Майка на дете с аутизъм се оплака от дискриминация в училище
Във Фейсбук майката изрази огорчението си от отношението на директорката и персонала
Обратно в новинатаКоментари - Майка на дете с аутизъм се оплака от дискриминация в училище | Днес.dir.bg
Коментари
В неделя бях на конференция и вече е въведен терминът “виртуален аутизъм”, примерно. (Не визирам детето, повод за тази статия). Множество случаи диагностицирани като аутизъм са вследствие и единствено само само на родителски дефицит при възпитанието и конкретно безразборното оставяне и отглеждане на децата с часове пред мониторите. При правилна работа първо със семейството клиничните случаи са показвали, че дори няма нужда да се работи по-нататък с детето, с такава диагноза или се налага кратка интервенция, за са се върне в редиците на “нормалните” деца.
Всъщност балансирано решение трудно може да се намери - винаги едната страна ще се чувства отлъчена. Навсякъде по света децата със СОП не са просто така заедно с другите деца в училище, а имат свои ресурсни учители. За каквато и интеграция да се говори, тя е рамките на възможното и полезното. В случая оставам с впечатление, че тази майка има амбиции, които нито детето й, нито училищната среда може да ги покрие. Но това тя го и не желае да се съобрази с детето си, а още по-малко с чуждите деца.
Е само един от многото, има много по-силни примери за нас “нормално-здравите”, но това име е малко по-известно в България. Имаме и спортисти в инвалидни колички и у нас, образовани млади хира със силен дух. Защо да не са част от едно спортно училище, бе разбрах, такива хора?
Даа...мила България, мило българско общество! Да направим паралел с едно съвсем обикновено испанско училище, в което учат децата ми. Във всеки клас има деца с аутизъм, дори в инвалидни колички и това е нещо нормално за тях. Те са техни приятелчета и разбират, че са различни, но не са нито глупави, нито лоши. Участват наравно с тях в училищни пиеси, имат физическо -ДА дори играят баскетбол в инвалидните си колички. И вярвам, че така прогресът на децата е по-голям, че са щастливи и се възпитават децата да станат ХОРА.
децата на тази възраст са жестоки също като животните, и това е реален факт! не е нужно дори да е различно , и ти го знаеш прекрасно! комшу, твоето пак е набило моето, виж кво шъ праим! живота е тъй устроен! природа! а възпитанието оказва влияние много по късно, и при определени условия! с липсата на условията изчезва е възпитанието!
От цялата статия въпросната Хера 'излага' детската градина, че са и направили компромис с бележка /каквато не може да има/ и училищната психоложка, цитирайки разговора с нея, мнението ѝ за директорката и т.н. Съжалявам Ви за случилото се, но не съм лицемер и открито ще ви заявя, че не желая такова дете при моето. Защото лудият нормален не може да стане, виж нормалният може да стане луд много лесно. Поне аз не познавам медицински случай на излекуван луд. И преди да ми обясните, че не е луд, че е интелигентен и т.н. няма смисъл, знам за болестта. Познавам лицемери, които са много толерантни, но щом им предложат да приемат в дома си семейство 7 циганина и да им мирише на циганин, гъз, салам, чесън, немити полови органи и кон в дома им категорично отказват. Чакай БЕ, нали си толерантен, нали си широкоскроен и т.н. ?!
СОП - това са деца с психични отклонения ! Не е нормално такива да учат заедно с нормалните деца ! Преди 40 години имаше за такива деца специализирани училища ! Не може да искаш нормалните деца в класа да слязат до нивото на ненормалните такива ! Жена ми е учител - непрекъснато ми разказва за супер неадекватното поведение на СОП-аджийчетата ! Да, децата с отклонения не са виновни, че са такива и заслужават специално отношение от обучени за целта педагози, но не е нормално те да бъдат заедно с нормалните деца в една група ! Всичко в този случай е за сметка на нормалните деца ! Имам чувството, че някои искат да опорочат обществото ни, като смесват агресивни циганчета с българчета и ненормални деца (СОП) с нормални такива. От коментарите на майката разбирам, че и тя има някакви отклонения - параноидна амбиция да натрапи детето там, където явно не му е мястото. Всички коментари в подкрепа на "хленчещата" майка могат да бъдат дадени само от субекти, чиито деца не са попадали в една и съща група със СОП-аджийчета !
бати забавата, ще падне се убие с тая количка и дай кой да е виновем, ами директора и този който го е бутнал. Не че той няма работа на баскетболното игрище.. ДЕМЕК си прехвърляте вашите проблеми на нас , не , благодаря !
Много неграмотно написано, пълно с грешки! Майката да си припомни правопис и пунктуация на българския език! Относно случая. 32. СУ е най-обикновено квартално у-ще със съмнителен “висок” рейтинг! По-добре, че детето няма да е там! Директорката е страхотен играч (ако разбирате какво имам предвид) и е супер противна мутра! Успех! Към дир. Мили, дираЖии, вие във Фейсбоклук ли се превърнахте?! Който иска да чете тези неща във Фейса или, ‘щото една позната има проблем, чЕкай да й го раздухаме!
Работих в тази система и трябва да ви кажа че е много тежко и на децата които са така наречените в норма.ежеднево трябва да се съобразяват неразбирайки проблема другото дете,така растнат с чувство за вина ,да децата със Соп, трябва да са до връстниците си ,но не ежедневно, защото останалите в даден момент просто престават да им обръщат внимание
Вие що се хванахте само за физическите недъзи?! Но както и да е... 1. Защото не могат да се съревновават с другите деца (страх ме е, баси, да ги нарека нормални...). 2. Ако Ник беше успял да се удави, как щяха да се чувстват родителите му? Как се чувстват, според вас, и сега, като знаят, че 10-годишното им дете е искало да умре? 3. Ако детето е с каквито и да било СПЕЦИАЛНИ нужди, дали ОБИКНОВЕНОТО училище е най-доброто място да ги получи? Децата с аутизъм, например, изпитват сериозни затруднения да общуват с околните. И околните трябва да знаят как да общуват с тях с огромно търпение. Е знаят ли обикновените... А! Това е думата... деца как да общуват с аутисти? И което е по-важно - имат ли търпение за това? Защото във всеки клас има поне по 2-3 също СПЕЦИАЛНИ деца, които едно време, а и сега, наричат просто хулиганчета. Кой ще е виновен, когато СПЕЦИАЛНОТО дете се окаже жертва на агресия от обикновените деца, просто защото е различно? Или набързо ще категоризираме останалите деца?!
Мъка има на този свят, Боже. Дъщеря ми живее в държава, където т.нар. цинично СОП-аджийчета присъстват в класните стаи от детска градина до 12 клас. Мисля, че това не и е попречило да се справя отлично в училище и да бъде добър и съпричастен човек, нито пък да учи вече втора година в един от университетите от Бръшляновата лига, включително и да участва в доброволчески акции за подкрепа на тези деца. Много цинично, Госпожо/Господине.
Брат, абсолютно не си наясно с материята! Не се обиждай. Просто ... човек .... 1 вярно твърдение нямаш в пост-а ти. Никой не говори за натрапване. Говорим за допускане - ПЪРВО на първо! Не си тъп ... просто не разбираш. Дано никога не ти се налага да разбираш!
Малкото ми дете е със СОП и посещава редовна детска градина в група от 30 деца. Всеки ден, когато той влезе в стаята, децата му се радват и го търсят за игри. Децата, господине, не задоволяват неговите “специални” нужди, а го приемат просто като дете като тях.
Не не лошо да си кажеш мнението ... ама да се показваш колко си тъп ... Аутизма в 98% от случайте НЕ Е генетично заболяване!!!
А как си спомнят детството и съвместното учене самите "СОПаджийчета"? Щото ако става въпрос за САЩ, там пък има едни мнооооого специални центрове, каквито тук скоро няма да имаме, в които именно супер специалисти се грижат за тези деца.
Позволете ми да не се съглася с Вас. Работя от 1993 година с деца на различна възраст, етноси и континенти. Твоето ще набие моето, само ако му е подаден подобен възпитателен сигнал у дома под една или друга форма. Хиляди примери от ежедневната практика.
съществуват разнообразни теории за етиологията на аутизма........ смята се, че причината за аутизма е генетична, но точният механизъм не е изяснен аномалии в при-и пери- наталното развитиена детето , например в недостига на кислород по време на раждането, са по скоро следствие от генетичните аномалии на аутестичните деца, а не причина за развитието на аутизъм тия умни мисли не са мои, а тъй са написали хората дето разбират от проблема! напиши аутисти, и чети, вместо да спорим!
Братчет, никакво твърдение няма в коментара ми - нито вярно, нито невярно. Всяко изречение завършва с питанка. И никъде не става въпрос за натрапване. Обобщавайки, въпросът ми е: Ако се фокусираме единствено върху интересите на детето със СОП, дали ОБИКНОВЕНОТО училище може да му предостави СПЕЦИАЛНАТА грижа, от която то има нужда, за да се реализира максимално, съобразно възможностите си? Става въпрос и за учителите и персонала, и за останалите деца. Само като пример - едно време, по соца, казват, образованието било много лошо, особено за такива деца, затваряни по специалните училища. И тогава също имаше агресия сред децата. Обаче нямаше деца, убити от деца. А сега вече си имаме тази придобивка. Какво - децата ли изведнъж изтрещяха, че почнаха да се убиват?! Комай ми се вижда трудно да го повярвам... Та как ще пратите дете със СОП в такава среда?! Аз ако имах такова дете, много щях да си помисля...
Кой расте с чувсто за вина и защо?? В групата на децата ми има три деца със специални потребности, от три години са заедно в детската градина ежедневно и никога не е имало проблем.
Отдавна. Специалист работи с детето ежедневно в нормална училищна среда по програма, според случая на детето. Това, че в България този модел не функционира засега, не означава че не е възможен. Ако се направи както трябва и обществената нагласа ще се адаптира и стимулира системата.
Аз не знам дали детето Ви е със СОП или просто някой тиквеник така го е категоризирал, но детето Ви расте и скоро ще трябва да ходи на училище, а не на детска градина. А докато растат, между децата се появява конкуренция и започват да формират йерархия помежду си. Детето Ви още не го знае, но това гарантирано ще му се случи и Вие отсега трябва да се замислите къде може да се окаже то в тази йерархия и как това ще му повлияе. Аз Ви гарантирам, че в обикновено училище, в обикновен клас, ще има поне 5-6 момчета, които съзнателно ще се замислят как да се възползват от неговата слабост. Не специално от слабостта на Вашия син, а от слабостта на всички останали. Но Вие сигурна ли сте, че именно Вашият син ще съумее да избегне ролята на мишена? Е... Пожелавам Ви да успее!
А кой специалист работи с останалите деца? Или специалистите, които се занимават с децата със СОП ги учат и на СРБ?!
Родители като тази майка просто си заравят главата в пясъка и отказват да приемат, че детето им е с дефицит. Потърпевши от лицемерието на обществото са отново болните деца, защото останалите, както някой каза, в един момент спирст да им обръщат внимание. А болните не получават знания, съобразени с особеностите и възможностите им, както би се случило в специализирани училища, просто са захвърлени сред група, с която не могат да контактуват, и всичко това под паравана на красиво, но жестоко лицемерие - "ти си равен сред равни"..
Естествено, че сме животни. И най-висше стъпало няма. И да - стадото убива различните. Вкл. и човешкото стадо. Аме нещо пак не вдянах: Когато помагаме на слабия, защото го правим - за да му помогнем, или щото да си изчистим съвестта, че "абе... поне опитахме"?! Щото да помогнеш някому на първо място би трябвало да носи помощ за него, а не удовлетворение, че си помогнал. Що помагаш - щото да помогнеш, или щото да станеш добър човек?! Тантристите бая се занимават с тоя въпрос, а и Йешуа бен Йосиф го е коментирал: "Като даваш, лявата ръка да не знае делата на дясната". Та... Когато помагаш, струва ми се, че е по-важно помощта да е правилна и на време, а не да отбием номера. Иначе вместо да изпишем вежди, вадим очи. По вашата система какво излиза - изхвърляме Стивън Хокинг и Майк Тайсън на ринга и им даваме равен шанс...
Колко учители гледат само да си вземат заплатата, една от учителките на сина ми системно заплашвала децата с 2-ки ако я издадът за нейни глупави изказвания
Извинявайте, ама това са глупости и не е нужно човек да е педагог, за да го види около себе си. Агресията не се възпитава, тя е вложена във всеки от нас, вкл. и в децата. Би било невъзможно да оцелеем и еволюираме, ако я нямаше. Възпитанието, разбира се, може да я засили или подтисне, но тя си е там. Детето трябва да се научи да я подтиска и това не става изведнъж - трябва време. Често срещано явление е именно агресивно дете на кротки родители, които не са го контролирали, и обратно - тихо и кротко дете, което, обаче е наплашено и ограничено от силно контролиращите го родители. Какво ще стане с тези деца като пораснат, разбира се, е друг въпрос. Фактът е, че агресия сред децата винаги ще има, работа на възрастните е да я овладеят и особените деца в училище винаги ще са потърпевши.
Госпожо, като сте толкова загрижена случайно не ви ли хрумна и не ви ли посъветваха детският психолог или логопедът, че дедето ви е трябвало да тръгне на градина на 3 годинки? И изобщо работили ли сте с психолог и логопед? Или ви беше по-лесно да си заровите главата в пясъка? Истината е, че ви е много лесно да се правите на дискриминирана, но отговорността да направите максималното за детето си е ВАША. И колкото и да не ви се иска да го чуете - ДА, ДЕТЕТО ВИ Е РАЗЛИЧНО ОТ ОСТАНАЛИТЕ. И именно затова е трябвало да НЕ ГУБИТЕ ПОСЛЕДНИТЕ 4 ГОДИНИ, А ДА НАПРАВИТЕ МАКСИМАЛНО ВЪЗМОЖНОТО ТОЙ ДА БЪДЕ ПРИОБЩЕН КЪМ ДРГИТЕ ДЕЦА. Това, което сега се опитвате да направите, е да прехвърлите вашата отговорност за вашето собствено дете на останалите - институции, директори и т.н. Вероятно никога няма да разбера болката и страданието ви, мога само да предполагам какво ви е. Но това не може да е аргумент да бездейстате 4 години.
Прочетох някои от коментарите и се вбесих,защото и моето дете е с аутизъм.Много добре разбирам ада в душата на жената и живея с трудностите да постигаш и най- незначителен напредък с тези деца.Трябва да си твърд и да си с тях непрестанно.Точно затова аз избрах да остана да живея в Испания,защото на първо място отношението на хората към децата е различно.На второ в тях се влага огромен ресурс за да се развиват-такси което го взима от нас и го връща,4 пъти на седмица логопед,пластика,йога,английски и т.н.Казват ,че всеки народ си заслужава съдбата-така е.Българина винаги се дели на гражданин-селянин,умен-тъп,богат-беден...,А аз тук от цял свят хора виждам,но толкова зли и безчовечни малки душици като нас рядко има.Аз знам от какво избягах и за какво няма да се върна.
работят с децата в клас, където е и учителят за деца със специални нужди, индивидуално работещ с детето в час - примерно 30 деца с един общ учител по математика да речем и специализираният учител, който работи заедно с детето със специални нужди - всички заедно в класната стая.
Галош, не сипи некомпетентни тъпизми. Това е ужасна дискриминация, престъпна. ТЪпако тъп, нищо не знаеш за аутизма, затова си пази злобата за друго място.
От целия болумач става ясно, че ти си със сериозни антисоциални отклонения, ниска интелигентност, извън нормалната граница, неграмотен и противен тип.
Детето ти е изложено на голям риск да стане безполезен дебил, като тебе, просто заради съжителството с тъп родител в годините когато се формират интелект и личност. И аз не искам моето дете да е край дете с долно възпитание като твоето.
Децата приемат различните много естествено, свикват даже се грижат и помагат. И това е от полза за двете страни и остава за цял живот. И да те СА равни. В случая с тебе, ами имаш дефицит, който те слага по-ниско.
"2. Ако детето ви е със СПЕЦИАЛНИ нужди, могат ли другите деца В ПЪРВИ КЛАС да му осигурят такива условия, че да е възможно да му бъдат задоволени специалните нужди? Ще може ли едно такова дете да се впише в група деца, неразбиращи неговите специални нужди и няма ли автоматично да бъде отхвърлено, да се превърне в аутсайдер и в жертва на насилие? " С такива родители като вас - няма как да не стане жертва на насилие и аутсайдер :-) Защото не само сте достатъчно тъпи и тесногръди, но не сте и в състояние да предадете нищо добро като комуникационни умения на децата си, предавате им само тесногръдието си. Така че ако те не са в състояние да приемат нещо различно - провалът е лично ваш.
по рождение им е заложено да се опитват да доминират с всички средства - природата е такава; майките на деца с увреждания искат от обществото ресурс, с който то не разполага; ако постоянно им се удовлетворяват желанията, то за здравите деца нищо няма да остава, т.е. ще ги дискриминираме, а толерантност за сметка на равноправие не е добра стратегия за общественото развитие
Дразня се от тия дето все се опитват да си търсят "правата". Аз моя изобщо не мисля да го пускам на училище, приел съм го какъвто е, и не се опитвам да се преструвам че е нормален като го бутам зорлем с нормалните. За социализиране си има брат и сестра, няма нужда да го мъча сред още 20 деца.
То и сега има специализирани училища и детски градини, но майките им (най-често майките) не могат да преглътнат че детето им не е нормално и го бутат насила по "нормалния" път. Това е много по-лошо отколкото изглежда, имам предвид за майката и детето. Аз от опит мога да заявя - терзанията изчезват в минутата която приемеш че детето не е нормално и каквото такова.
да, сигурен съм че децата в инвалидни колички са много щастливи докато гледат как другите ритат топка. или може би трябва да забраним на нормалните футбола,защото ще травмират тия в количките?
Дрън дрън ярина. Първо, те сега на всичко слагат диагноза "аутизъм" ото дебил и олигофрен станаха вече обидни думи. Аз дори не съм съвсем сигурен дали детето ми наистина е аутист. Второ - аутизма е тотално, абсолютно нелечим. Има по-умни аутисти, които като порастнат се научават да се преструват на нормални, за да не станат аутсайдери. Това обаче е много рядко и не ги прави излекувани, те пак се чувстват като извънземни попаднали сред хора, самите те го казват. Всички тия "терапии" са само доене на пари от глупаците които не могат да преглътнат че са дръпнали късата сламка
За глобално решение няма да се изказвам, всеки се мисли за много умен и знаещ решение на световните проблеми. Мога обаче да предложа индивидуално решение, което при мене поне за сега работи: просто приемате детето такова каквото е, и не се мъчите да го правите нормално. Не защото аутистите "не са болни", както разни прогресивни малоумници промотират, а защото: 1. състоянието е тотално нелечимо. 2. гледането на аутист не е по-трудно от гледането на нормални деца, аутистите разбират достатъчно за да съблюдават правила и лична хигиена. Веднъж приемеш ли че детето е такова и ще е такова завинаги, терзанията отпадат и проблема изчезва. Знам че такива като въпросната майка няма шанс да ги убедя, и цял живот ще се борят срещу обществото което ги "дискриминира", а много от тях ще се махнат "от тая скапана държава", което в края на краищата не е чак толкова лошо
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}