Коментари - Херо Мустафа рецитира стихове на Вазов и пита българите знаят ли на кого са (видео) | Днес.dir.bg

Корупцията си е там дюшеш за Мустафата...как иначе ще се манипулират българските политици ако я няма корупцията

това вече е прекалено.Рецитира нищо общо,а просто мрънкане, къде наизуст,къде от кюто или .....,но в това няма нищо лошо.Прблема е че задава въпрос,което си е поне за мен обида.Няма да е лошо да преосмисли поведението си на ръководител на дипломатическа мисия и да обърне внимани на думата ДИПЛОМАТ,защото поведението и действията и са в различни посоки от дипломацията.

Направо към: основното съдържание менюто търсачката Показване на проектните връзки Иван Вазов Русия! Данни Информация Сваляне / Връзки Коментари (0) Включено в книгата Корица Тъгите на България Иван Вазов Българска класика: поезия Година 1876 (Обществено достояние) Форма Поезия Жанр Поезия Характеристика Няма Оценка 5,6 (× 5 гласа) Вашата оценка: I Бях — малък аз, но още помня: във стаята ни бедна, скромна висеше образ завехтел до божата света икона. Над него имаше корона, под него пък — двуглав орел[1]. И често майка ми тогази ме вдигаше да видя ази отблизо тоз лик свят и стар и нежно думаше ми: „Чадо, целуни тоя хубав дядо, целуни българския цар!“ И оттогаз го аз обикнах. Кога на възраст попристигнах, от моя тейко аз узнах, че руский цар родей се с нази, че турците той гони, мрази, че той ще ни спаси от тях. Кога ни псуваше тиранът, „Московци!“ — викаше ни с гняв. Разбрах, че тейко беше прав. И вярвах, че да ни отбранят, ще хвъркнат бърже къмто нас, все колчем плачехме със глас. II И тъй отрано с таз идея, с таз вяра хванах да живея. И чакам аз, за мъст готов, и целият народ ми чака, кога в теглото и във мрака да чуем руский силен зов. И чакаме… тъй както роба на мъка си последний час, тъй както Лазар чака в гроба да чуй гласа на своя спас! Навред, де чуват се въздишки, де сълзи ронят се вдовишки, де тежки железа дрънчат и дето кървите течат, и дето има мъченици, и обезчестени девици, и бедни, голи сироти, и окървавени бащи, и черкви, села развалени, и пълни с кокали полени — при Тунджа, Тимок и при Вит; вред, дето робът жаловит към север горестно поглежда, вред, дето грей една надежда, вред, дето пълно е с тъга, навред, по всичка България, една се дума чуй сега, един стон, един глас: Русия! III Русия! Колко ни плени туй име свято, родно, мило! То в мрака бива нам светило, надежда — в нашите злини! То спомня ни, че ний кога сме забравени от целий свет, любов, що никога не гасне, за нази бди с най-сладък свет. Русия! Таз земя велика по шир, по брой, по сила! Тя с небето има си прилика и само с руската душа! Там, там молбите ни се чуват и в днешния печален час сърца все братски се вълнуват осемдесет милйона с нас! IV О, скоро нам ще се протегне могъща, силна, братска длан и кръв поганска пак ще текне, и пак ще гръмне стар Балкан! Че царят волята си ясно яви в свещената Москва и през уста му едногласно Русия цяла хортува: „Решил съм, каже, да избавя от робство братята ни днес. Това дългът ми повелява, това го иска руска чест. Ще гледам с мирен начин ази да стигна таз свещена цел, но не сполуча ли — тогази ще вдигна руският орел. В такъва случай се надея, че всяк от вас ще бъде пръв за таз великата идея да жертвува имот и кръв!“ И от далечната Камчатка, дори до финските моря една светкавица засвятка, един разчу се вик: „Урра!“ V О, здравствуй ти, Русийо мощна, света трепна от твоя глас, скокни, царице полунощна, зовем те ний, ела при нас! България сега те вика. Часът настана: твой завет и твойта мисия велика да ги изпълниш в тоя свет! Затуй си ти прочута, славна и друга нямаш с тебе равна; затуй обхващаш полусвет — царства, народи, океани — и нямаш изглед, край и чет; затуй те бог до днес отбрани от толкова беди, душмани; затуй можа да съкрушиш Мамая-хан и Бонапарта, затуй врага си ти страшиш, кога те гледа и на карта, затуй зовеш се ти Света, затуй те любим кат баща и чакаме като Месия: Затуй си ти Русия! 22 ноември 1876

Да научи и това стихотворение и да ми го изрецетира,без да чете Ама с чувство.

Вазов, ако беше жив, днес би написал "Къде са българите?"

Дребен, гледай как да спасиш твоя портрет .Щото ,ако не са тия 20лева дето ти ги дават всеки ден гладен ще умреш Щото ти , освен да плюеш и плямпяш безконечно тъпотии , друга работа не можеш да вършиш.

Ей, уважителния.Сега ще папкаш свинско от държавния дълбок и сбабучкан американски резерв.Щото прекалените ти благодетели избиха бг прасета и ни пробутват боклуците си.Хем си разчистват,хем им плащаме.

Ето това е за домашно на Херо.Да го рецитира наизуст и с чувство на обич и признателност. Русия Иван Вазов 1876 г. I Бях — малък аз, но още помня: във стаята ни бедна, скромна висеше образ завехтел до божата света икона. Над него имаше корона, под него пък — двуглав орел[1]. И често майка ми тогази ме вдигаше да видя ази отблизо тоз лик свят и стар и нежно думаше ми: „Чадо, целуни тоя хубав дядо, целуни българския цар!“ И оттогаз го аз обикнах. Кога на възраст попристигнах, от моя тейко аз узнах, че руский цар родей се с нази, че турците той гони, мрази, че той ще ни спаси от тях. Кога ни псуваше тиранът, „Московци!“ — викаше ни с гняв. Разбрах, че тейко беше прав. И вярвах, че да ни отбранят, ще хвъркнат бърже къмто нас, все колчем плачехме със глас. II И тъй отрано с таз идея, с таз вяра хванах да живея. И чакам аз, за мъст готов, и целият народ ми чака, кога в теглото и във мрака да чуем руский силен зов. И чакаме… тъй както роба на мъка си последний час, тъй както Лазар чака в гроба да чуй гласа на своя спас! Навред, де чуват се въздишки, де сълзи ронят се вдовишки, де тежки железа дрънчат и дето кървите течат, и дето има мъченици, и обезчестени девици, и бедни, голи сироти, и окървавени бащи, и черкви, села развалени, и пълни с кокали полени — при Тунджа, Тимок и при Вит; вред, дето робът жаловит към север горестно поглежда, вред, дето грей една надежда, вред, дето пълно е с тъга, навред, по всичка България, една се дума чуй сега, един стон, един глас: Русия! III Русия! Колко ни плени туй име свято, родно, мило! То в мрака бива нам светило, надежда — в нашите злини! То спомня ни, че ний кога сме забравени от целий свет, любов, що никога не гасне, за нази бди с най-сладък свет. Русия! Таз земя велика по шир, по брой, по сила! Тя с небето има си прилика и само с руската душа! Там, там молбите ни се чуват и в днешния печален час сърца все братски се вълнуват осемдесет милйона с нас! IV О, скоро нам ще се протегне могъща, силна, братска длан и кръв поганска пак ще текне, и пак ще гръмне стар Балкан! Че царят волята си ясно яви в свещената Москва и през уста му едногласно Русия цяла хортува: „Решил съм, каже, да избавя от робство братята ни днес. Това дългът ми повелява, това го иска руска чест. Ще гледам с мирен начин ази да стигна таз свещена цел, но не сполуча ли — тогази ще вдигна руският орел. В такъва случай се надея, че всяк от вас ще бъде пръв за таз великата идея да жертвува имот и кръв!“ И от далечната Камчатка, дори до финските моря една светкавица засвятка, един разчу се вик: „Урра!“ V О, здравствуй ти, Русийо мощна, света трепна от твоя глас, скокни, царице полунощна, зовем те ний, ела при нас! България сега те вика. Часът настана: твой завет и твойта мисия велика да ги изпълниш в тоя свет! Затуй си ти прочута, славна и друга нямаш с тебе равна; затуй обхващаш полусвет — царства, народи, океани — и нямаш изглед, край и чет; затуй те бог до днес отбрани от толкова беди, душмани; затуй можа да съкрушиш Мамая-хан и Бонапарта, затуй врага си ти страшиш, кога те гледа и на карта, затуй зовеш се ти Света, затуй те любим кат баща и чакаме като Месия: Затуй си ти Русия! 22 ноември 1876

ТОЯ ХЕРО МНОГО ПРОТИВЕН БРЕ

Поредната гнусна американска провокация. Нали така?!

Знаем ги стиховете, но защо не пита как мизерно живеем 80% от българите, с доходи от по 150 - 300Е?

Не е гнусна, а е циркаджийска. И е добре синхронизирана с оптите да свържат Черепа с Русия (виж другите статии). Случаеност? Не мисла!

Дори велик поет като Вазов мзоже да бъде заблуден. Важното е, че в крайна сметка се е осъзнал!

Дори велик поет като Вазов мзоже да бъде заблуден. Важното е, че в крайна сметка се е осъзнал!

ТАЗ ГОДИНА ЩЕ СТРОИТЕ, ДОГОДИНА ЩЕ РАЗВАЛЯТЕ! НЕЩО УСИЛЕНО СЕ ГОВОРИ В ПРОСТРАНСТВОТО,ЧЕ ИДВА НОВА ЯЛТА! ПРАВЕТЕ СИ СМЕТКАТА, ДА НЕ СЕ ОКАЖЕТЕ ПАК ОТ СТРАНАТА НА БУЛКАТА!!! НАМАЛЕТЕ ПАТОСА И УСИЛЕТЕ ЗДРАВИЯ РАЗУМ!

САКЪН! ЩОТО СЛЕД ГЕРДАНЧЕТАТА СЛЕДВАТ ОДЕАЛАТА ЗАРАЗЕНИ С ХОЛЕРА!

Разликата между американските дипломати - научават Български език необходим за тяхната работа и от уважение към страната ни. А руските алкохолици цял живот не могат да научат нашият език и си говорят на Азиатския си диалект. Дори отричат , че Българи са им дали азбуката на това диво племе.

Само имбецил може да нарече олигофрени най-великата нация на Плантата.Защо е нужно на руските дипломати да учат езика на тези,които говорят техния език?