14:23 | 21.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Градът на Българския Рокфелер и Японеца на Балканите (снимки, видео)

Котките без опашки, габровските шеги и Рачо Ковача не са всичко, което трябва да знаете за Габрово

Снимка: Радослав Първанов Фотография

Градът на Българския Рокфелер и Японеца на Балканите (снимки, видео)

Котките без опашки, габровските шеги и Рачо Ковача не са всичко, което трябва да знаете за Габрово

10:51 | 27 декември 2019 | Автор : Десислава Димитрова 0 63155 Снимка: Радослав Първанов Фотография

Когато учех в Априловската гимназия в Габрово, нямах търпение да завърша, да ме приемат студентка и да замина за София, въпреки че още тогава имах приятели, с които много се забавлявахме и се обичаме и до днес. Градът ми се струваше сив, безинтересен и тесен. Е, приеха ме в Софийския университет и, щастлива, аз заминах за столицата, без да разбирам защо някои остават. Сега, почти 25 години по-късно, все още живея в София, но нямам търпение да си отида в Габрово. И не, не точно за да се завърна в "бащината къща", а защото градът вече ми харесва и в него се чувствам добре. И не само на мен, харесва го и мъжът ми - кореняк софиянец, който си представя как на старини ще се преместим да живеем там...

#DIRections

За да разберете какво точно ни влече и кои места си струва да посетите, направете още сега една виртуална разходка в Габрово и околността с рубриката ни DIRections, в която наш партньор е Vivacom.

Нощно Габрово

Снимка: Радослав Първанов Фотография

Ако скоро или никога не сте ходили в Габрово, подарете си една екскурзия, струва ми се, че никак няма да съжалявате. Напротив - градът нито е твърде малък, нито много голям (около 52 000 жители) - спокоен, без задръствания, близо до планината, затова и често тук е много по-слънчево от потъналата ни в смог столица, има много приятни заведения с вкусна храна и атмосфера и дори активен културен живот, ако изкуството ви влече.

Освен това Габрово е перфектна дестинация откъм който и да било край на страната да го погледнете. Просто е точно по средата - само на 22 км по асфалтов път, в подножието на връх Исполин в Средна Стара планина, се намира географският център на България - в местността Узана (името най-вероятно произхожда от турската дума "узун" - дълъг), където надморската височина варира от 1220 до 1350 м.

Снимка: Уикипедия

От няколко години мястото се оформя като малък планински курорт, в който можете да отседнете в хубави хотели, да правите преходи, да се катерите и дори да практикувате зимни спортове. В ски зоната има няколко писти, най-дългата от които 1,2 км.

Хотел "Балканци"

Снимка: booking.com

Но ако не ви се качва нависоко, а искате да отседнете в града, първо трябва да си резервирате хотел. И за мен беше изненада, но се оказа, че има моменти, в които трудно могат да се намерят свободни стаи, поне за местата, в които ще е удоволствие да отседнете. Ако предпочитате просто да си паркирате колата в идеалния център, за да сте на пешеходно разстояние от всички основни забележителности, а най-хубавите кръчми да са на една крачка, имате идеална възможност. Малкият семеен хотел "Кольовата къща", сгушен на калдаръмена уличка в старата част на града, освен че е в красива реновирана старовремска къща с чудесен интериор, се намира буквално на метри от емблематичната за града "Странноприемница". Тази механа в битов стил с камина и голям двор беше най-доброто място по времето на соца и продължава да предлага богато меню от супи (задължително през зимата опитайте местната куркудена чорба - с кисело зеле и свинско), традиционни ястия и страхотни пърленки, направени в пещ.

Ако пък искате нещо по-изискано, на вечеря можете да посетите близкия ресторант "Рест", достоен да се сравнява с добрите софийски заведения. Ще го познаете лесно - намира се в красива къща от червени тухли, обзаведена с вкус и стил.

Имате и още един вариант - ако обичате рок музика, "The brothers" е много добра комбинация от задушевна атмосфера и огромна порция от може би най-вкусните пържени картофки в града. Разбира се, има и други приятни местенца, но аз лично посещавам тези.

В случай, че не ви притеснява да бръмчите с колата по баирите, предпочитате да нощувате нависоко и да имате прекрасна гледка и голяма зелена поляна, можете да изберете хотел "Милкана", кацнал над града в местността Градище. Там се намират руините на крепостта Градище, която датира от 4-6 век.

Скрийншот: YouTube

Смята се, че това е било типично тракийско селище, като при разкопки са намерени останки от 45 помещения и множество предмети от ежедневието на хората, които са съхранени в Историческия музей в Габрово.

В района се намират и Астрономическата обсерватория и планетариума - място, където на децата ви, а защо не и на вас, ще им бъде много интересно. В звездната зала с 50 места с проекционен апарат "Планетариум ZKP-2" на "Карл Цайс" на куполообразен екран се демонстрира точно копие на звездното небе с движението на небесните тела. А с телескопа "Celestron 14", монтиран стационарно в наблюдателен павилион, могат да бъдат видени Слънцето, Луната, планетите и техните спътници, звездни купове, мъглявини и други обекти и явления.

С този телескоп можете да видите Слънцето, Луната и различни планети

Снимка: Официален сайт

"Светът е оцелял, защото се е смял"

Всички заедно ще се забавлявате и може би в най-голямата емблема на Габрово - Дома на хумора и сатирата. Уникалният културен институт със статут на общински музей е създаден още през 1972 г. и неговото мото е крилатата максима на Радой Ралин "Светът е оцелял, защото се е смял". На 1 април (датата, разбира се, не е случайна) 1975 г. Домът на хумора официално отваря врати и до днес обитава реконструираната фабрика на известните габровски индустриалци братя Калпазанови и крие 38 000 интересни и забавни експонати, рисунки, карикатури и т.н.

Снимка: Радослав Първанов Фотография

В него ще се хилите до пръсване, когато видите на какво приличате, заставайки пред кривите огледала.

Снимка: Официален сайт

И ще научите всичко за прословутата котка с отрязана опашка. Според габровските лакърдии местните режели опашките на домашните си любимци, за да се затваря по-бързо вратата след тях и да не изстива собата. Това е само една от шегите, които илюстрират смятаната за основна черта на габровеца - неговата спестовност и прагматичност. "Слагат кранчета на яйцата, та да си източат толкова, колкото им трябва - зер цяло яйце е много за една чорба!", "Пият само червено вино - от него остава поне боята, а от бялото - нищо", "Играят хорото по терлици, за да се чува музиката от Севлиево" са други от тях. И не, че съм пристрастна, но да се обвиняват местните, че са свидливи, не е много честно - аз лично познавам куп хора, които ще ви нагостят и напоят от сърце.

Скулптурите на Чарли Чаплин, Дон Кихот и Санчо Панса и на Хитър Петър, дело на проф. Георги Чапкънов, оформят Парка на смеха пред Дома на хумора

Снимка: Десислава Димитрова

А символът на жилещия хумор - стършел, ви посреща, буквално забит в сградата.

Хром-никеловата артинсталация е дело на габровския скулптор Георги Балабанов

Снимка: Официален сайт

Ако пък се случи да сте в града на 16 май, ще можете да наблюдавате традиционния карнавал, в който по улиците преминават огромни карикатурни фигури на политици.

Бойко Борисов и заобикалящите го политици

Снимка: Десислава Димитрова

Може да имате късмет вицепремиерът и бивш кмет на Габрово Томислав Дончев не само да се снима със своя образ, а пак да се маскира като през 2018 г., когато заедно със съпругата си се появиха като герои от "Матрицата".

Томислав Дончев и съпругата му като Морфей и Тринити от "Матрицата"

Снимка: Официален профил във Facebook на Томислав Дончев

Символът в реката

По време на карнавала маскиран е дори Рачо Ковача.

Рачо Ковача

Снимка: Десислава Димитрова

Легендата гласи, че ковач на име Рачо от Боженци пренася работилницата си на мястото, където сега се намира центърът на града, като започва да подковава конете на керванджиите и да ремонтира каруците им. Пак според легендата името на Габрово произлиза от голямото габърово дърво, намирало се над работилницата на майстора. Исторически потвърждения за това няма, но така или иначе Рачо Ковача си остава символ на Габрово и предприемчивия дух на неговите жители.

Паметникът на Рачо Ковача в река Янтра

Снимка: Десислава Димитрова

Огромната му бронзова статуя е разположена върху голяма скала в коритото на река Янтра, точно до централния Лъвов мост - един от многото, които пресичат града.

Снимка: Добрин Кашавелов, Булфото

Сигурно знаете, че Габрово е един от най-дългите градове в България, но ако ви е любопитно точно колко - 25 км. През целия град минава Янтра, която стига до Велико Търново. От няколко години разходката около реката в центъра на града стана по-приятна, след като бяха оформени пешеходни алеи от двете страни. И ако тръгнете от паметника на Рачо Ковача, можете да стигнете за минути до Дома на хумора, до който се намира и Спортната зала.

Снимка: Десислава Димитрова

Нощем разходката е особено приятна заради светлините на новия мост.

Новият мост над Янтра, който нощем е красиво оцветен в различни цветове

Снимка: Радослав Първанов Фотография

В самия център пък ще откриете Къщата-музей Дечкова къща - единственият запазен паметник на жилищната възрожденска архитектура в града. В нея е настанена постоянната експозиция "Градски бит от края на XIX - 40 години на XX век".

Дечковата къща

Снимка: Регионален исторически музей Габрово

Ако бяхте на гости в Дечковата къща преди 100-на години, щяха да ви посрещнат така

Снимка: Регионален исторически музей Габрово

Наблизо е и Интерактивният музей на индустрията, в който са подредени три експозиции за историята на града - Индустриализация (от края на XIX век до 1944 г.), Социализъм (от 1944 до 1989 г.) и Настояще (от 1989 г. до наши дни). Беседите се изнасят от виртуален екскурзовод на три езика - български, английски и руски.

Интеркактивният музей на индустрията

Снимка: Официален сайт

Музеят се намира в много красива сграда, обявена за недвижима културна ценност от местно значение още през 1986 г. Построена е през 1893 г. за семеен дом и кантора на габровски търговец, а в средата на 20-те години на 19 век е закупена от Българската търговска банка, след което е национализирана от Градския народен съвет. Сградата е използвана от историческия музей в периода 1949 - 2003 г., след което, до 2013 г. остава необитаема.

Снимка: Официален сайт

А точно до нея е разположена изключително красивата църква "Успение Богородично" - считана за шедьовър на българската възрожденска църковна архитектура. Изградена е през 1866 г. от Уста Генчо Кънев.

Църквата "Успение Богородично"

Снимка: Добрин Кашавелов, Булфото

Разбира се, както ще прочетете и в Google, ако тръгнете да търсите забележителности около Габрово, има три абсолютно задължителни - Етъра, Соколския манастир и Боженци.

Регионалният етнографски музей на открито "Етър" се намира в единия край на града, в посока Шипка. Там наистина човек може да се почувства като в старо село. Можете да видите какъв е бил животът на българите през XVІІІ и ХІХ век - запазените къщи, работилничките за различни занаяти, от които можете да си купите ръчно изработени съдове, ножове и какво ли още не, щекерджийницата, в която предлагат бяло сладко, халва, захарни петлета и пестил.

Етъра

Снимка: Булфото

А действащите водни съоръжения са гордостта на музея. Запазена е цяла система от канали и механизми, чрез които се задвижват водните колела. Можете да видите къде едно време са си перяли килимите.

Етъра

Снимка: Булфото

Най-голямо приложение водата като двигател е намирала в характерното за региона на Габрово плетене на гайтан. Така че в Етъра можете да видите тевапица, бичкаджийница, валявица, както и струг за гаванки, танури и солници.

Музеят е създаден през 1964 г. и е обявен за архитектурно-етнографски паметник на културата с национално значение през 1971 г.

Снимка: Десислава Димитрова

А нейде нагоре, пак по баирите, си извисява Соколският манастир "Успение Богородично", основан от архимандрит Йосиф Соколски през 1834 г. Той се намира в местността Соколова пещера, на 15 км югоизточно от Габрово и на 4 км от Етъра по асфалтов път. Оттам обаче може да се стигне и по красива туристическа пътека, преходът по която отнема около 2 часа. В двора на манастира ще пиете вода от построената през 1868 г. от Колю Фичето кръгообразна каменна чешма с осем чучура. Смята се, че самоукият майстор е построил и красивата каменна стена и костницата до манастирския храм.

Соколски манастир

Снимка: Булфото

През Възраждането в Соколския манастир е основано килийно училище, а в годините до Освобождението през 1878 г. е давал убежище на Васил Левски и четата на капитан дядо Никола. През Руско-турската война манастирът е превърнат в лазарет за ранените руски войници.

До средата на ХХ в. той е мъжки, но през 1959 г. там се местят монахините от Габровския девически манастир. Така и до днес Соколският манастир е девически.

Качете се дотам, гледката отгоре е невероятна, и дори можете да пренощувате, предлагат настаняване.

Соколски манастир

Снимка: Булфото

Точно в обратната посока, особено ако сте решили да отидете и в във Велико Търново, с едно отклонение от пътя - едва на 9 км от Габрово, се намира Боженци. Криволичещото пътче дотам е много живописно, макар и малко тясно, а преди него има и други китни селца, сред които любимото ми от дете Торбалъжи (едно време селяните пътували с волски каруци по стръмния път и за да теглят по-добре добичетата им закачали по една празна торба на хомота отпред, а те, опитвайки се да си пъхнат главата в нея, теглели здраво - оттук и приказката за торбата, пълна с лъжи).

А в самото Божнеци е прекрасно - сгушено буквално в планината, много, много зелено, с красиви автентични къщи с покриви от каменни плочи. Селото е с история на повече от 600 г. Легендата разказва за болярката Божана, която през 1393 г., при превземането на Търново от османците, избягва със семейството си и търсейки спасение в гористите планини стига до малка рекичка. Заселва се по северните склонове на Стара планина и основава Боженци.

Боженци

Снимка: Булфото

Селото е било разположено близо до стария римски път Никополис ад Иструм - Августа Траяна - Константинопол. През XVIII и XIX век преживява своя разцвет. Търговците кърджии разнасяли стоките си из цялата Османска империя, Русия, Австро-Унгария, Италия и др. В края на XIX век в Боженци има около 110 къщи и 500 жители. Днес то е запазено във възрожденския му вид. Там можете да видите как е изглеждало истинско килийно училище и да разберете какво е менгема - работилница за пречистване на восък от началото на XIX век.

Боженци

Снимка: Булфото

В селото има няколко къщи за гости, в които можете да отседнете, и хубави механи, в които да похапнете вкусно.

Вижте още снимки >>

От пазители на прохода до Българския Рокфелер и Японеца от Балканите

Когато Търновград става столица на Втората българска държава през 12 век, пътят през Шипченския проход се оказва ключов. Тогава се създава село от свободни и умели във военното дело хора, които поемат неговата охрана. В замяна те получават привилегията да плащат по-малко данъци, да запазват собствеността върху земите си и произведеното от тях. Така местните устройват живота си, изграждат църква и манастирска обител.

Завоюването на държавата от османските турци не променя коренно поминъка им и почти не се отразява върху принадлежността им към православието, бита и нравите им. Те продължават да охраняват прохода, дори вече принадлежат към военизираните отряди на дервентжиите, както започват да наричат пазителите на пътя. Задачата им е да охраняват преминаващите кервани и държавни служители, като за това има султанско решение.

Броят им нараства с годините - от 96 семейства през 1478 година на 500 през 1545 г. и до около 3000 жители в края на 17 век. Местните имат самочувствието на независими хора, както ги описва един от най-известните турски пътешественици - Евлия Челеби, през 1662 година, когато трябва да се защитава от нападналата го военна дружина, въоръжена с пушки и секири, носеща барабан и знаме с християнски кръст.

Габровци оформят четирите основни стълба на българската национална държава - българската община, движението за независима църква, новобългарското училище и движението за признаване на българите като отделен народ в Османската империя. Думата на габровските кметове (чорбаджии) тежи пред търновския войвода и дори в Цариград пред Великата порта. Габровец организира изграждането на първия български православен храм в Цариград и издаването на султански ферман за отделянето на българския народ от общността, наречена "румели милет" (ромейски народ), представлявана от гръцката Вселенска патриаршия.

Със събрани средства от габровци, по идея на Васил Априлов в селището е отворено първото новобългарско светско училище, което се превръща в модел за образование по българските земи.

През Руско-турската война Габрово e един от десетината български градове с най-голям принос за победния край, особено по време на епичните Шипченски боеве през август 1877 г. Местните хора попълват опълченските дружини, организират охранителни чети, дават работници за прокарване на пътища и строеж на военни съоръжения, разузнават и водят военните колони по пътя на руските войски на юг от Стара планина. Освен това приемат в домовете си хиляди бежанци, организират болници, приюти за деца и старци, а в края на битките и лагер за пленените турски войници.

В новосъздадената държава габровската интелигенция става основа на държавната администрация, в която влизат народни представители и министри - цели 10-ма, 11 генерали и 25 крупни индустриалци, писатели, поети и учени.

Силата на града е в създаването на българската индустрия с фабриките на братя Калпазанови. Христо, Йонко и Тотю Калпазанови са основоположници на една от първите модерни кожарски фабрики, създадена в 1894 г. Основават и първата обувна фабрика "Янтра", а по-късно откриват кожарско училище, чийто директор е Йонко Калпазанов.

Иван Хаджиберов пък въвежда електричеството в производствената си дейност и още много други нововъведения, заради което е наречен Японеца на Балканите. През 1892 г. създава първото предприятие за фини вълнени платове в България "Първа царска придворна фабрика за текстилни платове". А през 1906 г. построява водноелектрическа централа на река Янтра за около 300 000 златни лева. Тя е първата водноелектрическа централа в България за индустриални цели и втората след тази в Панчарево. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е доставчик на платове за българската армия. Той е сред основателите на Индустриална банка "Габрово", дългогодишен председател на библиотеката в Габрово и финансов гарант за построяване на железопътната линия Царева ливада-Габрово.

Снимка: Регионален исторически музей Габрово

Тук развива своя предприемачески талант и именитият Пенчо Семов, определен от съвременниците си като Българския Рокфелер. Той е акционер в над 26 дружества и предприятия в България и създава над 10 хиляди работни места. През 1917 г. Семов става ръководител на голямата вълненотекстилна фабрика "Успех" в Габрово, която напълно отговаря на името си и носи значителни доходи. В края на 20-те години в нея се произвеждат повече от 10 тона платове годишно. Освен нея той притежава и памукотекстилната фабрика "Принц Кирил". През 1933 г. той става акционер дори в Българското търговско параходно дружество във Варна. Заедно с предприемача Иван Хаджиберов Семов строи и първите в България тенис кортове и зимни пързалки. Парите обаче не му пречат да бъде родолюбец. Когато България излиза губеща от Първата световна война и претърпява втората си национална катастрофа, Семов дарява 300 000 златни лева на католически свещеници, които да лобират в полза на България по време на преговорите за Ньойския договор. След смъртта си той оставя и няколко сгради, които да бъдат ползвани от обществото.

Заради цялата си индустриална мощ и концентрация на промишлеността, англичани наричат града Българския Манчестър.

Трикотажен отдел от фабриката за фланели, плетени долни гащи и пр. “Селвелиев и Цончев”, Габрово, 30-те години на ХХ век

Снимка: "Изгубената България"

Наследеното от годините преди 1944 г. става основа на индустриален град, известен със своята тъкачна, трикотажна, кожарска, телферна индустрии, както и институти за техническо развитие.

Рекламно календарче на текстилен завод “Добри Карталов”, Габрово, 1981 г.

Снимка: "Изгубената България"

Този град ражда именити българи и в по-новата ни история. Тук са родени световноизвестният скулптор и художник Христо Явашев-Кристо и виртуозният цигулар Минчо Минчев. Габровец е и забележителният със своите идеи карикатурист Христо Комарницки.