Коментари - Евгения Живкова отказала да бъде вице на Румен Радев | Днес.dir.bg

Ти първо за Десин кажи.

Как се присвояват пари от външен дълг бе, умник?

Няма по голяма отврат и по мръсна гад от българския комунист. Без значение кой е той и на кого е наследник и без значение къде в йерархията на тая сган се намира.Както и дали е мъж , жена , дете и всичко останало.Проклятието на България.

Не знам кой е този Десин и какво общо има с бодигарда на Тато, но ми харесва как всеки път когато стане дума за комунистическото минало на тиквения ви лидер, почвате отчаяно да опитвате да насочвате разговора в друга посока. И как явно според вас всеки, който каже обективни факти, е руснак. Красноречиво говори за доверието ви в герберастията.

Боко е типичен пример.

Това е ключът към възникването на сегашната "мафиотска държава" и четете.

Изглежда много работи не знаеш. Къде се буташ тогава?

Знам, че Бочко е бил личен бодигард на Тато и член на БКП, както и половината му съпартийци, а сега герберастията лае против комунистите и се прави, че такова нещо не е имало.

Нищо не знаеш. Само си хабят копейките за тебе.

Герберастчетата лъжете като тиквения си лидер - нагло и за неща, които са доказан факт и лесно могат да се проверят. И сте достатъчно прости да си мислите, че като повторите "нищо не знаеш" 100 пъти, всички ще забравят тези факти и ще почнат да се кланят на бившия личен бодигард и съпартиец на Тато.

тогава беше така, ако не си член на БКП си кръгла нула. Ако не вяваш, питай дядо ти.

Гледам нещо и нервичките си изпускаш.

Гледам, че бъркаш тайните си фантазии с реалността. Точно както ти се иска Бочко да не беше бил лична охрана на Тато и заклет комунист.

Храната заема специално място в обслужването на комунистическия елит. УБО създава специално производство на определени храни – от плодове и зеленчуци до първокласно месо. В три стопанства на УБО – „Врана", „Евксиноград" и „Кричим" – се произвежда селскостопанска продукция по традиционни технологии да задоволява потребностите на правоимащите, както и провежданите мероприятия с делегации и чуждестранни гости. „Храната се осигуряваше или от стола в Княжево, или в стол-ресторанта на хотел „Рила", или се разнасяше по домовете. Най-фрапиращ случай с разликата между себестойност и цена беше по отношение на произведените ягоди с стопанство „Врана". Фактическата себестойност на оранжерийните ягоди достигаше над 40 лева за килограм, докато ние ги продавахме съобразно бюлетините на „Булгарплод" за цената на тези плодове, които достигаха до 2 – 2.50 лева за килограм. Подобни аномалии се получаваха с оранжерийните домати и други зеленчуци, с колбасите и с млечните произведения", посочва главният счетоводител на УБО Георги Георгиев. Специално място в обслужването на правоимащите заема комплекс „Рила", създаден в центъра на столица в близост до основните партийни и правителствени институции. Освен с ограничен достъп той се слави с това, че в него може да бъде намерено всичко онова, за което обикновените българи дори не могат да си представят, докато висят на традиционните за комунизма постоянни опашки в магазините за хранителни или други дефицитни стоки. В „Рила" работят два ресторанта за правоимащите. По указание на Секретариата на ЦК на определена група лица храната се подготвя и доставя по домовете (зам.-министри и министри). Консумацията в столовото хранене за 1988 г. възлиза на около 120 000 лева, а разкритият щанд за продажба на хранителни стоки годишно реализира около 1 млн. – 1,1 млн. лева. Началникът на УБО ген. Милушев дава повече подробности: „Особените функции на комплекса „Рила" бяха публична тайна поне за София. Хората говореха със завист и негодувание за този малък остров на благоденствието, скрит от погледите на простосмъртните с плътни пердета. Но вероятно и най-жлъчните одумвания не са отгатвали мащаба на предприятието, не са подозирали какъв перфектен готвач и снабдител бе военизираният отряд, наречен УБО." Генералът дава за пример оборота на комплекс „Рила" през 1988 г. в размер на 1 312 000 лева. От тях в стол-ресторанта е консумирана готова храна за 110 000 лева, т.е. около 8%. Готова храна е разнасяна по домовете – за 150 000, т. е. 11%. Останалите 1 062 000 лева – 81% – се изразходва за продажба на хранителни продукти. Ето какво е продал столът „Рила" само за седмица (1-9 юни 1989 г.): 911 кг деликатесни колбаси, 604 кг домати, 447 кг краставици, 1435 кг череши, 860 кг ягоди и др. „Тоест той се бе превърнал в специален снабдител на този привилегирован контингент. Тези, които благоволяваха да дойдат „на крак" в ресторанта, бяха много по-малко от другите, на които УБО всекидневно зареждаше канчетата и ги разнасяше по домовете. Специални коли, поддръжката им, заплатите на шофьорите, горивото и т. н. Бяха за сметка на управлението. Върху цената на храната не се правеше никаква надценка. Особено възмутително бе, че повечето от „транспортните клиенти" бяха млади семейства на „правоимащите". Продуктите, разбира се бяха първокласни: деликатесни колбаси, хубаво месо, ранни краставици и домати, първите ягоди, грозде и праскови... А цените – като във всеки магазин", заключава генералът. Той обаче уточнява: „Задължение на УБО бе да храни, снабдява и обслужва не друг, а висшия ешалон, т. е. двадесетина души. Но на практика на яслата на специалното снабдяване беше целият номенклатурен апарат на ЦК на БКП, Държавния съвет, Министерският съвет с техните семейства и доста други, за които имаше специално разрешение на ЦК. Нека никой не се заблуждава, че „най-правоимащите" ползваха услугите на комплекса „Рила". За тях бе създаден отделен стол и снабдяване в комплекса на „Панорамен път". Там всичко преминаваше през предварителен лабораторен анализ." В комплекса „Рила" е изграден и специален магазин за западни промишлени и битови стоки и дрехи, достъп до който е „свит" за най-правоимащите. Право да влизат в него е ограничен до около 60 души, но не липсват и изключения. Сред тях са лица, които изобщо не попадат в категорията на правоимащите, според решението на Политбюро. Такива са племенничките на Тодор Живков Христина и Яна Маркови други негови роднини.

""Някакви хора от БСП''???????? това говори предотатъчно освен манипулираното ви заглавие...Само да попитам дали знаете с колко хора по принцип е говорено при цецка и сие????

Пари за кастата... под масата Тодор Живков не само е основен двигател в създаването на порочната система, чрез която определени блага се ползват единствено от комунистическата върхушка. Той е неин върховен архитект. С идването му на власт се поставя началото на един таен механизъм на финансиране на партийния елит. През 1958 г., само две години след като той е оглавил БКП, с решение на Секретариата на ЦК „Б"-12 се създава безотчетен фонд на правоимащите. Това е формалното решение, с което на практика оттам насетне, всяка календарна година на първия секретар на ЦК се отпуска сумата от 20 000 лева, а на секретарите по 5000 лева. С годините тези суми значително се повишават. Възприетият таен почин е циничен и крайно омерзителен на фона на тежкото положение по това време на населението в страната. Решението за раздаване на тези огромни средства е прието само от членовете на Политбюро Тодор Живков, Димитър Ганев, Боян Българанов и Антон Югов. Смисълът му е толкова секретен, че в последвалите правителствени постановления точно тези значителни финансови привилегиите не са посочени. Така в продължение на повече от три десетилетия висшето партийно ръководство на БКП начело с Тодор Живков си раздава значителни суми под масата. За храна. Живков само пестеливо казва, че „това са така наречените „персонални" пари, които се даваха на членове на Политбюро." Секретният характер на тази операция обуславя и изборът на лицето, което физически извършва предоставянето на хилядите левове всяка година – това е началникът на УБО. Когато през есента на 1986 г. след самоубийството на ген. Илия Кашев ген. Георги Милушев оглавява УБО, той е посветен в една от най-големите тайни на Живковото управление, не заради нещо друго, а просто защото постът му изисква той да продължи „традицията". Ето как разбира за нея: „Десет дни след като започнах работа бях извикан от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов, който ми даде две тетрадки и каза да ги прибера. Взех ги и ги прегледах. В тях бяха отразени партиди на всеки един от правоимащите лица. Вписваха се имената на лицето, годината и сумата, която е получавало. Така например на генералния секретар съгласно решение Б-13 от 1981 г. му се изплащаше размера на ползваната от него и семейството му храна. На членовете на Политбюро се изплащаха по 14 400 лева на година, еднократно, в началото на годината, на кандидат-членовете на Политбюро по 7200 лева и на секретаря на БЗНС по 7200 лева, на секретарите на ЦК и председателя на КРК по 6000 лева." Тетрадки са иззети от секретната каса на ген. Кашев след смъртта му. Това правят министърът Димитър Стоянов и заместника му Григор Шопов, като уведомяват секретаря на УБО Чавдар Томов, че по нареждане на Живков трябва да отворят касата и да вземат съответните документи. Те са направили това и са иззели документи, които са счели за необходимо без никой друг да разбере какво е съдържанието им. От съдържанието на тетрадките става ясно, че ген. Кашев е записвал собственоръчно раздаваните суми срещу всяко име със завоалирания израз „по сметка №336 – получени материали". Генералният секретар на БКП заповядва на новия началник на УБО да заличи тетрадките. „Живков ми нареди: „Тетрадките да се унищожат!", спомня си ген. Милушев. Той обаче се консултира с вътрешния министър Димитър Стоянов, който му казва: „По-добре ги задръж и ги пази!" Така е съхранен архива за раздаваните пари на правоимащите в периода 1981-1989 г. Тайният „ритуал" За това как точно се е извършвал „ритуала" по плащанията на тези суми разказва ген. Милушев: „Съгласно решение на Политбюро в началото на всяка година отивах при главния счетоводител и срещу разходен касов ордер получавах общия размер на сумата, в която се включват и парите за Тодор Живков, толкова, колкото е разходвал за храна за предходната година. След това разпределях сумата на всеки правоимащ, изплащах парите и той се подписваше в неговата партида. Накрая с главния счетоводител изготвяхме писмен протокол, в който отбелязвахме действително изплатените суми и тези за храна на Тодор Живков. Сумата за храна на Живков варираше между 16 000 и 18 000 лева. Протоколът се подписваше от нас двамата и се унищожаваше разходния ордер и така се заверяваше сметката на УБО. Правеше ми впечатление, че в решението за Живков нямаше фиксирана сума по отношение на него, а с молив беше отбелязана цифрата 15 000 лева. Допускам, че това е ориентировъчна сума за разходите на Живков. Когато разходите я надвишаваха попитах Живков. Той ми каза, че не е определил размера на сумата, но след смъртта на Малеева и Людмила Живкова Политбюро е взело решение да се поемат изцяло разходите по прехраната." Подробни обяснения дава и началникът на финонсово-счетоводния отдел в УБО Георги Георгиев: „Още с постъпването ми на работа през 1968 г. аз заварих практиката на част от членовете на висшия ешалон да се дават допълнителни суми от касата на УБО. Този въпрос беше известен само на началниците на управлението, на началника на финансово-счетоводния отдел. Ежегодно в края на януари от касата на УБО се изтегляха суми, които варираха от 220 000 до 240 000 лева, които се поставяха в две дипломатически куфарчета. Тези пари се отнасяха кодирано като разход по бюджета в статия „38 – разходи по разпореждане „р-336". Никакви други обяснения на никого не са давани, нито са отразявани. Сумите се отнасяха до началника на УБО, който подписваше разходния касов ордер и като началник на УБО и като получател на сумата. Това е официалната отчетност във връзка с тези суми. Този въпрос беше строго секретен от особена важност и ми беше казано устно, че изплащането на тези суми е регламентирано с решение „Б-13" на Секретариата на ЦК на БКП."

Тази може с поглд да подкваси мляко.

Напомня ми на Яхнията. Или на Дариткова.

Драге другаре, мене ако питате, вицепрезидент требеше да е Кире Консултанто!

Десетки хиляди левове за дрехи; нови вили и автомобили, прислуги: висшата номенклатура на комунистическия режим се е радвала на безброй привилегии. Николай Цеков припомня ключови факти от битието на "правоимащите". Едно от първите достъпни за широката публика автентични свидетелства за сладкия живот на комунистическата номенклатура по времето на Тодор Живков са мемоарите "По коридорите на властта" на Георги Милушев. В продължение на три години той е бил началник на Пето управление на ДС (1986-1989), известно повече като Управление за безопасност и охрана (УБО). Впрочем, както разказва генералът от ДС, кръгът от задачите, които трябва да изпълнява многохилядният персонал на УБО, е разширен още през 1956 - годината, в която Тодор Живков оглавява БКП. Тогава от служба за осигуряване на личната безопасност на висши партийни и правителствени членове УБО се превръща във военно-чиновнически архипелаг с многобройни служби за всестранно жилищно, транспортно, стоково, ресторантско и прочие обслужване на членовете на висшата партийна и управленска каста в НРБ и, разбира се, и на техните семейства. 60 000 лева за храна? Всъщност, началото на тайната система с огромните привилегии е положено още през 1951 година. Още тогава на членовете и кандидат-членовете на Политбюро е било позволено да ползват всяко тримесечие текстилни стоки за 60 хиляди лева, както и хранителни продукти за същата сума. За сравнение: в началото на 1950-те средната месечна заплата в НРБ е 540 лева. В своята книга Георги Милушев описва как през 1958 петима висши апаратчици начело с Тодор Живков дават зелена светлина пред използването на т.нар. безотчетни фондове от бюджета на ЦК на БКП. От тях първият секретар на БКП годишно вече можел да прибира без обяснения 20 хиляди лева. Зад грифа "Строго секретно" в ДС започва да кипи трескава дейност за "развитие и обогатяване на управляващите и всесилните", както пише Милушев. С решения на ЦК на БКП се регламентират една след друга все нови и нови привилегии – за предоставянето на жилища и вили, за командировки зад граница, за покупки на западни коли и за персонално изхранване на висшата номенклатура. Обслужването ѝ е поето от две бази за специално снабдяване. Базата на столичния "Панорамен път" е достъпна за елитния отбор "А" - обкръжението на Живков и шефовете на ключови институции. Базата в софийския хотел "Рила" пък поема отбор "Б" - членовете на Политбюро и вождовете на БЗНС. Георги Милушев си спомня: "В УБО вече трайно съществуваха службата за "домоуправление" (на жилищата, вилите и 42-те резиденции на правоимащите – б.а.), за перални, стопанско-производствени обекти, дърводелска работилница, гараж, (служба) за охрана и поддържане на ловните стопанства [на ЦК], звено за строителство, ремонт и поддръжка (…) УБО се превърна в държава в държавата." С бюджета на управлението се финансират, впрочем, и пътуванията на Владимир Живков до Япония, Филипините, Индия, Сингапур, Малайзия и Тайланд, подбират се апартаменти за родата на Живков, ремонтират се личните коли на членовете на Политбюро и им се купуват нови возила направо от щандовете на Пловдивския панаир. Годишно се раздават десетки хиляди левове на калпак за "изхранване" и за "протокол". Три от най-горните етажи на номенклатурата са обгрижвани и с екстрата "безплатна прислуга". Някои от новите членове на ЦК на БКП са смаяни от чантите с огромните суми, които разните служби на УБО започват да им носят веднага след заемане на поста, свидетелства Георги Милушев. Безграничната алчност на "правоимащите" Повествованието в книгата "По коридорите на властта" е изпълнено с примери за безгранична, а в редица случаи и нагла алчност за нови безплатни придобивки от страна на партизаните на БКП и техните близки. "Хората от народа" въобще не си поплюват, когато по някакъв начин се почувстват "ощетени" от липсата на някоя от полагащите или неполагащите им се екстри. "Една от големите ми грижи бе как да се въведе някакъв ред във валутата, която теглеха от УБО Владимир и Евгения (Живкови) и (внукът на Живков) Тодор Славков. (...) Понякога даже не си правеха труда да ходят при валутния касиер. Позвъняваше някоя от управителките на вилите им и казваше: "На Тошко да се донесат толкова и толкова долара." Генерали и полковници изпълняваха заповеди на камериерките. А децата харчеха нашироко. Почти всичко се купуваше с валута. Подменяха обзавеждане. Вещите бързо им омръзваха. Между 1985 и 1989 г. Евгения Живкова бе направила покупки в магазина в (хотел) "Рила" за около 70 хиляди лева, значителна част от които с валута. Претенциите на Владимир и Евгения (Живкови) към завършените им вили нямаха край (…) Тодор Славков беше едва 15 годишен, но искаше значителни суми (100-150 долара) без да пита дядо си. "Виж там" – беше цялата резолюция на Тодор Живков. "Виж там" означаваше децата да вършат каквото им е угодно", пише Георги Милушев. Правилото, че рибата се вмирисва откъм главата, важи за почти всички "правоимащи". Милушев посочва, че много дори от формално неовластените с "правата" на най-висшата номенклатура апаратчици правят каквото си искат. Величия на соца като Любомир Левчев, Георги Джагаров, Стоян Стоименов, Пантелей Зарев, Ярослав Радев, Димитър Методиев, Георги Божинов и други ползват луксозни държавни вили срещу наем от 12 лева месечно, а само отоплението, токът и телефонът във всяка от придобивките струва на данъкоплатците 600-700 лева месечно. Но някои от тях, като Георги Джагаров, отказват да плащат дори смешните сметки за наем с мотива "Имам право!", се казва още в книгата на Георги Милушев. УБО – оркестър за сватби и погребения По време на едно от посещенията на Фидел Кастро в България предшественикът на Милушев на поста началник на УБО - ген. Илия Кашев, се разплаква от злоба, защото кубинската делегация е поискала да ѝ се доставят "леки жени", твърди неговият подчинен и шеф на морския отдел (!) на УБО Димитър Георгиев. ЦК на БКП е съпричастна не само към веселбите, но и към тъжните мигове в братските партии и терористични движения. През 1986 чрез бюджета на УБО ЦК на БКП отпуска 25 хиляди лева за закупуване на колбаси, вино и шампанско за погребението на вожда на Мозамбик Самора Машел. Но това е минималната щета, която велможите на Партията нанасят на събирания с труда на редовите български "труженици" държавен бюджет. Само в Мозамбик до края на 1989 управниците на НРБ вече са успели да закопаят като "перспективни инвестиции" 72 млн. долара, взети назаем от западни банки, както ставя ясно от изследването за външния дълг при комунизма на историка Мартин Иванов. Георги Милушев, "По коридорите на властта", издателска къща "INTRA book", 1991 година, 230 страници

Рейтингът на Президента показва, че ти си се объркал.

Живков ли покани Ран-Ът?

Айде стига бе лизачи,може ли да сравняваш орелът който лети във висините и дебела ,тлъста гасеница возеща се в джип който е платен от българският народ.Не от БЛАГОДЕТЕЛЯТ му Румен Николов - Пашата ,на който купуваше вестници и му чи стеше обувките,а от всички нас за да се прави на шофьор.

са външен дълг и като се откраднат от правоимащите се превръщат на окраден външен дълг.

А дали може да се сравнява едно просто селянче от ямболските села, издигнало се до шофьор на самолет, дето през живота си не е направил една сампостоятелна стъпка, с човек, дето цял живот се е борил и успявал. САМ, а не с помощта на БСП или КГБ. Да. Царят го лансира. Но от там нататък ББ е постигал всичко сам - и като кмет на София и като премиер. Цели 12 години. А и преди това се е спарвял сам. Орел в небето! Де да беше така. А то фатмак от кашимерията. Какъв щеше да стане Лайньо радев ако не го бяха приели във военно училище. В най-добрия случай тракторист. Или комбайнер. А в общия щеше да бъде овчар или селския говедар.

Мъдри решения е взела. Предложенията са били, за да спечели гласовете на милеещи за времето на тато.Радев и НДСВ щяха да загубят имидж от нейното присъствие.

Тая вместо да чука камъни по кариерите , харчи отпънатите пари на данъкоплатците . Аман от Правешки ангасари.

Абе офцо какво като сме имали много предприятия, теб какво те грее този факт, когато за да си купиш бойлер трябваше да се запишеш и чакаш. Взеха на хората земята и поминака и ги наблъскаха в панелки. То бива облъчен народ, ама пък чак толкова.

При соца: Партийният елит имаше доходи като на британски аристократи Мнозина въздишат по социализма и твърдят, че не е имало бедни и богати, защото всички били равни. Факт е обаче, че към 1980 номенклатурата на БКП концентрира доходи, съизмерими с тези на британската аристокрация. Социалното неравенство е най-честият повод за социално недоволство, който ражда и революции. В последните години неравенството се увеличава с бързи темпове в света и с още по-бързи в България. Затова някои си спомнят с носталгия за времето на соца. Редовно се чуват фрази като „всички бяха равни”, „нямаше бедни и богати“. Но да видим дали това е вярно. Неравенството има много измерения и може да бъде разглеждано от множество гледни точки. Най-общо те се свеждат до две: неравенство по отношение на доходите и неравенство по отношение на възможностите, които даден индивид получава по рождение, по избор и късмет. Неравенството в доходите по време на социализма Т.нар. коефициент на Джини е показател за неравенството по отношение на доходите и се изразява в проценти - от нула до сто. Стойност "нула" на практика означава съвършено равенство на доходите. Стойност 100 би означавала, че всички доходи в дадена икономика се придобиват от едно-единствено домакинство. За България данни за коефициента на Джини има от 60-те години насам. До към 1975 коефициентът на Джини пада под 20, което е наистина ниска позиция и поставя България редом с развити държави като Великобритания, Германия, Полша и други. Към 1980 година коефициентът на България започва да гони стойност 30 и неравенството става по-голямо, отколкото в капиталистическа Великобритания и социалистическа Полша. Тук трябва да се има предвид, че сравняваме капиталистически държави с частна икономическа собственост и социалистическа България. Какво означава това? Че през този период има една номенклатурна прослойка, която концентрира доходи, съизмерими с тези на британската аристокрация и частната индустрия. През 1980 година средната заплата в България 182,50 лв. Заплатите в номенклатурата са от 2500 лв. месечно за първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков до 450 лв. за заместник-председател и секретар на Окръжен народен съвет. Отделно членовете на ЦК на БКП са получавали солидни суми за разходи “за храна” - 1200 лева месечно в този период. Външните белези на неравенството Социалното неравенство през соца имаше и други външни белези, като западни коли и дрехи, до които имаха достъп само допуснатите на гурбет в арабски и африкански държави, дипломати и работещи в системата на външната търговия. Докато обикновените хора чакаха за съветска Лада до 10 години, елитът на БКП не е имал подобен проблем. С решение на Секретариата на ЦК на БКП от 30 ноември 1982 година Управлението за безопасност и охрана (УБО) доставя и продава на желаещите членове на Политбюро, кандидат-членовете на Политбюро и секретарите на ЦК на БКП по една „Мазда 323" за лични нужди на стойност 8000 лева. Номенклатурата Така стигаме до втория тип неравенство - по отношение на възможностите. В привилегированата номенклатура влизат не само ръководителите на Комунистическата партия и държавата, но и функционери на различни нива в градовете и предприятията, дипломати, и др. Тази група от хора се формира въз основа на произхода - заради тяхното или на техните родители, реално или стъкмено, участие в „съпротивата“ преди 1944 година”, пише историкът Момчил Методиев в сборника “Какво се случи преди 89-та”. “Тази група има достъп до най-елитните училища и болници, до по-добра работа, пътуване в чужбина, чужда валута, до по-добрите почивни станции. Тази привилегирована група има право да ползва и най-добрите жилища, в които отначало живеят на символичен наем, а след това имат право да ги закупят отново на символични цени. Като извод за равенството по време на соца звучи фразата на Джордж Оруел, станала популярна като виц: “Всички са равни, но някои са по-равни от другите”.

Най-голямото престъпление на комунизма в България Тормоз, побоища, убийства, отнемане на земята и поминъка на селяните: принудителната колективизация е най-мащабното престъпление на комунизма срещу българите. Хиляди села изчезват от картата. Още в периода 1944-1947 година едрите и средните производители на аграрна продукция в НРБ са обявени за "кулаци", "дребна буржоазия" и "експлоататори". По онова време в селата живеят близо 80% от българите, а над 3/4 от икономиката изцяло зависи от земеделското производство. Именно селските райони са бастион на все още съществуващата антикомунистическа опозиция в Народното събрание, където сто депутати начело с Никола Петков водят неравна битка срещу настъплението на новата диктатура, направлявана от Москва и подкрепяна от окупационната Червена армия. След обесването на Никола Петков, опозиционните партии са разформирани. Наместниците на Москва Георги Димитров, Вълко Червенков и Трайчо Костов насочват ударите на режима и към заграбването на индустриалната, банковата и едрата градска собственост. Бруталните действия срещу селяните През 1948 година тези комунистически дейци формулират и главната задача: до 1953 година в НРБ да приключи "големият скок" на сталинската колективизация, като поне 2/3 от поземлената собственост премине от ръцете на стопаните във властта на комунистическата номенклатура. По указание от Москва разправата трябва да започне с "експлоататорската класа" в българското село, която по сметки на БКП възлиза на около 100 000 средни и сравнително заможни производители на храни за пазара. За "кулаци" са обявявани в някои случаи дори собственици на по 40-60 декара земя и няколко крави. На тях първо им отнемат стопанските постройки, инвентара и всички ниви, които не могат да бъдат обработвани без наемен труд. След това както по-заможните, така и бедните са принудени да изпълняват непосилни наряди за доставка на месо и зърно в полза на централната власт. Съдбата на "кулаците" всъщност е подпечатана веднага след ликвидирането на опозицията в Народното събрание през 1947 година: те са обречени на икономическо и физическо унищожаване. Оцелелите след "разкулачването" преминават през репресиите в тъй наречените Трудово-възпитателни общежития на МВР и са подложени на всевъзможни гаври. Насилията рязко нарастват след 1948 година, изтъква шефът на Държавна агенция "Архиви" доц. Михаил Груев. Той е документирал някои от методите на комунистическите функционери, изпратени по селата в Северозападна България, за да "агитират" селяните да влязат с имуществото си в ТКЗС-тата по съветски образец. "Някои от нежелаещите да подпишат са били търкаляни в бъчви по нанадолнища. Имало е случаи на опити за давене в Дунав през зимата. Най-обичайната практика обаче е била нежелаещите да бъдат затваряни, често за повече от денонощие, и да не бъдат пускани, докато не подпишат." Изследователят на колективизацията проф. Владимир Мигев пише, че по-упоритите стопани често били изкарвани през нощта с камиони извън селата, за да повярват, че може да не се върнат живи, ако не подпишат декларациите за отказ от имуществото си. Въпреки старанието и репресиите, до края на 1949 година са създадени ТКЗС-та в едва 847 села - от всички 5600 в страната. В тези колхози са обхванати 11% от земеделските стопани. Обикновено това са най-бедните селяни с по 20-40 декара земя, а също и селските комунисти, заставени да влязат по заповед от местните партийни организации. Разгромът на частното земеделие в страната е поверен на ново трио, ръководено от Вълко Червенков, в което влизат още секретарят на ЦК по въпросите на селското стопанство Тодор Живков и земеделският министър Титко Черноколев. В началото на 1950 година Черноколев изработва нова стратегия за смазване на "кулаците" и по-заможните селяни, отказващи да влязат в ТКЗС. Ударът е насочен към производителите в най-плодородните околии на страната - предимно в Тракийската низина и Добруджа. Въведен е стръмно нарастващ подоходен данък, с който се отнемат до 46% от приходите на "кулаците". Редом с него рязко са завишени и нарядите за зърно. Мигев привежда пример със земеделец от добруджанската околия Генерал-Тошево, който е трябвало да предаде на държавата не само цялото зърно от своите 100 декара пшеница, но и допълнително да закупи над 19 тона зърно на свободния пазар, за да се издължи на властите. Новият план за унищожение на селската "буржоазия" е приведен в действие през лятото на 1950 година. Под милиционерска охрана изпълнителите секвестират току-що овършаното зърно още на харманите. От къщите на неиздължилите се докрай по-заможни селяни са иззети всички хранителни запаси - независимо от факта, че хората остават без препитание и семена до новата реколта. Вторият човек на режима Георги Чанков заявява на всеослушание: "…ще разплачем и децата в утробите на кулашките майки, но ще съберем зърнените наряди!". Оставени без прехрана, селяните на много места организират спонтанни бунтове, в които има убити и ранени. Лично Тодор Живков участва в потушаването на бунтовете в Северозападна България през 1951 година, заради което е избран за член на Политбюро на ЦК на БКП, напомня Груев. И добавя, че неслучайно горянското движение достига своя пик именно през 1950-1951 година, като над 80% от хората в четите са селски стопани, оставени без елементарни средства за съществуване. По данни на проф. Владимир Мигев една четвърт от всички дела на съдилищата в началото на 1950-те години са насочени срещу "кулаците" и средното селско съсловие, нежелаещи да се обвържат с натрапената им колхозна система. Присъдите обикновено варират между 7 и 10 години затвор с конфискация на цялото имущество, уточнява Мигев. Когато селата започнаха да се обезлюдяват Репресиите срещу селяните и българското земеделие продължават до 1962 година, когато и последните ниви и пасища в планините стават "общонародна собственост". Четири години преди това са премахнати и мизерните ренти, които се изплащат на псевдокооператорите. Започва масово бягство от селата, продължило до края на комунизма. От средата на 1950-те до края на 1960-те средногодишно между 80 000 и 100 000 селски жители се превръщат в "градски пролетариат". Целта и резултатите от най-мащабното престъпление на комунизма срещу българите, засегнало около 75% от хората в НРБ, са описани с особен цинизъм в доклада на Титко Черноколев, който е главен архитект на селско-стопанската колективизация. През ноември 1950 година Черноколев рапортува пред партийните началници и съветските им надзорници: "На редица места, особено в Добруджа, са били приети много кулаци в ТКЗС (...) Сега от ТКЗС масово изключват тези кулаци. Съгласно устава на ТКЗС, не им връщат добитъка и инвентара, поради което кулаците не могат да обработват оставената им земя. Освен това органите на Финансовото министерство пристъпват да събират данъка по общия доход от тези кулаци, но понеже те не могат да го платят, им описват и вземат къщите, което вече е равносилно на пълно разкулачване". Това е тъжната история на българското село, което бе съсипано преди 70 години.

господи, колко е тъпа тази

Жени е интелигентно момиче, но ако я бяха преложили Цецка може би мямаше да плаче след изборите. Явно в БСП няма капка прагматизъм.

Каскети, сър.

Информация за Розовото трио на Отровените, които разиграват простичък театър,като вършат черната работа на Радев, който явно е без идеи и в Стратегически застой.Оставката му е поискана но не смее да отговори. Бъдете Непримирими към тях. Кои всъщност са тези лица? Видният протестър и един от водачите на опита за метеж срещу държавата - адвокат Николай Хаджигенов се оказа семеен приятел на банкера-беглец Цветан Василев, разкри Блиц, позовавайки се на източници от юридическите среди. За първи път Хаджигенов лъсна в публичното пространство именно покрай Цветан Василев през горещото лято на 2014 година. Тогава на 14 юни той се изпъчи пред медиите като защитник на един от тримата задържани за подготвяното убийството на депутата от ДПС Делян Пеевски - Георги Христов. Това даде повод на Хаджигенов да се настани в удобното кресло на "120 минути" при Светльо Иванов и напоително да се изказва като експерт за съдебната власт. От тогава до момента Хаджигенов е сред любимците на кръга "Капитал" и е обгрижван старателно от bTV. Покрай "протестърските" си убеждения Хаджигенов бе нает да защитава арестуваната и осъдена на две инстанции кметица на "Младост" Десислава Иванчева, а след това и на сърдечната приятелка на Васил Божков - певицата ЛиЛана и нейния брат. Преди месеци Хаджигенов стана редовен събеседник в студиото на скиора Сашо Диков заедно с другите двама участници на "отровното трио" Арман Бабикян и Велислав Минеков. Не по-малко интересен е и Бабикян, който се превърна в прислужник на обвинения в 19 престъпления хазартен бос Васил Божков и не спира да го защитава пред медиите на олигархията. Помага му и Мая Манолова, която лъсна на снимка до Васил Божков, но упорито твърди, че не е била финансирана от него. Нещо, с което съпартийците й от БСП не са съгласни. Според тях Манолова от години е захранвана щедро от Божков, но след това, за да си спаси кариерата, му обърна гръб. Предполага се, че точно за това Божков си отмъсти и в медийното пространство се появи нейна снимка в служебния му офис на столичната улица "Московска". Третият участник от "триото" Минеков произхожда от кървавочервен комунистически род. Облеченият във вехто елече склуптор е любимец на същия кръг "Капитал", на който вече обърнахме внимание и не спира да се кипри на телевизионния екран. Колкото и да се представя за демократ, Минеков не може да избяга от миналото си, колкото и упорито да се опитва да го прави. Вероятно Хаджигенов, Минеков и Бабикян се надяват, че след протестите могат да се уредят с министерски постове, но както се казва в една поговорка "Мечтите са безплатни".

Обидно е да си Вице на толупът Р Радев.

Избрани, избрани "цитати". И от интервюто - нищо не остана. Какъв е този жанр - "препредаване на думи" ??

Но явно еднокнижна тиква с присъда и невърната партийна книжка може да бъде твоят премиер.

до ПИЛОТ и тогава плямпай! Радев е посветен до тайните на НАТО, докато твоя шафиор не е. А и да е чул това онова нито го е чел нито видял. Айде ръси простотиите си тъпак!

Тази богопомазана принцисе реши и тя да напомни за себе си ,като комсомолеца Плевнелиев.Отвреме на време има хора с ниско самочувствие и умствени възможности , които решават , че са забравени от обществото и решават да напомнят ,че съществуват.Ако това устройство от женски пол беше станала вицепрезидент сигурно щеше да е срам за територията.Да си шие парцалките и се спатява във вилата купени с трохите от парите които е изкарал дедо и.Навремето промениха цял кодекс с цел да може дедо и Тошо да я осинови.Да каже как е "страдала" под грижите на УБО и с имот на улица Сан Стефано и коли /не москвичи/ и с неограничен лимит от долари за да си купуват разни дреболиии за които простите граждани само можеха да мечтаят.Аман от комунисти които плачат .Не бих се учудил ако каже , че е била и репресирана.Пълен ташак.

Разкривила си е физиономията с филъри.

Незаконния син на Живков и законната дъщеря на Живков. Какъв дует.

Жени има вид на умна жена и си разсъждава практично. Но все пак е наследник на комунисти. Борисов я бил поканил в НДСВ? Но тя вече била в БСП. Извинете, те гледат на партиите като на нещо, което им върши някаква работа. Просто от другарете отървия няма. И социализъма на бай Тошо унищожиха и демокрацията. Толкова си могат хората, Каскето с оромна власт и самочуствие. Добре че около Борисов се завъртяха и свестни хора, та нещата там тръгнаха. Че иначе Борисов в началото си беше абсолщютна нула с рояка от калинки. И добре, че западът го крепи- че отърване от другарете няма.

И да личи си, че е много ограничена. Дядо и и майка и бяха по-умни.

Добре си го преценила този шапкар!

като пише, ти четец ли си?

Защото НАТО го посвещава в тайните, та го изгониха от Полша.

подпира със сламчици Боса, Божков му помогна каквото можа . Къде са сега смс -сите на Божков? Защо никой не го издирва, нали уж плащаше за протести и е издигнал Радев? Няма червена бюлетина за издирване, няма медиен интерес. Защо ли, мисирки?

че кои са пък тези свестни хора, че не се сещам- Цвета, Мозъка, Дани, Томчо, Валерката, Каракачанката или Джамбазки. А може би министърката на туризма( не и знам името-секретарката на Симеонов) или г-ва външната министърка, която оплете конците с Македония, но я подпира стената на Алипу?

само да кажа, че предприятията се разграбват още от соц. времена и то под широко затворените очи на дядо ѝ на малката Жени.

... най-умното, което е направил дядо ѝ беше да се ожени за докторка да го издържа.