Коментари - Соломон Паси за новия президент на САЩ: Америка въздъхва, светът си отдъхва | Днес.dir.bg

А нашите визи кога ще махнат? Тръмп обеща при втория мандат. Сега какво правим?

Соломончо какво ще кажеш за сина ти Исак? Защо е такова леке и кара кола дрогиран? Как ще обясниш приятелството му със сина на златно баретата? Кой изби предните зъби на сина ти? Това са по интересни теми на които целия български народ чака отговор. Същия си като нинова, радев, йотова, манолова...

Ти какво пумиярче си...

Съдът в САЩ все още не се е произнесъл. Соломонче ти осъзнаваш ли, че си от най - мразените политици?

Никога, не ме е било толкова яд на оня дето не си свърши работата през 1939-45 година.

Когато един избран етнос е доволен останалите трябва да са много ВНИМАТЕЛНИ, щото ще пропуснат нещо ВАЖНО!

ЩЕ ГИ СПИРАТ ОКОНЧАТЕЛНО !!! ЗА 36 МЕСЕЦА !! И С ПРАВО ДЕ !!!

На тоя па чифут какво му дреме кой е президент на която и да е друга страна в света, освен България??? Аз вече почвам да си мисля, чр обича краваристан и краварите повече от България и българите?

На тоя безличен боклук баща му беше виден БКП ментор, този стана виден атлантик и масон, а синът му - в БСП! Чифутска история

Ти що не я свършиш? А, не ти стиска.... Така си и знаех.

На утрешний ден пред пашата евреин се мръсен яви, цалуна му рабски полата и с вид горделив заяви: – Преславний войводо, сполучих услуга да сторя на вас: аз портата таз нощ отключих и Царевец в твойта е власт. Паша милостиви: награда! Иван Вазов, "Жидов гроб" 1906 г.

Соломончо какво ще кажеш за сина ти Исак? Защо е такова леке и кара кола дрогиран? Как ще обясниш приятелството му със сина на златно баретата? Кой изби предните зъби на сина ти? Това са по интересни теми на които целия български народ чака отговор. Същия си като нинова, радев, йотова, манолова, монов...

Вече не кара трабанта, щото му откраднаха чистачките. хе-хе

Наивен българино, по-вероятно е да ти доставят самолети, отколкото да ти махнат нашийника. Работи, че имаш да плащаш предплатеното.

ама верно ли? ИДВА ТИ ОРГАНИЗАТОРЪ НА МАЙДАНА, ЧОПНАЛ НЕФТОГАЗ, ПЛЯЧКОСВАЛ И УРЕДИЛ НАГЛО СИНА СИ ЗА ШЕФЧЕ, БЕЗ ГРАМ ЗАСЛУГИ................. От тоя ли се успокоявате бе? ЧЕ БАЙ ПЪН ше нареди пълномощабна война в европа срещу россиа, сърбия, беларус, македониа и китай без да му трепне клепача и без да разбира какво прави. ВСИЧКИ НА ФРОНТА ИЛИ МЪРТВИ. СКОРО.

Какво ни интересува мнението на този евреин агент на САЩ? Да му отнемат българското гражданство и да го обявяват за персона-нон-грата и ай диос.

Напротив-избран е войнолюбец от ерата на Студената война, Балканите нищо добро не ги чака: справка-нападението над бивша Югославия. Тръмп поне беше свободен електрон и не се интересуваше от нас.

Мълчи бе,ДЪРТАК!

Малко известен факт в българското общество е, че при първия от трите фалита на тоталитарното управление на Българската комунистическа партия (БКП) през 1960 г. тогавашният партиен лидер, тайно от партията, правителството и народа продава златния резерв от 20,1 тона на СССР, за да погаси част от кредитите, предоставени му от Москва. През 1963 г. първият секретар на БКП и министър-председател (от 1962 г.) Тодор Живков предлага на закрито заседание на Централния комитет на партията България да се „слее” със Съветския съюз. Предложението е отказ от държавен суверенитет и на практика е национално предателство, тъй като превръща страната в 16-та република на СССР. Истинският мотив на Живков не е идеологически, а далеч по-тривиален. По това време той вече е разбрал, че без постоянна съветска помощ не може да управлява и да запази властта си. Тодор Живков вече е научил този урок през 1960 г., когато само четири години, след утвърждаването му като първи секретар на БКП, управлението му докарва страната до неплатежоспособност и невъзможност да връща валутните кредити на Москва. Единственото, което тогава го спасява е златният резерв на България, който той тайно и еднолично харизва на Кремъл, връщайки част от дълговете, които управлението му е натрупало. „Не зная по какви причини, вероятно от съображения за сигурност, но преди мен златният резерв на страната ни беше изпратен за съхранение в съветски банки. Ние върнахме у нас това злато и забранихме износа.” Думите са на генералния секретар на БКП Тодор Живков, казани в неговите „Мемоари”, издадени след промените в България. Това твърдение обаче не е нищо повече от една откровена лъжа. Тя цели да прикрие истината за тайната продажба на златния резерв на България на СССР през 1960 г. Златото изобщо не е върнато от Москва, както Живков твърди, а е предоставено еднолично от него на СССР, като единствена възможност на комунистическото управление в България да погаси част от дълговете си към Съветския съюз. Положение на неплатежоспособност Икономическото положение в комунистическа България в края на 50-те е толкова лошо, че страната е доведена до банкрут. Поради системното неизпълнение на годишните планове и некомпетентно управление, Живков довежда страната до неплатежоспособност. За да прикрие негативните тенденции в икономическото развитие, управлението не дава гласност на задлъжнялостта ѝ. Всички документи, свързани с валутния баланс, финансовото обезпечаване на кредитите и платежоспособността на страната, носят грифове „Строго поверително” и са известни единствено на малцина в партийното и държавното ръководство. През 1960 г. външният дълг на страната достига до непосилните за това време почти 3 млрд. лева. Управлението изпада в състояние, което не му позволява да изплаща получените кредити от СССР, най-големият по това време кредитор на комунистическата власт.Дълговете към съветските банки Въпросът с издължаването към съветските банки, базирани в Париж и Лондон, както и към Държавната банка в Москва, става неотложен. През април 1960 г. в строго поверителен доклад председателят на БНБ Кирил Несторов предупреждава висшето партийно ръководство: „Задълженията на страната в капиталистическа валута от 115 млн. долара в началото на годината достигнаха 134 млн. в края на месец март. Ейробанк, Париж, и Московската народна банка, Лондон, ни уведомиха, че не са в състояние да ни предоставят нови търговски кредити, докато не намалим сумата по ползваните досега такива. Всяко неплащане може да изложи на риск двете приятелски банки, както и Държавната банка на СССР.” В просене на валута Несторов информира още, че въпреки срещите с ръководителите на държавните банки на Чехословакия, Полша, ГДР и Унгария не е успял да получи спасителни кредити освен 10 млн. долара, които към април 1960 г. вече са били изразходвани. БНБ прави и усилия да получи 2 млн. долара от банки от ФРГ, но за кратък срок от три месеца. „Други финансови кредити от капиталистически банки не се очертават”, заключава председателят на БНБ. Той подчертава, че партийното ръководство трябва да предприеме сериозни мерки за генерално разрешение на въпроса за държавните плащания във валута. „Особено внимание следва да се обърне на Министерството на външната търговия, Държавната планова комисия и другите министерства и ведомства за силно съкращаване на вноса и увеличаване на износа срещу капиталистическа валута”, се посочва в доклада. БНБ предлага и други мерки, изразяващи се в съкращения и икономии на валута. Банката обаче заключава, че и „те не са в състояние да решат цялостно въпроса за плащанията ни с капиталистическите страни през тази година. Поради това БНБ не намира друг изход от положението освен използването на златните резерви, които се намират на съхранение в Държавната банка на СССР”. Хрушчов отказва кредитиране Преди да се стигне до тайната сделка със златния резерв Живков прави неуспешен опит да измоли от съветския ръководител Никита Хрушчов отсрочване на издължаването на старите кредити и получаване на нови. Зам.-председателят на БНБ по това време проф. Нешо Царевски разкрива: „Спомням си, че с Кирил Несторов, председател на БНБ, изготвихме доклади – устни и писмени, до Тодор Живков и Антон Югов за тежкото валутно положение на страната и платежния баланс. Тогава се взе решение да се направи обръщение към Хрушчов двете съветски банки в Париж и Лондон да помогнат, като ни кредитират със западна валута. Хрушчов ни изпрати отговор в размер на една страница и с него становище на Госбанк, Москва, която доста критично се отнасяше към българската валутна политика.”В архивите по дело №4/1990 г. за икономическата катастрофа на БКП е запазен проект на писмо до първия секретар на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет на СССР Никита Хрушчов от Живков и Югов. В него се посочват факти за кризисното финансово състояние, които старателно са крити от българското общество, а именно, че „планът за износ в капиталистическите страни през 1959 г. беше изпълнен само 54,6 процента. Това доведе до сериозен разрив в платежния баланс с капиталистическите страни. В края на 1959 г. общата сума на нашите задължения достигна 115 млн. долара. Поради липса на валутен резерв, нашите задължения в края на първото тримесечие на 1960 г. достигнаха 129 млн. долара, от които 44 млн. подлежат на погасяване през второто тримесечие, а 35 млн. долара – през третото тримесечие на 1960 г.”Задълженията са следните: – 60 млн. долара към Банк Комерсиал пур Л’Ероп дю Норд, Париж; – 20 млн. долара към Московската народна банка, Лондон; – 18 млн. долара към западногермански банки; – 6 млн. долара към италиански банки; – 25 млн. долара фирмени кредити. Живков го удря на молба Живков и Антон Югов, по това време министър-председател, допълват унизителната ситуация с признанието: „Ние си даваме пълна сметка за сериозното положение на нашите плащания, възникнало не само в резултат на обективни причини, но и поради съществени слабости на нашата търговия, и особено поради грешките, допуснати в търговията ни със страните, с които плащанията се извършват в конвертируема валута, където вносът на стоки не е бил строго обвързан с гарантиран износ на български стоки.” Първият секретар на БКП и премиерът капитулират, като посочват, че въпреки взетите мерки „ние обаче не сме в състояние да посрещнем срочните погашения в капиталистическа валута през второто и третото тримесечие на тази година.” След отказа на Хрушчов да рефинансира българския дълг, Живков изпада в безизходица. Тогава той еднолично решава да предложи на съветското правителство да купи българския златен резерв, като по този начин погаси част от дълговете. Как обаче е било възможно Тодор Живков да продаде на Съветския съюз български златен резерв в размер на 23 тона, без никой да разбере нищо?Само трима банкери с достъп до златото Проф. Тотю Тотев, зам.-председател на БНБ в периода 1955-1974 г., обяснява какъв е редът за влизане в главния трезор на БНБ, където се е съхранявала златната наличност. Достъпът до трезора по това време са имали три длъжностни лица и то едновременно – проф. Тотев, в качеството му на зам.-председател на БНБ и съхраняващ ключа от трезора, главният касиер на БНБ Начо Николов, който е държал шифъра, и началникът на дирекция „Парично обращение” Розалин Чубриев. „Не мога да кажа какъв е бил размерът на златната наличност, защото като станах зам.-председател на БНБ, приех само ключа от главния трезор, но не и самата златна наличност”, признава през 1991 г. пред прокуратурата проф. Тотев. Златният резерв отива на съхранение в Госбанк – Москва Архивните документи обаче показват, че Живков е бил улеснен в случая. Няколко месеца преди златният резерв да бъде изтъргуван за погасяване на фалиралото Живково управление, благородният метал е предаден на съхранение в Държавната банка в Москва. Акцията по прехвърлянето му в СССР започва още през септември 1958 г. Тогава правителството на Антон Югов със строго поверително от особена важност постановление решава ценностите на БНБ да се евакуират от централната сграда, а златният резерв на страната да бъде предаден на депо за съхранение в Госбанк – Държавната банка на СССР. Като претекст се използва становище на МВР, че сградата на БНБ не е в състояние да издържи на „пряко попадение на фугасна бомба и на ударна вълна от атомен взрив”. Това налага строеж на запасен трезор. Златото е застраховано и под засилена охрана е транспортирано с влак от София до съветския граничен пункт Унгени през февруари 1959. Там представители на БНБ го предават на комисия от Госбанк. В Москва то е претеглено в присъствието на български представители и е констатирано, че тежестта му е 20 153 479.84 грама. За извършената операция председателят на БНБ – по това време Вела Луканова, леля на Андрей Луканов – информира правителството с поверително писмо. Само 10 месеца по-късно, през април 1960 г., Кирил Несторов, заменил Луканова на председателския пост в БНБ, прави предложението до Живков депозираното вече злато да бъде продадено за спешно покриване на част от дълговете към съветските банки. Именно за да се отложи временно неплатежоспособността на комунистическото управление, в която е изпаднало, Живков прибягва като крайна мярка до продажбата на златния резерв. „По това време на България вече не отпускаха кредити от чужбина, защото бяхме използвали вече много такива. Нямаше изгледи за нови валутни постъпления, с които да плащаме лихвите и кредитите. Причината за продажбата на голямото количество злато на СССР беше, че вече никой не искаше да даде кредит на България, дори и съветското правителство”, разкрива проф. Нешо Царевски, началник на управление „Валутно” в БНБ от 1959 г. и впоследствие зам.-председател на БНБ, отговарящ за валутните въпроси. Шикалкавенето на първия секретар на БКП Поведението на Тодор Живков пред следствието през 1991 г. е показателно в опита да прикрие пазената три десетилетия тайна. Като се има предвид, че той се слави с изключително точна памет, първоначално заявява пред прокурора следното невярно твърдение: „За първи път чувам за такава голяма продажба на злато от България. Честно ви казвам, че това е всичко, което знам. Какъвто и отговор да дам, той няма да е верен, защото не си спомням нищо.” След като са му цитирани редица оцелели документи и свидетелски показания на банкери от ръководството на БНБ през 60-те години на ХХ век, той е принуден да признае: „Предполагам, че за да дам съгласие за продажба на златото, е имало тежки аргументи, изложени от банката пред мен, и това е обусловило решението за продажбата. Вероятно с валутата, получена от тази сделка, са плащани някои разходи, които са били неотменими и не е имало никаква друга възможност.” Операцията по продажбата на българския златен резерв на Москва е оформена с писмо на председателя на БНБ Кирил Несторов от 7 май 1960 г. до председателя на Госбанк в Москва Александър Коровушкин. Още същия ден председателят на съветската държавна банка е дал съгласието си да осъществи покупката. Българското злато е подложено на рафинация в Новосибирск за привеждането му към изискванията на международните златни борси в Цюрих и Лондон, при което е намаляло с 14 кг. Нито цент в българската хазна Ценният метал, възлизащ на 20.1 тона, е продаден от руската страна на четири партиди на 11 юли 1960 г., две от които в Цюрих и две в Лондон, при цена за тройунция (31.1035 гр.) от 35.10 щатски долара. Общо за него са платени 22 738 255 долара. От тях в българската хазна не влиза нито цент, защото са погасени просрочените задължения на Живковото управление към Москва. Тайната сделка на Тодор Живков е осчетоводена от БНБ много по-късно – през март 1964 г., когато той вече заема и поста министър-председател. Тогава БНБ е изготвила формален доклад до Живков, с който е предложила на Бюрото на Министерския съвет да одобри продажбата на продаденото четири години по-рано злато, като средствата бъдат използвани за погасяване на задълженията към съветската страна. Първият екземпляр на доклада с резолюцията на Живков, одобряваща продажбата, не е заведен нито в правителствения архив, нито в архива на БНБ, обяснимо защо. Следите от скритата сделка Така едноличното решение на Живков за продажбата на златния резерв през 1960 г., остава запазено в дълбока тайна десетилетия наред. Следите на тази унизителна „сделка“, прикрита от първия секретар на партията, обаче не са заличени изцяло. В архивите е останала паметна бележка на БНБ от юни 1964 г., в която се посочва, че докладът за продажбата е получил одобрението на първия партиен и държавен ръководител. „Тази продажба на златото на България е престъпление и решението за нея е взето от Тодор Живков. С продажбата българският лев се лишаваше от последното си покритие”, посочва през 1991 г. пред следствието бившият зам.-председател на БНБ проф. Царевски.Признанието на Тодор Живков В началото на разпитите от прокуратурата през 1991 г. за продажбата на златния резерв, бившият първи партиен и държавен ръководител се прави на ни лук ял, ни лук мирисал и отрича да са му известни някакви факти. Той не желае да назове причините, довели до продажбата на стратегическия златен резерв на България. От архивните документи се вижда, че със средствата от продажбата на златото са погасявани задължения изключително към СССР, а икономиката не е била в състояние да компенсира валутните разходи на правителството. Притиснат от фактите в оцелелите архивни документи и от показанията на представителите на БНБ за тайните операции със злато, накрая Живков е принуден да направи признанието: „Липсваха ни финансови средства и страната беше пред пълен финансов банкрут.” Бившият генерален секретар на БКП този път е напълно прав, бърка само предлога. Страната не е пред, а във финансов банкрут. Това важно изречение, синтезиращо фалита на комунистическото управление още през 1960 г., обаче остава неизвестно на обществото. То е направено пред прокуратурата през 1991 г. и остава скрито още 16 години в страниците на делото №4/1990 за причините за икономическата катастрофа на БКП. Истинските причини за продажбата на златния резерв Зам.-председателят на БНБ през 60-те години, проф. Нешо Царевски, прави следния анализ: „Продажбата на злато стана неизбежна при допуснатия голям пасив на платежния баланс в конвертируема валута. Не биваше да се допуска натрупването на дълг в чужбина, който не сме в състояние да погасяваме. Банката е правила не един доклад по това време с предложение да се ограничи ползването на външни кредити до рамките на възможностите за погасяване. Но въпреки всичко, робувайки на високи темпове на всяка цена, в страната се извършваше внос повече, отколкото са ни платежните способности, което ни доведе още в началото на 60-те години до кризисно положение във валутната област, или неплатежоспособност. Бедата е в това, че необмислената валутна политика ни доведе до невъзможност да плащаме в чужбина и трябваше да се посегне на това малко национално богатство, натрупано в миналото.” Неприлично предложение През май 1962 г. Никита Хрушчов пристига на официално посещение в България, а няколко месеца след неговото одобрение Живков оглавява и Министерския съвет. Дори и след продажбата на златото страната обаче продължава да се намира в тежка икономическа криза. Разбрал, че не може да управлява и че ще загуби поста си без съветска подкрепа именно тогава Тодор Живков лансира унизителното си предложение пред пленума на ЦК на БКП през 1963 г. България да се слее със СССР: „Когато условията за сливане бъдат всестранно подготвени, тогава животът ще подскаже формата на обединението. Дали това ще бъде обединение под формата на федерация или нещо по-друго, това няма защо сега да се предрешава. Тясното икономическо свързване със съветската страна още повече ще увеличи силата на нашата държава, още повече ще издигне нейната независимост. Заедно с икономическата независимост на страната ще укрепне и нейната политическа сила и влияние, защото тя все по-пълно ще се опира на гигантската мощ на Съветския съюз.” То не е прието от съветското ръководство, което си дава сметка какви негативни последици би имало то за Източния блок в световен мащаб.Още продажби на българско злато При задълбочаващия се проблем с платежния баланс Живков прибягва до още няколко секретни операции със злато. През май 1962 г. Бюрото на Министерския съвет в състав Антон Югов, ген. Иван Михайлов, Живко Живков, Станко Тодоров и Георги Дамянов разрешава на БНБ да депозира близо 6 тона злато в Унгарската банка срещу кредит в размер на 10 млн. долара. Заложените общо 5 878 кг злато на Унгарската банка обаче по-късно също са продадени за погасяване на кредити. Сериозните проблеми с платежния баланс на НРБ и острата нужда от конвертируема валута за погасяване на взетите кредити продължават и след това. Чрез БНБ и Българска външнотърговска банка през 1964 г. още българско злато е депозирано в залог срещу кредит в Московската народна банка в Лондон в кюлчета и в български и чуждестранни златни монети. Три месеца по-късно то също е продадено. Теглото му възлиза на 5 849 кг, а операцията е съгласувана отново с Живков. Така между 1960 г. и 1964 г. с негово разрешение са продадени общо около 31 880 кг или 31,8 тона чисто злато, като получената конвертируема валута е използвана единствено и само за погасяване на задължения предимно към съветските банки – Ейробанк в Париж и Московската народна банка в Лондон. Дори и като премиер Живков старателно пази в тайна тези операции. Те са осчетоводявани в БНБ по специална сметка 105 „Разни дебитори и кредитори”. Какво се е крие зад нея, разяснява бившият зам.-председател на БНБ проф. Тотю Тотев: „Сметка 105 „Дебитори и кредитори” е „тъмна” сметка, която не дава представа за същината на извършената и осчетоводена по този начин операция.” Истината за Живковото управление Банкерът проф. Царевски обобщава: „Общо за трите продажби на злато от българския златен резерв България не е получила повече от 30 млн. долара, което очевидно не можеше да реши валутните проблеми на страната. Можеше да се вземат мерки за икономии, но е предпочетено да се продаде наличното злато. Съветският съюз тогава не ни отпусна кредит, защото в България се водеше една неразумна валутна политика и с нея сме поставили в тежко положение съветските банки в Париж и Лондон. Ако се има предвид, че след 8-10 години международните цени на златото рязко скочиха над 10 пъти, то щетата за България е огромна, дори и да се има предвид инфлацията.” И към края на 60-те години кризисното състояние с валутния баланс продължава, правителството на Живков не е в състояние да осигури необходимата валута за насрещни плащания по чуждестранни кредити, на които се крепи управлението му. БНБ е оставена без злато и на червено. Този факт признава Кирил Зарев, следващият председател на БНБ в периода 1969-1974 г. Когато приема поста от тогавашния председател Несторов, последният му обяснява колко затруднено е плащането на дълговете. Зарев си спомня: „Дори той спомена, че БНБ не е изплатила 50 млн. долара с изтекъл погасителен срок на Московската народна банка в Лондон. Това е било може би през 1967 г. или 1968 г. и на практика означава, че тогава БНБ е фалирала.”

Ето защо няма протести. Строителството на газопровода „Балкански поток“ де факто е завършено, а българският участък от газопровода е свързан с газопровода в Сърбия. Това съобщи пред ТАСС информиран източник, участващ в изграждането на газопровода. „Балкански поток” е завършен, свързан е с газопровод в Сърбия, няма официални събития във връзка с завършването на газопровода поради пандемията на коронавируса, а церемонията вероятно ще се състои по-късно ", каза източникът. През октомври българският министър-председател Бойко Борисов обяви, че строителството на газопровода "Балкански поток" в страната е почти приключило. Той подчерта, че "с изпълнението на проекта "Балкански поток” България ще се превърне в регионален стратегически газоразпределителен център и ще гарантира диверсификация на доставките на газ”. „Балкански поток“ всъщност е продължение на газопровода „Турски поток“ през територията на България. В официалните документи тя се нарича „обект на разширяване на газопреносната инфраструктура на компанията „Булгартрансгаз “паралелно със северния главен газопровод до българо-сръбската граница“. Името "Балкански поток" за газопровода беше предложено от министър-председателя. Беше отбелязано, че линейната част на газопровода трябва да бъде завършена до декември. „Турски поток, който беше пуснат на 8 януари 2020 г., минава по дъното на Черно море от Русия до бреговете на Турция. Освен това има сухопътна транзитна линия до границата със съседни държави, откъдето газът вече се изнася за Гърция, България, РС Македония. По-късно, след завършването на изграждането на цялата инфраструктура, газът достига до Сърбия и Унгария. Пропускателната способност на газопровода от 930 км е 31,5 милиарда кубически метра газ годишно./БГНЕС

Света не отдъхва а се кани да издъхне! Този дядка ще продължи външната политика на предишните президенти - а именно войни в изтока

Паси винаги е за този,който е на власт.

Синът, между другото, е ортодоксален комунист, точно като дядо си. Соломон го играе демократ, ама е наужким само.

Че той не е българин по произход бре, как искаш да обича Бг-то и българите или не го знаеш това??? Евреинът парите обича и да се докопа до някой пост отново, тва му е меракът.

Трябва да има някакъв закон при който хората, които разпространяват невярна информация трябва да носят съдебна отговорност. В това число влизат и социалогическите проучвания, лъжливата информация, коментари. Първо все още не знаем, кой е избраният президент на САЩ. Това, че демократичните медии са решили да пишат, че техния кандидат е избран не е нищо повече от празни приказки. Когато се преброят всички гласове, когато се проверят всички бюлетини, когато се премахнат всички фалшифи и мъртви гласуващи, тогава върховният съд ще каже, кой печели. За сега никой не знае, кой е избраният президент на САЩ. През 2000 година имаше същия случай, когато демократичните медии избраха Ал Гор за президент на САЩ и това продължи 37 дни, след, което най-големия идиот републиканец получи поста и година по-късно хората повярваха, че самолет може да събори небостъргач.

при всички власти си е добре, всичко взе от този живот

от "майната му на православието" - НИ ДУМА: Самите те вече почнаха да си го казват за над ДВА милиона мъртви души: https://www.judicialwatch.org/press-releases/new-jw-study-voter-registration/ New Judicial Watch Study Finds 353 U.S. Counties in 29 States with Voter Registration Rates Exceeding 100% Та да го извзаимстваме - Майнана ти Пасито.. След Аговия ти си втория баш блюдолизец храбър..

Соломоне, евреино мръсен, заради такива като теб има антисемитизъм...

Изллююююючитеелно неприятна и противна персона.

Нещо си се объркал еврейско лицемерно леке! Светът не си отдъхва а се възмущава и се надява Тръмп да спечели! Байдън е най-лошото което може да се случи на Америка, на света и конкретно на нас. Само един патологичен лъжец и лицемерен подлец може да каже това което е написано като цитат в заглавието! Ако стане Байдън ще ви се стъжни от медицински фашизъм, световна диктатура и тотален контрол над световното население и войни на балканите и по света

Соломоне защо сина ти Исак е член на младежкото БКП? Моля да проверите всико което съм написал в гугъл. Лекето му син е пръв приятел с децата на бг мутри от прехода и се дрогират заедно по столичните заведения!

се знае само от медиите, ама всички квичите

Защо обаче много приличат на гущери, а?

Много дълго тва бре, от де го копна?

Отврат! Като го видя този чифутин ми се повдига....

Пфу отврат, като гледам кой се радва на "новия президент", се досещам какво предстои...

Стиска ми,само ,че съм инвалид.На всички ходили в казарма през70-те години на 20-ти век им стиска . Дори ще те опънат ако си платиш.

На колко години си?

Боже, този колко е тъп!

Пасатор с кога отива да прави свирка на Канала ?

Ох,и аз българският бедняк въздъхвам със облекчение,сбогом беднотия,простотия,провинциализъм от днес България е вече богата и честита държава като Соломон Паси, Симеон Сакскобурггостки,Ахмет Доган,Пеевски,Бойко Борисов,Каракачанов,Сидеров,Станишев,Нинова и други елитни мафиоти мошенници от дивият демократичен преход на бившата БКП!

Да напомня: Велико Търново беше предадено на турците от един мръсен евреин - Коен, който обаче толкова се полакомил за злато, че поробителите после веднага му резнали алчната тиква!

ЦЯЛ ЖИВОТ СМЕ ВЯРВАЛИ НА ДЯДО ИВАН !БРАТЯ БЪЛГАРИ ,ПАЗЕТЕ СЕ ,ОТ РУСИЯ ИДЕ САМО МЪКА ! Архиви 100 хиляди българи за зелен хайвер в Русия .Вместо в земен рай попадат в безводна пустиня.В периода 1806-1812 и 1828-1829 г. Русия води продължителни войни с Турция. В тези години започва масово преселение на българи в южноруски земи и достига своя връх през 1829 - 1830 г., когато от Сливен и цяла Тракия към Русия потеглят около 100 000 души. След Кримската война (1854 г.) Русия се договаря с Турция да изсели в България голям брой мюсюлмани от татарски и черкезки произход, а от своя страна да приеме българи. През есента на 1860 г. и в началото на 1861 г. Русия започва огромна пропагандна кампания сред българите от Видинския край да се преселят в необятните руски земи. Руските консули в България получават огромни суми за набиране на българи агитатори. Лицата, които се наемат с тази задача, получават заплата, пътни и дневни и допълнително щедро възнаграждение за всяко записано семейство. Радетелите на преселението възторжено разправят, че в “руските земи тече мед и масло, че е земен рай с великолепни църкви с позлатени кубета и с камбани, в които можело да седнат кръстато двама и трима души!” Голям успех сред селяните в Ломско бележи поп Димитър от с. Василовски. От Спасовден до Петровден записва повече от 500 семейства, всяко по 5-6 членове, като до Св. Богородица ги увеличава на 1200. Всеки българин, който се запише под “руска пандера”, става руски поданик и се задължава да се изсели. Сред турските големци във Видин само Коч ага не спазва султанската наредба да не се намесва в дейността на руснаците и се опитва да спре “туй лудешко стремление за изселение” Едва когато идеята за преселението добива степен на поклонничество сред българите, турското правителство се стресва и издава строга наредба - забранява на изселниците да продават “земя, ливади, селища, ниви, градини, лозя и бранища”. Може да се продава само движимото, т.е. “стока, покъщнина, храна, керестето (дървен строителен материал) на къщата”. Недвижимото имущество става държавна собственост и ако някой купи земя, продажбата се обявява за невалидна и парите му пропадат. Но “новите” руснаци трескаво се подготвят за път. Нивите узрели и чакат сърп, но никой не мисли за жътва. А пък берекет и плодородие, “каквото рядко са запомнювали старите”. Тръгва нечувана разпродажба на стока, добитък, жито, вълна... Всичко се дава на загуба - чифт впрегатни волове за 800 гроша отиват за 60, крава за 150 гроша - за 50, кон за 500 гроша - за 50... Евтинията не изкушава българите да купуват стоката на своите събратя, те добре знаят, че чуждият хляб със сълзи се яде Удря часът на тръгване. Видинската скеля почернява от народ. Пременени селяни и накитени селянки. Свирят гайди и кавали. Момите пеят кръшни песни. Веселба, все едно сватба. Преселниците са натоварени на шлепове и теглени от австрийски параходи, потеглят на 29, 30 и 31 юли 1861 г. към неизвестността. На 30 септември отплават нови три шлепа... Първата спирка е Галац и от там с руски кораби до Одеса, а после към Таврическата и Херсонската губерния. Докато стъпят на руска земя, всеки преселник (и децата) получава по 6 гроша на ден, сума доволна за евтинията в България. В Одеса започват да отпускат по 6 копейки, колкото струва един чер хляб, “не по-добър от кал”. Българите започват да гладуват, децата пищят. Поемат за сухите, безводни райони на Кримския полуостров, където почвата е пригодна за лозя, а не за житни култури, които са по сърцето на българите. Земите за заселване са пусти, няма гора, няма вода. Тръгват болести. Още по време на кампанията за преселението Раковски започва да предупреждава с вестника си “Дунавски лебед” българите за мъките и теглата, които ги очакват в Русия. Малцина се вслушват в гласа му. Особено гневна и трогателна е статията му “Лудост за преселението в Русия”. Прави и по-смела крачка. Написва отделна брошура “Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите” - 15 страници, бълващи “огън и жупел”. Отпечатана е с много затруднения в края на май 1861 г. в Букурещ. Знатните българи русофили Христо Георгиев и Иван Бакалоглу успяват да обсебят целия тираж от 3000 екземпляра и го изгарят. Но съратникът на Раковски Теодоси Икономов веднага, но тайно отпечатва нови 3000 брошури, които са разпръснати между българското население в Северозападна България. И друг патриот - Младен Каракудин от Лом, сърцато се бори против преселението. Живял в Русия, той на висок глас предупреждава българите за неволите, които ги очакват. Словата на Раковски и Каракудин събуждат видинчани. Те изпращат в Русия уважавания дядо Стоян с очите си да види каква е съдбата на преселниците На Стоян не стигат думи да опише трагедията на българите. Русия обаче не дава дума за обратно връщане. През пролетта на 1862 г. преселниците избират депутация, която със сълзи на очи казва на турския консул в Одеса: “Измамиха ни.” Цариград нарежда българите да бъдат “приети и настанени отново на своите огнища”. Русия арестува подбудителите, но семето на бунта е посято. Стотици селяни започват да се трупат пред турското консулство в Одеса. За да избегне международен скандал, Русия махва с ръка. Сега турското правителство заменя ролята на руското. През май от Одеса към Видин тръгват параходи, наети от Турция. За улеснение на пътуващите спират на всяка дунавска скеля. Хората са “почернели, посърнали от глад и тегло, болни и с одърпани дрипели”. Падат и целуват родната земя. Всеки получава хляб, храна, вино и ракия. Наредено е на земеделските каси да отпускат пари за набавяне на добитък и инвентар. И до “есента трудолюбието на тия селяни изглади тяхната мизерия и те се почувстват пак добре”. Невъзможно е да се определи точният брой на преселниците. Според очевидеца на събитията Димитър Маринов са тръгнали 16 400, а са се върнали 12 100. Колко от тези останали 4300 са се установили в Русия и колко са загинали от глад и несгоди, не се знае. Консул прави пари в мътното време За някои изселването е време за богат келепир. Най-лаком е руският консул във Видин. Той кани по-първи българи да се съдружат и да купуват евтино, но нито един не се решава на такъв грях. Тогава извиква от Турция Захаров, цариградски грък, личност тъмна и неясна, баща на забравения вече баснословно богат оръжеен търговец Базил Захаров. Придружен от въоръжен руски пазач, Захаров обикаля селата и купува на безценица животни, зърно, вещи, които препродава с голяма печалба в анадолските села. После дели с консула. Много от преселниците получават вместо пари разписки с консулски печат.БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ !

И туй прасе засънува пачки

Една мумия се кефи на друга мумия. А часовникът тиктака за вас.

Да, много точно добавяне.

Не е въпрос на алтернативи. А на престъпление и наказание, както би се изказал Достоевски. Прокуратурата да не бездейства престъпно, а да си свърши работата. Да почне да разследва и повдига обвинения. Което винаги пропуска за "нашите хора". Московски с моторна шейна утрепа единият си син и това пропуснаха - причинена смърт по непредпазливост - член 122 от НК с до 3 години затвор. На условна присъда да го бяха съдили. Не е нормално да се случват сумати престъпления и прокуратурата да я няма. Дори за странични неща като екология. Там залят Перник от шламохранилище, няма разследване. Там убити 29 крави на Марица, няма разследване. "Нашите хора" не се закачат.

ЦЯЛ ЖИВОТ СМЕ ВЯРВАЛИ НА ДЯДО ИВАН !БРАТЯ БЪЛГАРИ ,ПАЗЕТЕ СЕ ,ОТ РУСИЯ ИДЕ САМО МЪКА ! Архиви 100 хиляди българи за зелен хайвер в Русия .Вместо в земен рай попадат в безводна пустиня.В периода 1806-1812 и 1828-1829 г. Русия води продължителни войни с Турция. В тези години започва масово преселение на българи в южноруски земи и достига своя връх през 1829 - 1830 г., когато от Сливен и цяла Тракия към Русия потеглят около 100 000 души. След Кримската война (1854 г.) Русия се договаря с Турция да изсели в България голям брой мюсюлмани от татарски и черкезки произход, а от своя страна да приеме българи. През есента на 1860 г. и в началото на 1861 г. Русия започва огромна пропагандна кампания сред българите от Видинския край да се преселят в необятните руски земи. Руските консули в България получават огромни суми за набиране на българи агитатори. Лицата, които се наемат с тази задача, получават заплата, пътни и дневни и допълнително щедро възнаграждение за всяко записано семейство. Радетелите на преселението възторжено разправят, че в “руските земи тече мед и масло, че е земен рай с великолепни църкви с позлатени кубета и с камбани, в които можело да седнат кръстато двама и трима души!” Голям успех сред селяните в Ломско бележи поп Димитър от с. Василовски. От Спасовден до Петровден записва повече от 500 семейства, всяко по 5-6 членове, като до Св. Богородица ги увеличава на 1200. Всеки българин, който се запише под “руска пандера”, става руски поданик и се задължава да се изсели. Сред турските големци във Видин само Коч ага не спазва султанската наредба да не се намесва в дейността на руснаците и се опитва да спре “туй лудешко стремление за изселение” Едва когато идеята за преселението добива степен на поклонничество сред българите, турското правителство се стресва и издава строга наредба - забранява на изселниците да продават “земя, ливади, селища, ниви, градини, лозя и бранища”. Може да се продава само движимото, т.е. “стока, покъщнина, храна, керестето (дървен строителен материал) на къщата”. Недвижимото имущество става държавна собственост и ако някой купи земя, продажбата се обявява за невалидна и парите му пропадат. Но “новите” руснаци трескаво се подготвят за път. Нивите узрели и чакат сърп, но никой не мисли за жътва. А пък берекет и плодородие, “каквото рядко са запомнювали старите”. Тръгва нечувана разпродажба на стока, добитък, жито, вълна... Всичко се дава на загуба - чифт впрегатни волове за 800 гроша отиват за 60, крава за 150 гроша - за 50, кон за 500 гроша - за 50... Евтинията не изкушава българите да купуват стоката на своите събратя, те добре знаят, че чуждият хляб със сълзи се яде Удря часът на тръгване. Видинската скеля почернява от народ. Пременени селяни и накитени селянки. Свирят гайди и кавали. Момите пеят кръшни песни. Веселба, все едно сватба. Преселниците са натоварени на шлепове и теглени от австрийски параходи, потеглят на 29, 30 и 31 юли 1861 г. към неизвестността. На 30 септември отплават нови три шлепа... Първата спирка е Галац и от там с руски кораби до Одеса, а после към Таврическата и Херсонската губерния. Докато стъпят на руска земя, всеки преселник (и децата) получава по 6 гроша на ден, сума доволна за евтинията в България. В Одеса започват да отпускат по 6 копейки, колкото струва един чер хляб, “не по-добър от кал”. Българите започват да гладуват, децата пищят. Поемат за сухите, безводни райони на Кримския полуостров, където почвата е пригодна за лозя, а не за житни култури, които са по сърцето на българите. Земите за заселване са пусти, няма гора, няма вода. Тръгват болести. Още по време на кампанията за преселението Раковски започва да предупреждава с вестника си “Дунавски лебед” българите за мъките и теглата, които ги очакват в Русия. Малцина се вслушват в гласа му. Особено гневна и трогателна е статията му “Лудост за преселението в Русия”. Прави и по-смела крачка. Написва отделна брошура “Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите” - 15 страници, бълващи “огън и жупел”. Отпечатана е с много затруднения в края на май 1861 г. в Букурещ. Знатните българи русофили Христо Георгиев и Иван Бакалоглу успяват да обсебят целия тираж от 3000 екземпляра и го изгарят. Но съратникът на Раковски Теодоси Икономов веднага, но тайно отпечатва нови 3000 брошури, които са разпръснати между българското население в Северозападна България. И друг патриот - Младен Каракудин от Лом, сърцато се бори против преселението. Живял в Русия, той на висок глас предупреждава българите за неволите, които ги очакват. Словата на Раковски и Каракудин събуждат видинчани. Те изпращат в Русия уважавания дядо Стоян с очите си да види каква е съдбата на преселниците На Стоян не стигат думи да опише трагедията на българите. Русия обаче не дава дума за обратно връщане. През пролетта на 1862 г. преселниците избират депутация, която със сълзи на очи казва на турския консул в Одеса: “Измамиха ни.” Цариград нарежда българите да бъдат “приети и настанени отново на своите огнища”. Русия арестува подбудителите, но семето на бунта е посято. Стотици селяни започват да се трупат пред турското консулство в Одеса. За да избегне международен скандал, Русия махва с ръка. Сега турското правителство заменя ролята на руското. През май от Одеса към Видин тръгват параходи, наети от Турция. За улеснение на пътуващите спират на всяка дунавска скеля. Хората са “почернели, посърнали от глад и тегло, болни и с одърпани дрипели”. Падат и целуват родната земя. Всеки получава хляб, храна, вино и ракия. Наредено е на земеделските каси да отпускат пари за набавяне на добитък и инвентар. И до “есента трудолюбието на тия селяни изглади тяхната мизерия и те се почувстват пак добре”. Невъзможно е да се определи точният брой на преселниците. Според очевидеца на събитията Димитър Маринов са тръгнали 16 400, а са се върнали 12 100. Колко от тези останали 4300 са се установили в Русия и колко са загинали от глад и несгоди, не се знае. Консул прави пари в мътното време За някои изселването е време за богат келепир. Най-лаком е руският консул във Видин. Той кани по-първи българи да се съдружат и да купуват евтино, но нито един не се решава на такъв грях. Тогава извиква от Турция Захаров, цариградски грък, личност тъмна и неясна, баща на забравения вече баснословно богат оръжеен търговец Базил Захаров. Придружен от въоръжен руски пазач, Захаров обикаля селата и купува на безценица животни, зърно, вещи, които препродава с голяма печалба в анадолските села. После дели с консула. Много от преселниците получават вместо пари разписки с консулски печат.БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ !

Егати писанието! Как не те домързя да го напишеш, едева ли си го "съчинил" ти!

През всичките години е доказал, че му пука за Българие дотолкова, колкото да се присъедини към нато за помбардировки на балканите и подобни неща. Ако зависи от мен, ще му отнема гражданство!