Коментари - Правителството вкарва части от Капитан Андреево в списъка на стратегическите обекти | dnes.dir.bg
назад

Правителството вкарва части от Капитан Андреево в списъка на стратегическите обекти

Мястото на България е в Шенгенското пространство, каза премиерът

Обратно в новината
| Редактор : Ива Капкова

Коментари - Правителството вкарва части от Капитан Андреево в списъка на стратегическите обекти | Днес.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Това е стратегически обект до първия Байрактар или Хашид..

Какво да правят хората, за смях станахме с мутренската лаборатория на Кап.Андреево

Много правилно! Как може нещо по границите ни да не е стратегически обект?!?! Само една долна, алчна и подкупна мутра може да раздаде границите ни на частни фирми.

Тез отровни домати, кой ги мама изпрати???

Изборите се оказаха постни дори за занижените очаквания на Ганя. Сякаш журналистите направиха всичко по силите си, но политическата ни класа (с редки изключения) толкова си може. Та му се наложи да се развлича и с Историйка. Дощя му се да си припомни друго време разделно - Покръстването на България. Видя възможност и да илюстрира някои паралери със съвремието. За да разберем този процес е редно да да си подредим епохата, в която се развива. Разпада на Римската империя води до сериозен вакуум на Стария континент. Абдикиралата администрация поражда нуждата друга институция да се погрижи за разноцветните народи из териториите и да поеме функциите на държава. Все пак някой трябва да следи за реда, да събира излишъците, да строи обществена инфраструктура и да организира отбраната. Последното е приоритет, понеже основа функция на държавата ( и до днес) е да не позволи населението и да бъде поробено, но за това малко по-късно. В ранното средновековие, въпросната празнина се запълва от Църквата и именно на нея се пада да организира обществото. Ще изминат векове преди монархията да си извземе обратно тези функции. Както се досещате, различните народи имат своите особенности. За да угоди на нуждите им църквата се разделя на две, а в последствие и на повече фракции. Българският народ и Борис l се раждат езичници.Раждат се и измежду франкски чук и византийска наковалня, по време на мюсюлмански ренесанс. Тук идва и момента, Ганчо да сподели защо обръща толкова внимание на религията и робствто. За добро или лошо копнежа за власт съпътства човешкия вид от зората на цивилизациите до ден днешен. Властта може да има различни форми и цели, но в най-суровия си вид преследва безгранична подчиненост и покорство. Игото носи различно значение за всеки, но би било безотговорно да се лъжем, че не съществува и днес. Свободни ли са жертвите на трафик на хора? Свободни ли са дечицата, дето се ровят в африканската кал за кобалт и комат хляб? Свободни ли са хората, затънали във вересии, които продават гласа си, бъдещето си и това на рода си за няколко кубика дърва? По време на Покръстването, робството все още е в класическата си форма. Идват лошите и ако не ги отблъснеш си принуден да ръгаш до живот на чужда нива (или по-лошо). Ролята на религията в този контекст ,пък е да изгради културни норми и да обособи лагерите. Виждате ли, дори преди хиляда години обществото е имало нужда от порядки, приятели и врагове, а вероизповеданието им ги е предоставило. Християните са следвали божиите заповеди, но не са поробвали други християни. Същото важало за мюсюлманите, техните вярвания и практики. Навярно вече, се досещате защо в Златния век на Исляма е неизгодна позиция, да си от намалящото езично население, между Римската и Византийската църква. Освен като своеобразен защитен пакт, Вярата блазни България с две други свои предимства - писменост и административно ноу-хау. Азбуката (която върви с религията към този момент) дава възможност да се водят записки, което е неимоврено предимство за организацията на едно общество. Представете си как се налагат, събират и преразпределят данъци без да можеш да пишеш. Представете си как се организират съюзи, издават се заповеди и закони без писменост. Буквите позволяват на общностите да станат държава и да се запишат в Историята. В този ред на мисли, е лесно да разберем как религията, книжовността и съпътстващата ги технология за “ръководство на империята” изглеждат апетитни на българите. Да споделяш вяра с някого, значи и че имате сходни порядки - вече не си дивак за чуждите народи, пък и търговийката ще върви по-леко. Къде в уловката тогава? Както знаем във взаимоотношения даваш, за да получиш. Възможно е всички да печелят, но често има и губеща страна. Пък и българите не са били в позиция за пазарълк, предвид последните военни начинания на Византия… Вярата в единствен Бог трудно се продава на народ тачещ множество. Освен всичко друго, нова религия означава и нови обществени норми. Значи и че византийски чиновници (духовниците) ще заменят не малко от хората, дърпали лостовете на държавата по онова време. Независимо от това, Татковината кръщава първи княз, а паганистите стават миряни. В процеса са привлечени и едни роби от съседна Великоморавия, които създават книжовна школа и кирилицата. Това, понеже и най-хубавата работа е редно да се “побългари”. Наличието на собствена азбука е основната причина българската идентичност да се запази и да не бъде асимилирана от други народи, дори след векове робство. Мигрантите от Моравия правят възможно и до денс Ганчо (и още 250 000 000 души) да упражнява писане на собствен език, навместо да се мъчи със символи за чуждо слово. Думите се забравят като не се ползват, та бе редно да опиша “далновидност” в няколко реда. Определно можем да кажем, че и Византия печели от взаимоотношенията покрай покръстването, както се разбира към залеза на Първа българска държава. Тогава Кой бяга от хубавото? Всъщност, отново има недоволни и тук идват сходствата със съвременното общество. Навярно съществена част от тогаващния държавен апарат е усетил на къде духа вятърът и се е адаптирал. Но 52 боила (и подчинените им) се противопоставят на християнството и организират бунт. Мотивите са ясни - не има допадат православните порядки, но най-вече не искат да изгубят ролята си в държавната администрация, за сметка на византийските духовници. На съвременната българска сцена, аргументи от най-крания спектър биха прозвучали така: “Византия вън!” , “Отчитате се на Константинопол”, че дори и “Ромеите на сапун”. Тук е добре да отбележим, че всяка реформа, независимо колко благоприятна е тя за мнозинството, ще намери своите противници, които не искат да загубят моментните си позиции. (Отварям една скоба, за да припомня че уличното осветление на Лондон, разчита предимно на газени лапми, дори десетилетия след края на ВСВ. Или иначе казано, трябва да изминат над 150 години, от създаването на електрическата крушка, преди столицата на алнлгийскага империя да се отърве от някои зависимости и да приеме, че електричеството е по-икономичен и практичен източник на светлина.) Но нека се върнем в родната действителност. Ще отнеме повече време на (KLETA MAJKA) България да извърви пътя от режим към демокрация, отколкото да превърне народа си от езичници в миряни. Причината? Преди хиляда години князът е наказал педесетте, които най-много пречат на прогреса. Днес не можем да дадем пример за пет осъдени, че са спънали Прехода. “Суверенът” се лъже, че боили не съществуват, докато същите си бранят феодализма. И понеже е злободневно да коментираме избори през няколко месеца, да ви споделя относно последните. Започвам с любимата треска за дялане - избирателната активност. Комфортно е да се заблуждаваш, че нейде из широкия свят има милион избиратели, които не са решили да ти оправят живота (с вот) и за това си на тоя хал. Комформизъм е да, се оправдаваш, че не достатъчно хора гласуват. Но колко е достатъчно за страна, в която не може да преброим и пет милиона пълнолетни? В последното десетилетие рядко сме се радвали на избори с над 3.5 милиона гласа. Реалистично ли е да очакваме повече в условия на изпаряващ се население? И кому е угодно да се вторачим в ония, които не са гласували навместо в тези, които са го направили? Лесно е да кажем, че обществото ни има нужда от прогрес. Трудно е да погледнем изборните резултати, да съберем гласовете за статуквото и да признаем, че над 1.5 млн. ги устройва да цари безвремие. Милион и половина ги устройва страната да се управлява като ОПГ, а не като res publica. Устройва ги, администрацията и държавните предприятия да растат, докато населението се топи, понеже подсигурява твърд електорат . Устройва ги, едни и същи фирми да печелят обществените поръчки , за да може и така се контролира вот. Устройва ги Съд и Прокоратура да пеят в хор “За милиони няма закони, за кокошка няма прошка….”. Законите да са по-строги, но да не важат за рецидивисти. Устройва ги и капитан Андреево. Устройва ги да платим за тръбата, след която почна войната. Особенно ги устройва държавното субсидиране във всичките му форми. Устройва ги конкурентноспособноста да се определя от връзки и рушвети, а не от ефективност и познание. Не на последно място ги устройва държавата да е на автопилот, който се определя от спечелил конкурс по популярност. Устройва ги президентът да ни излага пред съюзниците, а министрите му да се излагат пред България. Заравяне на глава в пясъка е да твърдиш, че толкова избирателите всъщност са подведени, заблудени или облъчени. Отговрното е най-накрая да си признаем, че над милион българи са облагодетелствани да паразитират на гърба на обществто, като в процеса продават род, природа и бъдеще. Така прочита Ганчо изборните резултати - един на пет пълнолетни подкрепят държавното устройство, което останалите четери са обезверени, че ще променят. Вярвам, че може да покажем на много от тия люде, че е възможно да съществуват добре и по друг начин. Но днес също има боили които ще се “покръстят” и такива, които ще бъдат пожертвани за бъдещето на нацията. Виждате ли, някои обществени процеси са необратими дори от император, пък какво остава на няколко балкански феодала. Колко езичини държави има в Европа днес? На колко места не е позволено на жените да гласуват и да работят? На България е писано да се откъсне от съветската орбита, независимо, че ще има и недоволни. Днес опашка от (вот-о)владелци се вие. Да носят евроатлантически кръст за демократична вяра. Видите ли, злото по света било толкова лошо, че трябвало да пренебрегнем сериозните проблеми у дома си. Но вярваш ли, ако не си пожертвал? Какво е готов да жертва г-н Борисов, за да се кръсти натовец? Готов ли е да прежали боили, а не бушони - за да има най-накрая знакови присъди за корупция? Готов ли е да предаде достатъчна част от хората, които му помогнаха да овладе и експлоатира държавата, за да се пречисти пред обществото? Ще има ли сили да прежали Съд и Прокоратура? А олигархията? С какво ще помогне на Украйна, като го притеснява толкова Путин ? (Съюзниците ни също съдят по делата) Ами г-н Пеевски и ДПС? Ще бъдат ли разменна монета, за прошката на Борисов или ще са тези, които ще го спазарят, за да излезнат чисти? Имат ли неизповядани пред обществото грехове БСП? Предвид че ще облекчим процес, които ще се случи така или иначе, нека помислим добре за обективни гаранции, ако тръгнем към правителство на индулгенцията. Същестуват ли изобщо такива? Все пак са ни лъгали и преди, пък отново ни карат да перем чуждите, кирливи ризи в името на Отечеството.Все пак на някои ще се наложи да заложи име, а на друг вярата за тая кауза. След като си отговорим на тия въпроси ще разберем и колко бързо и безболезнено ще завърши прехода. Ползвам безболезнено, понеже често откроим недостатък на славиянските народи (в това число и нашия), е липсата на приемственост в управлението. Дали по случайност или не, този урок си припомня не само България, но и Русия. И докато популярно настроение, е че отново отиваме на автопилот до второ нареждане, Ганчо се пита какво ще стане, ако републиката катастрофира през това време? Какво следва, ако на служебното правителство и президента им се наложат, да платят сметката на болярите? Какво се случва с фасадната демокрация, като изкара хората по площадите, но маските вече са паднали? Длъжни сме да премислим добре, дали държавата може да бъде поправена или е необходимо да бъде съборена, за да се гради на чисто.

Експлозивите като дипломатически багаж ли ще минават?

Тва да не е трактор? Баси експертите мамини!

тОВА ДА НЕ ТИЕ ПАРТИЙНО СЪБРАНИЕ, КОЙ МИСЛИШ ТЕ ЧЕТЕ ?

входно-изходните пунктове и митнициете винаги са били стратегисчеки обекти! нашите политици, държавници, историци и прависти са отчайващо фалшиви! и джурналята, разбира се!

Не само КПП но и големи тръбопроводи и Ел мрежата - границата и най вече на магистралите.

Сетиха се,че границата е важна. Защо изобщо там е пусната частна фирма? Явно има як чадър над нея щом две правителства не могат да решат проблема.

А защо подписахте с Лукойл отново за Росенец?