Как да разчитаме сигналите за икономиката от двата доклада за състоянието и бъдещето на ЕС

"Бъдещето на европейската конкурентоспособност" и "Не само общ пазар" бяха обсъдени от членове на комитет "Енергетика и минерални ресурси" на Американска търговска камара в България

Снимка: Американска търговска камара в България

Как да разчитаме сигналите за икономиката от двата доклада за състоянието и бъдещето на ЕС

10:28 | 9 декември 2024 0 3220 Снимка: Американска търговска камара в България

Два от ключовите анализи за бъдещето на Европейския съюз бяха обсъдени от членове на комитет "Енергетика и минерални ресурси" на Американска търговска камара в България (АТК).

Още по темата

В началото на септември председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен прие доклада за бъдещето на конкурентоспособността на ЕС, който бе представен на съвместна пресконференция в Брюксел от неговия автор Марио Драги, а в началото на година друг висш европейски политик, натоварен да проучи основите на икономическата политика на блока - Енрико Лета, очерта предложенията си за ключови реформи.

Съдържанието заключенията от анализите на двамата бивши министър-председатели на Италия "Бъдещето на европейската конкурентоспособност" и "Не само общ пазар" бе представено от Сергей Станишев, член на Европейския парламент (2014-2024 г.) и член на Надзорния съвет на Green Transition Forum по покана на съпредседателите на комитета на АТК.

Според главния изпълнителен директор на Американската търговска камара в България Иван Михайлов темата за конкурентоспособността на Европа спрямо състоянието, което може да заеме в световната икономика, от една страна, и в сравнителен план спрямо партньорството си със САЩ и противовесът й спрямо Китай, е централна за всяка страна членка и за всяка бизнес-асоциация, като АТК.

"Щастливи сме, че лидер на нашите компании-членове дискутираха с г-н Станишев основните положения и изводи в доклада "Драги". За нас той - докладът - е сигнал за събуждане на европейската бюрокрация и центрове за взимане на решения, за да могат да започнат нужните промени така че европейската, а оттук - и българската - икономики да преосмислят начините на производство, иновации, достъп до енергия, пазар на труда - и всички други компоненти на икономиката на XXI век", коментира пред аудиторията Иван Михайлов.

От своя страна Сергей Станишев обърна внимание, че докладите на Марио Драги и Енрико Лета не са академично упражнение. Те ще залегнат в работната програма на новата Европейска комисия и вече са предмет на Заключенията на Европейския съвет от Будапеща. Изводите в тях са, че Европа губи състезанието с другите двама гиганти - САЩ и Китай и трябва да се промени радикално. Драги говори за мащабни инвестиции на публичен и частен капитал - със 750 - 800 млрд. евро повече всяка година на ниво ЕС и отключване на 33 трилиона евро частни средства, блокирани от тежките регулации в Съюза.

"Най-важната препоръка в доклада е за нова индустриална политика. САЩ и Китай отдавна са обезпечили веригите си на доставки, прилагат и протекционистични мерки. В същото време нашата икономика е изложена на рискове - заради отворения пазар външната търговия на ЕС е нараснала от 2000 до 2019 г. от 30 на 43% от БВП, а американската - от 25 на 26%. Демографската трансформация също е сериозно предизвикателство - през 2008 г. в Европа са родени 4.7 млн. деца, а през 2022 - 3.8 млн. Прогнозите са, че към 2040-та около 2 млн. души ще отпадат от пазара на труда на година."

Станишев коментира, че двата доклада се превръщат във фундамент на новата програма за реформи на ЕС, а на последното си заседание Европейският съвет прие декларацията от Будапеща с конкретни мерки и срокове. В нея подробно са залегнали целите на ЕС, като стратегия за по-интегриран общ пазар, най-вече в среди като енергетика, телекомуникации и капиталови пазари. "Това е изключително важно за България. Европа тръгва в правилна посока и е важно страната ни да е активен играч в изработването на политики", посочи той.

Документът предвижда и "революция в опростяването на регулаторната рамка". До 2030 г. европейските лидери предвиждат заделянето на 3% от БВП за иновации на национално ниво, както и приемане на Закон за кръговата икономика.

"Така Заключенията на Съвета адресират едно от предложенията на Лета за въвеждането на пета свобода - освен тази на движение на хора, стоки, услуги и капитали, да има и такава за развитие на иновации и образование. Моята прогноза е, че в следващата Многогодишна финансова рамка ще има и нов стълб - конкурентоспособност. Трябва да се развържат ръцете на бизнеса. Само така Европа има шанс оцелее."