Коментари - Папа Франциск е добре след операцията на дебелото черво | Днес.dir.bg

На кой му пука как е папата. С него и нез него, все същото. Казах !

Не става ли само с пост и молитви? Нали науката беше лоша? Нали горяха астрономи и т.н.?

Дреме ми на фара как е дъртия педофил!

Папата е изключително важен символ, чрез който се олицетворяват висшите ценности на обществото. Думата "Pope" произхожда от "pappas" и означава "Баща" - разглеждайки физическата реалност (човешкият - земният свят), като огледален на божествения, то папата е еквивалент на Бог. И тук не трябва да се осъжда или заклеймява като религиозен символ за католиците, който е невалден за православните, мюсюлманите или будистите, защото това води до игнориране на неговата главна роля като символ и невъзможността да бъде осъзнат като архетип на Бог. Негови еквиваленти са Далай Лама (за будистите), патриархът в съответните православни държави или имамът, халифът или мюфтията в мюсюлмансите общества. Същото важи и за премиерите (Premier - Първи) и президентите, а на локално ниво кметове, учители и родители. Преди всичко, всеки човек е олицетворение/съвкупност на определени архетипни символи, които се проявяват чрез неговото име, титла, длъжност и статут в обществото. За целта човек не трябва да осъжда абсолютно нищо и никой, а да се оита да погледне отвъд физическата форма, приемайки съответния човек/предмет/събитие като проява на архетипна символика - тогава ще получи много по-ясна представа защо става свидетел на това конкретно проявление. И ако се опитаме да погледнем отвъд предубедените си нагласи, пристрастия (национални, расови и религиозни), то тази информация за папа Франциск, на пръв поглед абсолютно тривиална и незначителна, всъщност ни дава важна обратна връзка - ако висшият символ на Бащата, олицетворение на Бог на земно/физическо ниво е толкова крехък физически и с куп болести и болежки, които го измъчват ежедневно в земния му път, то това не е ли олицетворение на човешкия/земен живот за всеки един от нас? И не е ли доказателство, че "човешко", означава крехко, чупливо, ранимо и болно, а също така временно и илюзорно - в тотален контраст на божественото, което е нетленно и вечно - отвъд болката на тялото/материята и робството на сетивата. Та нима всички страхове, фобии и земни мъки не са плод именно на тялото, в което е затворено съзнанието? Замисляйки се, човек би осъзнал, че земният му път е тотално робство на тялото, което постоянно се стреми да поддържа здраво, сито, чисто и доколкото е възможно красиво - пазейки се от травми, болести, студ, жега, глад, жажда и тревожейки се за старостта и съпровождащите я недъзи. Отдавайки живота си да му подсигури дом, дрехи, обувки и какво ли още не... Където и да поиска да бъде, той мъкне торбата с кокали и нечистотии (наречена "човешко тяло"), което предопределя цялото земно битие - трансорт, консумация, адаптация и най-вече нуждата да работи (робува) за да поддържа физическото си съществуване. Отвъд телесното, физическо измерение болката изчезва, а с нея и страховете - цялата циркова истерия с пандемии и опасности дебнещи човека изчезва в миг, защото те касаят именно физическите его форми - тялото. Погледнато от този ъгъл, това е по-скоро успокоително, отколкото тревожно, защото посредством физическите ужаси и циркове, осъзнаваме тяхната нелепост и илюзорност, тъй като касаят една временна (преходна) и крехка форма, наречена "човек" и нямат абсолютно никаква сила отвъд нея. И ако се издигнем отвъд низшето/физическо измерение, целият този фарс е освобождаващ съзнанието, тъй като ни прави свидетели на това колко жалко и нелепо е човешкото измерение, от което всеки един от нас предстои да се избави рано или късно. Не случайно човек се ражда в болница - земният му път започва под символа на болката, думата "РАЖДА" прочетена наобратно дава отговор на това в какво навлиза - АД ЖАР. И не трябва ли да се стремим да преминем този земен път доколкото се може по-малко фиксирани към тялото и егото, осъзнавайки че то е просто един преходен и крехък костюм, който предстои много скоро да бъде съблечен?

Лаком г..з кръв се.е

Папас /с ударение на второто а/ на гръцки е поп. Оттам на турски папаз.

Етимология на думата "Папа" / "Pope": "The word 'pope' derives from Greek πάππας ('páppas'), meaning "father". In the early centuries of Christianity, this title was applied, especially in the East, to all bishops and other senior clergy, and later became reserved in the west to the bishop of Rome, a reservation made official only in the 11th century."

Целуващият ръка на Сатаната(Рокфелер),скоро ще се спомине(в Ада)!!! С процедурни хватки и КОРУПЦИЯ,може да станеш-Папа,но-ВСЕВИШНИЯТ НЕ ПРОЩАВА!!!