Божанков: Секретарят на президента "простреля" Радев със стар документ от служебния кабинет

Депутатът от БСП обвини Димитър Стоянов, че прави внушения за износ на оръжие от Афганистан към Украйна

Обратно в новината
17-11-2017 20-11-2018

Коментари

келеме! повече в НС няма да влезеш, сополанко!

Как си мечтае сонети на партиен секретар от Горна Оряховица-Боцанко сополанка-Кака му Деси от ГЕРБ да му духа,чекиджия мазен,но на следващите избори БСП,ИТН и ПП ще се наакат тотално!

БСП искат хартиен вот,защото техния електорат-бабичките и старците с компютри не могат да се справят,а и имаха БСП само 11%на миналите избори-птлна катастрофа.По темата Македония нямат право да говорят изпбщо-лица като Гео Зайков Пирински-дядо на Георги Пирински и Иван Масларов-баща на Емилия Масларова-са се писали Макеоднци,заедно с Димо Хаджидимов и Димитър Благоев-за да има папууууу-за постове и Гоерги Мадолев-гад мръсен-виновник за македонизация на Пиринско!!!

Божинката се изпусна обилно !

Права е Нинова. Те не изнасят патрони, а снаряди.

е лайнян гъз от КДС, естествено е, че ще манипулира чрез лъжи, защото му се дава форум. Във филиала на Митрофонова наречен пРезиденство кадруват само кадесари и затова България не може да има никакъв полезен ход напред.

Напред БСП щурм срещу мунчо той не беше вашия кандидат и немате нищо общо с него . Пожелавам ви да си о търпите цял мандат :)

Имало още новоизлюпени комсомолски секретари! Срам за времето!

се едно четем новините от 92-ра година.... как па за 30 годин не мръднахте барем един сантим напред

Този мяка като дедо от село! Божинката е какви над този.

Това съм аз в панталон!

Тая джинка,защо не си оправи акцента?От разстояние си личи, че е селски бек.

БСП-то уж се бори за традиционни ценности, а е пълно с джендита. Божанка, Кумка Заукова, кака Серйожка, кака Криси Виги са сред кандидатките за маймунска шарка.

Божанка , Парламента скоро ще го гледаш от към Горна Оряховица.

ама папионка ...

Е вижте какъв запратък ви управлява.....джудже с папионка ,няма такъв срам

Верно, циркът е пълен.

ли се бръсне,бе?!

Нивото

На Искрен Митев другарчето от Прайда се обажда неподготвено .... Срещу Митко есемеса нямаш никакви шансове! Ближи си сладоледа!

Леле, всичко ли ни е така!? Недогледано, лъжливо, долнопробно!? Ако и на президентските съветници е такова новото, много жалко.Или това е поредното "активно мероприятие"

Бой по руZZките ЧУКУНДУРИ с нашето оръжие, че и пари изкавраме от тая работа!!! Само така!!! Единствено идиоти с промити мозъци кланящи се на една изостанала авторитарна държава врякат против. Русофил = малоумен идиот Трол = човешки отпадък РуZZката кочина = пропаднала фашистка територия от третия свят

Хапчетата

Тия дето искат да ни скарат с руснаците са руски агенти.

Яворчо, ти внимай с маймунската шарка! Някой твой колега да не ти напълни шоко цеха с нея

Моя цех си е моя работа, шоколадовата фабрика фалира

Няма нищо чудно, че селските идиоти в презуйагентсвото вадят фашшификати и компромати, те са ДС кадри и на това са учени.

Малкото,червено змииче хапе като за последно.

Божанката се ерчи за последно. Повече няма депутатстване за него. Но има проблем как ще го посрещнат съгражданите му в Горна Оряховица. Аз лично ще го ритна.

ГОЛЯМ КЕФ- РУСОФИЛНИТЕ КОМУНИСТИ У НАС СЕ ИЗЯДОХА --КЕФ!

Да напомня на стрелците — дипломата на премиера — продукта му в аптеките и по-точно описанието му — гражданството на премиера А сега се стреляйте !

На изборите народа фатално ще ви простреля.

келеме! ти ще ми се върнеш в Горна, аз ще ти покажа на теб кон боб яде ли! за това ли те пратихме в София бе, келеш? така ли служиш на Народа? ибрикчия!

Изнасяме, Не Изнасяме , ВСЕ ТАЯ. Българската ТЕНЕКИЯ Няма да Помогне изобщо. Донбас Е ВЕЧЕ РУСКИ. Остава само Лисичанск да се Доочисти от Нацисти. А с тази "Украйна", България се прави от "Управляващите" на ПУДЕЛ, дето лае със слюнки срещу ДОБЕРМАН и с Малкия си акъл не знае, какво може да Му се случи - така "Между другото" от страна на Добермана.

Този Божаков е всичко каквото един човек не трябва да бъде !

краката на лъжата г-н резидент са много къси, това професионалистите от партията г-жа лъжа много лесно го разкриват.

Президента е пътник. Инпичмънт за руската подлога.

е за туй няма пазач на нашия казан

Радев оставка

Бившият управляващи ГЕРБ и социалистическата партия, която споделя властта, се сблъскаха в понеделник за това дали България изнася оръжия за Украина или не. От ГЕРБ казват, че българският военен износ се е увеличил значително от февруари и това е най-вече това, което Украйна използва, но износът достига до Украйна през задната врата. Това категорично отричат ​​представители на социалистическата партия, включително лидерът и министър на икономиката Корнелия Нинова, чието министерство отговаря за издаването на разрешения за износ на оръжия и стоки с двойна употреба. На брифинг в понеделник лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов беше попитан дали България трябва да изпраща оръжие на Украйна и той каза, че трябва, както и останалия демократичен свят, и че това вече се случва, но "през ​​задната врата". „Българският износ на боеприпаси се е увеличил многократно от февруари, заводите за боеприпаси работят на пълни обороти и правят точно това, което се използва в Украйна“, каза той. На пресконференция в южния град Стара Загора депутатът Христо Гаджев (ГЕРБ), който е зам.-председател на парламентарната комисия по отбрана, каза, че от февруари до 13 април българският износ на оръжия, боеприпаси и стоки с двойна употреба се е увеличил с три пъти, с над 400 млн.лв. Това става ясно от отговора на Нинова на въпрос, публикуван в сайта на парламента, уточни той. Гаджев каза още: „Този ​​износ е за частни компании, а не за държавни и можем да предположим, че голяма част от него завършва в Украйна. Изпращането на оръжие в Украйна е правилното нещо, но защо да го правите по този таен начин? " Той каза, че два полета от летище София до Жешув в Полша на 4 и 5 април са доставили 600 000 30-мм и 40-мм снаряди на стойност 23,5 млн. лв. по сделка между българска и полска компания. Жешув е само на 100 км от украинската граница, добави този депутат. Вицепремиерът Корнелия Нинова упорито отрича да има износ на българско оръжие за Украйна или Русия. "Борисов, лъжеш! България не изнася нито за Украйна, нито за Русия", каза тя, цитирана от пресцентъра на партията. В публикация във Facebook тя каза, че не е издаден сертификат за военен износ за краен получател в Украйна. Лидерът на социалистите Георги Свиленски каза в позиция, разпространена от пресцентъра на партията, че Гаджев просто спекулира и предполага, че партньорът на българския износител по сделката в Жешув е представил фалшиви документи за дестинацията на износа. Свиленски предупреждава, че твърденията на ГЕРБ може да предизвикат международен скандал.

абе ясно! Властта пак простреля туземците! пак ще има трупове!

СОФИЯ - Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства са закупили големи количества оръжия и боеприпаси от съветски стил от България през последните две години, почти сигурно предназначени за фракции в Сирия и вероятно също Йемен, разкри разследване. Годишният доклад на България за износа на отбранителната промишленост показва, че правителството е одобрило продажбите на боеприпаси и военно оборудване за Саудитска Арабия на стойност над 92,7 милиона долара миналата година, като сделките на стойност почти 31,6 милиона долара са приключени до края на 2014 г., според проучване на Balkan Investigative Мрежа за докладване (BIRN). Българското правителство също каза пред BIRN, че е издало разрешителни за продажба през тази година на оръжия на ОАЕ. Той отказа да посочи стойността на тези сделки. България произвежда и складира предимно оръжия от съветски образец. Анализаторите твърдят, че е много малко вероятно Саудитска Арабия или ОАЕ да ги купят за собствените си сили, които използват модерни западни оръжия, и следователно е много по-правдоподобно те са закупили боеприпасите за местни фракции, които обратно в Сирия и Йемен, където по съветски стил оръжията се използват широко. Бивш военен с добри връзки каза пред BIRN, че саудитските покупки са били транспортирани от София със самолет и са били предназначени за сирийски бойци, като по-късните пратки вероятно са били използвани и за Йемен. Опозиционни бойци и независими анализатори също казаха пред BIRN, че в Сирия се използват български оръжия. В доклада на българското правителство, който беше публикуван през август тази година, но не беше отразен в медиите, се казва, че е издало разрешения за продажба на боеприпаси на стойност 71,3 милиона долара, 13,6 милиона долара едрокалибрени оръжия и 5,4 милиона долара малокалибрени оръжия на Саудитска Арабия . Доклад на ООН посочва 827 леки картечници и 120 безоткатни противотанкови оръдия SPG-9 като част от българския износ на оръжие за Саудитска Арабия през 2014 г. „Този ​​тип оръжие е малко вероятно да бъде използвано от саудитските военни, но е много широко използвано в Йемен, Ирак и Сирия“, каза Бен Мурс, старши анализатор в консултантската компания за отбрана IHS Janes. Българското правителство е издало и лицензи за износ на боеприпаси, огнестрелни оръжия и отбранително оборудване за ОАЕ тази година, съобщиха от българското министерство на икономиката за BIRN. Питър Веземан, изследовател от Стокхолмския международен институт за изследване на мира, каза, че "няма смисъл" ОАЕ да купуват оръжия и боеприпаси от България за собствените си сили. Той каза, че подозира, че тези боеприпаси ще бъдат пренасочени или към Сирия, или към Йемен. Посолствата на Саудитска Арабия и ОАЕ, отговорни за делата им в България, не отговориха на въпроси на BIRN. Българското министерство на икономиката заяви, че няма да издава лицензи за оръжейни сделки, когато бъдат изразени опасения за възможно отклоняване или реекспорт на оръжията. В дипломатическо съобщение от посолството на САЩ в София от януари 2010 г., публикувано от WikiLeaks, се казва, че България се консултира с американското посолство относно потенциално противоречиви оръжейни сделки. Свързано от BIRN, посолството отказа да каже дали знае за други страни, които купуват българско оръжие за използване в Сирия. През последната година Съединените щати сами закупиха оръжие от България като част от програма за 500 милиона долара за обучение и оборудване на сирийските опозиционни сили, която сега е изоставена. През юни американското посолство в София призна присъствието на американски подизпълнители по програмата за влакове и оборудване в България, след като инцидент с РПГ-7 уби един от тях на полигон за оръжия близо до българския град Сопот. База данни за държавни поръчки на САЩ показва, че Командването за специални операции (SOCOM), което отговаряше за военните усилия на САЩ за подпомагане на сирийските бойци, е възложило на работодателя на подизпълнители Purple Shovel (базиран в САЩ изпълнител на отбраната) договор на стойност над 26,7 милиона долара през декември 2014 г. за доставка на чуждестранно оръжие и боеприпаси. Страната им на произход е посочена като България. Бившият български военен офицер, пожелал анонимност, каза, че оръжията, закупени от Саудитска Арабия, са предназначени за сирийски въоръжени групировки, противопоставящи се на режима на Асад. Те бяха транспортирани по въздух до северния саудитски град Табук и след това транспортирани до йордано-сирийската граница, където бяха предадени на въоръжените групи на сирийската опозиция, каза той. „Някои от тези оръжия може да са били използвани и за Йемен, тъй като по-късните полети съвпаднаха с началото на саудитската операция там“, каза бившият офицер. И Саудитска Арабия, и ОАЕ са част от коалиция в Йемен, която извършва въздушни удари, разгръща сухопътни сили и доставя оръжия на местни бойци с цел да се бие с шиитските сили, известни като хути. Рияд също е участвал в доставката на оръжия за Йемен, преди собствените му сили да се намесят там, каза Веземан. Мария Петкова е българска журналистка, която отразява истории от Източна Европа, Балканите и Близкия изток. Тази статия е създадена като част от Балканската стипендия за постижения в журналистиката , подкрепена от Фондация ERSTE и Фондации Отворено общество , в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи . По-подробна версия на това разследване е достъпна тук .

Освен, че е неблагодарен Радев е и прост. Знаел е много добре, че Бг изнася оръжие. Не лицемер, ами всички обидни квалификации няма да стигнат да опишат мслоумният Радев. Натопи кокошката Нинова, за да привлече симпатизанти За НОВАТА МУ ПАРТИЯ НА ЯНЕВ БЪДЕЩИЯТ КРАДЕЦ. ЗА ОЩЕ ЕДНИ 13 МЛРДА ЕВРО ЗАЕМИ. ДОЛУ МИНДИКА РАДЕВ!!! ДОЛУ БОКЛУК МАЗЕН!

събраха се от кол и въже - леви , десни и центристи (ПП и Слави). Разделиха си баницата - 20+ министерства , цяла година чегъртаха да сложат свои си хора. Обаче......обичайната некадърност,гледане в чуждата копанка,почнаха да се карат помежду си и накрая разтуриха работата. Пълни идиоти ! Сега се плюят един друг , а пРезидента дето е в дъното на нещата пак го играе национален РАЗЕДИНИТЕЛ. Усладиха му се служебните кабинети :)))

Bulgaria участва и в търговията с оръжие чрез действията на частни участници, които улесняват сделките с оръжие, като действат като посредници между износителя и крайния вносител. Такива оръжейни брокери включват частни български фирми, които притежават лицензи за търговия с оръжие. 108 Съобщава се, че лица с военно минало или с минал опит в българската оръжейна индустрия са създали частни компании за посредничество при сделки с оръжие въз основа на минали контакти. 109 Въпреки че някой би се надявал, че повечето сделки с оръжия, посреднически, са напълно легитимни, това не винаги е така. Например, както беше отбелязано по-горе, двама литовски граждани, опериращи от Съединените щати, сключиха сделка за незаконна доставка на български ракети земя-въздух на колумбийски наркокартел в Маями, с помощта на брокер в България, който уреди транспорта за планираната пратка. до Пуерто Рико (вижте Безразборен износ на оръжие, по-горе). Правителството заяви, че в някои случаи частни брокери, действащи извън правителствен контрол, а понякога и извън границите на България, са включили България в доставки на оръжие, които не са санкционирани от правителството. Например, българското посолство в Съединените щати отговори на доказателства за българско оръжие, открито в Судан през 1997 г., като заяви, че такова оръжие може да е било предоставено чрез частни търговци. По-широко, служители и други интервюирани в България казаха, че смятат, че безскрупулни лица, някои от които са свързани с минали правителства, особено разузнавателните служби, и оръжейната индустрия, са участвали в незаконни или съмнителни оръжейни сделки. Те заявиха, че макар да се смята, че са замесени някои чужденци, повечето от тези брокери са български граждани.110 Незаконно придобито оръжия Разкази в българската преса описват незаконни оръжейни фабрики, занимаващи се с дребно производство, и други случаи, при които оръжия се крадат от заводски или военни складове. Такива незаконно придобити оръжия обикновено се използват при трансграничен трафик на оръжие. 111 В няколко случая източници от полицията приписват трансграничната контрабанда на оръжие на престъпни мрежи. 112 През април 1997 г. новият министър на вътрешните работи на България заяви, че много висши служители на полицията и правоприлагащите органи са свързани с организирани престъпни групи, заподозрени в извършване на трансгранична контрабанда на оръжие и други незаконни дейности. 113 Военна техника от време на време се краде от военни складове в България. Доколкото оръжията се придобиват незаконно от военни запаси, такива кражби могат да включват военен персонал. Официална одитна комисия разкри мащабна военна корупция и кражби в доклад от ноември 1997 г. 114 Според служители на отбраната обаче подобни инциденти са необичайни и включват малки количества оборудване, които обикновено са предназначени за престъпни групи в близките страни, а не за военни сили. 115 Дипломат, който се съгласи, че проблемът е ограничен, каза, че кражбите на армейско оръжие произтичат от тежките обстоятелства на военните, които включват липса на достатъчно храна за войските. 116 47 Пламен Пантев, Валери Рачев и Тилчо Иванов, „България и Европейският съюз в процеса на изграждане на обща европейска отбрана”, септември 1996 г., достъпно в Интернет на: http://www.isn.ethz.ch /isis/resstu03.htm#rs3_3.3. 48 Статията приписва информацията на полковник Христо Станимиров, началник-щаб на управление „Икономика на отбраната“ на Министерството на отбраната, който даде пресконференция, за да обяви продажбата на излишната техника. “140 танка продадени в Африка”, Труд (София), 27 ноември 1998 г. Вижте също, Pari Daily (София), Reuters Business Briefing, 27 ноември 1998 г. 49 Износът на излишни оръжия се договаря директно от българското министерство на отбраната, което има лиценз за търговия с оръжия от средата на 90-те години на миналия век, или чрез оторизирани посредници (вж. Компании за търговия с оръжие по-долу). Приходите от продажба на оръжие са депозирани в общ фонд за отбрана до декември 1998 г., когато е създадена отделна сметка на Министерството на отбраната. Интервю на Хюман Райтс Уоч с полк. Христо Станимиров, началник-щаб, отдел "Отбранителна икономика", Министерство на отбраната и полк. Тодор Малчев, началник на отдел "Добавки и търговия", Министерство на отбраната, София, 5 февруари 1999 г. 50 Хъл и Маркове, „Тенденции на пазара на оръжие“. 51 Бек, „България се стреми да обнови.“ 52 Агенция БТА (София), 2 септември 1994 г., в служба за наблюдение на Би Би Си: Централна Европа и Балкани, 5 септември 1994 г. 53 Демокрация (София), 5 август 1998 г., във ФБИС, Източна Европа, 6 август 1998 г. 54 „Bulgaria Press Digest“, Ройтерс, 10 декември 1998 г. 55 Аргументът за националната сигурност е представен в редица местни български коментари. Вижте например Дума (София), 27 май 1996 г., във ФБИС, Източна Европа, 30 май 1996 г. 56 интервюта на Хюман Райтс Уоч със служител в българското посолство в Съединените щати, Вашингтон, окръг Колумбия, 11 ноември 1998 г.; и с Димитър Абаджиев, народен представител (СДС), София, 8 февруари 1999 г. Освен това други наблюдатели подкрепиха това твърдение. Интервюта на Хюман Райтс Уоч с български журналист и чуждестранен дипломат, София, февруари 1999 г. 57 Питър Фурман, „Сърцето на незаконната търговия“. 58 Бек, „България се стреми да обнови.“ 59 „Българската железница блокирана от оръжейни работници“, Доклад на библиотеката на Ройтерс, 20 ноември 1992 г. 60 Бек, „България има за цел да обнови.“ През 1996 г. приблизително 12 процента от работната сила в България е била заета в оръжейната индустрия. „Международни новини“, Асошиейтед прес, 22 февруари 1996 г. 61 От онези производители на оръжие, които подробно описват структурата на собствеността си в индустриален каталог, всички поне 70 процента са били пряко собственост на държавата. Останалите акции се държат от Металхим Холдинг, акционерно дружество, което е собственост на държавни оръжейни производители. “Компании от отбранителната индустрия: справка”, Република България, Министерство на промишлеността, без дата (съдържа информация, актуална към третото тримесечие на 1997 г.). Каталогът на индустрията изброява двадесет и две компании, но правителствен служител посочи, че към февруари 1999 г. има двадесет и пет производители на оръжие. „Писмен отговор на въпроси, подадени от Human Rights Watch“, изготвен от Благой Генов, предадено на 5 февруари , 1999. 62 Интервю на Хюман Райтс Уоч с полк. Христо Станимиров, началник на щаба, отдел „Икономика на отбраната“, Министерство на отбраната и полк. Тодор Малчев, началник на отдел „Добавки и търговия“, Министерство на отбраната, София, 5 февруари 1999 г. 63 Елисавета Константинова, „България се опитва да продаде оръжейната си индустрия“, Ройтерс, 6 май 1998 г. 64 Три четвърти от артилерийското му въоръжение и повече от 50 процента от картечниците и боеприпасите са за африканския пазар. По-голямата част от останалата част се изнася за Азия. “Компании от отбранителната индустрия: справка”, стр. 6. 65 Компанията е спечелила печалба от приблизително 500 000 щатски долара (82 милиона Lv) от износ на оръжие през 1998 г., според нейния изпълнителен директор. “Bulgarian Press Digest”, Reuters Business Briefing, 21 декември 1998 г., цитира Труд (София). 66 Пак там. 67 “Международни новини”, Асошиейтед прес. 68 „Българските отбранителни работници ще загубят работа“, новинарска линия на RFE/RL, 14 октомври 1998 г. 69 Един синдикат изрази загриженост, че до 20 000 работни места в оръжейния сектор ще бъдат загубени през следващата година. Пари Daily (София), Reuters Business Briefing, 2 декември 1998 г.; Дума (София), 14 януари 1999 г., във ФБИС, Източна Европа, 20 януари 1999 г.; и Българска армия (София), 28 януари 1999 г., във ФБИС, Източна Европа, 1 февруари 1999 г. 70 В тази светлина е интересно да се отбележи, че според местен доклад двама депутати от управляващата партия на СДС са пътували до централна България в началото на 1999 г., за да обявят, че оръжейната компания Arkus е договорила сделка за 15 милиона щатски долара за износ на боеприпаси за неидентифицирана "страна без ембарго". Съобщава се, че сделката ще поддържа фабричното производство за една година и ще позволи на компанията да наеме обратно някои работници, които са били уволнени няколко месеца по-рано. Всекидневник Пари (София), 8 януари 1999 г., във ФБИС, Източна Европа, 11 януари 1999 г. 71 интервюта на Human Rights Watch с Владимир Филипов, министър на външните работи на президента на България; Димитър Абаджиев, народен представител (СДС); български журналисти; и чужд дипломат, София, февруари 1999 г. Няколко новинарски репортажи сочат уволнението на висши военни офицери, за които се твърди, че не подкрепиха пакета за военна модернизация на правителството и се противопоставиха на членството в НАТО като доказателство за антиреформаторски нагласи. Вижте например Демокрация (София), 17 март 1998 г., във ФБИС, Източна Европа, 19 март 1998 г., Демокрация (София), 12 ноември 1998 г., във ФБИС, Източна Европа, 13 ноември 1998 г. и Труд ( София), 14 ноември 1998 г., във ФБИС, Източна Европа, 17 ноември 1998 г. 72 Интервю на Хюман Райтс Уоч с Пламен Радонов, заместник-министър на отбраната, и полк. Христо Станимиров, началник-щаб, отдел „Икономика на отбраната“, Министерство на отбраната, София, 9 февруари 1999 г. В едно по-ранно интервю полк. Станимиров заяви, че приблизително една пета от излишното военно оборудване е продадено, а останалата част е бракувана. Интервю на Хюман Райтс Уоч, София, 5 февруари 1999 г. В новинарски репортаж от ноември 1998 г. се посочва, че 60 танка, 150 гаубици и двадесет самолета МиГ-21 трябва да бъдат унищожени до края на 1998 г., тъй като не могат да бъдат намерени купувачи. Дума (София), 16 ноември 1998 г., inFBIS, Източна Европа, 17 ноември 1998 г. 73 Стокхолмският международен институт за изследване на мира (SIPRI) проследява потвърдени трансфери на основни конвенционални оръжия, както и на някои други оръжейни системи, и докладва за тях ежегодно. Вижте например Стокхолмския международен институт за изследване на мира, Годишник на SIPRI 1998: Въоръжение, разоръжаване и международна сигурност (Ню Йорк: Oxford University Press, 1998). 74 Продажбата на танковете Т-62 е уредена от Кинтекс, докато Армимекс договаря продажбата на БМП-1. Обединените нации, „Регистър на обикновените оръжия на ООН” (Ню Йорк: Обединените нации, 1994), A/49/352. Танковете и българските БМП-1 бяха излишни оръжия, принадлежащи на българската армия, докато белоруските бойни бронирани машини идваха от излишните армейски запаси в Беларус. База данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI). 75 Петдесет и шест от танковете са Т-62, а останалите шест са Т-55. Първоначално България преговаря за продажба на шестдесет и два танка Т-62. Стокхолмски международен институт за изследване на мира, Годишник на SIPRI 1995: Въоръжение, разоръжаване и международна сигурност (Ню Йорк: Oxford University Press, 1995), p. 553 и Обединените нации, „Регистър на обикновените оръжия на Обединените нации“ (Ню Йорк: Обединените нации, 1995), A/50/547. 76 Стойността на сделката, която също включва резервни части и боеприпаси, се оценява на 20 милиона щатски долара. База данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI). По-късно избухна скандал за размера на комисионните, плащани на военните офицери, участващи в сделката. Филип Финеган, „Йемен – правителството иска или пари, или около 100 милиона долара за военни оръжия, поръчани от [то] по време на Гражданската война от 1994 г.,” Defense News , 7 април 1997 г.; и Агенция БТА (София), 2 септември 1994 г., в служба за наблюдение на Би Би Си: Централна Европа и Балкани, 5 септември 1994 г. 77 Агенция БТА (София), 2 септември 1994 г., в служба за наблюдение на Би Би Си: Централна Европа и Балкани, 5 септември 1994 г. 78 Договорът изисква от подписалите страни да унищожат излишните запаси или, като алтернатива, да ги унищожат чрез изключителни средства, като преобразуване за невоенна употреба и използване за целеви практики. Съгласно ДОВСЕ България беше задължена да намали запасите си до 1475 бойни танка, 1750 артилерийски оръжия, 2000 бойни бронирани машини, 67 ударни хеликоптера и 235 бойни самолета. Към януари 1999 г. България има 1475 бойни танка, 1744 артилерийски оръдия, 1986 бойни бронирани машини, 43 ударни хеликоптера и 233 бойни самолета. Дорн Крауфорд, „Конвенционални въоръжени сили в Европа (CFE): преглед и актуализация на ключови елементи на договора“, Агенция за контрол на въоръженията и разоръжаване на САЩ, януари 1999 г. 79 България беше задължена да намали своите танкови запаси с повече от наполовина, за да изпълни изискванията на CFE, но според оценка на американското разузнаване, България притежава 600 танка повече, отколкото официално е декларирала през 1992 г. Томас Ф. Хулихан, „Стратегия за придобиване на оръжие“— Bulgaria (U),” Референтен документ за разузнаването на отбраната, август 1994 г., разсекретен на 20 май 1997 г. 80 Допълнителни излишни запаси могат да бъдат генерирани чрез ново производство или чрез внос на тежки оръжия, често наследени от други страни, подписали ДОВСЕ. Договорът за ДОВСЕ разрешава изнасянето или „каскадирането“ на излишно военно оборудване към други страни, подписали се в рамките на същата група (НАТО или бившия Варшавски договор). България е бенефициент на каскадни оръжия, особено от Руската федерация. За обяснение вижте Stockholm International Peace Research Institute, SIPRI Yearbook 1997: Armaments, Disarmament and International Security (New York: Oxford University Press, 1997), p. 475. 81 Виж, например, Агенция БТА, 2 септември 1994 г. в BBC Monitoring Service: Централна Европа и Балканите, 9 септември 1994 г.; Агенция БТА, BBC Worldwide Monitoring, 8 декември 1998 г.; Пари Daily (София), Reuters Business Briefing, 8 декември 1998 г.; Агенция Синхуа, Бизнес брифинги на Ройтерс, 8 декември 1998 г.; и „Българският министър на отбраната отхвърля обвиненията за нарушаване на ембаргото“, новинарска линия на RFE/RL, 9 декември 1998 г. 82 Агенцията на САЩ за контрол и разоръжаване (ACDA), Годишен доклад за 1997 г. , Глава 7: Придържане към и спазване на споразуменията за контрол на въоръженията, достъпно в Интернет на адрес: http://www.acda.gov/reports/annual/chpt7.htm . 83 Труд (София), 21 април 1998 г., във ФБИС, Източна Европа, 23 април 1998 г. 84 Сделката стана известна за първи път, когато служител на министерството на отбраната обяви на 26 ноември 1998 г., че министерството е продало танкове на неуточнени африкански страни. Реймънд Бонер, „Продажбите на нови оръжия в Африка създават проблеми с експертите по контрола върху оръжията“, Ню Йорк Таймс , 6 декември 1998 г., цитирайки доклад в Труд (София) десет дни по-рано. New York Times получи потвърждение за продажбата от Министерския съвет в писмо от Силвия Биймиш, Международни връзки с медиите, Служба за информация на правителството, Съвет на министрите, от 3 декември 1998 г. За допълнителни справки вижте Уганда по-долу. 85 Пари Daily (София), Reuters Business Briefing, 23 февруари 1999 г. Съобщението е повторено от българския министър на отбраната Георги Ананиев на пресконференция в българското посолство във Вашингтон, 3 март 1999 г. 86 Съвместната консултативна група се срещна през юли 1997 г. на редовна конференция за преразглеждане на CFE и се съгласи с принципи, които ще ръководят адаптирането на договора, което страните се надяват да завършат до края на 1999 г. Значителното намаляване на нивата на силата беше сред основните цели, за които те се съгласиха. Крофорд, „Конвенционални въоръжени сили в Европа (CFE).“ 87 Агенция БТА (София), Би Би Си Мониторинг Европейско-политически, 8 декември 1998 г. Това мнение беше подкрепено от заместник-министъра на отбраната и военен служител, отговарящ за излишните оръжия. Интервю на Хюман Райтс Уоч с Пламен Радонов, заместник-министър на отбраната по логистиката и снабдяването, Министерство на отбраната и полк. Христо Станимиров, началник на щаба, отдел „Икономика на отбраната“, Министерство на отбраната, 9 февруари 1999 г. 88 Виж, например, Musah and Castle, „Арсенал на Източна Европа“. Вижте също изявлението на българския посланик в практиките за търговия с оръжие по-долу. 89 Също така през 80-те години на миналия век, в контекста на съперничеството от Студената война, Kintex се твърдеше, че има връзки с международната търговия с наркотици. Рик Аткинсън, „Предполагаем източник на хероин; US Links Bulgaria, Traffic Drug,” Washington Post, 25 юли 1984 г. Статията описва доклад, представен от Агенцията за борба с наркотиците на САЩ (DEA) до работна група на Конгреса и цитира доклада, в който се посочва, че трафикът на наркотици на Kintex е бил използван за генериране на твърда валута и за „снабдяване и подкрепа няколко дисидентски групи в Близкия изток със западни оръжия и боеприпаси.” Доклад от 1984 г. от изслушване в Конгреса на САЩ и доклад от 1986 г. на президентска комисия на САЩ за организираната престъпност включваха твърдения за участие на Kintex в международната търговия с наркотици, приписвайки твърденията на Агенцията за борба с наркотиците. Според доклад от 1990 г. в New York Times , някои западни дипломати са поставили под съмнение обвиненията за наркотици. Судетич, „Българи за споделяне”. 90 В местна новинарска сметка през 1998 г. се посочва, че лицензът за търговия с оръжие на Armimex ще бъде поет от Metalchim Holding. Пари Daily (София), Reuters Business Briefing, 18 март 1998 г. Armimex е съден от руската държавна компания за търговия с оръжие, Росвооружение, за 3 милиона щатски долара, а активите му са запорирани по заповед на Софийски съд през 1998 г. RFE /RL Newsline, 9 ноември 1998 г. 91 Вижте http://www.teraton.com. 92 Интервю на Human Rights Watch с Владимир Туртански, старши съветник, Междуведомствен съвет по отбранителна индустрия и логистика, Министерски съвет, София, 8 февруари 1999 г. 93 Пак там. 94 Лиценз за търговия с оръжие се притежава от Министерството на икономиката на отбраната. Интервю на Хюман Райтс Уоч с полк. Христо Станимиров, началник-щаб, отдел "Отбранителна икономика", Министерство на отбраната и полк. Тодор Малчев, началник на отдел "Добавки и търговия", Министерство на отбраната, София, 5 февруари 1999 г. 95 Интервю на Human Rights Watch с Владимир Туртански, старши съветник, Междуведомствен съвет по отбранителната индустрия и логистика, Министерски съвет, и Благой Генов, секретар, Междуведомствен съвет по отбранителна индустрия и логистика, Министерски съвет, София, 5 февруари 1999 г. 96 Лиляна Семерджиева, „България прие нова политика за лицензиране на търговията с оръжие,” Reuters European Business Report, 3 февруари 1994 г. 97 Континент (София), 24 януари 1998 г., във ФБИС, Източна Европа, 27 януари 1998 г. 98 Сметките в пресата сочат, че частните компании са получили за първи път лиценз за търговия с оръжия през март 1996 г., но интервюиран в България официален представител заяви, че частните фирми отговарят на условията за лицензи за търговия с оръжие от 1990 г. Владимир Туртански, старши съветник, Междуведомствен съвет по отбранителната промишленост и Логистика, Министерски съвет, София, 8 февруари 1999 г. Виж също, Щефан Краузе, “Български обзор”, новинарска линия на RFE/RL, 1 март 1996 г.; и 24 часа (София), “България-Две частни фирми получават лицензи за търговия с оръжие”, Periscope Daily Defense News Capsules, 12 август 1996 г. 99 „Писмен отговор на въпроси, подадени от Human Rights Watch“, изготвен от Благой Генов, секретар, Междуведомствен съвет по отбранителна индустрия и логистика, Министерски съвет, предадено на 5 февруари 1999 г. 100 интервюта на Human Rights Watch с карго персонал, Белгия, април-май 1998 г. Оттогава много карго авиокомпании се преместиха от Остенде в резултат на новите разпоредби на Европейската общност за шумовото замърсяване, приети през януари 1998 г. 101 интервюта на Human Rights Watch със служител на ООН, Найроби, 18 август 1997 г.; и с пилот, Брюксел, 2 август 1996 г. 102 Твърди се, че Еритрея предоставя оръжия на лидера на сомалийската фракция Хюсеин Мохамед Айдид в нарушение на оръжейното ембарго на ООН. Агенция Синхуа, „Оръжия, вливащи се в Сомалия“, 21 февруари 1999 г. 103 Реймънд Бонер, „Въпреки прекъсването от САЩ, Етиопия и Еритрея лесно купувайте оръжия“, Ню Йорк Таймс , 23 юли 1998 г. Статията приписва съобщения за полети с оръжие на Air Sofia на западни официални лица и сметки в българската преса. Източник на изявлението относно редовните полети на Air Sofia от Бургас до Асмара бяха турски авиационни служители, които дадоха разрешение на Air Sofia да лети в нейното въздушно пространство. Оръжейни полети от България до Еритрея са отбелязани и в Карл Вик, “По пътя към Мега Трагедия”, Washington Post , 10 януари 1999 г. 104 В полета е използван украински самолет, който произхожда от България. Няколко разкази сочат, че полетът е излитал от летище Бургас. В един доклад се посочва, че самолетът е превозвал приблизително десет тона оръжие. “Arms Cargo Crash,” Africa Confidential (Лондон), том. 38, бр. 16 (1 август 1997 г.). Вижте също „Преглед на пресата“, Агенция БТА, 21 юли 1998 г., получена чрез Интернет на адрес: http://www.b-info.com/places/Bulgaria/news/98-07/jul21e.bta ; и Българска телевизия (София), 21 юли 1998 г., във FBIS, Централна Евразия, 23 юли 1998 г. За по-внимателен анализ вижте Пол Харис, „Pointers-Ukraine-Concerns Over Crash Losses,” JaneÂ's Intelligence Review, 1 септември 1998 г. Харис отбелязва, че български пътник, който „придружава товара” е сред загиналите при катастрофата. 105 Португалската информационна агенция Lusa за първи път съобщи за историята, която по-късно беше разпространена от няколко медийни организации. Вижте например „Португалия: Кабо Верде държи български товарен самолет”, Ройтерс, 10 април 1995 г.; “Кабо Верде все още държи български самолет с оръжие”, Ройтерс, 18 април 1995 г.; Стефан Краузе, “Кабо Верде държи български товарен самолет”, Новинарска линия на RFE/RL: OMRI Daily Digists, 10 април 1995 г.; и Агенция БТА (София), 10 април 1995 г., в служба за наблюдение на Би Би Си: Централна Европа и Балкани, 11 април 1995 г. 106 Полетното разписание показва, че дестинацията е Кито. „Кабо Верде държи български товарен самолет“, Ройтерс. Съобщава се, че властите на Кабо Вердиан потвърдиха, че Еквадор очаква пратката. „Кабо Верде все още държи български самолет“, Ройтерс. 107 „Българите казват, че задържаното оръжие не е българско,” Новинарска линия на RFE/RL: OMRI Daily Digges, 11 април 1995 г. 108 Интервю на Human Rights Watch с Владимир Туртански, старши съветник, Междуведомствен съвет по отбранителна индустрия и логистика, Министерски съвет, София, 8 февруари 1999 г. 109 Интервю на Хюман Райтс Уоч с български журналист, София, февруари 1999 г. 110 Интервюта на Хюман Райтс Уоч с правителствени служители и с чуждестранни дипломати, София, февруари 1999 г. През март 1999 г. българският посланик в Съединените щати заявява, позовавайки се на връзките на българо-руското разузнаване: „Не можем да гарантираме като цяло, че няма все още някои остатъци от такива привързаности. Голяма част от бившите разузнавателни служби сега се преместиха на друга работа: те формираха така наречената мафия.“ Филип Димитров, посланик в Съединените щати, Пресконференция в българското посолство, Вашингтон, 3 март 1999 г. 111 Виж, например, Труд (София), 11 януари 1996 г., във ФБИС, Източна Европа, 22 януари 1996 г.; Стандарт нюз (София), 12 февруари 1998 г., във ФБИС, Източна Европа, 15 февруари 1998 г.; Capital Weekly (София), Reuters Business Briefing, 11 юли 1998 г.; Агенция БТА (София), 2 октомври 1998 г., във ФБИС, Източна Европа, 6 октомври 1998 г.; Българска телевизия (София), 5 октомври 1998 г., във ФБИС, Източна Европа, 8 октомври 1998 г.; и Standart News (София), FBIS, Източна Европа, 21 ноември 1998 г. За по-стар разказ за контрабанда през България, включително трансграничен трафик на оръжие, вижте „Наркотици от бившия Съветски съюз,” JaneÂ's Foreign Report , 20 август 1992 г. 112 Стандарт нюз (София), ФБИС, Източна Европа, 21 ноември 1998 г. 113 Петко Георгиев, „България: Скандалът с мафията засенчва изборите“, RFE/RL, 18 април 1997 г. 114 На пресконференция министърът на отбраната и началникът на генералния щаб на армията казаха, че тези проблеми са преобладаващи при предишното правителство. “Българската комисия разкрива корупцията в армията”, новинарска линия на RFE/RL. Съобщава се, че двадесет и пет служители са били уволнени въз основа на констатациите на комисията. “Българският президент в Япония”, RSE/RL Newsline, 17 ноември 1997 г., позовавайки се на статия в изданието на Standard News от 14 ноември 1997 г. (София). 115 Интервю на Хюман Райтс Уоч с полк. Христо Станимиров, началник-щаб, отдел „Икономика на отбраната“, Министерство на отбраната и полк. Тодор Малчев, началник на отдел „Добавки и търговия“, Министерство на отбраната, София, 5 февруари 1999 г. 116 Интервю на Хюман Райтс Уоч с чужд дипломат, София, февруари 1999 г.

Не електронна библиотека Книги се публикуват на друго място Ако това което искаш да кажеш не можеш го смести в няколко изречения- не се мъчи Никой няма да го прочете

Първо от Полша изнасяме. Сега и от Афганистан. Продължавайте. Накрая да не излезе, че сме продавали оръжия на Талибаните.

на тях продаваме много отдавна! На ИДИЛ също продавахме. НЕ ПРЯКО! Продава се оръжието на турските кланове, а те от своя страна го прехвърлят на истинския купувач.

Исторически някои участници в търговията с оръжие в България са гледали на насърчаването на износа на оръжие като жизненоважно за националните интереси на страната. Изправени пред индустриалната криза в началото на 90-те, например, много представители на оръжейната индустрия и военни служители изтъкнаха аргумента, че вътрешната оръжейна индустрия е от съществено значение за укрепването на страната и за нейното противодействие на заплахите. Износът на оръжие, от тази гледна точка, поддържа производствените линии отворени и по този начин осигурява средства за поддържане на жизнената индустрия от съществено значение за отбраната на страната — въпреки скритите разходи. 55 В края на 90-те години на миналия век този възглед продължава да се свързва с някои лица от военната и оръжейната индустрия, както и с членове на опозиционни политически партии, особено на Българската социалистическа партия. 56 Импулсите, описани по-горе, особено тези на производителите и износителите на оръжие в страната, могат да се припокриват с интересите на правителството. Тъй като фирмите за производство на оръжие в България са държавни, както и големите й компании за търговия с оръжие, търговският им успех се отразява на правителствената хазна, както и на цялостното състояние на икономиката. През 1992 г., когато износът на оръжие е в рязък спад, според съобщенията търговската фирма Kintex продължава да бъде най-големият единствен източник на приходи в твърда валута в България. 57 България, подобно на много посткомунистически страни, се нуждае от валутни приходи, за да обслужва големия си външен дълг. Ефектът от продажбата на оръжие върху заетостта е илюстративен. В периода 1990-92 г. бяха загубени 50 000 работни места в оръжейната индустрия. 58 В отговор на опасенията за сигурността на работните места и заплатите, работниците от оръжейни заводи проведоха стачки в края на 1992 г. и призоваха за действия на правителството за увеличаване на износа на оръжие. 59 През 1995 г., след година на разширен износ на оръжие, индустрията поддържа около 500 000 работни места при 12% безработица. 60 През 1998 г. България имаше около двадесет оръжейни компании, които работеха около 42 000 души в над сто фабрики. Тези компании се занимаваха както с гражданско, така и с военно производство, като осем от тях не произвеждаха оръжие за износ. Всички фирми бяха държавни. 61 Освен това Министерството на отбраната пряко притежаваше ремонтни съоръжения, които също се занимаваха с комбинация от военно и гражданско производство. 62 Пет големи компании доминираха в оръжейното производство на България и заедно представляваха приблизително осемдесет процента от оръжейния износ на страната. 63 Една компания, Арсенал, беше особено известна, произвеждайки стрелково оръжие, включително автомата Калашников, почти изцяло за износ, предимно за Африка. 64 Съобщава се, че само 2 до 3 процента от продажбите му през 1997 г. са били за българската армия, 65 а през 1998 г. Арсенал не е продавал никакви оръжия на вътрешния пазар. 66 Това не е необичайно; от общото оръжейно производство на България се смята, че само около 4 процента са необходими на българската армия. 67 Оръжейният сектор продължава да бъде голям работодател, но работните места, които предлага, не са сигурни. През октомври 1998 г. например правителството обяви, че 4000 работни места в оръжейната индустрия ще трябва да бъдат премахнати. 68 Синдикатите, изразяващи загриженост относно неизплатените заплати и възможността за повече съкращения, заплашиха със стачки в началото на 1999 г. 69 В този контекст няма да е изненадващо, ако назначените от правителството директори на българските оръжейни фирми, както и избрани държавни служители... изпитваше значителен натиск да генерира приходи чрез износ на оръжие, за да поддържа индустрията и работните места, които тя осигурява. 70 Според български официални лица и чуждестранни дипломати правителството е изправено пред значителен политически натиск по отношение на националната оръжейна индустрия. Те заявиха, че опозиционните партии, особено БСП, критикуват правителството, че не подкрепя оръжейната индустрия. В климат, в който военните също претърпяват болезнени промени и силно несъгласие срещу реформите е изразено от някои среди, те се опасяват, че подобни критики имат потенциала да сеят социални вълнения. 71 Търговията с излишни оръжия Повечето от българския износ на голямо военно оборудване след Студената война, като танкове и бойни бронирани машини, включват излишни оръжия, които вече не са необходими на българската армия. Въпреки че често трябва да унищожава това, което не може да продаде, България е избрала да изнася излишните си оръжия, когато е възможно. 72 Такива продажби са забележими през цялото десетилетие: от пет потвърдени продажби от България на танкове или бойни бронирани машини от 1990 до 1997 г., четири са включвали артикули от излишък от български запаси. 73 През 1993 г., например, България продаде на Ангола двадесет и четири излишни танка Т-62 и двадесет и девет излишни бойни бронирани машини БМП-1 от своя арсенал, а също така достави двадесет и един излишък БМП-1 с произход от Беларус. 74Износът на оръжие е официално признат от българското правителство, което го докладва на ООН на следващата година. През 1994 г. Министерството на отбраната продаде повече от шестдесет танка, както и употребявани минохвъргачки от излишните си запаси на сепаратистки сили в Южен Йемен, които през същата година водеха кратка и неуспешна гражданска война. 75 Това беше изключително доходоносна сделка, която според съобщенията спечели на някои военни служители големи комисионни. 76 Заместник-министърът на отбраната заяви, че ако те не са били изнесени, министерството е трябвало да унищожи танковете и да ги продаде за скрап, за да изпълни задълженията си по Договора за обикновените сили в Европа (CFE) от 1990 г. 77 Договорът за ДОВСЕ установи горни граници на запасите от тежко военно оборудване на подписалите страни. Той изискваше тези страни, членки на НАТО и бившия Варшавски договор, да намалят запасите на няколко категории оръжия до предписаните нива до ноември 1995 г. и да поддържат запаси на или под това ниво след това. По времето, когато договорът влезе в сила през 1992 г., подписалите страни са в състояние да оставят настрана всяко оборудване, което са декларирали като чакащо за износ и то не се брои към първоначалните им изисквания за намаляване, но друго тежко оборудване, надвишаващо ограниченията на договора, трябваше да бъде унищожено . 78 След като изискванията за намаляване на договора бяха изпълнени за крайния срок от 1995 г., 79отделните страни, подписали споразумението, можеха да избират как да се разпореждат с всички впоследствие създадени излишни оръжейни запаси. 80 България изнася излишни тежки оръжия от края на 1995 г., като често се позовава на текущите си договорни задължения като причина за износа на такива оръжия. 81 Според доклад на правителството на САЩ от 1997 г. България декларира, че има значително количество излишно оборудване, което очаква износ през същата година. 82 През април 1998 г. българското министерство на отбраната съобщи, че предлага за продажба 200 стари танка Т-55. 83 До края на годината правителството продаде 140 излишни танка Т-55 на Етиопия и Уганда с печалба от 4,4 милиона щатски долара и имаше висяща сделка за продажба на още осемдесет танка. 84През февруари 1999 г. България обяви, че ще дари 150 танка и 150 артилерийски оръжия от своя арсенал на Бившата югославска република Македония. 85 Такива продажби и трансфери вероятно ще продължат и в бъдеще. Планът за военна модернизация на страната, който е свързан с желанието й да се присъедини към НАТО, се очаква да генерира допълнителни запаси в излишък (вижте Перспективата за присъединяване към НАТО по-долу). Освен това се водят дискусии за изменение на Договора за ДОВСЕ, отчасти чрез определяне на по-ниски национални тавани за поне някои държави. 86 Ако новите тавани изискват България допълнително да намали националния си инвентар от тежко оборудване, изменението на договора може да засили стимулите на страната за износ на излишни артикули. Независимо от това, България обяви намерението си да изнесе каквото може от излишните си запаси: министърът на отбраната беше цитиран в края на 1998 г., като каза: „Ние продаваме и ще продаваме тези [излишни] оръжия.” 87 Компании за търговия с оръжие Три големи държавни търговски фирми доминират в търговията с оръжие в страната. Kintex е най-старият и най-важният износител на оръжие в страната. От основаването си през 1966 г. като Texim, компанията отговаря за по-голямата част от българския износ на оръжие и е основен дистрибутор на повечето малки и леки оръжия в страната. Kintex също се нарежда като една от най-известните фирми за търговия с оръжие в света, 88 с участие в съмнителни оръжейни сделки - включително незаконни сделки - в продължение на няколко десетилетия. 89 Армимекс, втората ключова компания за търговия с оръжие, е създадена през 1992 г. като наследник на Главно инженерно управление на Министерството на отбраната на България. Основно изнася малки оръжия, но притежава пълен лиценз за търговия с оръжие, който му позволява да търгува с всяка категория оръжия. 90 Третата голяма компания за търговия с оръжие е Teraton, която е специализирана в продажбите на по-сложно оптично и радарно оборудване. Тя се предлага на пазара като широко базирана фирма за търговия с оръжие, предлагаща оръжия и боеприпаси от българско или руско производство. 91 Тератон и Кинтекс са пряко държавни: и в двата случая съветът на директорите се назначава от правителството, а собствеността се упражнява от министерството на търговията. 92 Armimex, макар и държавна собственост, е учредено като акционерно дружество, собственост на консорциум от държавни производители на оръжие. Той има както съвет на директорите, назначен от акционерните компании, така и надзорен съвет, назначен пряко от правителството. 93 Освен тези три големи търговски фирми, други компании също участват в търговията с оръжие в България. Те включват по-малки държавни компании за търговия с оръжие, като Elmet Engineering, и отдел на министерството на отбраната, който е упълномощен да изнася излишно оборудване от военния арсенал на България. 94 Те включват и всички български оръжейни компании, които са държавна собственост. 95 Оръжейните производители в страната отговарят на условията за лицензи за износ на оръжие от 1994 г. 96 и са били активни в търговията с оръжие. Например Арсенал — известният производител на българската версия на автомата „Калашников“ и един от най-големите производители на оръжия в страната — според съобщенията продава повече от половината от продукцията си самостоятелно.97 И накрая, частни български компании също имат право на лицензи за износ на оръжие. 98 Общо около тридесет компании - всички с изключение на няколко държавни - притежават лицензи за търговия с оръжие към февруари 1999 г. 99 Държавните фирми за търговия с оръжие - особено Kintex и Armimex - доминират в областта, но не може да се предположи че всеки от българските оръжейни трансфери задължително включва една от тези фирми. Транспортни компании и претоварване Участието на България в международната търговия с оръжие надхвърля действията на българските търговски дружества по договаряне на износ на българско оръжие. България също е замесена в доставката на оръжия в райони на въоръжени конфликти и на насилствени сили. Много пъти оръжията, които се изпращат, са с произход от България и следователно пратките представляват пряк български износ, но това не винаги е така. Оръжия, произхождащи от други места, също преминават през българска територия по пътя си към крайната си цел. България многократно е служила като страна на претоварване. Редица карго компании, които до януари 1998 г. бяха базирани на летище Остенде в Белгия, отиваха в България да вземат оръжие. 100 По-специално, летище Бургас в зоната за свободна търговия на България на Черно море е било важен център за събиране на оръжия за по-нататъшен полет до Африка и другаде. 101 По същия начин, украинска компания, според съобщенията, е организирала през 1995 г. оръжия да бъдат транспортирани до София, откъдето се твърди, че са били докарани до Кения и Заир (сега Демократична република Конго) за използване от бунтовниците хуту в Руанда (вижте Руанда по-долу ). България също е замесена в доставките на оръжие чрез действията на частни български транспортни фирми. През 1994 г., например, българските товарни самолети са били използвани за пренасяне на оръжие до анголското правителство (вижте Ангола по-долу). Въпреки че други компании са участвали в доставките на оръжие, за една частна българска чартърна авиокомпания - Air Sofia - е известно, че е основен оръжеен превозвач. Air Sofia е нает да доставя оръжия до редица дестинации, от Африка до Южна Америка. В един забележителен пример тя участва в многократни доставки на оръжие за Еритрея в средата на 1998 г. 102 През юли 1998 г., един месец след избухването на въоръжен граничен спор между Еритрея и Етиопия, тя изпрати най-малко девет товара с оръжие от България до Еритрея за период от една седмица. " Ню Йорк Таймс" , който съобщи за полетите с оръжие по-късно същия месец, заяви, че авиокомпанията е превозвала български автомати "Калашников", боеприпаси и гранати на борда на украински товарни самолети и че има насрочени още десет полета от Бургас до еритрейската столица Асмара през следващите дни. 103Един полет на Air Sofia се разби край Асмара в ранните часове на 17 юли 1998 г. и се смята, че самолетът е носил оръжие на борда. 104 Оръжията, които Ер София превозва, не винаги се произвеждат в България, нито се пренасят през българска територия. На 9 април 1995 г. например в Кабо Верде беше задържан самолет на Air Sofia, след като на борда бяха открити сто тона оръжие по време на междинно кацане. 105 Полетът беше на път за Еквадор, където няколко седмици по-рано избухна гранична война с Перу. 106 Самолетът не е превозвал българско оръжие, нито е минавал транзитно през България; вместо това се казва, че произхожда от Беларус.

Комундета, сър! На 10 ноември се прегърнаха със Шорош и оттогава и досега ни маскарят пред нашата Осободителка от петвековното турско робство. И не само това, ами и започнаха да изнасят оръжие, с което украинските нацисти избиват руското население в Украйна, което е не само позорно за българския народ пред Братята Освободители, но и престъпление срещу човечеството, за което обаче е сигурно, че рано или късно отговорните за тези престъпления другари ще понесат заслужени наказания. Дежа вю!

след като имаме думите на Петков? Той обяви, че се приутеснява от радев кабинет, зашото съшия може би ще спре доставките на оръжие. Или Нинова да го обвини в лъжа или да приема фактите такива, каквито са. Има и трети вариант - да отиде да чете сказка птред Найо Тицин и компания, но този път да им каже товеа, коеот искат да чут, за да на дюдюкат по нея.

Въпросът е: - тъп ли е президентския съветник - нарочно ли го насади Или пушилката е рискована операция на самия Радев, ако мине Еми не мина И сега? Вчера пяха в дует президент и вицепрезидент, плюха бившето правителство( изключая любимите им ИТН) Днес явно се чудят къв да го дъвчат Льотчика явно и пряко се намесва в изпълнителната власт Импийчмънт?

Т.е. Петков лъже??? Всичко е прекалено очебийно за да бъде замаскирано с дърлянето по някаква си беляжка.

Президента лъже, онова документче е от неговото служебно правителство България продава оръжие законно Не продава на Украйна, от началото на войната Ако някой от клиентите на България, препродава на Украйна, това си е негова работа Единствената причина, да не продаваме на Украйна са дребни политически сметки на БСП Льотчика се опитва да се намеси в изпълнителната власт и в предизборната компания за парламент Импийчмънт

СЕГА ИНПИЙЧМАН!

Визуално е същото леке като министърчето на спорта! Явно не само визуално!

Хора подковани идеологичекси като политкомисари от коминтерна навремето, че и бетер, лансирате на най-висши постове. Махнахте Янев, само след първия намек , че може да изразява някаква собствена позиция и да ви забавя евентуално изпълнението на външните заповеди. Какво има повече да бистрим тук? Дали им е харевсвало на бесепарите или не, ясно е едно ,че политиката ни най-малко не е определяна от тях. и те просто са седели на една хранилка.

Радев и тумбата около него кога ще се измитат?