Коментари - Да обгрижваш човек с деменция | Днес.dir.bg

Слава Богу, че си оцеляла и аз не знам как си успяла сама! Аз имах човек за през деня, когато съм на работа и също изпаднах в депресия. Ставаш, сменяш памперси, хващаш метрото, отиваш на работа, пак метрото, слънчева светлина не те вижда, прибираш се - памперси. Когато сменяш памперси на бебче, го правиш с радост и надежда, но на възрастен човек ... И не знаеш кога ще приключи това и страдаш, че искаш да приключи. Ние направихме маслосвет обаче, който по чудодеен начин преустанови пристъпите на всякаква агресия, клетвите и всичко останало. Остана едно ангелче и когато си отиде не си отдъхнах с облекчение, а още ме измъчва чувство за вина, че не се погрижих достатъчно добре, че роптаех срещу жребия си.

Докато се грижех за тях нямах време да мисля за себе си и бях здрава.Въпросът не е да оцелееш- въпросът е че малко или много се отразява и на този който се грижи- докато другите наследници нямат представа какво е да умираш по шест пъти на ден.

При мен е по-готино! :))) Единият не знае къде се намира (деменция), другият гневен (Алтсхаймер), а аз ... аз с рак!!! Яко! Те не знаят че аз може би съм най-зле и може да ги изпревари... :))) Ама аз имам опит и не ми пука, 20 години се грижи за жена ми с психическо заболяване и нещата от тази статия ги знам. Единствено полезна ми беше, че потвърждава това, което така или иначе правя. Спокоен и уравновесен съм, свикнал съм. :))) Важното е да не се вземаш на сериозно. :)))) Бъдете позитивни! :)

Има си държавни евтанариуми за блуждаещи старци. И понеже няма как непрекъснато да има човек до тях, ги държат упоени. Инак можеш да си наемеш 3 санитари да ти покрият денонощието, стига да можеш да си позволиш лукса. Повечето хора не могат.

такива домове има- но струват скъпо. А и самата мисъл какво се случва в тези домове не дава покой. хубаво е болните с деменция да не се местят от дома, в който живеят. Това ги обърква допълнително.Някои от тези болни разпознават близките си и обстановката до последно. Това е много важно- те усещат че не са сами .

Господин доктор Краси. Далеч сте от налучкването. Не са това източниците на информация, но вярвам, че тези проверени във времето и описани от мнозина истини за агресията при дементни състояния и заболявания са продукт на множество различни задълбочени изследвания и до голяма степен common sense. А Вие, вместо да правите импровизационно разследване на първоизточниците ми, се запознайте с феномена научно-популярна статия и с авторското право върху журналистически материал. И ще разберете колко сте нелеп. В практиката си досега съм си позволила да преведа само една статия, чието авторство е упоменато. По закона на авторското право, като първи преводач на нея, държа права върху превода. Не търсете под вола теле. Законът не е място за свободни интерпретации.

Много съм съгласна с вас, по принцип докато не му дойде на човек на главата това нещо, не знае за какво става въпрос. Две години гледахме свекърва ми с деменция, бяхме наели жена да я пази и въпреки това имаше толкова страшни, дори ужасяващи неща, които до ден днешен са оставили черния си отпечатък върху цялото ми семейство. Две години, в които свекърва ми беше изоставена от дъщеря си и я гледахме аз и съпруга ми, детето ми, което беше на 16 години също помни целия ужас. А сега сестрата на съпруга ми е равноправен наследник с него. Но вярвам, че Господ гледа и съди, ние сме простили.