Коментари - Борисов: Концесия за добив на газ разклати първия ни кабинет | Днес.dir.bg

Както и приказките от зората на демокрацията се оказаха фалшиви, така и сега една шепа ще забогатеят значително, а останалите ще духат супата.

2009: "За това, каква е съдбата на българските находища на природен газ, както и какви могат да бъдат полезните ходове на българската държава, отговор на тези и други въпроси даде ст.н.с. д.г.н. Кристалина Стойкова от Геологическия институт при Българската академия на науките. Интервюиращ: Каква е историята на откритите газови находища в България тези при Чирен, при Галата, при Калиакра? Кристалина Стойкова: Първото българско находище е находището "Чирен", което е открито в 60-те години на ХХ век. Един от първите български нефтени геолози, инж. д-р Георги Димов, скоро след откриването изчислява неговите запасите от газ. По стечение на обстоятелствата, аз бях на борда на нефтената платформа на компанията "Тексако", когато беше намерено първото българско находище в Черноморския шелф. В началото на юни 1993 г проучвателен сондаж на "Тексако" откри промишленото находище "Галата", на около 35 km източно от н. Галата. Интервюиращ: А другото нефтено находище, за което писаха вестниците, край нос Калиакра? Кристалина Стойкова: То е открито през миналата година от компанията "Мелроуз Рисорсиз", но историята на проучванията в нашия шелф е следната: до откриването на "Галата" се стигна в резултат на целенасочена държавна политика, провеждана от тогавашния Комитет по геология към Министерския съвет. Той обяви лицензионни търгове в началото на 90-те години за отделните блокове в шелфа и ги даде за проучване на различни чужди нефтени компании. След откриването на първото находище от "Тексако" (които бяха в съдружие с ОМV, "Eнтърпрайз ойл" и Комитета по геология тогава), те се оттеглиха от блок "Галата". По-нататъшното му проучване направи фирмата "Петреко", а след това тя беше купена от базираната в Единбург нефтена компания "Мелроуз Рисорсиз". Тя и в момента провежда проучвателни дейности в блок Галата, който е спорен. През януари 2008 г. "Мелроуз Рисорсиз" откри ново находище "Калиакра", а в края на октомври - второ газово находище "Каварна". Тоест има две нови находища, открити през изминалата година, които в момента са в процес на проучване и на оценяване на запасите. Оценяването на запасите не е никак просто и не може да стане с един сондаж. Освен проучването на двете нови находища, другото нещо, което компанията прави съвместно с българските си партньори, е стартирането на Galata Gas Storage Project. "Булгаргаз" и "Мелроуз" са приключили първия етап от проекта, който цели да проучи дали е възможно след изчерпването на находището "Галата" то да се превърне в газохранилище. Пропуснах да ви кажа, че добивът на газ от Галата започна през юни 2004, а негов собственик е "Мелроуз Рисорсиз". Това находище, от 2004 г. до сега, даваше между 10-15 % от дневните нужди на България. Интервюиращ: Единственото място, където добиваме газ, остава Галата? Кристалина Стойкова: Неточно е да казваме, че ние "ние добиваме". Ние сме предоставили тази част от акваторията и сме дали на компанията концесия за добив при определени условия. Фактически те го добиват, а ние го купуваме. Интервюиращ: А на Калиакра какво е положението? Кристалина Стойкова: На Калиакра положението е същото. Защо обаче ние го купуваме? Защото, когато първоначално се дадоха лицензите за проучване през 1991-92, имаше такова условие когато се открие находище, държавата да плати половината от направените до момента разходи, след което да стане на 50% собственик на добивания газ. Това обаче българската държава не го направи и продаде акциите си на чуждите компании. Интервюиращ: Сега всъщност ние сме едностранно зависими от доставките на газ от Русия, съвсем малко разчитаме на тези находища. Как се оценява техния капацитет? Кристалина Стойкова: Тези находища не са много големи, но както виждате миналата година се откриха още две, съпоставими с това при Галата. Ние нямаме Национална геоложка служба, ние нямаме държавна нефтена компания, която да инвестира в проучването и да намира нефт и газ. След промените всичко беше приватизирано и това е въпрос на частен, а не на държавен интерес. Интервюиращ: А до колко българските учени са успели да проучат територията на България за находища на газ и нефт? Кристалина Стойкова: От 60-те до средата на 80-те години, цяла Северна България е била интензивно проучвана за находища на нефт и газ. Първото българско нефтено находище е открито в Долни Дъбник, известни са и нефтените находища и при Шабла и Тюленово, които са вече почти изчерпани. Също така при Долни Луковит и Бърдарски геран бяха открити нефтени и газокондензатни находища. Интервюиращ: Предполага ли се за други места, че там евентуално могат да бъдат открити залежи от природен газ или нефт? Кристалина Стойкова: Цялата територия на Северна България е потенциален перспективен район и е възможно там да се намерят находища на нефт и газ. Българските геолози, изследователите, винаги са работили в тясно сътрудничество с компаниите, които са търсили нашите консултации. Ние искаме да помогнем, за да се открият нови находища. Въпросът е, че често западните компании си наемат техни специалисти и търсят малко, действително най-добрите български специалисти за техни консултанти. Интервюиращ: Вие самата сте била консултант на фирма. Какви учени се търсят за тази дейност? Кристалина Стойкова: Доста мои колеги са били консултанти. Това са геолозите-нефтяници от Минно-геоложкия и Софийския университет, тектоници и регионални геолози, палеонтолози и стратиграфи от Геологическия институт на БАН. Специалистите по нефтена геология в МГУ и СУ проучват геоложките условия и капаните, тоест природните резервоари, където могат да се търсят такива находища в България, перспективността на отделни територии. В последните 20-30 години едни от най-големите находища в световен план се откриха в континенталните шелфове на вътрешните морета и на океаните. Вие знаете за Мексиканския залив, за Северно море, Каспийско море, Персийския залив, където са концентрирани едни от най-големите находища на нефт и газ в света. По тази причина и шелфът на Черно море е обект на интензивни проучвания за намиране на такива находища. Интервюиращ: Как се експлоатират откритите находища в Румъния и тя проучва ли Черноморския шелф? Кристалина Стойкова: Румъния има доста повече находища на нефт и газ на сушата в сравнение с България. Тя има държавна нефтена компания, която договаря и привлича световни компании за инвеститори при проучване за нефт и газ, включително и за румънския черноморски шелф. Румъния е пример как трябва да се отстояват националните интереси. Интервюиращ: Как се отнасяте към създаването на енергийна стратегия и смятате ли, че страната ни трябва да даде приоритет на някой от енергийните проекти - "Набуко" или "Южен поток"? Кристалина Стойкова: В моменти на криза винаги започва да се говори за стратегии и това е жалкото. А една истинска стратегия затова е стратегия, защото се прави със средно- и дългосрочна перспектива, но това и да го констатираме сега, няма да ни стопли. Трябва да имаме национална стратегия, която да не разчита на един източник. Да можем да имаме алтернативи, и то не една. Аз съм учен - не съм политик, нито икономист, не съм и стратег, но считам, че трябва да имаме алтернативни източници на енергия и на първо място такива, които се отразяват най-малко върху климатичните промени на Земята (водни източници, атомна енергетика, газ). Стратегията на България трябва да бъде така направена, че страната ни да има различни алтернативи. Да може да има връзка и от юг, а не да разчита на единствената тръба от север. "Набуко" би бил добър вариант. За България в момента най-големите печалби са от износа на енергия, така че трябва да имаме повече алтернативни източници. Сега разбираме, че трябва да имаме повече хранилища на газ. Може и да нямаме големи находища, но трябва максимално да се финансират проекти за преобразуване на вече изчерпани находища в газови хранилища, защото това ще ни спаси в ето такъв момент. Интервюиращ: Това в Чирен единственото българско хранилище ли е и с изчерпването на находищата в Галата и в Каварна, те български хранилища ли ще са или собственост на компанията инвеститор? Кристалина Стойкова: Газохранилището в Чирен е държавна собственост. Проектът между "Булгаргаз" и "Мелроуз" вече е преминал първият стадий на изучаване. Пресметнато е, че ще бъдат необходими вложения от 90 млн. щатски долара, за да се завърши напълно проекта и да се преобразува това находище в газохранилище. То ще е с капацитет около 1,8 млрд. куб. м. Ако това стане, първото нагнетяване на газ би било най-рано в последното тримесечие на 2009 г. Евентуално след още година или две, то ще бъде напълно завършено. Като се има предвид, че другите две новооткрити находища са в близост с Галата, има възможност те също е да станат хранилища. Перспективата е точно по тази линия - да се проучват и откриват находища, да се добива газ и след това да се превръщат в газохранилища. Това е модерният подход, който цял свят го практикува. Крайно време е и ние, като страна-членка на Европейския съюз, да го направим." 2013: "Базираната в Дъблин нефтена и газова компания Petroceltic International Plc (PCI) обяви, че се отказва от сондирането на българския шелф, защото не може да добие достатъчно газ за комерсиална експлоатация, съобщи Bloomberg. "Ние сме разочаровани от добивите от "Камчия-1" и планираме да приключим по-нататъшните сондажи и да анализираме приоритетите си в "Галата", заяви изпълнителният директор на компанията Браян О`Катайн. Petroceltic International обяви, че може да се откаже от проучванията по българското крайбрежие, тъй като не е успяла да получи достатъчно газ, за да оправдае добив с търговска цел. Сондажът в блок Камчия-1 в региона на Галата в Черно море е достигнал дълбочина от 1000 метра и единствените открити залежи са в слой нефтени пясъци с дебелина 20 метра. Компанията заяви, че ще анализира данните с цел актуализиране на регионалния геоложки модел. След това ще реши, дали да се възползва от възможността за удължаване на концесията с две години. "Разочаровани сме от резултата от Камчия-1 и планираме да завършим анализа на данните преди да формулирането предложение за продължаване на концесия Галата," посочи изпълнителният директор на компанията. Акциите на Petroceltic паднаха с 3,7%, след като компанията обяви, че анализира данните, за да определи дали да не напусне инвестицията си преди навлизането в последните две години, с които по-късно тази година може да бъде удължен срокът на разрешението за експлоатация. Книжата на компанията се сринаха дори с 8,5% на борсата в Лондон, преди да успее да неутрализира част от по-ранните загуби. Припомняме, че Petroceltic придоби лиценза за проучване в Галата, след като на 17-и август 2012 г. компанията обяви, че придобива дотогавашния собственик на лиценза Melrose. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде одобрението си на покупката на обща стойност 165 млн. паунда през октомври. Melrose разработваше три находища на природен газ в българската акватория в Черно море - "Каварна изток", "Каварна" и "Калиакра", като и трите се намират в блок "Галата" край Варна. Британската компания стъпи в България чрез придобиването на Petreco. В началото на тази година пък ирландците обявиха, че през 2013 г. Petroceltic ще инвестира общо 36 млн. долара за развитие и проучване на добива на петрол и природен газ у нас. Само за инвестиции за проучване бяха предвидени 9 млн. долара. Petroceltic фокусира дейността си в Северна Африка, Средиземно море и Черно море. Компанията прави проучвания и добива газ и петрол в България, Румъния, Ирак, Египет и Италия. Плановете са през тази година да бъдат инвестирани 150 млн. долара за развитие и добив на природен газ." Изглежда всичко в България е собственост на чужди компании, които в последствие продават на България. Може би това се разбира под "България ще бъде износител". И едно уточнение. За да си износител, първо трябва да покриваш собствените си нужни и да имаш достатъчно излишък.

Боко, защо лъжеш, че България ще стане износител, след като находищата са подарени на чужди фирми. Дори да се открие нещо, което е много съмнително щом го казва доказания лъжец Бойко, то ще е собственост на чужденци и те ще си го продават на каквато искат цена, много по-скъпо от руския газ. Испанската компния Репсол например беше изгонена с тояги от Аржентина, след като ограбваше безмилостно ресурсите на тази южноамериканска страна. Сега тези крадци намериха корумпирани политици да ги пуснат да крадат България.

Даването на концесия на ЧУЖДИ корпорации за добив на каквито и да било подземни богатства е равносилно на национално предателство. Добиването на български подземни богатства - САМО от българската държава. Ако сега не може, когато може!

Ще повярваме, като потекат по тръбите първите добити количества... Едва тогава.... А дотогава... нека понамалим ентусиазма...

вече взе да ми писва от инатлъка на сънародниците ни! "НЕ" се е превърнало в мантра-не на добив на злато, на нефт и газ, на волфрам, не, не и не! Не ни е проблем добива на природни ресурси, проблем ни отдаването на концесии на принципа-"кон за кокошка" И това "НЕ" ни обрича на живот със стереотип от средновековието! "Вода газим, жадни ходим"

Аз искам да питам ПРЕДАТЕЛЯ борисофф, след като БЪЛГАРИЯ е ВТОРА в Европа по златни залежи, КЪДЕ СА ПАРИТЕ ОТ ДОБИВА? Защото освен злато, се добиват и мед, платина и др. цветни и ценни метали! И какво гарантира, че утре чуждия концесионер няма да иска за газ - ПАЗАРНАТА ЦЕНА? А за България да остава 1,4 (ЕДНО ЦЯЛО И ЧЕТИРИ) процента от добива, както при златото?!?

Футболните ултраси пак ще получат задачи..