Хранене Затворниците получават три хранения на ден. На сутринта те получавали само половин литър „кафе“, или по-точно преварена вода с добавен заместител на зърнено кафе, или „чай“ – билкова напитка. Тези напитки обикновено са били неподсладени. Обедното хранене се състоеше от около литър супа, чиито основни съставки бяха картофи, рутабага и малки количества зърнени култури, ръжено брашно и хранителен екстракт Аво. Супата не беше апетитна и новопристигналите затворници често не можеха да я ядат или можеха да го направят само с отвращение. Вечерята се състоеше от около 300 грама черен хляб, сервиран с около 25 грама наденица или маргарин, или супена лъжица мармалад или сирене. Хлябът, сервиран вечерта, трябваше да покрие нуждите и на следващата сутрин, въпреки че гладните затворници обикновено консумираха цялата порция наведнъж. Трябва да се отбележи ниската хранителна стойност на тези ястия. Комбинацията от недостатъчно хранене с тежък труд допринесе за разрушаването на организма, който постепенно изразходва запасите от мазнини, мускулна маса и тъканите на вътрешните органи. Това доведе до изтощение и гладна болест, причина за значителен брой смъртни случаи в лагера. Затворник, страдащ от гладна болест, беше наричан „муселин“ и лесно можеше да стане жертва на подбор за газовите камери. Храненето на затворниците се подобри до известна степен през втората половина на 1942 г., когато лагерните власти разрешиха получаването на хранителни колети. Евреите и съветските военнопленници обаче не споделят тази привилегия.

която функционира в чужбина, изглежда е тази.

Този германски самолет с 18 тона полезен товар, не трябва да се казва Херкулес, а Слабурко или Баничарка. Един истински транспортен самолет може да носи 230 тона товар.

Само 36 тона товар са пуснали самолетите (като броим теглото на контейнерите и парашутите). Това е по-малко от 2 камиона ТИР. При население 1 000 000 човека, се падат под 4 грама храна на човек. Моят хамстер се храни по-добре.