Коментари - Светлана Проданова: Никой не може да спре порива към върха | Днес.dir.bg
Коментари
Специално за Христо Проданов - той щурмува връх Еверест по изключително сложен маршрут - т.нар. Жесток път по Западния гребен - един технически много сложен маршрут, изложен на почти непрекъснати бурни ветрове. Само четири експедиции са успявали оттам, провалите на други са многократни. От оная наша експедиция до днес успехът не е повторен, но то и експедициите не са били много - при тая зверска комерсиализация днес, никой не преследва на Еверест технически и природно сложното. Нямаше как Христо да не стигне до върха в късен час, предвид казаното. А без кислороден апарат бе направо убийствено - не е все едно да качваш без кислород по някой от двата класически или по Жестокия път. Слизането пък без свръзка оттам и то по самия гребен, а не по кулоара на Хорнбайн, е вече нещо от порядъка на свръхчовешкото. И въпреки всичко Христо дръзна да слиза и навярно щеше да слезе, ако не беше се развалило времето.
Дира. Умолявам ви! Спрете! Не разбирате ли, че така предизвиквате още словесна помия... или го правите нарочно...няма да промените ничие мнение... само мърсите името човека.
Няма два класически - има Един, на Тензинг и Едмънд. Проданов не можеше да слезе по Западния гребен САМ и ЖИВ. Ние сме ВТОРАТА експедиция в Света, която Прекарва 5 човека изкачили се през Камината на Манфреда. Преди нас го правя хората на тоне Шкарац и Ириней Заплотник. Пак тогава Николай Петков и Кирил Досков в името на приятелството и да спасят Методи Савов се отказват от обратния път по западния гребен. Имат РЕКОРД по този гребен за минаване на денивибациа от близо 1500 метра з около 6 часа и то в зоната на смърта. Това са НЕВЕРОЯТНИ НЕЩА.
"Никой не може да спре порива към върха..." Права е. Ако някой е решил да прави глупости със себе си, никой не може да го спре. Какво постига човек когато изкатери 8-хилядник? Гледка от високо към земята долу, красиви залези, изгреви? Какво друго, което човек не може да види от прозореца на самолет, докато свежата и симпатична стюардеса му сервира апетитен обяд с чаша вино, примерно? Да, има едно предимство. Че вероятността да загине е доста голяма, а това води до изключителната и рядка възможност да се самозамрази и да остане непокътнат през следващите няколко хилядолетия. Докато неговите съвременници отдавна ще са изгнили в ковчезите. Разбира се, ако някоя падаща лавина не го натроши на парченца като стъклена играчка за елха. Но това са подробности вече. За друго предимство да катериш ледени канари и да дишаш от кислородна бутилка не се сещам. И си представете, че докато сте при -50C и брулени от силен вятър ви се доходи до тоалетна. Опитайте да си представите и процедура някаква за това. Е, не е ли по добре на борда на самолета?
Проданов на Еверест и Боян на Шишапангма са може би две Различни изкачвания, НО с Един и Същ Манталитет на алпинисти. Краят е ясен.
ТЕ МИНУСИ ОТ ТЪПКАЧИТЕ Й ШЪСЪ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
айдеее, и племенниците се включиха!! може, светланче, може! и на тоя, и на чичо ти, и на още стотици като тях един, дето винаги знае какво прави, им го спря порива!
Ами да,самоубийците никой не може да ги спре! Само не знам защо в продължение на 2 седмици ни занимават ежечасно с този индивид и неговите хора?!? Мигар в тази територия (не държава) през тези дни не са станали огромни трагедии,касаещи хиляди хора???
Прекрасно е човек да е нависоко сред природата. Но не толкова нависоко, че тя да го унищожи. "Нищо прекалено", са казали древните. Естествено, това не е причина да мразим тези, които се опитват да надскочат границите на близостта. То е само повод. Обичай, прочее, ближния си, дори когато греши. Понеже ти също не си мярка за съвършенство.
Пък умниците сме тук - на дивана с лаптопа в скута, включая себе си. Не знам е кое по-голям гроб - върха или дивана
"Лудите, лудите - те да са живи!", Вазов го казал. Праве, защото те бутат, теглят напред. Хора, истински Човеци, надмогват всичко за да стигнат върховете. Знаят, че може и да не се върнат, но тръгват. Хулите ги, оплювате ги. Но, в световната култура и история остават такива като тях, не онези, които цял живот пълзят. Някои от нас са го рзбрали, още когато за първи път са прочели за Икар. Други - те никога няма да го разберат.
тъпи, там, на тия върхове , са се качили хиляди! умрели са стотици! я ми кажи с какво е различен тоя, или ония? с какво е допринесъл за обществото, нашето или тяхното? кой е разбрал че там са останали стотици? защо го навирате всекидневно вече две седмици в новините? него, "жената до него" дете първи брак, майка, сестра, и на другия племенницата?? този и онзи не са пример за подражание, най малко защото не са професионалисти в това което правят! ако бяха, щяха да са живи, и нямаше да ни занимавате с тях!
Като човек ходил в Хималаите ще кажа само, че има разумен и неразумен риск. Някои хора се вманиачват до степен на отричане на реалността и разбира се си плащат за грешките след това. Да въздигаш в ранг на геройство, явно неразумна постъпка ми се вижда странно. На хората им са нужни живи герои а не мумии. От умрелите герои обекновенно има полза или режима или организацията или роднините. На другите хора те просто не са необходими. А живи герои, които да учат как да направиш нещата и да останеш жив са нужни на всички.
Светлана да не говори много за пориви, защото знаем как чичо и лично заяви, че отивал на Еверест заради парите и славата, а не заради България.
Да е за урок на тези, които се самозабравят търсейки суета и слава. Безсмислените рискове водят до там.
Идиотизмът на някой хора също не може да бъде спрян , за съжаление този идиотизъм и надценка на възможностите ги превръща в самоубиици. Дали ще се доказват като бързи и яростни на пътя или катерачи в планините - изходът е един и същ.
Има нещо, наречено отговорност. Към близки, любими, деца, общество и т.н. И има нещо наречено егоизъм. В зависимост от това кое преобладава са и постъпките ни
То и близките му са виновни - сигурно са му казали - прави това, което те влече! И той: добре. Иначе е сигурно, че в момента близките изпитват същото, което ние, но умножено по 1000. Със сигурност изпитват и болка, и ги е яд на него.
Е бъди по благороден! Не пиши за всички под общ знаменател! Изгледа ли филма за Боян, изкачил 3х8000, това е желание да докажеш, че си силен, борбен и че, можеш да се справиш със всичко, независимо, че си болен от коварна болест. Силен дух и воля да изпълниш мечтите си! Семейството му го подкрепя а ти Никой го упрекваш. Кой си ти, да не би да си безгрешен!
вземи се скрий в най - дълбоката пропаст. Как да ти кажа най елегантно. Върви на майната си пожелавам ти приятен път.
Със сигурност не си ходил никъде и по-важното - не си стигал до НИКЪДЕ с това си закостеняло мислене на кон с капаци. Бог да прости ГЕРОЯ!
Да не би да завиждаш? Ти си толкова малък нищожен, че чуждия успех те смачква! Не завиждай, възхищавай се и се учи от тези силни мъже! Не са ти взели стотинка от джоба ти, не са ти изяли обяда. Те са хора с големи мечти, дръзнали да ги осъществят! Поклон пред Христо Проданов, Боян Петров, Методи Савов дано да доживее дълбоки старини, поклон пред всички, които допринесоха за славата на българите.
Желанието да се изкачват върхове често е част от едно особено състояние на мисълта,наречено "поток".Райнхолд Меснер го цитира в автобиографията си.Колкото и да мислиш за други неща, "потокът" те води към една основна мисъл , която увлича всички други мисли в една посока-към изкачване на един или друг връх.Той самият губи брат си под вр. Нанга Парбат, ампутирани са няколко пръста от краката му и въпреки това той не спира да мисли за изкачвания на върхове.Продължава да се качва над 30 години след тези инциденти.Права е жената никой и нищо не може да ги спре.
Желанието да се изкачват върхове често е част от едно особено състояние на мисълта,наречено "поток".Райнхолд Меснер го цитира в автобиографията си.Колкото и да мислиш за други неща, "потокът" те води към една основна мисъл , която увлича всички други мисли в една посока-към изкачване на един или друг връх.Той самият губи брат си под вр. Нанга Парбат, ампутирани са няколко пръста от краката му и въпреки това той не спира да мисли за изкачвания на върхове.Продължава да се качва над 30 години след тези инциденти.Права е жената никой и нищо не може да ги спре.
Да видя да обвинявам някой? Всеки си решава сам за себе си. Може да доказва каквото си иска на когото си иска. Това прави ли го герой?
И охлювът си мисли, че орлите са глупаци. Ако нямаше хора като братята Райт, които да рискуват живота си, за да бъде авиацията днес това, което е, стюардесата щеше да сервира в някоя кръчма.
Когато видиш замръзналите хора по склоновете и изражението на лицата им - ако им е останало такова ела пак да ми говориш високопарни простотии. Само глупакът си мисли, че всичко знае и може. Защо не отидеш да изкачеш сам някой осемхилядник? Аз съм стигнал докъдето съм решил и съм се върнал жив. Героизма го оставям на замръзналите.
е, щом не може нищо да ги спре, да продължават! и проданов и тоя боян ли беше, къв бешееее, ми забравихме го вече.
Най-способният наш алпинист загина така трагично. Не съм специалист по военно дело, но се чудя не е ли възможно с десетина или стотина тона динамит да бъдат взривени осемхилядниците? И така алпинистите няма да има какво да изкачват. И няма да има смъртни случаи при което. няма да загинат други хора като Боян. Вие какво мислите по въпроса?
Да четеш, как някой исказва мнение различно от една група ,която величае алпиниста и групата скача жлъчно срещу него. Разбира се очертава се и обратната тенденция. Има обаче един факт мнозинството от тези алпинисти са егоисти, не са еденични случаите когато подминават закъсал колега, защото ги вълнува само идеята да се качат. Всъщност смятам, че именно егоизмат в повечето от тези хора е причина за много трагични инциденти, които биха могли да бъдат избягнати. Нали прави впечатление, че спасителите не движат солово.
Да четеш, как някой исказва мнение различно от една група ,която величае алпиниста и групата скача жлъчно срещу него. Разбира се очертава се и обратната тенденция. Има обаче един факт мнозинството от тези алпинисти са егоисти, не са еденични случаите когато подминават закъсал колега, защото ги вълнува само идеята да се качат. Всъщност смятам, че именно егоизмат в повечето от тези хора е причина за много трагични инциденти, които биха могли да бъдат избягнати. Нали прави впечатление, че спасителите не движат солово.
Арканчо, турско представителче такова, къде се бъркаш пак тука из българските уредици?! Но понеже като Арканчо са и много българи ето какво ще ви кажа професионално. Между двата случая, от "Еверест'84" и "14 х 8000 - Шиша Пангма'2018" няма почти нищо общо, освен че и двата случая се касае за двамата най-добри наши алпинисти сега и тогава. И двамата загиват трагично и не ги откриват. Но приликите са дотук. Познавам Боян Петров, Христо не познавам, но съм учил за него. Манталитета и при двамата е различен. Боян съзнаваше опасността, той уважаваше и обичаше природата и въпреки, че каза, че "ще изгори, докато не постигне Хималайската корона" - всичките 14 осемхилядници. Малко преди да замине пък каза, да не избързваме, защото можело да се "утрепе още на 1-вия връх от останалите 4". Тоест той имаше съзнанието, че въпреки цялата си подготвеност и опит, сили, и признание от всички - знаеше, че може да допусне грешка и да се погуби. Боян грешки и преди е допускал - при изкачването си на Анапурна 2, когато се отказа 50 м. преди да изкачи върха, заради излезлите супер ветрове, при слизането си попада в 9 метрова пукнатина и се заклещва в леда. В този момент минават едни чуждестранни алпинисти и успяват да го изтеглят. Това го спаси... Като техника той разчиташе на бързината си, наистина се движеше удивително леко, кислородния глад не го усещаше осезаемо заради добра тактика - пестене на силите и бързина, но пък тук допускаше грешки като не преценяваше какво да сложи в раницата при атаката към върха. Искаше все да е лек - не вземаше нито телефон, нито много храна, нито дрехи, нито гориво, нищо. Той имаше респект към природата, но допускаше грешки.. Освен това в техниката не беше безупречен като катерач и алпинист - подбираше комерсиални маршрути според силите си, не прокарваше нови траверси, но въпреки това печелеше, а и изкачванията са му изключително престижни - солови акции без кислород. За сметка на това Христо е бил невероятен, безупречен алпинист. Великолепна техника, бързина, опит, издръжливост, желязна воля... Той става световно известен с покоряването на седемхибядниците за отрицателно време. Ако беше обаче и малко по-разумен щеше да оцелее и да се превърне в най-големия световен алпинист, редом с Меснер и Моно. Но той е неразумен, своенравен, егоист. През 81 г., щом стъпва на Лохтце, ръководителят прекратява експедицията, нищо, че още 2 млади тогава надежди се качват след Христо - Балджийски и Спасов. И така те увисват, принудени са да слязат, без да качат върха. При Еверест'84 пък избързва, изпреварва тръгналите преди него по Западния гребен, просто ги смазва като темпо, но бърза да изкачи върха пръв и не построява ЛАГЕР 5. Слага само една гола палатка без провизии вътре и продължава. Бил е изключително труден характер, не се е разбирал с голяма част от колегите си, себичен, който е смятал, че може да ПОКОРИ в буквален смисъл природата. Стига на върха вечерта, стои там повече от половин час, а даже и децата знаят, че на планина не се замръква и за капак решева да слезе отново по "ЖЕСТОКИЯ ПЪТ" - западния непалски гребен, а ако слязъл на юг, там има едно снежно плато от 800 м. и можеше и по тъмно да се спуска до някъде и после или да го спасят или да го приютят индийците, които тогава имаха височинни лагери по южния склон. Тук вече наистина говорим за болна амбиция, егоизъм, себичност и чувство, че можеш да преодолееш всичко. Това го уби! Така че при двамата няма нещо особено общо. Боян е загинал или падайки в пукнатина, или пропадайки в пропаст. Лавина не е имало.. Нито вярвам да е попаднал в буря и да си отиде от изтощение и кислороден глад, засипан от снега. Той беше достатъчно добре подготвен... За да няма следа от него значи нещо много сериозно го е възпряло - ако е паднал счупване, заклещване или смърт. И още нещо - При Шиша Пангма самият върх е остър като гребен, не говоря за основата на върха, а няколко метра нагоре - самият връх. Там ветровете са супер силни, ако не си попаднал на тихо време, и много алпинисти не смеят да изкачат гребена. Просто има опасност вятърът БУКВАЛНО да те издуха от върха и да полетиш по склоновете.. Това също е вероятност в този случай. Благодаря за вниманието.
Ето какво ще ви кажа професионално. Между двата случая, от "Еверест'84" и "14 х 8000 - Шиша Пангма'2018" няма почти нищо общо, освен че и двата случая се касае за двамата най-добри наши алпинисти сега и тогава. И двамата загиват трагично и не ги откриват. Но приликите са дотук. Познавам Боян Петров, Христо не познавам, но съм учил за него. Манталитета и при двамата е различен. Боян съзнаваше опасността, той уважаваше и обичаше природата, въпреки, че каза, че "ще изгори, докато не постигне Хималайската корона" - всичките 14 осемхилядници. Малко преди да замине пък каза, да не избързваме, защото можело да се "утрепе още на 1-вия връх от останалите 4".... Тоест той имаше съзнанието, че въпреки цялата си подготвеност и опит, сили, и признание от всички - знаеше, че може да допусне грешка и да се погуби. Боян грешки и преди е допускал - при изкачването си на Анапурна 2, когато се отказа 50 м. преди да изкачи върха, заради излезлите супер ветрове, при слизането си попада в 9 метрова пукнатина и се заклещва в леда. В този момент минават едни чуждестранни алпинисти и успяват да го изтеглят. Това го спаси... Като техника той разчиташе на бързината си, наистина се движеше удивително леко, кислородния глад не го усещаше осезаемо заради добра тактика - пестене на силите и бързина, но пък тук допускаше грешки като не преценяваше какво да сложи в раницата при атаката към върха. Искаше все да е лек - не вземаше нито телефон, нито много храна, нито дрехи, нито гориво, нищо. За сметка на това Христо е бил невероятен, безупречен алпинист. Великолепна техника, бързина, опит, издръжливост, желязна воля... Той става световно известен с покоряването на седемхибядниците за отрицателно време. Ако беше обаче и малко по-разумен щеше да оцелее и да се превърне в най-големия световен алпинист, редом с Меснер и Моно. Но той е неразумен, своенравен, егоист. През 81 г., щом стъпва на Лохтце, ръководителят прекратява експедицията, нищо, че още 2 млади тогава надежди се качват след Христо - Балджийски и Спасов. И така те увисват, принудени са да слязат, без да качат върха. Достатъчно е, че Проданов го качва - гордост за властта тогава. При Еверест'84 пък Христо избързва, изпреварва тръгналите преди него по Западния гребен, просто ги смазва като темпо, но бърза да изкачи върха пръв и не построява ЛАГЕР 5. Слага само една гола палатка без провизии вътре и продължава. Бил е изключително труден характер, не се е разбирал с голяма част от колегите си, себичен, който е смятал, че може да ПОКОРИ в буквален смисъл природата. Стига на върха вечерта, стои там повече от половин час, а даже и децата знаят, че на планина не се замръква и за капак решева да слезе отново по "ЖЕСТОКИЯ ПЪТ" - западния непалски гребен, а ако слязъл на юг, там има едно снежно плато от 800 м. и можеше и по тъмно да се спуска до някъде и после или да го спасят или да го приютят индийците, които тогава имаха височинни лагери по южния склон. Тук вече наистина говорим за болна амбиция, егоизъм, себичност и чувство, че можеш да преодолееш всичко. Това го уби! Така че при двамата няма нещо особено общо. Боян е загинал или падайки в пукнатина, или пропадайки в пропаст. Лавина не е имало.. Нито вярвам да е попаднал в буря и да си отиде от изтощение и кислороден глад, засипан от снега. Той беше достатъчно добре подготвен... За да няма следа от него значи нещо много сериозно го е възпряло - ако е паднал счупване, заклещване или смърт. И още нещо - При Шиша Пангма самият върх е остър като гребен, не говоря за основата на върха, а няколко метра нагоре - самият връх. Там ветровете са супер силни, ако не си попаднал на тихо време, и много алпинисти не смеят да изкачат гребена. Просто има опасност вятърът БУКВАЛНО да те издуха от върха и да полетиш по склоновете.. Това също е вероятност в този случай. Благодаря за вниманието.
С други думи - натапчиви мисли, зацикляне, мания. Състоянието е сериозно, изисква лечение чрез хипноза и прием на медикаменти.
Поклон за какво?! За огромното им его? Що не се опитат да вдигнат щанга от 500 кг., да се надбягват с леопард, да влязат в действащ вулкан... Човешкото тяло има ограничени възможности и щеш, не щеш, си принуден да се съобразяваш с този факт. Иначе ставаш кандидат за Дарвинова премия. При положение, че 10 (ДЕСЕТ!) опитни планинари решават да изчакат, а ти тръгваш сам, дори без телефон, да се катериш, то резултатът е съвсем логичен. Смисъл - нула!
Такива болезнени комплексари имат нужда от сериозно психолечение, а не от адмирации. Лудите са в настъпление.
Потресох се. Досега четох за загинали български алпинисти и се оказаха невероятно много. Кажи-речи имам чувтвото, че са измрели повече от половината активни алпинисти, измежду тези на средна възраст! За никой от тях обаче не се е шумяло, освен за Проданов и сега за Боян. За останалите медиите са се ограничавали с по два реда лаконичен текст.
А да си чувал за една стара българска мъдрост:Планината ражда хора, а полето тикви! Та ти искаш да има само равнини, и всичко да е лесно.Не забравяй, че трудностите са създали Човека, а човечеството го движат напред, тези които се борят с трудностите!
Съществува ли снежния човек и дали си чувал за случая Дятлов където група младежи мистериозно загиват в планината а по телата на някои са октрити следи от хищно животно.Една от версиите е нападение на снежен човек.
Светлана Проданова: Никой не може да спре порива към върха
Човешкият порив не може да бъде спрян, казва племенницата на Христо Проданов - Светлана
Обратно в новината