17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Нинова играе ВА БАНК много напористо под чадъра на партията си за себе си всъщност. БСП имат кадри, вярно е, но са се доста поусрали като партия, изгубила доверието, а и по други причини, та би трябвало да не напират за кресла ОСВЕН ако не е специално подбран някой от редовете им. И той да е специалест, доказан, а не партийно протеже на склад.

Дежавю. От това най ме е страх и срам, че се допусна - бездарници да се взимат за стълбове, почтенни, които да искат да се грижат за мен и семейството ми. Имат 100 дни

Пишете Нинова, пишете и по три мандата да си запишете след януари, февруари като хвръкне топлото не ми се мисли март какво ще правят хората.... Изминалите две години им оптегнаха нервите, а заявките са ви големи и за жалост- неизпълним..., без резултатите сте сбогом!

Човекът директно, в ефир по една телевизия, назова датите: - 13 или 20 март 2022 г. и - 13 или 20 април 2022 г. за следващи избори.

другарите социалния стълб е нещо като надървен ... и т.н .

не че се е загрижила за нас ама е страх да не е преебът нещо че много ще и и се събере ... ха ха ха .

Всички съзнаваме, че БСП са банда негодници. Пази боже да се разцепят - тогава получаваме две банди негодници. Искаме ли?

от мазната баница,решиха ли?!

През 1985 г. НРБ отново влиза в спиралата на външния дълг. Лошите икономически показатели във всички отрасли и неадекватната политика водят до взимането на все повече заеми от западни банки и до все по-голямо задлъжняване на режима. В същото време Тодор Живков отказва да прави каквито е икономически реформи. През октомври 1987 г. той е предупреден в писмена форма от председателя на БНБ Васил Коларов, че реално управлението се намира в състояние на фалит. В представения му документ е направен разчет на плащанията по външния дълг по главницата и лихвите. Посочено е и общата задлъжнялост (само по външния дълг) на страната в края на 1987 г. – „около 6000 млн. валутни лева”, което е над 7 млрд. долара. Дадена е и информация за предстоящите плащания по външния дълг за следващите три години, както и данни за по-високите лихви, които НРБ трябва да плаща при положение, че външната ѝ задлъжнялост се увеличи. На финала председателят на БНБ подчертава, че единственият начин да се обслужва нормално външния дълг е взимането на нови кредити. Под непосилното бреме на тоталната задлъжнялост на НРБ към западните банки Коларов информира генералния секретар на БКП, че „е прието за нормално плащанията за основния дълг и за лихвите на една страна да не надхвърлят 25 на сто от общите ѝ валутни постъпления. У нас те са повече от 100 на сто.” Тодор Живков обаче отказва да приеме истината и вкарва страната в нови огромни дългове, за да остане на власт и да продължи да поддържа илюзията на „развития социализъм”. Към края на 1989 г. режимът на Живков и БКП натрупва близо 11 млрд. долара външен дълг. Новият генерален секретар на БКП Петър Младенов, който наследява през ноември 1989 г. Живков, също верен човек на Кремъл, знае истината за тежкото икономическо положение. Той обаче не го разкрива пред българския народ, а го споделя само пред ръководството на МВР и Държавна сигурност в края на ноември 1989 г., като заявява, че управлението на Тодор Живков е довело страната до „просешка тояга”, а „картината в икономиката е потресаваща”. През февруари 1990 г. със строго секретно от особена важност писмо относно: Състояние на плащанията по ползваните кредити от чужбина, подписано от председателя на БНБ Иван Драгневски и председателя на Българската външнотърговска банка Веселин Ранков председателят на Министерския съвет Андрей Луканов е информиран за критичното ниво на външната задлъжнялост на комунистическото управление, което към 31 декември 1989 г. възлиза на 10,6 млрд. долара. Посочено е, че през 1990 г. предстоят плащания по различни кредити и лихви в размер на 3,9 млрд. долара. Те могат да бъдат частично погасени само с останалите 528 млн. долара в т. нар. стратегически резерв. Банкерите изтъкват, че „на международните кредитни пазари банката среща изключително сериозни и почти непреодолими трудности по договарянето на нови кредити”. От ноември 1989 г. не е договорен нито един такъв. „Като мотиви за тази въздържаност се изтъкват високата задлъжнялост на страната, сумата на която е надхвърлила критичната граница”, признават банкерите. Те предлагат да бъдат прекратени плащанията по външния дълг, като банката уведоми кредиторите за това. През следващия месец Андрей Луканов се опитва да изпроси 1 млрд. долара от СССР, за което пътува лично до Москва, но Горбачов му отказва, тъй като и самото съветско управление е във финансова криза. На 31 март 1990 г. Луканов прекратява едностранно плащанията по външния дълг без да предупреди кредиторите, което допълнително утежнява положението на България. Така става ясно истината за фалиралото комунистическо управление, което завещава най-лошия икономически старт от всички страни в разпадналия се съветски блок, опитващи се да се отърсят от тоталитарните комунистически режими. Тодор Живков също не прави признания пред българския народ, нито понася политическа отговорност за краха на страната. В показанията си под клетва, дадени от него, пред Главна прокуратура по дело №4/1990 г. за икономическата катастрофа на БКП обаче той признава: „Аз не твърдя, че народът е живял в изобилие – такова беше времето. Ние сме идеализирали Съветския съюз. Той за нас беше образец. И трябва да бъда сега подлец, за да кажа, че още тогава съм бил наясно какво е било положението в Съветския съюз. Ние постепенно виждахме и започнахме постепенно да чувстваме, че съветските хора живеят по-лошо от българските граждани. Очевидно е, че ЦК на БКП и генералният му секретар са били под влиянието и в плен на илюзията, че победата на социализма в Европа е гарантирана. И накрая, понеже говоря откровено, искам да подчертая, че тази политика за тогавашните условия беше правилна, но започна да ражда своите парадокси и противоположности. Бавно, но сигурно бяхме осъдени на технологично и информационно изоставане, тъй като нашият пазар беше главно социалистически. От 1985 г. моделът на развитие, който бяхме избрали, започна да се руши. Ясно беше, че той крие в себе си предпоставките за своето ликвидиране.”

да защитим децата, и младите семейства, работещите, бедните и пенсионерите, малкия и среден бизнес", Време е за промени, Нинова. 32 год. защитавахте червените олигарси. 10% от колко гласували?!!! Леле, партия със затихващи функции. Сега сте във власта. Дано сътворите правителство. После търпение. Следва.Поредната национална катастрофа. На това сте доказани майстори. И После-чао!

От 6 месеца теглим заеми по половин милиард всяка седмица. Няма Мунчо да ги връща. Няма.

Seaseal

Малкото коментари под статията показват, че гласоподавателят лай разбра как ни го набиха с 200 отзад без вазелин.

Можеше да го разбере и преди да гласува. Сега му остават само сълзите.

Ами приятелката на Кире Лъжецо Маяма Галева нали и тя се надява да бъде такъв социален стълб? Или Кире й е бил шута?

Нинова се готви да настъпи яко властта. Тя се надява БСП да доминира в коалицията. Комунист мошеник и канадец лъжец водят преговори. Комунист, ченге, комунист, дамаджана.................. Извод: Когато комунисти управляват, чакайте нова национална катастрофа!

Как една стогодишна Партия от партия на статуквото за една нощ се преоблече в партия на Новото и всички останали играчи безмълвно са съгласни с това? Единственото разумно обяснение е, че всичките са производни на същата тази Партия и я вкараха във властта през задния вход. Това са експерименти на гърба на обикновения човек.

Щом Нинова, че "социалният стълб" за беднотията, че настъпят ковти времена. Че измрат или от глад, или от студ.

Да, гласуваха за Кирчо, а получиха Румен Овчаров, Масларова, Нинова и сие. Честит да ни е новия социалистически строй другари и другарки!

Народа ги избра. Същият, който гласува за Виденов, Царя, Бойко, Сидеров, Бареков и сие..

Трийте, ДИПМ!