Излъчиха във Фейсбук премиерата, провокирала сблъсъци пред Народния театър
Презаверяват билетите на зрителите, неуспели да влязат, сред тях и Тео Ушев, когото замеряли с камъни. От ПП-ДБ и ГЕРБ осъдиха протеста
Обратно в новинатаКоментари - Излъчиха във Фейсбук премиерата, провокирала сблъсъци пред Народния театър | Днес.dir.bg
Коментари
Затова е пиеса - това е виждането на режисьора. Като не ти харесва - не я гледаш. Вие станахте по-зле и от северномакедонците. И естествено не е случайно.
Тънката разлика е, че Войников и Константинов са български автори, които критикуват някои конкретни прояви и залитания на определена група от хора, а не на цял един народ. Всъщност, "Криворазбраната цивилизация" е писана точно за такива чуждопоклонници, които биха продали и децата си за малко популярност и ''модерност''. Ако толкова се срамувате от националността си, просто емигрирайте, сменете си имената и забравете, че сте от тук - ясно е, че нямате представа и желание дори да работите за изграждане на по-добро общество в България. Тази постановка е проява на крайно лош вкус.
А бе казах ви преди години да спрете да продавате наследствените си земи за ново строителство. Е, София се напълни до горе със селяндуро питеци. Бай дъ уей аз също съм селянин!
Сокола ,Дебелия,Бойко и другата пасмина дето окрадоха България оставихте на власт, а сега за два реда написани накриво в пиеса която не сте и чели( аз също) , революция ще ми вдигате. Много сте тънко обидни , племе смотано!
Едно е да си селянин, другои е да си селяк. Второто е подигравателно за изостанал човек. Именно с такива е била пълна софия, а после и стакива се пълни! Днес наследниците на тези шебеци се дуят, че са нещо, ама не са! Живота го доказва! Виж, Русе, Пловдив, Варна - друго тесто, друга мая! И Свищов е бил сред интелигенцият, ама соца го събаря! Вели Търново си е класи, макар че и там се навъдиха много селяци!
Кога селяците разбраха, че ще се играе тази пиеса? Кой е решил тя да се играе у нас? След като вземта очилата на Вл. Пенев, какво прави полицията, дето охранява и държи ред - да отговаря оне, новопосадения! Намерете фактите и ги анализирайте! Другото е пропаганда!
Защо да се прави на пук на хората? Напротив. Аз и много хора около мен искаме да се поставя тази пиеса и ще ходим да я гледаме. Браво на директора, че не се огъва!
В Берлин и Виена обаче, където пиесата става популярна през 20-те години на миналия век, българските студенти въобще не мислят такива добри неща нито за пиесата, нито за автора ѝ. Той пък им го връща с типичното за него остроумие, вгорчено с капка ирландска жлъч: „Когато българските студенти, с искрената ми приятелска помощ, развият чувство за хумор, няма да има повече проблеми.” По това време Шоу вече е носител на Нобелова награда за литература, всяка негова дума отеква. Вместо чувство за хумор българите във Виена развиват чувство за мълчание към пиесата – не само през онзи, но и през този век. През 1976 година пиесата се играе с огромен успех на сцената на Виенския английски театър. През 2006 година Виена отбелязва 150-годишнината на Шоу със същата пиеса, главната мъжка роля се играе от сина на актьора, който е превъплътил ролята преди 25 години. У нас пиесата „Оръжията и човекът” не бе публикувана на български език повече от век. Джордж Бърнард Шоу би казал, че е живял само 94 години, време, което не му е стигнало да развие чувството за хумор на българите.
Пиесата е твърде семпла като за такъв голям драматург. В спалнята на госпожица Райна, дъщеря на най-високопоставения в българската армия офицер майор Петков, попада преследваният капитан Блънчли, швейцарски наемник в поразената от българите сръбска армия. Райна е сгодена за героя от битката при Сливница българин капитан Саранов. Ако вече се сещате за „Крадецът на праскови” – да, нещо подобно, но далеч не толкова талантливо. Сюжетът претендира да покаже сблъсък на манталитети – човек от баш Европа в обкръжението на хора, които се измъкват от Ориента и се присламчват към Европа. „Райна: Знаете ли какво е библиотека? Мъжът: Библиотека? Стая, пълна с книги. Райна: Да, ние имаме такава, единствената в България.” Малко по-късно Шоу описва библиотеката: „…съоръжението се състои от една полица, на която са наредени разръфани книги, облечени в стара хартия с петна от кафе.” Самочувствието на семейството на Петков е високо, съпругата на майора го обяснява с това, че „ние можем да проследим произхода си до двайсет години назад”.
Чакайте обаче да се появи главата на семейството, защото тогава става толкова интересно, че наистина е изпитание да си студент във Виена и Берлин по време на сценичния успех на „Оръжията и човекът”. „Петков: Как си, скъпа? Катерина /жена му/: Ох, обичайните възпаления на гърлото, нищо друго. Петков /убедено/: Защото си миеш врата всеки ден, колко пъти да ти казвам. Катерина: Глупости, Пол! Петков /пие кафе и пуши цигара/: Не са на добро тези нови обичаи. Всичкото това миене не е добро за здравето, не е природно. Имаше един англичанин във Филипополис, който се миеше със студена вода всяка сутрин, като станеше. Отвратително! Всичко това идва от англичаните: климатът им ги мърси толкова много, че постоянно се мият. Виж баща ми! Цял живот не се е къпал и живя до 98 – най-здравият човек в България. Не ми е дерт да се умия веднъж седмично за пред хората, но всеки ден си е направо смешно. Катерина: Още си варварин по душа, Пол. Надявам се, държал си се прилично пред руските офицери. Петков: Постарах се колкото можах. Не забравих и да им кажа, че имаме библиотека. Катерина: Ох, ама не им каза, че имаме и електрически звънец в нея. Накарах да ни го поставят. Петков: Какво е електрически звънец? Катерина: Натискаш едно копче, нещо издрънчава и Никола тутакси идва. Петков: Що да не му извикаш? Катерина: Цивилизованите хора никога не викат слугата. Това го научих, докато те нямаше. Петков: Добре, чакай да ти кажа и аз какво научих. Цивилизованите хора не си простират прането на видимо място, така че би било добре всичко това да го преместиш.
Има и други диалози в подобен дух. Петковата щерка Райна също информира швейцарския представител, че хора в тяхното положение мият ръцете си почти всеки ден. Смях се на тази реплика до момента, в който ми показаха здравна книжка на работещ в студентски стол от 1994 година (ха, точно сто години след премиерата на пиесата в Лондон), в която пише: „Мийте си краката всеки ден, лицето и ръцете два пъти дневно и се къпете поне веднъж седмично.” Швейцарският капитан Блънчли, който започва да дава все по-добри оценки за българката Райна, накрая решава да я присъедини към Европа по най-недвусмисления начин, като ѝ предлага да се ожени за нея и съответно да споделят фондовете му, които се свеждат до „хотелиерско оборудване от шестстотин комплекта чаршафи и одеяла, 2400 юргана от пух, 10 000 комплекта вилици и ножове и също толкова десертни лъжички, 300 слуги, 6 двореца и т.н.” Слугата Никола получава шанса да се кандидатира за мениджър на швейцарски хотел, ако защити този свой проект с познания по френски и немски. Това е нещо като компенсация за отнемането на годеницата му Лука, слугинята на Райна, която съответно става жена на бившия годеник на Райна капитан Саранов, за да бъде всичко по-приличащо на посредствена оперета, отколкото на голяма пиеса. Няма спасение за българите обаче от тази малка пиеса, написана от голям автор. И до днес потомците на капитан Блънчли гнусливо се осведомяват колко често се къпем, а ние ги респектираме с факта, че имаме библиотека. Меридианът на бозата, като всички невидими неща, се оказа много устойчив. От двете му страни и сега не се случват много по-различни неща, отколкото на 21 април 1894 година, когато интелектуалният елит на Лондон се събира в Авеню тиатър на премиерата на „Оръжията и човекът”, за да се забавлява за сметка на някакви далечни хора, които имат някакво неизбежно значение само толкова дълго време, колкото продължава пиесата.
Скоро ще има шут в задниците ви соросоиди долни. Вятърът на промяната който се задава ще ви отвее, гадини с гадини.
ШОК! По-скучен сценарий, старомодна режисура, бездарна игра на лоши крещящи и фъфлещи актьори, не съм виждал.
Когато се опитваш да опаковаш в целофан грозен поръчков пакет поръчкова скучна пиеса", каквато е пиесата "Оръжията и човека", поръчана да са унижение българите победители в Сръбско българската война. Бърнард Шоу е бил на страната та сърбите, също и е подкрепил васовите убийства на Сталин.
Благодарим на псевдопатриотчетата, осигурили с "патриотизма" си онлайн предаването за цяла България!!!