Проф. д-р Асен Дудов: Биомаркерите са прекият път към най-правилното лечение за онкоболните

12:00 | 22 февруари 2023 0 7933 Снимка: личен архив

Проф. Дудов, честотата на рака на белия дроб се увеличава непрекъснато, засегнати са и по-млади хора. Колко българи са диагностицирани с това заболяване през последните години и каква е тенденцията у нас?

Да, наистина честотата на рака на белия дроб се увеличава и както всички видове рак се засягат вече и по-младите възрасти. Не е толкова важен абсолютният брой болни, защото България е изравнена с европейските страни що се отнася до заболеваемостта от рак. Важното е, че ракът на белия дроб, който само до преди няколко десетилетия беше едно средно по честота заболяване, стана една от водещите локализации. Много са факторите - вероятно химизацията на бита, нерационалният начин на живот, наднорменото тегло и разбира се, тютюнопушенето. Те го направиха първенец по смъртност в Европа и САЩ. Може би е интересно да се знае, че преди около 100 г. , това е само един век, ракът на белият дроб е бил рядко срещано заболяване. Свидетели сме на жесток маратон между белодробния рак и медицината, макар съвременната онкология да хвърли изключителни усилия в клиничните изпитвания на редица нови подходи и най-вече биологични лечения, които коренно промениха съдбата на тези болни.

Изследвания сочат, че много от пациентите с рак на белия дроб имат едни и същи генни мутации. По какъв начин откриването им влияе на лечението на заболяването? Какви са съвременните подходи в лечението? Обяснете ни малко повече за биомаркерите, каква е тяхната роля за избора на стратегия за лечение на пациентите и какво е значението им за специалистите?

Откриха се "невидими ключалки", наречени биомаркери, които колегите патолози и колегите генетици ежедневно търсят при всеки индивидуален тумор, за да можем ние - онколозите, да напаснем най-правилното и оптимално за пациентите биологично лечение. Уточниха се така наречените драйвърни мутации, чрез които прицелно лекуваме с биологични лекарства тези форми на рак на белия дроб, които ги имат. Такива са например EGFR, ALK и ROS, които дават уникални възможности от първа и втора линия на прицелно лечение и позволяват дори пациенти в трети и четвърти стадий на болестта да живеят дълги години с отлично качество на живот. Изключително важна е и PD-L1 - експресията, която дава насоки дали може и кога да се приложи имуноонкологично лечение, което е другата основна сила на съвременната онкология за дългогодишна преживяемост при болни с напреднало заболяване и експресия на PD-L1.

Прилагат се различни комбинации между имунотерапия и химиотерапия или различна последователност на методите спрямо клиничните изпитвания и установените правила. Разбира се, цялостният процес се съобразява с индивидуалните характеристики на болния и евентуалното различие на съпътстващи заболявания. Следващо голямо направление е изследването на генни сливания на NTRK, включващи или NTRK1, NTRK2, или NTRK3 (кодиращи съответно невротрофиновите рецептори TRKA, TRKB и TRKC), които са онкогенни двигатели на различни видове тумори при възрастни и деца. Тези сливания могат да бъдат открити в клиниката с помощта на различни методи, включително секвениране на туморна ДНК и РНК и профилиране на ДНК без плазмени клетки.

Положителна новина е, че болните у нас имат достъп до този вид съвременни изследвания и терапии. Какво още трябва да се направи за българските пациенти?

Това е направление, което ще даде уникални възможности и в лечението на други солидни тумори. Една от целите на Европейския противораков план и в частност на Националния противораков план, който беше приет, е да се създаде иновативна диагностика и иновативно лечение. Една от важните стъпки, които трябва да направим в нашата страна, е въвеждането на изчерпателното геномно секвениране, което ще ни покаже по най-точен начин наличието или не на тези невидими ключалки, а също така ще даде информация и за други генетични характеристики на тумора при всеки един пациент. Това ще се случи без болните да обикалят, както в момента, с парафинови блокчета и препарати в чантите си от лаборатория на лаборатория, докато в един момент пробите от тумора се свършат, а целият процес става муден, труден и абсурден.

Имаме уверението и на Българския лекарски съюз, че ще подпомогне Българското онкологично научно дружество в тези усилия за съвременно и адекватно диагностично уточняване на туморите чрез изчерпателно геномно секвениране. Уместно е и изследването на PD-L1 да стане активност и действие, извършвано от тези квалифицирани патолози, които наистина по безспорен начин ще могат да посочат категоричния резултат, върху който ще се базира цялата терапия и поведение при индивидуалния пациент. Това са най-съвременните подходи в лечението, някои от които вече са достъпни в страната и е абсурдно диагностиката да не се извършва по безспорно най-адекватния начин. Обратното би означавало пропуснати шансове за лечение и пропуснат живот, което е недопустимо да се случва в 2023 година!

Къде е ролята на мултидисциплинарния екип при поставяне на диагнозата, лечението и последващото възстановяване?

Всичко това е възможно само, ако се работи в мултидисциплинарен екип (Туморен борд), наричан още и Онкологична комисия. Колегите от различни специалности обсъждат пациента, оптималния начин и вид на диагностика и най-подходящото лечение. Не трябва да се забравя, че и най-съвременните методи не могат да се прилагат при крайно напреднало заболяване или при пациенти, които имат тежки съпътстващи неонкологични заболявания - тромбози, инфаркти, инсулти, трудно контролиран диабет и др. Трябва честно и с достойнство да се обясни, когато не е възможно да се приложи дадено онкологично лечение по някакви причини. Не е етично, дори не е човешко, тези трудни разговори да не се проведат и пациентите да останат с нереална надежда, която после остава необяснима и те пренасят гнева си върху лекуващия екип.

Какви са трудностите, пред които се изправят българските пациенти с това заболяване? Какво трябва да се промени, за да получат възможно най-доброто лечение?

На болните трябва ясно и точно да се казва къде и кога да отидат, тъй като липсата на информация води до загуба на време, а загубата на време често води до загуба на лечебни възможности. Така например при някои пациенти с рак на белия дроб следоперативно трябва да се приложи т. нар. адювантна (профилактична) химиотерапия. Често пъти не се обяснява на пациентите, че тя е най-ефективна, ако се започне до 45 дни от операцията. Същото важи и за рака на млечната жлеза, рака на дебелото черво и др. При мен идват много болни, които разбирайки, че са пропуснали шансове, се разстройват, плачат и не могат да повярват, че за много лечения има задължителни срокове, които трябва стриктно да се спазват.

Затова съветът ми е към всички пациенти, преминали през някакво лечение или съмняващи се, че имат някакво заболяване от онкологичния спектър, незабавно да се консултират с онколог какво трябва да направят като изследвания и по-нататъшно лечебно поведение. Тази липса на информация и обикалянето на пациентите и техните близки къде ли не, често отнема възможностите за лечение. За съжаление в онкологията именно това често пъти унищожава фантастичните резултати на съществуващите терапии. От друга страна вече споменах, че трябва да има адекватни генетични изследвания и особено изчерпателно геномно секвениране, за да имаме прецизиране на лечението и въобще възможност за съвременна биологична терапия на рака.

Увеличава ли се продължителността на живот на пациентите с рак на белия дроб и накъде върви медицината в лечението на това заболяване?

Тези нови възможности пречупиха разбирането за рака на белия дроб, при който пациентите преживяваха средно 6 до 10 месеца след диагнозата, а сега при четвърти стадий говорим за години, при това с отлично качество на живот. Разбира се, тук отново се крият възможностите на Туморния борд, които дават на болните цялата палитра от най-съвременно лекарствено лечение или лъчева терапия на базата на най-съвременна диагностика, която да покаже какво е необходимо на конкретния болен.

Не на последно място трябва ясно и точно да се каже, че непрекъснатото говорене, че все повече средства се отделяли за здравеопазване, не е вярно. Ако се сметне процентът, който плащаме като здравни вноски върху ниските български доходи, ще видим, че парите са недостатъчни спрямо всичко, което искаме да получим като лечебни възможности. Биологичното лечение на рака за един пациент на месец струва от хиляди до десетки хиляди лева. Политиците ни ясно трябва да разберат това.

Реалните нужди на съвременната медицина са най-малко двукратно, а ако искаме и нещо по-добро - трикратно повече от годишно събираните към момента суми като бюджет на НЗОК. Медицината трябва да стане национална кауза и приоритет. Трябва да се припознае необходимостта от адекватно финансиране на медицината и в частност - онкологията, особено когато има толкова възможности за удължаването с много години на това прекрасно и велико тайнство - живота!

Визитка

Проф. д-р Асен Дудов, дм, е началник на Клиниката по медицинска онкология към "Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Младост", медицински директор на лечебното заведение и председател на Българското онкологично научно дружество. Специализирал е в Saint John's College, University of Oxford, Великобритания; Institut Jules Bordet, Белгия; Thoraxklinik Heidelberg, Германия; Gustave Rossy Institute, Франция; San Francisco Comprehensive Cancer Center, САЩ; Harvard Medical School, САЩ; Massachussetts General Hospital, САЩ; MD Anderson Cancer Center, САЩ. Проф. Дудов е член на Европейската организация за изследване и лечение на рака (EORTC); Европейската асоциация по медицинска онкология (ESMO); Европейската организация за изследване и лечение на невроендокринни тумори (ENETS); Американската асоциация за изследване на рака (AACR). Интересите му са насочени към терапия на солидни тумори и в частност подходи за преодоляване на лекарствената резистентност.

BGR-NP-0123-80004

Материалът се публикува с подкрепата на Амджен България.

ИЗБРАНО