Коментари - Простреляният Шиндзо Абе почина в болницата в Нара (видео) | Днес.dir.bg

Кажи сега защо не си ходил войник - педерас ли си или недъгаво мъжленце ?

Бъркаш японците с китайците.

Хората казват че МАЙОРА и Щерев са един списател,АМА ВЕРНО ЛИ Е ТАКА ?! И САМО ТЕАТРО РАЗИГРАВАТЕ ,ВЕРНО ЛИ БЕ ?!

Тръмп го оплаква. Сатанистът на 81 години се радва. Спомняте ли си света при Тръмп? Беше против ковид мерките, нямаше войни, икономиката беше стабилна. Изведнъж се появи един маскиран старец и всичко се нареди.

Тръмп ще стане отново президент и ще скъса г.за на Сорос и другите сатанисти…!

о!!о

++++++++++++++++++++++++++++++++++

Тъ пак !!!!!

Два свята, единият е излишен! - Христо Смирненски БОСОНОГИТЕ ДЕЦА Привечер е. Бaвно, дебнешком сякаш, се спускат лилави сенки над града. Огромният слънчев кръг догаря в потоци злато и алена кръв. Като мъртва сива змия лежи шосето сред стихнали поля. И ето босоногите. Три, четири, шест. Впрегнати в мънички колички, натоварени с дърва и съчки, те опъваха мускулите на своите млади тела. Фуражка с отпрани козирка, черни кръпки на сивите панталони, а жилите им изпънати като корабни въжета. Пот струят челата. А градът е тъй далече. Малки роби, впрегнати в ярема на своята беднота, деца, в чиито очи гори тихата скръб на старци. Далече е градът! Далече. Край вас ще отминат още много доволници, край вас ще профучат автомобилите на тези, които нивга в живота си не са пили горчивата чаша на мизерията — те, зарад които е вашата мъка. Какво знаят те? В ресторантите на Чамкория свирят оркестрите, във вилите е тъй уютно и безгрижно. Черната сянка на глада не протяга там ръце. Не сплита лепкавите мрежи Грижата. Какво знаят те? — Мамо, защо са се впрегнали тези деца? — пита невръстният доволник от автомобила. — Носят дърва за зимата. — А не им ли тежи? — Не, маминото, те са свикнали. Босоногите спират с тежка въздишка, стрелват искрящ омраза поглед и пак повличат количките си. Трият с ръка изпотени чела, изпъват жилите на почернелите си вратове и пристъпят. Облаци прах ги заливат, прах, сив и задушен като живота. А върху втората количка отгоре на дървата седи малка помагачка — синеоко сестриче. Кръв, тъмночервена ивица кръв, е засъхнала по крачето му. Но то поглежда небето, поглежда полето и се усмихва. Кому се усмихваш, малка златокоса робиньо? На мъката?... На своята белоснежна детска душа се усмихваш ти. Твоята младост гледа с меки, кадифени очи. Но утре? Утре сивият поток на живота ще повлече и твоята младост, и твоята усмивка. И повлякла количката, изпотена, изпрашена, видяла тук черна мъка, там празнота и вечно охолство, ти не се усмихваш вече. По детското чело ще легнат сенки, влажните очи ще заискрят омраза и редом със своите одрипани братя ти ще свиеш своите малки, черни, изподраскани юмручета: — Два свята, единият е излишен!

Шиндзо Абе искаше Курилските острови ...

idiot

Па къде ли ще има? А Луканов?

А-а-а, да - написала си след 2000 г. Хитро, а?