Бесте Сабри от епицентъра на трагедията: Надежда винаги има

Репортерът на bTV Новините се завърна преди дни от Турция

Снимка: bTV

Бесте Сабри от епицентъра на трагедията: Надежда винаги има

Репортерът на bTV Новините се завърна преди дни от Турция

12:38 | 16 февруари 2023 | Автор: Боян Рачелов 0 6670 Снимка: bTV

Бесте Сабри е родена в Шумен, учи журналистика в Шотландия, а после завършва и магистратура със специалност "Международни отношения" в Абърдийнския университет. Журналистическият ѝ път започва в БНР Шумен, където трупа опит като редактор, репортер и водещ, списва статии в регионалния вестник на Абърдийн, а с телевизионно репортерство започва да се занимава през 2017 г. Присъединява се към екипа на bTV Новините през 2020 г. и за кратко време се откроява с таланта си да открива и отразява важни новини и събития с хуманитарна насоченост. За професионалното и задълбочено разработване на темата за COVID пандемията във всичките ѝ социални аспекти - медицински, образователен и човешки - тя получава високата оценка на колегите си и е определена за "Репортер на годината 2021".

Земетресението в Турция

- Какво Ви впечатли най-силно в Адана?
- Първата ми среща с бедствието и болката на хората беше именно в Адана. Най-силно ме впечатли единството на турското общество. Всички бяха задружни в мисията да помагат. Разговарях с доброволци, които с денонощия не бяха спали, за да спасят човешки живот.

- Как оценявате реакцията на държавата и местните власти?
- Конвои от военни тирове, специализирани погребални автомобили и хуманитарна помощ пътуваха непрекъснато към засегнатите местa от земетресението в Турция. В издирването на оцелели освен турските власти и гражданската защита, на някои места участваха и военни. Направи ми впечатление, че реакцията на държавните и местни власти беше светкавична. Още на първия ден бяха изградени палаткови лагери, където раздаваха храна и дрехи. Проблемът в първите дни беше, че хората не знаеха къде са им близките, търсеха ги в морги и погребални агенции. В хода на спасителната операция напрежението сред хората се покачи и те искаха още повече взаимодействие на властите с тях. Казваха, че не е достатъчно това, което правят, но тогава се намирахме в Хатай - една от най-засегнатите провинции от земетресението, там почти всичко беше сринато до основи и помощта наистина не стигаше, за да се обходят всички разрушени сгради.

- Клипове в социалните мрежи показаха безкомпромисно отношение към мародерите. Какво видяхте от първо лице?
- Аз бях в Турция до петия ден от бедствието. Тогава все още нямаше подобни прояви или поне не бяха на показ. Хората разказваха, че това се случва и че много от сградите опустяват, заради опасността да се срутят и затова и вещите на хората остават там. Това е и причината за мародерствата. В последните дни забелязах, че военните също са до разрушенията и най-вероятно това е била причината за тяхното присъствие.

Снимка: bTV

- Има ли нещо, което камерите и фотообективите не можаха да предадат?
- Разрухата в очите на хората, чувството на безсилие. Това са нещата, които само човек, който е на терен и говори с хората, може да усети. Ние многократно говорихме за мащабите на бедствието, за това как хиляди останаха без дом, но на тези хора душите им опустяваха с всеки изминал ден, това трудно се улавя от камерата.

- Успяхте ли да се преборите с емоциите? Възможно ли е изобщо безпристрастно отразяване на такава трагедия?
- Работата изисква да оставим личните си емоции и преживявания настрана. Когато попаднеш в епицентъра на такава трагедия, това трудно се постига. Винаги се стремях да запазя самообладание, да се държа професионално на терен, защото това беше начинът да им помогна. Беше трудно, но мисля, че успях да се дистанцирам от собствените си емоции.

Снимка: bTV

- Това ли е най-запомнящото се преживяване в професионалната Ви кариера? Кои други събития са повлияли на развитието Ви като журналист?
- Командировката ми в Турция със сигурност е най-запомнящото се преживяване в кариерата ми, защото бях част от водещата световна новина в продължение на почти седмица. Това ме накара да се чувствам част от международната ни общност, част от света. Пандемията от COVID-19 също повлия на развитието ми като журналист, заради афинитета ми към здравни теми. Но двете нямат база за сравнение, след трагедията в Турция се чувствам нов човек, зрял и с много по-дълбок поглед над събитията.

- Какви са най-важните изводи, които направихте - и в професионално, и в лично качество?
- След като отразявах това историческо събитие и в професионално отношение, и в лично изводът е един - надежда винаги има.