На една далечна гара, пак на 22
Студентски фото проект за Северозападна България
Обратно в новинатаКоментари - На една далечна гара, пак на 22 | Днес.dir.bg
Коментари
браво на вас,супер,тема,много чувствителна,много радостно тъжна,но готина,много спомени,които всъщност правят човека щастлив
Какво се случва с българските гари? "До т.нар. "Преход" гражданите на Републиката пътуваха с удоволствие, защото не се притесняваха как, по какъв начин и за колко пари, могат да стигнат от точка А до точка Б. Автогарите и гарите бяха място за срещи на пътници, раздели и посрещания, преплитане на човешки съдби. Днес те са като паметници на едно време, отминало и забравено. Като самотни сираци, нежелани деца на XXI в. На пръсти се броят все още действащите многолюдни железопътни гари. Но безброй са осиротелите откъм хора и обрасли в бурените на забравата места за пътувания и срещи." БРАВО! СВАЛЯМ ВИ ШАПКА. БРАВО...
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}