Коментари - Български митрополити в Москва при руския патриарх Кирил | Днес.dir.bg

канчето заради признаването на македонската църква.

ДС пред КГБ на килимчето за отчет ....!!!! Срам ..!

Е, но все пак, комунистите признават поне нравствените заповеди на християнството? Има и други светогледни принципи, които правят съвършено несъвместими християнството и комунизма и един от тях е отрицанието от комунистите на смисъла на нравствените заповеди. Комунистите отричат безусловния и вечен смисъл на главните нравствени заповеди: убийството на класовия враг е доблест, кражбата е добродетелна, когато се отнема имуществото на частния собственик. (Бел. ред. В СССР децата се възпитаваха да доносничат срещу родителите си, ако не са верни на партията, погазавайки нравствения приницип на синовна любов към майката и бащата.) За християните това е немислимо, защото за тях нравствените заповеди са непроменими убийстовото и кражбата са грях пред Бога, независимо кога, къде и кой ги извършва. С унищожаването на милиони православани християни болшевиките начертаха непреодолима кървава духовно-историческа черта, която завинаги разделя комунизма и християнството. След това да се разсъждава за близост между тях в Русия е толкова цинично, колкото и глупаво. Протоиерей Георгий Митрофанов е професор в Санкт-Петербургската духовна академия, църковен историк и публицист, член Синодалната комисия по канонизация на новомъчениците в Русия.

Възможно ли е по силата на някакви обстоятелства комунисти и християни да застанат от едната страна на барикадата? Комунистите обещавайки невиждано материално изобилие и свобода превръщат основната маса от хора в страните, където са на власт, в бедняци, лишени от всякаква свобода. Християните подчертават, че материалното изобилие не бива да бъде смисъл на човешкия живот и че свободата на човека, преди всичко се съдържа в освобождението от собствените греховни страсти. Във всички времена и общества това разбиране е водело до развитие на принципите на по-справедливо разпределение на материалните блага и свобода в духовния и творчески живот на човека. Така че комуниститът, за да се окаже на една страна с християните, просто трябва да стане християнин.

Тези не са наши свещеници, те не подкрепят демокрацията и евоатлантическите ценности, а освен това под расата са с пагони от КГБ

Лидерът на Комунистическата партия на Руската федерация Генадий Зюганов често разсъждва за близоста между комунизма и християнството. По радиостанция "Эхо Москвы" той дори заяви, че Христос е бил първият комунист. Вие какво бихте отговорили? Да се разсъждава за близост между християнството и комунизма в Русия, след като в първата половина на своето седемдесетгодишно управление комунистите почти напълно унищожиха най-голямата поместна православна църква в света, е толкова цинично, колкото и глупаво. Неуспехът в опита да се създаде съвършено общество на земята комунистите си обясняват с неизпълнението на техните изисквания от хората. Затова тези хора трябва да бъдат заставени да им се подчиняват, или да се унищожават като врагове на народа, които пречат на щастливия и съвършен живот под властта на комунистите. Християните обясняват неуспеха на опитите да се създаде съвършено общество на земята с несъвършенството на човешката душа. Хората трябва да се призовават чрез личния пример на самите християни да станат по-добри, а не потискайки свободата им да ги насилваш да бъдат по-добри. Затова, където идват на власт комунистите веднага започват да преследват религията: 7 000 убити представители на духовенството и монашеството в Испания за 1936-1937 г. и над 120 000 убити предствители на духовенството и монашеството в Русия от 1917 до 1956 г.

Отец Георги, днешните комунисти често наричат себе си и християни. Съвместими ли са такива понятия като християнство и комунизъм? Теоретическата и практическа несъвместимост между комунизма и християнството е един от главните изводи на ХХ век. Но все още има комунисти, които без да осъзнават своето престъпление пред историята на Русия, продължават да твърдят, че между комунизма и християнството съществува близост.

Руската църква от Петър до революцията няма патриарх, управлява се от човек на царя и му е служанка. Нулева християнска дейност , 30 процента от населението са примитивни сектанти, църквата едва превежда Библията на руски едва през 1876 , след като Капиталът на Маркс вече е издаден на руски и до револцията рядко някои е чел основния християнски текст. След революцията и досега системата се "сменя " -вече има патриарх , но вече задължително е от кгб и задължително човекът , който оглавявал външния отдел на патриаршията и си е разработвал агентурно другите православни църкви , за да може да изпълнява основната функция руското православие- слуга на всеки режим. Да се използва думата Христос и и християнска църква към това това изчадие руската църква си е недоразумение и кощунство. Христос е сведен до инструмент и езическа декорация на поредния местен вожд.

Всичките червени мекерета и ченгета, които уж бяхме атеисти преди 89, сега сме първи защитници и "православни". Измет.

А най-отпред грееше иконата с лика на Путлер.

активисти на комсомола връщаха всеки млад човек дръзнал да посети Великденска служба.Придружени от дискретно прикрити тайни агенти на власта записваха имената ,месторабота или ВУЗ и после имаше последищи.Нашият късмет беше,че познавахме колегата и той не ни изпорти и ни върна още от улицата.А откъде е останало поверието да се "заключваш" като видиш поп ? От усилената пропаганда на партийните активисти, които слухтяха и следяха, ама до един кръстиха децата си. като дойде демокрацията ,некръстени се оказахме 2-ма , деца на безпартийни родители. И не ги обвинявайте в страх , те ни възпитаха в християнските ценности и без да ни водят на църква.Затова сега болезнено виждаме измамата - църковния клир от ДС, патриарси безочливо агитират за партии...

Настоящото доста критикувано състояние на Българската православна църква е резултат именно от целенасочената и продължителна политика на комунистическата държава, насочена към обществената маргинализация на Църквата. Дори и в момента огромна част от българското общество признава като единствената историческа заслуга на Българската църква запазването на българското национално самосъзнание през епохата на чуждо владичество. Въпреки систематичния административен тормоз от страна на държавата в годините на комунизма част от висшето духовенство се стреми да съхрани жива църковната традиция, докато друга част от него подпомага държавата в нейната фактически атеистична пропаганда. Архивите от този период са средство не само за разбиране на ситуацията, в която е живяла Църквата през този период, но и за осъзнаване на ограниченията, на които са били подлагани висшите духовници и енорийските свещеници. А вероятно точно там се крият част от тлеещите конфликти сред висшите български духовници, както и част от обяснението за пасивността на Българската църква след началото на прехода.

Само така. нашите православни братя са единствените, на които можем да разчитаме, за да се освободим от прозападните предатели.

Всъщност в Светия Синод по времето на комунизма могат ясно да се разграничат две крила. Едното е на поддръжниците на режима или т. нар. прогресивни митрополити. През 50-те години най-приближени до властта са Пимен Неврокопски и Никодим Сливенски, а след средата на 70-те години новите фаворити на държавата са Панкратий Старозагорски и Калиник Врачански. Техните най-видни опоненти или т. нар. консервативни митрополити през късния период на комунизма са Паисий Врачански и Йосиф Варненски, които дори не крият своята антипатия към комунистическата държава. Останалите членове на Светия Синод гравитират около едната от двете групи, като се колебаят между възможността за привилегии, държавни почести, специализации и пътувания в Швейцария и Германия, и съзнанието за духовната мисия на Църквата. За директен сблъсък между двете крила в Синода трудно може да се говори, доколкото силите са очевидно неравни. Консервативните митрополити старателно са държани далеч от ежедневните дела на Църквата извън тяхната епархия, докато прогресивните имат възможност да развиват активна международна дейност, особено по линия на т. нар. икуменическо движение. Участието на българската църква в ССЦ е важна за комунистическата държава, защото съвместно с другите църкви от Източна Европа те имат възможност да наложат приемането на резолюции, които обслужват комунистическата пропаганда.

Значително по-интересни обаче са предложенията за бъдещите мерки, които трябва да бъдат взети за ограничаване на интереса към църковните празници. В същия документ Комитетът предлага: 1. Да се създаде работна група, която да изработи цялостен пролетен комплекс от смислени, забавни развлечения за младежта, децата и възрастните. В много окръзи има известен опит - празниците на красотата, на девойката, на цветята и др. Да се обсъди замяната на червените с писани (шарени) яйца. В детските градини да се въведе шаренето на яйца с ваденки и други начини, като вид игра.... 4. Да се засили още повече контролът върху стремежите на църквата да увеличава интереса на младежта чрез великденските празници. 5. Комсомолът да извършва системна атеистична работа и търси отговорност от своите членове, които с неоправдания си интерес към великденските служби, палене на свещи, венчавки и кръщавки подсилват активността на църквата. Голяма част от тези инициативи в бъдеще са реализирани на практика, като например популяризирането на празниците на красотата или стремежът боядисването на великденски яйца да бъде представен само като игра. Като цяло заложените в началото и средата на 70-те години политики за ограничаване на влиянието на Църквата остават валидни до самия край на комунистическия режим.

През този период набира сила и добилото най-голяма известност ограничение на държавата по отношение на Църквата фактическата забрана за посещаване на храмовете по време на големите празници и най-вече на Коледа, Цветница и Великден. Най-голям проблем представлява посещението на църквите на Великден и по тази причина Комитетът по църковните въпроси всяка година приема План за работа, който предвижда мерки за отклоняване на вниманието от празника. Илюстрация на тази политика са Бележките на Комитета по църковните въпроси за пролетните и великденски църковни празници от 29 април 1976 г., където се прави анализ на кампанията през 1976 г. и се правят предложения за следващите години. Документът стига да заключението, че В София Цветница и великденските църковни празници се превръщат все повече в най-интересното и единствено масово атракционно забавление на младежта. На пролетния традиционен комплекс от религиозни празници и съпровождащите ги обичаи, широко внедрени в бита, все още не е противопоставен цялостен, добре обмислен пролетен, смислен, забавен комплекс за деца, младежи, възрастни, задоволяващ техните емоционални потребности. Все пак кампанията през 1976 г. се отчита като успешна, тъй като църквите са били по-малко посетени в сравнение с предишни години. Като основна причина за това е посочено, че Телевизията подбра интересна програма, която привличаше младежта.

икономическото развитие на европа според религиозната принадлезност.протестанцво-сев европа скандинавя,католицизъм-западна,централна югозападна европа,православие (наи бедни и изостанали икономически)-источна,югоисточна европа и руся

Политиката на комунистическата държава към Църквата може да бъде разделена на три основни периода. Първият започва веднага след септември 1944 г. и завършва в средата на 50-те години; той е белязан от физическото унищожение на интелектуалния и обществения елит на Църквата. Председател на Комитета по църковните въпроси през този период е д-р Павел Тагаров. Водени основно от политически съображения, властите подпомагат възстановяването на Българската патриаршия, а на 10 май 1953 г. за първи патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил. Относителната политическа либерализация след смъртта на Сталин води и до постепенно смекчаване на подхода към Църквата. Началото на втория период е поставено на 26 декември 1957 г., когато Политбюро приема Решение Относно мерките за засилване и подобряване на атеистичната пропаганда в страната. Държавата повече не вижда в православието идеологическа заплаха и Църквата е оставена относително свободно да изпълнява своите, както е разбирано от режима, чисто ритуални функции кръщенета, малко венчавки и неочаквано много погребения. Председател на Комитета по църковните въпроси през този период е (бившият семинарист - б. р.) Михаил Кючуков, а на 4 юли 1971 г. за нов патриарх е избран Ловчански митрополит Максим. Причина за възприемането на по-мекия подход е съзнанието за идеологическото превъзходство на комунистическия режим в резултат на относителните икономически успехи, чувството за принадлежност към голяма общност от държави и паритетът в идеологическата битка със Запада.

Цялостната философия на комунистическия режим към Църквата е зададена в прочутата реч на Георги Димитров при честването на 1000годишнината от рождението на св. Иван Рилски, произнесена в Рилския манастир на 26 май 1946 г. в присъствието на руския патриарх Алексий І. "Кой от вас, наши синодални старци и църковни деятели, не се е интересувал от великата руска църква? Всеки, който познава нейната история, знае много добре, че ако ръководителите на руската православна църква след Октомврийската социалистическа революция бяха разбрали духа на новото време, ако бяха действали в полза на свободата на руския народ и не бяха станали оръдие на контрареволюцията, руската църква нямаше да преживее известните нещастия. Преследването на някои църковни деятели в Русия след Октомврийската революция беше резултат на контрареволюционната дейност на тогавашните ръководители на руската църква.

Отидоха на място да получат инструкции какво да правят с искането на македонската православна църква, че тия неща не са за по телефона. Русия ще каже йок, щото са дупе и гащи със Сърбия. После нашето светейшество ще резправя как не било канонично да признаем македонската църква. Жалки са!

Основната цел в религиозната политика на комунистическата държава е обезличаването на Православната църква и превръщането й в лишена от обществена значимост институция, чиято дейност е сведена до извършването на ограничен на брой ритуали. В по-късните години на комунизма идеолозите на системата изискват от Църквата и активно сътрудничество в две основни посоки. Едната е подкрепа за режима в патриотичната пропаганда сред българската емиграция в чужбина. Другата е сътрудничество за пропагандата на самата комунистическа система чрез прокарване на удобни за режима декларации в международните църковни организации, където членува БПЦ (т. нар. икуменическо движение, представено от Световния съвет на църквите). Обезличена, но съществуваща Църква, дава възможност на режима да декларира и наличие на свобода на изповеданията в страната.

Чувал съм, че Един Българин е казал: Има Православие, има България. Цял свят, отколе време знае, а и е доказан във времето факт, че Русия е център и защитник на Православието. 20-тях процента да си направят извода! С това не говоря срещу другите християнски деноминации или юдаизъм, будизъм, ислям и т.н.

Трябва да се интегрираме с Русия.Очарован съм от Екатеринбург, Иркутск, Новоросийск, Казан - направих пътешествие с трансибирския влак до Байкалското езеро. Антируската пропаганда е ЕС и България разпространява FAKE NEWS. По-добре заедно с Русия, отколкото в бъдеща ЕУРАБИЯ.

дир, изчагъртайте антиправославните коментари Давате възможност медийна изява на цинични и прости ненормални дебили.

Пияниците-ченгета са се сбрале да апнат, да пийнат, да пощипят младо месце...

И африканския папа е бил там, ще да е било много шикозно.

Я! Фен-клубът на Зи Зи Топ се събрал на международна конвенция. Да си пообменят малко албуми, фанелки и други фенски артикули на любимата група...

Новината звучи малко като "делегация на Политбюро на ЦК на БКП е на посещение в СССР по покана на председателя на Политбюро на КПСС".

Ще им набиват канчетата за авантюрата с македонскaта църква. Водещите офицери на всяка инициатива трябва да са в Кремъл.

...инструктаж при Началника си...

"папа на цяла Африка Теодор II" - ай сти'а бе!

Българската и руската православни църкви имат многовековни исторически връзки, запазили традиции, нрави и обичаи на двата братски славянски народа. Противниците на православието в България са дяволски изчадия с продажна същност.

Добре че им подарихме християнството и писмеността на тия руски скотове, че и до днес сигурно щяха да почитат духа на алкохола и да правят жертвоприношения.

Патриарх-полковника от КГБ привиква митрополит-редниците на инструктаж така както руската Чайка привиква българската Цаца. Дружбата на вълка с агнето.

Мястото на българските митрополити е при своите православни братя в Москва

Да ви ЕПМ на всичките злобари и соросоиди по-долу! Еми православни сме и мястото на делегацията от БПЦ е в Москва, не във Вашингтон или Козяк... Да виете, да не виете, все тая вашата ...

Чета и се радвам как западните тролове скърцат с зъбки щото нормата трябва да се изкара! От зад чичо Сам ги напъва, ама нищо не разждата! БПЦ била филиал на РПЦ или ДС си прави среща с КГБ! Хаххаха смях а когато президента или министъра председател ходят да им набиват канчетата в САЩ или Брюксел това не е ли среща на ДС с ЦРУ ! Все едно БПЦ да ходи да си хортуват с папата хаха смях! А не е много сигурно дали Светослав се е кръщавал в Константинопол! То като легендата че българите имали тюркски произход дето я развиват еврейчетата и славянския произход!

Правилно! Православни сме!

Българските митрополити нямат работа при враждебния Цариградски Вартоломей. Българските митрополити отиват при своите руски православни братя и техния патриарх Кирил, който носи името на трима български царе

Агентурата на инструктаж

КГБ-то пак се събра на летучка.

Отговорността за неуспешното изстрелване на Съюз-2.1б от новия космодрум Восточний е на Благовещенския епископ Лукиан, благословил ракетата-носител преди старта. Това е заявил на 28 ноември пред радиостанция Говори Москва протодякон Андрей Кураев, съобщи РИА

Българският патриарх няма да ходи на официално посещение при мормони и баптисти, а в православна златокуполна Москва. Там, ,kъдето нашата вяра е запазена през вековете