Коментари - Високопоставена турска делегация отива в Русия заради войната в Сирия | Днес.dir.bg

Значи Трън изработи кюрдите. Следва як бой от турците . Кюрдите ще клекнат на Дамаск и всички ще са доволни в т.ч. и Иран. Изводът е, че не можеш да бъдеш съюзник на кравария.

Срещата е заради терористичния акт на израел вчера....ще пращат евреи в космоса

година Нетаняху, заедно с целия генерален щаб на Цахал, ходи на гости в Москва и се договори с Путин израелските самолети да получат опознавателни кодове така че руснаците ги приемат за свои когато летят над Сирия... а сега и турците ще ходят за същото в Москва;)

Оста Анкара-Москва бие на очи с продължението Техеран...Руско-Турска-Персийска империя...

И цял свят почва да работи за...рубли и турски лири?

Тези двамата диктатори покровителстват сатрапа защото не искат да дадат шанс на демокрацията и евроатлантическите ценности. Техните усилия обаче са напразни защото Демокрацията винаги побеждава, а евроатлантическите ценности са вечни и непреходни. Безбройните жертви пред олтара на демокрацията в Сирия не са напразни защото те водят към светлото бъдеще огряно от светлината на евроатлантическите ценности.

Другарю , май си прекалил с водката или си сменил дилъра.

Пуснаха турците да бръмчат из Сирия и да трепят кюрди и сега ще се изпокарат с руснаците. Диктаторите не могат да делят- ЕС в това отношение има ноу- хау и това си е друга цивилизация!

В Сирия, явно не е като в Ирак, Либия и Афганистан. САЩ се отеглят, Турция ще я изритат и Сирия може би ще остане такава, каквато беше. Турците са заложили на грешна карта, кюрдите враг и ние ще ги унищожим. Близко до акъла, в Турция има 15 милиона кюрди, който Турция иска да асимилира. Кюрдите са трън в петата на Турция и тя иска да ги направи турци, но как да стане, кюрдите са последния народ който не се е освободил от Османско робство.

В Анкара продължават да гледат на Сирия през американска обектив: видите ли с изтеглянето на САЩ от Сирия, което е в бъдещето, се оформяла сега нова картина. Оформянето на нова картина в Сирия започна на 30.09.2015 г., когато руската авиация се притече на помощ на сирийците, изнемогващи под настъпващото от всякъде комбинирано евроаталнтическо, ционистко, неосултанско (тип мюсюлмански братя) и ислямистко иго. Тогава за пръв в небето на Сирия се появи съвременна военна авиация, която реално се бори със съвсем вампирясалата от успехите и несекващата си експанзия, терористична сган. Героичните подвизи на сирийските летци не можаха да постигнат поврат, което не е изненада, като се отчита всестранната помощ за терористите и технологичното ниво на сирийската авиация, за която дори се блокираше всячески и доставката на резервни части, било то чрез бомбардировки без коментар от неизвестен извършител на летища и складове или чрез идентифицирани блокади на кораби за Сирия минаващи през Ла Манша и прихващане на сирийски самолети летящи над Турция. В последствие руското оръжие не просто изненадала, а направо зашемети с новото си технологично ниво. Изненада надмината може би само от въоръжените сили на Русия с демонстрираното цялостно ново общо организационно ниво (явно отчитащо вече и всички „дреболии“ , които възникват при нуждата от използване на оръжие, като се почне от храната и екипировката на военните и се стигне до взаимодействието с мирното население в рязък контраст с окаяното положение, когато на ключова позиция в Русия относно националната сигурност беше олигарха крадец и мошеник, Борис Березовски /еЛенин/) и даващо възможности за максимално ефективно използване на военните технологии при минимални разходи, щети и загуби. В резултат от огромната дейност на руските военни и сирийската армия, терористите бяха отблъснати и свити в няколко ограничени района (на юг и изток под покровителството и фактическото командване на щатите и на север североизток, най-вече в района на Идлиб, под покровителството, снабдяването и командването на Турция). Сега отчитат, че поради руската армия, войната за съсипване, разграбване и разкъсване на Сирия не може да бъде спечелена на бойните полета и затова трябва да се направи опит да бъде спечелена по друг начин, за да се елиминират международното право и защищаващите го военни победи през последните три години.

Хубавото е че при новата картина в района има светли лъчи от надежда и радост за Анкара. Какво по-хубаво може да има за Турция от гостуване на Джон Болтън, последвано от пътуване на делегация до Вашингтон? Вашингтон безспорно е заинтересуван от организирането на нещо като осакатяващия Берлински конгрес II този път за Сирия, който той ще анулира в значителна степен освобождаването благодарение на руското оръжие на Сирия, нападната включително и от Турция. (Ако могат разбира се, да се използват балкански аналогии, в случая. От берлинския конгрес през 19 век Турция в крайна сметка нямаше никаква полза и далеч не само тя. Той стана в по-далечна перспектива важна, ако не и критична предпоставка на започналата от Балканите ПСВ и всичките ѝ ужасни последствия, засягащи далеч не само Балканите и Русия). В този смисъл Болтън спрямо Сирия и Русия не би се поколебал, ако е възможно, да изиграе ролята на червея и низкия роб, Дизраели, за за който нищо свястно и досега не се знае. Освен това несъмнено ще има предложения и за Турция, засилващи вашингтонското влияние. Един от изпитаните методи за това е подстрекаването към агресия, както стана при Сръбско-българската война през 1885 г.. Тогава кое би било по-изгодно за сръбските националисти – нападение в гръб и ивица завзета българска земя по границата, вражда за десетилетия, дори и в най-критични за Сърбия моменти или приятелство и добросъседство с България, с цяла България до Черно Море, приятелство и добросъседство което с развитието на икономическите и социални връзки фактически води до използването като при собственост от сърбите в цяла България и на българите в цяла Сърбия, на активи далеч надвишаващи една ивица на границата? Естествено второто е по-изгодно, но крал Милан не е националист, той е интернационалист и тогавашния вид глобалист. Той действа не в интересите на Сърбия, а като му кажат на Запад и по точно куриращите тогава Сърбия (по-късно и България, чрез имплантирането в София на Фердинанд), големи специалисти и компетентни експерти по Балканите в отдавна несъществуващата Австро-Унгария.

Друг метод е придаването на земи, със или без агресия и раздуването ей така – по критерии непонятни за здравия разум и като цяло незаконно, неморално, несправедливо до вулгарност, създаващо вътрешна неустойчивост, чрез неорганично включени, допреди външни противоречия и разнородност, за чието разпространение вече няма никакви граници и които лесно се разпалват до криза при желание от външните фактори-донори, а също докарващо съседите до крайна, дива ярост, траеща поне десетилетия, водейки до относителна регионална изолираност и още по-силна външна зависимост на тариката. Отново, ако се върнем на Балканите такъв метод бе използван при създаването на държави тип териториални депа под пълен Западен контрол, където земи се държат извън обсега на по-трудно контролируеми фактори, докато се счита това за необходимо, както стана при раздутата от Запада до Румъния държава на власите или бивша Югославия, където уж сърбите бяха основния държавообразуващ народ, а всъщност властта винаги е била прозападна, антагонистична спрямо тях, действайки за ислямизирането на сърбите и обособяването на сърбите мюсюлмани като нещо отделно и враждебно, експанзията на етническите албанци и на всички които не са сърби православни християни.

Турция май вече си има пре-додтатъчно взаимоотношения със съседите, които по едно или друго време са били или тихо одобрявани и подпомагани от Запада или бурно аплодирани, но явно според Вашингтон има мегдан за прогрес. Да Може да се разгледа, започвайки с арменците и Арарат, който в очите на света винаги ще си е арменски; там близо са и грузинците, които само преди две десетилетия бяха използвани като продължение на Турция и канал на Запада за снабдяване през Панкинската клисура на ислямистите-терористи в северен Кавказ; после са кюрдите в Ирак, кюрдите в Турция, кюрдите в Сирия към които в контекста на западната Арабска пролет, Реджеп взе компетентно решение да добави интензивно взаимодействие с арабите в Сирия; с влиянието на Запада чрез антидемокрацията на Черните полковници и картбланша за Анкара, Турция де факто вече има и сухоземна граница с Кипър и чак след това са границите на любимите на Турция съседи: гърците и българите. Но и това явно не е достатъчно на Вашингтон. Към комшиите, не само по план на Запада, но и с бомбите му, през 1999 г. турците или по-точно Ердоган добавиха сърбите – Косово умозаключи той е Турция. Там е огромната американска база Бонд стийл, сравнима по мащаб в Европа само с американските военни бази в окупирана Германия, също в Косово провалилата се американска кандидат вицепрезидентка, Сара Пейлин, може да ходи когато си поиска, без дори да уведомява инсталираните в Прищина от Клинтън, касапи на сърби, а многократно избирания Ердоган винаги трябва да съгласува посещенията си тях да се среща с тях в Косово, но всичко въпреки това според мъдрия Реджеп - това там е Турция. Да се чуди тогава човек, при тези критерии къде ли още има Турции и дали в Сирия вече има няколко такива? Тогава като се отчита страстта на Вашингтон към вмешателство, интервенционизъм и геополитически шахмат целящ промяна на правилата, преди всичко на размера и броя на шахматните полета, то дали в бъдеще щатите не планират, когато имат по-малко други външни проблеми, в самата Турция да възникнат много нови Турции? Такива Турции, които да им създават по-малко проблеми, така че да не се налагат рисковани преврати средно всеки 10-20 години, но за които Ердоган все така убедено като за Косово, да твърди: да това е Турция, и това е Турция, и това...