Коментари - Митрофанова обяви, че руският и българският са практически един език | Днес.dir.bg

Не можете да съберете подписите дори

Не е ли имало някой да пуши до чайника? Ей така стават сакатлъците. Курение вредит здоровью.

Къде е драмата в този поздрав ?

Така се заражда българския език, който и до сега говорят в Русия

Честит празник на всички народи, които пишат на кирилица! Оказа се, че това са 23 държави:) Поне днес се смирете и спрете с омразата и обидите!

Сигурно е много трудно да си обръщаш заплатката от рубли в левове. Когато влезем в еврозоната ще е невъзможно и ти ще си безплатна курва.

Константин Фьодорович Калайдович Радослава Илчева Галерия със снимки Константин Фьодорович Калайдович Константин Фьодорович Калайдович Филолог, историк, археограф, палеограф, нумизмат, фолклорист, един от основоположниците на руското славянознание, основоположник на руската българистика. СтатияБиблиографияЗа него Константин Калайдович е роден в г. Елец (по други данни, в г. Елня или Киев) в семейството на лекаря от далматински (или хърватски) произход Фьодор Калайдович. Завършва със званието „кандидат на словесните науки“ Словесното отделение на Московския университет (1810), където негов наставник е познатият в научните кръгове професор по гръцка и латинска словесност Р. Ф. Тимковски. През 1811–1812 г. преподава история и география в университетската гимназия и в Московския университетски благороден пансион. По време на Отечествената за Русия война от 1812 г. е участник в Московското опълчение и се сражава в боевете при Тарутин и Орша. На 19 години (1811) Калайдович става действителен член на Дружеството за история и руски древности (Общество истории и древностей российских – ОИДР) и член-сътрудник на Дружеството на любителите на руската словесност (Общество любителей российской словесности). Оттогава е първата му научна публикация – в списанието Вестник Европы. Впоследствие печата и в Сын Отечества и Труды Общества любителей российской словесности. Издирва древни текстове – само през 1813–1814 г. открива в московските и околните на Москва манастирски библиотеки Богословие и Шестоднев на Йоан, Екзарх Български, съчиненията на средновековния богослов Кирил Туровски, Евангелието от 1144 г. и др. Тези ръкописи предопределят пътя му в науката. Научна слава на Калайдович донасят публикуваните староруски и славянски паметници. През 1815 г. излиза подготвената от него още през 1812 г. Първа част от издаваните от ОИДР „Русские достопамятности“. Тя съдържа неотпечатани дотогава произведения на староруската литература – Поучение епископа Луки Жидяты, Послание митрополита Никифора к Владимиру Мономаху, Послание митрополита Иоанна к Иакову черноризцу и др. Известният вече в науката ранносредновековен юридически документ Русская Правда пък е публикуван по новооткрит препис от XIII в. Калайдович включва варианти от различните намерени от него преписи, снабдява публикуваните паметници с предисловия и бележки. С финансовата подкрепа на мецената граф Н. П. Румянцев през 1818 г. Калайдович публикува „Древние российские стихотворения, собранные Киршею Даниловым“. Обстойното предисловие към изданието е първият в науката опит за изследване на руския билинен епос. В статията си „Опыт решения вопроса: на каком языке написана Песнь о полку Игореве“ (1818), като се позовава на открития от него послепис на Домид в Псковския апостол от 1307 г., защитава не само автентичността паметника, но и набелязва много важни насоки за по-нататъшното му изследване. Научни интереси и дружба свързват Калайдович с Н. М. Карамзин, Н. Н. Бантиш-Каменски, митрополит Евгений (Болховитинов), А. И. Мусин-Пушкин и, най-вече, с Н. П. Румянцев. Плодотворно е сътрудничеството му с П. М. Строев. През 1819 г. двамата издават „Законы великого князя Иоанна Васильевича и Судебник царя и великого князя Иоанна Васильевича, с дополнительными указами“, а през 1825 г. – „Обстоятельное описание славяно-российских рукописей, хранящихся в Москве, в библиотеке графа Ф. А. Толстого“. В него Калайдович за пръв път в руската археография представя методика за описване на архивни документи – един от значимите му научни приноси. В приложението към този труд публикува палеографска таблица на почерците от XI–XVIII в. По покана на Н. П. Румянцев участва в издаването на 2–4 томове от „Собрание Государственных Грамот и Договоров“ (1819–1824). През 1821 г. публикува “Памятники российской словесности XII в.“. Изданието е удостоено със сребърен медал на Академията на науките и се възприема като патриотичен подвиг. В него са включени 21 произведения, сред които 15 Слова на еп. Кирил Туровски – образци на староруското тържествено красноречие, Слово о Данииле Заточнике, Впрашание Кюриково, Послание еп. Владимирского св. Симона к Поликарпу. За по-голяма достъпност староруските текстове са напечатани с граждански шрифт, с разкриване на титлите и с препинателни знаци. Всички паметници са съпроводени с подробни коментари и образци на почерците. Въз основа на задълбочен анализ Калайдович определя времето на създаване и авторите на произведенията. Специално внимание е отделено на еп. Кирил Туровски – руски оратор от XII в. Трудът, който поставя Калайдович сред основоположниците на руското славянознание и руската българистика, е „Йоан, Екзарх Български“ (1824). Резултат от над десетгодишна проучвателска работа, той е важен принос в разработването на началния период на старобългарската литература. Изследването се състои от увод, шест глави и приложения. Първа глава показва формирането и основните етапи в развоя на славянските езици (сръбски, български и руски). От Моравия центърът на славянската култура се премества в силна, самостоятелна България. Българите са онзи народ, при който могат да бъдат открити паметници на най-старата славянска писменост (с. 7). Заслуга за това има цар Симеон, „по военни доблести достоен за титлата герой и известен по усърдието към просветата“ (с. 14). Втора глава обобщава оскъдните данни за личността на Йоан Екзарх – „знаменития приемник на славата на образователя на книжовния език славянски“ (с. 9), живял в края на IX – началото на X в. (с. 16). Третата глава е посветена на превода на Йоан Екзарх на Богословие на Йоан Дамаскин. Ръкописът е представен подробно. Лингвистичният анализ на превода, вниманието към почерка и употребата на препинателните знаци, съпоставянето (с. 29–36) на обширен евангелски цитат от пролога със съответните цитати в 15 други произведения (14 средновековни, едно съвременно на учения), както и някои други съпоставки открояват спецификата на паметника. Четвъртата глава представя Шестоднев и, по-специално, Хилендарския му препис от 1263 г., чиито особености (влючително и състоянието на ръкописа) са изброени подробно. Включени са и по-късни преписи. Произведението на Йоан Екзарх е сравнено с оригинала на Василий Великий и превода на Епифаний Славинецки (XVII). Калайдович вижда в Шестоднев доказателство за „достатъчната обработеност на език славянски през Х в. и за онази способност, с която е действал древният писател и преводач, имайки малко примери за подражание“ (с. 65). Главата завършва с възхвала на старобългарския книжовник – „безсмъртен мъж“, „един от най-учените мъже на своето време“ (с. 73) Пета глава коментира предполагаем превод на Граматиката на Йоан Дамаскин, за който Калайдович смята, че е дело на Йоан Екзарх. Шеста глава всъщност е заключението към изследването. Старобългарският писател Йоан Екзарх успешно върви по стъпките на безсмъртните наставници във вярата св. св. Кирил и Методий. Калайдович предвижда, че това откритие би могло да предизвика учудване, смесено с недоверие: „Но моите паметници, дълго стаявали се в книгохранилищата, сега са открити: нека всеки да чете, проверява и отсъжда. Мислещият и безпристрастен читател ще се съгласи, че славяните в самото начало на своето образование са направили невероятни, исполински успехи“ (с. 84). Солидният научно-справочен апарат на изданието впечатлява и днес. Той заема близо 140 страници (от общо 228) и включва бележки, приложения, допълнения и поправки, рисунки. В приложението са публикувани 15 текста: еврейско-руски речник (Речь жидовского языка преложена на русскую, 193–195), справочник по славянска ортография (Алфавит, како которая речь говорити, или писати, 198–207), О книгах истинных и ложных, и о суевериях (208–212) и др. Сред тях е За буквите на Черноризец Храбър („О составлении Словенскаго Алфавита, сочинение монаха Храбра“, с. 189–192) – още един старобългарски автор, когото Калайдович представя на своите съвременници. Калайдович по подходящ начин издава различни по време на създаване източници. Текстовете по преписи до XV в. включително се публикуват със запазване на правописа, титлите, надредните и други знаци, на излезли от употреба букви. Към основния препис се дават разночетения по други преписи. Тези след XV в. се публикуват опростено. Благодарение на точността на възпроизвеждане на древните текстове публикациите на Калайдович стават ценен източник не само за исторически, но и за лингвистични и палеографски изследвания. Високото ниво на научен анализ се съчетава при Калайдович с умение да заинтригува една по-широка аудитория. На места научният стил отстъпва пред емоционалния разказ. Научната дейност на К.Ф. Калайдович съвпада с един период в културния развой на Русия, който, с необходимата доза условност, ще определя като романтичен синкретизъм между филологическата наука и художествената литература. Подклажданият от писателите-романтици интерес към собственото Средновековие е един от мощните обществени стимули за изследване на староруската литература и култура. Често писатели и учени членуват в едни и същи сдружения, познават взаимно произведенията си, водят активен и ползотворен диалог. В очите на съвременниците си Калайдович е един от най-авторитетните познавачи на старославянската и староруската писменост и литература. Както и в „Памятники российской словесности XII в.“, на титулния лист на „Йоан, Екзарх Български“ е изобразен гербът на граф Н. П. Румянцев – и този труд е отпечатан със средствата на известния меценат. Той излиза в тираж 600 екземпляра и става научна сензация. През следващата 1825 г. Калайдович е избран за член-кореспондент на Петербургската академия на науките. По време на работата над изследването за Йоан Екзарх ученият въвежда в научен оборот намиращия се тогава в московската Синодална библиотека български сборник от 1348 г., преписан за цар Иван Александър. Освен За буквите, сборникът съдържа и Написание за правата вяра с името на Константин Философ. Ревностен изследовател на средновековната книжнина, Калайдович предава всички намерени от него материали в държавните или частните хранилища. Той ги снабдява с описи, каталози, обяснения, оценки. Понякога тези пояснения са толкова обширни, че по същество представляват самостоятелни научни изследвания. Особено голям е приносът му за формирането на колекцията на Н. П. Румянцев. Смъртта на графа-меценат е тежък удар за впечатлителния и раним Калайдович. Той е принуден да се оттегли от Комисията по печатане на държавните грамоти и договори и да преустанови започнатото описание на Синодалната библиотека. Много негови начинания, като издаването на списанието за история, археология, словесност и сравнителни костюми „Русский зритель“, остават нереализирани (редакторската работа по излезлите през 1828–1830 г. броеве е поета от неговите приятели). Здравето му се влошава, проявяват се симптоми на психическо заболяване. Видният славист умира на 16.04.1832 г. Големият архив на К.Ф. Калайдович днес се пази в ръкописния отдел на Руската национална библиотека (РНБ) в Санкт Петербург, Ф. 328. Оп. 253а.

Преди години, през соца бях в СеСере и питах обикновени руснаци, кой им е дал азбуката на която пишат… едни казваха Иван Грозни, други Петър Велики, трети Пушкин, четвърти Ленин…истината беше табу, презираха ни като слуги и незначителни аборигени, нямащи нищо общо с тях.. не знаеха, че и източно православната им религия е взета от нас, не знаеха, че е имало Волжска България по техните земи…самолюбието и шовинизма им бяха безгранични, такива са и сега, АНАТЕМА

Вярвам ти

Още един лъжльо

Пожелавам тази крава да седне на лицето на всички вати разкрачена, потна и немита.

Много добре казано! Браво!

Цар Потин нали беше поздравил македонците за създаването на славянската забука.

Истината е, че руснаците въобще не са искали независима България тук и преди и след Освобождението. Езика бил южно славянски, даже го определят като диалект на сръбския. Старобългарският черковен ползван в русия се преименува в неутралния ничий черковно славянски от Петър Първи. После, в 6 томния речник издаден от Екатерина Втора намират място повече от 400 световни езика, но не и българския. Един от първите, които забелязват този проблем е Вук Караджич - големия кодификатор на съвремения сръбски и създател на сръбската кирилица. С анализ на говори и песни Вук Караджич доказва, че българския е самобитен и самостоятелен език. Жалко е че тези проблеми не се дискутират, а се говорят едни и същи шаблони. Русия говори когато каквото и избася в конкретния момент без да я е грижа за истината.

Как общ, техния са го получили от македонците. Поне така каза В.Путин, за нашия си знаем.

Мммм,че кеф,откога чакам.

Бабе, дека са ти медалите, дека ти е Шпагина? Не е лесно само със слово да "убеждаваш". Може лесно да се превърнеш в неприятелска страна

„Йоан, Екзарх Български“ (1824) от Константин Фьодорович Калайдович. Предлагам на руското посолство да преиздаде тази книга на български език.

Не е вярно, не каза това. Измъкна се идпломатически като бе там, че е създаден по тези земи. И тук се считаше преди, че е от Охридско, но после се счита от при Плиска и Преслав, че най-старите намерени били там, а хърватите пишели на глаголица до 16 век ли.

Прочетох някои коментари и не разбирам тия тъпотии и простотии сега ли ги мислите или са ви по рождение, или са ви спуснати от американското посолство...

"Че и ний сме дали нещо на светът и на вси славяни книга да четът" - така ги е видял нещата дядо Вазов. И когато бяхме съюзници с Русия, България за 45 години стана от 6 млн на 9 млн и сред първите 20 икономики в света. За 25 години "съюз" с Америка България стана от 9 млн на 5,5 млн и я няма в хилядата. Така пък ги виждам аз нещата, колкото и да врякат продажниците. И не само аз ги виждам така:)

Официалната позиция на руската страна е, че ние сме неприятелска страна. Тая на каква дрога е или просто е нагла?

Като бъдещ Министър на Външните Работи. Предлагам да подпишем договор за добросъседство с Русия и да направим исторически комисии както сторихме с РС Македония.

Браво

Путкин нали каза, че не от България е им е дошла азбуката а от Македония. Тази чий го дърви?

Първите 20 икономики в света викаш? Взимай редовно хапчетата!!!

Тази жена явно има деменция в напреднал стадий, съвсем доскоро говореше, че Св. Св. Кирил и Методий били македонци... Хем те македонци, хем създали българската азбука и език, които говорят руснаците...

2023-05-24 20:01:52 Точно (нерегистриран) Така се заражда българския език, който и до сега говорят в Русия --------------- БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК СЪС Т.Н. СЛАВЯСКИ ЕЗИЦИ ! ФАКТ Е , ЧЕ СЛАВЯНИТЕ НЕ НИ РАЗБИРАТ ! БЪЛГ. ЕЗИК Е АНАЛИТИЧЕН ...А СЛАВЯНСКИТЕ - СИНТЕТИЧНИ ! БЪЛГ ЕЗИК Е "ЗАКАЧЕН" ЗА СЛАВЯНСКИТЕ, ПОРАДИ ТОВА, ЧЕ ТОЙ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Е ПОЛУЧИЛ ИЗВЕСТНО "ПОСЛАВЯНЧВАНЕ", НО САМИЯТ ТОЙ КАТО КОРЕН НЕ СЕ ПРОМЕНИЛ, ЗАЩОТО АНАЛИТИЧНИТЕ ЕЗИЦИ ТРУДНО СЕ ПРОМЕНЯТ, КАТО В СЪЩОТО ВРЕМЕ БЪЛГ ЕЗИК Е ОКАЗАЛ СЪЩЕСТВЕНО ВЛИЯНИЕ НА ОКОЛНИТЕ СЛАВЯНСКИ ЕЗИЦИ ! "ПОСЛАВЯНЧВАНЕТО" Е НАВЛЯЗЛО ИМЕННО ПОКРАЙ ОКУПАЦИОННАТА ВОЙНА НА БЛЯДОВЕТЕ С ТУРЦИЯ ...И МАЛКО ПРЕДИ ТОВА.... БЪЛГ ЕЗИК Е МНОГО ДРЕВЕН И НЯМА НИЩО ОБЩО С БЛЯДСКИЯ ! НИТО ЕДИН МОСКАЛ, КОЙТО НЕ Е КОНТАКТУВАЛ С БЪЛГАРИ, НЯМА ДА РАЗБЕРЕ АБСОЛЮТНО НИЩО ОТ ГОВОРА ! АБСОЛЮТНО НИЩО ...ДОКАТО В СЪЩОТО ВРЕМЕ - ЩЕ РАЗБЕРЕ ОТ ЧАСТИ ТОВА, КОЕТО МУ КАЗВА ПОЛЯК, ЧЕХ, СЛОВАК И СЪРБИН ! ЗАЩО ЛИ ?

По покана на Н. П. Румянцев участва в издаването на 2–4 томове от „Собрание Государственных Грамот и Договоров“ (1819–1824). През 1821 г. публикува “Памятники российской словесности XII в.“. Изданието е удостоено със сребърен медал на Академията на науките и се възприема като патриотичен подвиг. В него са включени 21 произведения, сред които 15 Слова на еп. Кирил Туровски – образци на староруското тържествено красноречие, Слово о Данииле Заточнике, Впрашание Кюриково, Послание еп. Владимирского св. Симона к Поликарпу. За по-голяма достъпност староруските текстове са напечатани с граждански шрифт, с разкриване на титлите и с препинателни знаци. Всички паметници са съпроводени с подробни коментари и образци на почерците. Въз основа на задълбочен анализ Калайдович определя времето на създаване и авторите на произведенията. Специално внимание е отделено на еп. Кирил Туровски – руски оратор от XII в. Трудът, който поставя Калайдович сред основоположниците на руското славянознание и руската българистика, е „Йоан, Екзарх Български“ (1824). Резултат от над десетгодишна проучвателска работа, той е важен принос в разработването на началния период на старобългарската литература. Изследването се състои от увод, шест глави и приложения. Първа глава показва формирането и основните етапи в развоя на славянските езици (сръбски, български и руски). От Моравия центърът на славянската култура се премества в силна, самостоятелна България. Българите са онзи народ, при който могат да бъдат открити паметници на най-старата славянска писменост (с. 7). Заслуга за това има цар Симеон, „по военни доблести достоен за титлата герой и известен по усърдието към просветата“ (с. 14). Втора глава обобщава оскъдните данни за личността на Йоан Екзарх – „знаменития приемник на славата на образователя на книжовния език славянски“ (с. 9), живял в края на IX – началото на X в. (с. 16). Третата глава е посветена на превода на Йоан Екзарх на Богословие на Йоан Дамаскин. Ръкописът е представен подробно. Лингвистичният анализ на превода, вниманието към почерка и употребата на препинателните знаци, съпоставянето (с. 29–36) на обширен евангелски цитат от пролога със съответните цитати в 15 други произведения (14 средновековни, едно съвременно на учения), както и някои други съпоставки открояват спецификата на паметника. Четвъртата глава представя Шестоднев и, по-специално, Хилендарския му препис от 1263 г., чиито особености (влючително и състоянието на ръкописа) са изброени подробно. Включени са и по-късни преписи. Произведението на Йоан Екзарх е сравнено с оригинала на Василий Великий и превода на Епифаний Славинецки (XVII). Калайдович вижда в Шестоднев доказателство за „достатъчната обработеност на език славянски през Х в. и за онази способност, с която е действал древният писател и преводач, имайки малко примери за подражание“ (с. 65). Главата завършва с възхвала на старобългарския книжовник – „безсмъртен мъж“, „един от най-учените мъже на своето време“ (с. 73) Пета глава коментира предполагаем превод на Граматиката на Йоан Дамаскин, за който Калайдович смята, че е дело на Йоан Екзарх. Шеста глава всъщност е заключението към изследването. Старобългарският писател Йоан Екзарх успешно върви по стъпките на безсмъртните наставници във вярата св. св. Кирил и Методий. Калайдович предвижда, че това откритие би могло да предизвика учудване, смесено с недоверие: „Но моите паметници, дълго стаявали се в книгохранилищата, сега са открити: нека всеки да чете, проверява и отсъжда. Мислещият и безпристрастен читател ще се съгласи, че славяните в самото начало на своето образование са направили невероятни, исполински успехи“ (с. 84). Солидният научно-справочен апарат на изданието впечатлява и днес. Той заема близо 140 страници (от общо 228) и включва бележки, приложения, допълнения и поправки, рисунки. В приложението са публикувани 15 текста: еврейско-руски речник (Речь жидовского языка преложена на русскую, 193–195), справочник по славянска ортография (Алфавит, како которая речь говорити, или писати, 198–207), О книгах истинных и ложных, и о суевериях (208–212) и др. Сред тях е За буквите на Черноризец Храбър („О составлении Словенскаго Алфавита, сочинение монаха Храбра“, с. 189–192) – още един старобългарски автор, когото Калайдович представя на своите съвременници. Калайдович по подходящ начин издава различни по време на създаване източници. Текстовете по преписи до XV в. включително се публикуват със запазване на правописа, титлите, надредните и други знаци, на излезли от употреба букви. Към основния препис се дават разночетения по други преписи. Тези след XV в. се публикуват опростено. Благодарение на точността на възпроизвеждане на древните текстове публикациите на Калайдович стават ценен източник не само за исторически, но и за лингвистични и палеографски изследвания.

сега от краварника няма ли да зададат опорки на соросоидните тролове да се отказваме от тоя празник и азбуката защото и лошите руснаци я ползват?

Колко показателно е кой ни поздравява с този славен за нас празник! Само Руснаците, които помогнаха да извоюваме така дълго чаканата от нас свобода, а не американските говеда, пиявици, качили се на вратовете ни да ни доизсмучат каквото е останало от нас.

Всички посланици на Русия в последните 20 години изключително много се постараха да събудят презрение в българите към страната им, заедно с Путин, Газпром и Лукойл. Никой не ви е виновен.

Малоумник. Българският е основополагащият славянски език. Най- старият от всички, затова е и аналитичен.

Поздравления има от всички страни от САЩ до Монголия. Ти просто си тролец и лъжеш

По най-старите, може би първите писмени на кирилица надписи в манастира Крепча 9921 година) няма никакъв намек за Русия или РСМ. Защо ли така са ги пренебрегнали завалийчетата ? Може и да ги е нямало въобще...

Лъже, днес не е празник в Расия, нито светски нито религиозен. От 9май скачат на 12юни - ден на Русия.

Серат отгоре ни с коментари, за които им е платено с жълти стотинки от нашите врагове, наричащи се западни “партньори”. Предават българската култура и народ, нашата държава и плюят върху нашата история и минало! Поругаването на този празник е част от пъкленото им дело, включително поругаването на нашите паметници, което не бе наказано от българският съд и прокуратура.

2023-05-24 20:21:36 Дум (нерегистриран) Малоумник. Българският е основополагащият славянски език. Най- старият от всички, затова е и аналитичен. --------------- ЧЕ НЕ Е СЛАВЯНСКИ ...А Е ПОЛУЧИЛ ИЗВЕСТНО "ПОСЛАВЯНЧВАНЕ" ! ПОВЕЧЕТО ДУМИ В БЪЛГ ЕЗИК, НЯМАТ НИЩО ОБЩО СЪС СЪОТВЕТНИТЕ БЛЯДСКИ ДУМИ ...НИЩО ОБЩО ! ДОКАТО БЛЯДСКИТЕ ДУМИ КОРЕЛИРАТ С ДУМИТЕ ОТ ДРУГИТЕ СЛАВЯНСКИ ЕЗИЦИ ! ЗАЩО ЛИ ? НЯМАМЕ НИЩО ОБЩО С БЛЯДОВЕТЕ..... И ЩЕ ГИ РАЗКАРАМЕ ОТ БЪЛГАРИЯ ! БКП НИ ЗАКАЧИ ЗА ТЯХ ...ЗА ДА НИ УНИЩОЖИ !

При фактите: Че Русия въвежда официално при Иван Грозни - българската цивилизация, това включва монархически и свещенни титли, език и азбука то следва че руската империя е наследница на Българската Империя. Следователно Руската федерация може да я считаме за Третата Българска Империя!

СВОБОДА НА НАРОДИТЕ !

Прочетете тази книга https://knigabg.com/index.php?page=book&id=59305

Благодарим за поздравленията. Наистина сме близки народи за разлика от нас спрямо англосаксонските и факан янки дудъл народите.

Това за първите 20 няма да го коментирам, въпреки очевидната толерантност в Дир към личните и всякакви обиди. А населението на България растеше заради изходните визи и граничарите, които не е сигурно на влизане или излизане стреляха повече. Мозъци като тебе и хората които ви употребяват са причината да избягат толкова млади хора. Видяха че от "социализЪма" и продуктите му няма отърване тук. И се отърваха от вас, като емигрираха.

Руснаците са лъжци и говорят когато каквото им изнася. Никой руснак не знае кога и от къде е дошла азбуката им, само знаят че е създадена в Русия.

Абе говедо просто, българският е най- старият славянски език, както вече написах. Руси, поляци, укри, словенци…не са славяни по произход, а са славянизирани от нас. Тракове- пеласгийският е най- близък до славянския, а няма народ тук на Балканите и Европа, който може да претендира за пряко наследство освен ние българите!

Ние сме ви дали четмо и писмо, поне го признавате!

Привет! Тук има и друг щрих, а именно Волжска България ... затова нека започнем първо с това, че Русия е част от Славянската православна цивилизация, а тя е зачената от българската държава на Св. цар Борис-Михаил. И тук можем да ползваме Паисий и да назовем тази цивилизация, чийто най-голям (като народ и територия) представител днес е Русоя - славяно-българска православна цивилизация. Разбира се, всички знаят фактите, но различни външни сили в никакъв случай не биха искали да допуснат дори и дискусия в България по този повод. В Русия са много по-запознати по въпроса за собствената ни роля като държава в тази цивилизация отколкото ние самите сме.

Интересно какви ли поздравления Руския посланик отправя днес в РСМ!?

Значи изведнъж стана общ празник!? А гнома като бръщолевиш е, че кирилицата идва от Македония ?

АЕвва и скумрията ниедна!