Скочилата пред влака Антония: Нямаше за какво да живея
От много време исках да се самоубия. Просто не исках да живея. Нямаше за какво.
Обратно в новинатаКоментари - Скочилата пред влака Антония: Нямаше за какво да живея | Днес.dir.bg
Коментари
И в двата случаи става въпрос за "депресия от мизерия", само че в Западните общества това касае душевната, вътрешната мизерия. Ама като типичен българин ти разбираш от всичко и говориш винаги от последна инстанция, без дда знаеш кой е събеседникът ти.
Не разбирам това вечно оправдаване с родителите. И моите родители нищо не ми дадоха, умряха си свръх бедни и следвах без да имам родители, без да имам пари, много важно, мизерията се преживява. Обстоятелствата се сменят. Сега имам всичко. Щом си роден здрав, прав, красив и си получил образование, всичко е пред теб, няма никакъв смисъл да се отказваш от живота.
Защото нуждата от обич, особено когато си израстнал в интернат, не зависи от възрастта, нито е извратена ценност, нито работата и приятелите могат да ти я осигурят. Ако сам не успяваш да загрееш нереалното (което всъщност е откровена социална неадекватност) във въпросния коментара, си същия недоразвит инвалид.
Забеляза съм ,че само чувствителни и интелигентни хора страдат от депресии, панически атаки. Как пък не се разболя някой дебелокож , себичен егоист, на него му стига да е наяден и да живее в малкия си ограничен материален свят. За него другите са тъпанари, така им се пада, никакво състрадание , никаква съпричастност. Жалка душичка!
там. Тя, депресията, май е "обладала" света! Без значение дали си от най-бедните прослойки на обществото, чиито деца всекидневно умират от глад, свръдоза или експлоатирани на работа, или от групата на презадоволен от луксозен живот поредния намерен мъртъв от "успокоителни" медикаменти..
свестна е дано се заеме с психолог инак сте посегне и сте е фатаслно пред нея е било даколкото и да е зле психолога да не есе подмотва а и протезите са скапи дарител да се намери като осакатена няма да е по добре да бе дарта бола ок но сжестна е яжно е на емоционална основа езак
Аман от всеки лаик, който даже не знае какво е МКБ и каква е клиничната дефиниция за депресия, но иначе различава по няколко различни типа и се изказва като врял и кипял психиатър или клиничен психолог.
Сега без крака ще и много добре. Така ще и се осмисли живота, че повече няма накъде... По принцип ако бързичко се реагира може и да и ги зашият обратно и с малко късмет може и да ходи дори, но... Абе прости ора, и да се самоубият не могат!
Да, дори да не посегне пряко на живота си, депресираният човек се самоубива чрез попадане в спиралата на във вредни зависимости и пълно занемаряване на здравето. Затова сме най-болните в Европа.
Счита се, счита се - в България се считат за заболявания описаните в международния класификатор на болестите ICD10, гдето с код F33 и надолу е тъкмо нея депресия.
Човек и да иска да сподели, може и да не намери някой, който да го изслуша. Хората обичат да говорят за себе си, но никак не обичат да слушат за чуждите проблеми, "за да не се натоварват излишно". Чувала съм го безброй пъти. Затова хората с проблеми - и физически, и душевни, в крайна сметка се затварят в себе си. Просто никой не иска да знае как се чувстват наистина.
Един, два, три, половината от коментарите да са злобни, е разбираемо. Но фактът, че повече от 80 % от тях са изпълнени с ужасна омраза и цинизъм, без капка милост и състрадание към една нещастна млада жена, говори, че ние българите, или каквито сме там в тази територия, сме изгубили всеки човешки облик. Дали трудният напоследък живот ни превърна в подчовеци или по рождение си бяхме такива, не знам.
ромите със сигурност имат повече човещина ,чувство на срам и съвест от някои коментиращи тук !
Може би на това момиче е писано по най-трудния начин да усвои уроците на живота.Млада, здрава, красива и с нормално образование.Какво още и е трябвало?Сега, покрай шума в медиите, най-доброто което може да и се случи ще е да я настанят трайно в някой дом за хора с увреждания.Тя няма собствен дом и начин да се грижи за себе си.Вероятно покрай десетките хора там, борещи се за здраве, но повече от силни духом ще осъзнае, че живота е такъв, какъвто сам си го направиш и дори тежките здравословни проблеми не са пречка за много хора да бъдат позитивни, да обичат, да намират път и куп поводи за радост, които преситеният от имане и напълно здрав човек, дори не забелязва.
няма омраза, няма цинизъм, има реализъм. Съвременните българи са виждали кризи, разорения и мизерия и то не веднъж и са свикнали да мислят като хора, които се справят, не разбират пораженчеството.
Всеки избира за себе си какъв да бъде. Ти разсъждаваш по твоя начин, аз - по моя. Не бих помпал егото си на гърба на тази клетница.
Сега ще се намерят много "съчустващи" заради "новината" да помагат, а колко ли хора са в същото положение и може ли да се направи нещо преди да се стигне до трагедия?
Конкретната помощ е социалните да се задействат, да намерят психолог, терапевт, да й помогнат да се учи да се справи с психическата и физическа травма.Това им влиза в работата, и не би трябвало даже да чакат и покана.
Защо да си трая, предлагам алтернативна гледна точка към подобна ситуация. Човек понякога не може да избира обстоятелствата, но може да избере отношението си към тях.
Как ли трябва да се чувстват майките и бащите на изоставените от тях или абортирани деца? Докога законите на страната ще бъдат толкова тромави и злонамерени спрямо тези деца, които не могат да бъдат осиновени или спасени от аборт и дадени на семейства, които мечтаят за деца?
Браво! По начина, по който разсъждаваш и това, което си направил за себе си, слагаш многото със сребърната лъжичка в устата си в малкото си джобче. Повечето от тях си остават безполезни, дано има повече такива като теб.
Ако беше се самоубила, щяха да я изкарат луда. Сега след като им обясни причината, пресоляват манджата по този начин. Какво да се прави, "експерти"!
Ох, дете- ами сега накъде?! Дано се намери добър човек да те обикне и да се грижи за теб, да заобича изстрадалата ти душичка! Дай Бог!
Дори да са били бедни родителите ти не може да се подценява моралната и психологическа подкрепа на родителя. Любовта им ти е помогнала да си това, което си и да си силен. Материалното не са успели да ти дадат, но с това си се справил заради подрепата им.
Звучи добре, но само на думи. Когато си изоставен на 6 години нямаш за какво да се хванеш, на кого да се опреш. Напълно сам по душа и то от дете. Неустойчив, раним, лишен от елементарни неща, като къде да отидеш какво да се храниш къде да се подслониш. Нищо нямаш. Каква философия , какви думи, какво разбиране за здраве, позитивизъм или тра лала искате от това бедно девойче?
...докато четях материала,една буца заседна в гърлото ми. Не ми е мъчно само за момичето,въобще ми е мъчно за нас си като "матрЯл", като народ.За обстоятелствата, за мизерията, до която са доведени много хора.Неволно ми се набива едно сравнение - докато по телевизията ми дават някакви риалита, в които участниците стават на маймуни заради заветната парична награда,навън е сурово, Вълче време. Може да ми е грях на душата,но дали трябваше да я спасят?? Може да е израснала в дом за изоставени деца, но е била мислещо и ранимо момиче, задавала си е въпроси...без отговор.Повечето нейни връстнички в подобно положение карат на дрога, чалга и гледат да се прикачат към някоя криминална мутра. И се чувстват щастливи, така както свинята се радва на калната локва.А това дете явно е усещало цялата гротеска на съществуването си.Тук цивилизацията отдавна е избягала. Всичко е един разкривен и паянтов "декор", имитация на живот.Ако имаше истинско милосърдие и цивилизован ред,такива хора нямаше да се чувстват забравени,изоставени ,смачкани от "живота" си. Затова не я съдя. Дано намери сили, психически сили, да продължи....