Коментари - Американски изтребител Ф-22 свали още един неизвестен летящ, този път в канадско небе | Днес.dir.bg

...техника, няма да се даде така лесно, лети бързо и има защита. Дано ни дадат информация, ама едва ли.

Другия път с плутоний на прах!

балон лети в простора без да има никаква опора той лети защот е много, чудно лек и управляван е с електроника от чушкопек. упражнение за професорки- физички от квотата на сектата давос, като меркел, урсула и биербок: ако напълним ушно празните глави дебелий на политиците и третополовите ний със хелий дали ще полетят и те? аз ви казвам - не заради тлъстосерите им, алчни гъзове Бог с нас Бог с нас

Неидентифициран се пише :)

Ако Китай пусне десетина балона със САЩ е свършено.

Свалили са памперса на бадъня

Ами ако беше нахлула армия от балончета? Канада щеше да се предаде. Ами ако балончетата имаха нож или пистолет...ужас! Ами ако са самолети или да не говорим ракети??? НАТО и колониите му са книжни тигри!

Ние българите сме с Русия - наша освободителка и основателка на днешна България. Хамериканците да си седят в Америка

.. да питам, какво е "неизвестен летящ"? Кой от некадърниците Чалева, Гогов и Каменов е писал "статията"?

Щом няма нищо от фронта, вероятно Бахмут пада и няма какво величествено в похвала на зеления наркоман да пишат. Та ни занимават с разни летящи обекти. Преекспониране до дупка...

Както спасиха Канада от вражеският балон,така ще ни спасят и нас от АЕЦ Козлодуй

И какво са си говорели пилотите ?

Проруските олигофрени са пак на линия.

И тук да имаше някое течение да духа към ФАЩ, по цял ден щях да си пускам китайски фенери и хвърчила :)

истината е, че балонът е навлезнал на територията на хунтата на диктатора трюдо без да е ваксиниран. ето какво е наказанието от канадската хунта за неваксинираните, които се опитват да летят в простора. медицинска-джендър "помощ" от джендър хунтата на бай-бай дан окупирала сащ и ес. и която се смята за вечна. както всички останали диктатури. Бог с нас

САЩ веднага са помогнали на Канада срещу балона. НАТОвска солидарност и взаимна помощ. Това е целта на НАТО, когато едните не могат идват САЩ и оправят работата. Затова България не се притеснява че в момента нямаме наши самолети.

иzненадка , Вучич каZa че ще въведе санкции с/у Матушка ЕвраZия/Русия , а ние още слушаме братушките и гоним макетата от ЕС В ближайшее время Сербия будет вынуждена ввести санкции против России из-за давления со стороны Запада. Такое заявление сделал президент Александр Вучич. Его слова приводит Telegram-канал «RT на Балканах». ... ============================================ В близко бъдеще Сърбия ще бъде принудена да наложи санкции срещу Русия поради натиск от Запада. Това изявление направи президентът Александър Вучич. Думите му са цитирани от телеграм канала "RT на Балканите". „Сърбия ще трябва да наложи санкции срещу Русия поради силния натиск от Запада. Скоро ще дойде моментът, в който Белград ще бъде принуден да направи това“, каза държавният глава на Сърбия. Той добави, че иска да "спечели възможно най-много време". Според него моментът на въвеждане на ограничителни мерки срещу Руската федерация наближава и въпросът „не е за месеци“. https://www.mk.ru/politics/2023/02/11/vuchich-soobshhil-chto-serbii-pridetsya-vvesti-sankcii-protiv-rf-izza-davleniya-zapada.html

Неизвестен Летящ Обект (НЛО)... май битката с извънземните е започнала без да разберем.

Тука има 1 козяшки трол, който пак е на смяна и троли до умопомрачение. Страда от сериозно разстройство на личността и даже е лежал в психиатрия през 2008г. През януари 2009г. по маршрута София-варна отвлича автобус с 37 пътници близо до Севлиево и ги държи за заложници за 11 часа. Троли нон-стоп в целия Интернет и е известен като A.T.I.L.A. но истинското му име е Мирослав Блажев. Много агресивен и склонен към насилие. Има раздвоение на личността. Регистриран е в психодиспансерите на България или казано накратко - има жълта книжка. По сайтове и форуми сам си пише и сам си отговаря. Болен човек.

За никого не е тайна, че имперското величие на Русия, размахвано пред публиката е главно за вътрешна употреба и за копейкаджиите на руска грантова захранка , не струва пукнат грош.По данни на руския сайт by24.org, който цитира кап. I ранг Константин Сивков, д-р на военните науки, Русия отстъпва на САЩ: • по самолетоносачи 12 пъти; • по броя на крайцери – 6,5 пъти; • по ескадрени миноносци – 5 пъти; • по многоцелеви атомни подводници – 4 пъти. ВМФ на Русия превъзхожда ВМС на САЩ единствено по броя на неядрени подводници и на кораби от крайбрежната зона: корвети, малки ракетни кораби и катери с различно предназначение. Но това предимство на Русия се компенсира от огромното количество и качествено разнообразие на малки кораби във ВМС на другите страни от НАТО, пише libertarium.ne. Във въздушно-космическата област положението е същото: по брой на бойни самолети (изтребители, бомбардировачи и щурмови самолети за поддръжка на Сухопътните войски) американските ВВС превъзхождат ВВС и руската морска авиация 4 (четири) пъти, като руските самолети са две поколения по-стари от американските. Ако бъдат добавени транспортни и други осигуряващи самолети, превъзходството на САЩ нараства до 8 пъти. Русия разполага с отлични образци на ново въоръжение като изтребителя от пето поколение Су-57, но броят им е твърде незначителен за постигане на паритет или превъзходство над САЩ. Русия катастрофално изостава и по брой на боеспособни сухопътни съединения, и по приетите на въоръжение високоточни оръжия. Константин Сивков не е първият руски военен експерт, който признава пълната несъстоятелност на РФ при хипотетичен военен сблъсък със САЩ. Още през октомври 2015 г. докторът на техническите науки проф.Пьотр Белов заяви, че „Русия вече не притежава „ядрен щит” поради изтичане срока за годност на огромен брой балистични ракети. Единствените комплекси, които биха могли да бъдат задействани, са 40 стари ракети „Сатана”, чиито ресурс неведнъж е бил удължаван. А през март 2019 г. не кой да е, а вицепремиерът Дмитрий Рогозин, който отговаря за военно-промrшления комплекс, в мигове на откровение заяви, че „при реален военен конфликт със САЩ Русия ще загуби войната само за шест часа”.

С нещо трябва да замажат очичките на дебелите тъпунгери, да не мислят много за инфлацията и кредитите...

Абе да си летят. Най-много да видят моето пране от горе!

Сега гледайте как ваксърите дето после викаха Слава Украину сега ще станат борци срещу извънземните.

Ф22 е много по-силен от балон.

Да ни пазят от извънземни :)

БАЙ ДЪН-а СЕ РЪКУВА с ВЪЗДУХА; Америка СЕ БОРИ с НЕИДЕНТИФИЦИРАНИ ЛЯТАЩИ обекти. :))) Всичко се връзва....

Тука има 1 козяшки трол, който пак е на смяна и троли до умопомрачение. Страда от сериозно разстройство на личността и даже е лежал в психиатрия през 2008г. През януари 2009г. по маршрута София-варна отвлича автобус с 37 пътници близо до Севлиево и ги държи за заложници за 11 часа. Троли нон-стоп в целия Интернет и е известен като A.T.I.L.A. но истинското му име е Мирослав Блажев. Много агресивен и склонен към насилие. Има раздвоение на личността. Регистриран е в психодиспансерите на България или казано накратко - има жълта книжка. По сайтове и форуми сам си пише и сам си отговаря. Болен човек.

Тези обекти започнаха да се засичат доста често и дори Пентагона създаде група за изследване на така наречените "неидентифицирани въздушни обекти". Повечето сигурно са китайски аеростати, сателити природни феномени. Напоследък зачестя друг тип - светлини, въртящи се една около друга. https://www.youtube.com/watch?v=k9Jpg9ouXxE https://www.youtube.com/watch?v=6d6QH07pSPU https://www.youtube.com/watch?v=YmXREu6A2T0

Преди събитията от 11 септември Карлос Чакала бе без съмнение най-известният международен терорист в света. В продължение на няколко десетилетия този изкусен и интелигентен наемник беше един от най-търсените мъже на планетата. Роден под името Илич Рамирез Санчез, той е син на преуспял адвокат с марксистки възгледи. За младия Санчез било напълно естествено да започне да проявява интерес към комунизма и южноамериканските комунистически герои, като например Че Гевара. Първи удар В неделя на 30 декември 1973 г. един млад мъж отворил вратата на богатото лондонско имение, в което работел като иконом, само, за да застане лице в лице срещу друг млад и мургав мъж с пистолет. Непознатият насочил оръжието си към иконома и със силен акцент настоял да бъде отведен при собственика на къщата Джоузеф Сийф. Шестдесет и осем годишният Сийф бил един от най-влиятелните еврейски бизнесмени в Лондон. Той бил президент на търговската верига „Маркс енд Спенсър“, но по-важно за неговия неканен гост било това, че той също бил почетен вицепрезидент на „Британската ционистка федерация“ – една организация, която се занимавала с набиране на милиони средства за благотворителни каузи в Израел. Джоузеф Саиф Джоузеф Сийф С пистолет опрян в гърба икономът Мануел Перлойра повел непознатия към стълбището, което водело към спалнята на господаря. Докато се качвали, съпругата на Сийф, Луиз, ги видяла, бързо се заключила в спалнята си и започнала да набира номера на полицията. Полицейският диспечер приел сигнала й в 19:02 ч. През това време Сийф бил в банята и се готвел за вечеря. Чувайки иконома да вика името му, той отворил вратата и се изправил срещу облечена в ръкавица ръка, стискаща автоматичен пистолет. Преди да може да реагира, оръжието произвело 9-милиметров изстрел от по-малко от метър разстояние, който разкъсал лицето му. Сийф се свлякъл на пода сериозно ранен, а непознатият пристъпил към него, насочил пистолета си в главата му и дръпнал спусъка за втори път. Оръжието засякло. Преди да може да изчисти оръжието и да довърши задачата си пред къщата спряла една полицейска кола, която пристигнала само две минути след обаждането на г-жа Сийф. Стрелецът избягал, като нито икономът, нито Луиз го забелязали да напуска къщата. Сийф оцелява като по чудо. Куршумът, който проникнал в главата му точно над горната устна, бил отблъснат от зъбите му и се заклещил в челюстта му. Пътят на куршума минавал само на един милиметър от югуларната му вена. Той бил откаран в болницата, където хирурзите прекарали няколко часа в отстраняването на куршума и фрагменти от него от челюстната му кост. Няколко седмици по-късно той се възстановява достатъчно, за да може да говори и разказва, че всичко, което си спомнял е облечената в ръкавица ръка, стискаща оръжието, последвано от удара в лицето му. Този дързък опит за покушение бил първият акт на жестокост, проявен от един млад човек с необичайно име. Макар да не съумява да довърши смъртоносната си задача, той успява да се измъкне невредим. Ако бил арестуван в онази студена декемврийска вечер, може би никой никога нямаше да чуе името на „Карлос Чакала“ – най-прочутият терорист в света. Роден революционер Карлос е роден в Каракас Венецуела на 12 октомври 1949 г. Неговата майка Елба Мария Санчез възнамерявала да му даде християнско име, тъй като твърдо държала на католическите си убеждения. Но бащата на момчето Хосе Алтаграсия Рамирез Навас имал други идеи. Като всеотдаен марксист, той настоявал първородният му син да бъде кръстен на неговия герой Владимир Илич Улянов, по-добре известен като Ленин. Упорито игнорирайки протестите на съпругата си, Хосе регистрирал сина си под името Илич Рамирез Санчез. Хосе Алтаграсия Рамирез Хосе Алтаграсия Рамирез За ирония, в младините си Хосе бил постъпил в Католическата семинария с намерението да става свещеник. Но след като прекарал там три години той се обявил за атеист и се върнал в дома си в град Мичелена. По-късно бил обвинен от местните власти в укриване на изгнаници, обявили го за комунист и го изгонили от родния му град. Ядосан от това развитие, той преминава границата с Колумбия и се записва да учи право в университета в Богота. Скоро след като започнал образованието си той се влял в редиците на една лява фракция и, още преди да получи дипломата си, се превърнал в предан на лявата идея марксист-ленинист. Убеден, че Илич не бива да прахосва времето си в преследване на християнските идеали, Хосе учел сина си на марксистката доктрина и го гощавал с истории за геройствата на многобройните леви революционери, подвизаващи се в Южна Америка. Неговата майка, от друга страна, отказвала да стои и да гледа как синът й се откъсва от църквата, и тайничко го покръстила. Понякога, когато съпругът й отсъствал, тя го водела на църковните литургии, опитвайки се по този начин да разводни ученията на мъжа си. Макар да обичал майка си и да уважавал отказа й да се преклони пред догматичния й и нетърпящ възражения съпруг, по-късно Илич прегръща Марксизма като своя „единствена истинска религия“ и обръща завинаги гръб на църквата. Елба Мария Санчез Елба Мария Санчез През 1951 г. се ражда неговият брат. Хосе отново настоял на своето и кръстил момчето Ленин. Седем години по-късно се ражда третият му син, който получава името Владимир. Години по-късно „Карлос“ казва: „Беше много глупаво от страна на баща ми да даде на децата си такива странни имена. Подобно нещо може да травмира едно дете. Аз лично извадих късмет, но нещата се подредиха другояче за братята ми. Те не се срамуват от имената си, но имаха много проблеми заради тях„. Благодарение на успешната си адвокатска практика, Хосе можел да си позволи да наеме частни учители за най-големия си син, които да му преподават тънкостите на комунистическата доктрина. Илич на 16 години Илич на 16 години С времето Илич пораснал на ръст и натрупал килограми и неговите приятели започнали да го дразнят, наричайки го „El Gordo“ (Дебелак). Той мразел този прякор и отвръщал на обидите им, заявявайки, че един ден те и целият останал свят ще се страхуват от него. Въпреки обидния си прякор, Илич станал естествен лидер на една група, състояща се от неговите братя и техни общи приятели. През 1958 г., провокирана от постоянните изневери на съпруга си, Елба взела синовете си и напуснала семейната къща, заминавайки за Ямайка, след това за Мексико, и после обратно в Ямайка, преди да се завърне в Каракас през 1961 г. Тези години прекарани в пътувания се оказали разрушителни за момчетата и особено за Илич. Учението му не вървяло, но той открил, че му се отдават езиците и се наслаждавал на различните култури, с които се сблъсквал. Периодът на отсъствие на Елба с нищо не помогнал за укрепването на семейното огнище. Хосе дори бил започнал да води любовниците си у дома. Двамата се развели две години по-късно. Илич бил само на тринадесет години, когато родителите му се разделили, но се почувствал облекчен, че раздорите в семейството му най-сетне са приключили. Обучението на терориста След развода Илич бил изпратен в лицея „Фермин Торо“ в Каракас. Училището, избрано от баща му, било известно със своите радикално леви учения и мнозина от учениците взимали участие в улични протести, насочени срещу забраната на либералното правителство за комунистическа партия. През януари 1964 г. Илич се присъединява към Венецуелската комунистическа младеж и се въвлича в нейните революционни дейности, които включвали бурни демонстрации срещу управляващата власт. По-късно Илич щял да се хвали със своите ученически подвизи и организационни умения, но според тогавашния президент на Венецуелската комунистическа партия Педро Ортега Диаз той не бил допринесъл с нищо съществено за каузата. Въпреки спорния му принос към комунистическата кауза, смята се, че през 1966 г. Илич се е подвизавал като обещаващ млад революционер под ръководството на не кой да е, а на Фидел Кастро и КГБ. Според твърденията, направени в най-различни публикации през годините, младият Илич бил изпратен от баща си в кубински лагер за индоктринация, където изучавал техники за саботаж и други терористични дейности. Въпросният лагер се наричал Кемп Мантанзас и бил под прякото ръководство на кастровската „Генерална дирекция разузнаване“ (DGI) и кастровския съветник от КГБ Виктор Семьонов. Според историите, Илич бил ценен ученик в лагера и бил лично обучаван от Антонио Дагес-Бувие – еквадорски експерт по партизанско военно дело и висш офицер в КГБ – в употребата на експлозиви, автоматични оръжия, мини, криптиране и фалшификация на документи. Друга история разказва за срещата му с прочутия отец Камило Торес – колумбийски свещеник, който става партизански лидер под ръководството на Че Гевара. Дали той наистина е бил обучаван от кубинците все още е под въпрос, но две неща са сигурни. Първо, той не би могъл да е срещнал отец Торес в Куба, защото свещеникът бил убит от колумбийската армия през февруари 1966 г. Освен това, генерал Семьонов става шеф на КГБ чак през 1968 г., около две години след предполагаемото лагерно обучение на Илич там. Тези и други истории, касаещи подготовката на Илич – очевидно пуснати в обръщение от ЦРУ – се основавали на информацията предоставяна от Орландо Кастро Хидалго – бивш служител на DGI, който дезертира от кубинското посолство в Париж. Предлолага се, че той бил казал на ЦРУ, че Илич е един от многото венецуелци, които са получили терористична подготовка в Куба. В близките години един бивш ръководител от антитерористичния отдел на ЦРУ признава, че ЦРУ никога не е разполагало с доказателства, подкрепящи това твърдение. Потвърдено е обаче, че през август 1966 г. Елба отвежда Илич и братята му в Лондон, където да продължат образованието си. След като семейството се установява в Западен Лондон, Илич се записва в колежа Стафорд в Кенсингтън. Неговите учители го помнят като дързък, самоуверен и мързелив младеж, който предпочитал да преписва, вместо да учи. Той също бил известен с това, че винаги се обличал в елегантни и скъпи дрехи. Въпреки тази лоша репутацията, Илич взима успешно всичките си изпити и се продължава образованието си в колежа Ърлс Корт. Смята се, че през този период от живота им Илич и неговият брат Ленин са били членове на Кралския оръжеен клуб в Кенсингтън, където се обучавали в боравенето с огнестрелно оръжие. В действителност не съществуват писмени данни за тяхното членство. Освен това разследването, проведено от антитерористичния отдел на Скотланд Ярд, установява, че братята никога не са имали нещо общо с клуба. Времето прекарано от Илич в Лондон не показва индикации, че той се е стремял да стане терорист. Той изглежда предпочитал да се подвизава като плейбой и често придружавал майка си на коктейли в посолствата. Животът му обаче не минавал изцяло в социални сбирки, тъй като скоро след пристигането си в Лондон той се присъединява към група британски активисти, които планирали да създадат международен съюз на комунистическите студенти. По-късно на Илич се приписват заслугите за създаването на такава организация, макар че в действителност той посещава една единствена сбирка и си тръгва, когато му става ясно, че полицията внимателно следи заседанията на групата. Неговата политическа кариера би могла да започне през 1967 г., когато венецуелската партизанска групировка „Въоръжени сили за национално освобождение“, поисква от него да замине за Източна Европа, където да организира група от млади венецуелски комунисти в страните от комунистическия блок. Неговите планове са осуетени, когато по-късно същата година баща му пристига в Лондон и заявява на синовете си, че иска те да продължат образованието си в Сорбоната в Париж. През май 1968 г. Хосе отвежда Илич и Ленин в Париж, но заварва града в разгара на бурни студентски протести. Макар демонстрациите да били организирани от привърженици на марксистката идея, Хосе изоставил плановете си, защото нямал желание да види синовете си въвлечени в жестоки улични боеве. Майка Русия Нетърпелив синовете му да получат „подходящо“ образование, Хосе се свързал с културното аташе в Съветското посолство в Лондон и записал момчетата в Университета „Патрис Лумумба“ в Москва. Това поражда много спекулации, според които при пристигането му в Москва Илич е бил завербуван от КГБ, благодарение на препоръките от Венецуелската комунистическа партия. Единственото доказателство за това идва от архивите на Венецуелската комунистическа партия, в които е записано, че Илич е получил стипендия от „Съветско-венецуелската камара на дружбата“ – връзка, която говори за евентуално поръчителство. Университетът „Патрис Лумумба“ се смятал за учебната площадка на бъдещите лидери на съветските страни от Третия свят. Илич и Ленин се вълнували от мисълта, че ще продължат образованието си в „Майка Русия“ – родината на комунистическите идеали. Тяхната възбуда бързо намаляла, когато се сбъскали с трудните условия на живот и още по-тежката дисциплина. През първата си година, която прекарал в изучаване на руски език и запознаване с марксистката култура, Илич се бунтувал и предпочитал да пие и да излиза с момичета, вместо да учи. Учителите не били впечатлени от него. Разполагайки с щедрата издръжка пращана от баща му, Илич бил в състояние да си позволи цялото пиене и забавления, които можел да понесе. Подобно на баща си, връзките му с жени станали важна част от неговия живот, но малко от тях продължавали дълго. Илич описва една жена в частност – кубинка на име Соня Марин Ориола – като своята „единствена голяма любовна история“. Отношенията им приключили, когато Соня се върнала бременна в Куба и не след дълго родила дъщеря. Горящ от желание да получи новини за детото си, Илич направил няколко опита да се свърже със Соня, но не получил отговор. Макар да изглеждало, че Илич е привърженик на марксистките учения, неговите съученици го помнят повече като романтик, отколкото като идеалист. Въпреки липсата на ентусиазъм към учението, Илич създавал представата за млад човек с голям потенциал, особено що се отнася до Венецуелската комунистическа партия. Д-р Едуардо Галегос Мансера – висш член на партийното политбюро – му предложил пост като партиен представител в Букурещ. Той отхвърлил предложението и единствената организация, която го била подкрепяла досега, приела това като чиста обида. Последната обида дошла, когато Илич явно започнал да поддържа една бунтовническа фракция, която партията смятала да закрие, и това довело до неговото изключване от партията през 1969 г. Без подкрепата на партията, която спонсорирала неговото обучение в Лумумба, дните му в Москва били преброени. Университетската управа направила няколко опита да убеди Илич да престане с извънучебните си занимания и да се концентрира върху учението, но той не им обръщал внимание. Станал дори още по-дързък и открито обиждал всеки, който се опитвал да му налива акъл. Накрая през 1970 г., когато взел участие в една демонстрация, организирана от арабски студенти, той бил открито обвинен в „антисъветска провокация и недисциплинираност“ и бил изключен от университета. Една теория предполага, че това изключване е било уловка на КГБ, целяща да прикрие неговото вербуване като техен агент, но за това няма доказателства. Народен избор Докато учел в Лумумба Илич се сдружил с няколко палестински студенти и жадно поглъщал техните истории, разказващи за борбата на родината им срещу върховния враг Израел. Те описвали с възторг един бунтовнически лидер, който бил организирал терористична кампания за освобождаването на Палестина. Джордж Хабаш Джордж Хабаш Името на този човек било Уади Хадад. С партньорството на Джордж Хабаш – негов състудент от Американския университет в Бейрут – Хадад стоял в основата на създаването на „Арабското национално движение“ в началото на 50-те години. Членовете на движението били преданни на идеята за изтръгването на Палестина от пипалата на Израел. Преди Шестдневната война техните методи били мирни, но скоро след това, подтикнат от горчивината породена от унизителната победа над родината му, Хадад сформирал „Народния фронт за освобождение на Палестина“ и издал един нов манифест, а именно – „Освобождаване на Палестина чрез актове на насилие срещу държавата Израел“. Основната доктрина на организацията била марксистка; новият метод, използван за постигането на идеалите му, бил международният тероризъм. Първият подобен акт бил извършен през 1968 г., когато въоръжени терористи отвличат един пътнически самолет, летящ от Рим за Тел Авив. Самолетът бил принуден да се приземи в Алжир, където терористите взели пътниците за заложници, искайки в замяна освобождаването на шестнадесет палестинци, които лежали в израелските затвори. Първоначално израелското правителство се съгласило с исканията им. Пътниците в самолета били пуснати живи и здрави, но не и преди Израел да претърпи на свой ред едно унизително поражение. Уади Хадад Уади Хадад Новините за постиженията на Хадад бързо се разпространяват по света и през следващите години към каузата му се присъединяват и други терористични групировки, сред които германската Баадер-Майнхоф и италианската Червена бригада. Освен това Народният фронт направил приятно впечатление на КГБ, което довежда до директната подкрепа на Москва. Точно благодарение на този съюз Илич бил въвлечен в Народния фронт. Представителят на Хадад в Москва Рифаат Абдул Ауон се срещнал с него и многократно приканвал него и отбрана група от негови състуденти да се обучават в един терористичен тренировъчен лагер в Йордания. Заинтригуван от предложението, Илич напуснал Москва и през юли 1970 г. заминал за Близкия Изток. Неговата първа спирка била в Бейрут, където отишъл непоканен в офиса на Басам Абу-Шариф – неофициалният „вербуващ офицер“ на Народния фронт. Абу-Шариф бил впечатлен от ревностните му убеждения и уредил постъпването му в лагера. Според последвалите разследвания, точно на тази първа среща Илич получава името, което през следващите години щяло да всява ужас по целия свят. От този ден нататък Илич бил познат просто като „Карлос“. Няколко седмици след срещата Илич отпътувал за един палестински тренировъчен лагер, разположен на хълмовете на север от Аман в Йордания, за да започне да изучава боравенето с оръжия и експлозиви, в съчетание с огромни дози политическа пропаганда. Макар да се справял добре с обучението си там, курсовете били подправени с участие във фалшиви атаки и други тестове за войнишка храброст. Карлос отказал да ги приеме на сериозно и жадувал за „истински екшън“. В последната седмица от обучението желанието му се изпълнило, когато израелски самолети бомбардирали един близък лагер и ранили човек от личната охрана на Ясер Арафат. Една седмица по-късно Карлос се върнал в Аман. Копнеещ да премине към „по-вълнуващи“ занимания, той се свързал с Абу Семир – висш член на Народния фронт – и бил изпратен в по-напреднал военен тренировъчен лагер. Черен септември На 6 септември 1970 г. Хадад нарежда да бъде извършено едновременото отвличане на четири самолета пътуващи за Ню Йорк. Лейла Халед, една от доверените лейтенанти на Хадад, била начело на първата атака. Халед се прочува с успешното си отвличане на полет на ТУА с дестинация Дамаск през 1969 г. През юли 1970г. Халед успяла да избегне сериозно нараняване, когато, по време на среща в дома на Хадад, къщата била обсипана с ракети с отдалечено насочване. Две от четирите ракети не успели да избухнат, но съпругата на Хадад и осемгодишният му син, които били в друга стая, получили рани и изгаряния. Хадад обвинявал за нападението тайните служби на Израел Мосад. Мисията на Халед се състояла в това да отвлече полет на авиокомпания Ел Ал, пътуващ от Тел Авив, през Амстердам, за Ню Йорк. Планът бил тя и нейният съучастник Патрик Аргело да се престорят на семейна двойка и да превземат самолета. Когато самолетът доближил английския бряг, двамата се надигнали от местата си и, размахвайки оръжия, си проправили път до пилотската кабина. Тогава пилотът насочил носа на самолета рязко надолу и терористите загубили почва под краката си. В последвалото боричкане Аргело хвърлил по пътеката между седалките ръчна граната и малко след това бил застрелян от един „въздушен шериф“ на Ел Ал. За щастие граната не избухнала. Халед била надвита от мъжете пътници, които жестоко я пребили, понеже се опитвала да извади собствените си гранати, скрити в сутиена й. След извънредното кацане на летище Хийтроу Халед се превърнала в предмет на разгорещени спорове, тъй като екипът за сигурност на Ел Ал и британската полиция започнали да се борят помежду си за това под чия юрисдикция попада затворничката. В крайна сметка Израел се отдръпнал и Халед била отведена в британски затвор. Полето на Доусън Полето на Доусън Втората атака също се сблъскала с проблеми, когато се оказало, че самолетът на Пан Ам е твърде голям, за да се приземи на пистата в Йордания, която Хадад бил избрал. Вместо това бил откаран към Кайро, където пътниците и екипажът били свалени, а самолетът взривен. Другите два самолета, на Суисеър, летящ за Цюрих, и на ТУА, пристигащ от Франкфурт, били успешно похитени и приземени на една писта в Зарга Йордания, както било по план. В чест на събитието палестинците преименували бившата британска писта от „Полето на Доусън“ на „Революционната писта“. Народният фронт направил публично изявление, в което описал атаките като първия удар на отмъщение срещу „американския заговор за ликвидиране на палестинската кауза чрез предоставяне на оръжия на Израел“. Освен това наредили на швейцарското и западногерманското правителство да освободят техните пленени другари. Следващият удар на Народния фронт бил насочен към самолет на BOAC, летящ от Бомбай за Лондон, чийто 150 пътници били взети за заложници и държани в Зарка Йордания, докато терориристите преговаряли за освобождаването на Халед. След 24 часа напрегнати преговори пътниците и екипажът били освободени, в замяна на Халед и още шестима осъдени терористи. Като последен акт на отмъщение терористите взривили самолета. Като новобранец без опит, Карлос не бил използван в операцията, но прекарал доста време в охраняване на склада с мунициите, намиращ се далеч от центъра на събитията. Преди отвличанията кралят на Йордания Хюсеин бил много благосклонен към палестинската кауза и бил позволил на над петдесет терористични групи да се установят в страната му. Но палестинските нападения над еврейски цели започвали да увеличават уязвимостта на Йордания и възможността Израел да нанесе ответен удар растяла. Напрежението достигнало връхната си точка през февруари 1970 г., когато йорданските военни части, опитващи се да наложат кралския указ, според който палестинците трябвало да предадат оръжията и експлозивите си, се сблъскали с „бойците за свобода“ в улична битка, която продължила цели три дни. Кралският указ бил забравен. Вбесен от това, че Народният фронт има нахалството да безчинства по този начин на йорданска земя без неговото съгласие, Хюсеин обявил военно положение и вдигнал на крак бедуинската си армия, за да изгони палестинците от Йордания. Възникналият при това конфликт става известен като „Черния септември“ и в него Карлос за първи път опитва вкуса на истинско бойно сражение. Карлос в Лондон През 1970 г. Карлос вече се биел срещу йорданската армия рамо до рамо с Абу-Шариф, но войната продължила да бушува още една година преди крал Хюсеин да обяви победата над врага си. Повече от три хиляди палестинци загиват в конфликта, в който Карлос си спечелва репутацията на безстрашен боец и хладнокръвен убиец. След поражението си повечето членове на Народния фронт предпочели да побягнат в Израел, отколкото да бъдат пленени от бедуинската армия. Карлос не бил един от тях: Джордж Хабаш имал други планове за своето младо протеже. Карлос Плейбоят Карлос Плейбоят Той бил избран да изпълнява ролята на представител на Народния фронт в Лондон. Неговата задача била да се внедри в британското общество и да създаде списък с „високопрофилни“ мишени, които щели да бъдат убивани или отвличани. След края на войната в Йордания Карлос бил изпратен на обучение в поредния лагер, където да научи „тънкостите“ на тероризма. През февруари 1971 г. бил готов да замине за Лондон и да се събере отново със семейството си. Благодарение на влиянието на майка си, Карлос бързо приел отново ролята на плейбой и купонджия. Той посещавал Университета в Лондон, където следвал икономика, и по-късно се записал на курсове по руски език в Централния лондонски политехникум, като част от добре планираната си фасада. Неговият контакт с Народния фронт в Лондон се осъществявал в лицето на Мохамед Буриа – алжирец, който, като един от най-верните хора на Хадад, отговарял за европейските операции. В търсене на цели, Карлос преглеждал английските вестници, отбелязвайки си имената на изтъкнати хора, които са или евреи, или поддръжници на Израел. Веднъж щом създал списъка си, той положил всички усилия да научи колкото се може повече за своите мишени – адреси, телефонни номера, прякори и всякакви лични подробности. Списъкът му съдържал имената на известни филмови лица, шоумени, политици и изтъкнати бизнесмени. През декември 1971 г. той вече бил събрал информация за стотици хора. Точно в този период неговата ранна кариера на терорист под прикритие щяла за малко да бъде прекратена. Специалните части на Скотланд Ярд получили сигнал и нахлули в къщата на „Уолпоул Стрийт“ в Челси, където той живеел с майка си, но не открили нищо инкриминиращо. Те били накарани да вярват, че Карлос е свързан с укриването на незаконни оръжия, които били открити и конфискувани при една скорошна полицейска акция в дома на един от неговите приятели. По време на акцията полицията открила фалшив италиански паспорт с лика на Карлос, но незнайно защо не счела това за нещо важно. Освен че бил поставен под наблюдение за няколко дни след обиска, полицията изобщо престанала да се занимава с него. Карлос се преместил със семейството си в ново жилище в Кенсингтън. Мария Нидия Ромеро де Тобон Мария Нидия Ромеро де Тобон Въпреки латиноамериканския си чар и безупречни маниери, той често бил отблъскван от младите дами от висшето общество, с които контактувал. Една от тях обаче била привлечена от неговото излъчване и още по-омагьосана от политическата му страст. Мария Нидия Ромеро де Тобон била привлекателна, 37-годишна колумбийка, която се преместила в Лондон след развода си, за да продължи университетското си образование. Нидия, чийто дядо е основател на Колумбийксата либерална партия, била революционер по сърце и веднага била спечелена от страстта, която показвал Карлос към каузата си. Няколко месеца по-късно Карлос успешно завербувал Нидия и използвал помощта й за създаването на верига от сигурни къщи, в които да пребивават тайните агенти. В един момент тя се представяла за съпруга на Антонио Дагес-Бувие – еквадорски партизанин, за който се предполага, че бил обучавал Карлос в Куба – и държала под наем три апартамента в централен Лондон. Другите й задължения включвали транспортирането на документи и средства. Карлос по-късно казва на разследващите, че по онова време той и Дагес-Бувие са изпълнили няколко „мисии“ по набелязани мишени. За подобни случаи обаче не съществуват писмени данни. Общото мнение е, че времето прекарано от Карлос в Лондон е преминало главно в бездействие, докато в другите части на света Хадад избирал други играчи за своите смъртоносни игрички. Клане През февруари 1972 г., докато Карлос линеел в Лондон, един от екипите на Хадад отвличал самолет на Луфтханза, летящ за Аден. Един от 172-мата пътници взети за заложници бил Джоузеф Кенеди, синът на починалия Робърт Кенеди. След кратки преговори Кенеди и останалите заложници били пуснати живи и здрави, след като западногерманското правителство се съгласило да изплати сумата от 5 милиона долара за откуп. През следващия месец май Хадад изпратил трима членове на японската Червена армия да извършат брутално нападение над летището в Тел Авив. След като пристигнали на летището тримата мъже извадили автоматични оръжия и гранати от багажа си и открили огън по тълпите. Когато огънят затихнал, 23 пътници били мъртви и още 76 ранени. Двама от терористите загинали по време на операцията, но не от отсрещен огън. Единият бил убит случайно от приятелски огън, а другият загинал, когато гранатата, която държал, избухнала преждевременно. В едно ранно утро през септември същата година един отряд командоси, съставен от членове на ислямистката организация Фатах на Ясер Арафат, които наричали себе си „Черен септември“, извършили набег над еврейското общежитие на Олимпиадата в Мюнхен. След като убива един от атлетите и треньора групата задържа останалите спортисти като заложници и изисква да бъдат освободени 200 души от техните сънародници, които лежали по затворите в Израел. След ден на сбити преговори западногерманците се съгласили да осигурят самолет, който да откара групата и нейните заложници в Кайро. Всичко вървяло по план, докато германските снайперисти на летището не открили огън по командосите. В последвалата огнестрелна битка били убити 11 израелски атлети и петима от терористите. Когато новините за тази операция стигнали до Карлос, той се ядосал, че е бил оставен извън тези важни удари, които разтърсват света. Неговият яд се засилил още повече, когато узнал за подвизите и на един друг верен на партийната идея герой.

Очевидно,че някой се бъзика с краварите.

Обекта е бил с размерите на памперса на бидоня и е разнасял миризма на фекалии ... вчера мамбото в бялата колиба е било фасул ... ГМО. Смятай как се е изрязал дъртия щом го е пратил чак до Канада :))

Падат от небето https://m.youtube.com/watch?v=Mau7HEoGmTU

"Защо краварите отново се намесват във вътрешните работи и вътрешните небесни селения на Канада без дори да питат краля на Великобритания?". Давам един безплатен пример за поредна инфантилна кремтлска пропаганда!

Дано не е нещо северномак., че .. ще стане страшно...

Империята злото сащ вече е посмешище. Пак разиграват сценки за пред малоумното си население от дебели тъпанари.

Заваляха балони, та цяла неделя...

Тия юнаци като ватниците имат космически сили :) поне имат по добра технология...

Пълни памперси тресат еърфорс 1 и бункера. Голями битки големо нещо. Най вероятно си ги пускате сами :)))

Само не разбрахме - този също ли пееше китайски поп-хитове :-), или е като епруветката размахвана от Колин Пауъл?

Извънземни пратили посланици за контакт. И СА КО ПРАЙМ ?

1995 г. На 4 август 1995 година Хърватия започва мащабната военна операция „Буря”. Целта е да се възстанови територия в Централна Хърватия, която се намира под владение на сръбските сили. Операцията продължава 3 дни и приключва с унищожаването на Република Сръбска Крайна. Предпоставки за организирането на операция „Буря” се появяват още в началото на 1992 година. Тогава се сключва споразумение между хърватския президент Франьо Туджман и сръбския президент Слободан Милошевич. Подписаният договор цели да прекрати стрелбата между хърватските и сръбските сили. През този период двете държави са в конфликт заради териториите в района на Крайна. В тази част от Хърватия преобладаващото население е сръбско. Гражданите от сръбски произход водят борба за сформирането на самостоятелна държава. Това разгневява хърватското правителство и се стига до предприемането на военни действия по тези земи. Сключеното споразумение между Туджман и Милошевич осигурява временно примирие и дава възможност на хърватската войска да подготви операция „Буря”. Тази операция изисква организация на различни нива и поради тази причина нейната подготовка отнема доста време.През 1995 година хърватската войска увеличава своите сили. Хърватската армия се сдобива с по-добро и мощно оръжие, като в същото време придобива тактическо предимство. Успоредно с това хърватите обединяват сили с Босна и Херцеговина, като по този начин осигуряват нарастване на военните сили. През лятото на 1995 година, хърватската войска превзема градовете Гламоч, Босанско Грахово и Дървар. По този начин се пресича канала за снабдяване с оръжия на сърбите в Крайна. Постепенно хърватските сили започват да оформят обсада около град Книн, столица на Република Сръбска Крайна. В ранните сутрешни часове на 4 август, американски военновъздушни сили бомбардират района на Крайна. Нанесените щети демобилизират сръбската войска. Така на 5 август, 4-та и 7-ма дивизия на хърватските войски превземат Книн и по-голямата част от Далмация. Сръбските дивизии на различни места започват да се предават. Официално операция „Буря” приключва вечерта на 7 август, когато хърватските войски достигат до границата с Босна и Херцеговина. Вече цялата територия е във владение на хърватите. Операция „Буря” не минава без жертви. По официални данни на Министерството на здравеопазването в Хърватия, загинали са 174 войника и има ранени близо 1500 души. Министерството на здравеопазването в Сърбия обявява, че са загинали 560 войника и са ранени над 1200 души. Днес територията около Крайна е част от хърватската държава.ТАКАВА СЪДБА ОЧАКВА И РУСКИТЕ ПОДЛОГИ В ДНР , ЛНР И КРИМ !

Изтърваха положението политиците.Явно повишен интерес към територията на тези държави. Дано да не вземат за се стрелят взаимно.

Хм, и България е съюзник с тия боклуци дето се страхуват от сянката си..... Мама им хамериканска да е@а.....

Освен изявленията от сащ и канада, едва ли някой е видял въпросния обект. Вероятно ще заявят, че е китайски и ще промиват мозъците на тъпите канадци и американци. Нещо като хакерската атака срещу сайта на прокуратурата, хаха...

Георги Димитров като народен представител избягва мобилизацията по време на Първата световна война..Участва в партийния конгрес на 28 май 1919 г., когато БРСДП (т.с) се преименува на БКП (т.с.) и минава на Коминтерновски позиции..Включва се в дейността на Коминтерна и свързани с него организации и подкрепя болшевизацията на БКП. По онова време Георги Димитров пространно защитава идеята за 4 български съветски републики (България, Добруджа, Тракия и Македония в рамките на Балканската Федерация) в реч пред комунисти-емигранти през февруари 1923 г., като поставя искането за независимост на национално-освободителните движения на македонските, добруджанските и тракийските българи от „българската буржоазия“..Заедно с Васил Коларов оглавява инспирираното от Коминтерна Септемврийско въстание през 1923 г. Действа с щаба на въстанието в Северозападна България. Още в началото на въстанието и преди неговия разгром заедно с другите организатори бяга в Югославия, а оттам – в Австрия...В Австрия Димитров става активист на Комунистическия интернационал (Коминтерна), като извършва „конспиративна дейност“ в Швейцария и Германия. Живее периодично в СССР под различни псевдоними. Достига до длъжността ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна през периода 1929 – 1933 г. Най-късно от 1927 г. сътрудничи на съветските тайни служби (ГПУ), включително като офицер за свръзка с Вътрешната македонска революционна организация (обединена).На 9 март 1933 г., заедно с 2 български и няколко други комунисти, Георги Димитров е обвинен в организирането на подпалването на Райхстага.. Димитров, Танев и Попов са осъдени на по 9 мес. затвор заради това, че пребивават незаконно в Германия с фалшиви паспорти с цел конспирация, но са оправдани по обвиненията в палеж и опит за сваляне на правителството.След излежаване на присъдите си тримата получават съветско гражданство и заминават за Съветския съюз, където остават до края на Втората световна война. Танев и Попов по-късно са репресирани от режима на Йосиф Сталин и са изпратени в концлагери. Танев умира в съветски концлагер, а Попов след 17 години в лагерите на ГУЛАГ се завръща болен в България и написва спомените си, които са изнесени тайно и отпечатани в Париж през 1984 г.След процеса Димитров се превръща в основна фигура на международното комунистическо движение. Заема мястото на Васил Коларов като ръководител на Коминтерна (1935 – 1943) и на БРП (к). Оглавява новосъздадената българска коалиция Отечествен фронт през 1942 г. След разпускането на Коминтерна през 1943 г. ръководи Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). Той е депутат във Върховния съвет (парламента) на СССР (1937 – 1945). След смъртта на Люба Ивошевич – самоубила се, скачайки от висока сграда в Москва през 1933 г. , Йосиф Сталин му намира втора съпруга – чехословашката еврейка Роза Юлиевна (Роза Флайшман), която е предана комунистка.

Са на Ханада или на Хамерика да даря една заплата?

Тук троли един долен католически укропедофил!

После трябва да даряваме ракети на САЩ! ;)

Извънземно нашествие! Почна се - ще дойдат още.

Докато техните любимци убиват деца… Ебати промитите мозъцибима в България