Коментари - Папа Франциск е добре след операцията на дебелото черво | Днес.dir.bg

Папата е изключително важен символ, чрез който се олицетворяват висшите ценности на обществото. Думата "Pope" произхожда от "pappas" и означава "Баща" - разглеждайки физическата реалност (човешкият - земният свят), като огледален на божествения, то папата е еквивалент на Бог. И тук не трябва да се осъжда или заклеймява като религиозен символ за католиците, който е невалден за православните, мюсюлманите или будистите, защото това води до игнориране на неговата главна роля като символ и невъзможността да бъде осъзнат като архетип на Бог. Негови еквиваленти са Далай Лама (за будистите), патриархът в съответните православни държави или имамът, халифът или мюфтията в мюсюлмансите общества. Същото важи и за премиерите (Premier - Първи) и президентите, а на локално ниво кметове, учители и родители. Преди всичко, всеки човек е олицетворение/съвкупност на определени архетипни символи, които се проявяват чрез неговото име, титла, длъжност и статут в обществото. За целта човек не трябва да осъжда абсолютно нищо и никой, а да се оита да погледне отвъд физическата форма, приемайки съответния човек/предмет/събитие като проява на архетипна символика - тогава ще получи много по-ясна представа защо става свидетел на това конкретно проявление. И ако се опитаме да погледнем отвъд предубедените си нагласи, пристрастия (национални, расови и религиозни), то тази информация за папа Франциск, на пръв поглед абсолютно тривиална и незначителна, всъщност ни дава важна обратна връзка - ако висшият символ на Бащата, олицетворение на Бог на земно/физическо ниво е толкова крехък физически и с куп болести и болежки, които го измъчват ежедневно в земния му път, то това не е ли олицетворение на човешкия/земен живот за всеки един от нас? И не е ли доказателство, че "човешко", означава крехко, чупливо, ранимо и болно, а също така временно и илюзорно - в тотален контраст на божественото, което е нетленно и вечно - отвъд болката на тялото/материята и робството на сетивата. Та нима всички страхове, фобии и земни мъки не са плод именно на тялото, в което е затворено съзнанието? Замисляйки се, човек би осъзнал, че земният му път е тотално робство на тялото, което постоянно се стреми да поддържа здраво, сито, чисто и доколкото е възможно красиво - пазейки се от травми, болести, студ, жега, глад, жажда и тревожейки се за старостта и съпровождащите я недъзи. Отдавайки живота си да му подсигури дом, дрехи, обувки и какво ли още не... Където и да поиска да бъде, той мъкне торбата с кокали и нечистотии (наречена "човешко тяло"), което предопределя цялото земно битие - трансорт, консумация, адаптация и най-вече нуждата да работи (робува) за да поддържа физическото си съществуване. Отвъд телесното, физическо измерение болката изчезва, а с нея и страховете - цялата циркова истерия с пандемии и опасности дебнещи човека изчезва в миг, защото те касаят именно физическите его форми - тялото. Погледнато от този ъгъл, това е по-скоро успокоително, отколкото тревожно, защото посредством физическите ужаси и циркове, осъзнаваме тяхната нелепост и илюзорност, тъй като касаят една временна (преходна) и крехка форма, наречена "човек" и нямат абсолютно никаква сила отвъд нея. И ако се издигнем отвъд низшето/физическо измерение, целият този фарс е освобождаващ съзнанието, тъй като ни прави свидетели на това колко жалко и нелепо е човешкото измерение, от което всеки един от нас предстои да се избави рано или късно. Не случайно човек се ражда в болница - земният му път започва под символа на болката, думата "РАЖДА" прочетена наобратно дава отговор на това в какво навлиза - АД ЖАР. И не трябва ли да се стремим да преминем този земен път доколкото се може по-малко фиксирани към тялото и егото, осъзнавайки че то е просто един преходен и крехък костюм, който предстои много скоро да бъде съблечен?