Коментари - Президентът сезира КС заради отхвърленото вето върху Закона за държавната собственост | Днес.dir.bg

прът да сложи в колелото...

Мда, запознати сме! А ти?

Кметовете по места са инструктирани да записват масово в кадастралните регистри за имоти "неизвестен собственик", явно се чака закона, за да започне Голямото одържавяване.

То в казармата всичко е общо! Какво ти разбира пРезидент от частна собственост!

Естествено. Най-малкото да защити интересите на баба ти, да не и вземат нивицата без пари. И против деление.

Ебаебаебадуууууууууу

сега се чуди,какво да направи от злоба!

Това герберите и техните фенове много прости.

Е, това ако стане, направо са си за затвора. Барабар с баш Кратунката от Банкя.

На партията -баба ли?!

Е, какъв да си, че да гласуваш за ГЕРБ?

на кратуната му...

на твоята. Дето ти дава всяка година по 100 лева от рентата.

Точно в защита на частната собственост е, ама като не сте чели, не знаете.

се чуди,каква мръсотия да направи!

Келепира? От кое? А бе, първо четете това, което здащитавате, па тогава.

простотия,ама тоя би всички рекорди!

четеш,бе отворко?!

Барни Ръбъл ли? Вярно е! Кака Цецка е юридически Олимп пред него.

Не, с глава и разбиране.

я няма,глупако...

Съжалявам. Тогава- нивицата, която е оставила в наследство на баща ти, или майка ти, тъпако!

може да чете,иначе,ни е спукана работата...

Добре де, гербервасти, наистина, няма ли сред вас поне един юрист, да ви прочете нещичко и да ви даде акъл?

Мога...И то, с разбиране. А добре е, че си признаваш, че не четеш.

си тури шилото в задния джоб...на топло...понимаеш?!

Цървили, заслужавате си Кратунката.

като имам само 4-ти клас,а?!Личи си,нали?

Вярно е, че ти личи.

След такива мръсотии,следва 13:1...

да се лъжем,я...

Пак питам, няма ли поне един юрист, за да бъдат обсъден въпроса от юридическа страна и последствия? Дотук чета коментари, които показват незнание, невежество, липса на аргументи. С нападки ли си защитавате тезата?

и се пръска от злоба...

а по темата? Пък за изборите- точно си ги спечели Радев. Мажоритарен вот.

някъде на екскурзия,че да му се поизпари злобата,бе...

То в парламента няма юристи ,а ти очакваш във форума да има.

От таксиджии всезнайковци

Демокрацията е да се противопоставиш на грешно възприетите норми и да не те е страх от отмъщение, подигравка или злепоставяне. Някои го правят и те ни дават, макар и малко, от толкоа необходимата ни вяра в доброто!!!!

сега рейтингът му е под 28%...

юристи няма. Ясно! Само "Винаги верни на партията! О, Партийо любима, права си дори тогава, когато грешиш!". За симпатизантите на ПП ГЕРБ иде реч.

Така ли? Дай проучването.

глава,ба?

Такива са герберските тролове, вярно е. А дали са и таксиджии е съмнително.

27,6%...

Да проучването, щото аз мога да кажа, че е 70%

Така е ама пРезидента е от хората които играят срещу интересите на България и Народа! Показва го със всяка една своя дума и действие!

Никой не го кани.Не го канят бе. Кой иска да се злепоставя в неговата компания?

Мнения на юристи, хубаво е да се прочетат: От народа, за народа Ето какво предвиждат новите изменения. На първо място, ЗИД ЗДС отново въвежда възможност за предварително изпълнение на актовете за отчуждаване на недвижими имоти. Това означава, че държавата може да отнема частна собственост без да е приключил съдебния процес по обжалване и без да е платено изцяло обезщетението на собственика на имота. Инструктивният срок за произнасяне на съда е намален от един месец на една седмица. При допускане на предварително изпълнение, инвеститорът има право да влезе във владение на имота след заплащане на първоначално определението обезщетение и допълнителна гаранция в размер до една трета от него по преценка съда. Измененията предвиждат и че основната оценка на отчуждените имотите занапред ще бъде извършвана от оценители, назначени от изпълнителната власт, а не такива, назначени от съда. На второ място, безпрецедентно, измененията предвиждат отнемане на частна собственост не само в публичен, но в частен интерес с цел изграждане на индустриални зони и технически паркове. На четвърто място, намаляват се гаранциите за надлежно уведомяване на собствениците на отчуждавани имоти. За капак, със ЗИД ЗДС бяха внесени промени в Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и Закона за устройството на територията, които също предвиждат ограничаване на правата на гражданите при уведомяване и обжалване на определени актове. Малко предистория Незаконната експроприация на частната собственост е една от най-древните форми на държавен произвол. Поради това защитата на лицата от такъв тип държавно посегателство е намерило място в най-старите конституционни текстове, които са в основата на всяка съвременна демократична правова държава. Така клауза 39 от английската Магна харта от 1215 г. гласи, че: "Никой свободен човек няма да бъде задържан или затварян, или лишаван от неговите права или притежания, или поставян извън закона, или пращан в изгнание, или лишаван от своето положение по какъвто и да е начин, нито пък ние ще използваме сила срещу него или ще пращаме други хора да сторят същото, освен въз основа на законно решение на неговите равнопоставени или съгласно законите на тази земя." Сходна разпоредба по отношение на защитата на частната собственост се съдържа в чл. 17 от френската Декларацията на правата на човека и гражданина от 1789 г.: "Собствеността е ненакърнимо и свещено право, което не може да бъде отнемано никому, освен при законно установена и доказана публична нужда и при условието на справедливо и предварително обезщетение." През Белгийската конституция от 1831 г. тези идеи достигат до Учредителното събрание в Търново през 1879 г., което включва следните разпоредби в Търновската конституция: "67. Правата на собствеността са неприкосновени. 68. Принудително отстъпване имот може да стане само заради държавна и обществена полза, и то със справедлива и предварителна заплата. Начинът, по който може да става такова отстъпване, има да се определи по особен закон." Този особен закон е Законът за отчуждение недвижимите имоти за държава и обществена полза, приет 1885 г. Той допуска отчуждаването на недвижими имоти частна собственост само при доказана държавна и обществена нужда, само ако тази нужда не може да бъде задоволена с друг наличен публичен недвижим имот, само въз основа на влязло в сила съдебно решение и след проведена задължителна процедура за доброволно договаряне между публичните власти и собственика, и само при пълно и предварително изплащане на дължимото обезщетение. В едно теоретико-практично ръководство по отчуждаване от 1942 г. авторът се оплаква от този либерален закон на Царство България, като казва: "Както в нашия, така и в казаните френски закони, е отразен духа на великата френска революция за неприкосновеността на частната собственост, от което следва едно ограничаване на възможностите за отчуждаване на частни имоти и усложняване на процедурата, която се следва при това отчуждаване. По тази именно причина законът за отчуждаване и пр. от 1885 г. далече не е в хармония със съвременното схващане за собствеността и за поставянето на интересите на държавата, общината и другите публично-правни тела над тия на отделната личност." Под "съвременно схващане" авторът най-вероятно е имал предвид влиятелните тогава идеи на нацистка Германия. Класическият либерален закон на "фашистка" България обаче просъществува до установяването на тоталитарния комунистически режим, когато успешно вече са въведени всички "съвременни схващания" по въпроса. С падането на тоталитарния режим през 1991 г. беше приета новата българска Конституция с нейния чл. 17, ал. 5, който гласи, че: "Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение." По този начин кратко, ясно и точно беше възстановена старата класическа либерална традиция в защитата на частната собственост. Следва да се отбележи, че това е един от наистина малкото прецизни и недвусмислени текстове в новата Конституция, който не дава широка свобода на преценка на обикновеното Народно събрание при приемането на закони в тази материя. Въпреки тази конституционна разпоредба, редица Народни събрания след 1991 г. правеха опити да намалят, ерозират и ограничат гаранциите за частните собственици в отчуждителите процедури. Така се стигна до Решение № 6 от 15.07.2013 г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 5/2013 г. (по-долу "Решение на КС № 6/2013"), с което бяха отменени ключови законодателни разпоредби относно отчуждаването поради противоречието им с Конституцията и Европейската конвенция за защита правата на човека. През изминалата седмица същите тези отменени разпоредби до голяма степен бяха възкресени със ЗИД ЗДС под нова форма. С обезщетение, но може и без На първо място, беше възстановена възможността за предварително изпълнение на актовете за отчуждаване преди приключване на съдебния процес по обжалване и преди изплащане на пълното обезщетение. Това е в нарушение на разпоредбата на л. 17, ал. 5 от Конституцията, която допуска принудително отчуждаване само след "предварително и равностойно обезщетение". Изискването e изключително важно поради простата причина, че срещу държавата не може да се проведе принудително изпълнение. Държавата може просто да отнеме вашата частна собственост срещу задължение да ви обезщети в бъдеще, но в крайна сметка никога да не го изпълни, като по този начин де факто я национализира. С Решение на КС № 6/2013 обаче бяха разсеяни всички съмнения в тълкуването на този текст, като съдът постанови, че "обезщетението следва да бъде предварително платено на собственика изцяло, а не отчасти" и че обезщетението не е предварително "ако не е определено окончателно по размер." За да прикрие и компенсира своята явна противоконституционност ЗИД ЗДС предвижда внасяне на гаранция от отчуждителя въз основа на определение на съда в размер до една трета от първоначално определеното обезщетение. Тази гаранция трябва да служи за удовлетворяване на собственика, в случай че съдът завиши първоначално определеното обезщетение. Това обаче е една псевдо защита срещу произвол. Често обезщетението, определено от администрацията, е в пъти по-малко от това, което съдът установява в крайното си съдебно решение. Така размерът от една трета би бил крайно недостатъчен и в огромна част от случаите собствениците ще трябва с години да търсят начин да си съберат парите от публичните власти. Това ще стимулира администрацията да определя умишлено занижени обезщетения, като по-този начин внася още по-малки гаранции. С нововъведения седмодневен срок за произнасяне, съдът няма да има възможност да прецени какъв трябва да бъде точния размер на гаранцията, защото този срок не е достатъчен да се допита до вещо лице по въпроса. Допълнителна уловка тук е, че частната собственост се счита отчуждена от момента на постановяване на предварителното изпълнение и преди внасяне на гаранцията. Така собственика е хвърлен във висящото положение на държател на доскоро притежавания от неговия имот, които чака деня, в който да бъде внесена гаранцията, за да бъде изгонен. По този начин, новата уредба не изпълнява по никакъв начин ясните изисквания, поставени с Решение на КС № 6/2013, обезщетението при обжалване да е определено окончателно с влязло в сила съдебно решение и платено изцяло. Накрая трябва да споменем и че при предварителното изпълнение оценката на имота вече няма да се извършва от независим оценител, определен от съда, а от комисия, назначена от областния управител. В общия случай цялата частна собственост от сгради и постройки в имота ще бъдат разрушени за изграждането на обекта, за която цел е отчужден имотът. Така съдът ще остане без преки доказателства за това какви точно недвижим имоти държавата е отнела от собственика. ЗИД ЗДС предвижда, че установеното с протокола, съставен от комисията на областния управител, се ползва с презумпция за истинност. По този начин собствениците са поставени в незавидното положение доказателствата, представени от тях, да се ползват с по-малка сила спрямо доказателствата, създадени от публичните власти, които са насрещна страна по спора. Следва да се уточни, че предмет на отчуждаване могат да бъдат всякакви недвижими имоти земя, сгради и обекти в сгради, включително жилища. Не е трудно да си представим как тази нова процедура може да бъде използвана за далеч по-злокобни цели от простото заплащане на занижени обезщетения. При липсата на надлежни гаранции срещу произвол, всеки гражданин и всеки бизнес могат да бъдат тормозени и гонени от техните имоти и помещения под предлога за отчуждителни процедури. Според ЗИД ЗДС предварителното изпълнение се допуска от съда, който длъжен да направи това при "особено важен държавен или обществен интерес" без законът да дефинира какво е това. Не е известен случай в историята, когато частна собственост да не е заграбвана от държавата именно под този претекст. Българският законодател обаче явно забравя, че най-висшият и най-важният държавен и обществен интерес в една демократична и правова държава е именно лоялността към Конституцията и зачитането на основните права, и всеки друг "особено важен интерес" трябва да бъде вместен в установените конституционни рамки. В обществена полза, ама не съвсем Като истински хунски набез на Народното събрание срещу частната собственост можем да отчетем приетото изменение, допускащо отчуждаването на частна собственост с цел изграждане на индустриални и технически паркове. Въпреки недвусмислената разпоредба на чл. 17, ал. 5 от Конституцията, че отчуждаването е допустимо само и единствено за задоволяване на държавна и обществена нужда, ЗИД ЗИС допуска тя да бъде отнемана и с цел да бъдат обслужвани частни инвеститори. Както посочва Едмънд Бърк през 1790 г. във връзка с произвола, развихрил се в годините на Френската революция: "Не ни възможно да гадаем под какво точно противно наименование ще бъде узаконена следващата конфискация". Явно в България сега е ред на "технопарк", което ще замени поизхабеното "магистрали", което замени по-предишното "светло социалистическо бъдеще". Недопустимото смешение между публичен и частен интерес в главите на народните представители е довело до тежка противоконституционност на ЗИД ЗДС и не заслужава допълнителен коментар. Това обаче има и потенциала да произведе обратния на целения резултат, защото всеки чист бизнес би понесъл жесток имиджов удар, ако се окаже, че неговият нов офис, магазин или съоръжение е изградено върху заграбена частна собственост, за която се водят дела на десетки собственици. По този начин такива инвеститори не само няма да бъдат привлечени, а ще бъдат отблъснати окончателно от индустриалните и технически паркове, подпомагани от държавата. Не е ваша работа да знаете Възкръсването на друга противоконституционна разпоредба пък е намерило израз в изменението на ЗКИР, с който е предвидено, че при промяна на кадастралната карта на повече от 50 имота собствениците ще бъдат уведомявани единствено чрез "Държавен вестник". По отношение на сходна разпоредба с Решение на КС № 6/2013 беше постановено, че по такъв начин на гражданите "се вменява своеобразно задължение да следят всеки брой на "Държавен вестник", за да могат да упражнят правото си на защита." и че "засегнатите субекти могат да обжалват акта но тази възможност е силно ограничена и непропорционално затруднена до степен да бъде превърната в напълно формална поради това, че този акт не се връчва на адресата, а само се обнародва." Трябва да се има предвид, че кадастърът съдържа информация за границите, размера, предназначението, адреса и други данни за всеки отделен недвижим имот. Недопустимо е тяхното изменение или промяна да бъде извършвано без надлежно уведомяване на собственика. Цитираното решение на КС е основано и на практиката на Съда в Страсбург и неговото решение по делото De Geouffre de la Pradelle v. France, no. 12964/87, 16/12/1992. Според последното гражданите имат правото да очакват система, която постига справедлив баланс между техните собствени интереси и интересите на държавата, като имат "ясна, практическа и ефективна възможност" да оспорят пред съд всеки административен акт, който пряко засяга правото им на собственост. Такава възможност липсва, в случай че срокът за обжалване започва да тече от публикация в официалния вестник на държавата, защото не може да се очаква от собствениците "да следят безкрайно всеки брой на Официалния вестник с месеци и години наред". По този начин ЗИД ЗДС блести с протвоконституционност от първия до последния си параграф. ЗИД ЗДС предвижда също и намалени гаранции за връчване на съобщенията във връзка с отчуждителните процедури. През 2014 г., на мястото на отменения с Решение на КС № 6/2013 предходен режим на уведомяване чрез "Държавен вестник", беше приета нова процедура за връчване на административните актове. При нея собственикът се уведомява чрез "Държавен вестник", само ако не може да бъде открит на адреса си. Обстоятелството, че лицето не е намерено на неговия адрес, се доказваше с протокол, подписан от две длъжностни лица от съответната администрация и от един от съседите, освен в случаите, когато връчването се удостоверява от нотариус. ЗИД ЗДС отменя този начин на удостоверяване на факта, че лицето на може да бъде открито на неговия адрес, с което намалява гаранциите, че собствениците ще бъдат надлежно и своевременно уведомени. В мотивите към законопроекта е посочено, че съседите често отказват да подписват тези протоколи, което допълнително забавя процедурите. Законодателят обаче е забравил това, което сам е предвидил, а именно, че в тези случаи е можело да се прибегне до услугите на нотариус. След като тези допълнителни гаранции за връчване са изцяло отменени, занапред публичните власти много по-лесно ще могат да се прибягват до уведомяване чрез "Държавен вестник", което до голяма степен възстановява старото положение. Без права вместо реформи Абсолютно всички проблеми, които законодателят публично е изтъкнал като причини и мотиви за приетите изменения със ЗИД ЗДС, всъщност са породени от отказа и липсата на истински реформи. На първо място, това е реформата в администрацията. Всички процедури по отчуждаване биха били далеч по-бързи, ако държавата имаше необходимия административен капацитет. Очевидно, администрацията константно бърка в оценките на отчуждаваните недвижими имоти, което води и до повишената обжалваемост на тези актове. Връчването на съобщенията на отделните собственици също се бави поради причини, изцяло свързани с администрацията. На второ място, това е отказът от истински реформи и правосъдието. Ако съдилищата са твърде бавни, защото са зле оборудвани, недофинансирани и имат проблеми с кадрите, не може от тях да се очаква бързо, надеждно и справедливо правосъдие. Вместо да признае това и да предприеме истински реформи, Народното събрание се опитва да хвърли вината върху ефективната защита на основните правата на гражданите с абсурдните твърдения, че те представляват някаква пречка пред общественото и икономическо развитие. Ако това бъде увенчано с успех, то несъмнено би довело до допълнително развращаване на публичната власт, която ще има още една причина да си въобразява, че трудните и скъпи реформи могат лесно да бъдат заместени с орязване на права, т.е. с анти-реформи. Разбира се, след като има предварително изпълнение на административните актове за отчуждаване, вече не е необходимо да бъде правена административна реформа, защото всичко се случва незабавно, без значение законите и правото, а и на ниски цени при занижени оценки. Не е необходимо да бъде правена съдебна реформа, щом решението на съда няма никакво значение за изпълнението на проектите. Каквото и когато и да реши съдът, държавата няма как да бъде принудена да изплати пълното обезщетение, а незаконно построеният обект под формата на магистрала или технопарк няма да може да бъде премахнат и частните сгради възстановени. Не е нужно да се повишава квалификацията на служителите на кадастъра и да се увеличава неговия бюджет, щом собствениците на имоти така или иначе няма да обжалват техните актове, просто защото няма да знаят че те съществуват. Ако обаче има искрено желание да подобри процедурите за отчуждаване, законодателят разполага с други възможни и конституционносъобразни решения на проблемите. Както посочва Решение на КС № 6/2013: "Бързината за осъществяване на подобни проекти може да бъде постигната чрез различни законодателни решения, но без при това да се засягат или ограничават конституционните права на гражданите. Недопустимо е с аргументи за целесъобразност да се пренебрегват и нарушават основни начала, заложени в Конституцията на Република България." Като най-прост пример, законодателят може да се поучи от старата законодателна рамка на Царство България в областта на отчуждаването на частната собственост. Тъй като тя е предвиждала директно преминаване към съдебна процедура, цялата административна фаза по уведомяване и оценка на недвижимия имот просто не е била необходима, това би спестило много разходи и време на сегашната администрацията. Старата процедурата също е предвиждала и пряко доброволно договаряне между публичната власт и частните собственици, като само ако не може да бъде постигнато съгласие между тях, се е прибягвало до принудително отчуждаване. Сегашната липса на процедури за постигане на доброволно съгласие между страните е още един фактор за повишената обжалваемост на актовете за отчуждаване. Народното събрание може да вини единствено себе си, че не е съумяло да намери конституционносъобразни законодателни разрешения за подобряване на отчуждителни процедури. Мимикриращ авторитаризъм Частната собственост може би се намира най-високо в йерархията на човешките права след правото живот и правото на лична неприкосновеност. През XX в. силната защита на собствеността е пречела на тоталитарните режими, а през XXI в. се оказва, че пречи и на ускореното усвояване на европейските фондове. Само едно дълга и сложна процедура обаче може да бъде истинска гаранция за пълноценната защита на основните права. На фона на всичко това, впечатление прави как старите закони на Царство България са в по-голяма хармония с новата българска Конституция, отколкото съвременното законодателство. Поведението на Народното събрание при приемане на ЗИД ЗДС от своя страна повдига много въпроси. Част от тях са свързани с упадъка на парламентарното управление у нас. Въпреки че засяга изцяло дейността на администрацията, ЗИД ЗДС е внесен не от правителството, а от отделни народни представители. По този начин са избягнати задължителните процедури по предварително обсъждане на законопроекта. Последният пък е обсъден и гласуван скорострелно за по-малко от седмица, което показва всъщност, че това не е инициатива на някакви отделни народни представители, а скрита политика на правителството и неговото мнозинство в НС. При наличието на кристално ясни конституционни текстове и практика на КС относно отчуждителните процедури, Народното събрание демонстрира явно незачитане на установения конституционен ред в страната. Можем само да се надяваме, че ще бъде наложено президентско вето на този закон, което ще даде възможност на Народното събрание да преосмисли позицията си. Ако с такава лекота за няколко заседания в рамките на по-малко седмица могат да бъдат лишени от съдържание основополагащи конституционни текстове и да се обезсмислят решенията на КС, то Република България може би няма конституция в истинския смисъл на думата, а един документ, легитимиращ режим на държавен произвол, неумело преструващ се на правова държава. "

Е, щом не ви харесват анализаторите и от "Америка за България", работата е ясна.

Срещу? Хм...Да, той е срещу предварителното изпълнение на отчуждителните мероприятия, да той е за върховенство на закона и правото на всеки на защита от държавни своеволия.