Коментари - Румен Радев: Левски е единственият съдник, пред когото всички българи се чувстват равни (снимки) | Днес.dir.bg

Президентчето говори патетично пред паметника, ама ги върши такива, че ако Левски беше жив щеше да получи ритник отзад..

Русия щедро се отплаща на убийците на Левски Човекът, осъдил Апостола на обесване, е назначен от княз Дондуков за член на Висшия съдебен състав в България Поредно доказателство за зловещата роля на Русия разкрива изследователят Георги Георгиев, автор на блога istinata.bg. Той е открил и публикува заповедта, с която един от виновниците за обесването на Васил Левски - Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, е назначен за член на Висшия съдебен състав в България. Това се случва на 8 май 1879 г., 6 години след като Апостола увисва на бесилото. Заповедта е подписана неслучайно от княз Дондуков-Корсаков. Така Русия се отблагодарява на българските продажници-мекерата за вярната им служба към империята. Коварната и двулична роля на руския посланик в Цариград Граф Игнатиев вече не е тайна за обществото, въпреки, че години наред бе укривана от българския народ. Именно Игнатиев има основна роля в процеса, довел до обесването на Васил Левски. По настояване на графа в състава на съда са включени българите: хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович - член на държавния съвет към империята, Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община, Хаджи Мануил(Мано) Стоянов – член на софийският меджлис и Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис. Този исторически факт бе за първи път публикуван от Георгиев, а след това приписан от редица други изследователи (виж ТУК изследването, б.р.). Целта с намесата на графа е ясна – обезглавяване на национално-освободително движение и подчиняването му на интересите на имперската дипломация на Русия. Именно негова е и ролята при организирането и обявяване на схизма против Българската църква от руската църква и Вселенската патриаршия през 1872 г. в опита му да спре единението на българската нация. Той е втория поред руски консул (наричан в Цариград „вицеимператор“ заради огромното си влияние над Султана!) , който изисква от османските власти заточение за българските владици. Първото заточение го изисква още през 1860 г. предишния руски консул княз Лобанов. Османските власти отстъпват пред граф Игнатиев и на 21 януари 1872 г. българските владици са заточени в Измир. Българската общност в Цариград се вдига на протестно шествие срещу Високата порта. Над 3000 българи се събират на този протест. Великият везир Махмуд Недим паша приема Славейков и Икономов като представители на шествието, изслушва ги и обещава владиците да бъдат освободени. Махмуд Недим паша, един от малцината прозорливи османски държавници, удържа дадената дума: на 30 януари владиците са върнати в Цариград. Само месец по-късно граф Игнатиев след лична визита до султана успява да отстрани Махмуд Недим паша от поста му. Любопитен факт е, че същият русофилски продажник Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, издигнал се още по време на турското господство до член на държавния съвет към империята, след Освобождението на България се оказва и един от първите дарители, които дават пари, за да се издигне в София паметник на Левски. Документът за назначаването на хаджи Иванчо Хаджипенчович за член на Висшия съдебен състав в освободена България от княз Дондуков е важно историческо доказателство, че продажните рубладжии-русофили и техните господари от Москва повече от век и половина целенасочено работят срещу българската нация, изпращайки на смърт и заточения най-свидните й синове, които вече са осъзнали, че от московлъка и руския ботуш по-страшно нещо за Отечеството ни няма.

Не съм чел Левски, да желае помощта на Русия – нещо по вече- той е против. Ръковски също. А вече в уж свободна България, Стамболов е заплашен лично от руския представител, че ще обърне топовете срещу България, ако същата не спре да крои планове за освобождението на Македония.После император Николай 1 ,директно заплашва с окупация България, ако не детронира княз Батемберг.И защо? Защото България дръзна да се обедини с Румелия и на всичкото отгоре взе че победи Сърбия. И всичко това в уж суверенна България.Никой не си задава въпроса, защо този уж наш човек и „велик български благодетел“, граф Игнатиев, подписа смъртната присъда на Левски? Защо не го защити с влиянието и авторитета си? Защото Левски упорито отказваше всякакво сътрудничество с руското разузнаване. Не знам защо не вярваме на Левски, а сме готови да повярваме на руският посланник...Защо след освобождението целият ни политически елит,който съумя за кратко време да превърне България в силна и успешна държава, беше се образовал в западна Европа, а не в Русия.А тези които бяха завършили в Русия спретнаха русофилските бунтове и за малко да предизвикат гражданска война. Срещу кого и за каква кауза се бунтуваха- та точно в това време България просперираше. И добре че Стамболов беше с акъла си и надвивайки личните си чувства спаси България. После те го убиха.И Фердинант целуна задника на Русия,за дето го отърваха от БЪЛГАРИНА Стамболов,дето му пречеше на самочувствието и го комплексираше и после,като истински комарджия,проигра живота и бъдещето на държавата ни.Ето това е Руската политика- подмолна,себелюбива,лукава,лъжлива и азиатски жестока.По следващите години от развитието на тази държава, потвърдиха и потретиха всичко казано до тук. Елита на тази държава не брои собственият си народ за хора, а ние си мислим, че за нас ще се загрижат.Не знам, друга такава държава, която в такъв огромен мащаб да изтрепа милиони от собствения си народ.Даже Хитлер не посмя да го направи в Германия, но за Ленин и Сталин това беше просто статистика.И после,накараха тяхните мекерета в подчинените им държави да си изтрепят елитите и те послушковците го направиха,все едно е социалистическо съревнование. Във Франция се получи след войната същото, но за кратко, защото Де Гол се намеси безкомпромистно и спря ексцесиите.Но там имаше Де Гол,а в България командваше Сталин.Че и името на Варна смениха на град Сталин. Как пък един град на запад не нарекоха на освободителя си Чърчил или Рузвелт.Те ли са прости или ние умници? POSTED BY МИЛКО ДИМИТРОВ

Кога ще бъде включена в учебниците ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ на България: Примерни теми и въпроси: -кой точно уби Апостола ни, -кой праща до Петербург телеграми, че Софийската завера ще получи „положителен край, т.е.че Апостола ще бъде обесен, -кой награди с високи постове ,тези които свидетелствуваха срещу Апостола, излъгани че съдят някакъв хаирсъзин, бандит, -кой си изтегли от младото българско княжество военните инструктори и насъска Сърбия да ни нападне след Съединението 1885г., -кой финансира и организира ВСИЧКИ проруски метежи, атентати и заговори в България, -кой и защо съсече Ст.Стамболов, -кой организира атентатът в църквата “Св. Неделя”- 1923 г., -кой насъска през войните съседите ни срещу нас, -кой и защо отрови Цар Борис-III, -кой имаше изгода Царство България да е без върховен водач при окупацията ни от ссср на следващата ,1944г, -по чия заповед и защо беше избит българският интелектуален,военен и икономически елит и десетки хиляди невинни българи, -кой и къде изнесе златният резерв на България и открадна пенсионните фондове на милиони български граждани, -къде все още е архивът на Третото Българско Царство, защо не ни е върнат и се води „военен трофей“, нали РККА ни била уж освободила, -кой целенасочено разруши българската индустрия, смаза българския национален дух и превърна България от цветуща средноевропейска страна (избрана до 1944г. от хиляди европейци- австрийци, унгарци, французи, германци, белгийци,италианци,украинци,румънци,сърби и т.н., пожелали и получили българско поданство, защото са видели по-добри възможности за бизнес,работа и живот в Царство България) в един потънал в разруха концлагер, където със сетни сили оцелява физически и духовно най-бедното население на Европа!? -кой праща и ДНЕС агенти на ГРУ да тровят с БОВ(бойни отровни вещества) българи на българска територия, -кой иска да унищожи ВПК на България в угода на русия, -кой свали поредното българско правителство, -и т.н...всеки може да продължи списъка!!!!

Кремълският цървул има наглостта да говори за Великия Левски! Нещастник недоправен.

Аз на Мунчо глупостите нито ги чета вече, нито ги коментирам. Опаквaм инпийчмънта.

Що ми приличат днешните български политици както от филма на Тодор Колев Господин за един ден!

Мууунчо, що не вземеш да се гръмнеш. Да ни зарадваш.

Хората са казали, че ум под фуражка не вирее и май са прави. Написали му патетична реч пълна с клишета и плешивия макак Рундьо срича като първолк наизустения текст. Пародия на президент.

А бе, мрънкащ охлюв, ти дори не трябва да споменавам името на Левски. Ти си един от предателите на нашата страна. Толкова нещастни и подли управляващи никога не сме имали през историята.

Каквито Му избирателите, такъв им и пРезиденто!!!

Шарлатанов

Мунчо е преродения Левски.

Ъъъъ съдник? Мен пък ме учеха, че е борец за свобода, равноправие между хората - ама тва по социалистичско. Явно е претърпял исторически катарзис на личността и вече пръв между равните, че да е съдник за всички останали..

Левски не е съдник

А без глупостите стил партиен секретар с 20 години стаж на резидентина, колко щеше да е по хубава България!

Да но ти Мунчо изскаш да се изскараш по велик от Дякона

РАДЕВ - Юмруков е почетен тартор на Възраждане . Кравата Нинова е зам.тартор ....

Левси е бил бич за чорбаджиите, за това го харесват комунистите, но русофилите не го харесват

Тодор Поппетров Икономов, или Тодор Икономпетров Тодоров, е български писател, публицист, издател и политик. Един от най-видните възрожденски учители и участници в борбата за създаване на независима Българска екзархия. Той е сред водачите на Консервативната партия след Освобождението на България[1][2]. Биография Образование и младежки години Тодор Икономов е роден на 29 август 1838 г. в будната Жеравна, Сливенско, в семейство на свещеник. Получава първоначално образование в Жеравна, а след това в Разград и Русе (1848 – 1850). През следващите години работи като абаджия в Тулча (1851 – 1855) и Жеравна (1855 – 1858), продължава образованието си в София при бележития възрожденски просветител Стоян Филаретов и в Сливен при Сава Доброплодни. През 1861 г. заминава за Цариград, където е учител и дякон на униатския архиепископ Йосиф Соколски. Увлича се, а после скъсва с униатството. През 1865 г. завършва духовната академия в Киев[1][3][4]. След завръщането си в България е учител в Шумен (1865 – 1869) и Тулча (1869 – 1871), а след това секретар на епархийския съвет в Тулча (1872 – 1878)[2]. Избран е да представлява Тулчанската община на Църковно-народния събор в Цариград (1871). Взема и дейно участие в борбата за независима българска църква. Противник е на въоръжената борба като средство за постигане на националното освобождение, приемайки дуализъм на България и Турция под скиптъра на султана. Заедно с това Икономов се намира под идейното влияние на руската революционно-демократична мисъл[5][2]. Той е сред българските публицисти сътрудничили със статии по актуални въпроси на литературата, философията, естетиката и обществено-политическите борби на в. „Македония“, „България“, „Право“, „Турция“ и др. Известно време е редактор на сп. „Читалище“ и редактира в. „Турция“, издавани в Цариград. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) участва в управлението на града, а след нейния край за кратко е училищен инспектор във Варна[1][3][4][2]. Политическа дейност След Освобождението Икономов влага силите си в устройството на новата българска държава, отдавайки цялата своя енергия в народно-полезни неща. Той последователно е народен представител, подпредседател на Учредителното събрание в Търново и един от водачите на Консервативната партия. Дълго време е депутат, окръжен управител (префект) в Сливен и Бургас (1879), министър на вътрешните работи (1880), кмет на София (1880) и окръжен управител на Шумен (1881). За пръв път под негово ръководство Столична община въвежда годишен бюджет, завършва се градоустройственият план на София и се полага основният камък на Класическата мъжка гимназия на ул. „Дунав" и ул. „Московска". Общинското управление преминава на подчинение единствено на МВР[4]. По време на Режима на пълномощията Икономов го подкрепя и става председател на II велико народно събрание (1881) и на новосъздадения Държавен съвет (1882)[1][3][4]. Във време на груби партизански страсти и материални интересни със своя възрожденски идеализъм Икономов стига до там, че в определени обществени среди „започват да го ненавиждат за консервативното му благоразумие, в други да се надсмиват на наивността му, в трети да го пренебрегват и той бавно, сигурно остава сам, беззащитен дотолкова, че Стамболов може без много шум да го интернира“[2]. Виждайки това Икономов започва сближаване с умереното крило на Либералната партия, с което участва във второто и третото правителство на Драган Цанков (1883 – 1884). През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество (БКД, днес Българска академия на науките), а на 26 септември 1886 г. се включва в таен революционен комитет, основан в Букурещ, който има задачата чрез военен преврат да свали Регентството и да възстанови добрите отношения с Русия. За тези си дейности е подложен на преследвания от правителството на Стефан Стамболов (1887 – 1892)[2]. Книжовна дейност Портрет на Тодор Икономов, 1881 г. Оттегля се от политическия живот в Шумен през 1885 г., където се отдава на книжовна дейност[4]. Притежава 200 овце и една воденица, която се вижда принуден да продаде. За година време отпечатва и препечатва свои учебници и прочитни книги, купува различни учебни пособия – и всичко това на кредит. Сам познал митарствата на книжарството, несигурността на това занятие във време, когато сладкият звън на метала заглушава високите стремления, Илия Блъсков оплаква приятеля си за неговите житейски неблагополучия[6]. Достоен за големи дела, Икономов е принуден да търси спасителния бряг на книжарството сред разбушуваното море на нечисти страсти и политически комбинации. През 1885 г. във Варна той издава „Протоколи на Цариградската конференция“ и „Протоколи на Берлинския конгрес“, воден от стремежа да задоволи интересите на своите съвременници в конкретната политическа ситуация. Тодор Икономов не е чужд и на драгоценната възрожденска традиция – дарителството. С писмо № 200 от 20 януари 1884 г. от Управлението на Народното посвещение на Източна Румелия в Пловдив, подписано от директора Йоаким Груев и началика на канцеларията Димитър Душанов, на Икономов се съобщава, че дирекцията приема със задоволство щедрия му подарък от 250 екземпляра от издадените книжки „Писма за Сърбия“ и „Нравственний дълг на человека“ за училищните библиотеки и ученици из областта. МНП получава 500 екземпляра от същите полезни книги. Икономов не забравя и училищата в Тулча – града в който учителства[6]. Главно през годините 1888 – 1889 г. Икономов поддържа оживени връзки с книжари от цялата страна, на които дава и от които получава книги за продан. Той проявява интерес и към руската книжарница. Краят на книжарската му кариера идва неочаквано. Поради неуредени сметки книгите му са сложени под запор и изхвърлени на улицата, а той – подложен на унижения. Умира две години по-късно, на 28 октомври 1892 г., след неуспешен опит за самоубийство[1][3][6]. Творчество Икономовъ, Т. Читанка за обучение въ прочитъ: Второ отдѣление,. Солунъ, Издание и печатъ на К. Г. Самарджиевъ & Сіе, 1888. Тодор Икономов е автор на много учебници, мемоари и статии публикувани частично през 1897 г. и цялостно едва през 1973 г. Нова българска читанка. 1867. Читанка за приготвяне към граматиката. 1867. Пространна българска читанка за приготвяне към българската граматика. 1868. Пълна числителница. 1868. Воскресник, или черковно восточно песнопение. 1872. Избирането на българския екзарх. 1872. Ръководство за словосъчинение на българский язик. Наредил Т. Икономов. Издава книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук, Велес, 1875. (Българската печатница на Янко С. Ковачев, Виена) Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine. Писма за Сърбия. Русе, 1883. Протестантската пропаганда у нас и нейните ползи за България. 1885. Кой ще бъде най-виновний. Русе, 1886. Логиката на лицата пред логиката на нещата. Русе, 1886. Самохвалствата на патриотите и истинското положение на България. 1886. Читанка за първите два класа. 1886. Що трябва да правим, а що правим. Шумен, 1886. Кратка всеобща история за долните класове. 1887. Елементарна практическа граматика. 1891. Мемоари. Шумен, 1896.

Рублене, отивай да нагласяш машинките, че ще те тричат скоро!!

според сегашните еуро ге.ски схващания Левски е терорист!

Мисля, че трябва да спрем това ежегодно лицемерие, докато не си оправим страната според неговия завет! Иначе ползваме паметта на тоя светец, като изтривалка за калните обувки на мръсните си съвести!

От подобни на Радев да чуеш каквото и да е за Апостола е меко казано цинизъм.

Всекиму своето . Левски На концлагера пише същото .

Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и политик. Той е сред водачите на Либералната партия след Освобождението, председател на Народното събрание (1880) и министър в няколко кабинета (1880 – 1881, 1884 – 1885). Славейков е баща на 9 деца, от които политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публициста Рачо Славейков и поета Пенчо Славейков. Биография Произход и младежки години Роден е на 17 ноември 1827 г. в Търново, в дома на Рачо Казанджията. Майка му Пенка умира скоро след раждането му. Дядо му Рачо Чехларя е от Банско или Якоруда. Заради убийството на турчин, принуждавал го да го носи на гръб през река Глазне, бяга и се преселва в Търново. Бащата на Петко, също Рачо, се заема с казанджийство. Той е слабо образован, но е с горд български дух. В селото на майка си, Вишовград, Петко вижда славеи, които го впечатляват дотолкова, че променя фамилията си на Славейков. Друга версия за произхода на псевдонима, с който ще бъде запомнен в българската литература, е родът на неговата майка – Буюклиеви, в превод от турски – Славейкови. Учи последователно в Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Самообразова се с много четене в библиотеките на манастирите около Търново. Голяма роля за неговото възпитание изиграва запознаването му с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. По-късно учи в Свищов (при Емануил Васкидович), разширява познанията си по гръцки и се запознава с произведения от сръбската и западноевропейската литература. Първото му литературно произведение „Акатист на три светители“ е запазено. Просветна и литературна дейност През 1843 г. Славейков става учител във Велико Търново, но за написаното „Прославило се Търново със славни гръцки владици“[1] е изгонен.[2] От 1844 до 1864 г. последователно става учител в други села и градове – Трявна, Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и др. Преподава по взаимоучителния метод. Работи като учител в първото класно училище в Елена и го нарича Даскалоливницата (подобно на „свещоливница“ – място, където се леят даскали). Развива широка културно-просветна дейност. До 1847 г. събира 2263 песни, пословици и поговорки. От 1852 г. отпечатва първите си книги – „Смесена китка“, „Песнопойка“, „Басненик“. Пише поемата „Бойка войвода“ (1853) под влияние на революционните събития около Кримската война (1853 – 1856) и много бунтовни песни. Участва в заговора за неуспешното въстание на дядо Никола в Търново (1856).[2] Докато е учител в Търговище издава българския сатиричен вестник „Гайда“. След като работи известно време във Варна, заминава за Цариград, поканен през 1864 г. да редактира българския превод на Библията (на източнобългарско наречие) от Българското библейско дружество,[2] наред с Албърт Лонг, Илайъс Ригс и Христодул Сичан-Николов. Нейният цялостен превод, известен като Славейковата Библия, е отпечатан в Цариград през 1871 г. За значението на тяхното дело пише синът му Пенчо Славейков: „ Преводът на Библията тури край на езиковата безредица, на боричкането на разните наречия за първенство и се установи литературният език. След появяването на Библията на бял свят заглъхват разприте между разните български говори и източнобългарският говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание.[3] “ Цариградската Библия 1871 г. (голям формат) – първото пълно издание на Библията на модерен български, превод от колектив в състав Елиас Ригс, Петко Славейков, Албърт Лонг и Христодул Сичан-Николов Гробът на Петко Рачев Славейков в парцел 28 на Софийските централни гробища (42°42′47.5″ с. ш. 23°20′02.4″ и. д.) Корицата на „Смесена китка“ (първо издание, 1852 г., Букурещ), експонат на къща музей „Иван Вазов“ в Берковица Славейков се очертава като най-известния български писател по онова време в Цариград. Издава повече от 60 книги (български и преводни) и периодика: вестници: „Гайда“ (1863 – 1867), „Македония“ (1866 – 1872),[4] „Шутош“ (1873 – 1874), „Костурка“ (1874); списания: „Ружица“ (1871), „Пчелица“ (1871), „Читалище“ (1872 – 1873), „Звънчатий глумчо“ (1872). Той е сред ръководителите на църковната борба. По-късно е учител в Българската екзархия. През 1873 г. създава известната поема „Изворът на белоногата“. За статията „Двете касти и власти“[5] (в. „Македония“) е арестуван и обвинен във връзки с революционния комитет в Букурещ. След пътуване до Македония Славейков участва в основаването на българска гимназия в Одрин през 1874 г., където се бори с гръцкото влияние върху българите. По-късно е учител в Стара Загора, пише борчески стихотворения (1876). За кратко отново е в затвора след Априлското въстание. След превземането на Стара Загора от руските войски през 1877 г. е назначен за председател на градската управа. При последвалото опожаряване на града загубва ръкописите си и събраните 15 000 пословици. През следващите месеци сътрудничи на руските войски, превежда през Стара планина отряда на генерал Михаил Скобелев, става свидетел на Шипченската победа и ги придружава до Сан Стефано.[2] И в оригиналните, и в подражателните си творби П. Р. Славейков доразвива българския език. Пише исторически патриотични песни и поеми, любовна и пейзажна лирика под влияние на руските поети Александър Пушкин, Афанасий Фет и Николай Карамзин. Запазени са части от исторически патриотични поеми (написани най-вероятно под влияние на Паисиевата история) – „Крумиада“, „Кралев Марко“, „Самуилка“). П. Р. Славейков е познат и като основоположник на българската литература за деца, автор на учебници, проявява се като географ, историк и мемоарист. Той е също така преводач, филолог, фолклорист. Издава 2 сборника с народни песни (1860, 1868), възстановява събраните си пословици (17 000 на брой). Издава „Български притчи и пословици и характерни думи“, изследва българските обичаи, обредната система, демонологията и народопсихологията. Пише под множество псевдоними. През 1875 г. Славейков става дописен, а през 1884 г. – почетен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Политическа дейност (1878 – 1895) След Освобождението Петко Славейков става един от водачите на новообразуваната Либерална партия. Става председател на Народното събрание (1880), министър на народното просвещение (1880) и министър на вътрешните работи (1880 – 1881) в правителството на Петко Каравелов. По време на Режима на пълномощията (1881 – 1883) заминава за Пловдив, където преподава в Пловдивската гимназия. След завръщането си в България отново е вътрешен министър (1884 – 1885) в новия кабинет на Каравелов.[2] След Съединението е помощник-комисар в Южна България.[6] Издава вестниците „Остен“ (1879), „Целокупна България“ (1879), „Независимост“ (1880 – 1882), „Търновска конституция“ (1884), „Истина“ (1886), „Софийски дневник“ (1886) и „Правда“ (1888). Петко Р. Славейков умира в София на 1 юли 1895 г.[7] Паметта за Петко Славейков е свързана с три музея – в София, в Трявна и във Велико Търново и с множество паметници. В Трявна едно от училищата носи неговото име, а на централния площад е поставен негов монументален паметник.

Забелязвате ли, как българските оркофили никакви ги няма под статиите за Апостола на свободата. Според мен причините може да са две: Едната е, че просто не им е интересен, защото Левски не е смятал Русия за спасител на българщината, а по-скоро за бъдещ тиранин и угнетител. Захари Стоянов, в първата биография на Апостола, цитира Левски: „Никому не се надявайте, говореше той. Ако ние не сме способни да се освободим сами, то значи, че не сме достойни да имаме свобода. А който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство…”. и "Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви. Тогава аз ще да отида в Русия и да съставлявам комитети, защото там, макар и да няма чалми, но народът е притиснат от нас повече." Втората причина е че, като предатели, много силно усещат енергията на Апостола и се разтреперват, без да знаят защо и бягат като дявол от тамян.

Фатмака тотално изтрещя. То всички политици, като няма какво да кажат, гледат да кажат нещо за Левски. Ама Радев да беше прочел някое писмо на Апостола? "За малки разправии и недоразумения съди окръжният център по най-добри разглеждания, относно смъртните наказания ще се явява и на Ц-т к-т, ако времето допуща, иначе за всяка смърт ще се иска отговор фактично". С други думи Левски никога не се опитвал да бъде едновластен съдник, а даже настоятелно е изисквал справедлива форма на правосъдна система дори вътрешно в революционната организация.

Румбата пак опъва лозунги както опъваше секретарката.

Иларион Ловчански Роден 1800 г. Елена, Османска империя Починал 2 февруари 1884 г. (84 г.) Кюстендил, Княжество България Религия православие Народен представител в: УС Подпис Ilarion of Lovech Signature 22 May 1872 (vectorized).svg Иларион Ловчански е български духовник, участник в борбите за самостоятелна българска църква в Османската империя. От 1852 до 1872 година е Ловчански, а от 1872 до 1884 – кюстендилски митрополит. През 1872 година е избран за пръв български екзарх, но не е утвърден от султана.[1] Биография Ранни години Иларион Ловчански е роден през 1800 или 1801 година в махала Горни Чукани на град Елена. Светското му име е Иван Иванов. Напуска родния си град рано и постъпва монах в Капиновския манастир. Учи в килийното училище на манастира. Замонашва се през 1819 година. Служи при търновските митрополити на Гръцката патриаршия като йеродякон, йеромонах, архимандрит и протосингел.[2] През юни 1850 година е избран за аксиуполски епископ.[3] Ловчански митрополит Иларион Ловчански е епископ на Ловчанска епархия от 1852 до 1872. Ръкоположен и изпратен там е от търновския митрополит Неофит Византиос, поради желанието на ловчанци да имат за епископ българин. Грижи се е за българските училища в епископията си, търси учители за новите класове, преустроява църквата „Света Неделя“, раздава на бедните. Критикуван е като фанариот и лихвар. Ловчанските първенци забраняват на свещениците да го споменават в службите и искат да напусне митрополитския дом. Едва след помирение с посредничество на Ловчанския каймакам и писмо на ловчанските първенци до Иларион Макариополски в Цариград през 1860 г. e признат от миряните в епархията си. Но не пътува повече из епархията. На 31 януари 1860 г. служи на български език във Видин – събитие, отразено от вестник „България“[4]. Участие в църковните борби През 1868 година Иларион Ловчански заминава за Цариград по покана на водачите на движението за църковна независимост[5], като оставя за митрополитски наместник в Ловеч дякон Паисий, а след убийството му свещеноиконом Кръстьо Никифоров). В края на същата година Иларион наред с още трима български архиереи подава оставката си от Патриаршията с намерението да се присъедини към бъдещата българска църква.[6] Оставката не е приета от патриарх Григорий VI, но Иларион не променя решението си.[7] От 1870 е председател на Привременния синод на Българската църква.[2] Като най-възрастен митрополит е избран за председател на Първия църковно-народен събор през 1871 година. Иларион Ловчански е един от тримата български архиереи, които в началото на 1872 година извършват Богоявленската служба в българската църква във Фенер без разрешението на цариградския патриарх.[8] По тази причина е изпратен от турските власти на заточение в Измит, но броени дни по-късно, в края на януари, е върнат в Цариград след протестна демонстрация на местните българи начело с Петко Славейков и Тодор Икономов.[9] Български екзарх На 12 февруари 1872 година синодът на Българската екзархия избира Иларион Ловчански за български екзарх. Обвинен е в размирност на Ловчанска епархия във връзка с дейността на Вътрешната революционна организация и Васил Левски. Подава оставката си пет дни по-късно под натиска на Високата порта (повод – стар и недочуващ). На извънредно заседание на 16 февруари 1872 година синодът избира за екзарх Видинския митрополит Антим I, който е утвърден от султана. Кюстендилски митрополит През юли 1872 е избран от Синода за титулярен екзархийски митрополит на Кюстендилска епархия.[10] Участва като народен представител в Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Умира в Кюстендил на 2 февруари 1884 година. Погребан е в митрополитската църква „Успение Богородично“. На камбанарията на църквата, на 21 май 2005 г. е открита негова паметна плоча. Улица в Кюстендил и Ловеч е наименувана Иларион Ловчански.

Бесрамник, паразитиращ върху костите на Левски.

Аз не одобрявам действията на Левски

Ще ти кажа, не бе попа а онзи скитник, одърпан и жал. За няколко гроша, те предаде а после изпи ги. Така е в този живот, долна твар, светиня погребва.

Левски е съдник пред когото всички българи са равни? Що за глупост на глупостите???

Завинаги герой в паметта на българите! Аз, обаче, се ошашавих за пореден път от изказа на президента ни. Наистина супер изречения. Не знам той ли си ги измисля, или му ги пишат, ама много супер изказ.

Как така всички ще са равни пред Апостола? Как така.... и крадците и обраните ли? И престъпниците и жертвите ли?Как не ги е срам да правят" върховенство на закона" с името на Дякона! Най напред да видят себе си- така ли пишеше в онова тефтерче,дето само 4 часа било можело да го видят някои, да си видят вчера, днес , утре. Да си видят лукса- ако го имат, и мизерията- ако ги е сполетяла не, ами ако ги е поробила!Срам ме е! Няма да дават акъл какъв бил Дякона, а да се хващат и опитат да направят нещо за хората,че дявол ще ги вземе! И да запомнят! Такива, като мен - повече от 30 % сме, останалите са за гъби, ще си отидат от този шибан свят / помните ли Петьофи- Ще изплетя камшик от слънчеви лъци, за да шибам....../ спокойни , защото са дали всичко за децата, докато онези гадинки богати вампири, ще умират в мъки,защото други ще харчат на гърба / и даже на задниците/ на любимите им простакеси парите,които са задигнали от безпомощните! ВЕРТЕП!

радев, най-малко пък ти имаш право да говориш за ЛЕВСКИ! Дано след твоя мандат да намериш място в някой от затворите на България! Не се изказвай повече за наши възрожденци, защото ние знаем, че си предател на род и родина и си агент на путин!!!

На 28 февруари 1870 година султанското правителство издава ферман, с който узаконява обособяването на българска черковна йерархия (наречена „екзархия“) от Цариградската патриаршия. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. Български екзарси Българските владици при освещаването на църквата „Свети Стефан“ в Цариград, 1897 година Иларион (12 – 16 февруари 1872) Антим I (16 февруари 1872 – 14 април 1877) Йосиф I (24 април 1877 – 20 юни 1915) Стефан I (21 януари 1945 – 6 септември 1948) Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран видинският митрополит Антим I.

3 март е срамно да бъде национален празник!

Радев е позор!

Как българските историци си обясняват фактите че година преди екзекуцията на Левски Султан Абдул Азис подписва Ферман за създаване на Българската Екзархия в пределите на Санстефановска България.

Специално за тебе съдник ще е Гешев. Чака те

Единственият съдник, дребно човече е друг. Всички ще се представим пред Него един ден. Дори и тези понятия сбърка! Иначе, не петни и името на Апостола, поне това не прави.

Идва 3 март. Да качим отново Кирчо на Шипка!

Ха хаа, повече от кощунство е, един клетвопрестъпник нагло заплюл българската държавност, нарушавайки Конституцията за да вкара във властта доказани полуграмотни идиоти, лъжци и престъпници за да съсипят страната ни в интерес на отвъдокеанските му ментори говори за Левски и малоумниците го слушат! Боже пази България, че няма кой друг!

Султан Абдул Азис през 1871г. подписва Ферман за създаване на Българската Екзархия, но се намират хайвани които искат руско, сръбско и гръцко влияние в България. Така през 1872г Султан Абдул Азис утвърждава присъдата на Левски

Отново кухи фрази и клишета.

Васил Иванов Кунчев (дякон Игнатий) никога не се е отричал от монашеството. Като Божи служител той живее в смирение пред Бога. Нека г-н Радев да не го обожествява, защото това е богохулство. Равни сме само пред Бога. От друга страна, така се създава поредният мит около Левски и така се губи реалният му образ. Да не тръгваме по пътя на македонистката пропаганда, която от българина Георги Николов Делчев, последовател и продължител на Левски, създаде мита за някакъв Гоце, който е чист македонец на кон и едва ли не се бори срещу бугарските татарофашистички окупатори... А, да: Левски никъде не е казвал нищо за някаква ,,чиста и свята република". Няма и как да го каже, тъй като това са перифразирани идеи на Мацини. Всъщност, в писмото си до карловския чорбаджия Ганчо Мильов Левски заявява: "В Българско не ще има цар, а "народно управление" и "Секиму своето". Секи ще си служи по вярата и законно щя се съди, както българинът, така и турчинят и пр. Свобода и чиста република". Т. е., свобода, чиста (без примеси или някакви компромиси с монархията) република, равенство пред закона и справедливост. Вместо да се вричат с измислени фрази пред изкуствени митове, нашите политици и държавници нека да следват тези три принципа. Достатъчно е, но нещо все не им се получава. Иначе всички са големи патрЕоти и милеят за България. Само че я виждат някак по-различно, като в криво огледало. А може би всички ние си носим отговорността, след като си избираме такива управници? Нищо чудно, след като най-висш израз на нашенския патрЕотизъм е да обуеш потури (или сукман -- зависи от джендъра...), да се напиеш едно хубаво с люта ракия и руйно вино -- пък да закършиш някое лудо хоро из реки, езера и язовири и да пуцаш с халосни патрони до оглушаване...

Вън от България на руските платени агенти на Русия ,на всички нива в държавата и особено Нинова и РАДЕВ, които изпълняват проекта " Решетников " ,за отклонение на България ,към азиатската ко.чина Русия ... ,-

Родина, майка?!?Държавата не ви е раждала, за да ви бъде майка.Тя съществува от вашите данъци и е сравняванас звяр в Библията.Инвалидине от войните на държавата са умирали с мизерни пенсии и никому непатребни.Същото е днес в Русия и Украйна.Махни държавата и остава само територията,която периодично си е менила собствениците в човешката история.