Първият човек, спуснал се със ски от Еверест, почина след падане от дърво
Инцидентът с 56-годишния Даво Карничар е станал в родния му град Йезерско в Словения
Обратно в новинатаКоментари - Първият човек, спуснал се със ски от Еверест, почина след падане от дърво | Днес.dir.bg
Коментари
То и Шумахер цял цивот караше с 300 км/ч, а накрая падна със ски, удари си главата в камък и още не може да се оправи.
"Писаното на глава не отива на камък" е от библията, но някой кретен е сложил минус, вероятно на себе си.
Като Шумахер. Хората на екстремните спортове винаги се пребиват при банална злополука.
На никого нищо не е писано - ако някой си търси белята - най-вероятно ше си я намери.
Викаш всички да са като тебе - наведени главици, форумни безгласни букви. Като умреш дали и 5 човека ще има да разберат че си умрял? От които 4 ще са персонала на погребалната агенция.
Eвропа, Азия, Северна Америка, Южна Америка, Антарктида, Австралия...... кой е седмият континет, от който се е спуснал.... Инак, поклон, животът учи, че нищо не е даденост и всеки може да се отиде по всяко време и навсякъде! Мир на душата му!
Боли ме мене цура кой ще ме забележи, важното е аз как се чувствам, а не какво си мисли тълпата за мен. А аз се чувствам прекрасно - жив, здрав, чудесно семейство с две деца, на моите години работещ, търсен и уважаван в работата си, изкарвам няколко средни заплати, за да не мисля колко ми струват дървата или обувките или храната и така. Дай боже всекиму! А комплексарите нека се катерят по баирите да си запълнят празнотата в главата и някой да им каже "Браво!"
Като умреш, мой човек, и никой да не забалежи, и цял свят да ревне да реве, за теб разлика няма! Важно е как живееш, а не какво ще е като умреш. Ти да не мислиш, че на този утре някой ще му помни името. Ама какво ти разбира на теб празната тиква, дето ти е толкоз празен животът, че го запълваш с ахкане и охкане по чужди "постижения". Направи ТИ нещо, направи го САМ, направи го не за себе си или ей така да се изфукаш, а полезно за някой друг, и тогава ела да ми се катериш по бастуна.
Ами докато не ме пипне склерозата или не пукна, ще си спомням Карничар, Кукучка, Меснер. Иначе си абсолютно прав, важното е да се чувстваш добре и даизживееш живота си както искаш, без страх и съжаление. Ако наистина го вярваше, нямаше да съдиш дръгите за това как са изживели тегният, хората са различни, иначе щеше да е скъчно.