Коментари - Лавров: Русия ще се фокусира върху премахване на западния монопол | Днес.dir.bg

№ 5 Писмо от А. С. Величков, старши научен сътрудник в Украинската комунистическа академия, до Петър Искров във връзка с намеренията на група съветски учени - слависти от Киев, да работят по въпросите на македонския език Киев, [преди 25 юни 1935 г.] Др. Искров, Тук работят няколко професори в областта на славянското езикознание: Булаховски, Грунски, Дринов и др. Някои от тях (Булаховски, Грунски) са известни като учени и зад граница. Аз говорих с тези слависти и те обещаха да напишат ред научни статии, отнасящи се до различни езикови въпроси, засягащи различни славянски наречия на Балк[анския] полуостров. Ние се спряхме на научна разработка следната тема: Явява ли се македонският език самостоятелен славянски език или той е само една разновидност (наречие) бълг[арския] език? Всички слависти на Украйна са съгласни, че македонците са самостоятелен славянски народ, но що се отнася до езика на македонците, има разногласия. Някои смятат, че специфичен македонски литературен език няма, значи македонците употребяват български литературен език. Други мислят, че македонският език е самостоятелен славянски език със свои особености, отличаващи го от всички други езици. Опити за самостоятелен македонски литературен език са съществували, особено в първата половина на XIX век, (напр.: Автобиографията на Гр. Пърличев, произведенията на Яким Кръчовски, Жинзифов и др.), но поради усилването на националистическата пропаганда в Македония (българска, сръбска), поради това, че центърът на бълг[арското] национално пробуждане се прехвърля в Източна България и ред други причини, македонската интелигенция започва да си служи с български или сръбски (тоже и гръцки) лит[ературен] език. Аз не знам нашата партия и КИ имат ли точна и напълно определена установка за езика на македонците. Ако такава установка има, ако БКП и КИ смятат, че македонският език е самостоятелен език, вие ни съобщете веднага, за да насочим изследователската работа по правилен път. Изследването на въпроса за езика на македонците има важно политическо значение, особено сега, в свръзка с фашистките теории за раса, националност и пр. и със засилването на националистическите и шовинистическите проповеди на българските и сръбските буржоазни учени. Излизането в печата на наши, съветски учени, с мирова известност по тоя въпрос, при това с ново, марксистко разбиране, ще има голям отзвук на Запад, и на Балканите, тъй като тези статии ще бъдат напечатани и на Запад. Най-важното за нас е да насочим по правилен път изследването. Лично аз не се занимавам с езикови въпроси и нямам окончателно установено мнение за македонския език. Аз работя тук във ВУАМЛИН, Украинската Комакадемия, като старши научен сътрудник. Работя по зап[адно]-европейската литература. В течение на 1935 г. трябва да напиша труд върху творчеството на Р. Ролан. Отделям време и на бълг[арската] литература, но малко. Последните няколко месеци сме заети с разгрома на националистически - троцкисткия блок на Украйна. Успехи имаме големи. И така чакам вашия отговор. По възможност по-скоро пишете, за да не се задържа нашата работа. Въпросът е сериозен и заслужава да се отдели време за неговото изяснение. Привети Величков Киев, Бульвар „Шевченко” 14, ВУАМЛИН. Литкомисия. Величкову А. С. Р. S. Президент на ВУАМЛИН е др. Дзенис, бивш секретар на Латишката партия (нелегална), той напълно е съгласен да използуваме нашите учени на Украйна за разработка на Коминтерновски въпроси. ЦДА, ф. 3 б, оп. 4, а.е. 445, л. 15-18. Оригинал. Ръкопис. № 6 Писмо от Владимир Поптомов до ЗП на ЦК на БКП по предложението на А. Величков за формиране на група за разработването на въпросите за македонския език и нация и резолюция от Васил Коларов до Антон Иванов (Богданов) по него Москва, 25 юни 1935 г. Владимир Поптомов Др. другари, По повод писмото на др. Величков и придружаващата бележка от др. Богданов: Готовността, която някои бележити съветски учени слависти в Киев са изразили пред др. Величков за започване на специални изследвания върху особеностите на македонския език, е от голямо значение и трябва да се поощри и използува в най-широк мащаб. Въпросът за характера на македонската нация, като самостоятелна национално-историческа индивидуалност, както и въпросът за самостоятелния характер на македонския език са въпроси отдавна чакащи своето научно-марксическо осветление и от голямо актюелно политическо и революционно значение за Балканите. Положителното утвърждение на тези въпроси съставлява обективната база на тезиса на Коминтерна и компартиите на Балканите за самоопределението на македонския народ. Това схващане на Коминтерна намери своята конкретна формулировка на V конгрес в лозунга за обединена и независима Македония. А в резолюцията по македонския въпрос на БЛС от февруари 1934 г. се дава принципиална установка по въпросите за македонската нация и език. Аз тук ще процитирам някои от тези формулировки: „Буржоазията на господствующите нации в трите империалистически държави, между които е поделена Македония, се опитва да прикрие националното потисничество, отричайки националните особености на македонския народ и съществуването на македонската нация. Гръцките шовинисти твърдят, че местното славянско население в окупираната от тях Македония се състои от гърци, които в течение на миналите векове са били славянизирани и които трябва да бъдат „повърнати” насилствено в гръцката култура, като им се забранява да се учат и говорят на своя матерен език. Великосръбските шовинисти, силаейки се на присъствието на сръбски елементи в езика на местното македонско население, провъзгласяват това население за едно от „племената” на югославянската нация и го подлагат на насилствено посърбяване. Българските шовинисти, експлоатирайки сродството на македонския език с българския, заявяват, че македонците са българи и по този начин искат да оправдаят завладяването на Петричко и анексионистическата си политика по отношение на цяла Македония. ВМРО (обединена), водейки борба против разпокъсването и поробването на македонския народ и против всички форми на културно, социално и икономическо потисничество за национално освобождение и обединение на всички части на Македония, трябва да разбули истинския смисъл на всички умувания, целящи да отрекат на македонците характера на нация и да попречи на проникването им в своите собствени среди... ВМРО (обединена) трябва да организира и ръководи ежедневно борбата против всяко проявление на националното угнетение, против всеки изключителен закон, за правото на македонските маси да си служат с матерния език във всички правителствени и обществени учреждения, за свобода да се учат на него и да издават книги.” От всичко гореприведено се вижда, че Коминтернът и компартиите стоят на становището за признаването на самостоятелна македонска нация и език. Трябва да се каже, че обосновката на тези въпроси, както на компартиите, така и на македонското нац[ионално]-революц[ионно] движение, изхожда по-скоро из фактическото положение на нещата. Една разработена и установена научно-историческа теория по тези въпроси няма. Тази празнота може да бъде запълнена и поставените въпроси, успешно разрешени от марксистко-ленинско гледище само от съветските учени. Буржоазните учени са заинтересовани не да изнесат обективната истина по тези въпроси, а в нейната фалшификация в направление на интересите на тази империалистическа национална групировка, на която служат. Известен факт е, че балканските буржоазии изразходват и продължават да изразходват колосални средства да печатат и разпространяват десетки и стотици томове, за да докажат „исторически и научно” своите права над Македония. Заинтересованата буржоазна „наука” използува обстоятелството, че националното пробуждане на македонците се извършваше в условията на още недостатъчното разложение на феодалните отношения под влиянието на капитализма в Турция и при една широко организирана вече пропаганда на съседните балкански народи, оформили се в самостоятелни държави, което е и причината, щото от македонските диалекти да не може да се оформи един литературен език. Липсата на такъв, обаче, не може да служи за основание да се отрича изобщо самостоятелният характер на македонския език, на който говорят милионни народни македонски маси. Всичко това само потвърждава необходимостта от по-скорошното пристъпване към научната разработка на тези въпроси. Доколко актюелни са тези въпроси, се вижда от живия интерес, който се проявява както в партийните, така и в македонските национал-революционни среди вътре в Македония и в емиграция. А ръководните другари във ВМРО (обединена) в Петричко отдавна настойчиво предлагат да заинтересоваме съветските учени по македонските въпроси и даже правеха конкретно предложение да се помоли професор Державин да напише брошурка по въпроса за македонската нация. За Петричко тези въпроси имат още по-особено значение, защото не само българската буржоазия, но и нейните агенти, в лицето на македонските върховисти, водят широка пропаганда за българския национален характер на македонците. Аз мисля, че разработката на македонските въпроси трябва да се движи в следните направления: 1) Разработка на въпроса за македонската нация. 2) Разработка на въпроса за македонския език. 3) Критика на буржоазните „теории” по тези въпроси. Йосиф В. Сталин

Статия от Бистришки (Васил Ивановски): „Защо ние македонците сме отделна нация?" 1934 г. В последния брой (31) на забравения от софийската военно-фашистка диктатура орган на македонската прогресивна емиграция „Македонско Знаме” бе поместена статия под заглавие „Що е нация”. Поради драконовската цензура, в статията се дава обща постановка на въпроса и се говори за хърватската нация, без да се дава конкретно обяснение на македонската нация. Тук ние доразвиваме тази статия, като се спираме специално на Македония и отговаряме на въпроса - защо ние, македонците, сме отделна нация? Отговорът на този въпрос преди всичко е от огромно политическо значение. Известно е, че както българският, така и сръбският, и гръцкият империализъм отрича съществуването на македонска нация. Според първия, македонците са „най-добрата част от българската нация”. Според другия македонците са „чисти сърби”, според третия - македонците са „славяногласни елини”. Така всеки един от тези наши поробители „оправдава” задържането под свое иго на съответната поробена част от нашата родина, оправдава и претенциите за завладяване на цяла Македония. За да разобличим тези маневри на поробителите и покажем, че те нямат никакво право над Македония, за да попречим на тяхната асимилаторска политика и за да водим последователна борба за завоюване правото на самоопределение на македонския народ до неговото отделяне от българската, сръбската и гръцката империалистическа държава и обединение в самостоятелна независима република на трудещия се македонски народ, ние македонците трябва високо да заявим, че не сме нито сърби, нито гърци, нито пък българи, а сме отделна македонска нация, която се бори за своето национално освобождение и отделяне в своя македонска държава. Но не само от политически съображения трябва да направим това. Ако македонската нация не би съществувала, не бихме могли да говорим за такава. Обаче тя е налице и нейното съществуване трябва да се посочи на всички, защото това ще улесни до голяма степен нашата националноосвободителна борба. В Македония са налице всички елементи на една самостоятелна македонска нация със своя територия и икономическа цялост, със свой език и общ национален характер и със своя македонска история. 1. Територията на македонците е отделна от територията на гръцката, сръбската и българската нация. Тя има своите установени географически и етнографически граници между реката Места, планините Родопи, Рила и Шар, реката Дрин, планината Грамос, реката Бистрица и Егейско море, с едно пространство от 35 хил. кв. километра. Ако днес Македония е разпокъсана - това е резултат на империалистическите „мирни” договори. Разпокъсването на единната македонска територия на части и приключването на тези части към територията на българската, сръбската и гръцките държава стана насилствено. 2. Икономически Македония представлява едно цяло, отделно от държавите, които я владеят. Още под владичеството на Турската империя Македония тръгна към своето развитие самостоятелно, по-късно, но независимо от Сърбия, България и Гърция. Нито една от тези последните нямаше здрави икономически връзки и общи търговски пътища с Македония, макар че те се намираха в пределите на една и съща държава - Турция. А след като възникна капиталистическото стопанство и в Македония, там се създадоха вътрешните търговски пътища и пазари на самостоятелна нога, с един общ и главен център - Солун, а не Белград, София или Атина. Насилственото разпокъсване икономическото цяло на Македония на три части и присъединяването на тези части към три чужди икономически единици - Сърбия, България и Гърция - се отрази катастрофално на стопанството в Македония. Крещящ пример за това служи днешното положение на Солун, който, след като биде лишен от естествения му икономически хинтерланд - източна и централна Македония, съвсем западна и от първостепенното пристанище на Бялото море се превърна в един печален спомен за богат неотдавнашен търговски център: днес Солун стои на трето място в сравнение с Атина и Пирея. Същата участ постигна и Битоля, Охрид и всички други градове в Централна и Югозападна Македония, които, откъснати от естественото социално дебуше, са принудени да си служат с неестествения за тях търговски път към Белград. Същото е и за Македония под българско иго, чието икономическо преуспяване е тясно свързано с търговските пътища към Серес, Драма, Кавала, Солун и Струмица, а не със София - Видин и Пловдив - Бургас. 3. Езикът на хората, съставляващи македонската нация, е славянски, с особен диалект - македонски. Този език е общ за тях. Различните провинциални оттенъци в македонския език са неизживяно следствие от някогашната родова и феодална разпокъсаност на Македония. Но провинциализмът на този език се покрива от един общ македонско-славянски диалект, по който всеки би различил македонеца от сърбина, българина, руснака, и от всеки човек от коя и да е друга славянска нация. Провинциалните оттенъци в езика не са още ликвидирани, дори и у най-развитите нации, а камо ли у македонската нация, която е национално поробена, не е организирана в своя национална държава и не си е още изработила свой литературен език. Освен по диалекта, македонският език се различава от сръбския и българския още по това, че в него старославянският елемент е много по-запазен и съдържа множество думи, които липсват в езиците на съседите и други славянски нации. Българските и сръбските великодържавни шовинисти използуват близостта на македонския език с езиците на техните нации, за да твърдят, че македонците са „част от българската нация” или „чисти сърби”. А ние македонците не сме нито едното, нито другото. Ние не сме и „тесто, от което може всичко да се измеси”, както беше заявил Цвиич, един от агентите-историци на сръбската завоевателна политика. Ние сме отделна нация. Сходството на нашия език с българския и сръбския е обикновено сходство между езици на близки, но самостоятелно развили се нации. Такова сходство на езиците имаме между русите, украинците и белорусите, както и между хърватите, черногорците и сърбите, но въпреки туй те представляват отделни нации. Великобългарските шовинисти особено спекулират с факта, че македонският език е по-близо до българския, отколкото до сръбския, и това им служи като аргумент в техните твърдения, че македонците са част от българската нация. Аргументът им е крайно неоснователен, защото и хърватите по език са много по-близки до сръбската, отколкото до чешката нация. При това знае се, че не е само езикът, който определя нацията. Дори еднакъв да бъде езикът на македонците с този на българите, това не може да означава, че ние македонците сме „част от българската нация”, щом живеем редица поколения в друга територия, представляваме отделно икономическо цяло, щом имаме своя история и специфични нрави, обичаи и пр. Англичаните, ирландците и американците от Съединените щати на Северна Америка говорят на един и същ език, но са отделни нации. 4. Националният характер е четвъртият по ред общ белег за хората, съставляващи отделна нация, в това число и македонската нация. Еднакви са техните нрави, обичаи, игри, песни, хора другите народни умотворения, които повече или по-малко се отличават от сръбската, българската и другите славянски нации. Елементите на самостойния национален характер на македонците са толкова силни, че въпреки националния гнет в Македония, те никога не престанаха да се проявяват. По вечеринки, сватби, именници и пр. те постоянно се проявяват и всред емигрантско-бежанските маси в България, Америка и другаде, гдето има такива. Всички тези елементи, взети заедно, дават македонската нация. Те са неопровержимо доказателство за това, че ние, македонците, не принадлежим нито към сръбската, нито към българската, нито към гръцката нация, а сме отделна нация. 5. Нациите не са племена. Както другите нации, така и македонската нация не се е сложила от едно племе, а от няколко различни племена или, по право, от известни части на няколко различни племена: илирийци, славяни, българи, сърби и други. Основният елемент е славянският. Древните илирийци се претопиха между дошлите по-късно славяни в Македония. Българският и сръбският елемент в македонската нация се дължи на това, че още преди турското иго Македония попадаше ту на болярска България, ту на жупанска Сърбия. Незначителният български и още по-незначителният сръбски елемент в македонската нация се състои от някогашните военни завоеватели, предимно от боляри и жупани, които в течение на времето също се претопиха всред македонските славяни. Според българските буржоазни историци, българската нация си води началото още от хан Аспаруховото време, след като българското татарско племе подчини славяните, населяващи североизточната част на Балканския полуостров, като това племе се претопи всред тия славяни, но им наложи да се наричат българи, когато се създаде първото българско царство. Според тези историци македонските славяни също и по този начин се вляха в „единното българско национално цяло”, подчинени на българското племе. Разбира се, исторически това не е вярно. През това време липсваха условията за една българска нация, поради което липсваше и самата нация. Следователно, не може да се мисли, че оттогава македонските славяни са част от „едно единно българско цяло”. Тогавашната българска държава беше разделена на отделни болярства, строго затворени в себе си малки подцарства, със свои граници и митници, без икономическа, културна и пр. общност. Населенията от тия болярства влизаха в съприкосновение помежду само на полесраженията, при войните между различните болярства или при войните с Византия и другите държави, когато отделни боляри в България се сплотяваха (не всички и не винаги) около най-силния от тях - царя. При тия условия не можеше да се оформи българската нация и още по-малко да се включват в нея македонски славяни. Защото населението от различните болярства във феодална България не бяха обединени нито в една обща територия, нито в едно икономическо цяло, което пък се явяваше пречка за изработване на един общ език и общ национален характер на населенията от различните болярства. При това исторически факт е, че македонските славяни не всякога бяха подчинени на тогавашна България и тогавашна Сърбия. Държавата на богомилеца цар Самуил не беше втора българска държава, както искат да я представят българските буржоазни историци, а тя беше държава на македонските славяни, съществуващи наред с българското царство и сръбското кралство. Тази македонска славянска държава по-късно беше дори завладяла България и Сърбия. Великобългарските шовинисти много обичат да приказват за „единно българско племе”, отъждествявайки го с българската нация. Те крият историческия факт, че последната се създаде без онази малка част българи, които останаха в Македония, и без македонските славяни. Българската нация се създаде в пределите на днешната Централна и Северна България, Източна Румелия и Добруджа. Главната причина за това лежи в икономиката. Както вече казахме, в Македония капитализмът възникна и се разви по-късно независимо от капитализма в България, без да има солидни икономически връзки между тия две страни. Българското национал-революционно движение, което се бореше за освобождението на българския народ от името на абсолютична и бейска Турция, не включваше Македония в обекта на своята революционна дейност. Това достатъчно показва, че създаването на българската нация и нейното пробуждане за самостоятелен държавен живот се извърши без македонските славяни. Такова положение имаме и със сръбската нация, която също така се създаде без македонските славяни и без оная незначителна част сърби, останали в Македония още преди тя да попадне под турско иго. Но и гръцките държавни шовинисти, за да оправдаят господството на гръцкия империализъм над завладяната от него част от Македония, търсят племенна връзка между гръцката нация и македонците. Тези изтънчени шовинисти фалшифицират историята, таксувайки племето на древните македоно-илирийци, заедно с вождовете на това племе - Македон, Филип Македонски и Александър Велики, като съставна част от древните гърци. При това те съзнателно замълчават такова едно събитие като заселването на Македония с огромна маса славяни, за които им е съвсем неловко да твърдят, че са гърци. 6. Македонската нация има своя история на културно и политическо проявление, братя Миладинови са първите македонски просветители. Те първи посветиха силите си за пробуждане самостойно национално чувство на македонския роб. Те възпяха Охрид и Македония като свое отечество на чисто македоно-славянски диалект. Те не учеха македонския народ нито на сръбски, нито на български, а го учеха на родния македонски език. Ако въпреки това тези македонски просветители говореха за българщина в Македония, това ставаше под влияние на старото минало, когато Македония цели векове се намираше под феодална България. Поради което борбите за самостойни училища и черкви, против асимилаторската напаст на гръцката патриаршия се водеше под формата на българщината. По онова време македонската нация бе още в зародиша си, тя не се беше оформила и най-главното, нейните икономически и политически интереси не се бяха още сблъскали със завоевателните стремежи на създалата се по-късно държава на българската нация. Днес понятието българщина в Македония, както сръбщина и елинщина е синоним на национално и икономическо робство над македонските народни маси, упражнявано от поробителите империалисти. Подир братя Миладинови идат редица други народни учители и духовни будители, като охридския епископ Теодоси и групата около в. „Лоза”, с редактор Петър Арсов, които еднакво се бореха против Гръцката патриаршия, Българската екзархия и Сръбската патриаршия, за самостойни македонски училища и черкви. Тези тъй наречени македонски сепаратисти доказваха за съществуването на отделна македонска нация и пледираха за самостоятелен държавен живот за тази държава. От същите среди се създаде вътрешната македонска революционна организация. Петър Арсов влиза в първия ЦК на тази организация, а Гьорче Петров, изхождащ също от тези среди, стана идеолог на организацията. Той навремето още написа книгата „Географията на Македония” в духа на сепаративната идея. Натискът на великобългарската пропаганда, обаче, екзархията и върховистите, се оказа толкова силен, че задуши въпроса за самостоятелна нация и успя да втълпи в съзнанието на много македонци убеждението, че те са българи. Това бе съпроводено със спирането на в. „Лоза”, излизащ в София, с изгонването от Македония на епископ Теодоси и на народните учители, които не се подчиняваха на екзархията, с недопущане книгата на Гьорче Петров, която се намира и днес като ръкопис в архивата на българското военно министерство. Но въпреки това македонският народ си създаде с дълги и упорити борби за икономическо освобождение и самостоятелен държавен живот своя история. Тези борби в миналото се разгърнаха под водителството на старата Гоце Делчева ВМРО, против игото на турските султани и бейове, както и срещу домогванията на балканските държави. Македонският народ с кръвта си записа в своята история първата македонска революция - Илинденското въстание, чийто венец е първата македонска народно-революционна република в Крушево. След като ВМРО биде овърховизирана и превърната в машина на българския империализъм, освободителната борба на македонския народ не спря, а се поде от последователите централисти-сепаратисти, левицата на ВМРО, начело с Гйорче Петров, Петър [Поп]арсов, Сандански, Димо Х[аджи]димов и Чернопеев. При новите условия днес, борбата на македонския народ против новите поробители сръбския, българския и гръцкия империализми, за национално, политическо и икономическо освобождение се води с още по-голяма упоритост и последователност под ръководството на ВМРО (обединена). Цялата тази македонска история не е само проявление на македонската нация, не е само неин стремеж към своя национална държава, но тя, македонската история, е същевременно елемент, който дооформя и доопределя самостойния характер на македонската нация.

Пътят на БАЛОНА https://www.youtube.com/watch?v=7z0zcMemGvo

Георги Димитров Братски привети на делегатите на Четвъртия Конгрес на Македонския Народен Съюз! Аз се чувствам неразривно свързан със съдбата на македонския народ и като български пролетарски революционер, и като син на семейство, изхождаше из Разлога - долината на историческото Илинденско въстание*. Българският пролетариат е жизнено заинтересуван в националното освобождение на Македония. Националното робство на македонския народ е източник за усилване угнетението на работниците и селяните в България, Югославия и Гърция. Разделена и ограбена Македония е ябълка на раздор между балканските империалисти и извор на постоянна опасност от военни конфликти и пертурбации на Балканите. Македонският народ със своята борба за освобождение няма и не може да има други истински приятели и съюзници извън революционните работници и селяни в България и на Балканите. В своята борба за национално освобождение българският пролетариат вижда в македонското революционно движение един от най-добрите свои съюзници. Борейки се против фашизма и за работническо-селско правителство, за Съветска България, българските работници и селяни, под ръководството на Комунистическата партия, се борят в същото време за премахването на всяко национално робство, на робството и на македонския народ. Македонското движение има много врагове. Най-злият, обаче, негов вътрешен враг - това са агентите на българския империализъм, на българския монархизъм, на българския фашизъм и преди всичко бандата на Михайлов. Чрез тия свои агенти българската буржоазия използва македонското движение за своите егоистични интереси и за укрепването своята кървава диктатура над самия трудещ се народ в България. С помощта на тая банда, наричаща се „Вътрешна революционна македонска организация” и кощунстваща с идеалите на македонския народ, цанковци успяха на 9 юни 1923 г. да съборят земеделското правителство и да организират кървав терор срещу работническите и селските маси. При нейното главорезническо участие биде подавено народното въстание в септември 1923 г. и избити и арестувани с хиляди български работници, селяни и интелигенти. Тая банда изтреби старите независими македонски революционери в Горна Джумая 1924 г. Нейните главорези бидоха използвани за избиването на повече от 2000 работници, селяни и интелигенти във връзка с провокаторския атентат в „Св. Неделя” през април 1925 г. По поръчение на българския фашизъм те подло убиха великана на македонското революционно движение, Димо Хаджидимов, храбрия македонски депутат Христо Трайков, множество иначе мислещи македонци, както и такива славни дейци на работническото движение в България, като работническия депутат Напетов. Не може да има успешна борба против националното угнетение и за освобождението на македонския народ без окончателното изолиране от македонските маси на тая вредителска банда, без пълното обезвредяване на нейната юдинска роля в македонското движение и във вътрешния политически живот на България. Дълг на македонската емиграция в Америка, както и на македонската емиграция в самата България, е да действува с всички сили за по-скорошното осъществяване на тая задача, поддържайки усилията на ВМРО (Обединена) за сплотяването на всички действителни революционни македонски сили. Само единна революционна борба на македонския народ в най-тесен съюз с работниците и селяните в България, Югославия и Гърция може да доведе до победа македонската освободителна революция. Само съветската система, както показва това блестящият опит на великия Съветски съюз, може да обезпечи окончателното национално освобождение и пълно национално обединение. Желая от все сърце най-добри успехи на вашия конгрес в тоя дух. Г. Димитров Резолюция на Четвъртия конгрес на Македонския Народен Съюз в Америка по отчета на цитирания комитет за дейността му през организационните 1933-1934, с. 1-4. ЦДА, КМф - 36/780 18. Ксерокопие. Печатно. Вж. ЦДА, ф. 146 б, оп. 2, а.е. 313, л. 1-3. № 3 Писмо-отговор на ЦК на Македонския народен съюз в Америка до Георги Димитров Детройт, Мичигън, 10 октомври 1934 г. Др. Димитров, От името на делегатите и делегатките на Четвъртия конгрес на Македонския Народен Съюз, от името на цялата будна македонска организация в Америка, ние другарски ти благодарим за братските привети и ценните упътвания в поздравителното ти писмо до нашия конгрес в Чикаго. То бе най-високата революционна чест, с която конгресът ни бе удостоен, най-ясното и конкретно указание за пътя на нашата борба и ние единодушно решихме да го направим програма, знаме на предстоящите ни усилия за обединението на македонската емиграция под знамето на единния революционен фронт на национал и социал потиснатите от всички нации и раси по света. В целия си политически живот будната македонска емиграция в Америка само един път бе изпитвала радост, подобна на тази, когато четохме писмото ти. То бе при вестта за успеха на Великата Октомврийска Революция, и сега - вестта за твойто и това на другарите Танев и Попов освобождение от кървавите лапи на германския фашизъм. Мисълта, че въпреки разклатеното здраве след инквизициите в катакомбите на Хитлеристка Германия и многото и извънредно важна работа, с която си зает, като един от най-смелите и най-гениални вождове на революцията, ти пак си счел за нужно и намерил време да поздравиш и упътиш другарски делегатите на конгреса, въодушевляваше и продължаваш да въодушевляваш всички ни. И подобно на Ленин, който от името на великоруските пролетарии заяви: „Ние сме пълни с чувство на национална гордост, защото великоруската нация също създаде революционна класа, също доказа, че тя е способна да даде на човечеството велики примери на борба за свобода и социализъм, а не само велики погроми, редици бесилки, велики градове и велико раболепие пред попове, царе, помешчици и капиталисти.”. И ние можем да кажем, че се гордеем с тебе, великия син на българската работническа класа и героично македонско семейство из Разложко - долината на историческото Илинденско въстание. Ние ценим високо онова, което ти, като пролетарски революционер, направи за правилното ориентиране на македонското освободително движение с участието си в изграждането на ВМРО (обединена), в изработването на правилно становище у братските нам Българска, Гръцка и Сръбска Комунистическа Партии по македонския въпрос и със смелата си разобличителна критика против македонските агенти на българската буржоазия - александровци и протогеровци. Тази разобличителна критика, против македонските наемни оръдия на българската буржоазия и в защита на истинското македонско освободително движение, ти води под постоянната угроза на смъртта, без да трепнеш пред заканите и нееднократните опити на македонските бандити около Александров, Протогеров и Ив. Михайлов да те убият, както убиха др[угари]те Коста Петров, Димо Х[аджи]димов, Христо Трайков, Петко Напетов и други македонски и български национал и социал революционери. В твоето лице българската работническа класа и поробеният македонски народ виждаха и виждат своя най-велик неустрашим защитник и вожд, а българските и македонските фашисти - най-опасния си и непримирим враг. Не току така Цанковият главорез М. Станчев писа до българския пълномощен министър в Италия през 1924 г. относно тебе: „Димитров сега е в Рим. Докато е жив, аз няма да заспя. Веднъж премахнат той, аз ще умра спокойно.” Не току така и морфинистът Гйоринг, лютенантът на Хитлер, ревеше във фашисткия съд в Лайпциг, когато ти го разобличаваше безпощадно, сред неописуемия възторг на трудещите се маси на целия свят. Тази твоя неустрашимост и болшевишки интелект те направиха любимия вожд не само на нас, македонците и българските трудови емигранти в Америка, но и на трудещите се маси от всички нации, от всички раси; от всички страни, от всички континенти. Прав бе Мануилски, когато след слизането ти на аеродрума в Москва каза, че главно на тебе се дължи фактът дето със стотици нови милиони трудещи се почувствуваха нова сила, нов кураж за борба против фашизма, войната и глада под политическото ръководство на Коминтерна. Всичко, което ти каза в Лайпциг и Берлин, се посрещаше с неописуем възторг от цялата будна македонска и българска емиграция в Америка и от цялото американско революционно работничество. Това ни помогна още по-здраво да стегнем нашите редове и завоюваме нови позиции в борбата за обединението на емиграцията под политическото и организационно ръководство на съюза и братската ни Американска Комунистическа Партия. Сега на нас ни остава освен да заработим с още по-голям ентусиазъм и непоколебимост, за да оправдаем на дело твоите братски привети и ценни другарски упътвания към нас, като напълно изолираме от македонската емиграция в Америка пратениците на Ив. Михайловата банда и българския фашизъм, и разобличим социалфашистките водачи на Еселпи, които злорадо аплодират всяко временно поражение над работническата класа, каквато бе смазването на великото септемврийско въстание на българските работници и селяни през 1923 година, и злобно посрещат всяка нейна победа. Твоето поздравително писмо до делегатите на нашия конгрес вбеси тези социал-фашистки лидери на Еселпи и в руганията си по твой и наш адрес те надминаха дори хитлеристите в Германия. На това срамно еселпистко единство с най-бесния фашизъм ние отговорихме с една безпощадна разобличителна критика против фашизираното сектантско лидерство и другарски апели към искреното членство на Еселпи и Македонските политически организации за единна борба против българския, американския и световен фашизъм, срещу глада и грозящата човечеството нова световна война и за защита на Съветския съюз. Ние напълно споделяме твоите думи, че „най-злият враг на македонското движение е бандата на Михайлов” и че „не може да има успешна борба за освобождение на македонския народ без окончателното изолиране от македонските маси на тая вредителска банда, без пълното обезвредяване на нейната юдинска роля в македонското движение и вътрешния политически живот на България.” В това направление ние работим вече пет години със значителен успех. Днешният Македонски Народен Съюз и неговият Четвърти конгрес, чиито делегати ти поздрави, нагледно свидетелствуват за туй. Заедно с българската трудова емиграция ние и занапред ще работим в тоя дух, неуклонно придържайки се у правилната ти констатация в писмото, че, „само единната революционна борба на македонския народ в най-тесен съюз с работниците и селяните в България, Югославия и Гърция може да доведе до победа македонската революция, само съветската система, както показват това блестящите опити на великия Съветски съюз, може да обезпечи окончателното национално освобождение и пълно национално обединение.” Съюзници в тази наша борба тук в Америка са будната балканска емиграция и черните и бели американски работници, фермери, дребни собственици и прогресивна интелигенция. С тяхната братска подкрепа ние постоянно крачим напред в борбата против пратениците на българския фашизъм - разни пълномощни министри, консули и шовинистически попове - срещу пратениците на Михайловата банда и социалфашистките лидери на Еселпи и въобще против фашизма, войната и глада и в защита на Съветския съюз, Китайската съветска революция и правото на самоопределение на македонския народ в трите части на разпокъсана Македония и тяхното обединение в една свободна държава на трудещите се. Прочее приеми нашата другарска признателност за бойкото ти и пълно с революционно съдържание поздравително писмо до делегатите на нашия конгрес и уверенията ни, че ние ще извършим всичко по силите ни да оправдаем направената ни от теб революционна чест. Твои в борбата за освобождението на национал и социал поробените от игото на капитализма, Централния комитет на Македонския Народен Съюз в Америка Публ. в Резолюция на Четвъртия конгрес на Македонския Народен Съюз, с. 5-11. ЦДА, КМф-36/ 780/18. Ксерокопие. Печатно.

info!!! Като ще говориш за междудържавен терор, защо забрави да ни светнеш как пред СС на ООН един черенокож чичко, бивш висш US военен, излъга целия свят, че в Ирак има ОМП. И лъжата му беше повод САЩ и НАТО да тероризират Ирак и нейните граждани. Като ще говорим за терор - да е по същество. Ами Виетнам, Югославия... Останалите ще пропусна. Защото винаги идва Видовден... Между другото - висшият американски служител таогава излъга за втори път!!! Натовареният да разследва "Клането в Ми Лай" 31-годишен тогава майор Колин Пауъл – бъдещ държавен секретар на САЩ от администрацията на Джордж Уокър Буш в доклада си бе категоричен, че отношенията между американските войници и местните виетнамци са „отлични“!!! Сещате ли се какви хора стават първи американски дипломати? И как да им вярваме сега...

Йосиф В. Сталин Ще имате възможност да се запознаете и с объркването на българските комунисти в Съветска Русия, които започват да се чудят дали да започнат да разработват проблемите на македонския език, литература и история, след като им е връчена вече резолюцията. (Вж. по-долу писмото на А. Величков и получените инструкции.) На този умник и до днес в центъра на Благоевград има улица на неговото име. Ще имате възможност да се запознаете и със скудоумните размишления на Васил Ивановски (Бистришки) „Защо ние македонците сме отделна нация?” от февруари 1935 г., неправилно приписвани на Георги Пирински от некомпетентни изследователи. Същият В. Ивановски е първият главен редактор на скопския вестник „Нова Македония”. Но само след няколко месеца ще зареже скъпо платената предателска длъжност и ще побегне за България, но тук пък ще бъде арестуван и съден по Трайчо-Костовия процес. След излизането си от затвора отново ще продължи да размишлява на темата: „защо те - македонците са отделна нация”, която „гениална” с прозренията си книга преди няколко години беше публикувана в Скопие. Приложените документи досега бяха публикувани от мен и колежката ми Ива Бурилкова в двутомното издание „БКП, Коминтернът и македонският въпрос (1917-1946)” през 1998 и 1999 г., откъдето ги публикувам повторно. Който проявява повече интерес към темата, би могъл да намери в тях още любопитни документи по тази жизненоважна за нас, българите, тема. Цочо В. Билярски № 1 Резолюция на КМ по македонския въпрос и ВМРО (об) Москва, 11 януари 1934 г. СЕКРЕТНО Георги Димитров I. В условията на изостряне на международните и класовите противоречия, на непосредствена опасност от нови войни и на назряване на революционна криза македонското нац. рев. движение, възглавявано от ВМРО (об.), играе роля на важен революционен фактор и съюзник на работническата класа, селячеството и всички потиснати националности в борбата за събаряне господството на буржоазията и помешчиците в трите поробващи Македония държави (България, Югославия и Гърция). Разделянето на Македония, което беше основа на съглашението между България, Сърбия и Гърция в тяхната война против Турция (1912 г.), и станалият веднага спорен въпрос, довеждайки до нова война на Сърбия, Гърция и др. против България (1913 г.), в следвоенния период се явява постоянна причина за изостряне на противоречията и борбата между тези три държави за господство над цяла Македония и за излаз на Егейско море. От друга страна, големите империалистически държави превърнаха Македония в плацдарм за военни действия през световната империалистическа война и използват в настояще време македонския въпрос за засилване на своите позиции на Балканите. По такъв начин Македония е едно от огнищата на предстоящата империалистическа война. Господстващите над Македония държави провеждат грабителска икономическа политика, която разорява трудещите се маси, бесен терор и национален гнет. Македонското селячество страда от недостиг на земя. Крупното земевладение със значителни феодални остатъци никъде не е ликвидирано. В югославската, гръцката и българската част така наречените безстопанствени земи (останали след турците) бяха частично завладени от буржоазията и кулаците, частично използвани за колонизация, като изкупните плащания лягат като бреме върху получилите земя селяни, при това в Югославия и Гърция тази колонизация се провеждаше изключително в полза на сръбските и гръцките елементи. В селата на Югославска Македония се заселиха компактни маси сръбски военни, които представляват ударни отряди на сръбския империализъм срещу македонското селячество. В Гръцка Македония бяха заселени голямо количество гръцки бежанци от Турция и хиляди македонци бяха масово изселени в България и Турция. Постоянно задълбочаващата се аграрна криза, увеличаването на данъците, отказът на каквато и да било финансова помощ от страна на държавата доведоха до пълно разоряване и обедняване на дребното и средното селячество и на дребните занаятчии. Господстващите нации на трите разделили Македония империалистически държави обосновават националния гнет чрез отричане на националните особености на македонския народ чрез отричане съществуването на македонска нация. Гръцкият шовинизъм заявява, че кореното славянско население от завладяната от него част от Македония се състои от пославянчени в миналите векове елини, които трябва насилствено „да се върнат” към гръцката култура, като им се забранява да говорят и да се учат на техния роден език. Великосръбските шовинисти, позовавайки се на наличието на сръбски примеси в езика на местното македонско население, обявяват това население за едно от „племената” на единната югославска нация и насилствено го сърбизират. Накрая българският шовинизъм, използвайки близостта на македонския език с българския, ги обявява за българи и с това оправдава окупационния режим в Петрички окръг на Македония и грабителската си политика по отношение на цяла Македония. Водейки борба против разделянето и поробването на македонския народ, против всички видове национално, културно, социално и икономическо угнетяване, ВМРО (об.) е длъжна да разобличава истинския смисъл на всички софизми, отричащи на македонците характера на нация, и да не допуска тяхното проникване в собствената й среда. Българският фашизъм, опирайки се на буржоазните и кулашките елементи сред македонците и македонската емиграция, използва двете крила на фашистката ВМРО, ръководени от Михайлов и Шанданов. Въоръжените банди на ВМРО бяха щурмов отряд в преврата на Цанков. Всички правителства след преврата, включително и сегашното, ги използваха и използват в борбата срещу работническата класа на България и срещу трудещите се македонци. „Михайловистите” се ползват със специални привилегии чак до правото да налагат специални данъци в Петрички окръг. Българските фашисти поддържат лозунга на „михайловистите” за обединяването на цяла Македония от България. Ролята на „михайловистите” като открити агенти на българската буржоазия и на италианския фашизъм не се е изменила, независимо от това, че на последния конгрес на македонските братства (пролетта на 1933 г.) те се изказаха за независимост на Македония. Засилването на недоволството и борбата на масите, разприте вътре в българската буржоазия доведоха през 1928 г. до разцепление на фашистката ВМРО и създаването на втора ВМРО, начело с Шанданов (т. нар. протогеровисти). Като се ориентира към Югославия под лозунга за югославска федерация, тази група се явява също агентура на буржоазията, намирайки поддръжка сред някои български буржоазни и правителствени групировки. За извоюване на влияние сред масите те използват растящото недоволство на македонските и българските трудещи се от „михайловистите”. Чрез „лява” фразеология и терористична борба срещу „михайловистите” те се опитват да удържат масите от прехода им към масова революционна борба за национално и икономическо освобождение. Това особено положение на Македония, националният гнет и експлоатацията на широките трудещи се маси на македонците, тяхното активно участие в борбата, а също така интересите на трудещите се маси, на първо място на работническата класа, от господстващите над Македония нации придават на възглавяваната от ВМРО (об.) революционна борба на македонските трудещи се за освобождение значение на важен фактор. Борбата за обединена независима македонска република на трудещите се е дело не само на македонските трудещи се маси, но и на борещите се под ръководството на компартиите работническа класа и селячество в България, Югославия и Гърция. ІІ. В своето развитие и дейност ВМРО (об.) далече не е използвала всички възможности за организационно обхващане и политическо ръководство на нац[ионално]-рев[олюционното] движение и борбата на трудещите се в Македония. В България, въпреки известен напредък, ВМРО (об.) далече изостава от идеологическото влияние и от подема на активността на масите, работейки преди всичко сред македонската емиграция, без да прави достатъчно усилие да се укрепи в Петрички окръг (македонската част на България). В най-обширната - и по територия, и по количество на населението, сръбска част на Македония, където някога организациите на ВМРО (об.) бяха най-силните, не се водеше достатъчно активна и системна работа за възстановяване на организациите и на връзките на ръководството с тях. В гръцката част не се води почти никаква работа. За това състояние на нещата са отговорни, на първо място, компартиите, не изключвайки Българската КП, основно ръководеща ВМРО (об.), които недооценяват значението и ролята на ВМРО (об.) като нац[ионално]-рев[олюционна] организация и не съумяха да установят необходимите отношения с нея. Българската КП недостатъчно ръководеше ВМРО (об.) за превръщането й в масова нац. рев. организация, недостатъчно й помагаше да се изяви, недостатъчно ръководеше комфракциите в низовите организации на ВМРО (об.). Югославската и Гръцката КП дълго време не водеха никаква работа с ВМРО (об.). Компартиите са длъжни да отделят за работа във ВМРО (об.) необходимото количество партийци македонци, да организират и ръководят комфракциите, както в центровете, така и по места, без да прилагат методите на командуване и като съблюдават правилата на конспирация, да изяснят в партиите ролята на ВМРО (об.) и на нац[ионално]-рев[олюционното] движение и да популяризират в масите македонската нац[ионално]-рев[олюционна] борба. ІІІ. ВМРО (об.) е длъжна да стане масова организация на трудещите се на цяла Македония, ръководеща ги в борбата за своето национално освобождение и обединение, против поробващите ги българска, сръбска и гръцка буржоазия и помешчиците и техните фашистки правителства. ВМРО (об.) е длъжна да организира и всекидневно да води борба против всички и всякакви прояви на национален гнет, против всякакви изключителни закони, за право на роден език във всички държави и обществени учреждения, за свобода на училищата, на изданията и т.н. на роден език. Тази борба против нац. гнет трябва да бъде тясно свързана с борбата против цялата система на политически терор и икономическа и социална експлоатация, против данъчното бреме, против колонизацията и прогонването на македонските селяни от тяхната земя, за завземане на помешчическата и държавна земя и разпределението й между селяните. В тази борба централен лозунг на ВМРО (об.) трябва да бъде лозунгът за правото на нацията на самоопределение до отделяне и завоюване на независима обединена македонска република на трудещите се. ВМРО (об.) е длъжна да води решителна борба преди всичко в България против „михайловистите”, като съучастници в поробването на македонските трудещи се и явни наемници на българската буржоазия, срещу прилагания от тях терор, организирайки против тях масов отпор и самоотбрана. Едновременно ВМРО (об.) е длъжна точно да се разграничава от „шандановци” и да разобличава с конкретни факти тяхната предателска роля в нац[ионалното] македонско движение и техните методи на борба. ВМРО (об.) е длъжна да внедри в съзнание на масите на трудещите се македонци, че единствени техни съюзници в борбата за освобождение са работническата класа, селячеството и другите угнетени от общия враг националности, че само съвместната постоянна борба с тях ще обезпечи националното освобождение и обединение на Македония. ЦДА, мф. 62 б, к. 45-48. Фотокопие на оригинала на руски език. Машинопис. Публ. с известни неточности в сп. „Времена”, 1992 г., кн. 1, с. 102-105. Върху първата страница на оригинала на резолюцията има следните бележки и печати: „2047/7/кп, 23.11.1934 „5”; „Балк[ански] ЛС№ 815, 25 февруари 1934.”; „Утвърдена на засед[ание] на Политсекрет[ариата] от 11 януари 1934 г. Протокол № 207.” № 2 Поздравително писмо от Георги Димитров до ЦК на Македонския народен съюз в Америка Москва, 13 май 1934 г.

След това изказване направо си поръчвам новия москвич! Само така ще преборим западния монопол! Още утре си продавам мерцедеса!

фокусирайте се внимателно и се само премахнете.

Руските изроди си го набиха сами в гъза. Сега ще си стоят в кочината и ще лапат картошки и кисели краставички. А ние ще си живеем много по - добре без руското влияние.

РЕЗОЛЮЦИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС ОТ ЯНУАРИ 1934 Г. - ВРЪХ В ЛЪЖАТА И МАНИПУЛАЦИИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ И СВЕТОВНИЯ КОМУНИЗЪМ И ПОРЕДЕН УДАР СРЕЩУ НАРОДА НИ Едва ли има някой, интересуващ се от македонския въпрос, който да не знае за резолюцията на Комунистическия интернационал от януари 1934 г., но не всички познават цялостния й текст, тъй като досега тя е публикувана в нелегалните комунистически вестници и в научната литература. Сега повече интересуващи се ще имат възможност да се запознаят не само с пълния й текст, но и с редица важни документи, излезли изпод ръцете на българските комунисти, на които е възложено да я приложат на дело. Подгответе се да се запознаете с един от поредните случаи на национално предателство на Българската комунистическа партия, изпълняваща безпрекословно декретите на Коминтерна. Резолюцията по македонския въпрос и по ВМРО (обединена) на Балканския секретариат на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал е приета в Москва на 11 януари 1934 г. Тя и до днес се сочи като един от най-важните документи за създаването на македонската нация, а всъщност на практика представлява документ-декрет, характерен за командно-административния подход на КИ при решаването на важни проблеми. Екземплярът, който ще прочетете по-долу, е запазен в архива на Коминтерна. През следващия период, както се вижда, нейното място съвсем не е така значително за решаването на македонския въпрос, а, напротив, тя създава нови трудности и то в тесния кръг на ръководството на БКП и зависимите от нея ВМРО (об), Акционния македонски комитет за защита на емиграцията, Македонския литературен кръжок, Македонския народен съюз в Америка и др. Тя става единствено повод за разгръщането на инициативността на дисциплинираните до оглупяване членове на БКП за разработването на македонски език, литература и история и за пропагандирането без срам и свян отделянето на „съветско” Петричко в самостоятелна държава, след като се правят декларации, че то е колония на България. Практически резултати след приемането и публикуването на резолюцията и несполучливия смехотворен опит да се приложи няма. Тя остава само като решение, единствено подкрепено с книжна пропаганда, изразила се в печатането на огромен брой полуграмотни позиви и статии, характерни с липсата на елементарна логика в изложението и деформиране на историческите факти. Георги Димитров Докато протича подготовката на резолюцията и пленума на Балканския лендерсекретариат на Коминтерна, Георги Димитров се намира в германския затвор „Моабит” и е изправен като подсъдим пред Лайпцигския процес по подпалването на Райхстага. След освобождаването му от затвора Г. Димитров, заедно с другите двама подсъдими българи - Благой Попов и Васил Танев, кацат на Московското летище на 27 февруари 1934 г. Резолюцията по македонския въпрос и по ВМРО (об) е вече утвърдена с протокол № 207 на заседанието на Политическия секретариат на Балканския лендерсекретариат на Коминтерна на 11 януари 1934 г. и е заведена под № 815 в деловодството на Балканския лендерсекретариат два дена преди Димитров да кацне в Москва - на 25 февруари 1934 г. Георги Димитров За изработването на резолюцията по македонския въпрос най-голяма роля има преди всичко ръководителят на ВМРО (об) Димитър Влахов, известен български дипломат, висш чиновник и политически хамелеон и въжеиграч. През 1910 г., когато той е български депутат в Турския парламент, ще окаже решаваща роля за разтурянето на Народната федеративна партия (българска секция) и ще направи сериозен опит да дискредитира един от водачите на партията - Яне Сандански, а Христо Чернопеев ще напусне скоропостижно партията, погнусен от неговите интриги. Вероятно си спомняте, че негова беше и ролята за друга една голяма манипулация по македонския въпрос, а именно изготвянето на Майския манифест през 1924 г., нанесъл един от най-сериозните удари както срещу ВМРО, така и срещу българщината. Предната година (1923 г.), преди да се изготви Майският манифест, Д. Влахов заедно с Михаил Монев посещават Съветска Русия, където осъществяват важни срещи със болшевишките ръководители. Този явен агент на съветските тайни служби и Коминтерна ще продължи и през следващите години своята разрушителна роля и точно след едно десетилетие ще се окаже отново главният инициатор и на коминтерновската резолюция. А след още едно десетилетие ще зареже членството си в БКП и ще замине за Скопие, където за предателствата си към българския народ ще бъде щедро възнаграден от Й. Б. Тито, който, независимо от вярното слугуване на Влахов, ще продължи да го нарича в по-тесния си кръг „дъртия българин”. За неговата роля и за изработването и налагането на резолюцията на Коминтерна той разказва най-безсрамно в своите мемоари. (Вж. Мемоари на Димитар Влахов. Скопие, 1970, 370 с.) Димитър Влахов След като ВМРО (обединена) изживява сериозна криза, която ще доведе до разпадането й, Д. Влахов и Владимир Поптомов напускат Париж през лятото на 1933 г. и заминават за Москва, докато останалите ръководители на организацията, некомунистите, се оттеглят от по-нататъшна дейност. Във ВМРО (об) остават само български комунисти. На практика тя остава неразделна част от Коминтерна, БКП и Балканската комунистическа федерация, ръководена от Г. Димитров. От структурите й продължава да съществува само на книга т.нар. Трета революционна област, обхващаща само държавната територия на Царство България, докато във Вардарска и Егейска Македония тя изчезва напълно. И в Третата революционна област тя продължава да съществува само заради щедрите парични субсидии, които получава от Коминтерна по линия на МОПР (Международната организация за подпомагане на революционерите). Влахов и Поптомов продължават и от Москва своята разрушителна антибългарска дейност. Те са инициатори на редици действия на Коминтерна след многобройните си писмени изложения, с които настояват ВМРО (об) да бъде реанимирана и да продължи съществуването си, като официално да се признае и съществуването на македонска нация. Тази възможност се открива след ХІІІ пленум на ИККИ, когато Балканският лендерсекретариат е възглавен от чешкия комунист Бохумил Шмерал, който няма и най-малка представа от македонския въпрос. Той свиква на заседание по македонския въпрос намиращите се в Москва балкански комунисти. На него не присъстват нито Г. Димитров, който, както посочих по-горе, се намира още в „Моабит”, нито Васил Коларов, нито Антон Иванов, нито Станке Димитров, нито Вълко Червенков. По думите на Влахов те не присъстват, тъй като не признават съществуването на македонска нация. Поптомов също не присъствал, тъй като не бил получил поканата от Влахов. От българска страна присъстват и участват в обсъждането на въпросите Д. Влахов, Гаврил Генов, Петър Искров и Караджов. От всички българи, които се изказали, само Г. Генов се съгласил с постановката за съществуването на македонска нация, докато Караджов възприел постановката с нежелание. Съвещанието не достига до никакво решение и затова Коминтернът възлага на поляка Хенрих Валецки (с истинско име Максимилиан Горвиц) да изготви резолюция по македонския въпрос. Но и той, както и чехът, си няма понятие от македонския въпрос. Валецки възлага на свой приятел, друг поляк, който също „няма и понятие от македонския въпрос”, по думите на Влахов, да изготви резолюцията. Ако ви прави впечатление, в Коминтерна през целия период на съществуването му се е действало на този принцип - който не разбира от даден въпрос, именно на него се възлага да изработи съответен документ. Този принцип на действие е принципът на некомпетентността. Така ще видим през различните периоди, че с българския, т.е. македонския въпрос, се занимават чехи, поляци, германци, финландци и какви ли не още некомпетентни комунисти. Така и на Г. Димитров на този принцип ще бъде възложено да се занимава с германския и китайския въпрос и т.н. Димитър Влахов Това дава възможност на инициативния Д. Влахов да разгърне своите способности и да „ограмоти” поляка по македонския въпрос и по неговото развитие. Той заедно с него ще изготви и резолюцията по македонския въпрос, която ще бъде утвърдена на 11 януари 1934 г. Както посочих и по-горе, заговорниците срещу българския народ бързат с нейното изработване и утвърждаване преди освобождаването на Димитров от затвора. Но едва ли примерният и дисциплиниран комунист Г. Димитров, изпълняващ сляпо нарежданията на всесилния Сталин, щеше да се противопостави на това антибългарско решение, което той е доказал с дейността си както в предходния, така и в следващия период. През февруари 1934 г. резолюцията е разпространена в отделите на Коминтерна и оттам е връчена на ВМРО (об) за изпълнение. През април 1934 г. основните части от нея са публикувани в органа на ВМРО (об) в. „Македонско дело”. След тази резолюция вече не се поставя въпроса за балканска федерация, а само за правото на „македонския народ” на самоопределение и отделяне му от държавите поробителки (Сърбия, Гърция и България) в независима република на „македонските” трудещи се. Макар и че болшинството от българските комунисти, намиращи се в Москва, са несъгласни с резолюцията, се подчиняват на този документ-диктат и заработват за нейното осъществяване, а Задграничното бюро на БКП в Москва прави опит да създаде група, която да разработи план за проучване на въпроса за „македонския език и нация” и да излезе с решение. В нея влизали Алекси Величков, Димитър Гачев и Дино Кьосев. Резолюцията не била посрещната с разбиране и не била приложена на практика. Но опитът да бъде наложена довел до ново разцепление във ВМРО (об), което завършило с пълното й ликвидиране и разтуряне. Тук предлагам на вашето внимание, освен резолюцията на Коминтерна, но и писмото на Г. Димитров до ЦК на Македонския народен съюз в Америка от 13 май 1934 г., т.е. само два месеца след излизането на резолюцията. Читателите сигурно си спомнят думите на Димитров пред Лайпцигския процес, произнесени само няколко месеца по-рано. Там той се удря в гърдите, че е син на българския народ и на българската работническа класа, докато тук вече и самият той не е наясно със себе си. Интересна еволюция претърпява „героят” от Лайпциг, но това е тема за друг разговор. Като пример само ще посоча, че в запазената чернова на това писмо Г. Димитров започва едно от най-важните сочени изречения в него по следния начин: „Като син на македонско семейство, прокудено след Илинденското въстание, аз се чувствувам неразривно свързан с борбата на българс...”. Последната недописана дума е задраскана и е написано след нея „македонския народ”, свидетелствуващо за раздвоението и объркването на автора му. Публикувам и отговора на писмото. Йосиф В. Сталин

Осъдете комунизма и Вие... ------------------- Препратки [1] Brian Whitaker, “The Definition of Terrorism,” The Guardian, May 7, 2001 , https://www.theguardian.com/world/2001/may/07/terrorism. [2] “Lenin and the Use of Terror,” World Future Fund, http://www.worldfuturefund.org/wffmaster/Reading/Quotes/leninkeyquotes.htm. [3] K. Kautsky, Terrorism and Communism: A Contribution to the Natural History of Revolution (1919), https://www.marxists.org/archive/kautsky/1919/terrcomm/index.htm. [4] Carey Goldberg, “‘Red Saturday’ Not Such a Celebration for Lenin,” Associated Press, April 21, 1990，https://apnews.com/0f88bdb24ea112b606c9c56bca69e9dd; Francis X. Clines, “Upheaval in the East; Soviet Congress Debates New Presidency,” The New York Times, March 13, 1990, https://www.nytimes.com/1990/03/13/world/upheaval-in-the-east-soviet-congress-debates-new-presidency.html. [5] Brian Crozier,The Rise and Fall of the Soviet Empire (Rocklin, CA: Prima Lifestyles, 2000). [6] Stanislav Lunev, Through the Eyes of the Enemy: The Autobiography of Stanislav Lunev (Washington D.C.: Regnery Publishing, Inc., 1998), 80. [7] “The KGB’s Terrorist Footprints,” The Washington Post, September 23, 1981，https://www.washingtonpost.com/archive/politics/1981/09/23/the-kgbs-terrorist-footprints/16f129fd-40d7-4222-975c-6e39044768bf/?utmterm=.0f15a9d808da. [8] Ion Mihai Pacepa, “Russian Footprints,” National Review, August 24, 2006， https://www.nationalreview.com/2006/08/russian-footprints-ion-mihai-pacepa/. [9] Ion Mihai Pacepa and Ronald Rychlak, Disinformation: Former Spy Chief Reveals Secret Strategies for Undermining Freedom, Attacking Religion, and Promoting Terrorism (Washington D.C.: WND Books, 2013), Chapter 33. [10] 〈911恐怖分子袭击事件之后：国内言论摘登〉，《当代中国研究》，2001年第4期， http://www.modernchinastudies.org/us/issues/past-issues/75-mcs-2001-issue-4/596-911.html。 [11] Paul Berman, “The Philosopher of Islamic Terror,” The New York Times Magazine, March 23, 2003, https://www.nytimes.com/2003/03/23/magazine/the-philosopher-of-islamic-terror.html. [12] Raymond Ibrahim, “Ayman Zawahiri and Egypt: A Trip Through Time,“ The Investigative Project on Terrorism: A Special Report, November 30, 2012, https://www.investigativeproject.org/3831/ayman-zawahiri-and-egypt-a-trip-through-time. [13] Quoted in Dale C. Eikmeier, “Qutbism: An Ideology of Islamic-Fascism,” Parameters (Spring 2007), 85–98, http://strategicstudiesinstitute.army.mil/pubs/parameters/Articles/07spring/eikmeier.pdf. [14] Hassan Hassan, The Sectarianism of the Islamic State: Ideological Roots and Political Context (Washington: Carnegie Endowment for International Peace, 2016), 26, https://carnegieendowment.org/files/CP253HassanIslamicState.pdf. [15] Andrew McGregor, “Al-Qaeda’s Egyptian Prophet: Sayyid Qutb and the War On Jahiliya,” Terrorism Monitor 1, No. 3, https://jamestown.org/program/al-qaedas-egyptian-prophet-sayyid-qutb-and-the-war-on-jahiliya/. [16] Robert R. Reilly, The Roots of Islamist Ideology (London: Centre for Research into Post-Communist Economies, 2006), 4, http://crce.org.uk/briefings/islamistroots.pdf. [17] Paul Berman, “The Philosopher of Islamic Terror,” The New York Times, March 23, 2003, https://www.nytimes.com/2003/03/23/magazine/the-philosopher-of-islamic-terror.html. [18] Andrew McGregor, “Al-Qaeda’s Egyptian Prophet: Sayyid Qutb and the War On Jahiliya,” Terrorism Monitor 1, No. 3, https://jamestown.org/program/al-qaedas-egyptian-prophet-sayyid-qutb-and-the-war-on-jahiliya/. [19] A. E. Stahl, “ ‘Offensive Jihad’ in Sayyid Qutb’s Ideology,” International Institute for Counter-Terrorism, March 25, 2011, https://www.ict.org.il/Article/1097/Offensive-Jihad-in-Sayyid-Qutbs-Ideology#gsc.tab=0. [20] Andrew McGregor, “Al-Qaeda’s Egyptian Prophet: Sayyid Qutb and the War On Jahiliya,” Terrorism Monitor 1, No. 3, https://jamestown.org/program/al-qaedas-egyptian-prophet-sayyid-qutb-and-the-war-on-jahiliya/. [21] A. E. Stahl, “ ‘Offensive Jihad’ in Sayyid Qutb’s Ideology,” International Institute for Counter-Terrorism, March 25, 2011, https://www.ict.org.il/Article/1097/Offensive-Jihad-in-Sayyid-Qutbs-Ideology#gsc.tab=0 [22] Andrew McGregor, “Al-Qaeda’s Egyptian Prophet: Sayyid Qutb and the War On Jahiliya,” Terrorism Monitor 1, No. 3, https://jamestown.org/program/al-qaedas-egyptian-prophet-sayyid-qutb-and-the-war-on-jahiliya/. [23] Roxanne L. Euben, “Mapping Modernities, ‘Islamic’ and ‘”Western’,” in Border Crossings: Toward a Comparative Political Theory, ed. Fred Reinhard Dallmayr (Lanham, MD: Lexington Books, 2013), 20. [24] Vladimir Lenin, What Is to Be Done? Trans. Joe Fineberg and George Hanna, https://www.marxists.org/archive/lenin/works/1901/witbd/. [25], [26], [27] Glenn E. Robinson, “Jihadi Information Strategy: Sources, Opportunities, and Vulnerabilities,” in Information Strategy and Warfare: A Guide to Theory and Practice, eds. John Arquilla and Douglas A. Borer (London: Routledge, 2007), 92. [28] Andrew McGregor, “Al-Qaeda’s Egyptian Prophet: Sayyid Qutb and the War On Jahiliya,” Terrorism Monitor 1, No. 3, https://jamestown.org/program/al-qaedas-egyptian-prophet-sayyid-qutb-and-the-war-on-jahiliya/. [29] 该书原文为阿拉伯文，在许多穆斯林网站可以查到引述段落的英文翻译和阿拉伯原文图片，如“Impaling Leninist Qutbi Doubts: Shaykh Ibn Jibreen Makes Takfir Upon (Declares as Kufr) the Saying of Sayyid Qutb That Islam Is a Mixture of Communism and Christianity,” http://www.themadkhalis.com/md/articles/bguiq-shaykh-ibn-jibreen-making-takfir-upon-the-saying-of-sayyid-qutb-that-islam-is-a-mixture-of-communism-and-christianity.cfm。 [30] Damon Linker, “The Marxist Roots of Islamic Extremism,” The Week, March 25, 2016, http://theweek.com/articles/614207/marxist-roots-islamic-extremism. [31] Chuck Morse, Islamo-Communism: The Communist Connection to Islamic Terrorism (City Metro Enterprises, 2013), Introduction. [32] Antero Leitzinger, “The Roots of Islamic Terrorism,” The Eurasian Politician, No. 5 (April-September 2002), http://users.jyu.fi/~aphamala/pe/issue5/roots.htm. [33] Lawrence Wright, The Looming Tower: Al-Qaeda and the Road to 9/11 (New York: Knopf Publishing Group, 2006), 21. [34] Dawn Perlmutter, Investigating Religious Terrorism and Ritualistic Crimes (New York: CRC Press, 2004), 104. [35] The 9/11 Commission Report, The National Commission on Terrorist Attacks Upon the United States, 72, https://www.9-11commission.gov/report/911Report.pdf. [36] Michael Scheuer, Through Our Enemies’ Eyes: Osama bin Laden, Radical Islam, and the Future of America, 2nd ed. (Washington: Potomac Books, 2006), 114. [37] Lawrence Wright, The Looming Tower: Al-Qaeda and the Road to 9/11 (New York: Knopf Publishing Group, 2006), 36. [38] Lawrence Wright, “The Man Behind Bin Laden: How an Egyptian Doctor Became a Master of Terror,” The New Yorker, September 16, 2002, https://www.newyorker.com/magazine/2002/09/16/the-man-behind-bin-laden. [39] Lawrence Wright, The Terror Years: From Al-Qaeda to the Islamic State (New York: Vintage Books, 2016), 17. [40] Lawrence Wright, The Looming Tower: Al-Qaeda and the Road to 9/11 (New York: Knopf Publishing Group, 2006), 36. [41] Glenn E. Robinson, “The Four Waves of Global Jihad, 1979-2017,” Middle East Policy XXIV, No. 3 (Fall 2017), 70. [42] Glenn E. Robinson, “Jihadi Information Strategy: Sources, Opportunities, and Vulnerabilities,” in Information Strategy and Warfare: A Guide to Theory and Practice, ed. John Arquilla, Douglas A. Borer (London: Routledge, 2007), 88. [43] Glenn E. Robinson, “The Four Waves of Global Jihad, 1979-2017,” Middle East Policy, Vol. XXIV, No. 3 (Fall 2017), 85. [44] Anthony Bubalo and Greg Fealy, “Between the Global and the Local: Islamism, the Middle East, and Indonesia,” The Brookings Project on U.S. Policy Towards the Islamic World, No. 9 (Oct. 2005):7, https://www.brookings.edu/wp-content/uploads/2016/06/20051101bubalofealy.pdf. [45] Robert Manne, “Sayyid Qutb: Father of Salafi Jihadism, Forerunner of the Islamic State,” The ABC, November 7, 2016, http://www.abc.net.au/religion/articles/2016/11/07/4570251.htm. [46] Joshua Sinai, “Mining the Roots of the ‘Why and How’ of Terrorism,” The Washington Times, October 31, 2017, https://www.washingtontimes.com/news/2017/oct/31/book-review-the-mind-of-the-islamic-state-by-rober/. [47] Seth G. Jones, A Persistent Threat: The Evolution of al Qa’ida and Other Salafi Jihadists (Rand Corp, 2014), 64-65, https://www.rand.org/content/dam/rand/pubs/researchreports/RR600/RR637/RANDRR637.pdf. [48] 2011 Report on Terrorism, National Counterterrorism Center, 14, https://fas.org/irp/threat/nctc2011.pdf. [49] Country Reports on Terrorism 2016, Bureau of Counterterrorism and Countering Violent Extremism, https://www.state.gov/j/ct/rls/crt/2016/272241.htm. [50] Alex Nowrasteh, Terrorism and Immigration: A Risk Analysis, Cato Institute, September 13, 2016, https://object.cato.org/sites/cato.org/files/pubs/pdf/pa79811.pdf. [51] 时延春：〈周恩来与中东〉，《党史纵横》，2006年第一期，页7-8， http://waas.cssn.cn/webpic/web/waas/upload/2011/06/d20110602193952375.pdf。 [52] “U.S. Orders Closure of Palestine Information Office – Department Statement, September 15, 1987 – Transcript,” US Department of State Bulletin, November, 1987，https://web.archive.org/web/20090808192756/http://findarticles.com/p/articles/mim1079/isn2128v87/ai6198831/. [53] Andrea L. Stanton, Edward Ramsamy, Carolyn M. Elliott, Peter J. Seybolt, eds., Cultural Sociology of the Middle East, Asia, and Africa: An Encyclopedia, Vol. 1 (Los Angeles: SAGE, 2012), 274. [54] Stefan Aubrey, The New Dimension of International Terrorism (Zürich: vdf Hochschulverlag AG an der ETH, 2004), 34. [55] Stefan Aubrey, The New Dimension of International Terrorism (Zürich: vdf Hochschulverlag AG an der ETH, 2004), 34-36. [56] S. Frederick Starr, Xinjiang: China’s Muslim Borderland, 1st Ed. (London: Routledge, 2004), 149. [57] John Hooper, “Claims that China Paid Bin Laden to See Cruise Missiles,” The Guardian, October 20, 2001, https://www.theguardian.com/world/2001/oct/20/china.afghanistan. [58] Ted Galen Carpenter, “Terrorist Sponsors: Saudi Arabia, Pakistan, China,” The Cato Institute, November 16, 2001, https://www.cato.org/publications/commentary/terrorist-sponsors-saudi-arabia-pakistan-china. [59] “China’s Role in Osama bin Laden’s ‘Holy War’ On America,” The Population Research Institute 3, No. 23, https://www.pop.org/chinas-role-in-osama-bin-ladens-holy-war-on-america/. [60] Yitzhak Shichor, “The Great Wall of Steel Military and Strategy in Xinjiang,” in Xinjiang: China’s Muslim Borderland, ed. S. Frederick Starr (London: Routledge, 2004), 158. [61] John O. Edwards, “China’s Military Planners Took Credit for 9/11,” NewsMax, September 24, 2002, https://rense.com/general29/sdspl.htm. [62] “Chinese Firms Helping Put Phone System in Kabul,” The Washington Times, September 28, 2001, https://www.washingtontimes.com/news/2001/sep/28/20010928-025638-7645r/. [63] D. J. McGuire, “How Communist China Supports Anti-U.S. Terrorists,” Association for Asian Research, September 15, 2005, http://www.asianresearch.org/articles/2733.html. [64], [65] Jamie Glazov, United in Hate: The Left’s Romance with Tyranny and Terror (Los Angeles: WND Books, 2009), Chapter 14. [66] “Ward Churchill Profile,” Discoverthenetworks.org, http://www.discoverthenetworks.org/individualProfile.asp?indid=1835. [67] Jamie Glazov, United in Hate: The Left’s Romance with Tyranny and Terror (Los Angeles: WND Books, 2009), Chapter 14. [68] “Nicholas De Genova Profile,” Discoverthenetworks.org, http://www.discoverthenetworks.org/individualProfile.asp?indid=2189. [69], [70], [71] Jamie Glazov, United in Hate: The Left’s Romance with Tyranny and Terror (Los Angeles: WND Books, 2009), Chapter 14. [72] “Lynne Stewart Profile,” Discoverthenetworks.org, http://www.discoverthenetworks.org/individualProfile.asp?indid=861. [73] David Horowitz, Unholy Alliance: Radical Islam and the American Left (Washington D.C.: Regnery Publishing, Inc., 2004), 37. Източник/ци: EpochTimes; epochtimes.ru Превод: БУДНАЕРА

Уроците на историята: 2. Ленински авангард на джихад Текстовете на Кютб изобилстват от формулировки, познати на тези, които изучават марксизма-ленинизма. Сред тях са „авангард“, „държава“, „революция“ и други подобни. Ситуацията и проблемите, с които се е сблъсквал Ленин, докато пише памфлета “Какво да правим?” много приличат на обстоятелствата, с които се е сблъсквал Кютб когато е създавал своята радикална идеология. Ленин възлага всички надежди на пролетарския авангард за успешното провеждане на революцията. Кютб копира тази теория, но само заменя пролетарския авангард с ислямски екстремистки организации. Ленин подчертава важността на организацията и авангарда. Ясно разделяйки спонтанността от осъзнаването, той излага идеята за изграждане на партия. Според Ленин, с помощта на спонтанни действия работниците могат да поставят само повърхностни искания, като например повишаване на заплатите и осемчасов работен ден, но им липсва осъзнаването, необходимо за освобождаване на цялото човечество. Ленин вярвал, че външните „напреднали елементи“ (обикновено буржоазни интелектуалци, които имат привилегията да получат образование) трябва да подбуждат работниците и да им внушават идеята, че революцията е единственият им изход и само чрез освобождаване на цялото човечество могат да се освободят и те. За да се използват напълно тези „напреднали елементи“ (авангард), е необходима строго организирана политическа партия, която изцяло да поеме осигуряване на жизнените им нужди и да им предостави възможност за подземна работа като професионални революционери. Тази пролетарска политическа партия е авангардът на пролетариата [24]. Глен Робинсън, доцент по военноморски следдипломни изследвания в Монтерей, Калифорния и изследовател в Центъра за близкоизточни изследвания в Калифорнийския университет в Бъркли, казва следното за радикалния ислям: „По очевидни причини джихадските идеолози не цитират Ленин като свое вдъхновение, но техните, особено на Сеид Кютб, концепции и логика издават влиянието [на Ленин]. След като се е образовал в Египет през 40-те години, Кютб несъмнено чете произведенията на Ленин. Две основни концепции на идеологията на Кютб идват от Ленин: джамаа (авангард) и манхадж (програма)” [25]. Разчитайки на ленинизма, Кютб се застъпва за създаването на мюсюлманска версия на ленинската авангардна партия. Мисленето на Кютб до голяма степен съвпада с това на Ленин Сравнявайки Кютб с Ленин, Робинсън пише: „Кютб даде абсолютно същия аргумент в полза на мюсюлманския свят. По-голямата част от мюсюлманите бяха твърде потопени в системата на несправедливо и антиислямско управление и твърде корумпирани от нея, за да знаят как и кога да вземат оръжие и да се противопоставят на държавата. За организирането на преки действия срещу държавата е бил необходим лоялен авангард на джихада” [26]. В допълнение, „настояването на Ленин за авангард като основна сила се проявява под формата на подробна и последователна програма за действие, която позволява осъществяването на революцията. Всичко това е отразено и в ислямската интерпретация на книгите на Кютб” [27]. За Кютб този авангард, състоящ се от онези, които той нарича „истински мюсюлмани“ (тоест екстремисти), има революционната мисия да освободи всички мюсюлмани и цялата човешка цивилизация. Тоест, авангардът трябва да нанесе силен удар на „фалшивите мюсюлмани“, да следва ислямската идеология, както я интерпретира Кютб, да създаде нова нация, основана на неговото разбиране за исляма, и да използва насилие, за да наложи исляма на целия свят. В допълнение към авангарда, теорията на Кютб има съдържание за социално равенство, премахване на класите, отхвърляне на правителството и освобождение на човечеството [28]. Всички тези точки са повторение на заявените цели на комунизма. След смъртта на Сеид Кютб, брат му Мохамед продължава да издава неговите книги. Публикувана през 1993 г., книгата на Кютб, „Мааракат ул - Ислямска война - Расамалия“ отново разкрива комунистическия произход на мисленето на Кютб. В книгата си Кютб откровено заявява, че ислямът е „уникално, конструктивно и позитивистично вероучение (акида), което се е формирало на основата на християнството и комунизма, съчетавайки ги по най-съвършен начин и включващо всичките техни (на християнството и комунизма) цели, добавяйки към тях хармония, баланс и справедливост” [29]. 3. Комунистическото ядро ​​на ислямския екстремизъм Класовата борба е друга марксистка концепция, станала централна за ислямския екстремизъм. Карл Маркс цял живот се опитва да разпали конфликти между пролетариата и буржоазията, за да засили противоречията между тях до степен, от която няма връщане, като единственият път за „разрешаване“ на това е революцията. Ислямските екстремисти действат по същия начин. Дали унищожаването на Световния търговски център в Манхатън помогна за създаване на единния мюсюлмански свят, за който е мечтал Кютб? Разбира се, че не. Това е само средство за изостряне на конфликта между западния и мюсюлманския свят. Терористичните атаки на Запад разпалват омраза към мюсюлманите и тогава тази омраза предизвиква реципрочна омраза в мюсюлманските страни [30]. Тези действия са подобни на действията на Маркс и Ленин, които се опитват да подбудят конфликт между пролетариата и буржоазията, за да създадат необходимите условия за началото на революция. Няма да е преувеличение да се каже, че теорията на Кютб прилича повече на комунизма, отколкото на традиционния ислям. Въпреки че ислямските екстремисти се противопоставят на комунизма, те всъщност са усвоили основите на комунистическата революционна доктрина. Както отбелязва един учен: „Комунизмът остава истинският враг, противопоставящ се на свободния свят, а радикалният ислям не е нищо повече от комунизъм, скрит под традиционното мюсюлманско облекло“ [31]. Това се случва не само в мюсюлманския свят. Западното контракултурно движение разпространи лявата идеология по света, в резултат на това хората станаха по-податливи на идеологията на радикалните учения, гравитиращи към насилието. Финландският политолог Антеро Лайтцингер смята, че съвременният тероризъм възниква между 1966 и 1967 г. и се развива едновременно с международното комунистическо движение. Според Лайтцингер това не е случайно съвпадение. През 60-те години, когато радикалните студентски движения в западните страни са в разгара си, много от участващите в тези движения чуждестранни студенти, дошли от мюсюлманския свят, усвояват идеологията на лявото крило и връщайки се у дома си донасят леви понятия като „насилие“ и "революция". Така те създават благоприятни условия за възникване и разпространение на тероризма [32]. През 1974 г. Абдула Шлайфер, професор по телевизионна журналистика в Американския университет в Кайро, се среща с Айман ал Завахири, който по-късно става лидер на терористичната организация Ал Кайда. По това време ал-Завахири учи медицина в Университета в Кайро. Той се хвали на Шлайфер, че ислямските екстремистки групи вербуват по-голямата част от членовете си в елитни висши учебни заведения, като медицински и инженерни университети. Според Шлайфер това не го изненадва тогава: през 60-те години подобни университети са имали най-високата концентрация на млади марксисти. Той отбелязва, че ислямското движение е просто нова тенденция, възникнала по време на студентските бунтове от 60-те години. Шлайфер си спомня: „Казах му: „Слушай, Айман, аз съм бивш марксист. Когато говориш имам чувството, че съм обратно в партията. Не чувствам, че говоря с традиционен мюсюлманин“” [33]. Някои хора свързват ислямския екстремизъм с фашизма (исламофашизъм) и поради различни причини не говорят за неговия комунистически произход. Всъщност фашизмът е вид национализъм и няма конкретна религиозна основа. Ако ислямският екстремизъм се разглежда по отношение на неговия общ подход и доктрини, става очевидно, че той има повече общо с комунизма. 4. Влиянието на Китай върху разрастващия се тероризъм Работата на Кютб повлиява много млади араби, включително палестински учени и един от основателите на Ал Кайда, Абдула Юсуф Азам [34]. Доклад на Комисията 9/11 описва влиянието на Кютб върху светогледа на Бин Ладен, а Азам изрично е наречен „ученик на Кютб“ [35]. Мохамед Кютб, по-малкият брат на Сеид Кютб, също е един от важните разпространители на възгледите на брат си. По-късно Мохамед Кютб пътува до Саудитска Арабия и става професор по ислямски изследвания. В същото време той отговаря и за редактирането, публикуването и разпространението на учението на вече покойния си брат. Бин Ладен като ученик е чел книгите на Сеид Кютб. Той също е бил добър познат на Мохамед Кютб и е посещавал редовно неговите седмични публични лекции. Майкъл Шейер, бивш служител на ЦРУ, надзирател на ръководената от Бин Ладен група в Афганистан и старши изследовател във Фондацията Джеймстаун, нарича Мохамед Кютб ментор на бин Ладен [36]. Гореспоменатият лидер на Ал Кайда Айман ал Завахири също е фанатичен последовател на Сеид Кютб [37]. Като малък той многократно чува от чичо си за характера на Кютб и за мъките, които е претърпял в затвора, и колко смело ги е издържал [38]. След смъртта на Кютб, Завахири пише в мемоарите си: „Режимът на Насър е вярвал, че с екзекуцията на Сеид Кютб и неговите другари ислямското движение ще получи смъртен удар. Но под външното спокойствие се крие прякото влияние на идеите на Сеид Кютб и формирането на ядрото на съвременното ислямско движение за джихад в Египет” [39]. В годината, когато Кютб е екзекутиран, Завахири, който тогава е на 15 години, участва в създаването на подземна радикална организация, чиято цел е „да превърне в дело възгледите на Кютб“ [40]. Тогава Завахири се присъединява към групата Египетски ислямския джихад, след което става наставник на Бин Ладен и важен член на Ал Кайда. След като бин Ладен е убит, Завахири става лидер на Ал Кайда. Горепосоченият Глен Робинсън, експерт по Близкия изток, казва, че в мюсюлманския свят на сунитите Кютб се счита за основния мислител, подчертал важността на насилствения джихад [41]. Почти всички концепции и иновации на сунитските групи могат да бъдат намерени в книгите на Кютб [42]. Въпреки че има различни групи от джихадисти, всички те имат едно общо нещо, а именно използването на насилие под знамето на исляма за реализиране на техните политически цели [43]. Убийството през 1981 г. на президента на Египет Ануар Садат от членове на Египетски ислямски джихад и нападенията на членове на терористичната група Ал Гамаа ал Исламия срещу правителствени служители, светски интелектуалци, египетски християни и туристи през 90-те години - всичко това е прилагане на практика на идеологията на Кютб [44]. Ръководени от идеологията на Кютб, радикалните джихадистки групи принадлежат към категорията на салафитските джихадисти. Робърт Ман, професор по политика в Австралийския университет Ла Троб в Мелбърн, нарече Кютб „баща на салафитския джихадизъм“ и „предшественик на Ислямска държава“ [45]. В книгата си „Разумът на Ислямска държава: ИСИС и идеологията на Халифата” той пише: „Петдесет години след екзекуцията на Сеид Кютб това стана традиция на салафитския джихадизъм, мозъкът на Ислямска държава. Няма повече стъпки за преминаване. Най-накрая стигнахме до вратите на ада” [46]. В доклад на Центъра за стратегически изследвания RAND, озаглавен „Постоянна заплаха: еволюция на Ал Кайда и други салафитски джихадисти“ се описва влиянието на Кютб върху салафитските джихадистите и се изброяват над 40 групи салафитски джихадисти. Те са активни на почти всички континенти [47]. Ако се погледнат различните екстремистки ислямски организации може да се види, че макар между тях да има противоречия и те да са склонни към идеологическа борба помежду си, огромното мнозинство от тях имат един обединяващ ги фактор: агресивната форма на джихада на Кютб. В действителност те приемат наследството на Кютб, което е само друга форма на насилствената комунистическа революция. 5. Мюсюлманите стават жертви на комунизма Доклад, публикуван през 2011 г. от Американския национален център за борба с тероризма, гласи: „През последните пет години в случаите, когато беше възможно да се установи религиозната принадлежност на жертвите на терористични атаки, мюсюлманите сред тях бяха от 82% до 97%“ [48]. Според доклади на Държавния департамент на САЩ за 2016 г. са извършени 11 072 терористични атаки през годината, при които са загинали 25 621 души (от които 6 755 души са участници в атентатите). Терористичните атаки в огромната част от случаите са извършени в страни и райони с преобладаващо мюсюлманско население. През 2016 г. терористичните атаки се случват в 104 страни, 55% от тях са извършени в пет държави: Ирак, Афганистан, Индия, Пакистан и Филипините; 75% от смъртните случаи вследствие на терористични атаки са настъпили в пет държави: Ирак, Афганистан, Сирия, Нигерия и Пакистан” [49]. Въпреки факта, че екстремистките групировки действат под знамето на исляма, техните жертви са предимно мюсюлмански общества. Каквото и да е повърхностното извинение, целта на тероризма е убийства и унищожение. За сравнение, в западните държави терористичните атаки водят до много по-малък брой смъртни случаи. Изследване, проведено от Американския институт на Катон през септември 2016 г., показва, че чуждестранните терористи, които идват в САЩ като имигранти или туристи, са отговорни за 3,024 от 3,432 убийства, извършени от терористи в САЩ от 1975 до 2015 година. Това число включва 2983 души, загинали в резултат на нападенията от 11 септември [50]. Тоест средно 74 американци умират годишно в резултат на атаките. IV. Китайската комунистическа партия подкрепя тероризма В продължение на няколко десетилетия Китайската комунистическа партия (ККП) подкрепя терористичните дейности в чужбина, включително подкрепата за дейността на палестинския терористичен лидер Ясер Арафат. Арафат разработва тактиката на отвличане на пътнически самолет и става вдъхновител на Осама бин Ладен. 1. Комунистическата партия на Китай подкрепя терористичната дейност на Ясер Арафат През 1959 г. Арафат създава организацията за национално освобождение на Палестина (Фатах), а през ноември 1988 г. основава държавата Палестина. Преди смъртта си през 2004 г. той е ключова фигура в различни паравоенни организации в Палестина, както и най-големият фаворит на ККП в Близкия изток. Той посещава Китай 14 пъти и се среща с почти всички лидери на китайските комунисти, включително Мао Дзедун, Джоу Енлай, Дън Сяопинг и Дзян Земин. През 1964 г. Арафат създава ал-Асифу ("Бурята") - военното крило на Фатах. Веднага след това той заминава за Пекин, за да се срещне с китайския премиер Джоу Енлай. Джоу го посъветва да обръща внимание на стратегията и да не използва контрапродуктивни лозунги, призоваващи за пълно унищожаване на Израел [51]. Освен предоставянето на оръжие и финансова помощ, Пекин инструктира Палестина, обучавайки ги на ефективно противодействие на САЩ и Израел, както и на разширяване на влиянието си на международната арена. ЦК поканва палестинците за подготовка в Китай. През януари 1965 г. Арафат влиза във военен конфликт с Израел по северните граници, използвайки своите партизански части. През май 1965 г. Организацията за освобождение на Палестина (ООП) открива офис в Пекин. Противно на установените правила, Централния комитет на ККП признава тази служба за дипломатическа мисия и открито подкрепи ООП на международната арена. През ноември 1988 г. на 19-ата сесия на Палестинския национален съвет е провъзгласена независимостта на държавата Палестина. Пекин веднага признава това и на 20 ноември установява дипломатически отношения с Палестина. Между 2000 и 2001 г. Арафат и бившият тогавашен генерален секретар на ЦК Дзян Земин си правят взаимни посещения. В същото време се стига до кървави сблъсъци между Палестина и Израел. Израел многократно осъжда Арафат, наричайки го „задкулисен инициатор на тероризма“. С подкрепата на ККП Арафат успява да се изправи срещу САЩ и Израел, още повече да навреди на стабилността в Близкия изток. Под ръководството на Арафат, ООП и Фатах извършват различни открити и прикрити терористични актове. Той твърди, че насилствената революция е единственият начин да се освободи една държава. Тоест, неговата реторика е почти напълно съобразена с учението за комунистическите движения. Арафат също има тесни връзки с други комунистически страни. Той е член на Социалистическия интернационал, а организацията Фатах има статут на наблюдател в Партията на европейските социалисти (ПЕС). САЩ и Израел винаги са вярвали, че Арафат планира серия от терористични атаки в Близкия изток. Белият дом обяви Фатах и ООП за терористични организации и през 1987 г. затвори Палестинския информационен център [52]. През 1970 г. Фатах планира и опитва да направи покушение срещу краля на Йордания Хюсеин ибн Талал. [53] През септември същата година Фатах отвлича три пътнически самолета във Великобритания, Германия и Швейцария, правейки това пред телевизионните камери. Терористите твърдят, че отвличането на един самолет е много по-ефективно от убийството на стотици израелци във война [54]. Така Фатах дава пример на бъдещите терористи. През следващите няколко десетилетия отвличането на пътнически самолети става един от често срещаните методи на терористична дейност по света. През 1972 г. контролираната от Фатах палестинска терористична група Черен септември атакува израелски спортисти, дошли на Олимпиадата в Мюнхен. Тази операция се ръководи от Али Хасан Саламе, ръководител на службата за сигурност на Арафат и ръководител на разузнаването на Фатах. Атаката убива 11 израелски спортисти и 1 западногермански полицай [55]. Арафат е един от първите бойци, които убиват невинни цивилни. 2. Връзката на ККП с Ал Кайда Комунистическата партия на Китай (ККП) има дълбоки връзки с Ал Кайда. Тя тайно си сътрудничи с талибаните и осигурява защита на бин Ладен. През 1980 г., в допълнение към изпращането на около 300 военни съветници на муджахидините в Афганистан, ККП създава и военни учебни лагери в Кашгар и Хотан в района на Синдзян, където се обучават в притежание на оръжие, военна стратегия, пропаганда и шпионаж. Така Синдзян става база за обучение на афганистански муджахедини в борбата срещу Съветския съюз. По времето, когато Съветският съюз изтегля войските си от Афганистан, китайски военни са обучили поне няколко хиляди джихадисти. Пекин им предоставя картечници, ракетни установки и ракети земя-въздух на обща стойност два до четири милиарда щатски долара [56]. ККП поддържа тесни връзки с талибаните и Ал Кайда, след като талибаните превземат властта в Афганистан, както и през периода, когато талибаните предоставят защита на бин Ладен. Въпреки факта, че Ал Кайда извършва терористични атаки срещу посолството на САЩ и ВМС на САЩ, а талибаните отказват да предадат Бин Ладен на ООН, ККП винаги се е противопоставяла на санкциите на ООН срещу талибаните. През 1998 г. САЩ нападат базите на Ал Кайда с крилати ракети. Пекин плаща на Ал Кайда 10 милиона долара за закупуване на неексплодирани американски ракети, за да подобри собствените си оръжия с тяхна помощ [57]. В същото време ККП продължава да предоставя военни технологии на държави-спонсори на тероризма [58]. В края на 2000 г. Съветът за сигурност на ООН предлага санкции срещу талибаните, за да ги принуди да затворят терористичните лагери на бин Ладен, разположени на тяхна територия. Китай обаче се въздържа от гласуване по този въпрос. След това ККП продължава тайни преговори с талибаните и постига споразумение, че китайската компания Huawei Technologies ще помогне на талибаните да създадат обширна военна комуникационна система в цял Афганистан [59]. В деня на атентатите на 11 септември китайски служители подписват споразумение с талибаните за разширяване на икономическото и научното сътрудничество [60]. Още по-шокиращо е, че след атаките на 11 септември двама китайски военни офицери са обявени за национални герои за издаването на книга през 1999 г., наречена “Неограничена война”. Тази книга по-специално казва, че нападението на Световния търговски център в Ню Йорк би поставило САЩ в много трудно положение. Авторите на книгата също наричат Ал Кайда организация, способна да проведе подобна операция [62]. Може да се каже, че концепцията, очертана в книгата, се е превърнала в теоретично ръководство за бъдещите терористични операции на бин Ладен. Когато след 11 септември Съветът за сигурност на ООН налага санкции срещу талибанския режим, Китай не само се въздържа от гласуване, но и изпраща военни служители в подкрепа на властта на талибаните веднага след като американските военни започват да извършват въздушни нападения срещу Афганистан. Освен това след атентатите на 11 септември американските разузнавателни агенции научават, че китайските компании ZTE и Huawei, свързани с военните ведомства, помагат на талибаните да установят телефонна мрежа в Кабул, столицата на Афганистан [62]. През 2004 г. става известно, че китайски разузнавателни агенции са използвали подставени компании, за да помагат на Бин Ладен да събира средства и да пере пари на финансови пазари по света [63]. След падането на Берлинската стена комунистическият лагер е изправен пред заплахата от пълен крах. Наследявайки идеологията и методите на Съветския съюз, ККП е оставена сама под огромния натиск на свободния свят. В момента, когато САЩ и други западни страни започват да се концентрират върху осъждането на комунистическата тирания, настъпват трагичните събития от 11 септември, след което приоритетите се променят драстично. Западният свят е принуден да спре плановете си за борба срещу комунизма и да насочи цялото си внимание към борбата срещу тероризма. Това дава на ККП отсрочка и позволява на остатъците от комунизма да си възвърнат силата. Докато западният свят е във война с терористите в Близкия изток, мащабното прехвърляне на капитал между Китай и САЩ остава незабелязано. Така комунизмът успява да изгради още една суперсила. Хаосът, причинен от тероризма, отвлича вниманието на свободния свят от комунистическата заплаха, като по този начин отстъпва място на най-важната борба - борбата между доброто и злото, която се разгръща в нашия свят. V. Тайният съюз между тероризма и западните леви радикали Един съвременен немски музикант казва: "Това е най-голямото произведение на изкуството в цялата Вселена". Той не говори за Девета симфония на Бетховен, а за атаките от 11 септември [64]. След инцидентите от 11 септември западните леви радикали от интелигенцията изразяват своето одобрение на терористичните атаки и защитават терористите. Един американски писател хвали терористите за унищожаването на Вавилонската кула (тоест Световния търговски център), която според него е символ на незаконни действия на САЩ. Италиански драматург и нобелов лауреат по литература заявява, че "спекулантите от Уолстрийт убиват десетки милиони хора всяка година, довеждайки ги до нищета". По негови думи, „няма нищо страшно в това в Ню Йорк да умрат само 20 хиляди души“ [65]. Професор от Университета на Колорадо в Боулдър нарече онези, които са работили в Световния търговски център, „малки Айхмани“, позовавайки се на служителя от Гестапо Адолф Айхман, който ръководи изтребването на евреите [66]. За да попречат на САЩ да започнат военни операции в Афганистан и Ирак, различни радикални леви сили започват широко разпространени антивоенни протести. Ноам Хомски, лингвист и ляв мислител, заявява в лекцията си в Масачузетския технологичен институт, че САЩ са "най-голямата терористична държава" и че Вашингтон планира да започне "тих геноцид" в Афганистан. Представители на лявото крило провеждат „бдения за мир“ и други видове протести в цялата страна. Докато американските операции срещу терористи в Афганистан са в разгара си, Хомски прави двуседмично пътуване до Индийския субконтинент, разпространявайки слухове сред милиони мюсюлмани и индианци. Той заявява, че САЩ се канят да подложат на гладна смърт три-четири милиона афганистанци, че действията на САЩ са много по-жестоки от нападенията на 11 септември и т.н. [67] Професор от Колумбийския университет казва, „аз лично бих искал да видя един милион Могадишу“ [68]. Битката при Могадишу става през 1993 година. Нелегални въоръжени сили на Сомалия устройват засада на американските специални сили, убивайки 19 американски войници. Антивоенното движение, започнато от левите радикали, е насочено към Съединените щати, за да попречи на техните усилия в борбата срещу тероризма. През февруари 2003 г., месец преди САЩ да нахлуят в Ирак, Ал Джазира излъчва призива на бин Ладен за улични сражения с американската армия. В своето изявление бин Ладен категорично казва, че „интересите на мюсюлманите и интересите на социалистите съвпадат във войната срещу кръстоносците“ [69]. Най-известната антивоенна организация A.N.S.W.E.R („Действайте сега, за да спрете войната и да сложите край на расизма“) е типичен пример за организация на левите радикали. Нейните членове са предимно социалисти, комунисти, левичари или прогресисти. Много от нейните основатели имат връзки с антиимпериалистическия международен център за действие и революционната марксистко-ленинска световна трудова партия. Така A.N.S.W.E.R всъщност е челният отряд на сталинския комунизъм. Организация, наречена „Не в наше име“ (Not in Our Name), също участва активно в антивоенното движение. Това е една от организациите на Американската революционна комунистическа партия, която от своя страна е марксистко-ленинска партия, свързана с Китайската комунистическа партия [70]. В допълнение към активното ограничаване на терористите и участие в антивоенното движение, представители на левите сили в правната общност са категорично против федералния закон „Патриотичен акт“, приет от Конгреса на САЩ малко след атаките на 11 септември за засилване на борбата с терористите. Слепият шейх Омар Абдел-Рахман, който планира атака срещу Световния търговски център през 1993 г., е осъден на доживотен затвор през 1995 г. Неговата адвокатка Лин Стюарт го посещава в затвора и предава посланието на Абдел-Рахман на неговите последователи в Близкия изток. Съобщението призовава за продължаване на терористичните дейности. Стюарт е осъдена през 2005 г. Учудващо е обаче, че след това тя става политически идол на левицата и нееднократно е канена да изнася лекции в университети, юридически училища и други институции [72]. През 2004 г. американският учен Дейвид Хоровиц публикува проучване, озаглавено „Порочният алианс: Радикалният ислям и американската левица“. Тази работа показва връзката между ислямските екстремисти и американските леви радикали. Хоровиц посочва, че радикалните леви по целия свят прикриват ислямските джихадисти [73]. Сътрудничеството с терористите срещу западните демокрации е част от дългия марш на левите радикални сили за унищожаване на западното общество отвътре. Те са готови да използват всеки метод, който може да им помогне да постигнат тази цел. Въпреки че на повърхността лявата идеология не съвпада с идеологията на ислямския екстремизъм, техните цели обаче съвпадат. Така те образуват опасен съюз срещу западната цивилизация и се превръщат в мощен инструмент на комунистическия призрак. Заключение От държавното насилие и политиката на терор в дните на Парижката комуна и Ленин до държавния тероризъм на Китайската комунистическа партия, комунизмът винаги е използвал терора като свой основен инструмент. Освен това извън комунистическите държави комунизмът винаги манипулира различни групи и хора за извършване на терористични атаки и създаване на хаос в целия свят, за да се отклони общественото внимание. Развитието на технологиите и липсата на морални ограничения значително опростяват терористичните дейности. Всяка минута хората по света са изложени на риск от атаки. Чрез насилие терористите създават безредици в обществото и чрез сплашване установяват контрол над хората. За да постигнат целите си, те нарушават универсалните морални принципи. В техните основни идеи се съдържат корените на комунизма. Може да се каже, че комунистическата идеология предоставя теоретичната основа на техните порочни ценности. Жертвите на ислямския екстремизъм са главно жители на страните, от които произхождат терористите. Въпреки факта, че медиите се фокусират главно върху терористичните атаки, насочени към западното общество, по-голямата част от убитите са мюсюлмани. Точно както над 100 милиона жертви на комунизма са граждани на комунистическите страни. Тероризмът е неотделим от комунизма, който сам по себе си е основната причина за терора в целия свят. Докато не бъдат изкоренени отровните корени на комунизма, човечеството няма да намери покой. Само когато осъзнаят ясно ролята на комунизма в терористичните дейности и когато вземат страната на традиционните ценности и духовната вяра, хората могат да се защитят от заплахата за унищожение. Глава 16: ЗАД ЕКОЛОГИЗМА СТОИ КОМУНИЗМА Как призракът на комунизма управлява нашия свят – СЪДЪРЖАНИЕ Осъдете комунизма и Вие...

Ама първо у дома!Да ,да ама не може.То и след ноемрийския/според кумуноидите октомврийски/ преврат 1917 в Русия имаше лигльовци които искаха само чист комунизъм.Чист,незамърсен от капиталистически машини,съоръжения и инструменти.Имало е малко случаи с анархотълпи които са трошили жп линии,заводи и др.КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ вредни неща.

не че се заяждам, ама някой по умен россолюбец може ли да ми обясни, защо огромната необятна кочина, която владее 50 % от ресурсите на планетата, има дял от световната икономика само 1.8 %"

Този малоумник защо не го карат да маркира коли, мотори и пешеходни пътеки?

Уроците на историята! III. Комунистическият произход на ислямския екстремизъм След терористичните атаки в САЩ от 11 септември 2001 г. в света настъпват големи промени. Осама бин Ладен и оглавената от него терористична организация Ал Кайда дълго време не слизат от първите страници на вестниците. Заплахата от ислямски екстремизъм е тема на разговор навсякъде. У повечето хора по света събитията от 11 септември предизвикват шок и тъга. Но в Китай, където цялата информация е обект на строга цензура на комунистическата партия, реакцията е съвсем различна. От онлайн форумите и чатовете до университетските столове голям брой китайци изразяват подкрепа към терористите. В коментарите те пишат: „Добра работа!“ и „Силно подкрепяме действията на правосъдие по отношение на САЩ“. Според проучване сред 91 701 души на най-големия китайски уебсайт NetEase, само 17,8% от анкетираните изразяват силно възражение срещу тероризма, докато повечето хора изразяват враждебност към САЩ или избират отговора: „Най-интересното тепърва предстои“, изразявайки радост за чуждото нещастие [10]. Китайците, които приветстват атентатите, не са виждали никога Бин Ладен и съратниците му, но имат същата нагласа като терористите. Това си има своите причини. Отровните корени на мисленето на китайците и терористите са еднакви. От детството си китайците са изложени на отровното влияние на комунистическата пропаганда и културата на комунистическата партия. Но би било логично да попитаме, какво общо има това с бин Ладен, който се бори срещу Съветския съюз в Афганистан? Източникът на екстремисткото мислене на Бин Ладен е Сеид Кютб, египетски пионер на ислямския тероризъм и човекът, който може да се нарече „Маркс на ислямския екстремизъм“ [11], и който често е наричан „кръстникът на съвременния джихадизъм“ [12]. 1. Сеид Кютб: “Маркс” на ислямския екстремизъм Уилям Маккантс, експерт по борбата с тероризма и бивш специалист в Центъра за борба с тероризма на Военната академия на САЩ, посочва, че ислямските екстремисти, обяснявайки мотивите за своите действия, често се позовават на идеологията на Кютб и много от тях смятат себе си за негови последователи [13]. Айман ал Завахири, който става лидер на Ал Кайда след смъртта на Бин Ладен, нарича мислите на Кютб искри, които могат да запалят огъня на джихадисткия екстремизъм. През 2016 г. Фондът за международен мир “Карнеги” публикува доклад на експерта от Близкия Изток Хасан Хасан, озаглавен „Сектантството на Ислямската държава: идеологически корени и политически контекст“. В края на доклада има цитат от човека, поддържащ Ислямска държава (ISIS), който отразява тяхната основна доктрина: „Ислямска държава е разработена от Сеид Кютб, приета от Абдула Азам, глобализирана от Осама бин Ладен, трансформирана в реалност от Абу Мусаб ал-Заркави и реализирана от Абу Умар ал Багдади и Абу Бакр ал- Багдади” [14]. Бин Ладен, а след това Ислямска държава (ИД) приемат и развиват идеологията на Кютб, която се нарича кютбизъм. Казано по-просто, кютбизмът е унищожаване на "гнилия стар свят" чрез насилие, насърчавайки джихадистите да се борят до самия край, да дадат живота си за идеология и в крайна сметка да освободят цялото човечество [15]. Тази идеология наподобява творбите на Маркс и Ленин. И за това има основателна причина. В младостта си Кютб е член на комунистическата партия, всичките му идеи са пропити с учението на марксизма-ленинизма. Робърт Р. Райли, старши сътрудник в Комитета за външни отношения на Сената на САЩ, казва, че Кютб всъщност е връзката между Комунистическия интернационал, Мюсюлманско братство и Комунистическата партия на Египет [16]. Кютб е роден през 1906 г. През 1920-те и 30-те години той изучава социализма и хуманитарни науки, след това две години учи в Съединените щати, а след завръщането си в Египет се присъединява към Мюсюлманското братство [17]. Кютб поддържа близки отношения с военния лейтенант Гамал Абдел Насър, лидер на движението “Свободни офицери”. През 1952 г. Насър извършва военен преврат, сваляйки прозападната монархия на династията на Мохамед Али. Говори се, че този социалистически преврат е бил планиран от Кютб и Мюсюлманското братство заедно с Насър. Кютб се надява Насър да установи ислямски режим, но вместо това той поема пътя на секуларизацията (отслабване ролята на религията в обществото - бел.прев.) и през 1954 г. започва да потиска организацията Мюсюлманско братство. Кютб и Мюсюлманското братство правят опит за покушение над Насър, но се оказва неуспешен. В резултат на това Кютб е обвинен в опит за убийство и е хвърлен в затвора. През първите три години в затвора Кютб е жестоко измъчван. По-късно условията на задържането му се облекчават и му е позволено да пише. Докато е в затвора, той пише две от най-важните си книги: „В сянката на Корана“ и „Основни събития“. Тези две книги описват подробно неговите възгледи за Корана, историята на исляма, Египет и западното общество, както и радикалната му позиция срещу всичко светско и Западно. Когато Кютб е освободен, той не се възползва от възможността да напусне Египет и отново се озовава в затвора. През 1966 г. Кютб е осъден за участие в заговор с цел атентат срещу президента Насър. Той е екзекутиран чрез обесване. Подривната идеология на Кютб дава нова интерпретация на ислямската концепция за джихад. В момента много хора свързват джихада със „свята война“. Всъщност на арабски език думата „джихад“ означава „положете усилия“, „покажете усърдие“, „съпротивете се“. За представителите на основните мюсюлмански течения това може да означава вътрешна борба (самоусъвършенстване) или съпротива срещу външни врагове (отбранителен джихад) [18]. Кютб разширява тази концепция, за да включи активното и неограничено използване на насилието в „свещена война“, а също така очертава теоретичните основи на тази война [19]. Кютб се е гордеел, че отива на ешафода и се превръща в религиозен мъченик. Философията на Кютб се заключава в това, че всяка социална система, която се подчинява на светски закони или етика, е антиислямско „старо общество” - джахилия (невежество и незнание за религиозната истина докато не навлиза исляма, предислямско общество). Дори общество, наричащо себе си мюсюлманско, може да е джахилия. Кютб смята, че в египетската социална система, където той живее, доминира джахилията и тя трябва да бъде свалена [20]. Според Кютб това „старо общество“ (джахилия) е било най-голямата пречка за мюсюлманите и немюсюлманите да спазват ислямските ценности и закони. Той заявява, че „старото общество“ е наложено на хората и ги е лишило от свобода. Според него поробените хора, живеещи в „старото общество“ - аналог на работническата класа в марксизма - имат право да водят жестока „свята война“ (джихад) срещу джихилията, а ислямът позволява това. Кютб се застъпва, че джихадът е средство за освобождаване на цялото човечество, както мюсюлманите, така и немюсюлманите [21]. След публикуването на книгите на Кютб много ислямски лидери смятат, че Кютб е отишъл твърде далеч и смятат идеите му за ерес [22]. Кютб също заимства марксистката концепция за „лъжливо съзнание“. Според тази концепция обикновените хора приемат идеалите и културата на управляващите, не осъзнавайки потиснатото си положение, в резултат на което те нямат желание да свалят капитализма и да го заменят със социализъм. За Кютб тези, които живеят в „старото общество“ не осъзнават, че са роби и са потиснати [23] и затова не се бунтуват и не започват джихад, за да се освободят. "Какво да правим?" - задава въпроса Ленин в едноименния си памфлет. Кютб задава същия въпрос и затова се обръща към произведенията на Ленин за отговори. 2. Ленински авангард на джихад Текстовете на Кютб изобилстват от формулировки, познати на тези, които изучават марксизма-ленинизма. Сред тях са „авангард“, „държава“, „революция“ и други подобни. Ситуацията и проблемите, с които се е сблъсквал Ленин, докато пише памфлета “Какво да правим?” много приличат на обстоятелствата, с които се е сблъсквал Кютб когато е създавал своята радикална идеология. Ленин възлага всички надежди на пролетарския авангард за успешното провеждане на революцията. Кютб копира тази теория, но само заменя пролетарския авангард с ислямски екстремистки организации. Ленин подчертава важността на организацията и авангарда. Ясно разделяйки спонтанността от осъзнаването, той излага идеята за изграждане на партия. Според Ленин, с помощта на спонтанни действия работниците могат да поставят само повърхностни искания, като например повишаване на заплатите и осемчасов работен ден, но им липсва осъзнаването, необходимо за освобождаване на цялото човечество. Ленин вярвал, че външните „напреднали елементи“ (обикновено буржоазни интелектуалци, които имат привилегията да получат образование) трябва да подбуждат работниците и да им внушават идеята, че революцията е единственият им изход и само чрез освобождаване на цялото човечество могат да се освободят и те. За да се използват напълно тези „напреднали елементи“ (авангард), е необходима строго организирана политическа партия, която изцяло да поеме осигуряване на жизнените им нужди и да им предостави възможност за подземна работа като професионални революционери. Тази пролетарска политическа партия е авангардът на пролетариата [24]. Глен Робинсън, доцент по военноморски следдипломни изследвания в Монтерей, Калифорния и изследовател в Центъра за близкоизточни изследвания в Калифорнийския университет в Бъркли, казва следното за радикалния ислям: „По очевидни причини джихадските идеолози не цитират Ленин като свое вдъхновение, но техните, особено на Сеид Кютб, концепции и логика издават влиянието [на Ленин]. След като се е образовал в Египет през 40-те години, Кютб несъмнено чете произведенията на Ленин. Две основни концепции на идеологията на Кютб идват от Ленин: джамаа (авангард) и манхадж (програма)” [25]. Разчитайки на ленинизма, Кютб се застъпва за създаването на мюсюлманска версия на ленинската авангардна партия. Мисленето на Кютб до голяма степен съвпада с това на Ленин Сравнявайки Кютб с Ленин, Робинсън пише: „Кютб даде абсолютно същия аргумент в полза на мюсюлманския свят. По-голямата част от мюсюлманите бяха твърде потопени в системата на несправедливо и антиислямско управление и твърде корумпирани от нея, за да знаят как и кога да вземат оръжие и да се противопоставят на държавата. За организирането на преки действия срещу държавата е бил необходим лоялен авангард на джихада” [26]. В допълнение, „настояването на Ленин за авангард като основна сила се проявява под формата на подробна и последователна програма за действие, която позволява осъществяването на революцията. Всичко това е отразено и в ислямската интерпретация на книгите на Кютб” [27]. За Кютб този авангард, състоящ се от онези, които той нарича „истински мюсюлмани“ (тоест екстремисти), има революционната мисия да освободи всички мюсюлмани и цялата човешка цивилизация. Тоест, авангардът трябва да нанесе силен удар на „фалшивите мюсюлмани“, да следва ислямската идеология, както я интерпретира Кютб, да създаде нова нация, основана на неговото разбиране за исляма, и да използва насилие, за да наложи исляма на целия свят. В допълнение към авангарда, теорията на Кютб има съдържание за социално равенство, премахване на класите, отхвърляне на правителството и освобождение на човечеството [28]. Всички тези точки са повторение на заявените цели на комунизма. След смъртта на Сеид Кютб, брат му Мохамед продължава да издава неговите книги. Публикувана през 1993 г., книгата на Кютб, „Мааракат ул - Ислямска война - Расамалия“ отново разкрива комунистическия произход на мисленето на Кютб. В книгата си Кютб откровено заявява, че ислямът е „уникално, конструктивно и позитивистично вероучение (акида), което се е формирало на основата на християнството и комунизма, съчетавайки ги по най-съвършен начин и включващо всичките техни (на християнството и комунизма) цели, добавяйки към тях хармония, баланс и справедливост” [29]. 3. Комунистическото ядро ​​на ислямския екстремизъм

Уроците на историята:. II. Как комунистическите държави изнасят терор Занимавайки се с държавен тероризъм в собствената си страна, комунистическите режими подкрепят терористични организации в чужбина с цел износ на революция или дестабилизиране на ситуацията в държави, които считат за враждебни. Известният антикомунистически експерт, историк и журналист Брайън Крозиер, който е също основател и директор на Лондонския институт за изследвания на конфликти, от десетилетия изучава връзката между комунизма и тероризма и публикува много книги и статии по темата. Със своята работа той помага на антикомунистически лидери като Роналд Рейгън и Маргарет Тачър да анализират и разберат по-добре използването на терора от комунистическия лагер [5]. Станислав Луньов, бивш офицер от Главното разузнавателно управление на Съветския съюз (ГРУ), преминал на страната на Запада, обвинява ГРУ, че е един от главните ментори на терористи в света [6]. Много екстремистки групи организират антиамерикански атаки. Сред тях са Народният фронт за освобождение на Палестина, Червената армия на Япония, италианските Червени бригади, германската терористична организация Фракция на Червената армия, турските контрабандисти на оръжие и южноамериканските партизани - всички те са подкрепени от съветския КГБ. През 1975 г. Ричард Уелч, директор на ЦРУ в Атина, е убит от гръцки марксист. През 1979 г. се прави неуспешен опит за атентат на генерал Александър Хейг, върховен главнокомандващ на силите на НАТО в Европа. Трима от бодигардовете му са ранени. Атаката е извършена от "Фракция на Червената армия". През септември 1981 г. генерал Фредерик Дж. Креузен, командир на Централната армия на НАТО, е ранен в град Хайделберг в Югозападна Германия, когато членове на Фракцията на Червената армия изстрелват противотанкова ракета срещу бронираната му кола. Но най-мощната форма на тероризъм е радикалният ислям, подхранван от СССР и комунистическия лагер на Източна Европа с цел дестабилизиране на мюсюлманския свят. През първата половина на 20 век Близкият изток е част от западната колониална система. Когато народите от този регион придобиват независимост, Съветският съюз се възползва от възможността и започва да установява влияние там. Противоречията между мюсюлманските вероизповедания, арабско-израелският конфликт, студената война, петролната политика, сблъсъкът на цивилизациите между западните и ислямските култури доведоха до обърканата и хаотична ситуация, в която се намира днес Близкия изток. На този фон Съветският съюз прониква в мюсюлманския регион. Това може да изглежда странно, защото мюсюлманите вярват в Аллах, докато марксизмът-ленинизмът е атеистичен и насочен към унищожаване на религията. Как са могли да намерят обща позиция? Комунистическото движение напомня чумата, която се разпространява навсякъде. Комунистическата партия на Русия постига първите си успехи в мюсюлманския свят малко след Октомврийската революция. През юни 1920 г. болшевиките помагат за установяване на съветски режим в иранската провинция Гилан и създават Съветска република Гилан (известна още като Персийска съветска република). Правителството, създадено от комунистите, провежда поредица от радикални реформи, включително отчуждаване собствеността на земевладелците и мащабна антирелигиозна пропаганда. Всички тези мерки са крайно непопулярни и още през септември 1921 г. червеният режим е свален. В ислямските страни действително възниква и започва да се разпространява „ислямски социализъм“. Сред най-изявените му представители са Ясер Арафат, лидер на Палестинското движение за национално освобождение (ФАТАХ) и египетският президент Гамал Абдел Насър. ФАТАХ е активно подкрепяно от Съветския съюз и Китайската комунистическа партия, и участва в мащабни терористични акции. Алжир, Южен Йемен и Афганистан са под управлението на комунистическата партия за различни периоди от време. През 1979 г. СССР нахлува в Афганистан и в продължение на десет години се опитва да поддържа последния комунистически режим в мюсюлманския свят. Насаждането на комунизма в регион с дълбоко вкоренени религиозни вярвания е сложна задача. Усилията на Съветския съюз да изнесе социалистическата революция в мюсюлманския свят се сриват. Въпреки факта, че не е възможно установяването на комунистическа власт в този регион, комунизмът има голямо стимулиращо влияние върху създаването и развитието на ислямския екстремизъм в региона. Йон Михай Пачепа, бивш генерал в комунистическа Румъния, съветник на президента Николае Чаушеску, заместник-началник на чуждестранната разузнавателна служба и държавен секретар на румънското министерство на вътрешните работи, избягва в САЩ през юли 1978 г., превръщайки се в най-високопоставения дефектор на Източния блок. В своята статия „Руски следи“ Пачепа разкрива голямо количество вътрешна информация за комунистическата подкрепа на тероризма в Близкия изток. По-конкретно той цитира Александър Сахаровски, ръководител на съветското външно разузнаване, който казва: „В съвременния свят, когато ядрените оръжия направиха военната сила остаряла, тероризмът трябва да се превърне в основното ни оръжие“. Само през 1969 г. е имало 82 похищения. Много от тях са извършени от Организацията за освобождение на Палестина (ООП), която е подкрепяна от СССР. Според спомените на Пачепа, един ден, когато влязъл в офиса на Сахаровски забелязал много малки червени знаменца, поставени на световната карта. Всеки флаг означавал отвлечен самолет. Сахаровски се похвалил на Пачепа, че тактиката на отвличане на самолети е негово лично изобретение. Между 1968 и 1978 г. румънската Дирекция за сигурност ежеседмично доставя военни провизии по въздух на палестинските терористи в Ливан. Според архиви, разсекретени след обединението на Германия, през 1983 г. външна разузнавателна агенция на Източна Германия изпраща боеприпаси за Калашников на стойност 1877600 долара на ливански терористични организации, а Чехословакия предоставя на ислямските терористи 1000 тона пластмасови експлозиви Semtex-H [8]. В началото на 70-те години на миналия век тогавашният шеф на КГБ, а след това генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз Юрий Андропов започва внимателно планирана прикрита пропагандна кампания, насочена към насаждането на антисемитизъм и омраза към САЩ в целия арабски и ислямски свят. В тази връзка на Запад започват да наричат ​​Андропов „баща на ерата на дезинформация“ [9]. III. Комунистическият произход на ислямския екстремизъм С

не че се заяждам, ама някой по умен россолюбец може ли да ми напише, една държава в която е стъпил рассийски ботуш да е прокопсала??

Никой не ви е виновен, че една кафемашина с копче не можете да произведете. Алчни разпределители на ресурси с примитивни разбирания за равенство и свобода.

Уроците на историята: Призракът на комунизма и тероризма! Сутринта на 11 септември 2001 г. терористи отвлякоха четири пътнически самолета и ги насочиха към кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк и сградата на Пентагона във Вашингтон, при което загинаха около 3000 души. За първи път след нападението на Япония над Пърл Харбър, Съединените щати понесоха масивен удар на собствена земя. Атаките от 11 септември оказаха голямо влияние върху целия свят. САЩ започна глобална война срещу тероризма, сваляйки талибаните в Афганистан и диктатурата на Саддам Хюсеин в Ирак. Оттогава широката общественост научи много за терористичното движение и неговите най-изявени представители, като Ал Кайда и Осама бин Ладен. Въпреки това, малко хора знаят за тясната връзка на тероризма с комунизма. Термините "тероризъм" и "терорист" се появяват за пръв път през 1795 година. Те са свързани с ерата на терора по време на Френската революция [1], която поставя основите на комунистическото движение (вж. Част 2 от настоящата книга). В съвременния свят тероризмът се проявява главно в три форми: държавен тероризъм при комунистически режими, терористична дейност на агенти на комунистически режими в чужбина за разпространение на насилствена революция, и ислямски екстремизъм, чиято идеология и методи са до голяма степен взаимствани от комунизма. I. Държавен тероризъм при комунистическите режими Столетието на комунистическия експеримент върху обществото е век на лъжи, насилие и убийства. Тероризмът е важен инструмент за разпространение на комунистическата идеология в света. Появата на комунистическа власт в дадена страна винаги и без изключение води до мобилизиране на цялата държавна машина за създаване на терор. Тази спонсорирана от правителството репресия е държавният тероризъм. Владимир Ленин разчита на терора, за да завземе властта в Русия. През 1918 г. ръководителят на ЧК Феликс Дзержински, когото Ленин нарича герой на революцията, категорично заявява: „Ние се застъпваме за организирания терор и това трябва да бъде откровено признато“ [2]. През 1919 г. марксистът Карл Каутски публикува книгата „Тероризъм и комунизъм“, в която прави цялостен преглед на това, което ще се случи при диктатурата на пролетариата, която Ленин се стреми да установи. След като анализира насилието, възникнало по време на Френската революция, Каутски стига до извода, че ленинските болшевики са приели терористичните методи на якобините и ще ги повторят [3]. Руският историк Юрий Н. Афанасиев обвинява Ленин, че е започнал политика на държавен терор, насилие и беззаконие. „Насилието - това всъщност е цялата наша история“, казва Афанасиев [4]. По-късно комунистическите режими на Сталин, Мао Дзедун, Пол Пот, Фидел Кастро, Ерих Хонекер, Николае Чаушеску, Ким Ир Сен и други диктатори разчитат на убийства, за да поддържат властта си. Жестокостта и престъпленията на техните режими бяха обсъдени в предишните части на тази книга. Насилието и убийствата са само един от методите, използвани от комунистическите партии за тероризъм. Много по-разрушително е използваното от комунизма сливане на политиката с религията, за да се внедри партийна култура в съзнанието на хората и да се посеят в сърцата им семената на измамата, омразата и насилието, които ще се предават от поколение на поколение. II. Как комунистическите държави изнасят терор

Това рано или късно трябваше да се случи, защото прословутия ЗАПАД се самозабрави! Те грубо погазваха интересите на Русия, на страната с най-големия ядрен потенциал в света, да не говорим, че искаха да вземат ей така без пари ресурсите й.... Хайде да видим от къде ще си набавят дефицитните суровини сега?

напълно са изперкали. Трябва да се съсредоточат в премахване на руския нацизъм и тероризъм. Най- напред - публично ликвидиране на терористите- путин, лавров, шойгу, захарова

Хахахаха, тез овци си мислят, че са фактор. Свърши тая, лъсна голият гъз.

Ами тогава като е така значи сега Путин, Лавров и всички в Кремъл трябва веднага да си приберат и да изтеглят всичките си олигарси, децата, съпрузите, метресите и семействата си от Америка и Запада и да изхвърлят от употреба и да не ползват нищо, произведено от тях, нали така. След като декларират това и че са си напълно самодостатъчни! Но нещо не го наблюдаваме. Защо?

Точно това каза и Герджиков преди малко по телевизията, че САЩ подчиняват страните от ЕС.

Аз това го разбирам по следния начин Щом ни пречите да си ръководим и експлоатираме нашите традиционни колонии като Украйна , ние навсякъде ще работим срещу вашия интерес за военни конфликти, преврати и по всякакъв друг начин Идеята на тази политика е да се набере скорост и навреди и следователно договори нещо за да е разменна монета за Признаване на Крим / ако остане руски / и другите скъпоструващи руски премеждия с международните институции Проблема на тази политика е че обикновенно води до още повече мобилизиране и засилване на процесите срещу Русия - тя много успешно похарчи целия си международен кредит на доверие и обедини доста самодоволни и немарливи и надменни държави , които се чудеха защо им е НАТО и кой ще ги напада …

Путин и Москва претендират да са лидери да оправят световния ред, и то на фона на нова как целият свят наблюдава вече година как те “се оправят” с Украйна с тяхната специална военна операция! Никога, ама никога западният гражданин повече няма дори и да помисли да се солидаризира или идентифицира с Путин и тези около и с него, особено след тази война и геноцид в Украйна! Но аз мисля, че светът може най-накрая да разбере покрай тези събития и за руския геноцид и издевателства и над България след 9 септември 1944 г. И да ни разбере и нас, българите! И да ни помогне да се откъснем от десетилетната мъртва хватка на Москва завинаги!

Хубаво е Пригожин да влиза с 40000,да махаме Радев.

Най-напред да раздадат справедливост и баланс в собствената си държава. Десетки народи в руската федерация са потиснати, без абсолютно никаква политическа тежест и права на местно самоуправление, обаче те тръгнали да градят “Справедлив баланс на интереси” в международните отношения.

Американската външна политика е микс между разделяй и владей, изнасяй кризите навън, лапай ресурси и нй-вече принципа че за силния може всичко, за по-слабите само каквото ни изнася е ок иначе правим майдани, организираме преврати, списъци на непослушни за предстоящи инциденти, войни и трибунали.

Лавров го изгонили от Западния монопол като мръсно псе , а той махнал с ръка и казал: Ще видят те.. няма да им ходя вече..ха.ха.ха ха ха

С гол гъз,искаш да си лидер.Как? Като размахваш ядрени ракети.Лика прилика със С.Корея.

Аз съм русофил - обичам русофил да се наричам Бързо своята родина ще продам за рубла и половина Нямам чест, достойнство, свян - даже родната си майка ще продам

Никой не говори за петелетки, въпреки че всяка уважаваща себе си голяма организация било то икономическа, социялана, политическа или каквато и да е си планира нещата и поставя цели за следващите 5, 10, 30 години. Смешно е да говорите за това че примерно индустрията не планира капитални вложения за години и няма планове за развитието си. Нещо от рода...я да видим какво и докога ще стане.... в селска смешка от минали времена. А това че Лавров говори така, слушайте го, той е умен човек, руската дипломация е стара школа там глупости няма ще чуете. А относно егоистично-меркантилните западни виждания.....само погледнете докъде докараха България...благодарения на неграмотни предатели прокарващи тези виждания, продаващи България за 5 сребърника. Или ще отречете, че англо-саксите дирегенстват западният свят? Те даже и Франция, Италия, Испания не я броят за жълти стотинки(не че по време на колониализма са били почтенни). Те не могат да преживеят загубата на старите колонии и постоянно търсят такива като България подвасални територии с предатели, които даже не са разбрали че са такива, въпреки че и нищо друго не са. Жалко....че медии, журналисти и подобни драскачи сте се превърнали във флагманът на националното предателство и образованието ви служи единствено затова да не осъзнаете или оправдаете своето предателство. Страшни смешки! От тях добротате умира, преди да успее да се е усмихнала!!!

Говорящата конска глава, явно е придобила самочуствие, след като канибалите от Мали вместо да го излапат, му дадоха армаган, гердан. Сега вече ще може да отиде да разбива западния монопол в Папуа Нова Гвинея. Новият им вожд, казват, бил веган.

"подкрепени от Русия групи са се намесвали в изборите на Запад - нещо, което съюзникът на Путин - Евгений Пригожин, сега вече открито признава." Щото американците не се месят където могат, че и където не могат нали? Особенно тука сега с Магнитски предизборно, с коалиции между видни военолюбци и останалите им слуги и т.н...

Западните държави, водени от "англосаксонските" САЩ и Великобритания,искат да доминират в световната политика и да се намесват във вътрешните работи на други страни в Азия, Латинска Америка и Африка. Направете историческа справка за завоевателните и колоиални войни които са водили извън своята територия. Най-много войни от основаването си са водили САЩ над 200.

Колкото са се намесвали англосаксонците, толкова са се намесвали и руснаците... Този катър да не ни мисли за илитерати... Исторически книги и архиви има достъпни... Просто рф не може да преглътне факта, че вече не е 2ра, да е не и 3та по-влияние в света.... До 1990 благодарение на комунизма ссср беше симпатичен на голяма част от 3тия свят плюс някои интелектуални кръгове на Запад... Сега там където има интереси путин просто е полезно зло... Личи си, че неговите апологети по света го хвалят с отвращение... Бъдещето си е в КНР... За съжаление...

Ако държавите по света сега подкрепят Русия, ще имат свободно бъдеще без хартиен долар и алчни наглосаксонци.

То доста зависи и какво се разбира под "справедлив" баланс. Например населението на Африка е около милиард и нещо - да речем десетина пъти по-голямо от това на Русия. Значи ли, че думата на Африка ще тежи колкото тази на Китай и десет пъти повече от тази на Русия. И, хайде, Африка да речем е континент, но колко да тежи думата на Пакистан, който е с двойно по-голямо население от Русия има прилична по численост армия и е ядрена сила при това? Или какво да мерим, ако не популацията, за да е справедливо?

А и кога всъщност в историята Москва всъщност не се е ръководила от болните си глобални имперски блянове и амбиции, че сега щяла са се бори тя с това? Нека да посочат поне един пример! До оставим настрана лозунгите, лъжите и манипулациите им… И по този повод пак да попитам - защо Москва до ден днешен срие и не връща откраднатите ни тонове български архиви?

Щом Русия и Китай тръгнат заедно с америкаското нахалство и безочие е свършено. Крайно време е. И това го иска целия свят, народите искат да си отдъхнат от глупостта на промитите мозъци.

Българските русофили - неспасяеми дебили За да има във Европа мир ще ги пратим към Сибир

Интересно този монопол който включва спазване и. основите на световния международен ред , как реално ще се бори - с безредие и хаос , защото Русия е известна основно с деструктивни действия . Според мен просто малката победоносна война за да се избегне попадането на Украйна в НАТО и ЕС и да не се превърне в пример за руснаците как можело да се живее по добре и съответно смъртна опасност за режима стана дълга война на изтощение и независимо от резултата Русия сбърка стратегически и оплете конците

да се учат да връзват партенки, защото любимото Нато с решенията си от Букурещ и Рамщайн определи България и Румъния като гранични военни пунктове, т.е. даваме оръжие и жива сила Начело на платформите с С-200 ще бъдат комисарите Киро Тъпото, Мравояда и Татунчото Атанасов, както и Тиквата и Феса Украйна има нужда от пролетно наторяване на нивите

Хайде първо вземете Бахмут че вече 9-ти месец го щурмувате. Украинците луди ви направиха.

А върху пенсиите и заплатите на руснаците кога ще се фокусират?

абе вие първо вземете да правите качетвени телевизори, коли, джиесеми, перални, хладилници, самолети и други такива техники и тогава правете нов световен ред, какво ще предложите на хората бе идиоти ??А?? само пропаганда и празни приказки, нищо не става от вас загивате икономически и съсипахте държавата си още понече тъпаци и лъжци нищо не става от вас

Бая държави им сърбаха попарата при предишния опит за братство и равенство между народите. А и комунизмът като доктрина поне звучеше привлекателно и не много народи се бяха опарвали от тяхното чувство за справедливост. Сега вече всички бягат като дявол от тамян. Накрая ще станат доминьон на Китай и ще бачкат в мините

“ Лавров: Русия ще се фокусира върху премахване на западния монопол. Да допуснем, че този път Кремъл с Путин не лъгат (както че няма да нападнат Украйна и да започнат война), да допуснем и че намерението им “да премахнат западния монопол” е искрена легитимна цел на Москва - възниква основният въпрос - и как точно те възнамеряват да постигнат тази цел? С безумна война, за която излъгаха, че няма са започнат, и с толкова много невинни жертви, вкл. и на руснаци, освен на украинско мирно население, и след като настроиха срещу себе си и отвратиха церия свят? Като ги гонят от всички международни организации и форуми?!? И с тази безвъзвратно накърнена репутация на Русия Путин я затвърди като треторазрядна сила с ядрено оръжие, от какви позиции претендира да постигне подобна зел? Доколко изобщо тя е адекватна? Всеизвестно е, че всъщност голямата конкурентна битка - за щастие най-вече на икономическото поле, е между САЩ и Запада и Китай! И в глобалната конкуренция Китай е опонента на Запада, не Русия. По БВП тя може да се конкурира с някоя отделна западна държава като Италия например, или някой американски щат като Калифорния…