР обобщава, че от 9. ІХ. 1944 г. до 1974 г. от България са избягали около 10 500 български граждани, без в тази цифра да са включени невъзвращенците от турски произход (Изт. - ЦПА, ф. 1, оп. 35, а. е. 4924, решение "А" №399/5. ІХ. 1974 на Политбюро на ЦК на БКП "За даване на амнистия на български граждани, извършили след 9. ІХ. 1944 престъпление "бягство зад граница" във връзка с 30-годишнината от социалистическата революция). Репресиите срещу семействата на политическите емигранти се изразяват с лишаване от основни човешки права. На близките се забранява да напускат страната, нарушена е неприкосновеността на кореспонденцията (Изт. - ЦПА, ф. 1, оп. 64, а.е.168, решение "Б" №8/14.VІ.1952 на Политбюро на ЦК на БКП за разрешение на МВР да проверява кореспонденцията и колетните пратки, разменяни между избягали в капиталистически страни изменници на родината и граждани в страната), осъществява се системен тормоз, а на децата на бегълците е лепнат етикета на неблагонадеждни и им се ограничават възможностите за образование и работа. Важно е да се отбележи, че през януари 1990 г. Политбюро начело с Петър Младенов, Андрей Луканов и Александър Лилов взима решение, с което реабилитира българските емигранти, но само тези които са пострадали по време на Сталинския терор в СССР. Мокрите поръчки