Ролята на генетичните изследвания за определяне на най-подходящото лечение при рака на белия дроб

Проф. Савов: "80% е рискът от рак на белия дроб при фамилна обремененост"

08:11 | 7 март 2023 | Автор : Анелия Николова 0 9121 Снимка: Амджен България

Медицинската грижа и цивилизацията бележат едновременната си поява с откриването на артефакт от праисторически времена, представляващ счупена и зараснала бедрена кост. Медицината като наука има хилядолетна история, докато по-малко от две столетия ни делят от зараждането на генетиката. Днес тя е основен източник на информация, благодарение на което се намират терапевтични решения за доскоро нелечими заболявания - наследствени и придобити. Освен с прогностичния си характер, генетиката има все по-голяма роля в ранната диагностика и разбирането за етиологията на болестта.

Недоброклетъчният белодробен карцином е най-често срещаното злокачествено заболяване на белия дроб. Фамилната обремененост е фактор с висок процентов риск за носителство и изява на болестта. Каква е ролята на биомаркерите и генетичните тестове, могат ли те да послужат в терапията и профилактиката на рака на белия дроб, разказва проф. д-р Алексей Савов, директор на Национална генетична лаборатория.

Проф. Савов, каква е ролята на фамилната обремененост при пациенти с рак на белия дроб?

Когато говорим за фамилни карциноми, това означава, че онкологичното заболяване на белия дроб конкретно не е възникнало заради фактори на средата (тютюнопушене, излагане на агресивни вещества и т.н.), а е причинено от мутации в специфични гени, които водят до увеличен риск за развитие на рак. Обикновено тази генетична база се споделя от други членове на фамилията. Преките ни наблюдения потвърждават това. Когато има налице такава фамилна обремененост, 70-80% от пациентите са родени с мутация на един ген, чиято роля е да потиска развитието на туморни тъкани. При тези хора рискът от появата на рак е много голям.

Колко точно?

Трудно можем да кажем с точност, защото зависи от допълнителни фактори. При фамилна обремененост обаче те могат да достигнат и до 80%.

Генетичните тестове за наследственост могат ли бъдат от полза в такъв случай?

Хубаво е да се прецени в кои случаи да се предложи подобно изследване, защото то трябва да е предхождано от адекватна консултация, от нагласата на човек да се подложи на генетичен тест, да приеме информацията, каквато и да е тя, и да се вслуша в съветите за профилактика. Препоръчително е всички да спрат да пушат цигари, но при хората с фамилна история за рак на белия дроб, този вреден навик с много голяма вероятност би отключил нежеланите последствия.

В медицинската практика съществуват изследвания на генни панели. Ако се открие носителство на определен генетичен дефект или нарушена функция, може да се даде индикация, че след време би могло да се отключи определен вид карцином. Но трябва да погледнем и другата страна: ако човек разбере, че носи такава мутация, това може да го стресира. А ние не можем с категорична точност да определим процента риск за поява на онкологичното заболяване, защото има и други фактори, които няма как да бъдат измерени и оценени - начинът на живот, културалните условия и т.н. Затова казваме, че рискът варира между 20% и 40%. А ако е засегнат и друг ген, който касае регулацията на организма, този процент естествено нараства.

Трябва да се има предвид, че някои мутации са възникнали и се предават през поколения дори хилядолетия. И тук ролята на специалиста, който разчита резултатите от генетичните изследвания, е много важна. Ако едно такова генетично изследване, което принципно има прогностичен характер, не бъде добре обяснено, то по-скоро може да навреди отколкото да помогне, защото води до психическо натоварване и объркване на човека. Той започва да се пита: Дали и кога ще се прояви заболяването? Ако се касае за фамилна обременеността, дали мутацията няма да бъде предадена и на следващото поколение? Може ли със средствата на съвременната медицина да се ограничи това предаване чрез предимплантационна диагностика, чрез селекция на ембриони, които не носят високорисковите алели и т.н. Разбирате, че резултатът от това изследване би променило цялостната нагласа и живот на човека, а заболяване така или иначе може никога да не се появи.

Ако говорим за генетичните изследвания не като прогноза, а като диагностика на заболяването и прецизиране на терапевтичните решения, ракът на белия дроб у нас е третия по честота. 85% от случаите се дължат на недребноклетъчен карцином на белия дроб, а близо половината от тези пациенти имат определен вид генетична мутация. Защо определянето на мутацията, причинила заболяването, е от ключово значение за лечението? Какво представляват биомаркерите?

Различните видове ракови клетки имат различен профил, нещо в програмата им е различно. А програмата е генетиката. Тоест, всеки различен рак е повреда в генетиката на различни гени и генетичните изследвания ни служат, за да се разбере спецификата им. Когато има туморна тъкан, взета от биопсия, се прави генетично профилиране - не се изследва само един ген, а множество гени, за които знаем, че имат отношение към регулацията и биха довели до т.нар. малигнизация на нормалната клетка. Работата ни е да открием какво точно и в кой ген се е случила повредата. Това ни обяснява проблема. Все едно да откриеш незащитена врата в крепостта на рака. Така намираш и слабото му място. И ние всъщност това установяваме, когато изследваме генетично различните видове туморни тъкани и всяка една промяна в тях (различна ДНК, белтък или молекула) за нас носи информация. Наричаме я "биомаркер". Той е различен за туморната и за нормалната клетка.

Следващата стъпка е да разберем информацията за този маркер дали може да ни послужи да атакуваме туморната тъкан така, че да уязви само нея, а не нормалните клетки. Това е идеята на биомаркерите, независимо дали ги виждаме и изследваме на ниво белтъци, РНК-или гени.

Всяка "незащитена врата" ли може да бъде атакувана?

При една туморна тъкан ние откриваме много пробойни, но не за всички в момента имаме "арсенал" за атака. Ще ви дам пример: абнормалните нива на биомаркера "епителен растежен фактор при недребноклетъчния белодробен карцином" не изключват наличието и на други мутации в пробата, която сме взели за изследване. Но по отношение на мутацията при този биомаркер ние имаме терапевтичен начин да атакуваме и да блокираме. Затова когато се взима материал от биопсия, е много по-удачно тъканта да се изследва максимално широко, защото ако днес все още нямаме решение за някои мутации, буквално утре или след два дни може да се появи такова. В нашата практика това се случва постоянно.

Звучи доста обнадеждаващо, но какво трябва да направи българският пациент, диагностициран с рак на белия дроб? Къде трябва да отиде, за да изследва биомаркерите си и кой трябва да го насочи?

Пътят на пациента трябва да е следният: след като мине през всички специалисти - онколози, патолози, образна диагностика и му бъде поставена диагноза, да се вземе биологичен материал, който да се изследва в специализирана лаборатория, а резултатът от генетичното изследване да се върне отново при него.

Тоест, вие не можете в случая да дадете директна препоръка или консултация на пациента, свързана с диагностика и лечение.

Точно така. Ние с пациента нямаме работа, а с неговия материал, тъй като определяме профил, който е номенклатурен, важи навсякъде по света и според варианта, който откриваме, единствено онколог може да определи терапията.

Колко пациенти с рак на белия дроб са минали през Вашата лаборатория за 2022 г.? Забелязвате ли тенденция на увеличение?

Нашата лаборатория извършва на годишна база генетично профилиране на около 300-400 пациента с тази диагноза. Как е в другите лаборатории, дали всички пациенти биват насочвани, всички тези неизвестни не позволяват да се правят категорични заключения.

Тенденцията за увеличение на белодробния карцином идва по-скоро от рисковите фактори. България продължава да е една от водещите страни в света по тютюнопушене. Това генерира основния риск за възникване на недребноклетъчния карцином на белия дроб. Предвид трябва да се вземе социалния статус, икономическите показатели, пропорциите на малцинствените групи, културалните им навици, профилактиката, превенцията... Всички те имат отношение към определянето на тенденциите.

А бихте ли препоръчали на здрави хора с фамилна обремененост от рак на белия дроб да изследват гените си?

Категорично! Но преди това е добре тези хора да получат първо адекватна консултация от специалист в онкогенетиката, който да им разясни в какво се състои теста, какво да очакват и след това да го интерпретира, тъй като има определени критерии и принципи. Хипотетично всеки човек би могъл да се сблъска с някакъв вид карцином. По-деликатен е въпросът с фамилните случаи на онкологични заболявания. Макар не толкова често се срещат фамилни случаи на рак на белия дроб. Фамилните мутации не са категорична обреченост за човек, че той със сигурност ще развие карцином, но рискът е доста голям. Това зависи от типа мутация, от типа ген, общо взето от генетиката. Затова, когато се сблъскаме с фамилност, категорично бихме препоръчали на хората да обмислят какъв е рискът и бихме могли да предложим изследване на множество гени, които евентуално да предизвикат развитие на карцином. Резултатите може да разделим в две групи. При първата не намираме никаква промяна в гените, което означава, че най-вероятно този индивид не носи фамилния дефект. При втория вариант да открием, че човек носи такъв дефект.Това е доста стресиращо, но не е непременно знак, че този човек ще се разболее от рак. По-скоро това е един мотив, аргумент да го насочим към профилактита и към ограничаване на риска да се сблъска с подобни заболявания. По-правилно би било, когато изследваме вече диагностициран пациент и открием генетичен дефект, тогава да изследваме и неговите близки. Генетичните резултати са деликатни. Имали сме хора, които са били стресирани до болестно състояние или до шок от резултат, който представлява безобидно носителство на нещо, което никога няма да им създаде проблем, както и случаи, в които такъв генетичен резултат диагностицира индивида със заболяване, но той няма представа към какъв специалист да се обърне...

Какво е бъдещето в генетиката по отношение на рака на белия дроб?

Както вече споменах, колкото по-добре е профилирана една туморна тъкан, толкова повече места се откриват, на които тя да бъде атакувана. Аз обаче залагам в бъдеще на възможността за най-ранна диагностика. Честота и изява на рака на белия дроб са специфични според пола и други обстоятелства, но се проявяват в по-зряла възраст. Подобно на принципа на мониторирането на кръвно налягане и кръвна захар с глюкомер, ми се ще да има и подобни малки устройства, които през определено време профилират биомаркери. Тогава ще можем да започнем терапия на база единични клетки, а не когато има вече формирана туморна тъкан. Разбира се, преди това обаче трябва да се прецизира клинично значимата граница.

Визитка

Проф. д-р Алексей Савов е началник на Национална генетична лаборатория.
Завършил е биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" с профил "Молекулярна биология" и специалност "Генетика" през 1989 г. Има магистратура в областта на бактериалната генетика и медицинска специалност по медицинска биология от 2006 г.
Научна степен доктор получава през 1997 г. с дисертацията на тема "Молекулни характеристики на муковисцидозата в България".
Има допълнителни квалификационни курсове и специализации в Италия и Франция.
Дългогодишен преподавател е в Медицински университет в София, както и в СУ "Св. Климент Охридски". Лектор е в обучителни курсове на Българска асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията и Българска асоциация по ултразвук в медицината. Има множество участия в конгреси, конференции и научни форуми, както и участия в научни проекти и експертни групи, публикации на авторски издания и в научни сборници и списания.

GR-NP-0223-80012

Материалът се публикува с подкрепата на Амджен България

ИЗБРАНО