Коментари - Съдът връща на България имоти на Симеон Сакскобургготски | Днес.dir.bg

Кризата в банковата система реално заплашва с дестабилизация на националното стопанство и създава предпоставки за увеличаване криминогенните фактори, стимулиращи или благоприятстващи мащабни спекулативни дейности - изтичане на валута от страната; "изпиране" на престъпен капитал, натрупан в страната или внесен от чужбина; присвояване и разхищения на имущество, суровини и продукция; злоупотреби и компрометиране на реалния сектор на етапите на преструктуриране, касова и масова приватизация. За ефективна защита на държавните интереси във финансово-кредитната система и пресичане на пренасянето на проблемите върху националното стопанство считаме за целесъобразно: 1. Бързи промени и актуализиране на законовата и вътрешно-нормативна база, свързана с: - реформата в банковата система: лицензирането, банковия надзор, рефинансирането, кредитните ограничения; - приемане на Закон за държавния служител; - адекватни на реалната обстановка промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс. 2. Определяне степента на персоналната вина на банковите служители и разработване на механизъм за възстановяване на щетите. Даване на гласност на мерките по търсене на отговорност. 3. Приемане на спешни мерки за възстановяване на изнесените от виновните лица в чужбина валутни средства. За целта да се потърси съдействие от оторизираните международни органи. Министерство на вътрешните работи, респективно националните и централни служби, СДВР и РДВР в страната в рамките на определените от закона функции, осъществяват практически действия за разкриване престъпленията в банковата сфера и защита на държавните интереси. Утвърдени са комплексни Мерки за оперативно, информационно и охранително обезпечаване на правителствената програма за оздравяване на банковата система. Сформирана е постоянно действаща работна група с представители на национални и централни служби, която централизира, систематизира и анализира негативните явления и процеси при реализиране на правителствената програма, за информиране на Министерски съвет и другите компетентни държавни органи за отношение. Разработва се за обсъждане в Колегиума на МВР, организацията на работата по изпълнение на задълженията на министерството, произтичащи от Закона за "пране на мръсни пари". Под ръководството на централен оперативен щаб, полицейските и охранителни служби в столицата и в страната са създали организация и осъществяват конкретни мерки за охрана на клоновете на банките, поставени под особен надзор и в процедура за обявяване в несъстоятелност. Щабът поддържа ежедневна оперативна връзка с БНБ и другите компетентни ведомства и организации. Националната служба за сигурност активно работи по предотвратяване опитите на чутири чужди специални служби за придобиване на стратегическа информация във финансово-кредитната система. Службата целенасочено работи за разкриване и документиране на десетки случаи на корупция, длъжностни и документни престъпления в банковата система, с реализацията на които ще се предотврати незаконният износ на огромни валутни средства от страната. За подпомагане дейностите на правителството по оздравяване на банковата система, в рамките на компетенциите на МВР, считаме за належащо: - На основата на предварителните договорености на МВР с НСлС и Главна прокуратура, с участието на Министерство на финансите, да се разработи механизъм за взаимно информиране и синхронизиране дейностите на тези ведомства и документиране на престъпления на длъжностни лица в банковия и финансов сектор и привличането им към наказателна отговорност. - На оторизираните служби на МВР да се регламентира достъп до субектите на финансово-кредитната система, за изпълнение на законово регламентираните им функции. - Незабавно допълване и актуализиране на ПМС N 324/1996 г. и Решение N 475 на МС, за регламентиране статута на офицерите по сигурността и режима в банковата и финансово-кредитната система и назначаване на такива в БНБ и търговските банки.

БАНКИТЕ КАТО ЗВЕНО В МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ПРИСВОЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ СРЕДСТВА Дълготрайният небалансиран характер на отношенията между държавните банки и държавните предприятия, с всички произтичащи от това последствия, има определящо значение за задълбочаването на кризата. Икономическите реформи стартираха в условията на "прекредитирана" икономика. До 1990 г. 70-80 на сто от инвестициите, а също и оборотните средства на предприятията се кредитираха от държавните банки, като преоценката на оборотните средства се начисляваше като бюджетен приход, а не за увеличаване на уставния капитал. Това способсваше за увеличаване дела на банковите кредити. През 1991 г. в условията на стагнация, загуби на пазари и рязко повишаване на ОЛП се блокира възможността предприятията да обслужват отпуснатите кредити. Приемането на Закона за уреждане на несъбираемите кредити реши в известна степен въпроса с инвестиционните кредити, но не и тези за оборотните средства. Те останаха да се обслужват от предприятията и съответните банки, което предопредели тяхната несъбираемост. Натрупаните загуби в държавния сектор на икономиката автоматично се прехвърляха от всички правителства върху обслужващите банки, което доведе до отрицателен капитал в банковата система, достигащ стотици милиарди лева. Част от тези загуби са от гаранциите на държавните фирми за отпускане на кредити към частния сектор. През 1991 п-1993 г. тези гаранции се записваха в балансите на банките, като задължения на държавния нефинансов сектор, докато през 1994 г. и особено 1995 г., голяма част от тях са показани като кредити за частни фирми. Част от новите кредити продължаваха да се теглят за покриване на загубите и по този начин, проблемът се прехвърли върху банковата система. Огромните загуби на държавния сектор логично водят до капитализация на частния. Това по принцип създава възможности за сериозни инвестиции в реалния сектор, но значителна част от получените суми се реализираха за лично потребление на работещите в частния сектор, бяха изнесени от страната и инвестирани в недвижимо имущество и финансови операции в чужбина. Сумата на "лошите" и съмнителните кредити в края на 1995 г. възлиза на 342,7 млрд. лева, което съставлява близо 40 % от произведения през годината брутен вътрешен продукт. Нетната стойност на капитали на търговските банки е отрицателна - 53,3 млрдлв. Основния дял от натрупания в цялата банкова система капиталов недостиг се пада на няколко държавни и частни банки: Стопанска -15,4 млрд.лв., ОББ -14,9 млрдлв., "Балканбанк" - 14,4 млрд.лв., "Биохим" - 8,2 млрд.лв., "Минбанк" - 7,7 млрд.лв., "Агробизнесбанк" - 8,2 млрд.лв., ПЧБ - 7,3 млрд.лв., БЗК - 5,6 млрд.лв. През последните години "на входа и изхода" на крупни обекти в структуроопределящи отрасли на реалния сектор застанаха икономически групировки и фирми, като по същество монополизираха вноса на суровини и реализацията на продукцията им. По този начин, чрез системата на "паяка", бяха изсмукани огромни държавни средства по схемата: рефинансиране на търговските банки от БНБ и ДСК - кредитиране от търговските банки на крупни производители - реализация на продукция от субекти в частния сектор. Едновременно с това "преливане" на средства търговските банки натрупаха огромни несъбираеми кредити от производителите. Седем от 16-те големи "лоши" длъжника на "Балканбанк" са фирми от групировката на "Мултигруп" или свързани с нея, чиито дългове към 31.05.1996 г. формират 38,52 на сто от кредитния портфейл на банката /14,234 млрд.лева/, като голяма част от тях са проблемни. Най-големите длъжници са "Дисконтова къща" АД - 2,97 млрд.лв., "Индустриал-М" АД - 1,11 млрд.лв. и др. Много от кредитите на фирми на "Мултигруп" са предоставени при преференциални условия и многократно са разсрочвани. Кредитните взаимоотношения са реализирани по сложни многостранни схеми - взаимно гарантиране на кредити, прехвърляне на задължения, предоставяне на обезпечения, тристранни операции и др. Бившите изпълнителни директори на "Балканбанк" Иван Миронов и Надежда Апостолова са членове на управителните съвети на почти всички фирми- длъжници без да са съдружници в тях. Подобна схема на кредитиране прави невъзможно доказването на крайния потребитш_ни1Трисвоените средства. По време на управлението на бившия председател на СД на Стопанска банка Цветан Петков до началото на 1994 г. от банката са отпуснати 200 млн.ЩД кредити без обезпечение. Само "Булгарлизинг" например, свързана със ЗД "Корона Инс" е получила 24 млн.ЩД. През 1995 г. ръководителите на Комитета по енергетика Дянко Добрев и Трифон Цветков подписват записи на заповед за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на ЧЗИБ с председател Кирил Дунев. Записите са представени в ДСК, сумите са усвоени и впоследствие са укрити. Финансовото състояние на НЕК се влошава още повече, след налагането на запори по сметките на компанията от страна на ДСК, поради изплатената на ЧЗИБ сума. Преобладаващата част от "лошите" кредити на частните банки са предоставени на фирми и лица, работещи в тях, на акционери или фирми, свързани с тях. През последната година преди да бъде освободен от поста изпълнителен директор на "Балканбанк" АД Иван Миронов отпуска кредити на обща стойност 3 млн.ШД на фирмите на своите синове. Гаранциите по кредитите са фиктивни. С цел да се прикрият следите и роднинската връзка, кредитите са отпуснати от провинциални клонове на банката и не се обслужват. Валутата е изнесена зад граница. В момента семейството на Миронов /съпругата и двамата му синове/ се е установило постоянно във Вашингтон-САЩ, където са закупили имоти на голяма стойност. Георги Агафонов - председател на ТБ "Славяни" предоставя кредити и подписва банкови гаранции предимно на свои фирми и фирми на негови роднини, фирмата на Агафонов "ИФФ груп", в която първоначално са участвали Максим Димов и Красимир Илиев, дължи на ТБ "Славяни" над 1 млрд.лв. Друга негова фирма - "Ес Джи Ей", е получила кредит от Стопанска банка 30 млн.лв. като за гаранция е заложен цирконий. Чрез фирма "ИФФ груп" от страната са изнесени 2 млн.ШД, с които са закупени вилни парцели в Доминика. Всичките движими и недвижими имоти Агафонов прехвърля на свои фирми. "Бизнесбанк" АД е използвана целенасочено за пренасочване на отпускания от БНБ и ДСК ресурс към частни фирми на основните акционери. Най-големи длъжници на банката са "Свети Йоан" АД, Нова Телевизия /Дарко Таминджич/, Добруджанска банка. Възползвайки се от своите правомощия Иван Китов е наредил отпускане на необезпечени кредити на редица фирми, между които съществуват тесни икономически и междуличностни връзки, възлизащи приблизително на 7 млрд.лв. и бмлн.ЩД. Съпругата на Китов живее постоянно във франция, където семейството притежава недвижимо имущество на голяма стойност. В същото време само през 1996 г. ДСК е рефинансирала "Бизнесбанк" с над 6,5 млрд.лв. Директорите на БЗК Атанас Тилев и Янко Янев са отпускали кредити в големи размери на фирми от групировките "Дару" и "Орион". Заниженият контрол при валутните операции е използван умело от служители на банката за осъществяване на незаконен износ на валута зад граница. Едноличното ръководство от страна на Тилев, след отстраняването на Янко Янев от банката, е позволило износа на капитала на банката зад граница, чрез присвояване на финансовия инструмент в размер на 6 млн. ЩД и отпуснати кредити на фирми с участие на Тилев в размер над 40 млн. ЩД. Впечатляващ е случаят с бившия директор на ПИМБ Венцислав Стефанов, отпуснал 20 млн.ЩД кредит на фирми, в които той е акционер. Тежкото състояние на ТБ "Компас" /бивша "Моллов"/ е причинено преди всичко от незаконосъобразните действия на Валентин Моллов. Възползвайки се от служебното си положение на основен акционер и председател на Съвета на директорите на ТБ "Моллов", той е оказвал натиск върху членовете на УС за отпускане на кредити и разсрочване на погасяването им. Чрез фирмите на частната групировка ФИГ "Моллов", В. Моллов е изтеглил от едноименната си банка кредити в размер на 5 млн. ЩД и 200 млн. лв., които изобщо не се обслужват. Като безнадеждни са класифицирани кредитите на "Моллов ФИГ" - 44 066 хил.лв., "Ем Еф Ай Брос" - 125 967 хил.лв. Със съмнителна възвращаемост са кредитите отпуснати на "Сторма" - 80 554 хил.лв. и "Ем Еф Ай Брос" - 142 455 хил.лв. Друг неизправен кредитополучател е "Крами" ООД със 721 089 хил.лв. В. Моллов е използвал лица от своето обкръжение и предимно Пламен Димитров и Николай Йорданов Косашки, членове на СД на "Моллов ФИГ". Членовете на УС на ТБ "Моллов" са получавали годишно 100 хил.ШД в брой и 400 хил.ЩД в кредити. Посочените лица са затруднявали ръководството на банката, като не са предоставяли точни документи за проверка на финансовото състояние на фирмите - кредитополучатели на икономически свързани лица и извършване на финансов анализ на усвоените суми. Някои от факторите, довели до затруднения ПЧБ, се свързват с изтичането на капитали от нея /включително и от рефинансирането от БНБ/ към ТБ "Моллов". Поради настъпилия разрив между Моллов /рефинансирал от своя страна ПЧБ/ и В. Стефанов - председател на ПИМБ и "координатор и разпоредител" на средства по време на югоембаргото, е преустановено рефинансирането на ПЧБ чрез ТБ "Моллов". Два месеца преди обявяването на ПЧБ под особен надзор са й били необходими капитал и провизии за около 20 млрд.лв. ДСК спира ресурса на ПЧБ в средата на 1995 г., възлизащ до този момент на над 3 млрд.лв. БНБ е заделяла около 37 % от целия размер на рефинансирането за всички ТБ за ПЧБ. По този начин ПЧБ е изсмукала голяма част от предназначените заеми за други ТБ, изпитващи затруднения с ликвидността. Кредити в особено големи размери са раздадени на частните структури, свързани с ПЧБ и ССИГ, както и на лица, приближени на членовете на УС - Венцислав Йорданов Йосифов, Валентин Георгиев Моллов, Димитър И. Звездев, Емилиян Крумов Димитров, Милчо Д. Караиванов, Михаил Димов Стефанов, Петьо Христов Блъсков и назначените по-късно през 1995 г. прокуристи на банката - Елза Цветанова Ботева, Илиян Стоянов Митев, Кирил Савов Григоров. Предоставените големи правомощия на изп. директори на клоновете са им позволили да отпускат необезпечени кредити еднолично, както и да включват подставени лица в схеми за "превъртане" на крупни суми. Характерен пример е клон "Надежда" и изп. директор Петко Цеков Каменов. В централата на ПЧБ е установена липса на известна част от кредитните досиета, поради което не могат да бъдат установени фирмите и размера на кредитите без необходимото обезпечение. ТСБ отпуска значителни кредити на фирми, свързани с изпълнителните директори на банката, като "Дива - Р. Златев и Сие", "СПОРТ-РЕЙ" ООД, ЕТ "Николай Райчев" и други фирми на Иво Иванов и Николай Райчев. В същото време основните групировки "Прайм ИнвестмънтТръст" АД, ФК "СПОРТ-РЕЙД", в които участват като акционери всички изпълнителни директори на банката, работят на печалба. Голяма част от натрупаните несъбираеми кредити е резултат от корупцията, обхванала различни нива в банковата система. По веригата "лобисти - политици – банкови чиновници - частни фирми" са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществеността е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10 на сто комисионна, а за кредити, за които предварително е известно, че няма да бъдат върнати, комисионната е до 50 %. Включването на някои банки, ФБК и обменни бюра в механизмите за "пране на пари" и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес също оказа крайно неблагоприятно отражение в банковата система. Финансовото обслужване на крупни престъпни операции от субекти в официалната банкова система, директно или чрез сателитни финансово-брокерски къщи, допринесе за изтичане на огромни количества валута от страната. Благоприятен терен за подобни операции бе контрабандната търговия, включително ембарговата, както и периодичните валутно-спекулативни кризи като тази през м.март 1994 п, довела до трайно обезценяване на лева. Само от "Агробизнесбанк" - Пловдив, чрез документи с невярно съдържание, длъжностни лица са превели в чуждестранни банки около 5 млн. долара, а ФК "Дилър" от същия град, чрез представяне на фиктивни договори, е осъществила незаконен износ на 2 млн. щатски долара. От 01.01.1996 г. до 30.07.1996 г. от 9 държавни и частни банки през митницата на Аерогара "София" са изнесени 2811 кг. "ценни" пратки, съдържащи банкноти. За сравнение: 1 млн. щатски долара, в купюри по 100 има тегло 8 кг. Впечатляващ е износът на "Елитбанк", изнесла 1247 кг. ценни пратки, което изразено в купюри по 100 долара е от порядъка на 156 млн. долара. Банката не фигурира в списъка на БНБ за директен износ на ценни пратки. Рязкото обезценяване на лева в средата на настоящата година бе предизвикано и от масираното изкупуване на долари и друга чужда валута, основно от "ИНГ банк", „Булбанк" и "Елитбанк". Като дестабилизиращ фактор с кумулативно действие може да се разглежда и приетата като законодателна норма от Великото Народно събрание схема, депозити на чуждестранни вложители да се третират като инвестиционни и да се олихвяват с високия за момента процент. Това позволи на голям брой чуждестранни граждани, фирми и лица, близки на правителствените икономически екипи, през 1991/1992 г. да "изперат" и легализират крупни суми във валута, част от които с неясен произход, и впоследствие умножени да бъдат изнесени от страната. Председателят на СД на "Елитбанк" Иво Георгиев е извършвал съмнителни сделки за "пране" на пари с помощта на Стоян Бакалов, американски гражданин - бивш член на СД на ПИМБ. Основни кредитополучатели на ТБ "Елитбанк" са фирмите от холдинга "Макском". Към 25 юни 1996 г. задълженията, възлизащи на 800 млн.лв. са върнати, като веднага е отпуснат кредит в размер на 900 млн.лв. на фирма "Кремакс" /с падеж 2000 г./, която е свързана с холдинга. Целта е да се прикрият вътрешните кредити, отпускани от ТБ "Елитбанк" и формалното изчистване на "Макском" от задължения с цел участие в приватизацията. Председателят на ТБ "Славяни" Георги Агафонов заедно с Максим Димов, Красимир Илиев и Георги Дорев имат фирма в Кишинев, чрез която са изнесени големи суми зад граница. През м. май т.г. близък на Агафонов е изнесъл б0 хил.ЩД през ГКПП "Дуранкулак". По разпореждане на Агафонов от ТБ "Славяни" е дадена банкова гаранция за бООхил.ЩД пред БЗК на пирамидата "Демос". Бившето ръководство на "Балканбанк" АД в лицето на изпълнителните директори - Иван Миронов и Надежда Апостолова са подписали договори и други документи, с които са нанесени значителни щети на банката. Само през 1995 г. от "Балканбанк" са изплатени на фирми на Н. Апостолова, Ив. Миронов и Л. Беров /"Балканкарт", "МКК", "Хай Тек Сис", "БанкситУ, както и на техни подставени лица около 691 млн.лв. Месечната издръжка на "Балканинкасо" с президент съпругът на Н. Апостолова е надхвърляла 30 млн.лв. Между "Балканбанк" . АД и "Балканмашинари" АД холдинг има сключен договор, съгласно който банката поема издръжката на офисите на фирмата в Москва, Киев, Минск и Талин, без каквито и да е ангажименти от страна на контрагента. Извършената проверка от вътрешния финансов контрол на дружествата в Кралство Белгия, известни с обобщаващото наименование "Брюкселски" е установила престъпно нехайство, безстопанственост и безотговорност, довели до присвояване на големи суми във валута. Резултатите от проверката сочат, че Владимир Йорданов - бивш главен счетоводител на "Балканбанк" е подпомогнал пренасочването на крупни суми във валута на регистрираната на чужда територия частна фирма с президент Е.Аспарухова. Това е ставало със знанието и пълното съдействие на изпълнителния директор Стефко Банев - постоянно пребиваващ в Брюксел. Един от най-големите длъжници на "Балканбанк" АД е "Балканкар холдинг", чийто дълг възлиза на около 7 млрд.лв. При отпускането на кредитите, според договора, като посредник участва Дисконтова къща. Чрез задграничното дружество на БКХ "Балканкар-Норд Америка" е отпуснат от "Балканбанк" кредит на стойност 1,5 млн.ЩД и са закупени облигации по външния дълг с номинал 7,5 млн.ШД. След получаване на облигациите банката сконтира задължението на "Балканкар холдинг" по договорите за кредит с номиналната стойност на облигациите. Холдингът поема задължение в срок от пет години да възстанови разликата между номиналната стойност и покупната цена плюс 14% лихва. Закупените облигации не са предоставени на банката и се предполага, че са в Дисконтова къща. Досиетата по кредитите на "Балканкар холдинг" са празни. Комплексът от причини за краха във финансово-кредитната система е съсредоточен и почти изцяло отразен в отношенията между БНБ и търговските банки. Отношения, изградени в тежки преходни условия, неадекватни по своята либералност и подвластни единствено на административни мерки и средства за контрол. Не бе изграден ефективен банков надзор със строги правила и мерки за въздействие. Грешки от този порядък, осъзнати или неосъзнати, позволиха да бъдат раздадени необезпечени кредити за милиарди левове. Тези пари, концентрирани в частни ръце, създадоха условия корупцията да се разрасне до неограничени размери. Бяха разработени схеми за преодоляване на анемичното банково законодателство и цяла система за предоставяне и преразпределяне на банкови кредити. Най-организирана, с "най-рационален подход" в новите условия, се оказа бившата номенклатура, която беша запазила своите стратегически позиции. Отделни личности от висшия ешелон чрез свои подставени лица създадоха безотказна схема за източване на капитали зад граница, с цел прикриване на техния произход. Паралелно с това на по-късен етап се създадоха възможности /благодарение на пълната липса на ефективен контрол/ за преразпределение на неправомерно отпуснати кредити вътре в страната. С особено важни функции в тази перфектна схема се оказаха тези банкери /изп. директори на банки/, които приеха да играят ролята на "бушони". На подставени лица те осигуряваха средства за различни нужди: политически - за отделни политически сили, икономически - за отделни групировки и за лично облагодетелстване, както на тях самите, така и на благодетелите, около които лобираха. През продължителен период от време, когато вече бяха осъзнати грешките, допуснати в банковата система /след 1991-92 г./ изкуствено и съзнателно бяха поддържани създадените вече благоприятни условия за спекула и корупция. Въпреки първоначалния стремеж тази обстановка да се "управлява", скоро тя беше изпусната от контрол, което позволи необезпечени кредити да успяват да получат все по-широк кръг хора извън описаните сфери на влияние. Процесите в този порядък започнаха да се контролират от увеличените апетите на овластени лица и създадоха нови проблеми. Със стария инструментариум вече не бе възможно да бъдат прикривани огромните загуби, калкулирани в банките, подложени на "изсмукване" по описаната схема. Това предопредели през 1994-95 г. да се появят първите признаци за реалното състояние на някои банки в техните годишни отчети, изразено в огромни невъзстановими загуби. Кризата в нашата банкова система се отрази благоприятно на чуждите банки, открили клонове у нас. Голяма част от изтеглените от българските граждани валутни депозити се пренасочиха в Ингбанк, Райфайзенбанк, Хиосбанк, Дрезденбанк. Политиката и ангажимента на БНБ да поддържа за период от години стабилен курс на долара доведе до продажба на евтини долари в страната, а техният експорт зад граница не представляваше проблем за лицензираните чужди банки. През последните няколко години БНБ на базата на относителната си независимост и самостоятелност успя да се структурира като "държава в държавата". Тя съумя законово да се затвори информационно, като изолира важни в контролно и превантивно отношение държавни институции, включително и оторизираните органи на МВР. Това бе "катализатор" за стремглавото развитие на описаните по-горе процеси и позволи на корупцията да обхване и най-висшите етажи на БНБ, които "затвориха" информацията за нарушения и злоупотреби в огромни размери, извършени от свързани с тях лица. Отговорност за кризата във финансовата и банковата система и всички произтекли и произтичащи неблагоприятни последици за страната носят Управителният съвет на БНБ и неговият председател професор Тодор Вълчев, ръководили банковата система в продължение на пет години. Централната банка не упражни контрол при лицензирането на финансовите институции и позволи създаването на нови банки с взет на кредит уставен капитал. Въпреки законовото изискване тя не проверяваше произхода на капитала при регистрацията на някои банки, като например ТБ "Славяни" и ЧЗИБ. Последните две банки заедно с ПИМБ и "Тексим" не обявиха списък на акционерите и техните дялови участия. БНБ, след приемането на ЗКБД и до настоящия момент не е създала система за информация относно финансовото състояние на кредитополучателите по смисъла на чл.31 от закона. Камен Тошков, несменяем началник управление "Банков надзор" от 1990 до 1996 г., назначен по президентската квота, поддържаше ръководеното от него управление в състояние на пълно бездействие. Не бе упражняван текущ и последващ контрол върху дейността на банките, въпреки императивните задължения на институцията, съгласно законодателството. Фрапиращите случаи са многобройни. Известно е бързото лицензиране на "Тракиябанк" - Пловдив /свързана със силовите структури на Клуб 777/, с цел изпреварване промяната на изискванията на БНБ за размера на уставния капитал. През периода 1990-1991 г. отговорни длъжностни лица от ТБ "Ямбол" отпуснаха несъбираеми кредити над 2,5 млрд.лв. В момента следствените служби работят по над 100 предварителни производства, като размера на инкриминираните суми надхвърля 3 млрд.лв. Влиянието на началник управление "Валутни операции" Стоян Шукеров при определяне на валутния курс на лева позволи на близки до него банки и фирми да реализират огромни печалби от валутни спекулации на базата на предварителна информация за резките и "неочаквани" промени на курса. Размитата колективна отговорност на ръководството на БНБ доведе до лицензиране на банки, ФБК и обменни бюра, които започнаха мащабни неконтролируеми финансови спекулации. Фактор за дестабилизиране на банковата система е и кадровата политика. Много от директорите на големите държавни банки са назначавани и преназначавани според лоялността им към управляващия в даден период политически елит. Не са отчитани деловите и професионалните качества на банкерите и на надзорниците на банките, а политическата им обвързаност. За председатели, членове на директорски съвети и други отговорни длъжности в някои банки бяха назначавани даже бивши бармани. Вътрешно-банковата кадрова политика в повечето случаи е поставена на безпринципна основа. Всичко това създаде условия за корупция и лобиране на служители в отделните банки и стана основа за масовото прилагане на описаната схема на "изпомпване" на парични средства от банките. Към факторите, довели до кризата в банковата система, свързани с оперативното й управление, се отнасят неоправдано високите разходи, извършвани от банките, които не са свързани пряко с основната дейност на тези институции. Много от банките разкриха широка клонова мрежа в страната, като за създаването и поддържането й влагат много предства, които са с бавна и невъзможна възвръщаемост. Бяха закупени автомобили, терени и изградени помпозни сгради, които погълнаха огромни средства в лева и валута. Дори и понастоящем някои елементи от оперативното управление от страна на БНБ предизвикват недоумение. В етапа на обявяване в особен надзор, несъстоятелност и преструктуриране на 14 банки има факти за недобронамереност и престъпна политика относно назначаването на квестори, помощник-квестори, експерти и вещи лица. Някои от тях са били уволнявани и наказвани за недобросъвестно изпълнение на служебните си задължения в банковата система. В клоновете на някои от въпросните банки, висши административни служители от една банка изпълняват квесторски функции в друга банка, което се явява в противоречие с нормативната база. Състоянието, в което се намира финансово-кредитната система в момента, не може да не се отрази неблагоприятно на процесите на приватизация в страната. Участието на банките, поставени под особен надзор в приватизационните фондове с потвърдени проекти, в значителна степен променя техните предстартови позиции. В новите условия ще се наложи фондовете да преразгледат своята стратегия и да потърсят други източници на реални средства. Участници в Пф са: "Балканбанк" АД, "Добруджанска" ТБ, "Елитбанк" АД, "Славяни" АД, "Стопанска банка" АД и ТСБ - АД. Засегнати са общо 24 фонда. *

Банков октопод скрит в секретния доклад „Добрев” 09.04.2010 106159 прочитания Банков октопод скрит в секретния доклад „Добрев” След призива на президента за отваряне на икономическите досиета Frognews.bg публикува секретен доклад на МВР, изготвен за премиера Жан Виденов. Частните трезори са създадени с държавни пари и гаранции. През 1995 г. лошите кредити възлизат на 342,7 милиарда лeва. 15 години по-късно няма нито един осъден за разграбването на банките. Икономическите досиета на българския преход се оказаха по-голяма мистерия и от кутията на Пандора. Месец след като президентът Георги Първанов поиска официално те да бъдат отворени, за да се види как е преразпределено националното богатство и как е станало раждането на новите капиталисти и олигарси, институциите в България замръзнаха и тотално забиха главите си в пясъка. Никой до сега не е обелил и дума по взривоопасната тема, за която от „Дондуков” 2 настояват да изплува от 20-годишната политическа мъгла и да стане достояние на обществото. Президентът даже се усъмни, че точно това му искане е причината за започналата през март война с правителството на ГЕРБ, довела до процедурата по импийчмънт на държавния глава. По време на пресконференцията от март Първанов подчерта, че тези досиета не се намират в нечия каса или библиотека, а за тях има оставени следи и нишки във всички институции и тайните служби. Frognews.bg попадна чрез свои източници на следа, която води към бърлогата на банковата мафия. Става въпрос за секретен доклад, изготвен през есента на 1996 г. от Националната служба за сигурност, по искане на тогавашния вътрешен министър - покойният Николай Добрев. Разработката му е поръчана лично от премиера Жан Виденов, след като МВФ изпраща остро писмо до правителството, с настояване за затваряне на съмнителни банки. Авторът на секретния доклад Специалният доклад е бил конструиран в три варианта – два по кратки, за министрите и депутатите и един пълен, персонално за премиера. Той е от 24 стандартни страници, плюс едно таблично приложение. От него до сега са цитирани само части, но никога не е публикуван в пълен обем, поради секретната информация и засегнатите лица, голяма част от които тогава са имали ключови позиции в държавата. В доклада „Добрев”, както е известен по онова време, се прави обстоен анализ на създаването на новите частни търговски банки, взаимодействието им с държавните финансови институции, назначените от БКП-БСП банкери частници и схемите, по които трезорите са източени чрез роднински и партийни фирми. През периода 1990-1996 г. в страната са създадени и са действали 44 банки, някои от които са почти неизвестни на обществото. Уставният им капитал за учредяване е събиран незаконно от касите и сметките на държавни банки и учреждения. Така например, през този период от държавната ДСК са извадени 70 милиарда лева кредити, като основната част са отишли за лицензиране на нови трезори. С пари на „Кореком”, „Металхим” и Записи на заповед на НЕК се пръкват ПЧБ и ЧЗИБ. Авторите на доклада отчитат, че новите банки стават звено в механизма за присвояване на държавни средства. Имената пък на „Туристспортбанк”, „Кредитна банка”, ПЧБ, „Банка Моллов” и „Елитбанк” се цитират като перачи на пари. Именно в началото на прехода е и бумът на раздаване на необезпечени кредити и източването на трезорите от новите им собственици. Така в края на 1995 г. Жан Виденов разбира, че лошите кредити на всички банки възлизат на 342,7 милиарда лева. Сумата представлява 40% от произведения брутен обществен продукт. Докладът „Добрев” констатира, че борчески и икономически групировки застават на входа и на изхода на банките със свои фирми и планово ги съсипват. Такъв пример е „Балканбанк”, задушена от октопода „Мултигруп” и от семейни фирми на шефа й Иван Миронов. „Булгарлизинг” пък съвместно с „Корона инс” , на кръсника на българската мафия Иво Карамански са издоили 24 млн. долара от гаснещата „Стопанска банка”. Зад пловдивската „Тракиябанк” застава борческата групировка на „Клуб 777”. Финансовите експерти на МВР, изготвили разработката, отчитат, че БНБ се е превърнала в „държава в държавата”, а за много от далаверите отговорност трябва да носят тогавашният й председател проф. Тодор Вълчев, шефът на банковия надзор Камен Тошков, Стоян Шукеров и др. Констатирано е още, че по „...веригата „лобисти-политици-банкови чиновници-частни фирми” са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществото е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10% комисионна, а за кредити, за които предварително е известно, че няма да бъдат върнати, е до 50%”. След този доклад последваха масови фалити на родни банки, стартираха и прокурорски проверки и наказателни дела срещу виновните. Много от банкерите станаха обект на шумни процеси, но 15 години по-късно всички са оправдани. Единствените осъдени са: шефът на ДСК Бистра Димитрова, през 2008 г., но присъдата й все още не е потвърдена на по-горна инстанция и звездата от „Орион” Веска Мджедиева, но тя е за финансова измама, а не за източването на БЗПБ. Никой не коментира ролята на Темида в гигантската машинация. Икономисти днес са категорични, че с фалита през 1996 г. на 16 банки е завършила първата фаза на натрупване на капитала у нас. Изчезналите тогава пари после бяха вложени при вторичното разпределение на капитала при приватизацията. Така на практика материални активи за 35 милиарда долара бяха обсебени и разграбени за 1 милиард долара. От тук се родиха олигарсите и 1% богати, които до днес управляват страната. Сега експерти прогнозират, че се очаква третичното разпределение на капитала след неконтролирани фалити на фирми и стопански субекти заради икономическата криза, но имената на новите фаворити тепърва ще се появят на сцената. Някои от героите на банковата мафия от зората на демокрацията вече са покойници, отстранени с куршуми от бизнеса с пари. Но други и до днес продължават да бъдат необезпокоявани от никого честни милионери, с амбиции за политическа и държавна власт. Frognews.bg публикува целия текст на секретния доклад, изготвен от МВР. Той е ценна нишка за разплитане и осветяване на важна част от изгубените икономически досиета. ДОКЛАДЪТ „ДОБРЕВ” Развитието на банковата система в България заема доминиращо място в икономическите и социално-политическите процеси в страната в годините след 1989-та. То отразява, както същностните процеси на прехода, така и неговата специфично национална форма, в т.ч. и редица съпътстващи този преход деформации. Водещата идея на прехода към пазарна икономика – преразпределението на собствеността – предопределя първостепенна роля на банките като един от главните инструменти на този преход. Израз на тази роля е преди всичко насочването на кредитния процес към обслужване на приватизацията и функционирането и развитието на частния сектор. Реформата в банковата сфера обаче, както по темповете на протичане, така и по реално упражняваните от банките функции се разминава с преобразованията в реалния сектор. Това разминаване оказва значимо влияние върху функциите на цялата банкова система, деформира целите й и постепенно я превръща във фактор, оказващ негативно влияние върху националното стопанство. За деформациите в развитието и функционирането на банковата система важно влияние оказва комплекс от фактори, като: - противоречието между бързата реформа в банковия сектор и забавянето на реформата в реалния сектор; - рязката загуба на пазари и свързаното с това бързо рухване на немалка част от производствените структури в страната; - липса на цялостна, общоприета и последователно реализирана стратегия и концепция за прехода; - нестабилната политическа обстановка в страната в годините на преход към пазарно стопанство, липсата на политически консенсус, честите смени на правителствата забавиха осъществяването на структурната реформа, "торпилираха" разработването и осъществяването на задълбочена и перспективна стратегия за икономически растеж, в т.ч. и за развитието на банковата система; - възникването и утвърждаването като водещи на еднопосочни, за съжаление "спекулативни", интереси на зараждащия се частен сектор, банковата администрация и различни политически лобита, създали условия за трайни деформации във функционирането на банките; - не без значение е и влиянието на външния фактор /чрез съответните МФИ/, който през всичките тези години умело дирижира процесите към поставяне на българската икономика в зависимост, на възможно най-ниска цена. Към тези общи условия за непрекъснатото влошаване положението на банките и банковата система допринася относително ниската степен на развитост и завършеност на последната, недостатъчната законово-нормативна уредба, относителното закъсняване на взетите законодателни мерки и най-вече изключително слабото развитие на контролните механизми и структури, свързани с тази деликатна сфера. Характерът и мащабите на противоречията, слабостите, деформациите и закононарушенията във функционирането на банковата система следват етапите от нейното зараждане до сегашното й остро кризисно състояние. ГЕНЕЗИСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА БАНКОВА СИСТЕМА До 1981 г. в страната функционират Българската народна банка, Българската външнотърговска банка и Държавната спестовна каса, като БНБ съчетава функциите на емисионна и търговска банка; БВТБ е специализирана във външнотърговски операции и управление на валутните резерви на страната, а ДСК обслужва предимно спестовно-кредитната дейност на населението. През 1981 г. е учредена "Минералбанк" /преобразувана през 1982 г. в БСИ/. През 1986 и 1987 г. са създадени седем нови търговски банки, специализирани в обслужването на отрасловите структури. В края на 1989 г. и през 1990 г., на базата на клоновете на БНБ, се създават нови 59 търговски банки, част от тях с незначителен капитал. Извършени са промени в уставите на банките, за да се разреши включването на частен акционерен капитал. Акциите се продават по номинал, на базата на балансовата стойност на уставния капитал на банките към датата на създаването им, въпреки ускорената инфлация. От 1.01.1990 г. БНБ /тогава на подчинение на Министерски съвет/ е освободена от несвойствените си търговски функции, а през юни 1991 г. с приемането на Закона за БНБ, тя получава статут на национална банка, със значителна степен на автономия и независимост. На 28.04.1990 г. се провежда конгрес на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, който взема решение за учредяване на търговска банка. На конгреса присъства Желю Желев, в качеството си на председател на СДС. Учредители на ССИГ му предлагат да се коригира чл.13 на Конституцията, като се премахне държавният монопол върху банките. След броени дни парламентът гласува промяната и документите /учредителен договор и подписка/ на бъдещата Първа частна банка са внесени в БНБ. Управителният съвет на БНБ /председател Иван Драгневски/ реагира веднага и издава разрешение за създаване на банката. Не закъснява много и съдебното решение, въпреки липсата на съответния закон за банките и кредитното дело. ПЧБ е вписана в регистъра за дружествени фирми с ограничена отговорност на основание чл.11, ал.2 от Указ 56 на 24.07.1990 г. като акционерна фирма "Първа частна банка АД" с предмет "извършване на банкови и кредитни операции от всякакъв вид ..." фирмата /ПЧБ/ се създава с уставен фонд 10 млн.лв., като част от него е внесен от държавните фирми "Кореком" и "Металхим". Първите 100 000 акции на банката са отпечатани още през октомври 1990 г., без коректно написана дата на емисията, въпреки изискванията на действащия тогава Правилник за прилагане на Указ 56. През същата година /1990/ се създава Банка за земеделски кредит. В периода преди приемането на трите закона, уреждащи пълноправното съществуване и функциониране на търговските банки /Закон за БНБ от 1991 г., ЗБКД от 1992 г. и Търговски закон от 1991 г./, в България се създават още няколко търговски банки: Международна банка за търговия и развитие; Агробизнесбанк; Централна кооперативна банка; Сирбанк; ТБ "Съединение"; Кредитна банка. Със смяната на управителя на БНБ /16.01.1991 г./ и встъпването в длъжност на Тодор Вълчев като председател на УС на БНБ настъпва истински лицензионен "взрив". Подробностите около поставянето на основите на частните банки в България е важно доказателство за прилаганата стратегия на натиск и несъобразяване с действащите към момента правила, която и впоследствие ще оказва решаващо влияние върху цялата банкова система. Почти във всички случаи средствата за набиране на уставния капитал и за закупуване на акциите се извършва с кредити от ДСК и държавните банки. Някои от тях са създадени и чрез представяне на документи с фиктивно съдържание за събран уставен капитал, чрез изкупуване на външен дълг и залагането или препродаването му на трети лица или по други механизми. За периода 1990-95 г. само ДСК е раздала над 70 млрд.лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми. Лицензи получават стотици ФБК, обменни бюра и други финансови структури, с което по същество в страната започва да функционира паралелна банкова система. През 1990-1991 г., в резултат на сериозни банкови нарушения, се изтеглят огромни финансови средства под формата на кредити без необходимите обезпечения. В същото време новообразуваните търговски банки емитират нови акции, които са пуснати на фондовия пазар по и над номиналната им стойност, без да е направена оценка на финансовото състояние на банките по активите и пасивите им. ПИМБ се създава след изтеглен валутен кредит от ТБ "Електроника" от фирма "Василка". Впоследствие банката вдига уставният си капитал, с оглед получаването на пълен лиценз без съгласието на УС на БНБ. Кредитна банка се създава с пари на ДСК. "Елитбанк" е създадена чрез теглен валутен кредит от "Биохим" и средства на ПЧМБ; "Моллов" - чрез кредит от ДСК, ПЧБ и залагане на чужди ценни книжа, които са й били необходими само за набиране на необходимия капитал; "Агробизнесбанк" е създадена с дадени средства от ЗПД "МИК" АД и кредити; "Първа инвестиционна банка" - като банка сателит на ПЧБ, с цел прехвърляне на средства и финансови игри; "Частна земеделска и инвестиционна банка" е образувана с кредит от ДСК в размер на 170 млн.лева; Капиталът на "Кредитекспрес банк" е събран чрез закупуване на външен дълг на държавно предприятие, който впоследствие е заложен и е изтеглен кредит от "Минералбанк" и ПЧБ. Фрапиращи са примерите за "лиценз по принцип" за "Капиталбанк", или за лицензирането на ЧЗИБ със запис на заповед от НЕК за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на частната банка. Това положение е добре известно на БНБ, без да се предприемат съответни мерки. Едва през първата половина на 1993 г. УС на БНБ приема основните наредби, регламентиращи извършването на банковата дейност в страната. В началото на 1994 г. се констатират "определени слабости в лицензионната дейност на управление "Банков надзор" и на тази основа се предлагат промени в Наредба № 2 за лицензирането. Несменяем ръководител на "Банков надзор" през всичките тези години е Камен Тошков. Още на този първоначален етап започват злоупотребите с отпуснатите банкови заеми от държавните банки. Немалка част от средствата се пренасочват към частните банки, от тях към фирми и физически лица, след което са обявени за безнадеждни събирания. Друга част от тях са обърнати във валута и изнесени като "Лоро"-сметки в чужди банки. Този начин на изсмукване на национални пари от държавните банки е типичен за банките, създадени от някои икономически групировки в страната, като "Туристспортбанк", "Кредитна банка", ПЧБ, Банка "Моллов", "Елитбанк" и др. Така още, в процеса на зараждане и формиране на банковата система се допускат нарушения и се създават условия за последващите деформации в нейното функциониране. Спекулативните механизми, използвани при създаването на банките се пренасят в сферата на развитието и функционирането им. За това има както законови пробойни, така и създадена организация. Междувременно, в банковата сфера са навлезли и съответни за тези цели и намерения кадри. В зараждането на банковата система се оформят и трите основни линии на престъпления и закононарушения, съдействали активно за сегашното кризисно състояние на банките: - използването на дебалансираните отношения между банките и държавните предприятия /прехвърлянето на дефицита на предприятия към банките, а от последните към БНБ и бюджета/ за присвояване на огромни средства чрез овладяване на входа и изхода на предприятията; - раздаването на необезпечени кредити и ниската възвръщаемост по раздадените огромни средства; - включването на някои банки в механизмите за "пране на пари" и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес.

Не, не. Да върне парите с надценка от инфлацията от тогава до сега. От 2009та година еврото инфлира с над 60%.

"Горите принадлежали на короната, а не на монархическата семейство" казали юристи.Нищо не са казали!Много странно, ще излезе ,че един цар с огромен бюджет гласуван от НС не може да си купи лични гори ,и то при закон за частната собственост.Е ако не може царя да си купи гори ,а разни предприемачи могат ,изобщо не се връзва.Я проверете колко са в момента собствениците на гори купени на безценица и то с хиляди декари?

Само двама Българи са записани с златни букви във Ватикана,кръстоносеца Тервел,наритал варварите,и Крал Симеон от Сакскобрг и готите,лично подарил на папата и света плащеницата на Христос

връщайте му бе... този надодец е видял доста- лъгали аа го и са го крами не 1н не 2ма.

Нагъл мошеник и шарлатанин без никакъв срам, безскрупулен

Абсолютен негодник и пропаднал тип. Така и не се разбра какво е работил и с какво е издържал голямото си семейство. Няма един ден трудов стаж с изключение на висенето по казината из европата. Без образование. Дойде в България до гуша в заеми от комар с една риза на гърба, а сега е доста заможен човек. Абсолютен негодник и проидоха.

Баща му на тоя спаси България, но за съжаление, тоя се оказа тъпо парче, ако имаше поне малко акъл , когато обещаваше, че след 800 ще ни "оправи", да беше се напънал малко, да заздрави държавата, сега щеше да има цяла държава, а не да си търси трошички паче по парче.

Баси падението де е НДСВ

Предател е пръв Приятел с Много Мутрафанова, която му припомни кой го доведе в България, за да краде.

Точно, когато хората и държавата имаше най-много вяра и необходимост от него, той буквално се изхрачи на всички в очите и реши да бъде съдник за материални блага. Да доунищожи надеждите за градивен преход с просперитет. Страница на фарс в историята на България.

Върнаха ги, за има какво да краде сглобката.

като това е решение на първа инстанция... Соф окръжен съд може и тълкувателно решение за имотите на Чарлз3 да се поизнесе , е така , за всеки случай !

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ – Министър председател на България (2/2) СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ – АЛЧНИЯТ И ЛЪЖЛИВ МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ. През февруари 1990 г., малко след политическия преврат на БКП в България, появяват се открито и първите привърженици на бившия Цар. Един от тези привърженици е Янко Янков, който на митинг в подкрепа на царя е освиркван. След няколко дни, изненадващо по телефона му се обажда американският дипломат Маршал Харис. Срещат се и Харис му казва: ”Тезата за завръщането в България на Симеон Втори е спецална политическа стратегия на съветската КГБ и на нейния комунистически български клан ДС”. Тази стратегия, макар и по-късно ще бъде подкрепена и от САЩ, които ще се съгласят той да се завърне, но не като Цар, не и като Президент. Явно, за евентуалното завръщане на Симеон в България и САЩ са в играта, защото те не могат да останат пасивни, когато виждат, че у нас ”комунизмът си отива”. Те предвиждат, че бившият Цар може да се върне в България, но осъзнават, че в аспирациите си към него са изпреварени от руснаците. КГБ и ДС изиграват перфектно картите си и когато възниква необходимостта, Симеон ІІ се завръща в България уж като спасител на нацията, но в същност той е спасител на една разбита партия – БСП. Тя можеше да изчезне от политическата карта на страната, или да се свие като охлюв в черупка, ако те не се намесят чрез Симеон – бившият Цар. „Кукловодите” в сянка са доволни, доволни са и побратимите от Русия – всичко е под контрол. Невероятно, но факт – американците познават, че Симеон няма да се завърне нито като Цар, нито като Президент. Да се излъже един народ, който дълги години е страдал от омразен диктаторски режим, чиито пипала на октопод все още съществуват, не е трудно. Още повече, че този режим, преди да си тръгне, създаде т.нар. „червени олигарси” – новите капиталисти, които Западът и САЩ приеха охотно, защото те заминаха за там с пари – с много пари. В България, същите играчи които докараха Симеон – КГБ и ДС, си спретнаха преврат, за да залъжат народа и най-вече Европа, че страната се променя и демократизира. И направиха така, тази демокрация да заблуждава хората, че промените са за добро, а в същност той – народът затъваше все повече в блатото на мизерията. Нещастната българска демокрация от „червен” тип и мъчителния български преход, обезвериха да такава степен народа, че той се хвана за бившия Цар Симеон като удавник за сламка. И той – „спасителят” дойде! ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ НАРОДА – 6 април 2001 г. Мои сънародници! Драги съотечественици! Днес декларирам целта си да основа едно обществено движение за нов МОРАЛ в политиката – Национално Движение Симеон ІІ. Симеон изрича куп обещания – че за 800 дни ще направи качествена промяна на стандарта на живот у нас; ще ликвидира политическата партизанщина и ще премахне корупцията. Той казва: Трябва ПОЧТЕНОСТ. ПОЧТЕНОСТ във всичко. Народът му повярва, а той се оказа най – големия лъжец и измамник. Ето даказателствата: През месец февруари 2011 г. независимата агенция „Индъстри Уоч” представя на финансовия министър С. Дянков доклад, според който България е загубила ЕДИН МИЛИАРД ЛЕВА от сделката с държавния дълг, извършена от Милен Велчев – финансовия министър в правителството на Симеон Сакскобургготски. Сделката се извършва и с активното участие на сина на премиера Кирил – банкер от Лондонското Сити. От синята коалиция веднага са настояли прокуратурата да разследва тази сделка, защото ясно прозират скритите интереси, играта с курса на долара и лихвите, тайното облагодетелствуване и огромните загуби на България от сделката. Незнайно защо, никаква реакция не последва. Обясняват го с близките отношения на Симеон с премиера Борисов. През 2002 г. близо половината външен дълг – около 2,2 млрд. долара, е трансформиран от БРЕЙДИ ОБЛИГАЦИИ с падаща лихва от 2,5 – 3% и превърнат в ЕВРООБЛИГАЦИИ с твърда лихва от 8,25%. Малка част от дълга – над 8,3 млн. долара е превалутирана в ЕВРОВА позиция. Това е голямата „игра“ с външния дълг на България. А сега малко предистория: Една година преди тази сделка, при правителството на Иван Костов, финансовият министър Муравей Радев получава обаждане от сина на Симеон Сакскобургготски – Кирил Кобургготски. Поискал конфеденциална среща с него, в качеството му на финансов министър. „Приех го в мининестерството на финансите, но той помоли да няма журналисти, да не се разбира, че е в България и дойде с един висш представител от мениджмънта на Лемън Брадърс (една от най – големите инвестиционни банки в света). И сложи на масата същата тази сделка, която една година по – късно неговия баща направи в България чрез Милен Велчев”. Муравей Радев, след като се е съветвал със специалисти, отказва сделката като рискова и неизгодна. Той също казва, по негови сметки загубата е много по-голяма, няколко милиарда долара, но това ще стане ясно през 2015 година, защото тогава свършва животът на новата емисия облигации – последният им падеж. И по отчет може да се види какво сме платили от 2002 г. до 2015 г. – до стотинка. Сметката е много проста – в течение на 8 години от 2002 до 2010, всяка година плащаме грешни пари с 5% лихва повече, но върху 2,2 млрд. 5% правят 110 милиона долара годишна загуба. За 8 години – 880 млн.долара. Тази наша огромна загуба е печалба за някой, който е притежавал облигации по българския брейди дълг. Това са големите инвестиционни банки, като Лемън Брадърс. Но спечелиха и физически лица, които са притежавали облигации от нашия външен дълг. Спечелиха и хората, които са знаели, че ще стане тази операция, а най – вероятно те са казали на свои близки да купуват брейди облигации преди да се реализира сделката. Тази криминална сделка ограби България, но напълни джобовете на много хора и на първо мяста на фамилиите Сакскобургготски и Велчеви. Симеон Сакскобургготски спечели изборите с лозунга” почтеност във всичко”, но от тази сделка се разбра, че той е извършил най – голямата кражба от България. Друга голяма корупционна сага, в която са замесени отново Симеон Сакскобергготски и финансовият му министър Милен Велчев е т.н.”Царска болница”. Проектът за педиатрична болница излиза на 4 май 2004 г. като предложение, подкрепено с Решение 384 на кабинета и подписано от премиера Сакскобургготски. Правителството прави два пъти опити да прокара проекта през 39 – то Народно събрание, което предизвиква протести и става причина за създаване на временна анкетна комисия. В доклада на комисията е посочено, че финансовият министър Милен Велчев и здравният Славчо Богоев са нарушили конституцията и закона за международните договори, защото са сключили споразумение за кредит с „Банк Ауктрия Кредитанщалт” без съгласието на парламента. Изводът на комисията е, че изпълнителната власт не е защитила държавния интерес. По цени на Камарата на архитектите в България стойността на страежа е 1 960 000 евро, а средствата, които се предвиждат в споразумението обаче са 7 259 000 евро. Разгърнатата застроена площ на детската клиника по чертеж е 11 807 кв.м. А в предложението за инвестиционен проект, което внася министърът на здравеопазването Богоев в парламента, се посочва общата площ на педиатрията от 60 000 кв.м. Огромна е разликата в застроената площ на клиниката, които дават Камарата на архитектите и здравното министерство и сумата за изграждане на клиниката. Едно легло в педиатрията излиза 280 000 евро, докато цената в европейските болници е 30 000 евро. През 2004 г. девет депутати от опозицията дават доклада си за т.н. „Царска болница” на прокуратурата. Започва проверка, но преписката е бавена две години, въпреки законовия едномесечен срок. Назначена е нова проверка и на 13 юли 2006 г. е публикуван докладът, поръчан от новия прокурор Борис Велчев. В него се разкрива, че делото „Царска болница” е било умишлено бавено по нареждане на предишния прокурор Никола Филчев. Името на Симеон Сакскобергготски е замесено в скандал, който според италианските медии щял да ”промени политическата ситуация в България”. Сакскобургготски е участвал в предполагаеми корупционни схеми на арестувания в Италия негов първи братовчед принц Виктор Емануил Савойски. Принцът е обвинен в престъпно сдружение с цел корупция на държавни служители, измами и използване на проститутки. Проектът за строеж на детската болница в България също е с посредничеството на Виктор Емануил Савойски и с покровителството на Сакскобургготски. Царските имоти – голямото забогатяване на фамилия Сакскобургготски. Извадки от книгата ”Разговори със Симеон Втори” на Кеворк Кеворкян. Разговорът е воден на 8 февруари 1990 г. Кеворкян: Материални претенции към България имате ли? Симеон ІІ: Как материални? Кеворкян: Имуществени? Симеон ІІ: Как? Не. От собствената си страна! Не! От мен това няма да видите, независимо при какви обстоятелства, обстановки и положения – категорично не! Категоричното е само това, че Симеон пак излъга. През 1998 г. Конституционният съд с решение 12 обявява за противоконституционен Законът за обявяване в държавна собственост на имуществото на царете Фердинанд и Борис ІІІ и техните наследници. Дакументъ уточнява, че според списъка от 1946 г. изготвен по нареждане на министър-председателя Кимон Георгиев, царските имоти са 17. От тях на царското семейство са върнати резиденция Врана до София, Царска Бистрица, Саръгьол, Ситняково, къща в гр. Баня, горски масиви в района на гр.Самоков – Боровец и с. Бели Искър. На 18.11.2000 г., по време на третото посещение в България, Симеон се среща с адвоката си Асен Ошанов, който движи документацията по деактуването на царските имоти. Уточнено е, че липсват важни документи. Еуфорията около царското завръщане, както и подготовката за изборите притъпяват вниманието на обществото по отношение на царската реституция, която се извършва много бързо и при не дотам изяснени законови аргументи. В медиите се появяват статии за това, че решението на Конституционния съд не е достатъчно за връщането на царските имоти. В-к ”Труд” през 2003 г. публикува поредица от статии на репортери, журналисти и юристи, които анализират законността на реституираните имоти. Широки коментари предизвикват статиите „Връх Мусала бил на царя”, ”Симеон искал да си върне Мусала преди да стане премиер” и др. На 29.07.2003 г. в интервю за БНР депутатът от СДС и бивш председател на Народното събрание Йордан Соколов заявява, че връщането на царските имоти е незаконно. На 7.10.2003 г. лидерът на Национално сдружение на БЗНС Яне Янев внася в прокуратурата сигнал за нарушение при връщането на имотите на Симеон Сакскобургготски. Сигналът е срещу министрите Милен Велчев и Мехмед Дикме. Става дума за двореца ”Царска Бистрица”, ”Врана”, къщата в с. Баня, за гори и ливади. От пресслужбата на главния прокурор Филчев заявяват, че нямат информация за сигнала. На 4.12.2003 г. управителят на Софийска област Олимпи Кътев обявява пред журналисти, че дворецът ”Ситняково” в Рила е деактуван и фактически Симеон и сестра му Мария – Луиза възстановяват собствеността си върху всички имоти около София, за които са претендирали през 2000 година. На 27.01.2004 г. парламентарната група на Коалиция за България внася в парламента проекторешение за създаване на временна анкетна комисия, която да извърши проверка на дейността на министри, областни управители кметове и други държавни служители по удостоверяване на реституционните претенции на Симеон Сакскобургготски. С гласовете на НДСВ и ДПС парламента отхвърля искането. Депутатите на всички останали групи го подкрепят. Парламентарната група на Коалиция за България е внасяла това искане 12 пъти и то винаги е било отхвърляно от НДСВ и ДПС. На 31.01.2004 г. в интервю за радио ”Нет” Мария-Луиза – сестрата на премиера Симеон Скскобургготски заявява: ”Ровят ни имотите, вместо да работят. Всеки честен българин, на който му върнаха имотите, си ги държи и си прави каквото иска с тях”. На 23.6.2004 г. депутатите в парламента приемат в дневния ред да влезе Законопроект за мораториум върху разпореждането с реституираните недвижими имоти на бившите царе Фердинанд и Борис ІІІ, но 39-то Народно събрание такова решение съзнателно не е вземало. През март 2006 г. е създадена специална парламентарна комисия за разследване реституцията на т.н. царски имоти. Тази комисия и партиите повдигат въпроса за царските имоти, но поради необходимостта управляващата коалиция БСП, НДСВ и ДПС да си осигури стабилност на управлението, въпроса за незаконно възстановените имоти се потулва. В замяна на това, Симеон безкритично подкрепя всяка инициатива на коалицията. Когато се съставя „тройната коалиция“ и Симеон създава трудности, на 28 юли 2005 г. депутатът от БСП Георги Божинов преднамерено внася в българския парламент Проектозакон срещу царските имоти. След часове се оказва, че партията му БСП няма мнозинство и не може да състави правителство. „Номерът“ на БСП минава. Започват пазарлъци с НДСВ и Симеон се включва в коалицията, но Проектозаконът минава в забвение. Така от юридически, царските имоти се оказват сериозен „коз” на НДСВ и на Симеон Сакскобургготски в политическите игри за власт. Лидерът на СДС Мартин Димитров заяви, че има доказателства, според които поземлената комисия в Самоков, неправомерно е възстановила на Симеон 4521 декара земи и гори. Говори се за неконтролирана сеч от тези гори, извършвана от фирмата ”Кардам” на Симеон. Единственото нещо което направи сегашното правителство е да наложи мораториум върху сеченето и износа на дървен материал от спорните със Симеон гори. Правителството е отнесло въпроса до международния съд в Страсбург. Симеон Сакскобургготски също е отнесъл въпроса до международен съд. Въпросът с царските имоти вече много години се влачи, но Симеон се разпорежда с тях и се чуства пълен господар. Не е известно да има някакво решение по въпроса. Симеон Сакскобургготски твърдеше, че няма никакви имуществени притенции, а придоби имоти за няколко стотин милиона евро. Симеонe, имаш право на царски облаги и привилегии, учеше го някога майка му. Тук е мястото за един от бисерите на Симеон, с който даваше инструкции на своите министри от кабинета, а в същност им запушваше устата – „Бъдете господари на мълчанието, а не роби на думите” Симеон Сакскобурготски действително реанимира социалистическата партия и с това той изпълни основната си роля. „Кукловодите” знаеха, че цената, която му се плаща за това не е малка, но тя се плаща от народа. Народът разбра, че отново е излъган и че „почтеност”, „честност”, ”800 дни и благоденствие” изречени от устата на бившия Цар са празни приказки. На изборите народът показа, че той е поредният лъжец и крадец и му обърна гръб, но Симеон си награби от България една грамада пари, каквито не може да събере дори и цялата българска мафия. И тази снимка е много красноречива!?! ФЕРДИНАНД: НАРОДЪТ ВЕЛИЧАЕ НАЙ-ДОЛНИТЕ ХОРА И НА ТЯХ ПОВЕРЯВА СЪДБАТА СИ 06/08/2019 • by slivensega • в ЛЮБОПИТНО. • ◊ Колкото повече се показвах презрителен и високомерен пред народа, толкоз повече той показваше страхопочитание към мен. ◊ Царете се крепят от разбойниците, но те са жертва често на разбойниците, когато не са ги щедро възнаградили. ◊ От всичките неща в твоето царство народът е най-маловажното. Морално българският народ е недорасъл, а физически е просто за оплакване. Това обстоятелство, взето в общия му размер, ще улесни и твоята задача. Няма нужда да притежаваш добродетел или да се преструваш, че ги притежаваш. Царете и да искат не могат да притежават добродетели, защото те се възпитават от малки в една съблазнителна среда, където отсъствува всяка добродетел…Народът въобще не разбира от добродетели; той величае винаги долните хора, хайдуците, развратниците, престъпниците, лъжците, изнудвачите и на такива той поверява своята съдба. Такива избира той за Народното събрание, а на умните, почтените народът се присмива и ги забравя. Народът е като едно добиче: колкото повече го удряш, толкоз по-бърже върви към целта, която ти си определил. Народът е като истеричните жени; за да се усмирят, там трябва бой. Така щото ти не трябва да се преструваш за добър, какъвто всъщност не си, за добродетелен и честен, каквито качества ти липсват от детинство. Ако изпаднеш в тая слабост, народът ще почне да те разбира, че играеш комедия, а ти трябва да знаеш, че народът счита комедиантите по-долни от лудите. Аз не съм никога скривал презрението, което ми вдъхва народът и известни личности, та ако ще да са равни на мен, другите царе например. Колкото повече се показвах презрителен и високомерен пред народа, толкоз повече той показваше страхопочитание към мен. За обич и дума да не става. Ние произхождаме от чужда династия, чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса, следователно нямаме нужда от обичта на българския народ, защото нашите други интереси са гарантирани от тоя народ поради неговия страх и сервилност. С една реч ще ти подчертая дебело това да го съблюдаваш и ти, че аз никога не се улових на въдицата, която се казва „чувствата на народа към монарха си” Stupidite sans borne? Обаче и аз се забавлявах понякога да подстрекавам щуротиите на българите, особено на моите възлюблени съветници, министрите. Един мой министър-премиер Александър Павлович Малинов не заяви ли в една своя лигава реч, че е „за мен, пред мен, по мен, под мен”, и нам какви още сганареловски глупости, а сега се опитва да забавлява тонковците с мемоарите си и да ме псува. Като беше на власт остана само задника да ми лиже, толкоз сервилен беше! Излезло ми е име, че съм отбирал много освен от ентомологията, която е моята слава, но и от търговия, че съм се грижил за търговията и индустрията в България. В това няма престъпление, защото като помогнах на народа, т.е. на известна привилегирована класа да се обогати, успях по-добре да уредя моите частни работи. Моето царуване до войната беше един период на материално процъфтяване, защото аз позволих на много гешефтари и вагабонти да бъркат дълбоко в държавната хазна и чрез спекулации на гърба на народа да се обогатят. Ти няма, освен да се поразходиш някога из София и в околностите, където ще видиш истински дворци, вили, самостоятелни къщи с разкошни градини; всичко това е строено за сметка на стомаха на народа, от спекуланти, на които аз помогнах, от мои доверени кучета, които могат да лаят против всекиго, но не и против мен. Българският народ има само един идеал: да се обогати. Заради това, пази се да не му попречиш и затваряй си очите пред кражбите. Помилвай някак си незабелязано крадците, особено тия на държавни суми и дръж списъка им затворен в твоето бюро. Когато тоя списък се увеличи, да бъде в процент 10% от населението, то ти си спасен. Знай, че царете се крепят от разбойниците, но те са жертва често на разбойниците, когато не са ги щедро възнаградили. Бъди човек на времето и усвоявай неговите нрави и принципи обаче бъди благоразумен и взимай навреме мерките си. На престола си гледай като нещо временно и не го свързвай с големи надежди. Аз живях под вечния тормоз на конспираторите, които забегнаха в Русия, но сега се убедих, че народът е простак. Тогава нямаше силна власт и подла администрация като сега и опасността за престола е по-малка отдолу колкото от по-висшите класи, ако не е замислена тая опасност от други хора, а не като деветоюнците и деветнадесетомайците. Прави и ти гешефти, обогатявай се. На мое време твоят възлюблен чича княз Филип ми вършеше всички гешефти и той прибираше комисионните при сключването на българските заеми; той прахоса своя пай в Ница и Монте Карло, а моя пай се стопи в „Дисконто Гезелшафт” поради инфлацията, заради това бях принуден да се моля на германците да ми дадат пенсия 5 000 000 000 лева годишно и един отделен апанаж от 5 000 000 000. Аз ти пратих в София Кирила, за да върши при теб това, което моят брат вършеше през моето царуване. Българският народ е крава, която трябва да доиш до изтощаване. Най-добрият извор да се обогатиш са военните доставки и заемите. Върши ги чрез германците, защото те са по-дискретни и няма един ден да те омаскарят, както се опитаха французите с мен и русите, когато императорът Николай ми даде три милиона франка, уж личен заем, който впрочем аз не върнах. Аз мога да ти гарантирам, че каквото и да става в Европа на Балканите скоро война няма да има. Ще се мине половин столетие и пак няма да има война на Балканите. Ти разбираш защо стана така и виждаш, че новата геополитическа структура на Балканите не може да се измени с нищо, даже с война, следователно никой от тъй наречените врагове на България няма интерес да развали мира. За война се говори, саблите дрънкат, но това е всичко, за да се плашат баламите и да се оправдават военните кредити. Значи ти можеш да форсираш военните доставки, и то в Германия и там ще имаш 100–200 милиона комисионна, която ще е едно страшно оръжие против твоите неприятели в България. От въоръжение българският народ няма нужда. Това зная положително. Но ти и твоят антураж от видими и невидими гешефтари имате нужда от пари, много пари, а главното имате нужда народът да е в по-голямо и по-голямо бедствие, за да не може да си вдигне главата никога. Презирай народа и не отдавай на никоя работа повече значение отколкото тя има. От всичките неща в твоето царство народът е най-маловажното. Ти трябва да се въоръжиш с недоверие. Още повече не бива да се свързваш с дадена дума. За теб е опасно да бъдеш верен на думата си. Тая слабост ще накара поданиците ти да те презират. Обещавай всичко, кълни се във всичко, но прави каквото ти скимне. Глупавите мислят, че тия пороци са полезни за най-долните ти поданици; царете обаче извличат най-голяма полза от тия пороци. Аз бях голям лъжец, по-фалшив и по-лукав от всички, заради това можах да надиграя най-рафинираните гешефтари и най-хитрите мои братя, короновани глави. Писмо на цар Фердинанд до Борис ІІІ

нищо да не ми връща от тоя боклук,искам само да им плаща данъците.

циганската ни гнусна държава само храни крадци , а тоя урод не е цар а мизерник прислужвал на комунделската ДС-мафия !!!!!!!!! Живота рано или късно ще им стовари заслуженото !!!!!!

ТЕЗИ ИМОТИ СА НА ИНТЕНДАНСТВОТО ,НА БЪЛГАРИЯ,ИЛИ НА БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД .ДА ,,царю честити "".НАГЪЛ човечец,,СПОМНЕТЕ СИ ЕДНО ИНТЕРВЮ ПО БГ ТВ ОЩЕ КОГАТО СЕ ПРЪКНА В БЪЛГАРИЯ. СИМЕОНЧО ТОВА Е НАГЛО КОЕТО ПРАВИШ А И ИМА КОЙ ДА ТЕ СЪДИ.

Ганаев се смее в Ада, че бая го излъгаха с комисионните за тез имоти.

дано така останат нещата...че не е последна инстанция

Симеон е крал от саккобргите и готите,и принц на са войската династия,папата като го види му се кланя

Областния управител му връща имоти Областния управител бута моча в Княжевската градина

Имотите не са на Симеон, а на България. Симеон е никой.

Гризна дръвцето. Макар че, знаейки нашата съдебна система, делото ще се точи със столетия.

Крайно време е тая мижава псевдо държава поне да си прибере имотите които е раздала като представителни на такава долна измет като цялата фамилия на тоя боклук.

Не толкова добър колкото Бойко , но по добър от гнусните комуняги БСП и ПП. Нека получи това което дядо му и баща му са купили с лични пари само .

Майтап, уважаеми българи! Тази " Сага с царя и неговата собственост" много ми напомня за оня вечен виц- "Върви си младия български юнак през гората и насреща му- Баба Яга , въоръжена със чисто нов шмайзер. Баба Яга го поглежда проницателно и го пита- Нима ти си тука , млади ми юначе за де ме изнасилиш?! -Младият юнак изумено отговаря- Какво говориш, уважаема госпожо през ум даже не ми е минавала такава мисъл! , А! Ама ще ти се наложи!- рекла Баба Яга и заредила шмайзера."

Направете една справка за собствеността на кралското семейство във Великобритания. Доколкото съм чела Чарлз даваше пари на Хари в Америка само от печалбата на едно имение, защото не е собственик на нищо от другите и няма право да използва държавни пари. Кралицата приживе също е казвала, че не е собственик...Как Симеон стана собственик?!

Както много други и СИМЕОН го предадоха. Защо ли трябваше да се връща в, България?

Мутри отнели имоти това не е новина, а реалността в България. Тоя мутренски съд съди за това за което са му платили да отсъди, затова и после ни осъждат в международният съд. Защо съда не отсъди да ни върнат акциите от приватизацията които мутрите ни откраднаха? Мутрите първо позволиха тези акции да бъдат изкупени буквално за стотинки, които стотинки сложиха на банкови сметки до пискване без да ни кажат, а после предприятията които участваха в приватизацията ги направиха от затворен тип, за да не можеш нищо да се интересуваш. Аз искам държавата да съди собсвениците на предприятията участвали в приватизацията, а съда да върне на гражданите дяловете им. Това засяга лично всеки от нас, а това както било с цара малко ме интересува, защото като му вземат собствеността с мутренски рекет, аз от това нищо няма да получа, а ще се облажат само няколко точно определени мутри. И тоя случай с дъщерята на царя му го организираха мутрите рекетьори. Записвайте се за канала ми в телеграм "https://t.me/pprazum за да ми помогнете да направя България нормална просперираща и модерна държава която работи за народа и в която няма насилие, няма разделение и омраза и всички сме равни, въпреки усилията на ЕС и САЩ. Не хапе, не боли, нищо не ви струва. А ако спечеля аз печели цял народ, а ако загубя печелят само мутрите. Аз за разлика от дебилите в ЕС в парламента и правителството знам и мога

Копилиту на монарху фъшкията Буриз Три Симьон Хасан испанския гражданин.

Няма да е за дълго. Ще ги проиграе на комар. Няма да е за дълго. Ще ги проиграе на комар.

Ококореното явно здраво е закъсало с бюджета щом на тоя мошеник точно сега му отнемат откраднатото. Очаквам да излязат в близките месеци документи за продажбата им на безценица както излезе за държавната земеделска земя.

Съдът не връща, а отнема след като веднъж му ги върна.

Ги контролира оператора на сайта

Въпросът е малко спорен. Защото до колкото знам, в другите монархии в Европа, кралските фамилии са официални собственици на имотите които ползват. В същото време, България отдавна не е монархия. Според мен, Симеон и наследниците му, трябват да наследят, само тези собствености, за които има доказателства, че баща му е купил със собствени пари, или е имал нотариални актове лично на негово име, за тях. Останалите са си на държавата България.

тези гори отдавна са изсечени, осребрени и изиграни на комар, така както бяха изиграни и българите от този професионален мошеник.

Който му ги даде

Царя винаги е работил за КГБ, това значи за СССР и за Русия! И народа това го знае и за това го обича и тачи!

Защо беше допуснато да си ги вземе явно корупцията

сега остава и щерката на тоя дърт мошеник/ виж го само как се е опулил като далаверата с горите не мина/ да я вкарата поне за 1 месец в панделата за наркоскандала и да вземат да се омитат там откъдето кацнаха в тази нещастна държавица унищожена от тях. а онези вестничета начело с 24 часа да се покажат на прокурора за какъв цар пишат в републиката не мина и номерът на тая руска полсаничка която произведе симеон борисов глава на българския царски род така че циркът продължава

Пак крадецът вика "Дръжте крадеца!" Нещо яко са го о-и сегашните. Впрочем се оказва, че НВ е най-приличният от всички, управлявали ни след "демокрацията".

Всички монархии в Европа са социално цветущи общества - Великобритания, Швеция, Дания, Норвегия, Холандия, Белгия и т.н. Цар Симеон Втори вкара България в Европейския съюз.България и Румъния бяха приети заради неговия авторитет. Комунистическата пропаганда и промиване на мозъци са ориентирани към Русия,източникът на тяхната власт и богатство.

След като има в сила влязло съдебно решение то трябва да се изпълни, пък Симеон може да жали още 10 години....само не зная трози комарджия откъде ше намери пари

Царя си е заслужен паметник от чисто злато приживе, че застана на страната на България, подчини се на ДПС и изрита за винаги драгалевския мангал! За това народа винаги му е прощавал и винаги го уважавал!

Симеончо върна на власт тези, които го бяха свалили и свали тези, които му върнаха имотите. Накрая царството му го взе шофьора му. Сега нечистоплътната му душица се заиграва с руските попове и ходжите , дебне нова сгодна интрига.

Ойде на Калина зестрата.

Добре де , но той не изсече ли горския фонд ,за да изнесе дървения материал зад граница ?

а не трябва ли да осъдят и тия, които му ги "върнаха"???? Къде е законът - преди или сега???