Коментари - Свободата остава завинаги на Шипка! | Днес.dir.bg
Коментари
че толкова измет ще има някога в България. Да викат че руснаците ни поробили а под турско сме били единни и трябвало да не се освобождаваме. Как ли не ви знам кои сте да ви приветствам с една лопата между очите
През лятото в боевете на Шипка руснаците официално дават 3100 убити и 520 убити опълченци. През зимата на Шипка от студ и глад съвсем безсмислено загиват над 4500 руснаци. Опълченците попърдат на топло в Габрово.
Това че на теб ти е промит мозъка от дете с руска закваска не означава че и на други им е извършена частична трапанация
Да Ото, макар и немец, си прав . На Кючук Ишилтепе, нашите не издържат на натиска и се разбягват,та се налага трима руски офицери да ги връщат на позицийте, а д-р Везенков вдига всички ранени които могат да се бият и така спасяват положението. И въобще от тридневните боеве бълг. опълчение дава 500 жертви, а руските са 3 500! При последната офанзива през септември-още 1000 руски войни(бълг.опълчение,тогава няма на Шипка)
А знаете ли защо старата главна на Плевен, дето сега се казва Васил Левски, непосредствено след освобождението се е казвала Осман паша? Някой път ще ви кажа но не сега.
Никой няма право да петни паметта на Ботев и Левски или на Бенковски пък дори и да си мисли че е хан тервел както се е представил.
Ех, мужиците , ние се се освободихме, кога ще дойде и вашия ред да се освободите от Бащиците , които ви сдават от ръка на ръка като вещево имущество и ви правят курбан за прищевките си.
не казва за англичани, французи и вся остальная, че са по-добри... Но и те не претендират да са направили нещо за нас. Докато при Руската империя съществува това противоречие - от една страна претендират да са ни освободили, а от друга - ни задължават да се подчиняваме на тяхната политика. Защо изгониха Княз Александър I Батенберг, племенник на императора, посочен ни от него за владетел? Между другото също герой от Руско-турската война, но нему не дължим благодарност, нали? Скараха ни се за финландските доброволци, че сме им благодарили. Защо? Колко от руските войници са дошли наистина доброволно? Та те самите са били роби в своята страна. Просто искаме истината. А иначе поклон пред всички сражавали се за свободата ни войници!!!
истината е че цялата тежест на войната е на руските войници а няколкостотин опълченци само са за да се каже че и ние българите рамо до рамо сме воювали. Дали с опълченци или без тях руската армия е щяла да победи защото са знаели как се воюва с по силен враг. Имали са военни академии които са бълвали ненадминати пълководци. Затова през 1812 Париж след като е окупиран от руски войски разбира най накрая с кой си е имал работа
Тука по форумите разни гарги и скорци два пъти не казват едно и все се извъртат и оплитат в лъжи.
Русите дават най-много жертви при повторното превземане на стратегическото Кючук Ишилтепе, отстъпено от бягащите опълченци позволили на турците да изнесат оръдия на тази височина от която цялата руска позиция се е виждала като на длан. След тази пакост опълченците на 24 август са изведени в тила а ожесточените сражения продължават до 30 август.
Много точно казано. А опълченците след освобождението се нароили като партизаните след 9 септември 1944г. От 4000 колкото са били на Шипка след освобождението станали 12 000.
Абсолютно вярно някой имаше интерес да преекспонира ролята на опълчението която е спорна а и няма как да е друга защото това са случайно събрани хора без военна подготовка и образование.
се оплаквате, че сме били неблагодарни. Вижте се вие, с вашите прекомерни претенции на фона излагацията, която сътворихте през цялата война.
На 17/29 април 1877 г. главнокомандващият Руската дунавска армия Великият княз Николай Николаевич издава заповед за създаване на българско опълчение. Хиляди доброволци веднага заминават за Бесарабия и Влашко. Сформират се 6 опълченски дружини, наброяващи 7444 бойци и 81 офицери. Със свои и дарени пари те купуват 12 оръдия, 20 хиляди пушки и 1 милион патрони. За командир на Първото българско опълчение е назначен ген. Николай Г. Столетов.
Шипка е мястото, гдето българинът показа пред целия свят, че трябва да живее свободно. Значението на Шипка е грамадно! На везните на опълченската храброст беше сложена съдбата на по-нататъшните действия на русите в България. Защото, паднеше ли Шипченският проход в ръцете на турците, успееше ли Сюлейман паша да се прехвърли през Балкана и да се яви в тила на руските войски - с това пропадаше вече войната, а заедно с нея се решаваше не само съдбата на България (нейното освобождение), а и на цялото южно славянство. Ето защо, цял свят, приятел и неприятел бе приковал своя поглед върху кървавата трагедия, която предстоеше да се разиграе в дивния балкан на Шипка и очакваше да види резултата на тая страшна борба между славянството и османлиите.
11 август. Съмна се. Настъпи денят на опасния бой, денят, който щеше да реши изхода на тридневната отбрана на шипченската позиция. Към 4 ч. сутринта от околните върхове - Малуша и Бедек, кълба от дим се извиха, раздаде се гръм, след него втори, трети... и в скоро време зареваха неприятелските топове, които изсипваха цял поток гранати. Нашата артилерия им отговори и по този начин се завърза доста енергична канонада. След малко се откри силна оръжейна стрелба и Балканът пламна пак... Не се мина много време и гъстите неприятелски колони, предшествани от вериги, почнаха да се спущат от Лисата гора, а други - по гребена, успореден на шосето и разделен от последното с дълбок дол. Едновременно с това настъпваха колони откъм Врането гнездо. Оттам едни колони се спущаха по склона по посока към левия фланг на позицията, а други към тила ѝ. Турците почнаха да извършват приготовленията си да нападат от всичките страни и да нанесат смъртния удар. Бурята наближаваше... В скоро време турските вериги, последвани от гъсти колони, почнаха да се катерят към пункта на атаката. Нашият огън се усили и редовете на противника се косяха - турците падаха като снопове и се търкаляха надолу из доловете. Но ето, раздаде се татък към стоманената батарея сигналът за атака и се подзе от всички барабанчици и сигналисти. Забиха и засвириха 600 барабани и тръби, под звуковете на които турските колони като буря се понесоха напред и се нахвърляха върху нашите окопи със своя вик "Аллах! Аллах!", който въздуха разпра. Атакуват от фланговете, атакуват отпред, изгората, по урвите, по канарите и от всяко място - цели 50 табора бесни низами... И ето ги, те се вече приближиха до нашите окопи. Но и нашите подръжки, готови с пушки в ръце, по заповед се нахвърлят срещу неприятеля и го накарват да се обърне в бягство. Бягат пак надолу, като подплашено стадо овци хилядите турци и в бягството си завличат своите задни редове.
Бурята премина... Стрелбата от турската верига, която се поотдалечи, уредне. Но ето почва пак отново да се учестява и гъстите орди лазят към окопите. Ето пак забръмчават куршумите като рояк пчели. Неприятелските топове пак започват често да изпращат своите смъртоносни бомби и гранати. Нова буря наближава... Ето пак, започват да бият барабаните, пак се хвърлят ордите като бесни със своя рев "Аллах! Аллах!", а в отговор екват дружните залпове на опълченците, които опръскани с кърви, като лъвове се нахвърлят върху им. Турците падат и мрат. Долините се обърнаха на салхана (кланица - бел.ред.), кръвта блика, шурти, а барабаните и тръбите непрекъснато свирят за нови юруши. До обяд вече шест атаки са отбити и всичките се свършиха като първата. Противникът потърпе големи загуби, но и нашите не бяха малко, а до мръкване има още време. Кой знае колко ли юруша ни очакват още!... Подир обед турските атаки продължаваха пак и то още по-решителни, още по-ожесточени. Положението на нашите ставаше все по-лошо и по-лошо. От една страна нам се привършиха патроните, оставаха по 10 на пушка, а от друга - самите пушки се бяха развалили, половината от тях не можеха вече да стрелят. Освен това, след всяка атака редовете на защитниците все повече и повече намаляваха, помощ не пристигаше, а на турците постоянно идеха все нови и нови подкрепления. Липсата на патрони и постоянното им пестение окуражаваше противника, който, след отблъсването му с щикове и камъни, залягаше близо до окопите и ни нанасяше големи загуби. Към 3 ч. след пладне работата се още повече влоши: половината от защитниците лежаха ранени и убити, гранатите са на привършване, а патроните съвършено намаляха. През това време няколко турски табора сполучват да се промъкнат и да излязат на шосето около тилното укрепление. Часът към 4 положението на защитниците почна да става критическо. Почват да се чуват гърмежи в тила на опълченците и всички помислихме, че толкова очакваната помощ вече е пристигнала... Всъщност работата не излезе така. Оказа се, че турците бяха успели да пресекат пътя и малко им оставаше да свият огнения кръг... Всички чакахме със замирание на сърцето развръзката на кървавата борба. Всички чакахме последната минута на живота си, но всички бяхме решени да го продадем твърде скъпо...
Знаете ли че при Елена руските войски са разбити още в Балкана и започва страшна сеч на населението по махалите. Голямата река протекла кървава има и такава народна песен много е тъжна. Града се изпълнил с бежанци които бягали към БОАЗА но от единия край турците колели със страшна сила. По късно Руската армия си връща позициите и така града е един от малкото освободени два пъти. ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ЗАГИНАЛИТЕ. Моля ви не ме апострофирайте просто замълчете.
Най-после фаталната минута наближи. Побеснелият Сюлейман, който искаше да превземе този ден Балкана, хвърли в боя всичката си войска и заповядал атака по цялата линия. Барабаните и тръбите пак екнаха. Зловещото "Аллах! Аллах!" пак зацепи въздуха и свирепите и побеснели низами се спущат като вихър от всички страни към позицията. Нашите ги посрещат със залпове, но какви са те? Нещо като честа стрелба, откривана тук-таме из окопите. Стоманената и кръгла батареи престанаха да стрелят... Нямаше гранати, нямаше патрони... Виждаше се, че скоро позицията ще падне в неприятелските ръце... Работата на косъм виси... Но и в тази минута нашите храбреци не се уплашиха. Те почнаха да се кръстят, братски да се целуват и да се кълнат, че ще с пушка в ръка да измрат. А турците, като чер облак, който предвещаваше буря, бяха опасали върха и се готвеха да се нахвърлят със стихийна сила и да сметат всичко пред себе си... Но някакъв глас се разнесе: - Търкаляйте камъни, хвърляйте труповете на убитите, блъскайте с каквото можете! И цял облак се изви от камъни, трупове и части от счупени пушки и се изсипва върху главите на тържествующите турци... Така опълченци и Орловци срещнаха атаката и я отбиха. Турците, уплашени от решителността на тая шепа юнаци и смаяни от това невидяно чудо, отдръпнаха се назад, спряха се близо до окопите и откриха пак убийствен огън. Напразно бяха виковете и крясъците на турските офицери, които, за да изпълнят заповедта на побеснелия Сюлейман, тикаха напред низамите. Но те не се мръдваха... Най-после, привечер, нов юруш се поде от дивите орди. Турските гъсти колони като стихия се понесоха напред. Но от окопите на нашите нищо не се чуваше. Защитниците с настръхнали коси, с пушки впити в ръце, чакаха последната си минута, за която скъпо ще отплатят. В това време, когато турците бързаха да нанесат смъртния удар на шипченските защитници, в тила откъм шосето, което иде от Габрово, гръмна бурно, гръмовито "Ура! Ура!" и дружни залпове се разнесоха към дясното крило на позицията... "Помощ! Помощ ни пристига!", се зачу откъм кръглата батарея, поде се от близките окопи и се предаде по цялата линия... Турците видяха, че ще им се изплъзнат шепата герои из ръцете и затова пак се хвърлиха на юруш, но напразно. Всичко бе вече свършено... Те бяха сметени надолу от хвърлилите се на тях със страшна сила, окуражени защитници и турците - смаяни и уплашени - отстъпват, бягат да се спасят... Така се свърши тая славна отбрана.
Както е известно , опълченците се бият за родината, а руските войски са мобилизирани да стават курбан за мерака на царя им за проливите . За нашите революционери Раковски , Ботев, Левски, Каравелов , както многократно са писали, да попаднем в руската тюрма е равносилно на това да си останем в Анадола , затова техните сподвижници следват завета им и Стамболов и Захари Стоянов и българските войски правят всичко , за да следват завета им да не попаднем в азиатския зандан и пращат руските генерали и мекерета им да си ходят на майната при Бащицата си . Това е истинското Освобождение.
Навремето някой „неизвестен извършител“ в сянката на мнигото пари умело провокира и раздуха междучовешката омраза - антисемитизма, като друг „известен извършител“ я приложи в действие по времето на Втората Световна война. А някой спомня ли си една фраза превърнала се в лозунг на човеколюбието : „Хора, обичам ви, бдете!“, а спомня ли си някой изобщо чия беше тя? Няма да Ви мъча – това е възглас на чешкия журналист, публицист и общественик Юлиус Фучик. . . И остана глас в пустиня с всички изввестни последствия. Сега може би същите тези сили подмолно раздухват друга човешка омраза – русофобията, месец след месец, година след година ерозират истинските човшки ценности. Всъщност крайната мишена и преди и сега се оказва една и съща: тагава се наричаше антикомунизъм а сега се нарича русофобия. Явно е, или по-скоро добре замаскирано е, че насоченото човекомразство изобщо няма връзка с някаква политическа идеолигия. Толкова по-жалко е когато хора като Соломон Паси и Елена Поптодорова, чиито родове знаят що е то да бъдеш преследвана плячка са се захванали с новата стара машината раздухваща също такава човеконенавистна омраза. . . . и пак няма кой да чуе зова: „Хора, обичам ви, бдете!“ Какво общо с темата за Свободата и с Българщината има това ли? Общото не е любовта, ако щете любов и прошка даже и към турците с които, от всички нас зависи дали ще живеем като добри комшии, общото е отровата на ОМРАЗАТА. Омразата, която погубва човешкото в нас. Омразата, която всички ни ще затрие и ще превърне Земята ни в пепел. . .
Горд съм, че съм българин! България, моята древна и млада страна! Страната, която обичам. Тя има славна и героична съдба. Това е страна, която е създала славянската цивилизация. Без победоносната битка край Ахелой никой сега нямаше да пише на кирилица. От 635 година България е част от картата на Европа. Горд съм, че толкова години тя се е съхранила, развивала се е и не се е предала. В началото на втората половина на IX век учениците на двамата братя – Кирил и Методий, създават азбука на българския език -Климент, Наум и Ангеларий. Създаването на азбуката повлиява на живота не само на българите, но и на всички славянски народи. Има ли по - български и по-вълнуващ празник от 24 май? Горд съм, че преди толкова векове при цар Борис I в България е прието християнството като една обединяваща всички българи религия. Горд съм, че съм българин, защото моята страна не склони глава в продължение на цели пет века и не се предаде. Българският народ премина през “огън и вода”, защото обича свободата. За нея, свободата, хиляди дадоха живота си, бориха се и бранеха честта на Родината. Прекланям се пред подвизите на Ботев и Левски, Бенковски и Захари Стоянов! “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!” Този стих свидетелства за непокорството на българина, за чуството му за лично достойнство. Моята страна – България – е един земен рай. Така е наречена в химна ни. Никъде другаде по света няма толкова красиви планини, тучни ливади с лъкатушни реки и плодородни поля! Никъде няма толкова красота, колкото по нашето Черноморие. Горд съм, че живея в България! Обичам страната си, обичам и нейния народ – народ достоен за уважение, гостоприемен и сърдечен, толерантен към всички хора по света, независимо от тяхната вяра, език или цвят на кожата. Харесвам китните селца, сгушени в полите на Стара планина. Чувствам се българин, когато посещавам възрожденските градчета, музеите на героите и писателите. Ако можех да избирам, пак бих избрал да живея тук. Моята родина е малка по площ, но за мен е незаменима. Съвременна България се изгражда от достойни хора, вече сме член на Европейския Съюз и НАТО. Вярвам, че това ще помогне на страната ни да преодолее изоставането си поради комунизма, който ни сполетя. Всеки ден чуваме за изстрели, за боклуци, за лоши пътища. Чувствам се радостен, че много българи се трудят за напредъка на родината ни. Горд съм и заради постиженията на днешните българи – научни открития, спортни успехи , награди за музика и филми у нас и в чужбина. Какво ги е тласнало към напредък? Сигурно не само талантът, волята и трудът, но и онова чувство, че са част от един надарен народ – горд съм, че и аз принадлежа към него!
Нека 3 март обедини българите и всички проговорим с езика на мъдроста защото българите са мъдър народ! 3 март трябва да обедини Политиците и различните етноси а не да ги разделя Твърдението Русия ни освободи турците са лоши, създава разидинение на Нацията
На 70 години станах и разбрах, че има музей Шипка-Бузлуджа. Добре, че имаха комунята там учредителен конгрес, а ако нямаха щеше да има само музей Шипка и то не съм сигурна дали щеше да има. Като няма Бузлуджа - няма музей
от кого са ни освободили руснаците и всички които са се били за нашата свобода, от кого - никъде не прочетох.
наистина ли не знаеш от кого са ни освободили не е ли доста недостойно да питаш това о неразумний юроде поради что се срамиш да се наречеш българин
изгониха княза, племенник на императора, герой от войната, между другото, нему не дължим благодарност, нали?
Били ни дошли турчуля, на гости, присъствали тука 500 години, все Убави неща са правили с нас... ама Путин и народът му, били провели, по собствена инициатива, без да питат за разрешение англосаксонците, всякакъв вид атаки, хибридни настъпателни, па били са се изпотрепали, някак си случайно, много ама много руснаци, но пък никой не ги е молил да идват тука, разбираш ли... искахме да останем още 500 години с братя-турци, да се претопим в тех, както ся се претапяме ся в братя- роми, ама никой няма до доди вече да ни помага, щот цял свят вече знае, че сме неблагодарно и злобно племе, за нас викат "храни куче та да те лае"...
Дължим ли вечна признателност на спасителите си или (не)? В живота, когато някой изпадне в нужда, беда, опасност (риск за здравето, живота и имота му) често някой се намесва и му се притича на помощ, за да го избави от това настоящо или предстоящо нещастие. Само че, когато някой се дави или е в горяща къща и бъде спасен, обикновено нещата приключват с момента на спасението. Често избавените желаят някак да се отблагодарят на избавителите и ги канят на гости или им предлагат награда (пари, символичен подарък или нещо друго). Случва се избавителите им да приемат посещение и гости или да завържат контакт с тях (приятелство и нещо повече в отношенията между спасителя и жертвата, както при случая с трагедията с катастрофиралия автобус с Български ученици в бивша Югославия, преди повече от десетилетие, когато мюсюлманин-спасител от съседно село се залюби с избавеното Българско момиче и се ожениха). Всичко това обаче става единствено и само по добрата воля на спасения, а не по задължение. Етиката, боравеща с идеални категории налага скромно и непретенциозно отношение от страна на спасителя, притекъл се на помощ. Нещо повече: истинските и качествени хора на честта обикновено отказват всякакво възнаграждение или заплащане за хуманния акт, който са направили. За тях е достатъчно удовлетворението, че един живот, здраве, имот или достойнството на човешко същество са били спасени от намесата им. На такива хора дори е неудобно да се срещат със спасените от тях, по причина на това, че последните винаги ще се отнасят с признателност, благодарност, а това често притеснява хората, за които скромността е добродетел. Крайно неуместно, не етично и безотговорно обаче е избавителят да напомня, да натяква постоянно, нежели да изисква благодарност и признателност от тези, които някога е спасил. Такъв човек има сериозни проблеми с възпитанието, ценностната си система или е с отклонения на психическо ниво.
Евреи ли го казваш? Дето по няколко пъти на година все се коментира от българските управници, при това е много активно, но инак в Израел никой не приказва за това. Всички евреи само твърдят, че руснаците са ги освободили от фашистите и са ги извадили от лагерите на смъртта. Дървен долнопробен философ ДЕМ!!!
само едно ми кажи защо слагаш минус аз това го знам от моите деди а ти си недостоен за минус дори
Интересно че американския посланик го немаше на Шипка да интерпретира какво е ставало преди 141 години.
Рускотурската война се води на 2 фронта - КАВКАЗ и Балканите. Сега обясни, кого са "освобождавали" руснаците в Кавказ и защо на Кавказкия фронт Русия е разбита тотално. Защо ве.....
Питайте киргистанците и поляците, където ген. Гурко е бил генерал-губернатор, за любовта на киргистанците и поляците към Русия. Единствено в България се разказва баснята, как една империя от "братски" чувства е тръгнала да "освобождава" народ, на който до днес изкривява историята му. Защо Русия отказва помощ на Вълчан Воевода, който дава ДВОЙНА цена за руската армия? Къде беше Русия, когато газеше през българите за да създаде Гърция през 1828г? Защо тогава Русия вкара в затвора руския капитан Георги Мамарчев(чичото на Раковски) за вдигането на Велчовата завера? Къде беше Русия, когато създаваше Сърбия с ДВЕ БЪЛГАРСКИ ЕПАРХИИ - Негованската и Нишката? Защо тогава Русия не "освободи" България? Защо Русия "освободи" България, когато на Ротшилд бе нужен нефтен коридор от Кавказ през Балканите до Виена? Защо кавказките народи не празнуват 3-ти март като национален празник - войната се води на Кавказкия и Балканския фронтове? Защо само в България има чуждопоклонници....
Американския президент налага ВЕТО в Париж и спасява БЪЛГАРИЯ от разделяне между Гърция, Сърбия и Румъния одобрено от Русия. Точно преди Ньойската среща. САЩ го прави не от любов към прадядо ти, както и Русия воюва с Турция през 1877г.
Плюс и минус, натискай-не натискай = никаква реакцията на броячите. И това е вече пълна лъжа и манипулация на ДИР
Паисий пише книгата си не за българската история и робство от терците а против хибриди както теб - русомани, сърбомани, гръкомани. Тези ереси са по-страшни от кървавото турско робство. Турците 500 г не ни пречупиха а за 141г България се напълни с хибриди.
това им е номера от няколко месеца ти сега ли го разбра трай си и толкоз те много сами си пишат плюсовете сигурно им плащат