Събориха още един склад от Тютюневия град, министър Минеков отиде спешно в Пловдив
Кметът на района не е бил информиран за разрушаването на сградата, която попада под защитата на Закона за културно наследство
Обратно в новинатаКоментари - Събориха още един склад от Тютюневия град, министър Минеков отиде спешно в Пловдив | Днес.dir.bg
Коментари
умнико няма нужда от жалките ти опити да се правиш на умен, от Пловдив съм и нищо не съм казал за Капана или Стария град където са истинските паметници на култирата, тея складове какви паметници са? никви, някой си ги е обявил навремето най-вероятно защото са искали да ги купят, точно на центъра на Пловдив да стоят тея стари порутени сгради е жалко и грозно, могат да построят нещо много по-хубаво там
Ами, не можеш да притежаваш земя, сграда, част от сграда, МПС и какво ли още не, ако не си плащаш данъците, които ти искат от общината и държавата. Видимо, няма как да не мислиш за пари, след като са те задължили да мислиш за тях. Ако искаш да не мислим за пари, мога да ти предложа като за начало, да почнеш да плащаш моите сметки вместо мен и ти обещавам, че аз няма да мисля за пари, това ще е твоята задача.
Много тъпи коментари, че били съборетини и затова трябва да се махнат! Ами нали са събоеретини защото собствениците не ги поддържат бе, ахмаци! Дори и Бурж Халифа може да стане съборетина след 10 години, ако не се поддържа. Това, че архитектурният им стил не кефи някой, не значи, че не си заслужава поколенията ни да ги видят. В чужбина има много примери как в обвивката на стара сграда се създава нещо модерно. Хората дори строят небостъргачи над църкви без да съборят и една керемида. И честно казано като видя какви сгради са спечелили конкурса Сграда на годината и си представям как всички жилищни блокове в южен Монпелие ще спечелят нашия конкурс.
Прочетете за Кудуглу, дарил сграда за болница и складове в Пловдив и точно 100 години по-късно тези складове незнайно как вече са в частни ръце. Семейството на Димитър Кудоглу няма деца, а в края на декември 1923 г. умира съпругата след лечение в Сан Ремо, Италия. Няколко месеца след това Димитър Кудоглу се връща към идеята си за създаване в Пловдив на здравно заведение, в което „да намират на вечни времена изцерение и облекчение страдащите хора от най-опасните и заразни болести“. В края на 1926 г. Димитър Кудоглу закупува за 5 милиона лева сградата на хотел „Цар Симеон“, финансира с още 3,5 милиона лева нейното преустройство и оборудване с най-съвременна медицинска апаратура, дарява и двата си тютюневи склада в Пловдив на ул. „Иван Вазов“, с приходите от които да се издържа Дома. Всичко това Димитър Кудоглу дарява на българския народ, узаконено с приемането от Народното събрание на специален закон за фондация.
Да, бе, как не се бях сетил... римляните ако бутнат тая съборетина Колизеума, малеее какъв хотелски комплекс с мол могат да издигнат отгоре...
Онова тарикатче Зико също ли не знае за какво става дума.Тази пасмина трябва да позлати краката и задниците на всички правоприлагащи органи, разбира се с приоритет към Прокуратурата, които се правят на кьорави и ги оставят без разследване и обвинение.
Минетков спешно заминал да зида събореното, а тая кукувица се снимала пред празен багер, и тя ше става известна по фейсо. Да беше отишла в представителството да се снима пред чисто новите, лачени багери.
Така е, закона е врата в полето, не дай боже да ти се наложи да я изполваш по правилата. Разни чиновничета ще ти разкатаят фамилията. За наши хора обаче...
Манталитет. Ченгесарски синове и попове ( Ники пловдивския поп е хибрид от този микс) , евреи - руски, израелски и всички комунисти и те също масони, доста помаци обслужващ персонал на ''чуждитИ инвИститори' , не малко фесове от югоизток и чак тогава обикновени алчни майни. Всичките по- горе помитат всякакъв естетизъм и финес ако няма бърз профит и лъскавко....
на наши и ваши номенклатури са давали на сгради статус на паметник на културата. Моите родители през 82г купуват една обикновенна къща на село.Чак след 40г разбираме че била паметник на културата понеже там живял някаква номенклатура.
То тук цялата държава е призрак. И друг е въпроса, че такива стари фабрики могат да се превърнат в модерни зони със заведения, арт магазини и сцени за представления, но в Булгаристан това не вирее, нито култура, нито културни елементи, нито заинтересовани … “абе не знам и не ме интересува” е символ веруюто на българина