Колко лъжем, когато разказваме за себе си
Във всяка версия на биографиите и автобиографиите присъства един неотменен елемент. Това е образът на «другите», вплетен в житейската история на отделния човек.
Обратно в новинатаКоментари - Колко лъжем, когато разказваме за себе си | Днес.dir.bg
Коментари
Многото почивни дни водят до липса на новини. А те от своя страна отварят дупки за всякакви разкрития за живота, направени от нереализирали се психолози. По добре забранете коментарите и под тия тъпотии точно както сте ги забранили под платените репортажи.
КОГАТО СИНЪТ МИ БЕШЕ НА ШЕСТ, МИ КАЗА, ;МАМО, НЯМА ЛОШИ ДЕЦА, ИМА ЛОШИ РОДИТЕЛИ;. А КОЙТО ЛЪЖЕ, ГО ПРАВИ ЗА СЕБЕ СИ.
има лъжи, и бели лъжи. за първите ще получиш наказание от съдбата, дори да е след 50 години, а вторите са позволени.
Къде е проблема? Тук са описани само откровени песимисти. Всъщност има една сентенция, че ако знаете, колко малко хората се интересуват от вашия живот, щяхте да не се вълнувате от чуждото мнение, и да живеете по-спокойно! Никога не забравяйте този факт. В тази статия са описани хора, които просто влизат да изпият едно кафе и побъбрят, нещата не са толкова сложни, но на някои им се струват такива. Аз съм от групата на непретециозните хора, и нямам нищо против да изслушам случаен събеседник, дори и да прекали в конформизма и лъжите. Аз не знам, че са такива, а той ще се почувства по-добре.
Всеки по малко послъгва, когато не знае с кого говори т.е кой му е събеседника. И не е вярно, че българите лъжем повече от други националности.
Я излез в чужбина между българите, ще чуеш невероятни истории и ще се чудиш, аджеба само аз ли съм толкоз прост.
" "значимите други" "?!?!?! Мисля че тоя човек си е объркал "социалното поле" или поне попрището.
Много интересна статия и много вярно. Всеки е опиасан в нея дори хората които не мислят така :)
Горе-долу добър анализ на най-безобидната (и често разпространена) форма на избиване на комплекси!
докат лаже от ко живее? и што ни земе си сипе една ракиа да ни мачи са.?! можи аресва мойто а? и са срами..
Посочените тук примери могат да се разглеждат и като лъжи, но по-скоро са опити за оправдание за определени житейски неуспехи. Повечето звучат жалко, наистина, но човек се чуди да ги приеме ли, или да ги отхвърли, понеже търсенето на някакво оправдание, чрез набеждаването на други не може да се нарече добър Пи. Ар. Търсенето на съжаление у събеседника по-скоро може да предизвика презрение. Някои от "оплакванията" са си самата истина. "- Късмет ли? Нямаш ли връзки, доникъде няма да стигнеш.". Факт!