Коментари - Били ли са наистина бабата и дядото на Кирил Петков в концлагера „Белене“, Делян Добрев иска доказателства | Днес.dir.bg

Kирчо лъже като дърт руснак.

Ми били са ами, там са работили да издържат чадото докато учи в Харвард!!

Само в Русия, Беларус и Украйна, България е имало принудителна колективизация

Началото на края на българското село започва още през 1950-те, когато в резултат от колективизацията животът на село става непоносим. Хиляда села изчезват от картата на България. А сега предстои смъртта на още стотици. Насилието над непокорните „кулаци“ трябва да продължи, настоява новата власт начело с Вълко Червенков. Неговият приближен Титко Черноколев докладва: „На редица места, особено в Добруджа, са били приети много кулаци в ТКЗС. След доклада на др. Червенков, сега ТКЗС масово изключват тези кулаци. Съгласно устава на ТКЗС не им връщат добитъка и инвентара, поради което кулаците не могат да обработват оставената им земя. Освен това органите на Финансовото министерство пристъпват да събират данъка по общия доход от тези кулаци, но понеже те не могат да го платят, им описват и вземат къщите, което вече е равносилно на пълно разкулачване". В книгата си „Преорани слогове“ историкът Михаил Груев е събрал много свидетелства за реакцията на ограбените.“Убиец! Защо ни взимате хляба и го давате на руснаците и търговците?“, крещи разгневена тълпа от 400 селяни при появата на прочутия комунист Иван Тодоров-Горуня в плевенското село Ставерци.

И Спас на кого от ДС е чадо? И в кой партизански/терористичен отряд е участвал?

Преди 1989 ДС беше държава в държавата и управляваше всичко. Дори бай Тошо им имаше страх. По това време ДС имаше огромен финансов ресурс в чужди банки - Австрийски, Швейцарски, офшорни зони и тн. Тея пари се ползваха уж за придобиване на технологии и цели на разузнаването. Номерата на сметките са се знаели от единици. След 1989 тия пари отидоха в часни джобове. Поради тая причина Гръмнаха Луканов. По същата причиниа свалиха филип Димитров , който беше разпоредил на разузнаването да търси парите. Тея пари се върнаха след 1989, тн. ЧЕРВЕНИ КУФАРЧЕТА. Така другарите и техните деца станаха бизнесмени, другото е история.

Лъже също като Борисов. И се опитват да перат престъпленията на ДС. Което е невъзможно.

И от кога вкарват в Белене жени, да не говорим че след 1956 дори женския лагер Скравена е закрит! За да е лежала баба му в лагер преди 1956 ,Кичо сега трябваше да е най малко на 50 години! На Кокоран баба му да не е лежала в Бастилията или в Диарбекир???

Българският селянин, който през вековете винаги е бил собственик на земеделска земя и добитък, е превърнат в безимотен селскостопански работник в стопанство от колхозен тип, ръководено от активисти на местната партийна организация. Още през 20-те години на XX век в българското селско стопанство започва да се въвежда кооперативно стопанисване на земята, а през 1935 г. в България има създадени вече 1239 кооперации, които комунистическият режим след 9 септември 1944 г. също разтуря, за да наложи тотално колхозния модел в българското селско стопанство чрез т.нар. ТКЗС. След края на 50-те години в селското стопанство на „социалистическа” България – страна с традиции в земеделието и в довоенния период с преобладаващо селско население, вече няма частни земеделски стопани, което впоследствие нанася тежки демографски, стопански и социални поражения на цялото българско общество. И Така българина стана руски роб!

Като си руснак стой си в кочината бе педерасчик , какво си се загрижил за България ?

Основният проблем с кандидатурата на Терзиев за кмет на София е факта, че тя е издигната от политическия проект на мощния олигархичен кръг “Капитал”, който обединява хора от едрия бизнес, които без изключение произхождат от висшата БКП номенклатура и ДС. С тази номинация, участниците в този олигархичен кръг, който повече от две десетилетия паразитира върху държавата, преследват две основни цели: Първата е да добият пълен контрол върху ресурсите на Столичната община, а втората е - да получат обществена легитимация, през избора за кмет на София, на своето привилегировано положение произтичащо от техния произход. С мощните си финансови ресурси и медийно влияние тази привилегирована каста вече започна масирана кампания за заклеймяване като предубеждение на справедливото възмущение на хората срещу династичното възпроизводство на властта на номенклатурата на престъпния комунистически режим в олигархична власт на техните наследници. Тъй като в България не беше потърсена отговорност на комунистическата номенклатура и не беше извършена лустрация, преходът не беше справедлив и привилегиите, които ползваха потомците на АБПФК са запазени дефакто и до днес. Комунистически цинизъм е да заклеймяваш възмущението срещу привилегиите, като дискриминация заради произход и да обявяваш привилегированите като жертва на ощетените от тях. Ако г-н Терзиев беше фигура, утвърдена през годините с ясна и последователна позиция по обществените въпроси и по проблемите на София, тогава той трябваше да бъде съден по делата му, а не по произхода му. Успешният бизнес не може да бъде аргумент за заемането на висша публична длъжност, защото общественото управление не е бизнес управление, а в случая това е единственият аргумент. Още повече, че в една корумпирана държава резултатите в бизнеса не могат да бъдат безспорен критерий нито за управленски умения, нито за почтеност. Трябва да е ясно, че тази кандидатура е издигната именно заради произхода на кандидата и заради неговата свързаност с олигархичния кръг “Капитал”. Само това обяснява и защо на беше подкрепена кандидатурата на Борис Бонев или на Любо Георгиев, които са очевидно по-подготвени за тази позиция, които нямат този произходов проблем и които са от същия отбор.

Бабата на Кокорчо е лежала в Бастилията, а дядото на Лена е бил в Гулаг в Сибир заедно със Солженицин.

Ей, цяла неделя сайтовете се занимават с на Киро бабината му трънкина! Не разбрахте ли, че този е патологичен случай?

Комунистите са душмани на народа, те разсипаха България. След десет години те ще умрат и всичко ще се напише в учебниците

доказателства искат от Просто Киро, един доказан лъжец. Хващам се на бас, че олигофренът пак е излъгал за да се направи на интересен.

Това е много добре

Българският селянин, който през вековете винаги е бил собственик на земеделска земя и добитък, е превърнат в безимотен селскостопански работник в стопанство от колхозен тип, ръководено от активисти на местната партийна организация. Още през 20-те години на XX век в българското селско стопанство започва да се въвежда кооперативно стопанисване на земята, а през 1935 г. в България има създадени вече 1239 кооперации, които комунистическият режим след 9 септември 1944 г. също разтуря, за да наложи тотално колхозния модел в българското селско стопанство чрез т.нар. ТКЗС. След края на 50-те години в селското стопанство на „социалистическа” България – страна с традиции в земеделието и в довоенния период с преобладаващо селско население, вече няма частни земеделски стопани, което впоследствие нанася тежки демографски, стопански и социални поражения на цялото българско общество. И Така българина стана руски роб!

Така си е - ако се беше кандидатирал самостоятелно, бих го подкрепил - млад, образован, интелигентен. Не ме интересуват баба му и дядо му... ама щом е в компанията на Кирчо и Кокорчо, значи е мошеник като тях.

Понеже Курчо е скромно момчето не казва, но аз съм чувал, че докато дядо му и баба му са били в Белене са направили Първия албански електромобил на света. Значи нещата станали катоте присвоили един съветски джип от надзирателите и едно огледало о т банята. Кирув дедо с огледалото се качил на високо дърво, насочил силен слънчев лъч към акумулатора и му вдигнал ампеража. Съветския джип тръгнал, е със скороста на костенурка. Така станал първия електромобили, да знаете и да не се излагате когато ви питет.

лъжец, лъжец вържете му звънец.

Верно лъже като дърт. Укр:)

А стринка му на Кичо е била на каторга във френска Гвиана ,а на баба му Гина на шурея балдъза му в Алкатраз!

Всеки да си напише миналото до времето на Хан Аспарух и да се почва на чисто!

Е геноцид срещу българския народ и е превърнат в роби на Москва

Обърнете се към Нинова ,тя има списъците на хората били в Белене. Тя пази поверените и списъци от роднините и от прекръстената БКП

след като от 1997 до 2001 СДС имаха цялата власт, мнозинство в парламента, подчинени силови структори не направиха Лустрация. Явно това не е било включено в сценария за прехода...

Ако си бил в БелеПене, това не означава че трябва да станеш агент на САЩ..

Кирчо наш е ученик — ученик, ученик, слаб по български език! Много-много не чете, много писане не ще, точки-бочки, запетаи той не знае! Пише лъв на края с „ф“, пише гъска с главно „Г“. Вместо боб пише поп! Гладен ли е, хайде де, та и буквите яде! 2 Но веднъж сънува сън: хваща го урокът вън и като Вълчан пъдаря право го на съд закара. Гледа Киро, гледа Киро — в съд страхотен се намира! Ето — родният език тук е съдия велик, а учебниците горе сядат като прокурори! 3 Съдията звънка: звън-н-н… И навлизат в миг отвън писъмца и запетаи, букви главни, знаци славни: удивителни, въпросителни, двоеточия, многоточия… Идват мислите несвързани, идват думи с бинт превързани, идва с грешките в ръцете до баща му писъмцето. Крачат с дълги изречения и домашни упражнения като че ли в бой ранени — от мастило зачервени. Криви букви се събират — на бастуни се подпират. И синеят отстрана сто мастилени петна. 4 Казва съдията важен: — Нека всеки се изкаже! Заговори двоеточието, забърбори многоточието: — Нийде Кирчо ни не слага и с това ни той излага! Мънкат мислите несвързани: — В круша… дренки… аз… бери! Ти иди го разбери! — Плачат думите превързани: Кир… ни нас о-са-ка-ти, глоба трябва да плати! Запетаята изскочи, тънкия си глас проточи: — Смеят се на нас децата, че не сме си по местата! Заприказва с увлечение дълго-дълго изречение. — Спри! — му каза съдията, — че ме заболя главата! То помоли за отсрочка: — Как да спра, аз нямам точка! 5 Вдигнал рунтава глава, лъвът страшно изрева: — Кой ме пише грешно „лъф“, дайте да го лапна — глъф! 6 Съска гъска важна, важна. Иде с шапка над челото, с дамска чанта под крилото. — Добър ден. — Какво желаете? — Моля, думата ми дайте! Е добре де, говорете! — Кирчо вие не корете! Аз дори ще го похваля и с перце ще го погаля. Че защо ще се оплаквам, по-добро и не очаквам: пише „Кирчо“ с малко „к“, а пък гъска с главно „Г“! Тая работа е славна: аз от Кирчо по̀ съм главна! 7 Щом излезе тя и хоп — дотърча уплашен поп. В страх трепери му брадата. — Дядо попе, укроти се! — Зло ме сполетява, братя, той не знае правописа! Значи, иска вместо боб да яде на обед поп! 8 Телефонът в миг заплака: — Наскърби ме, Кирчо, ти — на „теле“ ме съкрати! Панталонът се оплака: — Ти ми буквите прогони и написа ме „палони“! Котаракът се обади: — Колко букви ми изяде? Той наместо котарак ме написа просто рак! Жално хълца писъмцето: — Ти разкъса ми сърцето, че до татка си Евстати с триста грешки ме изпрати! От мастилото петната му зацапаха главата: — Вижте тоя хубавец! Заслужава си венец, но… от нашия синчец! 9 Скача, скача еднокрак удивителният знак: — Аз се чудя как така тая Кирчова ръка тъй стои без наказание, щом е Кирчо без желание да се учи, да се учи, та в живота да сполучи! 10 Въпросителната пита разтревожена, сърдита: — Аз задавам тук въпрос: щом е Кирчо толкоз прост, та не учи книжките, а ги гризат мишките, то защо ли прокурора го не прати във затвора? 11 Топката му от играта в този съд е адвоката. Тя държи защитна реч, та отеква надалеч: — Кирилчо не е виновен. За борба е пръв борец. В скачането е чаровен, а в игрите — първенец! Няма никакво значение, че не мисли за учение. И не струват пред юнаци препинателните знаци! А какво пък, че наопък пише някои слова — та вина ли е това? Съдията се навъсва, тази гръмка реч прекъсва: — Кирчо вместо „топка жълта“ ще напише „топ те гълта“! Ти му искаш оправдание, но държат за наказание сто пострадали от Кирил, че нехаен е към тях. Развлечения си дирил, станал за резил и смях. А учебник — прокурор проговаря: — Стига спор! Кирчо си е виноват. Виж езика му — сакат! С тези грешки — рани тежки носят сбърканите думи, също като от куршуми! 12 Тръпне Кирчо пред съда: — Ех, изпаднах в зла беда! И сънува и бълнува: — Драги съд, драги съд, ще се уча други път! 13 Щом очите си отвори, Кирчо скочи, заговори: — Чуйте вие мили, сладки мои книги и тетрадки! Ще се уча, обещавам, в писането ще внимавам! Хайде всички удивителни и добрички въпросителни, пак в тетрадките елате, заемете си местата! Лъва с „ф“ не ще нервирам, няма поп да ви сервирам! Извинете, панталони, че ви писах все „палони“. Няма да превръщам пак котарака в речен рак. И не цапвам ни едно тук мастилено петно, че петната по листата са петна и по децата! Ще изуча правописа, ще изпипам краснописа, та до тате писъмцата да са хубави и чисти като низани маниста!

Тоя лудия Киро беше премиер! Срам за България.

Най големите комунисти станаха най големите демократи.

Държавата на абсурдите - един включен в списъка Магнитски иска доказателства от друг, който сам заявява (в "оня" запис), че ще лъже пред медиите, избирателите и в НС.

така и днес екземпляри сьс сини венци да лежат по затворите по политически причини не сьм виждал. Ами , Вие.

ИМАМ ЗАСИЛЕНО УСЕЩАНЕ ЗА НАРАСТВАЩО ВЛИЯНИЕ НА БЛЯДОВЕТЕ ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА И ИЗОБОЩО ЗА ПЪЛЗЯЩА БЛЯДОФИКАЦИЯ, НЕЩО КОЕТО НЯМАШЕ ДАЖЕ ПРИ СОЦИАЛИЗМА! И ХОРАТА СЪЩО УСЕЩАТ ТОВА, И МАСОВО НЕ ВИ "ГЛАСУВАТ" ОТ ЕДНО 10-ИНА ГОДИНИ ! НЯМА НИКАКВА ПРОМЯНА ! "ПРОМЯНАТА" Е, ЧЕ СЕ ВРЪЩА "СТАРОТО", КОЕТО НИКОГА НЕ БЕШЕ И ИЗЧЕЗВАЛО ...СЕГА СЕ ПОКАЗВА ОТНОВО С ИСТИНСКОТО СИ ЛИЦЕ - ЧЕРВЕНИЯТ ФАШИЗЪМ !

Докато не пусне една опашата лъжа не го бива.

Да обобщим: Баба и дядо репресирани, Пък учи в чужбина... Как става?

Има много книги, посветени на българското село, но единици са изследванията, разкриващи последствията от управлението на БКП след 9 септември 1944 г. върху него. Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям едно от стойностите проучвания. То е на историка Михаил Груев и е озаглавено „Преорани слогове”, а обект на изследването е провеждането на колективизацията и съпротивата срещу нея в Северозападна България през 40-те и 50-те години на миналия век. Доц. Михаил Груев е преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на няколко изследвания за „възродителния процес”, последното от които е „Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим” (2008) в съавторство с Александър Кальонски. В „Преорани слогове” Михаил Груев детайлно разглежда осъществяването на колективизацията в Северозападна България. Видинският район, както и части от Монтанско и Врачанско са най-слабо засегнатите в страната от процесите на модернизация на обществото през 30-те и първата половина на 40-те години на ХХ век и протичат по-бавно. Авторът много точно представя традициите в този район на България, особени от разбирането на местните пора за собствеността в типологията на традиционното общество и на неговата икономическа основа. Важно е разбирането на българският селянин за частната собственост като нещо свещена и неприкосновена. Михаил Груев подчертава, че точно тази особеност на местния егалитаризъм се превръща в основна движеща сила на съпротивата срещу колективизацията, когато се оказва, че пътят към „пълното равенство” минава не само през премахването / експроприацията на имуществото на богатите, но и през унищожаването на всякаква частна собственост, дори и на най-бедните. „Именно тук комунистическият проект се сблъсква с такова фундаментално препятствие, каквото представлява човешката природа, която той упорито, но безуспешно се опитва да промени”, пише Груев. Той представя специфичните форми на проста кооперация, характерни в Северозападна България като спрегата, зареда и бячия. Авторът проследява много подробно и политиката на новата Отечественофронтовска власт след преврата на 9 септември 1944 г. по отношение на бъдещето на кооперативното земеделие, на която в книгата е отделена самостоятелна глава. В основата й вече през 1948 г. при същинската насилствена колективизация е заложен съветския модел. Човекът, който поставя равенство между кооперативното земеделие в България и съветската колхозна система, е Георги Димитров. Само няколко седмици след неговата реч на Петия конгрес на БРП (к) през 1948 г. Шестото Великото народно събрание (1946-1949) гласува Закон за забрана на договора за наем на изполици и други договори. С него се премахват частните арендни отношения в българското село и се дава път на ТКЗС, респективно на държавата. Тя става единствен и безконкурентен арендатор и следователно експлоататор на земеделския труд. Доц. Михаил Груев отделя специално внимание на създадената от комунистическия режим нарядна система, представляваща задължителни държавни доставки, като форма за открито ограбване на селячеството, която продължава до края на 50-те години. Основният принцип, който е приет със специално постановление на Министерския съвет през 1948 г., е прогресивното нарастване на натуралното облагане в зависимост от размера на обработваната земя. Или колкото повече земя притежава един частен стопанин, толкова по-големи количества земеделска и животинска продукция трябва да предаде на държавата. alt Михаил Груев | Фотограф: Христо Христов. Михаил Груев определя задължителните държавни доставки като безотказният инструментариум, чрез който комунистическата власт изсмуква между 50 и 70 процента от селския труд. Това ограбване, съпътствано с насили и произвол на местните властници, довежда до нещо друго. Едно от спасението от нарядната система се оказва... влизането в ТКЗС, срещу което частните стопани дотогава се съпротивляват. Другото – миграцията към града (статистическите данни , изнесени в книгата показват, че през 1946 г. селското население в България достига своя пик – близо 5,3 млн. души). Друга важна част от инструментариума за натиск върху селяните са ценовата и данъчната политика. На тях авторът също отделя внимание. Особено ценна е частта в книгата, посветена на съпротивата в Северозападна България срещу колективизацията. То започва с укриване на добиваната продукция. До 1948 г. във Видинска, Кулска и Белоградчишка околия са изградени само 7 кооператива. На структурите на комунистическата партия по места им е възложено императивно да създадат, където е възможно, стопанства. Освен важни архивни документи от Държавния архив във Видин Михаил Груев събира и устна история на място, като я цитира в книгата. Ето как изглежда едно описание на изграждането на ТКЗС в село Грамада, разказано от тракторист, на когото е възложено да изоре браздата, очертаваща границите на новия кооперативен блок: „Първата оран беше с духова музика, 7-8 цивилни и още толкова въоръжени комунисти от селото. Чичо ми – Петко Маркин, носеше отпред знамето и определяше къде да мине браздата – водеше ме през люцерни, овошни градини, засяти вече ниви – важното беше да е най-хубавата земя. И тъй като беше най-хубавата земя, когато се изора с трактор, се получи много хубава реколта. Тогава още нямахме кооперативен хамбар, те си напълниха своите хамбари и се подиграваха на тези, които не бяха в ТКЗС.” Широко разпространена е информацията за бунтовете в Кулско. Михаил Груев обаче разкрива в изследването си, че началото на селските бунтове е в Оряховска околия, където заявленията за напускане на ТКЗС предвещават надигането на селяните срещу режима. Началото е поставено през 1950 г. в голямото католическо село Бърдарски геран, чийто жители са преселени банатски българи. На 3 юли 1950 г. те научават за разпореждането да се вършее на общи хармани (получили популярност като гладни хармани), откъдето държавата директно събира доставките. Това предизвиква недоволство и стотици стопани се отправят към нивите си, за да превозят снопите до своите дворове. Опитите на общинските пъдари и милиционери, както и на въоръжени партийни членове, да възпрат селяните, става причина за сбивания и нарастване на напрежението. При пристигане в селото на Иван Тодоров – Горуня, придружен от секретаря на околийския комитет и началника на МВР в Бяла Слатина в опит да парират съпротивата, пред селсъвета се събират около 500 жени, които скандират: „Защо ни вземате хляба?”, „Не даваме си хляба!”, „Не искаме да вършеем на общ харман!” Бунтът е смазан от властта, арестувани са 20 души. Комунистите решават да дадат урок на жителите на селото и съдят организаторите на бунта изключително бързо. За 1 месец е готов обвинителният акт, на който Врачанският окръжен съд издава 7 осъдетилени присъди, като най-тежката е срещу католическия свещеник Асен Чонков – осъден на 15 години затвор. След това светкавично правосъдие прокурорът е издигнат в София, където участва в останалите поръчкови процеси срещу католиците. Подробно са описани и още други случаи на женски бунтове във Врачанско и Кулско, като част от съпротивата срещу насилствената колективизация. Въпреки че е посветено само на Североизточна България историкът Михаил Груев може да приеме само адмирации и поздравления за подробното си научно изследване, с което запълва една сравнително бяла страница от комунистическото минало, свързано с българското село.

Заради такива из р оди като теб хората не могат да простят на комунягите.

Делянчо Кауня само на смачкани ксерокопия на фактурки вярва Деа и боклука. Да каже нещо за партийната книжка на БКП Мутрата !

Кирил Петков е малоумник с психични проблеми както и Асен Василев и са много удобни за американските психопати , които искат да управляват света. Ще дойде и тяхното време!!!

че Кирчо е нелечим лъжец, бе дудьо...

добре ли си днеска или не си пил хапчето?

Внуците им са живи и искат да ни управляват

Опитват се да перат най-мръсните престъпления на ДС. Какво Белене, какви са тия цигански лъжи

Да, имали вила в района

А на Буци дядото. Голяма трагедия

За дъртите не знам ама него са го млатили последиците може да ги видите...

70% от българите са притежавали земя и са били против комунистите

Наръчник на агитатора –методи за агитация на кулаците и неосъзнатите селяни да влизат в ТКЗС(строго секретна брошура до партийните секретари по места). Метод 1: нагледна агитация – да се пишат лозунги и обидни думи по стените на къщите и по портите на нарочените селяни. Метод 2: нощни агитки – групи комсомолчета обикалят къщите и пеят под прозорците куплетчета от рода на : „ Ако не влезеш, чичо в текезесето – ще увиснеш чичо на въжето“. Метод 3 – затваряне в кучешкия рай при плъховете, тоест в мазето на общината. Метод 4 – физическа обработка, сиреч бой. Метод 5 – психическа обработка: заплашване, че ако не влезеш в ТКЗС-то, ще те пратят в Белене. Метод 6 – психическа обработка на децата в училище – изправя учителят детето пред черната дъска и му говори как може да търпи враг на народа, през това време другите деца дюдюкат и подгонват разплаканото дете – да ходи да агитира баща си: „Влизай бе, тате, срам ме е!“ Метод 7 – цяла нощ да правиш поклони ничком пред портретите на Сталин и Червенков, спреш ли – прилага се метод 4. Метод 8 – търкаляне в бъчва: изкарват те извън селото, край някоя вада, във вадата – бъчва, казват ти: тикай нагоре по баира, горе те напъхват в бъчвата и те блъсватнадолу по баира, долу те чакат, натопяват те в калната вада, за да се свестиш: „ Влизаш ли в ТКЗС-то?“: ако не щеш – пак тикаш бъчвата нагоре, пак те пускат надолу. И така цяла нощ. Ако издържиш бъчвата, прилага се метод 9 – инсценировка на разстрел: извеждат те късно нощем извън селото до някаква пропаст или яма,до ръба на ямата виждаш силуета на друг човек с вързани очи, а на дест крачки от него – трима души с насочени пушки, завързват ти очите, казват ти да чакаш, през това време чуваш: -Влизаш ли в ТКЗС-то? -Не, не влизам – отговаря оня с вързаните очи. -Втори път няма да питаме: влизаш ли? -Не, няма да вляза! -Добре зареди пушките. (щракат затворите на пушките). За трети и последен път те питаме: влизаш ли в ТКЗС-то? -Не! -Огън! Залп. Сърцераздирателен предсмъртен вик. От дъното на ямата се чува как пльосва трупът на разстреляния (търкулнали са камък). -Следващият! Подкарват те към ръба на ямата. Ако издържиш и кажеш „не“ – се прилага метод 4, после метод 7, а на сутринта се прилага метод 10 – публично опозоряване: дават ти да носиш плакат, на който пише :“Аз съм Кулак – народен враг“ и те изкарват на улицата пред теб тръгва глашатаят с барабана, след теб милиционер с пушка. Глашатаят бие барабана, хората наизлизат пред портите, наоколо – орляк дечурлига, на всеки десет крачки спираш и викаш: Драги съседи! Аз съм кулак –народен враг. Не ме гледайте – влизайте в ТКЗС-то, там е бъдещето, там е народното щастие. И така обикаляш до късна вечер и повтаряш хиляда пъти. Ако и на това издържиш и пак не щеш – прилага се метод 11, което е изпълнение на заканата от метод 5, т.е. пращат те в Белене. Докато си там, се прилага Метод 12 – психическо преломяване на стопанката : лельо еди-коя си, ако не влезеш в ТКЗС-то, бай-еди-кой си ще изгние на острова, ако ти е мил, влез и ще го върнем веднага. Жената да издържи седмица-две, поплаче, поплаче и кандисва. Откъс от „Български хроники“ том 4 Стефан Цанев image Кулак (от руски: „юмрук“) e пейоративно определение в комунистическата пропаганда в Съветския съюз, по-късно разпространено в България и други социалистически страни, отнасящо се за относително заможни селяни, смятани за потенциални противници на колективизацията и тоталитарния режим. Кулаци в Русия и СССР Създадено е и придобива популярност в Русия преди Октомврийската революция, като е използвано за обозначаване на определена селска прослойка – частни лица, даващи пари назаем, обикновено срещу ипотека. Познатата днес широко разпространена употреба на термина е характерна за терминологията на руския марксизъм, има по-друго съдържание и възниква през 1920-те и 1930-те години в СССР, по време на колективизацията на земята. Съгласно марксическата теория от 1920-те години селячеството се дели на няколко групи. Кулаци – така са наричани по-заможните селяни, които използват наемен труд, притежават търговски или производствени обекти за услуги или за обработка на селскостопански продукт. Точно определение на характерните признаци на кулачеството не са дадени, както и няма законови документи за размера на богатството или влиянието им в селските общински управи. Кулакът е наричан „класов враг“. Тази неопределеност на понятието е позволявало всяка съпротива срещу социалистическото управление да бъде обозначавана като кулашка и да се прилагат различни репресивни мерки в процеса на т. нар. „разкулачване“. За „народни врагове“ и кулаци са обявявани дори семейства, които не искат доброволно да предадат единствената си крава в колхоза. Така в болшевишката теория и управленческа практика се налага този термин и не означава хора с влияние, не е някаква морална или нравствена характеристика, а обозначава враг и придобива политизиран смисъл и значение. Понятието „кулак“ Владимир Ленин формулира по следния начин: „Кулак: всеки селянин, който е произвел пшеница (храна) със своя труд и даже без използването на наемен труд, но крие пшеницата, се превръща в експлоататор, кулак, спекулант.“ Селски бедняци, предлагащи труда си срещу заплащане като наемни работници. Средни селяни, които в икономическо отношение са между горните 2 категории – притежават собственост и с труда си получават доходи за семействата си. През 1929 година съветското правителство дефинира кулака като човек, „който наема чужд труд, притежател на мелница, гатер или техника, които отдава под наем, занимава се с търговия и лихварство и въобще има други нетрудови приходи, в това число и свещенически“. Кулаци в България В първите години на комунистическия режим в България се използват различни пейоративни определение на средната класа в селата, като например „селски думбази“, но скоро се налага русизмът „кулаци“ (понякога изписван като „колаци“, вероятно свързвайки го с обредните хлябове с това име), който има вече утвърдена употреба в съветската пропаганда.Терминът и тук е употребяван за насаждане отрицателно отношение към селяни, неприемащи колективизацията и създаването на ТКЗС в страната. В своя реч от 1947 година завеждащият Селския отдел на Централния комитет на Българската комунистическа партия Титко Черноколев дава дефиниция на кулаците, следваща плътно съветската – хора в селата, които използват наемен труд или се занимават с неземеделска дейност. Със Закона за национализацията от 1947 година повечето дребни занаятчийски и промишлени предприятия в селата са национализирани, а малко след това Законът за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството почти ликвидира частната собственост в този сектор, засягайки хиляди собственици. Това не е само морална категория, а и политическа репресия срещу земеделските собственици с методите на държавното управление, дори и след приемането им в ТКЗС. Оценката и обявяването за „враг на народа“ и кулак на даден селянин е оставено да се извърши от местните партийни органи. Политическото преследване на кулаците и семействата им, репресиите срещу тях и лишаването им от собственост е наричано „разкулачване“. То се извършва както от местните, така и от държавните органи на властта, без никакво правно основание и без никакви причини за нарушениия съгласно законите на страната. Практически с отнемането на собствеността те са превръщани в пролетарии. Въпреки това съдбата на всеки от семейството на кулак, в т. ч. и децата, се предопределя и от официално издавани характеристики от местните партийни и общински структури. Те са предназначени да следват лицето в трудови, милиционерски или други държавни структури и се изискват и издават при всяка промяна в битието на хората до края на живота им, независимо от това че правената проверка се извършва от органи, понякога териториално разположени много далеч, от мястото където е обявен „врагът на народа“. Тези характеристики се съхраняват секретно в трудовите и други досиетата и се приемат като абсолютна истина, не подлежат на какъвто и да е контрол, не подлежат на проверка или на правно опровергаване на фактите в тях чрез съдебни решения. Това определя отношението към лицата за работа, обучение особено във висшите учебни заведения, задгранични пътувания или работа зад граница и др., защото се определят като неблагонадеждни, описват се като „врагове на народа“, които „не приемат мероприятията на народната власт“, въпреки че „нямат противообществени прояви“.

това от млатенето с 200 от Бойко

трябва да си по-голям олигофрен и от Просто Киро за цъкаш минуси на пост като този.