Корнелия Нинова поздрави и за Септемврийското въстание

Трябва да сме непримирими към всяка проява на фашизъм, призова лидерът на БСП

Обратно в новината

Коментари - Корнелия Нинова поздрави и за Септемврийското въстание | Днес.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Вечна слава на героите, паднали в антифашистката борба! ...Смърт на фашизма свобода на народа!

Пройчо е жив!!!!! Пройчо е на барикадата!!!!!! Ураааааааааааа!!!!!!

Другарката Нинова и козяшките проститутки да четат и да се образоват: СЕПТЕМВРИ 1 Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба: своя пурпурен гняв - величав. Дълбоко сред мрак и мъгла. Из тъмни долини - преди да се съмне из всички балкани из дебри пустинни из гладни поля из кални паланки села градове дворове из хижи, колиби из фабрики, складове, гари хамбари чифлици воденици работилници юзини заводи: по пътища и по завои високо по сипеи, урви, чукари, бърда през слог и рид през глухи усои през есенни жълти гори през камънаци вода мътни вади ливади нивя лозя овчарски пладнища глогини изгорели стърнища трънаци блата: изпокъсани кални гладни навъсени измършавели от труд загрубели от жега и студ уродливи сакати космати черни боси изподрани прости диви гневни бесни - без рози и песни без музика и барабани без кларинети, тимпани, латерни, флигорни, тромбони, тръби: на гърба с парцаливи торби в ръцете - не с бляскави шпаги, а с прости тояги, шопи със сопи с пръсти с копрали с търнокопи с вили с брадви с топори с коси и слънчогледи - стари и млади - се спуснаха всички отвред - като отприщено стадо от слепи животни, безброй яростни бикове - с викове с вой (зад тях - на нощта вкаменения свод) полетяха напред без ред неудържими страхотни велики: НАРОД! 2 Нощта се разсипва във блясъци по върховете. Слънчогледите погледнаха слънцето! Зората от сън се пробуди сред гръм от картечници: От далечните склонове - удар след удар - заплющяха луди куршуми - олово. Топове като зинали слонове зареваха... Трепет и страх. Слънчогледите паднаха в прах. 3 Глас народен: Глас божи С хиляди ножа прободен народ - затъпен унижен по-нищ и от просяк, останал без мозък без нерви - въстана из мрака тревожен на своя живот - и писа със своите кърви: СВОБОДЕН! Глава първа: Септември. - Глас народен - - Глас божи - О боже! подкрепяй свещеното дело на грубите черни ръце: влей смелост в нашето гърмящо сърце: Не искаш ти никого роб - и ето - кълнеме се в нашия гроб - ще възкресим ний човека свободен в света. Пред нас е смъртта - о нека! но отвъд: там цъфти Ханаан от Правдата обетован нам - вечна пролет на живия блян... Вярваме! Знаем! Желаеме го! С нами бог! 4 Септември! Септември! О месец на кръв! на подем и погром! Мъглиж беше пръв Стара и Нова Загора Чирпан Лом Фердинанд Берковица Сарамбей Медковец (с поп Андрей) - градове и села. 5 Народа въстана - с чук в ръката, обсипан със сажди, искри и сгурия, - със сърп сред полята, просмукан от влага и студ: хора на черния труд с безглаголно търпение - (не гении таланти протестанти оратори агитатори фабриканти въздухоплаватели педанти писатели генерали съдържатели на локали музиканти и черносотници) А селяци работници груби простаци безимотни неграмотни профани хулигани глигани - скот като скот: хиляди маса народ; хиляди вери - вяра в народний възход, хиляди воли - воля за светъл живот, хиляди диви сърца - и огън във всяко сърце, хиляди черни ръце - в червения кръг на простора издигнали с устрем нагоре червени знамена развени високо широко над цялата в трепет и смут разлюляна страна на бурята яростен плод: Хиляди - маса - народ. 6 Блесна над родни Балкани, издигнали пъп срещу небето и вечното слънце светкавица - гръм хрясна право в сърцето на гигантския столетен дъб. Хълм подир хълм ек бързолетен отпрати далек през чуки грамади към стръмни долини в каменни дупки - пламтящо легло - дето спят на витло пепелянки и смолци, в пещери на змеици и змейове, в глухи хралупи на вещици - и екота сля се с далечно ехо: екот и ропот на водопади потоци порои - бесни рукнали в бездната с гръм. 7 Започва трагедията! - 8 Първите паднаха в кърви. Метежният устрем бе посрещнат с куршуми. Знамената изтръпнаха пронизани. Планината гърми... Там горе далечни и близки хълми потъмняха обнизани с хора - плъпнаха черни редици: редовни платени войници и разлютена милиция. Всички те знаят: "Отечеството е в опасност!" Прекрасно: но - що е отечество? - И яростно лаят картечници... Първите паднаха в кърви. Зад далечните върхове забумтя артилерия. Затрепераха градове и села. Мъртви тела - окървавени трупове - застлаха склонове валози пътища... С извадени саби кавалерийски отряди подгониха разбитите селяни - доубивани, стреляни с шрапнели, фугаси - бягащи в ужас на всички страни, догонвани в къщите и съсичани там с кървави саби под нисък сайвант сред писък на изплашени баби, деца и жени... - - - - - - - - - 9 Войските настъпваха. Под грозния звук на шрапнелите изтръпнаха и най-смелите: в отчаяние към небето издигнати голи ръце. Ужас без слава замръзна на всяко лице - очи без страдание. "Всеки да си спасява живота!" По всички пътеки ето спущат се рота след рота - пехота кавалерия артилерия. Бият атака барабаните. Паника - високо над изподраните червени знамена - бич от пурпурни пламъци вей. Там посред общия смут сам, като луд епически смелия поп Андрей с легендарния топ стреля снаряд след снаряд... В последния миг: "Смърт на Сатаната!" извика побеснял и велик - и обърна назад своя топ: последната граната изпрати право там - в божия храм дето бе пял литургия, ектении... И се предаде. "Да се обеси червения поп! Без кръст - без гроб!" До телеграфния стълб бе изправен. До него палача. Капитана. Въжето бе готово. Балкана тъмнееше мрачен. Небето - сурово. Попа стоеше огромен, изправен в целий си ръст, цял спокоен като гранит - без жал без спомен - на гърдите Христовия кръст и с поглед в балканите впит - далеко сякаш в грядущето... - Страхливо вий поглед отпущате пред близката смърт на човека, палачи! Що значи смъртта на един? Амин! Захрачи и плю. Бързо нахлу сам на врата си въжето и без да погледне небето - увисна - език между зъбите стиснал: велик сюблимен непостижим! 10 Есента полетя диво разкъсана в писъци, вихър и нощ. Буря изви се над тъмни балкани - мрак и блясък и гракащи гарвани ято - Кървава пот изби по гърба на земята. В ужас и трепет снижи се всяка хижа и дом. Погром! Трясък продъни небесния свод. 11 Тогава настана най-ужасното: Бясно захласната заудря в душите тревожна камбана - удря, бие, звъни... Нощта падна тъй ниско - глухо и страшно заключена от всички страни. Смъртта - кървава вещица сгушена във всичкине ъгли на мрака изписка, и ето посяга далеч и навред из нощта: със своите сухи ръце - дълги, безкрайни - улавя и стиска зад всяка стена по едно ужасено сърце. О, нощ на безименни тайни! - и тайни, и явни: Мегдани отново с кармин окървавени. Смъртни писъци в преръзано гърло задавени. На вериги зловещия звек. Затворите пълни с хора. В двора на казарми, затвори от командвани залпове ек. Вратите залостени. Чукат отвън тъмни гости. Сина със револвер в ръката мъртъв на прага прострян. Бащата обесен. Обезчестена сестрата. От селата задигнати селяни след тях - войници: мрачен конвой. За да бъдат разстреляни: Команда: стой! "Огън" - изтракаха пушки: Ку Клъкс Клян - "бий!" - залп. Десет трупа от брега пльоснаха тежко в мъртвите мътни води на Марица. Окървавена повлече ги скръбната родна река. Военна музика нейде далече през обезлюдени улици гърмеше "Шуми Марица..." Окървавена... В изпотъпкани ниви трънливи между бодил и високи треви се валят червени глави с накълцано обезобразено лице. Бесилки разпериха черни ръце (привидения в мъртва мъгла). Непрестанно се носи страхотния марш на топора ударил о кокал. Горящи села озаряват далеч кръгозора. Потекоха кървави вади. Пламнали клади лизнаха със светотатствен език светото подножие на божия престол. Замириса на живо месо. Ужасени отвис небесата нададоха вик блажените жители на светлия рай - на бога свирепо Осанна - Край. Урагана престана, халата спря най-подир: мир и тишина настана по цялата страна. Кървав на боговете курбан. 12 Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила... Ахил беше грубата сила. Военния демон. Ахил беше стар генерал на Н. Ц. В. цар Агамемнон. Ахил бе герой. С безброй кръстове, ордени, ленти... Пиедестал на реда и тишината в страната... Но днес ний не вярваме вече в герои - ни чужди, ни свои. Троя бе опожарена и срината. Приам и Хекуба загинаха. Ахил тържествува... - Какво е за него Хекуба? - Душата му дива и груба не чува плача на свещената майка, разкъсъна над безименни гробища с кърви оръсени израснали в миг - толкоз много - безброй. - Какво е за него Хекуба? - Ахил бе герой. Ахил бе верик. Бич божий изпратен от бога. Но Ахил ще загине под гняв и проклятия. - И загина падна в позорно падение: на убиеца вярна отплата. Агамемнон уби Ифигирия - и загина: Клитемнестра уби Агамемнона - и загина: Орест със Електра уби Клитемнестра - и загина... Едничка остава - стои и пребъдва през вековете - Касандра-пророчица: тя вещае възмездие - и всичко се сбъдва. Безсменна прищявка, игра и забава на боговете. Вековечен разцвет на божествена стръв. Всяка смърт е за тях развлечение, всеки вопъл - шега. Смърт, убийство и кръв! Докога, докога? Вседържителю Зевс Юпитере Ахурамазда Индра Тот Ра Йехова Саваот: - отговаряй! Кръз дима на пожарите се издига и бие ушите ти вика на убитите, рева на мъченици безброй върху клади горящи дърва: - Кой излъга нашата вяра? - Отговаряй! Ти мълчиш? Не знаеш? - Ний знаем! Ето виж: с един скок ний скачаме право в небето: ДОЛУ БОГ! - хвърляме бомба в сърцето ти, превземаме с щурм небето: ДОЛУ БОГ! и от твоя престол те запращаме мъртъв надолу вдън вселенските бездни беззвездни, железни - ДОЛУ БОГ! По небесните мостове високи без край с въжета и лостове ще снемем блажения рай долу върху печалния в кърви обляния земен шар. Всичко писано от философи, поети - ще се сбъдне! - Без бог! без господар! Септември ще бъде май. Човешкия живот ще бъде един безконечен възход - нагоре! нагоре! Земята ще бъде рай - ще бъде! Дълбоко сред мрак и мъгла. Из тъмни долини - преди да се съмне из всички балкани из дебри пустинни из гладни поля из кални паланки села градове дворове из хижи, колиби из фабрики, складове, гари хамбари чифлици воденици работилници юзини заводи: по пътища и по завои високо по сипеи, урви, чукари, бърда през слог и рид през глухи усои през есенни жълти гори през камънаци вода мътни вади ливади нивя лозя овчарски пладнища глогини изгорели стърнища трънаци блата: изпокъсани кални гладни навъсени измършавели от труд загрубели от жега и студ уродливи сакати космати черни боси изподрани прости диви гневни бесни - без рози и песни без музика и барабани без кларинети, тимпани, латерни, флигорни, тромбони, тръби: на гърба с парцаливи торби в ръцете - не с бляскави шпаги, а с прости тояги, шопи със сопи с пръсти с копрали с търнокопи с вили с брадви с топори с коси и слънчогледи - стари и млади - се спуснаха всички отвред - като отприщено стадо от слепи животни, безброй яростни бикове - с викове с вой (зад тях - на нощта вкаменения свод) полетяха напред без ред неудържими страхотни велики: НАРОД! 2 Нощта се разсипва във блясъци по върховете. Слънчогледите погледнаха слънцето! Зората от сън се пробуди сред гръм от картечници: От далечните склонове - удар след удар - заплющяха луди куршуми - олово. Топове като зинали слонове зареваха... Трепет и страх. Слънчогледите паднаха в прах. 3 Глас народен: Глас божи С хиляди ножа прободен народ - затъпен унижен по-нищ и от просяк, останал без мозък без нерви - въстана из мрака тревожен на своя живот - и писа със своите кърви: СВОБОДЕН! Глава първа: Септември. - Глас народен - - Глас божи - О боже! подкрепяй свещеното дело на грубите черни ръце: влей смелост в нашето гърмящо сърце: Не искаш ти никого роб - и ето - кълнеме се в нашия гроб - ще възкресим ний човека свободен в света. Пред нас е смъртта - о нека! но отвъд: там цъфти Ханаан от Правдата обетован нам - вечна пролет на живия блян... Вярваме! Знаем! Желаеме го! С нами бог! 4 Септември! Септември! О месец на кръв! на подем и погром! Мъглиж беше пръв Стара и Нова Загора Чирпан Лом Фердинанд Берковица Сарамбей Медковец (с поп Андрей) - градове и села. 5 Народа въстана - с чук в ръката, обсипан със сажди, искри и сгурия, - със сърп сред полята, просмукан от влага и студ: хора на черния труд с безглаголно търпение - (не гении таланти протестанти оратори агитатори фабриканти въздухоплаватели педанти писатели генерали съдържатели на локали музиканти и черносотници) А селяци работници груби простаци безимотни неграмотни профани хулигани глигани - скот като скот: хиляди маса народ; хиляди вери - вяра в народний възход, хиляди воли - воля за светъл живот, хиляди диви сърца - и огън във всяко сърце, хиляди черни ръце - в червения кръг на простора издигнали с устрем нагоре червени знамена развени високо широко над цялата в трепет и смут разлюляна страна на бурята яростен плод: Хиляди - маса - народ. 6 Блесна над родни Балкани, издигнали пъп срещу небето и вечното слънце светкавица - гръм хрясна право в сърцето на гигантския столетен дъб. Хълм подир хълм ек бързолетен отпрати далек през чуки грамади към стръмни долини в каменни дупки - пламтящо легло - дето спят на витло пепелянки и смолци, в пещери на змеици и змейове, в глухи хралупи на вещици - и екота сля се с далечно ехо: екот и ропот на водопади потоци порои - бесни рукнали в бездната с гръм. 7 Започва трагедията! - 8 Първите паднаха в кърви. Метежният устрем бе посрещнат с куршуми. Знамената изтръпнаха пронизани. Планината гърми... Там горе далечни и близки хълми потъмняха обнизани с хора - плъпнаха черни редици: редовни платени войници и разлютена милиция. Всички те знаят: "Отечеството е в опасност!" Прекрасно: но - що е отечество? - И яростно лаят картечници... Първите паднаха в кърви. Зад далечните върхове забумтя артилерия. Затрепераха градове и села. Мъртви тела - окървавени трупове - застлаха склонове валози пътища... С извадени саби кавалерийски отряди подгониха разбитите селяни - доубивани, стреляни с шрапнели, фугаси - бягащи в ужас на всички страни, догонвани в къщите и съсичани там с кървави саби под нисък сайвант сред писък на изплашени баби, деца и жени... - - - - - - - - - 9 Войските настъпваха. Под грозния звук на шрапнелите изтръпнаха и най-смелите: в отчаяние към небето издигнати голи ръце. Ужас без слава замръзна на всяко лице - очи без страдание. "Всеки да си спасява живота!" По всички пътеки ето спущат се рота след рота - пехота кавалерия артилерия. Бият атака барабаните. Паника - високо над изподраните червени знамена - бич от пурпурни пламъци вей. Там посред общия смут сам, като луд епически смелия поп Андрей с легендарния топ стреля снаряд след снаряд... В последния миг: "Смърт на Сатаната!" извика побеснял и велик - и обърна назад своя топ: последната граната изпрати право там - в божия храм дето бе пял литургия, ектении... И се предаде. "Да се обеси червения поп! Без кръст - без гроб!" До телеграфния стълб бе изправен. До него палача. Капитана. Въжето бе готово. Балкана тъмнееше мрачен. Небето - сурово. Попа стоеше огромен, изправен в целий си ръст, цял спокоен като гранит - без жал без спомен - на гърдите Христовия кръст и с поглед в балканите впит - далеко сякаш в грядущето... - Страхливо вий поглед отпущате пред близката смърт на човека, палачи! Що значи смъртта на един? Амин! Захрачи и плю. Бързо нахлу сам на врата си въжето и без да погледне небето - увисна - език между зъбите стиснал: велик сюблимен непостижим! 10 Есента полетя диво разкъсана в писъци, вихър и нощ. Буря изви се над тъмни балкани - мрак и блясък и гракащи гарвани ято - Кървава пот изби по гърба на земята. В ужас и трепет снижи се всяка хижа и дом. Погром! Трясък продъни небесния свод. 11 Тогава настана най-ужасното: Бясно захласната заудря в душите тревожна камбана - удря, бие, звъни... Нощта падна тъй ниско - глухо и страшно заключена от всички страни. Смъртта - кървава вещица сгушена във всичкине ъгли на мрака изписка, и ето посяга далеч и навред из нощта: със своите сухи ръце - дълги, безкрайни - улавя и стиска зад всяка стена по едно ужасено сърце. О, нощ на безименни тайни! - и тайни, и явни: Мегдани отново с кармин окървавени. Смъртни писъци в преръзано гърло задавени. На вериги зловещия звек. Затворите пълни с хора. В двора на казарми, затвори от командвани залпове ек. Вратите залостени. Чукат отвън тъмни гости. Сина със револвер в ръката мъртъв на прага прострян. Бащата обесен. Обезчестена сестрата. От селата задигнати селяни след тях - войници: мрачен конвой. За да бъдат разстреляни: Команда: стой! "Огън" - изтракаха пушки: Ку Клъкс Клян - "бий!" - залп. Десет трупа от брега пльоснаха тежко в мъртвите мътни води на Марица. Окървавена повлече ги скръбната родна река. Военна музика нейде далече през обезлюдени улици гърмеше "Шуми Марица..." Окървавена... В изпотъпкани ниви трънливи между бодил и високи треви се валят червени глави с накълцано обезобразено лице. Бесилки разпериха черни ръце (привидения в мъртва мъгла). Непрестанно се носи страхотния марш на топора ударил о кокал. Горящи села озаряват далеч кръгозора. Потекоха кървави вади. Пламнали клади лизнаха със светотатствен език светото подножие на божия престол. Замириса на живо месо. Ужасени отвис небесата нададоха вик блажените жители на светлия рай - на бога свирепо Осанна - Край. Урагана престана, халата спря най-подир: мир и тишина настана по цялата страна. Кървав на боговете курбан. 12 Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила... Ахил беше грубата сила. Военния демон. Ахил беше стар генерал на Н. Ц. В. цар Агамемнон. Ахил бе герой. С безброй кръстове, ордени, ленти... Пиедестал на реда и тишината в страната... Но днес ний не вярваме вече в герои - ни чужди, ни свои. Троя бе опожарена и срината. Приам и Хекуба загинаха. Ахил тържествува... - Какво е за него Хекуба? - Душата му дива и груба не чува плача на свещената майка, разкъсъна над безименни гробища с кърви оръсени израснали в миг - толкоз много - безброй. - Какво е за него Хекуба? - Ахил бе герой. Ахил бе верик. Бич божий изпратен от бога. Но Ахил ще загине под гняв и проклятия. - И загина падна в позорно падение: на убиеца вярна отплата. Агамемнон уби Ифигирия - и загина: Клитемнестра уби Агамемнона - и загина: Орест със Електра уби Клитемнестра - и загина... Едничка остава - стои и пребъдва през вековете - Касандра-пророчица: тя вещае възмездие - и всичко се сбъдва. Безсменна прищявка, игра и забава на боговете. Вековечен разцвет на божествена стръв. Всяка смърт е за тях развлечение, всеки вопъл - шега. Смърт, убийство и кръв! Докога, докога? Вседържителю Зевс Юпитере Ахурамазда Индра Тот Ра Йехова Саваот: - отговаряй! Кръз дима на пожарите се издига и бие ушите ти вика на убитите, рева на мъченици безброй върху клади горящи дърва: - Кой излъга нашата вяра? - Отговаряй! Ти мълчиш? Не знаеш? - Ний знаем! Ето виж: с един скок ний скачаме право в небето: ДОЛУ БОГ! - хвърляме бомба в сърцето ти, превземаме с щурм небето: ДОЛУ БОГ! и от твоя престол те запращаме мъртъв надолу вдън вселенските бездни беззвездни, железни - ДОЛУ БОГ! По небесните мостове високи без край с въжета и лостове ще снемем блажения рай долу върху печалния в кърви обляния земен шар. Всичко писано от философи, поети - ще се сбъдне! - Без бог! без господар! Септември ще бъде май. Човешкия живот ще бъде един безконечен възход - нагоре! нагоре! Земята ще бъде рай - ще бъде!

бах тия комунисти те като машина на времето къде септемврийско къде фашисти къде съпротива...баров маман кури евала...

Тази съвсем е изтрещяла ...

Я, две мръстни соросово---герберски кирливи фашистчета-----вече серат върху темата!:)))))))) ......

Серем ти у устата съветска, маймуно грозна :)

Аз съм непримирим към всяка проява на фашизъм и за това стм непримирим и непонасящ комунисти и техните отрочета

Нормална ли е.Комунистите подкокуродаха селяните,изтрепаха ги като мишки ,а вождовете им птез Сърбия се изнизаха за Мозква.Добре,че писле Цанков вкара реф в държавата

Проф. Цанков е бил много мек с тая предателска пасмина, требвало е да прочисти основно България от чужд елемент. Ако го беше сторил, през 1944 г. ония съветски свини можеше и да не минат като на парад през земите ни, и да унищожат царството ни. Смърт за вас, юродиви руски копелета, дето носите български паспорти!

има хапчета бе,пийте ги тези пущини редовно да се излагате като кифладжии

Бае Ганя

Май за теб се отнася туй, чичовото, зере си доста прост...

Лидке, продажно журналистче, наясно ли си колко са избитите през това "събитие"

че ако не беше октомврийския преврат в Русия и Русия беше спечелила ПСВ сега светът отдавна щеше да е по-добро място за живеене.

Проста шумкарска пачавра, язък за родилните мъки на майка ѝ...

Върви да лижеш гъзъ на путин

Грозна руска кокошка

Ще те попитам просто за двадесети път - Каква ценностна система защитава Радев щом не взе участие снощи на празника 110 години от обявяване на третото Българско царство Не е ли велик този празнк - Българите за трети път правят царство на тази земя!

десито не му е дала да се показва след издънките му

а другарката Корнела какво общо има със въстанието през 1923 та поздравлява,тя е капиталистка,а въстанието точно срещу капиталистите-фашисти,защо понякога не си замъчли другарката че става за смях

не каже истината, че западните банки финансираха другаря Ленин и коминтерна до ВСВ. Иначе коминтерна финасирал това, коминтерна финансирал онова, а коминтерна от кого е финансиран не е ясно. "ДОКУМЕНТИТЕ"

ДОКУ- МЕНТИТЕ

Било е това през 1923 година и много са избити без съд и присъда ! Това е първото въстание в света срещу Фашизирана пасмина която е върлувала в България , както има сега агенти на Сорос , тогава е имало агенти на Дуче и разни националистични организации които и както сега притискат Българския Народ правят така че да забравим миналото и да се превърнем в бели роби на експлоататорите от Европа !

Тъпси като г.з

7 800 леви интелектуалци са бесени с тел и горени живи във вонните гробища /НДК/. Така фашисткият режим на Цанков създава гражданската война в България Убийте ми детето и после ще видите как хвърчи не само Св.Неделя но и Ал.Невски

Пере, да те изпере локомотив у простата чутура, селяко! Не само детето ти, всички цигански копелета от малоумната ти рода ще избесим, дебил!

ти ли бе деебогъзесто черво вмрисано ще бесиш ? Ако ти дам пушка ке си я завреш у заднико . На първата минута си гушнал букета

Няма леви интелектуалци на тоя свят!

И аз я поздравявям с песента на Азис "Ум*иии"!!!!!!!!!!!!!!!............

Господ те е уморил още при раждането ти бе разпран задник

"СЪВРЕМЕННАТА ИСТИРИОГРАФИЯ, като отчита организацията, мащабите и резултатите, характеризиращи септемврийските събития от 1923 г., ги окачествява като СЕПТЕМВРИЙСКИ БУНТОВЕ." Що не вземат да се гръмнат бившите комунисти, пребодисали се в първи антикомунисти и назначени от Козяк за ПЛАТЕНИ ревизьори на историята?!

PEYTSCH

Някой бегал ли през границата в Сръбско или е партенка ?

бегали са , да....храбрите ръководители Георги Димитров и Васил Коларов си обират крушите към Сръбско малко след като избухва "възстанието" , всъщност са си бунтове на няколко места , най-вече в Северозападна България. пълна скръб са руските подлоги , опитали се да подпалят класовата борба , почти навсякъде не срещат подкрепа , даже и сред населението с леви убеждения , естествено и Димитър Благоев е бил против , но руските агенти изпълняват заповеди на болшевишките си господари и не търпят други мнения.

Тази ще поздрави и за хилядите убири след 9 септември

Какви хиляди, какви пет лева...