Изобщо участието на западните разузнавания в медийни и пропагандни мероприятия не е изненада и сигурно вече се счита, че това е нормална дейност, дори регламентирана такава от някакво прецедентно право. Но въпреки това, дали е оправдана подобна диверсификация на дейностите им при съществуващото финансиране и налични ресурси, като се отчитат множеството огромни пропуски и гафове през последните дори не 10 или 15, а двайсетина години, в такава исконно разузнавателна работа като разкриването и обезвреждането в рамките на закона, на масови убийци и терористи? В медийно отношение впечатляващ е случая с боливийския президент Ево Моралес, когато щатите само и само за да заловят Сноудън (потвърждавайки по този начин валидността и огромната важност на разкритията му относно фактическата политическа офшорка наречена Вашингтон, зад която реалните властелини са прикрити зад непонятен брой департаменти, агенции и отдели на сцената, а също лобита, декори, завеси и марионетки) не се поколебаха да използват явни и груби, полувоенни методи, като затваряне на въздушното пространство на съюзници и приятели като Франция, Португалия и в последствие на Италия и Испания, и принудително приземяване на самолет. В последствие Моралес бе фактически временно отвлечен и против волята му и всякаквите там виенски конвенции бе държан в помещение на виенското летище, докато самолета му бе подложен на разузнавателно мероприятие, а всъщност на обикновено претърсване пред всякакви погледи и обективи. Разбира се последваха нормалните скандали и много шумотевица, а сред суверенните приятели имаше неодобрение и дори негодувание Ей там, да знаете вече, че така не бива! Но не тази шумотевица бе особеният медиен феномен, а такъв имаше, при това смайващ. Въпреки несъмнения огромен приоритет за западните разузнавания на тази международно координирана операция, те не разполагаха с преки достоверни данни, дали Едуард Сноудън е на борда на боливийския президентски самолет или не. Те просто не знаеха това.

Но тази им неинформираност, сама по себе си независимо от намеренията им, не стана нито повод за скандал, нито тема на дискусия в медиите. Всичко бе потулено ето това е то пример за смайващо, наистина могъщо медийно влияние и възможности. Все пак въпреки тези възможности, всичките технологии, апаратури и пари, въпреки тотално битово и корпоративно следене не само на американците, но потенциално на всеки човек на планетата използващ цифрови технологии или просто имащ глас, ръце, лице, ретина, уши или нещо друго специфично; въпреки всичко това и кой знае какво още, когато нещата опрат до профита от не много хвалени във Вашингтон страни, те не са способни да разберат кой лети в самолета на президента на Боливия Ево Моралес (поне когато той е излетял от Москва). Неразполагайки с преки данни даващи еднозначен отговор, те вероятно са анализирали и свързвали точка по точка, разни други данни преди да преминат към действие. Изглежда е работил аналитичен екип от ниво минимум 'Б', защото почти всичко (всъщност всичко с изключение на едно) е добре наместено: първи с подобаващ апломб са французите; после следват други и вече може да се каже, че макар и да не е много правилно то не сме само ние и значи по малко и от време на време все пак може; основен подизпълнител по реалната, техническа част естествено пак са са пунктуалните немци, несъмнено те са претърсвали много старателно и професионално, а забавянето им в самолета по-скоро се дължи на нежеланието на непреките им началници да повярват, че Ед не е там. Кой знае какво е било? - Не ли, няма? Как не? Ние ви казваме, че да, да там е! Търсете, търсете!