Коментари - И Черна гора иска независима от Сърбия църква | Днес.dir.bg

Сърби и Москов и използват патриаршиите си с политически цели, страни като Украйна, Черна Гора и Македония си искат собствени църкви. Да сте чули молдовците да искат патриаршия?

След като разбуниха държави добре устроени и стопирашли тероризма е ред на православието както се вижда... И тоя завалия не е проумял че с това си искане става подлоха на вартоломей и никаква независимост за каквато си мисли ще има, но поне раздори колкото щеш ще има..

Погледнете му носа и не трябва повече коментари...

Егати кефа и новина ! Честита Коледа скъпи Сърби.Да ви се връща за Ньои! Кога изгубите и Войводина ще ви съжаля.Голям КЕФО напоследък .Ако не се спазарят с шиптарите няма ЕС. За да се спазарят да си върнат северно Косово трябва да отстъпят Прешевската долина и Буяновац. Което значи край на всякакви намеси в Македония и Косово .Честито.Догодина Босненска православна църква им желая.Имало я е тъй че имат правото.

Поредния Пикльоженко, този път от черногорско-усташки произход.

инсценира със съдействието на Константинополския патриарх разцепването на Украинското православие. Отдавна е извесно, че Константинополския патриар е сребролюбец и за него по-свято от звъна на сребърниците няма. На дневен ред вече е Черногорска църква, Македонска църква , Словенска църква, Хърватска църква, Босненска църква. Да не говорим за Арменската църква която се канят да расцепят на две. Очаквайте и Форьо Светулката и алтернативния синод да поискат отново отцепване. Това е политиката на великите сили в действие РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ. Купуват няколни мерзки душици и ликвидират националното достойнство на народите. Ограбват националното богатство на страните и дресират нискоинтелигентните да подскачат по улиците и да викат "който не скача е червен" или бинбян, няма никакво значение. Но то ва е отдавна използвана политика на колониалните държави. Тествана е в Индия, Индонезия, Южна и Северна Америка, Африка. На ред е и България. Говори се, че по времето на Живков е някой е предложил да станем 16-та република на СССР. Сега сме колониа на САЩ. Ако някой иска да ме опонира нека си припомни какво стана преди няколко дни, имам в предвид посещението на заместник-държавния секретар на САЩ. А питали ли сте се кой реално управлява България? Със сигурност не е Борисов. Този който управлява България редовно ходи до САЩ на инструктаж и закуски със суверена. Сещате се нали? Става въпрос за Цветан Цветано.

Нормално е, откъде на къде църкавата на която и да е държава да е подчинена на друга. Вече не сме в средновековието.

ние от Люлин 3 също настояваме за авто-кефалия! Незабавно да ни се предоставят съответните права (и имоти)

Позната биография отвсякъде...

В БПЦ?

Глобалистите посегнаха на семейството, посегнаха на народността, сега посягат и на вярата. Трябва да няма нищо, което да сплотява хората, по никакъв признак. Така наречените политици, са алчни човечета, готови на всякаква проституция за власт и пари.

Бой по крадливите попове.

Всички бягат от червената чума.

Абе тия религии са таква измама... Не знаеш кой прав, кой крив. Всеки си защитава неговите си разбирания. Факта, че се смесва политика и религия или че се използва религията за разделение на едни и същи хора е достатъчен да ме накара да преразгледам отношението си. При католиците пък да не говорим... Там голяма част от проповедниците са само подоф.ли и педер.си. В Северна Ирланидия ще си извадят очите заради религиозни разделения. Общо взето религията се опорочи и от обединител се превърна в разделител. Това не са мои думи, а очевидни факти срещу които нямам как да се спори

човеко,ве,нека си стреля,да не би да е убил човек.....

деца и внуци на бивши върли комунисти,като на девети септември 1944 ,върли фашисти са избивали себеподобни защото вече са станали комунисти

Политическо разделение; Религиозно разделение... Щяха да строят мостове, пък издигат стени. Светът е на педали...

Руснаците -Украйна,само ние никога няма да си върнем Македония защото си избираме послушковци които влизат в политиката за да крадят

Браво на Черногорците - те заслужават независима църква както и Македония!

Тя е най-старата славянска православна църква с около 6 милиона членове в Република България и между 1,5 и 2,0 милиона членове в редица европейски страни, Северна и Южна Америка и Австралия . Тя била призната за независима църква от Константинополската патриаршия през 870 година.

От есента на 1971 до 1973 г. той е на богословска специализация като аспирант в катедрата по „Църковно пеене“ при Московската духовна академия. Там защитава кандидатска (докторска) дисертация на тема „Московско-синодалното направление в руското църковно пеене и неговото значение“. Завършва с пълно отличие и диригентския клас при академията.

След Втората световна война са създадени условия за възстановяване на Българската патриаршия и за избор на глава на Българската църква. [3] През 1945 г. схизмът е премахнат и Константинополският патриарх признава автокефалията на Българската църква. През 1950 г. Светият синод приема нов статут, който проправя пътя за възстановяването на Патриаршията и през 1953 г. избира Пловдивския митрополит Кирил , български патриарх. [4] След смъртта на патриарх Кирил през 1971 г. на негово място е избран Ловечският митрополит Максим , който ръководи църквата до смъртта си през 2012 г. На 10 ноември 2012 г. е избран митрополит Кирил Варненски и Велики Преслав за временен лидер на организира избора на новия патриарх в рамките на четири месеца. [5] В църковния съвет, свикан за избор на нов патриарх на 24 февруари 2013 г., руският митрополит Неофит е избран за патриарх на Българската православна църква с 90 гласа „против“ 47 за митрополит Ловеч. [6] Негово светейшество Максим , покойният патриарх на България и софийският митрополит . Епархия на Българската православна църква При комунизма (1944–1989) българските владетели са работили за контрол, а не за унищожаване на църквата. И все пак ранните следвоенни години разтревожиха църковните йерархи. През 1944-47 г. църквата е лишена от компетентност в брака, развода, издаването на свидетелства за раждане и смърт и други пасажи, които са били тайнства, както и държавни събития. Комунистите отстраниха изучаването на катехизиса и църковната история от учебните програми. Те генерирали антирелигиозна пропаганда и преследвали някои свещеници. От 1947-49 г. е бил върхът на кампанията за сплашване на църквата. Епископ Борис е убит; Егумениус Калистрат, администратор на Рилския манастир , е затворен; и различни други духовници са били убити или обвинени в престъпления срещу държавата. Скоро комунистите замениха всички духовници, които отказали да подкрепят политиката на режима. Те изгониха Екзарх Стефан, който е съавтор на една книга през 1948 г., считана за антикомунистическа. [7] Български православен свещеник Оттогава до разпадането на Съветския съюз и края на комунистическото управление през 1989 г., Българската православна църква и Българската комунистическа партия и държавна сигурност съжителстват в тясно симбиотично партньорство, в което всеки подкрепя другия. 11 (от 15) членове на Светия синод на Българската православна църква работят за комунистическа държавна сигурност . [8] Партията подкрепи издигането на екзархията в ранг на патриархата през май 1953 г. В честването на 1970 г. се напомня, че екзархията (която запазва юрисдикционните си граници до края на Първата световна война) включва Македония и Тракия в допълнение към настоящите. ден България. Заедно с други автокефални православни църкви, Българската православна църква не признава автокефалията на Македонската православна църква .

През 1762 г. св. Паисий Хилендарски (1722–1773), монах от югозападния български град Банско , е написал кратък исторически труд. Това беше първото произведение, написано на съвременния български език, и също така беше първият призив за национално пробуждане. В историята на славянобългарите Паисий призова сънародниците си да отхвърлят подчинението на гръцкия език и култура. Примерът на Паисий е последван от редица други активисти , сред които е Св. ). Недоволството от върховенството на гръцкото духовенство започна да се разпалва в няколко български епархии още през 1820-те години. Едва през 1850 г. българите започнаха целенасочена борба с гръцките духовници в редица епископи, като настояваха за тяхното заместване с български. По това време повечето български духовници осъзнаха, че по-нататъшната борба за правата на българите в Османската империя не може да успее, ако не успеят да получат някаква степен на автономия от Константинополската патриаршия . Тъй като османците са идентифицирали националността с религията, а българите са източноправославни, османците ги смятат за част от Рум-Милет , т.е. гърците. За да придобият български училища и литургия, българите трябваше да постигнат независима църковна организация. Борбата между българите, водена от Неофит Бозвели и Иларион Макариополски , и гърците се засилили през 1860-те години. До края на десетилетието българските епископи са изгонили повечето от гръцките духовници, като по този начин цялата Северна България, както и северните части на Тракия и Македония, фактически се отделиха от Патриаршията. Османското правителство възстановило Българската патриаршия под името " Българска екзархия " с указ ( елфман ) на султана, обявен на 28 февруари 1870 г. Първоначалната екзархия се разпростира върху днешна Северна България ( Мизия ), Тракия без вилайет на Одрин , както и над Североизточна Македония . След като християнското население на епископствата на Скопие и Охрид гласува през 1874 г. предимно в полза на присъединяването към Екзархията (Скопие с 91%, Охрид с 97%), Българската екзархия се контролира от цялата Вардарска и Пиринска Македония . Българската екзархия е частично представена в южната част на Македония, а вилает от Адрианопол - с викари. Така границите на Екзархията включват всички български области в Османската империя . Карта на Българската екзархия (1870–1913). Константинополската патриаршия се противопоставила на промяната, като бързо обявила разколниците на българската екзархия и нейните привърженици еретици . Въпреки че статутът и ръководните принципи на Екзархията отразяват каноните, Патриаршията твърди, че „предаването на православието на етническия национализъм“ е по същество проява на ерес . [ необходимо е цитиране ] Първият български екзарх е Антим I , който е избран от Светия Синод на Екзархията през февруари 1872 г. Той е освободен от османското правителство веднага след избухването на Руско-турската война на 24 април 1877 г. и е изпратен в изгнание в Анкара . Неговият наследник Йосиф I успява да развие и значително разшири своята църковна и училищна мрежа в Българското княжество, Източна Румелия , Македония и Адрианопол . През 1895 г. Търновската конституция официално установява Българската православна църква като национална религия на нацията. В навечерието на Балканските войни , в Македония и в Адрианопол Вилайет , Българската екзархия имаше седем епархии с прелати и още осем с действащи председатели и 38 викариати; 1218 енории и 1212 енорийски свещеници; 64 манастира и 202 параклиса; както и от 1 373 училища с 2266 учители и 78 854 ученици. След Първата световна война , по силата на мирните договори, Българската екзархия е лишена от епархиите си в Македония и Егейска Тракия . Екзарх Йосиф I прехвърли офисите си от Истанбул в София още през 1913 г. След смъртта на Йосиф I през 1915 г. Българската православна църква не е била в състояние да избира редовен ръководител за общо три десетилетия.

Следвайки принципа на Борис I , че суверенитетът на държавата е неразривно свързан с автокефалията на Църквата, двамата братя веднага предприемат стъпки за възстановяване на Българската патриаршия . Като начало те основават независима архиепископия в Търново през 1186 г. Борбата за признаване на архиепископията според каноничния ред и издигането в ранг на патриаршия отнема почти 50 години. Следвайки примера на Борис I , българският цар Калоян години наред е маневрирал между Константинополския патриарх и папа Инокентий III . Най-накрая през 1203 г. последният провъзгласява Търновския архиепископ Василий " Предстоятел и архиепископ на цялата България и Валахия". Съюзът с Римокатолическата църква продължи повече от три десетилетия.

В резултат на успешното въстание на братята Петър IV и Иван Асен I през 1185/1186 г. основите на Втората българска империя са положени с Търново като негова столица. Следвайки принципа на Борис I , че суверенитетът на държавата е неразривно свързан с автокефалията на Църквата, двамата братя веднага предприемат стъпки за възстановяване на Българската патриаршия . Като начало те основават независима архиепископия в Търново през 1186 г. Борбата за признаване на архиепископията според каноничния ред и издигането в ранг на патриаршия отнема почти 50 години. Следвайки примера на Борис I , българският цар Калоян години наред е маневрирал между Константинополския патриарх и папа Инокентий III . Най-накрая през 1203 г. последният провъзгласява Търновския архиепископ Василий " Предстоятел и архиепископ на цялата България и Валахия". Съюзът с Римокатолическата църква продължи повече от три десетилетия. Цар Иван Александър (1331-1371), илюстрация от четирите евангелия на цар Иван Александър (Лондонското Евангелие), ок. 1356, Британската библиотека По времето на цар Иван Асен II (1218–1241) са създадени условия за прекратяване на съюза с Рим и за признаване на автокефалния статут на Българската православна църква. През 1235 г. в гр. Лампсакос се свиква църковен съвет. Под председателството на Константинополски патриарх Герман II и със съгласието на всички източни патриарси, Съветът потвърдил патриархалното достойнство на Българската православна църква и осветил българския архиепископ Герман като патриарх. Въпреки намаляването на епархията на Търновската патриаршия в края на 13-ти век, нейната власт в източния православен свят остава висока. Патриархът на Търново потвърждава патриархалното достойнство на Сръбската православна църква през 1346 г., въпреки протестите на Константинополската патриаршия . Под крилото на Патриаршията в 14-ти век се развива Търновската литературна школа , с учени от ранга на патриарх Евтимий , Григорий Цамблак и Константин Костенец . Забелязва се значителен цъфтеж в областта на литературата, архитектурата и живописта; процъфтява и религиозната и богословската литература. След падането на Търново под османско владичество през 1393 г. и изпращането на патриарх Евтимий в изгнание, автокефалната църковна организация отново е разрушена. Българската епархия е подчинена на Константинополската патриаршия . Другият български религиозен център - Охридската архиепископия - успя да оцелее няколко века (до 1767 г.) като крепост на вярата и благочестието.

На 5 април 972 г. византийският император Йоан I Цимишци завладял и опожарил Преслав и завладял българския цар Борис ІІ . Патриарх Дамян успя да избяга, първоначално в Средец ( София ) в Западна България. През следващите години резиденцията на българските патриарси остава тясно свързана с развитието на войната между следващата българска кралска династия, Комитопулите и Византийската империя . Патриарх Герман живее последователно в средновековни български градове Маглен ( Алмопия ) и Воден ( Едеса ) (както в днешна Северозападна Гърция ), така и в Преспа (в днешна южна Република Македония ). Около 990 г. следващият патриарх Филип се премества в Охрид (в днешна Югозападна Република Македония ), който става постоянното седалище на Патриаршията. След падането на България под византийско господство през 1018 г. император Василий II Българоктонос признава автокефалния статут на Българската православна църква. Чрез специални харти (царски укази) неговото правителство създава своите граници, епархии, собственост и други привилегии. Църквата била лишена от патриархалната си титла и сведена до ранг на архиепископия. Въпреки че първият назначен архиепископ ( Джон Дебър ) е българин, неговите наследници, както и цялото висше духовенство, са неизменно византийски . Монасите и обикновените свещеници обаче останаха предимно българи. Архиепископията до голяма степен запазва националния си характер, поддържа славянската литургия и продължава да допринася за развитието на българската литература. Автокефалията на Охридската архиепископия остава уважавана през периодите на византийско, българско, сръбско и османско владичество. Църквата продължава да съществува до незаконното му премахване през 1767 година.

Борис I смята, че културният напредък и суверенитетът и престижът на една християнска България могат да бъдат постигнати чрез просветено духовенство, управлявано от автокефална църква. За тази цел той е маневрирал между Константинополския патриарх и римския папа за период от пет години, докато през 870 г. Четвъртият Константинополски съвет предоставил на българите автономна българска архиепископия. Архиепископията има седалище в българската столица Плиска, а нейната епархия обхваща цялата територия на българската държава. Войната между Рим и Константинопол е решен с поставянето на българската архиепископия под юрисдикцията на Константинополския патриарх, от когото е придобил първия си примат, духовенството и богословските си книги. Керамична икона на Св. Теодор, Преслав, ок. 900 г., Национален археологически музей, София Въпреки че архиепископията се радваше на пълна вътрешна автономия, целите на Борис I почти не бяха изпълнени. Една гръцка литургия, предлагана от византийско духовенство, не спомогна нито за културното развитие на българите, нито за укрепването на българската империя; в крайна сметка това би довело до загуба както на идентичността на хората, така и на държавността на България. Следвайки византийската теория на "Imperium sine Patriarcha non staret", която преобладава, че трябва да съществува тясна връзка между империя и патриаршия, Борис I посрещна пристигането на учениците на наскоро починалите свети Кирил и Методий през 886 г. като възможност. Борис I им е дал задачата да инструктират бъдещото българско духовенство в глаголицата и славянската литургия, подготвена от Кирил . Литургията се основава на родния език на българските славяни от района на Солун . През 893 г. Борис I изгони гръцкото духовенство от страната и разпореди замяната на гръцкия език със славянобългарски. Автокефалия (Патриаршия) [ редактиране ] След двете решителни победи на България над византийците в Ахелос (близо до днешния град Поморие ) и Катасиртай (близо до Константинопол ), правителството обявява автономната българска архиепископия за автокефална и я издига в ранг на патриаршия на църковно и национално събрание. След като България и Византийската империя подписаха мирен договор през 927 г., с който завърши 20-годишната война между тях, Константинополската патриаршия признава автокефалния статут на Българската православна църква и признава неговото патриархално достойнство. [1] [2] Българската патриаршия е първата автокефална славянска православна църква, предшестваща автокефалията на Сръбската православна църква (1219 г.) с 300 години и на Руската православна църква (1596 г.) с около 600 години. Това е шестата патриаршия след римските патриархии, константинопол, Александрия , Антиохия и Ерусалим . Седалището на Патриаршията е новата българска столица Преслав . Патриархът вероятно е живял в град Дръстар ( Силистра ), стар християнски център, известен със своите мъченици и християнски традиции. Охридската архиепископия

Българската православна църква произхожда от процъфтяващите християнски общности и църкви, създадени на Балканите още през първите векове на християнската ера. Християнството е донесено в българските земи и останалите Балкани от апостолите Павел и Андрей през І в. Сл. Хр., Когато са образувани първите организирани християнски общности. В началото на IV в. Християнството се е превърнало в доминираща религия в региона. Такива градове като Сердика ( София ), Филипополис ( Пловдив ), Одес ( Варна ) и Адрианопол ( Одрин ) са били значими центрове на християнството в Римската империя . Варварските набези и нахлувания през 4-ти и 5-ти и заселването на славяни и българи през 6-ти и 7-ми век нанасят значителни щети на църковната организация на християнската църква в българските земи, но те далеч не го унищожават. Кубрат и Органа били кръстени заедно в Константинопол, а християнството започнало да проправя пътя си от оцелелите християнски общности до околните българо-славянски маси. Към средата на IX в. По-голямата част от българските славяни , особено живеещите в Тракия и Македония , са християнизирани. Процесът на преобразуване също се радва на известен успех сред българското благородство. Едва след официалното приемане на християнството от хан Борис I през 865 г. се създава независима българска църковна единица.

Българската православна църква смята себе си за неразделна част от едната, светата, синодална и апостолска църква и е организирана като самоуправляващ се орган под името Патриаршия . Той е разделен на тринадесет епархии в границите на Република България и има юрисдикция над още две епархии за българи в Западна и Централна Европа , Северна и Южна Америка , Канада и Австралия . Епархиите на Българската православна църква са разделени на 58 църковни окръга, които на свой ред са разделени на около 2 600 енории. Върховната духовна, съдебна и административна власт за цялата област на Българската православна църква се упражнява от Светия Синод , който включва патриарха и епархийските прелати, които се наричат митрополити . Църковният живот в енориите се ръководи от енорийските свещеници, които наброяват около 1500 души. Българската православна църква има и около 120 манастира в България, с около 2000 монаси и почти толкова монахини .

Тя е най-старата славянска православна църква с около 6 милиона членове в Република България и между 1,5 и 2,0 милиона членове в редица европейски страни, Северна и Южна Америка и Австралия . Тя била призната за независима църква от Константинополската патриаршия през 870 година.

Не мога да повярвам, че дира пусна тази новина от вчера.

Ентусиасти;)

Независима българска църква.

Когато приемете Църквата да ви определя държавните граници и политиката, тогава си пъхайте мръсните политически носове в Църквата.

при вселенския патриарх на служба при турските тайни служби като укрите

Църквите са независими от държавите по презумпция ! Обявяването им за " независими " Всъщност е края на тази независимост !

Браво, да им го пожелаем! Сърбите трябва да променят манталитета си, но това никога няма да стане!

правилно. църквите на една държава не трябва да са зависими от друга държава.