Коментари - Възпитавате ли децата си с шамари? | Днес.dir.bg

Детето с любезност и търпение се възпитава, ако искате в бъдеще сполучлив човек да става.

Във всяка цивилизована държава, дете, което се бие, се отчуждава.

Убийствата у нас, са така разпространени, защото от детските години, те са обучени.

Когато детето с шамари се бие, то после с брадвето ще ви надвие. Когато едно дете с бой се възпитава, то по същият начин ще ви отвръщава.

Бях на четири годинки, помня, че пищях за нещо с пълно гърло на улицата и исках да се наложа на всяка цена на татко. Тогава, той внезапно се обърна към мен и ме опердаши така здраво по дупето, че отскочих. Млъкнах изненадана и го зяпнах. Това беше първият и последен шамар от татко - никога повече не се наложи да ме наказва. Не се страхувах от него, но бях респектирана завинаги. Така че плесникът от родител не боли, но възпитава. Особено когато се налага. Строгостта е необходима част от подготовката за живота - ударите на живота са много, много жестоки и неподготвените лигльовци често не издържат, лесно се сломяват и страдат. Забравете тъпанарите от НПО-та, които се опитват да ви подчинят на капризите на децата, те работят срещу вас и срещу децата ви. Възпитавайте така както ви диктува опитът и съвестта и ще направите от детето си добър гражданин.

.... особено в циганската махала - шамарите са задължителни от 2 години нагоре !

Няма го правилния отговор - да, но само при неотложна необходимост. Да, това е широко понятие, но има моменти, в които с децата няма как да бъде разговаряно по друг начин. Какво имам в предвид? Каква трябва да е реакцията, ако детето ти посегне, ти го предупредиш и то напук да те удари? Ако при подобни ситуации не вземеш мерки навреме детето ще ти се качи на главата! И това не става с думи!

Подкрепям шамарите! Но не за децата, а за НПО-тата, дето пробутват подобни анкети и искат да прокарат зловонното си влияние в българското семейство.

профилактиката с метода на Макаренко е профилактика против израждането в джендъри!

Не знам кой направи графиките, но са лишени от смисъл в частта град и възраст. За да имат смисъл е необходимо да се преизчисли резултатът спрямо теглото към цялата част. Т.е. ако от 100 човека двама от Търговище са гласували с + за нещо и няма други гласували от същия град, то резултатът е 100% за нещото, а не да кажем 0,5% което се отнася към общия резултат. Също, показаният резултат че например 20% във възрастовата група 20-30г. са гласували някак си не носи информация, защото не знаем относителната тежест на групата. Иначе насилието не е хубаво, но понякога се налага. А контекстът е, че ПАК някакви джендъри опитват да се бъркат където не им е работата. В резултат отговорът трябва да е твърд - не е работа на институциите да се бъркат в това.

След като шамарите са възпитателни може ли и аз като видя ВАШЕТО дете да върши нещо нередно да му плясня няколко? А възрастен ако не си свърши работата? Щели да станат хора, защото ще слушат за да не ги бият. И ще работят за да не ги бият. И нобелови лауреати ще станат единствено от страх от бой...

Ще пускаме ли шамарената фабрика, госпожи и господа?

пък стана човек от мен. Комшийчето не го биеха, та сега си бие сама дозите дрога... Шанс.

Като гледам колко хора не възпитават с шамари, като гледам и как в районните в София все по-често виждам деца утайки на утайки, драскали по стените на къщите на хората с флакони и спрейове, някакви западняшки графити, дето само те могат да си разчетат и то ако са грамотни... има връзка. Има връзка м/у да не си биеш детето поне малко и как сме потънали в мръсотия и нехайство. Тия хлапета не само, че нямат понятие от последствия, те и не искат да имат, не вярват, че има нужда дори от последствия. Питат само за последствията, за този гражданин, дето ги е държал час-два за ръцете, за да не избягат, докато полицията РЕШИ ДА ДОЙДЕ и да ги прибере. Питат: "Тоя ме държа опрян в стена, почти ми счупи ръката, виж, насинена е, мога ли да го осъдя?" Да осъдят родителите ти за провал, човека си е в правото... И идват родителите им и ги извеждат от районното... не им пука, че има 40 грама марихуана в чантата му, не им пука, че в бележника му има два попълнени реда с информация, снимката е махната, една оценка няма в края на първия срок, не им пука, че само заради това може да повтаря учебната година, не им пука, че хлапето им е утайка, защото и те са утайки. После се сещат нещо и се връщат... или хлапетата им им го напомнят... с хленчене. Връщат се в районното и казват: "Добре, марихуаната... все тая, ама, върнете ми спрейовете поне, струват повече от някаква си трева..." В този момент... вече не знаеш какво да мислиш и какво да правиш... ... освен да питаш тая жена дали са я били, като е била малка... макар и отговора да ти е ясен.

Като чета мненията, май няма изказал се, който да не е използвал шамар за възпитание. Е питам аз, от къде се пръкнаха 32% дето не са посягали или те не могат да пишат? Не виждам причина да търпим някой да ни налага лицемерни забрани да възпитаваме строго децата си. Не говоря за патологиите, а за масовия български родител.

Не възпитавам с шамари, а с любов, грижи, пълна отдаденост, разговори, дела и личен пример. Шамарите ползвам за озаптяване на изблици и неподчинение отвреме-навреме. И я заболява не от шамара, а от това че мисли, че е изгубила любовта ми.

Децата са много различни, при някои просто не се налага, при други е здравословно за тях самите, като нямам предвид злобен побой, но понякога плесник по дупето върши работа, не толкова да причиниш болка, а да му спреш нервните изблици и да кротне. Някои деца няма нужда да се учат на респект към заобикалящия ги свят, на други трябва да се покаже, че светът не е създаден за да им е в услуга навсякъде, по всяко време и за всичко. Един известен американски психолог критикува остро практикуваното от 70те години до днес безкритично отношение към децата, според него проблемът е, че до 14-15 годишна възраст децата са поставени на пиедестал, и после изведнъж очакваме те да се отнасят с респект към околните, към задълженията си, към законите и правилата

Мъдрите старци казват- нека сега детето ти плаче от теб, за да не плачеш после ти от него.

"До пет години се дръж с детето като с цар, от 5 до 15 - като със слуга, после може и да станете приятели". Още от първия момент децата си ги приех като равностойни, с които взаимно ще се учим, възпитаваме, растем. Физическа и психическа доминантност и принуда съм ползвала съзнателно спрямо възрастта им с цел да ги възпитам устойчиви и дисциплинирани на всякакви външни атаки в бъдеще време. Оставяла съм ги да падат, да си жулят колената и т.н. до краен предел , но съм ги и поощрявала да продължават, да бъдат мъже, като големите и да не обръщат внимание на малко кръв, ако си заслужава целта. Не си спомням да са ми плакали за играчки или сладкиши в магазина, та чак да се тръшнат. Децата имат неподправено въображение и в подобни ситуации е добре да им ангажираме вниманието с толкова много други неща. Ми, едни кубчета стават и на влакче, къща, двор, един кашон става компютър, дворец, пещера и т.н. А бъркането в контакта, пипането на котлона, заливане с гореща течност, минаване през стъклото, прескачане през парапета на балкона/прозорците, мятането на пясък в очите, гълтането на камъчета, монети или малки предмети с опасността да се задавят, падане в дълбока вода с възможната опасност от удавяне и прочие животоопасни рискови ситуации не мисля, че са отговорност на децата, че да им плясвам шамар, за да ги откажа от тези им опити. Винаги съм бдяла, предвиждала как да не се случат и обезопасявала терена и съм реагирала на момента. В подобни ситуации шамар заслужават възрастните, защото не си отварят очите и не са предвидили риска, а не децата. Децата се научават да се пазят с нашия пример кое как обезопасяваме и от какво и как (се) пазим, и с осмисляне според възрастта им, последователно във времето. Това е инстинкт, следващ примера на мама, по-късно и на тати, баба, дядо, възрастните, приятелчетата, като при кученцата и котките. Ама щяло да направи беля, да счупи нещо и т.н. Ми, не му оставяй тази свобода на действия, т.е. отговорност. Отговорността е наша, на родителите. Децата се възпитават сякаш ги държим на въженце. В началото е най-късо и постепенно го отпускаме, докато един ден пораснат и не им отвържем въжето... Първо ще го возя на шофьорската седалка да му създам фалшиво самочувствие, че е голямо, след това ще му оставя ключовете, без да е преминало шофьорски курс, а после защо катастрофирало и ще го ошамаря... за моята безотговорност. Не, първо го оставих още като ученик да си изкара пари по честен път, да играе шах по състезания, състезателен покер по интернет, задачи в семейния ни бизнес срещу заплащане, след това с изкараните пари първо се абонира за любимо списание, купуваше си любими книги, след това си купи първия лаптоп, след това му платих шофьорски курс, а баща му помогна да избере кола втора употреба, но да си ги плати с неговите пари като бонус бяха зимни гуми от нас и така... Подобен път извървя и малкият, но той си падаше по спорт, та купуваше ролери, скейтове, бордове, фотоапарати, завърши медицина, а предпочете да работи като програмист, но не зная до кога. Вече са самостоятелни млади мъже. Дори едно мълчание понякога е по-силно и убедително, отколкото физическото наказание. Като бяха още малки, в детската градина, синовете ми често ми казваха: "Хайде, шляпни ме, та да ти мине". Учила съм ги и как да разчитат само на себе си и кога да предприемат самозащита, първо по цицилизован път, с думи, а ако отсрещната страна не възприема и със сила, да отстояват себе си и принципите си докрай, след като обществените арбитри в лицето на учителките не разрешаваха споровете цивилизовано, а с издевателства, засрамване, безхаберие и прочее простотии. Пък и в нашата страна няма как да уча децата си да се доверяват напр. на чичко полицай при необходимост, друг оторизиран арбитър, който в България не работи. Единствено съжалявам за редките случаи, когато в стремежът ми да ги дисциплинирам съм стигала до унижение с някоя обидна квалификация и след това им се извинявах и обяснявах, че съм проявила слабост и липса на самоконтрол... Прощавали са ми, но ... помнят.

Децата може да се се възпитават със шамари а майката" като тръгне по мъже не може? Насилието е насилие......

Не, а трябва...

вие луди ли сте, не помните ли как беше по време на комунизма, хахавата другарка се разхождаше с пръчка и ни млатеше здраво в часовете, така сме си възпитавали децата и това си е по принцип и балкански манталитет, що се отнася до евройгейската политика на възпитание, тоест $децата ви не са ваши, те са ничии"- не съм съгласен, БОГАТИТЕ ИСКАТ ДА СЪЗДАВАМЕ ТЪПО ПОКОЛЕНИЕ НЕ МИСЛЕЩО, лигаво и малоумно, всеки да си бъде от гей нагоре без семейства, неграмотни, трябва си пердах, за да стане човечето голям човек, но не тормоз, а децата да знаят, че не им е позволено всичко на всяка цена!

Откакто се пръкнаха разни психолози и педагози, които да облъчват обществото с тезата, че шамарите са вредни, престъпленията (и неуважението към другите) се увеличиха в пъти. Само вижте циганята колко нагли станаха, защото полицията не смее да ги докосне с пръст. Много родители, които са фенове на "възпитание без шамари и без думичките НЕ и НЕ МОЖЕ" ще си скубят косите след време като видят порасналите си деца в затвора, на магистралата или като част от утайката (пропадняците), но ще бъде късно. Убийците, крадците, насилниците и дилърите на дрога не са станали такива, защото някой им е бил шамари. Това са бивши глезени деца, на които не им е отказвано нищо и които не са яли пердах като са правили сериозни бели. Когато станат пълнолетни такива същества продължават да си мислят, че всяко тяхно желание трябва да се удовлетворява и когато това не се случи (например бъдат отхвърлени от красива девойка или не могат да си позволят покупката на скъп автомобил), пристъпват към кражби и насилие, за да ги получат.

Много ни е сложна педагогическата история. Бе то пръчки, бе то колани. От личен опит,на мен учител ми е посочвал пръстена с който ще ме бие. И го правеше. В главата. А съм бил хлапе нещо 5...6-ти клас. Същия учител, постави съученик на перваза на прозореца като му внуши усещането ,че ще го хвърли от втория етаж. Съученика се напика. Няма да споменавам името на учителя. Покойник е вече. Преподавател по музика беше. В Русе. От сегашните си знания и усещания бих направил всичко възможно да е в затвор! Но това бе 80-те на миналия век.

Вижте, съществува колосална пропаст в дефинициите! Какво означава "шамар"? Шамар през ръцете ако детето е любопитно какво ще стане ако бръкне в контакта и шамар през лицето ако не си е събрало играчките /примерно/. Обичайно шамарените през лицето в някакъв етап на детството стават на по-късна възраст насилници и убийци. Просто възприемат модела и до доразвиват.

Глупави въпроси, естествено, че шамар трябва при определени условия и не говорим за редовен бой на пияна глава и разни патологични случаи, а за възпитателен шамар. Да, възпитателен. Човек има механизми вградени във физиологията и психологията му, които са част от успешното му оцеляване и еволюция. Един от тях е болката. Без болка и стрес, човек просто ще застраши живота си, както болката е механизъм, който цели да предупреди системата, че това, което се случва е вредно, и така научава човек да се пази от него, така действа и шамарът. Още повече, че на малко дете има неща, които то още не е развило достатъчно мозъчния си капацитет да ги проумее, въпрос на биология. Някои неща са непонятни за детския мозък, но болката, примитивна и директна, както и стресът и страхът, са инстинкти, които са там, за да оцелее човек. Шамарът винаги трябва да бъде съпроводен с обяснение защо е приложен, дори и да не разбира веднага детето за какво става дума, то разбира, обаче, че има комуникация и че нещо нередно е сторило и то му е обяснено, макар и да не го разбира, то усеща контатка с родителя и се научава да комуникира, макар и да е сгрешило, което е полезно. А проблемите в училище ги правят двете крайности най-много - тези дето ги бият редовно за щяло и нещяло - тези деца се озлобяват и тези, които не ги бият - лекенцата, които си мислят, че всичко им е позволено и всички са им длъжни да им изпълняват прищевките.

старите хора са казали, че който си пази пръчката, не си обича детето.. Но да предположим, че това е анахронизъм - искам да знам как са били възпитани онези българи дето ги честваме по няколко пъти годишно като герои. Щото очевидно това е правилният начин.

аз ги шамаря, но не в изблик на ярост, гнева трябва да се контролира, а по преценка. освен това ги уча и да отвръщат на агресията (словесна или физическа), а не да ходят да се оплакват на госпожата

Няма я опцията, коята аз бих избрал, а именно: Х. Да, но само в много краен случай, когато поведението на детето надхвърля всякакви разумни граници и с добавката, че получава един (или няколко) по дупето с възпитателна цел, а не да го заболи и да го пребия! И още - след като навършат определена възраст (за всяко дете е различно, но примерно 7-8-9 години), то спирам с въпросните изпълнения, защото от един момент нататък няма сми

"Не оставяй момъка без наказание; ако го накажеш с пръчка, той няма да умре; ще го накажеш с пръчка, и ще спасиш душата му от преизподнята." (Притчи 23:13)

Подслушан от второкласници разговор в училищен двор - "Аре бе седи тука, че имаме среща да бием един!"

Мдааа, шамари ли ви навремето и сте станали хора, нали ?! :) Пък ние сме лигльовци, не сме ходили в казарма и не сме мъже, нали ?! :) Хайде се погледнете в огледалото. Имате три здрави зъба в устата защото нямате пари за зъболекар. На театър сте ходили преди 10 години, пък на опера /о, Боже !!! Опера ли?!/ от задължителното ходене като ученици между шамарите. Ако стане престъпление пред дома ви ще затваряте прозорците, вместо да ги отворите и да крещите с всички сили! Ще ви обясня защо - заради шамарите. Толкова ви е вкоренено робското заради тези шамари, че няма накъде повече! И за това, въпреки че се гаврят като ви подхвърлят 500 лева заплата, вие няма да се сплотите и да изпотрошите фабриката, вие няма да оваляте шефа си в катран и перушина. Вие ще наведете глава, ще се приберете, ще си налеете от гадната ракия от криминален казан, пък ще напишете някое мнение как сте станали хора заради шамарите. Толкова ми е жал за вас. Наистина. Скапан и провален живот заради шамари в детството ....

Най-ефективните методи за възпитание са труд, бой и стригане!

Има си неща, за които шамар тябва. И на всичкото отгоре върши работа. Моя не можах с думи да го убедя, че не трябва от радост да ми се мята трупешката върху произволни части от тялото, защото боли, а радостта си остава само за него. Но в един момент за подобно деяние започна да получава директен шамар без предупреждение. Така много бързо се отучи.

Зависи от детето. Ако е някакво неадекватно и се държи като маймуна, един шамар няма да навреди. Има и ситуация когато дадено действие трябва да бъде пресечено на момента и рязко - примерно мята саксия през терасата и от долу има граждани пешеходци - въобще не обясняваш, а му отпираш рязка плесница с ясната идея да се възпита логическа връзка саксия-тераса-шамар. При художествени изпълнения без заплаха за здравето и живота на него и околните, се говори и обяснява - примерно надраскало стената за пореден път, понеже му харесвало идеята за сини криви линии върху монотонно боядисаната стена.

Моят случй липсва и затова не гласувам. Плясвал съм дъщеря си 2-3 пъти изобщо, докато е била доста малка. И шляпването е било леко, по-скоро за стрес, а не за да я заболи. И не е било от емоция, а съвсем осъзнато. И понеже на практика не е бита това инцидентно шамарче наистина имаше действие - показа и, че наистина е наоравила нещо неприемливо. Ако беше бита редовно съм съгласен, че нямаше да има ефект, но в случай не беше така. А поводите са били да удари майка си, да се втурне към пътното платно с фучащите коли... Такива работи. Та как да гласувам? Хем не приемам боя, хем ми се е случвало, ама не рядко, а 2-3 пъти.

Шамарите не са за възпитание, но определено са за познание. Всяко човешко действие е на базата на сравнение. Когато едно дете няма никаква база, то е склонно да прави изключителни простоти, застрашаващи и самото дете. Единственият начин да разбере кое е лошо и кое е добро е като изпита лошото, в случая шамар. Пприказките при малко дете не помагат. То те гледа и натиска да види докъде може да стигне. можеш да го оставиш и то да загуби представа за нещата, а може и да го шамаросаш и то НА МИГА да разбере, че има граници които не бива да се прескачат. Обаче само със шамари нещата не стават. Естествено трябва освен "тояга" да се ползва и морковче, в противен случай шамара губи смисъла си. Едва след като детето натрупа база от данни може да се мине на убеждаване.

По-добре му плесни един шамар ти, отколкото да го пребият на улицата, защото си мисли, че светът е негов!

Биеха ни като тъпани едно време. С яки шамари, или- за бакендарда като те хване учителят по математика, и те изправи на пръсти- като балерина...Думата на учителя беше закон. А пък каже ли нещо на родителите- и в къщи бой ядехме за десерт. Не като сега- някой каже нещо на лигавото им разглезенко детенце- и то търси майки, бащи, телевизии...Бой, учене, спорт и яко бачкане- в работилницата или на бригадите в консервни комбинати, в градините за ябълки, домати, грозде или на опитното поле във фермата! Вечер- лягаш в девет- като пребито куче си- не ти остава време за щуротии, палене на автомобили, селфита по локомотиви, графити по паметници или рязане на гуми на колите...Затова и станахме хора- с по 5 професии, с дипломи - пълно шест, с по няколко западни езика, неосъждани, не-алкохолици, не- наркомани и не- гееве. Културни, възпитани, интелигентни, работещи за себе си, а не за някой смешник на мама и на тате- неграмотно псевдо-мениджърче. Станахме хора, за разлика от днешната младеж- неуки, неграмотни, тъпи, прости, мързеливи, на думи силни- на дела- гола-вода. Ръцете им отрязани, па наврени отзадека! Бой трябва, як бой!

Само комплесар и/или интелектуален инвалид би възпитавал с шамари!

Само глупав и прост човек не може да убеди едно дете с думи!

ех какви времена бяха като не слушаш в час даскала те предупреждаваше: Да отварям ли "шамарената фабрика"

и в Библията го пише, че за да възпиташ добре детет0 си трябва да не жалиш тоягата. А ние сме реглигизни хора и на религията не могат да ни посегнат, че ще стигнем ако трябва и до Брюксел

Обаче не му викат възпитание ,а социализация. Чат пат пускат по някое любителско видео в мрежата и даже в централната емисия новини има та да си сравнят часовниците биещите от различните области, ама да не се притесняват. У нас това е безнаказано.

Защо не попитате циганите дали възпитават децата си с шамари? Отговорът е "НЕ", защото те не ги възпитават. Децата се възпитават сами като крадат от 4-5 годишни, раждат деца от братовчедите си на 11-12 години, почват да употребяват и продават наркотици от 9-10 годишни и да тероризират и убиват самотни възрастни от 12-13 годишни. Спазват ли закона да не се оставя без надзор дете до 10 години? О, забравих, те не могат да четат и не знаят законите, така че това за тях не се отнася. Но си знаят правата по закон за дискриминацията. Няма ли едно НПО, което да защитава българите и децата им от дискриминация?!?

Долу мръсните соросоидиотски ръчички от българските деца и семейство.

Анкетата не е коректна. Няма "шамар на място" - когато наказваш детето в момента на грешката. Детето трябва да слуша възрастните. Има моменти, когато то трябва да "замръзне", като му викнеш. Иначе отива под гумите на кола или би го сполетяла друга опасност.

Може би е добре да прочетете повече по темата със Стратегията, заради която задавате този въпрос. Два варианта за повече информираност: http://www.svobodazavseki.com/blog/item/327-stanovishte-sv-strategia-2019-2030.html или http://homeschoolingbg.com/index.php?id=370&fbclid=IwAR0XfK5j-mzeAmTkGtt7-vOAXsGT8EoJmC5UnjIp9ad6LiJDMypFc4G73ss#.XFQe_lVLjct

До кога ще се занимавате с тези неща сякаш не виждате какви ги правите с вашите нравоучения.. Кой как ще възпитава дететоси е негов личен проблем докато го обгрижва и не е работа на някакви държавни институции вместо да си вършат работата да се набъркват там дето нямат такава..