Коментари - Убити и 15 ранени, след като мъж се вряза с кола в пешеходна зона в Германия (снимки, видео) | Днес.dir.bg

Ако е десен неофашист,едва ли ще гази сънародници.Би отишъл пред джамия или синагога.

Изнасилванията и сексуалните посегателства извършени от мигранти в Кьолн станаха публично огласени и то частично само под натиска на социалните мрежи.В германия има жестока цензура.

Преди събитията от 11 септември Карлос Чакала бе без съмнение най-известният международен терорист в света. В продължение на няколко десетилетия този изкусен и интелигентен наемник беше един от най-търсените мъже на планетата. Роден под името Илич Рамирез Санчез, той е син на преуспял адвокат с марксистки възгледи. За младия Санчез било напълно естествено да започне да проявява интерес към комунизма и южноамериканските комунистически герои, като например Че Гевара. Първи удар В неделя на 30 декември 1973 г. един млад мъж отворил вратата на богатото лондонско имение, в което работел като иконом, само, за да застане лице в лице срещу друг млад и мургав мъж с пистолет. Непознатият насочил оръжието си към иконома и със силен акцент настоял да бъде отведен при собственика на къщата Джоузеф Сийф. Шестдесет и осем годишният Сийф бил един от най-влиятелните еврейски бизнесмени в Лондон. Той бил президент на търговската верига „Маркс енд Спенсър“, но по-важно за неговия неканен гост било това, че той също бил почетен вицепрезидент на „Британската ционистка федерация“ – една организация, която се занимавала с набиране на милиони средства за благотворителни каузи в Израел. Джоузеф Саиф Джоузеф Сийф С пистолет опрян в гърба икономът Мануел Перлойра повел непознатия към стълбището, което водело към спалнята на господаря. Докато се качвали, съпругата на Сийф, Луиз, ги видяла, бързо се заключила в спалнята си и започнала да набира номера на полицията. Полицейският диспечер приел сигнала й в 19:02 ч. През това време Сийф бил в банята и се готвел за вечеря. Чувайки иконома да вика името му, той отворил вратата и се изправил срещу облечена в ръкавица ръка, стискаща автоматичен пистолет. Преди да може да реагира, оръжието произвело 9-милиметров изстрел от по-малко от метър разстояние, който разкъсал лицето му. Сийф се свлякъл на пода сериозно ранен, а непознатият пристъпил към него, насочил пистолета си в главата му и дръпнал спусъка за втори път. Оръжието засякло. Преди да може да изчисти оръжието и да довърши задачата си пред къщата спряла една полицейска кола, която пристигнала само две минути след обаждането на г-жа Сийф. Стрелецът избягал, като нито икономът, нито Луиз го забелязали да напуска къщата. Сийф оцелява като по чудо. Куршумът, който проникнал в главата му точно над горната устна, бил отблъснат от зъбите му и се заклещил в челюстта му. Пътят на куршума минавал само на един милиметър от югуларната му вена. Той бил откаран в болницата, където хирурзите прекарали няколко часа в отстраняването на куршума и фрагменти от него от челюстната му кост. Няколко седмици по-късно той се възстановява достатъчно, за да може да говори и разказва, че всичко, което си спомнял е облечената в ръкавица ръка, стискаща оръжието, последвано от удара в лицето му. Този дързък опит за покушение бил първият акт на жестокост, проявен от един млад човек с необичайно име. Макар да не съумява да довърши смъртоносната си задача, той успява да се измъкне невредим. Ако бил арестуван в онази студена декемврийска вечер, може би никой никога нямаше да чуе името на „Карлос Чакала“ – най-прочутият терорист в света. Роден революционер Карлос е роден в Каракас Венецуела на 12 октомври 1949 г. Неговата майка Елба Мария Санчез възнамерявала да му даде християнско име, тъй като твърдо държала на католическите си убеждения. Но бащата на момчето Хосе Алтаграсия Рамирез Навас имал други идеи. Като всеотдаен марксист, той настоявал първородният му син да бъде кръстен на неговия герой Владимир Илич Улянов, по-добре известен като Ленин. Упорито игнорирайки протестите на съпругата си, Хосе регистрирал сина си под името Илич Рамирез Санчез. Хосе Алтаграсия Рамирез Хосе Алтаграсия Рамирез За ирония, в младините си Хосе бил постъпил в Католическата семинария с намерението да става свещеник. Но след като прекарал там три години той се обявил за атеист и се върнал в дома си в град Мичелена. По-късно бил обвинен от местните власти в укриване на изгнаници, обявили го за комунист и го изгонили от родния му град. Ядосан от това развитие, той преминава границата с Колумбия и се записва да учи право в университета в Богота. Скоро след като започнал образованието си той се влял в редиците на една лява фракция и, още преди да получи дипломата си, се превърнал в предан на лявата идея марксист-ленинист. Убеден, че Илич не бива да прахосва времето си в преследване на християнските идеали, Хосе учел сина си на марксистката доктрина и го гощавал с истории за геройствата на многобройните леви революционери, подвизаващи се в Южна Америка. Неговата майка, от друга страна, отказвала да стои и да гледа как синът й се откъсва от църквата, и тайничко го покръстила. Понякога, когато съпругът й отсъствал, тя го водела на църковните литургии, опитвайки се по този начин да разводни ученията на мъжа си. Макар да обичал майка си и да уважавал отказа й да се преклони пред догматичния й и нетърпящ възражения съпруг, по-късно Илич прегръща Марксизма като своя „единствена истинска религия“ и обръща завинаги гръб на църквата. Елба Мария Санчез Елба Мария Санчез През 1951 г. се ражда неговият брат. Хосе отново настоял на своето и кръстил момчето Ленин. Седем години по-късно се ражда третият му син, който получава името Владимир. Години по-късно „Карлос“ казва: „Беше много глупаво от страна на баща ми да даде на децата си такива странни имена. Подобно нещо може да травмира едно дете. Аз лично извадих късмет, но нещата се подредиха другояче за братята ми. Те не се срамуват от имената си, но имаха много проблеми заради тях„. Благодарение на успешната си адвокатска практика, Хосе можел да си позволи да наеме частни учители за най-големия си син, които да му преподават тънкостите на комунистическата доктрина. Илич на 16 години Илич на 16 години С времето Илич пораснал на ръст и натрупал килограми и неговите приятели започнали да го дразнят, наричайки го „El Gordo“ (Дебелак). Той мразел този прякор и отвръщал на обидите им, заявявайки, че един ден те и целият останал свят ще се страхуват от него. Въпреки обидния си прякор, Илич станал естествен лидер на една група, състояща се от неговите братя и техни общи приятели. През 1958 г., провокирана от постоянните изневери на съпруга си, Елба взела синовете си и напуснала семейната къща, заминавайки за Ямайка, след това за Мексико, и после обратно в Ямайка, преди да се завърне в Каракас през 1961 г. Тези години прекарани в пътувания се оказали разрушителни за момчетата и особено за Илич. Учението му не вървяло, но той открил, че му се отдават езиците и се наслаждавал на различните култури, с които се сблъсквал. Периодът на отсъствие на Елба с нищо не помогнал за укрепването на семейното огнище. Хосе дори бил започнал да води любовниците си у дома. Двамата се развели две години по-късно. Илич бил само на тринадесет години, когато родителите му се разделили, но се почувствал облекчен, че раздорите в семейството му най-сетне са приключили. Обучението на терориста След развода Илич бил изпратен в лицея „Фермин Торо“ в Каракас. Училището, избрано от баща му, било известно със своите радикално леви учения и мнозина от учениците взимали участие в улични протести, насочени срещу забраната на либералното правителство за комунистическа партия. През януари 1964 г. Илич се присъединява към Венецуелската комунистическа младеж и се въвлича в нейните революционни дейности, които включвали бурни демонстрации срещу управляващата власт. По-късно Илич щял да се хвали със своите ученически подвизи и организационни умения, но според тогавашния президент на Венецуелската комунистическа партия Педро Ортега Диаз той не бил допринесъл с нищо съществено за каузата. Въпреки спорния му принос към комунистическата кауза, смята се, че през 1966 г. Илич се е подвизавал като обещаващ млад революционер под ръководството на не кой да е, а на Фидел Кастро и КГБ. Според твърденията, направени в най-различни публикации през годините, младият Илич бил изпратен от баща си в кубински лагер за индоктринация, където изучавал техники за саботаж и други терористични дейности. Въпросният лагер се наричал Кемп Мантанзас и бил под прякото ръководство на кастровската „Генерална дирекция разузнаване“ (DGI) и кастровския съветник от КГБ Виктор Семьонов. Според историите, Илич бил ценен ученик в лагера и бил лично обучаван от Антонио Дагес-Бувие – еквадорски експерт по партизанско военно дело и висш офицер в КГБ – в употребата на експлозиви, автоматични оръжия, мини, криптиране и фалшификация на документи. Друга история разказва за срещата му с прочутия отец Камило Торес – колумбийски свещеник, който става партизански лидер под ръководството на Че Гевара. Дали той наистина е бил обучаван от кубинците все още е под въпрос, но две неща са сигурни. Първо, той не би могъл да е срещнал отец Торес в Куба, защото свещеникът бил убит от колумбийската армия през февруари 1966 г. Освен това, генерал Семьонов става шеф на КГБ чак през 1968 г., около две години след предполагаемото лагерно обучение на Илич там. Тези и други истории, касаещи подготовката на Илич – очевидно пуснати в обръщение от ЦРУ – се основавали на информацията предоставяна от Орландо Кастро Хидалго – бивш служител на DGI, който дезертира от кубинското посолство в Париж. Предлолага се, че той бил казал на ЦРУ, че Илич е един от многото венецуелци, които са получили терористична подготовка в Куба. В близките години един бивш ръководител от антитерористичния отдел на ЦРУ признава, че ЦРУ никога не е разполагало с доказателства, подкрепящи това твърдение. Потвърдено е обаче, че през август 1966 г. Елба отвежда Илич и братята му в Лондон, където да продължат образованието си. След като семейството се установява в Западен Лондон, Илич се записва в колежа Стафорд в Кенсингтън. Неговите учители го помнят като дързък, самоуверен и мързелив младеж, който предпочитал да преписва, вместо да учи. Той също бил известен с това, че винаги се обличал в елегантни и скъпи дрехи. Въпреки тази лоша репутацията, Илич взима успешно всичките си изпити и се продължава образованието си в колежа Ърлс Корт. Смята се, че през този период от живота им Илич и неговият брат Ленин са били членове на Кралския оръжеен клуб в Кенсингтън, където се обучавали в боравенето с огнестрелно оръжие. В действителност не съществуват писмени данни за тяхното членство. Освен това разследването, проведено от антитерористичния отдел на Скотланд Ярд, установява, че братята никога не са имали нещо общо с клуба. Времето прекарано от Илич в Лондон не показва индикации, че той се е стремял да стане терорист. Той изглежда предпочитал да се подвизава като плейбой и често придружавал майка си на коктейли в посолствата. Животът му обаче не минавал изцяло в социални сбирки, тъй като скоро след пристигането си в Лондон той се присъединява към група британски активисти, които планирали да създадат международен съюз на комунистическите студенти. По-късно на Илич се приписват заслугите за създаването на такава организация, макар че в действителност той посещава една единствена сбирка и си тръгва, когато му става ясно, че полицията внимателно следи заседанията на групата. Неговата политическа кариера би могла да започне през 1967 г., когато венецуелската партизанска групировка „Въоръжени сили за национално освобождение“, поисква от него да замине за Източна Европа, където да организира група от млади венецуелски комунисти в страните от комунистическия блок. Неговите планове са осуетени, когато по-късно същата година баща му пристига в Лондон и заявява на синовете си, че иска те да продължат образованието си в Сорбоната в Париж. През май 1968 г. Хосе отвежда Илич и Ленин в Париж, но заварва града в разгара на бурни студентски протести. Макар демонстрациите да били организирани от привърженици на марксистката идея, Хосе изоставил плановете си, защото нямал желание да види синовете си въвлечени в жестоки улични боеве. Майка Русия Нетърпелив синовете му да получат „подходящо“ образование, Хосе се свързал с културното аташе в Съветското посолство в Лондон и записал момчетата в Университета „Патрис Лумумба“ в Москва. Това поражда много спекулации, според които при пристигането му в Москва Илич е бил завербуван от КГБ, благодарение на препоръките от Венецуелската комунистическа партия. Единственото доказателство за това идва от архивите на Венецуелската комунистическа партия, в които е записано, че Илич е получил стипендия от „Съветско-венецуелската камара на дружбата“ – връзка, която говори за евентуално поръчителство. Университетът „Патрис Лумумба“ се смятал за учебната площадка на бъдещите лидери на съветските страни от Третия свят. Илич и Ленин се вълнували от мисълта, че ще продължат образованието си в „Майка Русия“ – родината на комунистическите идеали. Тяхната възбуда бързо намаляла, когато се сбъскали с трудните условия на живот и още по-тежката дисциплина. През първата си година, която прекарал в изучаване на руски език и запознаване с марксистката култура, Илич се бунтувал и предпочитал да пие и да излиза с момичета, вместо да учи. Учителите не били впечатлени от него. Разполагайки с щедрата издръжка пращана от баща му, Илич бил в състояние да си позволи цялото пиене и забавления, които можел да понесе. Подобно на баща си, връзките му с жени станали важна част от неговия живот, но малко от тях продължавали дълго. Илич описва една жена в частност – кубинка на име Соня Марин Ориола – като своята „единствена голяма любовна история“. Отношенията им приключили, когато Соня се върнала бременна в Куба и не след дълго родила дъщеря. Горящ от желание да получи новини за детото си, Илич направил няколко опита да се свърже със Соня, но не получил отговор. Макар да изглеждало, че Илич е привърженик на марксистките учения, неговите съученици го помнят повече като романтик, отколкото като идеалист. Въпреки липсата на ентусиазъм към учението, Илич създавал представата за млад човек с голям потенциал, особено що се отнася до Венецуелската комунистическа партия. Д-р Едуардо Галегос Мансера – висш член на партийното политбюро – му предложил пост като партиен представител в Букурещ. Той отхвърлил предложението и единствената организация, която го била подкрепяла досега, приела това като чиста обида. Последната обида дошла, когато Илич явно започнал да поддържа една бунтовническа фракция, която партията смятала да закрие, и това довело до неговото изключване от партията през 1969 г. Без подкрепата на партията, която спонсорирала неговото обучение в Лумумба, дните му в Москва били преброени. Университетската управа направила няколко опита да убеди Илич да престане с извънучебните си занимания и да се концентрира върху учението, но той не им обръщал внимание. Станал дори още по-дързък и открито обиждал всеки, който се опитвал да му налива акъл. Накрая през 1970 г., когато взел участие в една демонстрация, организирана от арабски студенти, той бил открито обвинен в „антисъветска провокация и недисциплинираност“ и бил изключен от университета. Една теория предполага, че това изключване е било уловка на КГБ, целяща да прикрие неговото вербуване като техен агент, но за това няма доказателства. Народен избор Докато учел в Лумумба Илич се сдружил с няколко палестински студенти и жадно поглъщал техните истории, разказващи за борбата на родината им срещу върховния враг Израел. Те описвали с възторг един бунтовнически лидер, който бил организирал терористична кампания за освобождаването на Палестина. Джордж Хабаш Джордж Хабаш Името на този човек било Уади Хадад. С партньорството на Джордж Хабаш – негов състудент от Американския университет в Бейрут – Хадад стоял в основата на създаването на „Арабското национално движение“ в началото на 50-те години. Членовете на движението били преданни на идеята за изтръгването на Палестина от пипалата на Израел. Преди Шестдневната война техните методи били мирни, но скоро след това, подтикнат от горчивината породена от унизителната победа над родината му, Хадад сформирал „Народния фронт за освобождение на Палестина“ и издал един нов манифест, а именно – „Освобождаване на Палестина чрез актове на насилие срещу държавата Израел“. Основната доктрина на организацията била марксистка; новият метод, използван за постигането на идеалите му, бил международният тероризъм. Първият подобен акт бил извършен през 1968 г., когато въоръжени терористи отвличат един пътнически самолет, летящ от Рим за Тел Авив. Самолетът бил принуден да се приземи в Алжир, където терористите взели пътниците за заложници, искайки в замяна освобождаването на шестнадесет палестинци, които лежали в израелските затвори. Първоначално израелското правителство се съгласило с исканията им. Пътниците в самолета били пуснати живи и здрави, но не и преди Израел да претърпи на свой ред едно унизително поражение. Уади Хадад Уади Хадад Новините за постиженията на Хадад бързо се разпространяват по света и през следващите години към каузата му се присъединяват и други терористични групировки, сред които германската Баадер-Майнхоф и италианската Червена бригада. Освен това Народният фронт направил приятно впечатление на КГБ, което довежда до директната подкрепа на Москва. Точно благодарение на този съюз Илич бил въвлечен в Народния фронт. Представителят на Хадад в Москва Рифаат Абдул Ауон се срещнал с него и многократно приканвал него и отбрана група от негови състуденти да се обучават в един терористичен тренировъчен лагер в Йордания. Заинтригуван от предложението, Илич напуснал Москва и през юли 1970 г. заминал за Близкия Изток. Неговата първа спирка била в Бейрут, където отишъл непоканен в офиса на Басам Абу-Шариф – неофициалният „вербуващ офицер“ на Народния фронт. Абу-Шариф бил впечатлен от ревностните му убеждения и уредил постъпването му в лагера. Според последвалите разследвания, точно на тази първа среща Илич получава името, което през следващите години щяло да всява ужас по целия свят. От този ден нататък Илич бил познат просто като „Карлос“. Няколко седмици след срещата Илич отпътувал за един палестински тренировъчен лагер, разположен на хълмовете на север от Аман в Йордания, за да започне да изучава боравенето с оръжия и експлозиви, в съчетание с огромни дози политическа пропаганда. Макар да се справял добре с обучението си там, курсовете били подправени с участие във фалшиви атаки и други тестове за войнишка храброст. Карлос отказал да ги приеме на сериозно и жадувал за „истински екшън“. В последната седмица от обучението желанието му се изпълнило, когато израелски самолети бомбардирали един близък лагер и ранили човек от личната охрана на Ясер Арафат. Една седмица по-късно Карлос се върнал в Аман. Копнеещ да премине към „по-вълнуващи“ занимания, той се свързал с Абу Семир – висш член на Народния фронт – и бил изпратен в по-напреднал военен тренировъчен лагер. Черен септември На 6 септември 1970 г. Хадад нарежда да бъде извършено едновременото отвличане на четири самолета пътуващи за Ню Йорк. Лейла Халед, една от доверените лейтенанти на Хадад, била начело на първата атака. Халед се прочува с успешното си отвличане на полет на ТУА с дестинация Дамаск през 1969 г. През юли 1970г. Халед успяла да избегне сериозно нараняване, когато, по време на среща в дома на Хадад, къщата била обсипана с ракети с отдалечено насочване. Две от четирите ракети не успели да избухнат, но съпругата на Хадад и осемгодишният му син, които били в друга стая, получили рани и изгаряния. Хадад обвинявал за нападението тайните служби на Израел Мосад. Мисията на Халед се състояла в това да отвлече полет на авиокомпания Ел Ал, пътуващ от Тел Авив, през Амстердам, за Ню Йорк. Планът бил тя и нейният съучастник Патрик Аргело да се престорят на семейна двойка и да превземат самолета. Когато самолетът доближил английския бряг, двамата се надигнали от местата си и, размахвайки оръжия, си проправили път до пилотската кабина. Тогава пилотът насочил носа на самолета рязко надолу и терористите загубили почва под краката си. В последвалото боричкане Аргело хвърлил по пътеката между седалките ръчна граната и малко след това бил застрелян от един „въздушен шериф“ на Ел Ал. За щастие граната не избухнала. Халед била надвита от мъжете пътници, които жестоко я пребили, понеже се опитвала да извади собствените си гранати, скрити в сутиена й. След извънредното кацане на летище Хийтроу Халед се превърнала в предмет на разгорещени спорове, тъй като екипът за сигурност на Ел Ал и британската полиция започнали да се борят помежду си за това под чия юрисдикция попада затворничката. В крайна сметка Израел се отдръпнал и Халед била отведена в британски затвор. Полето на Доусън Полето на Доусън Втората атака също се сблъскала с проблеми, когато се оказало, че самолетът на Пан Ам е твърде голям, за да се приземи на пистата в Йордания, която Хадад бил избрал. Вместо това бил откаран към Кайро, където пътниците и екипажът били свалени, а самолетът взривен. Другите два самолета, на Суисеър, летящ за Цюрих, и на ТУА, пристигащ от Франкфурт, били успешно похитени и приземени на една писта в Зарга Йордания, както било по план. В чест на събитието палестинците преименували бившата британска писта от „Полето на Доусън“ на „Революционната писта“. Народният фронт направил публично изявление, в което описал атаките като първия удар на отмъщение срещу „американския заговор за ликвидиране на палестинската кауза чрез предоставяне на оръжия на Израел“. Освен това наредили на швейцарското и западногерманското правителство да освободят техните пленени другари. Следващият удар на Народния фронт бил насочен към самолет на BOAC, летящ от Бомбай за Лондон, чийто 150 пътници били взети за заложници и държани в Зарка Йордания, докато терориристите преговаряли за освобождаването на Халед. След 24 часа напрегнати преговори пътниците и екипажът били освободени, в замяна на Халед и още шестима осъдени терористи. Като последен акт на отмъщение терористите взривили самолета. Като новобранец без опит, Карлос не бил използван в операцията, но прекарал доста време в охраняване на склада с мунициите, намиращ се далеч от центъра на събитията. Преди отвличанията кралят на Йордания Хюсеин бил много благосклонен към палестинската кауза и бил позволил на над петдесет терористични групи да се установят в страната му. Но палестинските нападения над еврейски цели започвали да увеличават уязвимостта на Йордания и възможността Израел да нанесе ответен удар растяла. Напрежението достигнало връхната си точка през февруари 1970 г., когато йорданските военни части, опитващи се да наложат кралския указ, според който палестинците трябвало да предадат оръжията и експлозивите си, се сблъскали с „бойците за свобода“ в улична битка, която продължила цели три дни. Кралският указ бил забравен. Вбесен от това, че Народният фронт има нахалството да безчинства по този начин на йорданска земя без неговото съгласие, Хюсеин обявил военно положение и вдигнал на крак бедуинската си армия, за да изгони палестинците от Йордания. Възникналият при това конфликт става известен като „Черния септември“ и в него Карлос за първи път опитва вкуса на истинско бойно сражение. Карлос в Лондон През 1970 г. Карлос вече се биел срещу йорданската армия рамо до рамо с Абу-Шариф, но войната продължила да бушува още една година преди крал Хюсеин да обяви победата над врага си. Повече от три хиляди палестинци загиват в конфликта, в който Карлос си спечелва репутацията на безстрашен боец и хладнокръвен убиец. След поражението си повечето членове на Народния фронт предпочели да побягнат в Израел, отколкото да бъдат пленени от бедуинската армия. Карлос не бил един от тях: Джордж Хабаш имал други планове за своето младо протеже. Карлос Плейбоят Карлос Плейбоят Той бил избран да изпълнява ролята на представител на Народния фронт в Лондон. Неговата задача била да се внедри в британското общество и да създаде списък с „високопрофилни“ мишени, които щели да бъдат убивани или отвличани. След края на войната в Йордания Карлос бил изпратен на обучение в поредния лагер, където да научи „тънкостите“ на тероризма. През февруари 1971 г. бил готов да замине за Лондон и да се събере отново със семейството си. Благодарение на влиянието на майка си, Карлос бързо приел отново ролята на плейбой и купонджия. Той посещавал Университета в Лондон, където следвал икономика, и по-късно се записал на курсове по руски език в Централния лондонски политехникум, като част от добре планираната си фасада. Неговият контакт с Народния фронт в Лондон се осъществявал в лицето на Мохамед Буриа – алжирец, който, като един от най-верните хора на Хадад, отговарял за европейските операции. В търсене на цели, Карлос преглеждал английските вестници, отбелязвайки си имената на изтъкнати хора, които са или евреи, или поддръжници на Израел. Веднъж щом създал списъка си, той положил всички усилия да научи колкото се може повече за своите мишени – адреси, телефонни номера, прякори и всякакви лични подробности. Списъкът му съдържал имената на известни филмови лица, шоумени, политици и изтъкнати бизнесмени. През декември 1971 г. той вече бил събрал информация за стотици хора. Точно в този период неговата ранна кариера на терорист под прикритие щяла за малко да бъде прекратена. Специалните части на Скотланд Ярд получили сигнал и нахлули в къщата на „Уолпоул Стрийт“ в Челси, където той живеел с майка си, но не открили нищо инкриминиращо. Те били накарани да вярват, че Карлос е свързан с укриването на незаконни оръжия, които били открити и конфискувани при една скорошна полицейска акция в дома на един от неговите приятели. По време на акцията полицията открила фалшив италиански паспорт с лика на Карлос, но незнайно защо не счела това за нещо важно. Освен че бил поставен под наблюдение за няколко дни след обиска, полицията изобщо престанала да се занимава с него. Карлос се преместил със семейството си в ново жилище в Кенсингтън. Мария Нидия Ромеро де Тобон Мария Нидия Ромеро де Тобон Въпреки латиноамериканския си чар и безупречни маниери, той често бил отблъскван от младите дами от висшето общество, с които контактувал. Една от тях обаче била привлечена от неговото излъчване и още по-омагьосана от политическата му страст. Мария Нидия Ромеро де Тобон била привлекателна, 37-годишна колумбийка, която се преместила в Лондон след развода си, за да продължи университетското си образование. Нидия, чийто дядо е основател на Колумбийксата либерална партия, била революционер по сърце и веднага била спечелена от страстта, която показвал Карлос към каузата си. Няколко месеца по-късно Карлос успешно завербувал Нидия и използвал помощта й за създаването на верига от сигурни къщи, в които да пребивават тайните агенти. В един момент тя се представяла за съпруга на Антонио Дагес-Бувие – еквадорски партизанин, за който се предполага, че бил обучавал Карлос в Куба – и държала под наем три апартамента в централен Лондон. Другите й задължения включвали транспортирането на документи и средства. Карлос по-късно казва на разследващите, че по онова време той и Дагес-Бувие са изпълнили няколко „мисии“ по набелязани мишени. За подобни случаи обаче не съществуват писмени данни. Общото мнение е, че времето прекарано от Карлос в Лондон е преминало главно в бездействие, докато в другите части на света Хадад избирал други играчи за своите смъртоносни игрички. Клане През февруари 1972 г., докато Карлос линеел в Лондон, един от екипите на Хадад отвличал самолет на Луфтханза, летящ за Аден. Един от 172-мата пътници взети за заложници бил Джоузеф Кенеди, синът на починалия Робърт Кенеди. След кратки преговори Кенеди и останалите заложници били пуснати живи и здрави, след като западногерманското правителство се съгласило да изплати сумата от 5 милиона долара за откуп. През следващия месец май Хадад изпратил трима членове на японската Червена армия да извършат брутално нападение над летището в Тел Авив. След като пристигнали на летището тримата мъже извадили автоматични оръжия и гранати от багажа си и открили огън по тълпите. Когато огънят затихнал, 23 пътници били мъртви и още 76 ранени. Двама от терористите загинали по време на операцията, но не от отсрещен огън. Единият бил убит случайно от приятелски огън, а другият загинал, когато гранатата, която държал, избухнала преждевременно. В едно ранно утро през септември същата година един отряд командоси, съставен от членове на ислямистката организация Фатах на Ясер Арафат, които наричали себе си „Черен септември“, извършили набег над еврейското общежитие на Олимпиадата в Мюнхен. След като убива един от атлетите и треньора групата задържа останалите спортисти като заложници и изисква да бъдат освободени 200 души от техните сънародници, които лежали по затворите в Израел. След ден на сбити преговори западногерманците се съгласили да осигурят самолет, който да откара групата и нейните заложници в Кайро. Всичко вървяло по план, докато германските снайперисти на летището не открили огън по командосите. В последвалата огнестрелна битка били убити 11 израелски атлети и петима от терористите. Когато новините за тази операция стигнали до Карлос, той се ядосал, че е бил оставен извън тези важни удари, които разтърсват света. Неговият яд се засилил още повече, когато узнал за подвизите и на един друг верен на партийната идея герой.

За сега информацията е че е германец.По принцип,властите в германия винаги прикриват ако е мюсюлманин.....толерантност

Не знам защо отразяват подобна новина бг медии-в германия това са инциденти, в българия това е ежедневие. вместо да гледат собствената кочина и защо тук постоянно има убити и умрели от катастрофи и смъртността е огромна, слагат като основна новина рядка случка в германия. когато германските медии започнат да отразяват бг катастрофи, може би ще заслужава подобно четиво. но тъй като българите обичат да скланят глави и да се подмазват на господарите и по-силните, вместо да си гледат кочината, подобни новини, както и за президентите на сащ са на първо място. на мен лично не ми е основен проблем какво става в германия, а защо става ежедневно тук

Да ви направи впечатление, че в немско градче с 110 000 жители само на снимките има повече линейки за този инцидент от колкото всички работещи линейки в 3 000 000на София! Тръгнали да им се подиграват за мигрантите ! Германия 100 години назад да върви пак ще е по напред от Ганьоланд!!

Всеки може да е, дори и превъртял германец, но такива инциденти с нож или коли стават като че ли предимно там, където са нахлули горките "бежанци" и където живеят много ча.лми. Дали ще ни кажат истина за извършителя, ако се окаже гост на луд.ата?

Понеже е местен и не може да е викал Аллах Акбар... бил в амок?! И от ко ве? От ко е изпаднал в тоз амок? Да несе е уплашил че бойко ще го ши.а с 200?

Какво стана със санкциите срещу РФ по делото, за убийството на кървавият чеченски терорист-уахабит, приютен любезно в Берлин?!

ЦЯЛ ЖИВОТ СМЕ ВЯРВАЛИ НА ДЯДО ИВАН !БРАТЯ БЪЛГАРИ ,ПАЗЕТЕ СЕ ,ОТ РУСИЯ ИДЕ САМО МЪКА ! Архиви 100 хиляди българи за зелен хайвер в Русия .Вместо в земен рай попадат в безводна пустиня.В периода 1806-1812 и 1828-1829 г. Русия води продължителни войни с Турция. В тези години започва масово преселение на българи в южноруски земи и достига своя връх през 1829 - 1830 г., когато от Сливен и цяла Тракия към Русия потеглят около 100 000 души. След Кримската война (1854 г.) Русия се договаря с Турция да изсели в България голям брой мюсюлмани от татарски и черкезки произход, а от своя страна да приеме българи. През есента на 1860 г. и в началото на 1861 г. Русия започва огромна пропагандна кампания сред българите от Видинския край да се преселят в необятните руски земи. Руските консули в България получават огромни суми за набиране на българи агитатори. Лицата, които се наемат с тази задача, получават заплата, пътни и дневни и допълнително щедро възнаграждение за всяко записано семейство. Радетелите на преселението възторжено разправят, че в “руските земи тече мед и масло, че е земен рай с великолепни църкви с позлатени кубета и с камбани, в които можело да седнат кръстато двама и трима души!” Голям успех сред селяните в Ломско бележи поп Димитър от с. Василовски. От Спасовден до Петровден записва повече от 500 семейства, всяко по 5-6 членове, като до Св. Богородица ги увеличава на 1200. Всеки българин, който се запише под “руска пандера”, става руски поданик и се задължава да се изсели. Сред турските големци във Видин само Коч ага не спазва султанската наредба да не се намесва в дейността на руснаците и се опитва да спре “туй лудешко стремление за изселение” Едва когато идеята за преселението добива степен на поклонничество сред българите, турското правителство се стресва и издава строга наредба - забранява на изселниците да продават “земя, ливади, селища, ниви, градини, лозя и бранища”. Може да се продава само движимото, т.е. “стока, покъщнина, храна, керестето (дървен строителен материал) на къщата”. Недвижимото имущество става държавна собственост и ако някой купи земя, продажбата се обявява за невалидна и парите му пропадат. Но “новите” руснаци трескаво се подготвят за път. Нивите узрели и чакат сърп, но никой не мисли за жътва. А пък берекет и плодородие, “каквото рядко са запомнювали старите”. Тръгва нечувана разпродажба на стока, добитък, жито, вълна... Всичко се дава на загуба - чифт впрегатни волове за 800 гроша отиват за 60, крава за 150 гроша - за 50, кон за 500 гроша - за 50... Евтинията не изкушава българите да купуват стоката на своите събратя, те добре знаят, че чуждият хляб със сълзи се яде Удря часът на тръгване. Видинската скеля почернява от народ. Пременени селяни и накитени селянки. Свирят гайди и кавали. Момите пеят кръшни песни. Веселба, все едно сватба. Преселниците са натоварени на шлепове и теглени от австрийски параходи, потеглят на 29, 30 и 31 юли 1861 г. към неизвестността. На 30 септември отплават нови три шлепа... Първата спирка е Галац и от там с руски кораби до Одеса, а после към Таврическата и Херсонската губерния. Докато стъпят на руска земя, всеки преселник (и децата) получава по 6 гроша на ден, сума доволна за евтинията в България. В Одеса започват да отпускат по 6 копейки, колкото струва един чер хляб, “не по-добър от кал”. Българите започват да гладуват, децата пищят. Поемат за сухите, безводни райони на Кримския полуостров, където почвата е пригодна за лозя, а не за житни култури, които са по сърцето на българите. Земите за заселване са пусти, няма гора, няма вода. Тръгват болести. Още по време на кампанията за преселението Раковски започва да предупреждава с вестника си “Дунавски лебед” българите за мъките и теглата, които ги очакват в Русия. Малцина се вслушват в гласа му. Особено гневна и трогателна е статията му “Лудост за преселението в Русия”. Прави и по-смела крачка. Написва отделна брошура “Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите” - 15 страници, бълващи “огън и жупел”. Отпечатана е с много затруднения в края на май 1861 г. в Букурещ. Знатните българи русофили Христо Георгиев и Иван Бакалоглу успяват да обсебят целия тираж от 3000 екземпляра и го изгарят. Но съратникът на Раковски Теодоси Икономов веднага, но тайно отпечатва нови 3000 брошури, които са разпръснати между българското население в Северозападна България. И друг патриот - Младен Каракудин от Лом, сърцато се бори против преселението. Живял в Русия, той на висок глас предупреждава българите за неволите, които ги очакват. Словата на Раковски и Каракудин събуждат видинчани. Те изпращат в Русия уважавания дядо Стоян с очите си да види каква е съдбата на преселниците На Стоян не стигат думи да опише трагедията на българите. Русия обаче не дава дума за обратно връщане. През пролетта на 1862 г. преселниците избират депутация, която със сълзи на очи казва на турския консул в Одеса: “Измамиха ни.” Цариград нарежда българите да бъдат “приети и настанени отново на своите огнища”. Русия арестува подбудителите, но семето на бунта е посято. Стотици селяни започват да се трупат пред турското консулство в Одеса. За да избегне международен скандал, Русия махва с ръка. Сега турското правителство заменя ролята на руското. През май от Одеса към Видин тръгват параходи, наети от Турция. За улеснение на пътуващите спират на всяка дунавска скеля. Хората са “почернели, посърнали от глад и тегло, болни и с одърпани дрипели”. Падат и целуват родната земя. Всеки получава хляб, храна, вино и ракия. Наредено е на земеделските каси да отпускат пари за набавяне на добитък и инвентар. И до “есента трудолюбието на тия селяни изглади тяхната мизерия и те се почувстват пак добре”. Невъзможно е да се определи точният брой на преселниците. Според очевидеца на събитията Димитър Маринов са тръгнали 16 400, а са се върнали 12 100. Колко от тези останали 4300 са се установили в Русия и колко са загинали от глад и несгоди, не се знае. Консул прави пари в мътното време За някои изселването е време за богат келепир. Най-лаком е руският консул във Видин. Той кани по-първи българи да се съдружат и да купуват евтино, но нито един не се решава на такъв грях. Тогава извиква от Турция Захаров, цариградски грък, личност тъмна и неясна, баща на забравения вече баснословно богат оръжеен търговец Базил Захаров. Придружен от въоръжен руски пазач, Захаров обикаля селата и купува на безценица животни, зърно, вещи, които препродава с голяма печалба в анадолските села. После дели с консула. Много от преселниците получават вместо пари разписки с консулски печат.БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ !

Уважаеми дами и господа, превъзбудено-превъртели прабългарско-монголоидни тюрки с конски опашки отпред, отзад и на тиквите, страдащо-плачущи, ревностно-смирени мюсюлмано-ислямски малцинства, държа да ви уведомя скорострелно-достоверно, че преди няколко секунди респ. части от секундата ми се обади по айфона (11 про) моято приятелка, съратница и пътеводна светлина - Анджито Меркел, и със солено-горещи, фонтанно-водопадни сълзи на очи ми съобщи, че извършителят на този пъклен акт е етнически германец на 51 години, със сини очи и пооредяла русо-сиво коса, родом от едно село близо до Трир. Излезе истината от меркеловата уста за този брутално-човеконенавистен акт! Защо не се спомена обаче, че тук става въпрос за безпрецедентно ксенофобично деяние на местен десен радикалист! Злодеят със сигурност е бил някой отявлено-радикализиран нацист, мерзък националист, противник-враг на Обединена ЕВРОПА, интеграцията, на толерантно-глобалистичните тежнения, на многопластовата етническо-национална и религиозна мултикултуралистичност! Невероятно е колко бързо се разпространява фашизоидната чума - през пролетта отявлен ксенофоб извърши своето пъклено дело в германския град Зале ан дер Хаале, а днес крайно-дясната щафета се поде от една загубена душа в марксистко-долнопробния град Трир, разтърсван от мощните стенания и безутешни вопли на ридающо-плачущи, сочени с пръст, невинни бежанци от близкоизточните, подпалени от САЩ и ЕС войни! Замяната на огнестрелното оръжие от Хале с роувъра днес не оневинява ни на йота наглия мародер и не смекчава по никакъв начин смазващата тежест на ужасяващото му престъпление! И всички тези извращения-изстъпления на фона на хуманистичния поход на демократа Ердоган "Мирен извор" в Сирия, целящ защитата и избавлението на страдално-плачущите кюрди в тази размирна територия! За благодарност еврогейовете и Оранжевата перука копнеят да му наложат мерзки санкции! Нека тях Аллах ги санкционира! В този контекст са напълно разбираеми намеренията на турския демократ да освободи пътя на десетте милиона сирийски бежанци към утробата на Европа. В сегашните тежки и смутни времена нашият наплашен поглед-взор е обърнат на Североизток към защитницата на Демокрацията и Майка на Интернационалната любов РУСИЯ - единствено човеколюбецът-хуманист Путин е в състояние да възпре разпада на крехкия световен ред! Поклон!!!

Този е от специално поканените скъпи гости на Меркел

И утре щечетем дежурното изявление на някакъв министър: " Нашите мисли са при пострадалите и техните семейства..."

Може и германец да е, а може и като оня македонец, расъл в Австрия, но често отскачал до селото на родителите си в Македония. Нека дадат властите пресконференция, ще стане ясно! Жалко за загиналите и пострадалите, съвършено ненужни жертви!

Егати света - един малоумник гази хора, друг малоумник го снима със скапаното си телефонче и цял свят яде пуканки и коментира

Пак заради жестокия пророк ли е? Изроди!

А сега ми кажете каква националност е 51 годишният мъж и аз ще ви кажа има ли тероризъм !

Нито Меркел, нито ЕС, нито НАТО ги интересуват такива събития. Те казват само- Ние осъждаме такива деяния.....а обикновените хора ги убиват. Еми те тетките и чичовците от ЕС са бездетници, пък и ги пазят.

Поредният "християнофоб" или мразещ всички неизповядващ исляма ли?

точно това за овцете които си траят локдауна да мрът

"Ще се справим с бежанската криза"

Ердоган сега мълчи,но ако арестуват и един мюсулманин във връзка със случая,ще ореве ефира.Ах защо преврата в Турция не успя,а Бойко го и осъди,като подкрепи амуджата.

Това е родният град на Маркс, атака срещу марксизма / ЕСССР изма. И сега Яко ще се мре

Стига сте писали глупости бе! Живея в Триер, извършителя е немец на 51 години! Човека е дал на късо, навсякъде може да се случи! В БГ майки като си колят децата Меркел ли е виновна! Цяло чудо е че само толкова хора са пострадали. Обикновенно това място е човек до човек и ако не беше пандемията щяха да са десетки убити и стотици ранени! Гледайте си вас дето се избивате по пътищата ежедневно. Тук не ги мислете!

Сега под надслов "Не на омразата", пак свещи ли ще палим? Ако наистина е терористичен акт, жертвите да лежат на съвеста на Меркел и либерастите! Ако имат съвест!

Няма убийства няма катастрофи всичко е ковид беееееееед

ТВА НИ ГО ВЯРВАМ

Исляма учи,че със мач и сила трябва да бъде наложен на неверниците в аллах(Ваал)и неговия най-велик пророр Мохамед хо целия свят.Това ще направи техния месия Махди(антихрист),който ще премахне кръста и ще избие всеки,който не приеме исляма.

ТОВА НЕ Е ТЕР АКТ -ТОВА Е ЗАБЛУДЕН МИГРАНТ-ЕМИГРАНТ -ДА ГИ ИЗВОЗВАТ БЕЗ ПАРАШУТИ ИЗ АФГАНИСТАН-АФРИКАТА И Т Н ТАТЪК

Меркел е много гостоприемна.

Така е, работят магазините, хората са навън. Защо нямаше такава статия в дир.бг? А само слушаме за "локдауни", СМСи и полицаи с автомати.

Това ужасяващо-брутално, извергско-нехуманоидно престъпление не е извършенот мюсюлманин!!! Спрете неистово-радикализирания си вой срещу тази мирана и блага световна религия, приютила в руслото си трудолюбиво-ревностни, скромно-честни хора и жени. От бруталната конкретика, вплетена в цинично-шизоидните ви, антиислямски коментари лъха на неизявена мастурбационност, несподелени матрачно-спортни уклони, кулминиращи до ярка ексхибиционистична отворено-шлиферна доминантност, в чиято перверзност тлеят върли садо-мазохистични щения, преплетени с амалгаматично-безплодни, маниакално-тревожни лутания на другия бряг!!! Ужасена съм от пулсиращата ксенофобия, бликаща от антимюсюлманските ви ментално-писмени полюции, сътворени от крайни националисти с ужасяващо много правописно-пунктуационни грешки! Заради подобни балкански зомбирани австралопитеци изграденият с много усилия, консенсуси и толерантност свят на демокрацията и свободата се разпада! "Благодарение" на тези псевдо- или по-точно казано на антиличности със съчма в мозъка, борещи се до засиняване срещу демокрацията и западните евроатлантически ценности, бавно изгасва лелеяната от векове хуманисточно-либералистична дея за мирния мултикултарализъм и спойка между различни етноси, нации и религии под егидата и лидерството на Мирния Ислям. Застрашени са издълбоко Правата и Свободите не само на отделния човек, но най-вече на малцинствата!!! Нека да спрем това предателство към човечеството. В сегашния тежко-емоционален момент нашите погледи са вперени в единствения защитник на правата и свободите на малцинствата г-жа Меркел. Всички мислещи граждани на света очакваме г-жа Меркел и г-н Ердоган отново да образуват единен фронт срещу разпространението на антимирантско-антиислямския сатанизъм под егидата на Ботоксовото джуже, Тръмп! и Бялата перхидролена Златка от нашия местен кенеф-воняща клоака!!!

Това няма да спре, докато не започнат да атестуват проповедниците промиващи кухите глави на тарамбуките и родителите им, като подбудители/съучастници.

Тия носят кармата на Хитлер,неговия окултен режим с неистовата омраза към Божия народ.

Добре дошли мигранти.

Чакайте да позная - утре ще се окаже, че нападателят е бил известен на полицията, а вдругиден, че е психично болен.

ЗАЩО ТОВА ЧОВЕЧЕСТВО ЗАГИВА. ЗАЩО. К-19 ЯСНО ВИ ПОКАЗВА ТОВА ВСЕКИ ДЕН, НАЛИ... Животът ни е стигнал до една точка, където НЯМА много пътища. Останали са САМО два пътя, две възможности. Изборът е прост: "Човечеството ще избере да се самоубие или ще избере демокрация и свобода." Всички диктатори (представителна "демокрация" и "свобода" - лидер и останалите, господар и роб) на света са СЪЗДАДЕНИ от нас. Защото ИСКАМЕ някой да ни казва, какво да правим. Когато НЯКОЙ ти казва какво ТРЯБВА да правиш, ти НЕ носиш ОТГОВОРНОСТ за това, ДАЛИ е правилно или не. Хората, като Адолф Хитлер, Барак Обама и Борис Елцин са заемали властните си позиции, ЗАЩОТО милиони са ИСКАЛИ да им казват какво ТРЯБВА да правят. Малко хора са СКЛОННИ да се разделят от психологията на масите и колективният ум. Малко хора са СКЛОННИ да се разделят с представителната "демокрация" и "свобода" - ЛИДЕР и тълпа, господар и роб (като фашизъм - открита диктатура, социализъм - открита диктатура, капитализъм - скрит зад думите "свобода" и "демокрация" - скрита диктатура). Колективният ум ДАВА несъмнено усещане за фалшива сигурност. Естествено няма смисъл да ТЪРСИШ истината самостоятелно. Много ПО-ЛЕСНО е да си християнин, индиец, мохамеданин, комунист, джихадист, социалист, фашист, демократ - нали. Държавите са НЕОБХОДИМИ за насилието: физическо, ментално и емоционално, безусловно наложено насилие само от шепа "хора" върху останалите, всеки ден. Защо се СЪЗДАВАТ тези глупави ограничения на световната карта от шепа хора - лидери. Светът е ЕДИН, представителните правителства би трябвало да са функционални, пряко подчинени на ВСЕКИ гражданин тук и сега, всеки ден. Представителните политици са умствено изостанали, когато заемат високи постове, те УНИЩОЖАВАТ всичко деликатно, всичко прекрасно и велико. Всички представителни политици СТРАДАТ от комплекс за малоценност. Защото ТАЗИ малоценност е много болезнена, те ИСКАТ да покажат на света, че НЕ са нисши. "Аз съм Президент.", "Аз съм Премиер." Денят, в който човечеството РАЗБЕРЕ само себе си, представителните политици и религиозните лидери - изчезнат. Едно нещо е истина, СТАРОТО човечество загива. Ако МОЖЕМ да разберем ЦЕЛИЯ свят, тогава една НОВА категория от хора ще МОЖЕ да оцелее. Това ще бъдат: "Гражданите на света." Без държави, без нации, без народи, без религии, гражданите на света ще бъдат посветени на съзидателността и свободата, от всеки и за всеки. Работата на гражданите на света тук и сега, е да покажат на хората да бъдат съзнателни, да бъдат по-бдителни, по-обичливи, по-толерантни. Съществува ВЪЗМОЖНОСТ в близкото бъдеще за един нов човек, за един по-добър човек. Човекът, който е по-естествен, по-здрав, по-свободен. Един свят без войни, без нации, без държави, без народи, без религии, без представителни политици, без религиозни лидери без йерархии. Свят, който търси истини и щастие, тук и сега - всеки ден, от всеки и за всеки човек.

Мултукултуралистите трябва да са доволни - техният свят става реалност.

Има нещо в същността на исляма, нещо в идеите насаждани от него, което прави мюсюлманите непригодни за съвременния свят и неговата общоприета култура. Някаква идея, която дава трансцендентна, божествена подкрепа за престъпната и антисоциална нагласа в мнозина мюсюлмани и така оправдава в техните очи престъпленията, които вършат. И ако опитите за решение на проблема не адресират религията, те няма да са успешни.

Това не ли е нещо като джип!?И то скъп!?

Това пак е слуаен инцидент и няма нищо общо са ислямските терористи, които Меркел прие с прегръдки в Германия.

Някой с либерални наклонности.

Като гледам на видеото как го задържат,100% е миролюбив мюсулманин.

Вилкомен!

Веднага го определиха немските медий на като евентуален терористичен акт,а АМОК,демек болен единичен случай.

от прочетеното, на мен на 90 процента ми стана ясно какво е!

Честита Коледа, гласувайте за Меркел още 15 години.

Германците са най-сатанирската нация в Европа.Един възрастен пациент в берлинска болница беше застрелял лекар,защото така решил да му се отблагодари за личението.Наскоро пък партнньор изяде интимния си приятел,който бил учител по история.Спомням ди преди няколко годиниукогато пребивавах там един си търсеше партньор,който накрая да го изедял.Ето до какво доведе окултната политика на любимия им фюрер и избиването на евреите.

Дайте му името Аз ще ви кажа на коя версия да се спрете.

Хитлер се обръща в гроба си всеки път, като вижда с какви брадати австралопитеци се напълни Германия. Меркел, дано историята да покаже, че въпреки жертвите си била права и си е заслужавало да отвориш границите за тези еволюционно изостанали...