Коментари - Путин: Русия е готова да преговаря за Украйна | Днес.dir.bg

Нека веднага някой който подкрепя агресора Русия да ми каже поне една страна под влиянието и хората да са богати и щастливи?

В Украйна беше мирно и тихо, докато не се намеси Русия и принуди янукович да се откаже от ЕС през 2013 г., за да се насочат към азиатския съюз. Това е долна постъпка и  Първопричина за всичко случило се нататък - майдан, сепаратисти, азовци, война и  т.н. Някой да е чувал преди това за проблеми - никой! Живееха братски! Украйна щеше да стане член на ЕС и щеше да има мир.

Терористи не се преговаря

Путин в тандем с поп Кирчо московски убиха православието. Хайде сега отидете на църква, запалете свещичка и напълнете бездънните джобове и широки ръкави на тези, които пренебрегнаха най-важното послание на ХРИСТА - мир и любов помежду ви. Войната е от Сатаната.

Специалния военен оператор моли за примирие, значи нещата отиват към разпад на руската федерация.

чухме го вече.

„За Украйна“ ? А не „С Украйна“...Войната продължава до пълното изтегляна от Афганистан, пардон - от Украйна....

ПРЕГОВОРИТЕ и ДОГОВОРКИТЕ за битието на Украйна СА СКЛЮЧЕНИ още по буля-меркелово време. Резултат - ТЪМНА и СТУДЕНА Украйна.

Глиги мощно настъпва с черпака към кифтетата.

Този се изкара защитник на националните интереси, а говореше за ,,денацификация".Постоянно си противоречи и какви ли не ги измисля за оправдание.То не бе ,,операция", то не бе борба със сатаната.....Изкукуригал кагебеец откъдето и да го погледнеш.

Да обиждаш путинофилите в България не е обида за българите. Тъй като повечето от вас са готови да продадат род и родина само и само да угодят на русия. За сметка на това пък вашата любима микрофонова неколкократно обижда целия български народ без изключение включително и продажници като вас. За вас обаче обидите от русия към България и българите са музика за ушите ви. Заплахите от страна на русия към България също са музика за предателските ви душички. Колкото и да се напъвате обаче вие сте само една шепа хора в интернет. Напълно липсвате в реалния свят.

Най-изгодно за всички в момента, за да има мир е просто да се прекратят военните действия. Не знам как Украйна си мисли, че териториите, по които стреля вече година и чиито граждани и военни дават жертви всеки ден от обстрелите, ще искат да се върнат под украинско управление? Това ще е равносилно на робство. Русия от друга страна знае, че вече хората с руско самосъзнание са успели да се изтеглят към териториите в Донбас и едва ли ще има някаква полза да се дадат още хиляди жертви, за да мръдне още 60-70км в Донецк до административните граници на региона. За съжаление има едни кръгове на запад, които нямат полза от примирие и ще продават мечти за "велика победа" на украинците ... до последния украинец.

Те руските условия за преговори са ясни от първият ден и не са се променяли. Само наркоманчето Зе подскача и говори за победа, докато Усрайна върви към разпад.

Първо се разкарайте от територията на Украйна,пиндел!

Путин: "...друг избор, освен да защитим гражданите си, просто нямаме" ПРАВИЛНО! А Зеления УНИЩОЖИ народа и ДЪРЖАВАТА си. :(((

Бруталната алтернатива, ако Западът бе изоставил Украйна Не Киев трябва да ни благодари, а ние – на него, пише Ан Епълбаум в свой коментар В най-краткия ден на годината, след 10 месеца война, украинският президент Володимир Зеленски най-накрая напусна страната си и пристигна във Вашингтон, за да благодари на американците за подкрепата. Той отиде в Белия дом, където се яви на пресконференция. Отиде в Конгреса, където връчи на вицепрезидента и председателя на Камарата на представителите украинско знаме, подписано от защитниците на Бахмут. Той поздрави всички американци с първата съвместна американско-украинска победа: "Победихме Русия в битката за умовете на света". Нищо в това пътуване - нито аплодисментите, нито знамето, нито речта - не беше неизбежно. Самото оцеляване на Зеленски не беше неизбежно. Продължаването на съществуването на Украйна като суверенна държава също не беше неизбежно. През февруари мнозина смятаха тези неща за невероятни, пише в свой коментар за The Atlantic американско-полската журналистка и историчка Ан Епълбаум. В навечерието на инвазията някои американски експерти съветваха да не се предлага военна помощ на Украйна с мотива, че войната ще свърши твърде бързо. Други американци повтаряха руската пропаганда, поставяйки под въпрос дали Украйна има право да съществува и дали заслужава да бъде защитавана.   Някои американски политици споделяха тези възгледи, като част от тях продължават да го правят и днес. Ами ако бяха надделели? Ами ако в Белия дом беше друг президент? Ами ако в Украйна беше избран различен президент?  Нека си представим само за миг свят без украинска смелост, без американско и европейско оръжие, без единението и подкрепата на демокрациите по света. Ако руският план беше изпълнен така, както беше замислен, Киев щеше да бъде превзет само за няколко дни. Зеленски, съпругата му и децата му щяха да бъдат убити от някой от ударните отряди, които бродеха из столицата по това време. Украинската държава щеше да бъде превзета от колаборационистите, които вече бяха избрали апартаментите си в Киев. Град по град, регион по регион, руската войска щеше да се довършва останките от украинската армия, докато накрая завладее цялата страна. В началото на войната руският генерален щаб си представяше, че тази победа ще отнеме не повече от шест седмици. Ако всичко това се беше случило, както е било планирано, сега Украйна щеше да е осеяна с концентрационни лагери, стаи за изтезания и импровизирани затвори, като тези, открити в Буча, Изюм, Херсон и всички други райони, временно окупирани от Русия и освободени от украинската армия. Едно поколение украински писатели, художници, политици, журналисти и граждански лидери вече щяха да са погребани в масови гробове. Украинските книги щяха да бъдат изхвърлени от училищата и библиотеките. Украинският език щеше да бъде прокуден от всички обществени пространства. Стотици хиляди украински деца щяха да бъдат отвлечени и транспортирани в Русия или да станат жертва на трафик някъде по света. Руските войници, окрилени от зашеметяващата си победа, вече щяха да бъдат на границите на Полша, създавайки нови командни пунктове, копаейки нови окопи. НАТО щеше да бъде в хаос; целият алианс щеше вече да харчи милиарди, за да се подготви за неизбежното нахлуване във Варшава, Вилнюс или Берлин. Милиони украински бежанци щяха да живеят в лагери из цяла Европа, без изгледи някога да се върнат у дома; приливът на съчувствие, с който първоначално са били посрещнати, щеше отдавна да е отслабнал – парите щяха да свършат и обратната реакция щеше да е в ход. Икономиката на Молдова щеше да се срине изцяло; едно проруско правителство в Молдова може би вече щеше да планира включването на тази страна в нововъзникналата руско-беларуско-украинска федерация, която един руски пропагандист приветства още на 26 февруари. Тази катастрофа нямаше да бъде ограничена само до европейския континент. От другата страна на света китайските планове за нахлуване в Тайван щяха да са в ход, защото Пекин щеше да стигне до извода, че Америка, която не е пожелала да защити свой европейски съюзник и вече е напълно затънала в дългосрочна битка срещу набралата скорост Русия, едва ли ще направи някакво извънредно усилие да помогне на един остров в Тихия океан. Иранските молли, еднакво въодушевени от успеха на Русия и поражението на Украйна, биха обявили смело, че най-накрая са се сдобили с ядрени оръжия. От Венецуела през Зимбабве до Мианмар - диктатурите по света щяха да затегнат своите редици и да засилят преследването на опонентите си, уверени, че старите правила – конвенциите за правата на човека и против геноцида, законите срещу войната, табуто срещу насилствената промяна на границите — вече няма да бъдат прилагани. От Вашингтон до Лондон, от Токио до Канбера, демократичният свят щеше да се изправи пред своето крушение. Но нищо от това не се случи. Защото Зеленски остана в Киев, декларирайки, че има нужда от "амуниции, а не от превоз"; защото украинските войници отблъснаха първата руска атака срещу тяхната столица; защото украинското общество се обедини, за да подкрепи своята армия; защото украинците използваха въображението си на всички нива в употребата на ограничените се ресурси; защото украинските цивилни бяха и са готови да понесат ужасни трудности. Заради всичко това ние не живеем в тази грозна, алтернативна реалност. Тъй като бяха вдъхновени от тези първи седмици на украинска смелост, президентът Джо Байдън и Конгресът на САЩ устояха на изкушението на изолационизма "Америка на първо място" и отхвърлиха култа към автокрацията, който сега завладява част от американската десница. Лидерите на Европа - с единственото изключение на унгарския министър-председател Виктор Орбан, един от главните идеолози на същия този култ - също устояха на внимателно насочените руски кампании за дезинформация и изнудване и се съгласиха да подкрепят Украйна както с военна, така и с хуманитарна помощ. Хората по света видяха как украинците се изправят срещу брутална диктатура и доброволно отделиха време и пари, за да помогнат. Благодарение на всичко, което направихме заедно, Киев все още стои гордо изправен. Украинците все още контролират по-голямата част от Украйна. Кланетата, екзекуциите и масовото насилие, планирани от руснаците, не се състояха в по-голямата част от Украйна. Легендата за военното могъщество на Русия беше разбита. Китай и Иран са обхванати от нещастие и вълнения.  Демократичният свят не се срина, а напротив, укрепна. Както заяви украинският президент, ние "успяхме да обединим световната общност за защита на свободата и международното право". Зеленски дойде във Вашингтон, за да благодари на американците от името на Украйна. "Но всъщност ние сме тези, които трябва да им благодарим", заключава Епълбаум. 

Добре ги защитихте - 100000 убити и 300000 ранени, пълна изолация и мрачно бъдеще... Путаран интересно как взе да говори за преговори от 1 месец, трябва да е много зле положението... Но вече няма кой да се върже, всеки знае, че след 10 години ще пробва пак, така че няма прошка :)

Нямаш работа в Украйна!