Първият човек, спуснал се със ски от Еверест, почина след падане от дърво

Инцидентът с 56-годишния Даво Карничар е станал в родния му град Йезерско в Словения

Обратно в новината

Коментари - Първият човек, спуснал се със ски от Еверест, почина след падане от дърво | Днес.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Е толко му беше величието - издрусал се е като чувал с картофи.

дървото как е?

Ако е писано да се обесиш няма да се удавиш.

То и Шумахер цял цивот караше с 300 км/ч, а накрая падна със ски, удари си главата в камък и още не може да се оправи.

Писаното на глава не отива на камък.

дано теб има кой да забележи,че вече си си отишъл дядка

"Писаното на глава не отива на камък" е от библията, но някой кретен е сложил минус, вероятно на себе си.

Като Шумахер. Хората на екстремните спортове винаги се пребиват при банална злополука.

На никого нищо не е писано - ако някой си търси белята - най-вероятно ше си я намери.

Някои си се пребиват и при небанални злополуки...

Няма безгрешни хора.

Викаш всички да са като тебе - наведени главици, форумни безгласни букви. Като умреш дали и 5 човека ще има да разберат че си умрял? От които 4 ще са персонала на погребалната агенция.

Eвропа, Азия, Северна Америка, Южна Америка, Антарктида, Австралия...... кой е седмият континет, от който се е спуснал.... Инак, поклон, животът учи, че нищо не е даденост и всеки може да се отиде по всяко време и навсякъде! Мир на душата му!

Африка

Катеренето по дърветата ,не се отдава на всички ...спортисти...

Май е излязъл от кома, поне така писаха. Оправяй се ШАМПИОНЕ!!!

вЪпрос

Никой не знае какво му е писано.

че "ще падне от високо", но тъй като от Еверест не е успял...

Има и други подобни случаи с алпинисти.

Боли ме мене цура кой ще ме забележи, важното е аз как се чувствам, а не какво си мисли тълпата за мен. А аз се чувствам прекрасно - жив, здрав, чудесно семейство с две деца, на моите години работещ, търсен и уважаван в работата си, изкарвам няколко средни заплати, за да не мисля колко ми струват дървата или обувките или храната и така. Дай боже всекиму! А комплексарите нека се катерят по баирите да си запълнят празнотата в главата и някой да им каже "Браво!"

Като умреш, мой човек, и никой да не забалежи, и цял свят да ревне да реве, за теб разлика няма! Важно е как живееш, а не какво ще е като умреш. Ти да не мислиш, че на този утре някой ще му помни името. Ама какво ти разбира на теб празната тиква, дето ти е толкоз празен животът, че го запълваш с ахкане и охкане по чужди "постижения". Направи ТИ нещо, направи го САМ, направи го не за себе си или ей така да се изфукаш, а полезно за някой друг, и тогава ела да ми се катериш по бастуна.

Ами докато не ме пипне склерозата или не пукна, ще си спомням Карничар, Кукучка, Меснер. Иначе си абсолютно прав, важното е да се чувстваш добре и даизживееш живота си както искаш, без страх и съжаление. Ако наистина го вярваше, нямаше да съдиш дръгите за това как са изживели тегният, хората са различни, иначе щеше да е скъчно.

Човек живее за едната достойна смърт. Другото е илюзия. Щото има много хора което не са живели но нито един който не е умрял