Коментари - Движението през прохода „Шипка“ е ограничено заради честванията на Шипченската епопея | Днес.dir.bg

В София има паметник на загиналите американски пилоти по времето на втората световна война. Паметник на онези, които са идвали с една цел: да убиват ЦИВИЛНО население, и да рушат ЦИВИЛНИ сгради. В този ред на мисли предлагам: На Шипка да се издигне паметник на загиналите османски войници по време на Руско-Турската Освободителна война. Щом за едните убийци може - значи трябва да може и за другите. Османците в тази война поне се загинали докато са се били с други войници, а не докато са трепели мирни жители.

След 2-3 години ПП/ГЕРБ/ДПС ще забранят и това. В момента на власт са - турци, американци и американски мекерета. Та, нищо хубаво не ни очаква.

Соросоидите искат да ни заличат истински значимите празници и ни подмятат някакви хелуини ,валентини и подобни глупости!

И това ли ще спрем да честваме, като изтрием 3-ти март?

барем Радев да беше отишъл то ясно чи промаериканското правителство нема представители щот така им е наредено от Посолството. Жалко, а там се е ковало освобождението от труско робство

НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗМЪКНЕ ОТ КАПАНА НА ОКУПАЦИЯТА ! ПАК ШЕ НИ ЗОМБИРАТ "ДА ЧЕСТВАМЕ" УМИРАЧКИ ...ПАК ШЕ НИ КАРАТ "ДА СВЕДЕМ ГЛАВИ" (И ТАКА ЦЯЛ ЖИВОТ НАВЕДЕНИ), ПАК ШЕ НИ ДРЕСИРАТ "ДА ОТДАВАМЕ ПОЧИТ" И ДА ПРАВИМ "ВЕЧЕРНИ ПРОВЕРКИ" НА УМРЕЛИТЕ ! НЯМА ДРУГА СТРАНА С ТОЛКОВА ДЕПРЕСИВНИ, ПОТИСКАЩИ "ПРАЗНИЦИ" НА КОИТО НИКОГА, АМА НИКОГА НЕ Е ИМАЛО "ПРИПОВДИГНАТО НАСТРОЕНИЕ", И ВСИЧКИ СА НАЯСНО , ЧЕ ТОВА Е ЕДИН НАСИЛСТВЕН РИТУЛ, ЧРЕЗ КОЙТО НА ТЪЛПАТА БИВА НАСАЖДАНО ВЕЧНО "ЧУВСТВО ЗА ВИНА" ! ИМАЛА ТАЯ КОЧИНА "1300 ГОДИНИ ИСТОРИЯ", А НЯМА НИТО ЕДИН ПАМЕТНИК КОЙТО ДА СИМВОЛИЗИРА ПЪРВИТЕ 1100 ГОДИНИ, А ИМА САМО ПАМЕТНИЦИ, ЧРЕЗ КОИТО СЕ НАСАЖДА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО УБИЙСТЕВНИЯТ ЗА ЕДНА СТРАНА - КУЛТ КЪМ ЧУЖДИ ИМПЕРСКИ АМБИЦИИ ! АКО ТАЗИ КОЧИНА НЕ НАМЕРИ СИЛИ ДА СКЪСА ПСНИХОЛОГИЧЕСКИ С ОКУПАЦИЯТА НА 3 МАРТ, ТЕ Я ОБРЕЧЕНА НА ...ЗАЛИЧАВАНЕ КАТО ИДЕНТИЧНОСТ !*

Посолството не хареса това!!!!!

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 21 до 26 август 1877 г. (9-13 август по стар стил) между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея. Малобройният руско-български отряд под командването на ген. Столетов, наброяващ около 7 500 души, се бие с превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша (около 27 000), за да не ѝ позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша. В течение на шест дни опълченците отблъскват атаките като най-тежък и решаващ за отбраната е 3-тият ден – 11/23 август, но след ожесточен бой турците отстъпват, а Шипка е спасена! Митовете за славните боеве са много. 1. Боевете при Шипка са продължили три дни Това не е вярно. След спасяването на прохода, боевете продължават с нестихваща сила още три дни, през които са дадени и най-много жертви от страна на руските войски. Истинската трагедия на Шипка обаче е била при така нареченото „Шипченско стоене“ през лютата зима на 1877-1878 г. Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене. 2. Дряновци издигат паметника Много разпространена е тази версия като се стъпва на факта, че за първи главен майстор на обекта е назначен Илия Пенев Мъглов, роден през 1891 г. в дряновското село Драгойча. В работата се включват и другите мъже от семейството – баща му Пеню и братята Пейо и Минчо. Доста от работниците също са от дряновско. Те правят основите, изливат първата железобетонна плоча, иззиждат стените на костницата и мавзолея, но строежът спира до главния корниз на паметника. Екипът майстори се уплашва от суровата зима на върха и още първата година строителите се разбягали. Така паметникът е завършен от търговищкият майстор Пеньо Атанасов – Бомбето, от с. Дралфа, Търговищко. Легендарният дюлгерин, който не свалял култовот си бомбе и в най-големите летни жеги, успял да събере куп именити майстори от Габровско и Казанлъшко, и завършил обекта в груб строеж през лятото на 1929 г. Поради липса на средства обаче паметникът е завършен години по-късно. 3. Магарета пренасяли материалите до върха Това не е точно така. Дървеният материал, стоманените греди, циментът и желязото за паметника са докарани до Казанлък с влак. Оттам до с. Шипка ги извозвали с камиони, а до върха – с волски коли или коне. Пясъкът е добит от коритото на река Тунджа и бил пренасян с мулета до върха. Външните размери при основите на паметника налагали изкопът да се направи достатъчно дълбок, за да се получи площ от около 300 кв. м. Затова и височината на скалистия върх е била снета с около 3 м. Скалата била разбивана с взрив, пренасян от двама души с магаре от габровската фабрика "Еловица". 4. 890 са стъпалата до Шипка Приблизително е така, но точната бройка е 894. С кола от Габрово и Казанлък разстоянието се взима за около половин час. А колко време отнема изкачването на стъпалата, зависи от физическата подготовка на всеки. Рекордът държи един ученик, който изкачи Шипка за 281 секунди. 5. 105 казаци на Радецки донесли победата Когато Сюлейман паша тръгва към Шипченския проход в началото на август, там пазят само 7000 български мъже от опълчението и отделни части от Брянския и Орловския полкове. Останалите руснаци са изпратени на Хаинбоаз, откъдето Радецки очаква турският пълководец да мине Балкана, за да се сражава до Дунава. Твърди се, че пашата тръгва към Шипка, за да си отмъсти на опълчението заради боя за Стара Загора месец по-рано. След като последната отчаяна атака на опълчението отбива турците, те започват да бягат към лагера в Шейново. През това време опълченците, вдигнали се самоволно в контраатака, започват да се бият с офицерите си, като се мъчат да ги върнат в окопите, за да не бъдат отрязани от върха от нови турски части. Все пак турците са 35 000, а ние - само 6500. След Шипка турските атаки замират, а през следващите месеци руснаците си осигуряват и голямо калибрена артилерия, и гренадири, и казашката конница, с които приключват войната, отново не без наша помощ. 6. Руснаци са Освободителите Години наред се омаловажава украинското участие в битката при Шипченския проход. В отбраната там участват легендарните 35-ти Брянски и 36-ти Орловски полк. На 9 август 1877 г. войниците от брянския полк начело с полковник С. И. Липински, заедно с българските опълченци, отблъскват цели десет атаки на предвожданата от Сюлейман паша войска. На 11 август, когато свършват патроните, именно украинците участват заедно с българските опълченци в превърналото се след това в легенда хвърляне на камъни срещу настъпващия противник. В боевете участва и Йосиф Шевченко, племенник на видния украински поет и основоположник на украинския език Тарас Шевченко. Йосиф е ранен на Шипка, а музея на върха още се пази негова снимка. В края на войната той е назначен за окръжен управител на Горна Джумая (Благоевград). На тази длъжност остава до подписването на Берлинския договор. 7. Боевете са се водили на връх Шипка В общественото пространството от десетилетия остава едно объркване - в момента назоваваме два върха с името Шипка. Планинският връх с надморска височина 1326 метра, назован като Свети Никола, е избран за място на паметния монумент. Кой тогава е връх Шипка? На километър северно от Паметника на Свободата има друг връх, който е по-нисък –1232 метра. Именно там, през август 1877 г., се е намирал командният пункт на генерал Николай Столетов. По предварителен план паметникът е трябвало да бъде издигнат на Орлово гнездо, на мястото на най-тежките и най-жестоките боеве за Шипченския проход. За да бъдат запазени скалите на Орлово гнездо като историческа светиня, а и заради наложителните скъпоструващи подпорни стени и подравнявания, обаче е била избрана съседната височина – връх Шипка, тогава Свети Никола, който се издига над прохода и се вижда отдалече от всички страни. 8. На Шипка всичко е спокойно! Мит е, е че тази фраза е заради картините на световноизвестния Василий Верешчагин. Да, триптихът на руският художник е с това име, но фразата идва от друго. Такъв е бил ежедневния рапорт на командващия Шипченската позиция генерал Радецки. А Верешчагин посвещава картините на ледената гибел на цяла руска дивизия. Названието на картините остава в Русия като историческа фраза, пълна с ирония и сарказъм. На рисунките е изобразена снежната гибел на руски войник, забравен от началството на своя пост, в жестоката виелица и кански студ на Балкана през януари 1878 г. 9. България плаща на Русия 32 т злато за Освобождението Не е вярно. В Сантефанския договор не пише нищо за "освобождение". Пише за окупация. А в Берлинския договор (член 22) е регламентиран и окупационният дълг на България към Русия. Той се образува от разходите на императорското правителство в Санкт Петербург по поддръжката на окупационните руски военни части и гражданската администрация - Управлението на императорския руски комисар в Княжеството 1878/1879 г. Сумата е изчислена на 10 618 250 рубли и 40 копейки - 89 640 000 златни лева - 32 тона злато. Дългът се изплащал на руското правителство по негова сметка в Banque de Paris et des Pays-Bas (Париба), Париж. През 1890 година е направена една вноска, но редовното изплащане е подновено едва през 1896 година. Окупационният дълг на Княжество България е окончателно погасен през 1902 година със средства от големия външен заем, емитиран чрез Банка Париба. До тази дата София издължава на Петербург общо 26 446 000 лева. Изплащането на източнорумелийската част на дълга е отлагано многократно до 1912 година. Тогава България и Русия договарят план за погасяването му, който така и не е задействан.Опростен е след Първата световна война със споразумение между правителството на Александър Стамболийски и болшевиките. В крайна сметка България плаща на Русия за освобождението си - 27 070 609 лева.

Седеруги и сини говеда да не припарват на Паметника на Свободата!

Няма ли да бутат Шипка?