Да обгрижваш човек с деменция

Агресия и раздразнителност - има ли какво да направим?

Обратно в новината
17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Това да гледаш болен от такава болест не е по силите на много хора по принцип държавата трябва да помогне но нея никаква я няма най правилното решение е платен дом за хора с деменция всеки друг избор и проява на чуства и състрадание ще тежат на гърба на гледащия не на болния защото болния няма да разбере нито едното нито другото за жалост .А ако имаш деца и работа кое ще избереш?

Човек трябва да има изключително силна психика и отговорност към близкият си за да може да се справи с подобно заболяване . Какво всяко нещо това е период от животът ни , един вид изпитание дали си благодарен към човекът и дали ще се погрижиш за него. В никакъв случай не одобрявам такива хора да се дават в домове , моментът в който се направи това нещо даденият човек си е заминал и неговите близки са се отказали от него.

Много полезна статия за близките на болния осъществяващи надзора и обслужването на такива болни. От няколко месеца се грижа за баща си и тази статия ще ми бъде от полза за да извървим заедно с него този труден и незнайно колко дълъг последен земен път .

Използвай всеки момент да се наспиш. Аз не можех и това се отразяваше много лошо. дори не знаех какво се случва и плачех. При мен беше още по сложно- единият с деменция- другият с рак на панкреаса. И сама.

Слава Богу, че си оцеляла и аз не знам как си успяла сама! Аз имах човек за през деня, когато съм на работа и също изпаднах в депресия. Ставаш, сменяш памперси, хващаш метрото, отиваш на работа, пак метрото, слънчева светлина не те вижда, прибираш се - памперси. Когато сменяш памперси на бебче, го правиш с радост и надежда, но на възрастен човек ... И не знаеш кога ще приключи това и страдаш, че искаш да приключи. Ние направихме маслосвет обаче, който по чудодеен начин преустанови пристъпите на всякаква агресия, клетвите и всичко останало. Остана едно ангелче и когато си отиде не си отдъхнах с облекчение, а още ме измъчва чувство за вина, че не се погрижих достатъчно добре, че роптаех срещу жребия си.

Докато се грижех за тях нямах време да мисля за себе си и бях здрава.Въпросът не е да оцелееш- въпросът е че малко или много се отразява и на този който се грижи- докато другите наследници нямат представа какво е да умираш по шест пъти на ден.

При мен е по-готино! :))) Единият не знае къде се намира (деменция), другият гневен (Алтсхаймер), а аз ... аз с рак!!! Яко! Те не знаят че аз може би съм най-зле и може да ги изпревари... :))) Ама аз имам опит и не ми пука, 20 години се грижи за жена ми с психическо заболяване и нещата от тази статия ги знам. Единствено полезна ми беше, че потвърждава това, което така или иначе правя. Спокоен и уравновесен съм, свикнал съм. :))) Важното е да не се вземаш на сериозно. :)))) Бъдете позитивни! :)

Да полезна е.Още по полезна би било да има специализирани домове за такива хора с обучен персонал и добри условия за живот на тези пациенти- както е в някои други държави.Тези пациенти имат нужда от специализирани грижи 24/7 и едва ли и най обученият и добронамерен родственик е способен да го направи....с години

Има си държавни евтанариуми за блуждаещи старци. И понеже няма как непрекъснато да има човек до тях, ги държат упоени. Инак можеш да си наемеш 3 санитари да ти покрият денонощието, стига да можеш да си позволиш лукса. Повечето хора не могат.

такива домове има- но струват скъпо. А и самата мисъл какво се случва в тези домове не дава покой. хубаво е болните с деменция да не се местят от дома, в който живеят. Това ги обърква допълнително.Някои от тези болни разпознават близките си и обстановката до последно. Това е много важно- те усещат че не са сами .

Много задълбочена и изпипана статия! Да,нещата като цяло са интуитивно открити от всеки засегнат от проблема,но въпреки това,така систематизирани изводи и препоръки са изключително полезни!

Написаното ,както отбеляза един потребител ,чието мнение е изтрито малко преди вашето да е публикувано ,са комбинирани преводи от чужди сайтове и публикации,малко разнообразени с български думи като фрустрация например.Как се пишат такива статии?Много лесно и бързо.Даже не е нужен компютър.Телефон или таблет с интернет са достатъчни.И Гугъл преводач.A Ако искате да прочетете оригиналът на тази публикация ,посетете сайта Daily Caring - How To Understand and Manage Dementia Behaviour -A Comprehensive Guide,и линковете там,примерно How To Deal whit dementia behaviour -14 tips.

Господин доктор Краси. Далеч сте от налучкването. Не са това източниците на информация, но вярвам, че тези проверени във времето и описани от мнозина истини за агресията при дементни състояния и заболявания са продукт на множество различни задълбочени изследвания и до голяма степен common sense. А Вие, вместо да правите импровизационно разследване на първоизточниците ми, се запознайте с феномена научно-популярна статия и с авторското право върху журналистически материал. И ще разберете колко сте нелеп. В практиката си досега съм си позволила да преведа само една статия, чието авторство е упоменато. По закона на авторското право, като първи преводач на нея, държа права върху превода. Не търсете под вола теле. Законът не е място за свободни интерпретации.

И кому е нужна тази статия. Всички съвети си идват в ума на гледащия естествено и без да ги е чел. Обаче това не променя факта, че семейството на болен т деменция е тотално изоставено от държавата. Поне един човек трябва да напусне работа, за да пази болния. Трябва да се повдигне въпроса за някакъв вид парично обезщетение за грижещите си. Слава на Бога при нас приключи бързо, но ако се беше проточило с години направо не ми се мисли.

Достатъчно е да се измени Законът за наследството.В много случаи грижите се поемат от един от наследниците,а когато настъпи краят се явяват всички и получават равен дял. Това не е справедливо.Това е обезщетението.

Много съм съгласна с вас, по принцип докато не му дойде на човек на главата това нещо, не знае за какво става въпрос. Две години гледахме свекърва ми с деменция, бяхме наели жена да я пази и въпреки това имаше толкова страшни, дори ужасяващи неща, които до ден днешен са оставили черния си отпечатък върху цялото ми семейство. Две години, в които свекърва ми беше изоставена от дъщеря си и я гледахме аз и съпруга ми, детето ми, което беше на 16 години също помни целия ужас. А сега сестрата на съпруга ми е равноправен наследник с него. Но вярвам, че Господ гледа и съди, ние сме простили.